Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

АСТМА

Астма (от древногръцки "тежко дишане, недостиг на въздух") е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища. Заболяването се проявява с повтарящи се епизоди на свиркащи хрипове, задух, тежест и / или стягане в гърдите, кашлица особено нощем или рано сутрин. 

Ключов елемент е бронхиалната обструкция (стеснение на бронхите), която е обусловена от специфични имунологични (сенсибилизация и алергия) или неспецифични механизми. Бронхиалната обструкция е частично или напълно обратим процес, който преминава спонтанно или под влияние на определени медикаменти.

Обструкцията на бронхите може да се съпровожда с хиперреактивност или свръхчувствителност на дихателните пътища към разнообразни външни дразнители.

Според последната статистика астмата засяга 4-10% от световното население.

За лечението се използват както симптоматични препарати за купиране на пристъпа, така и базисните медикаменти, които въздействат на патогенетичния механизъм на заболяването.

Животозаплашващо състояние при бронхиалната астма се нарича status asthmaticus (астматичен пристъп).

Различават се следните видове астма:

Бронхиална астма - хронично възпалително заболяване на дихателните пътища.

Кардиална астма - пристъпи на задух и повърхностно учестено дишане, които продължават от няколко минути до няколко часа при миокарден инфаркт, кардиосклероза, различни пороци на сърцето и други заболявания, свързани със сърдечно-съдовата недостатъчност.

Диспептична астма - метеоризъм, довеждащ до сънна апнея.

Нарушения на дихателната функция

Дихателната система се състои от дихателни пътища, бели дробове, централна нервна система, гръдна стена (с диафрагма и интеркостални мускули) и белодробно кръвообращение.

Централната нервна система е контролираща система, която регулира активността на мускулите на гръдната стена, а те от своя страна служат като помпа на дихателната система.

В резултат на съгласуваните действия на отделните съставни части на дихателната система се извършва обмяната на газовете в белите дробове.

Нарушенията на дихателната функция в резултат на бронхиална астма могат да бъдат следните:

Нарушения на вентилаторната функция.
Нарушение в белодробното кръвообращение.
Нарушения на обмяната на газовете.

Нарушения на вентилаторната функция

Вентилацията е процес, при който белите дробове осигуряват достъпа на въздух до алвеолите.

При измерванията на вентилаторната функция в обичайната диагностична практика се определя количеството въздух, което се съдържа в белите дробове при дадени обстоятелства, и скоростта, с която въздух може да се издиша от тях.

Нарушенията на вентилаторната функция могат да се изследват с помощта на спирометър, уред, който може да определи количеството на вдишвания и издишвания газ. По този начин се измерват ВК (витален капацитет), ЕРО (експираторен резервен обем) и ИК (инспираторен капацитет).

Телесната плетизмография е друг метод за функционално изследване на вентилаторната функция, с който се измерват другите обеми, особено ОО (остатъчен обем), ФОК (функционален остатъчен капацитет) и ТБК (тотален белодробен капацитет).

Съществуват два основни типа на нарушение на вентилаторната функция:

Обструктивен вентилаторен синдром, който се характеризира с намалени експираторни дихателни обеми.
Рестриктивен вентилационен синдром, дължащ се на нарушения на инспираторната и експираторната дихателна функция (нарушение на вдишването вследствие на слабост на дихателните мускули).

Нарушения на белодробната циркулация

Нарушенията на белодробната циркулация могат да настъпят вследствие на астматичен пристъп, който причинява хипоксемия и може да доведе до повишено БСС (белодробно съдово съпротивление). Алвеоларната хипоксия е мощен стимул за белодробна вазоконстрикция.

Оценката на циркулаторната функция на белодробната съдова система се основава на измерването на белодробните съдови налягания и на сърдечния дебит.

В клиничната практика тези измервания се извършват в отделенията за интензивни грижи, където има условие за инвазивно мониториране.

Нарушения на газовата обмяна

Основните функции на дихателната система са да отстранява количеството СО2 от кръвта, преминаващо през белодробното кръвообращение, и да осигурява достатъчно количество О2.

За да не настъпят нарушения на газовата обмяна, е необходимо да се доставя достатъчно свеж въздух до алвеолите за осигуряване на приток на кислород и за отстраняване на въглеродния двуокис. Този процес се нарича белодробна вентилация.

Следващите условия за предотвратяване на нарушенията на газовата обмяна са:

достатъчна циркулация на кръв през белодробната съдова система или перфузия;
достатъчна обмяна на газове между алвеолите и белодробните капиляри - дифузия;
достатъчен контакт между алвеоларния газ и кръвта в белодробните капиляри - съотношение вентилация/перфузия.

Фактори за развитие на бронхиалната астма

Известни са редица фактори за развитие на бронхиалната астма, водещи до повишаване на реактивността на дихателните пътища, но механизмите на тяхното въздействие все още остават неизяснени. Най-общоприетата днес хипотеза е тази за възпалението на дихателните пътища.

След въздействието на определен алерген се активират мастоцитите, базофилните клетки и макрофагите и те започват да произвеждат редица медиатори, които оказват ефект върху гладката мускулатура на дихателните пътища и капилярната пропускливост. По този начин те провокират мощна локална реакция, която може да се последва от хроничен процес, засягайки цялото трахеобронхиално дърво.

Факторите, които повишават реактивността на дихателните пътища, могат да се групират в следните категории:

 Наследственост

Водеща роля в развитие на бронхиалната астма играе наследствеността или генетичната предразположеност. В резултат на анализ е установено, че при 1/3 от пациентите, страдащи от бронхиална астма, заболяването носи наследствен характер.

В случая, когато единият родител е болен, вероятността децата да развият астма е 20-30 %. Ако и двамата родители са болни, рискът се покачва до 70 %.

Околна среда

Факторите на околната среда, които водят до развитие на бронхиална астма, обикновено са свързани с климатичните условия, които благоприятстват натрупването на замърсители и антигени във въздуха.

Подобни условия най-често се развиват в индустриализираните или гъсто населени райони. Много често те са свързани с температурни инверсии, придружени от застой на въздушните маси.

Озонът, азотният двуокис и серният двуокис се смятат за най-честите замърсители на околната среда. Те също могат да доведат до провокиране на астматичния пристъп.

Алергени

Бронхиалната астма, предизвикана от разнообразни алергени, зависи от отговора на IgE, който се контролира от Т- и В-лимфоцитите и се активира от взаимодействието между антигена и свързаните с мастоцитите IgE-молекули.

Повечето от агентите, които предизвикват бронхиалната астма, произхождат от въздуха, и за да доведат до състояние на свръхчувствителност, те трябва да се намират в голямо количество във вдишваната смес.

Алергичната бронхиална астма е сезонно заболяване и най-често се среща при деца или млади хора.

Несезонната форма може да се предизвика от алергия към пух, пера, животински косми, плесени и други алергени, които присъстват постоянно в околната среда.

Продължителното въздействие на горепосочените агенти върху дихателната система може да доведе до обструкция на дихателните пътища, която се развива за минути. При около 40 % от пациентите 6-10 часа по-късно се появява втора вълна на бронхоспазъм, така наречената късна реакция.

Освободените медиатори - хистамин, брадикинин, левкотриените C, D и E, факторът, активиращ тромбоцитите, простагландините PGG2, PGF2a и PGD2, тромбоксан A2 - водят до мощна възпалителна реакция с бронхоспазъм, съдов застой и образуване на оток.

В допълнение към тяхната способност да причиняват продължително съкращение на гладката мускулатура на дихателните пътища и оток на лигавицата, левкотриените могат да предизвикат повишена продукция на мукус и нарушение на муко-цилиарните транспортни механизми.

Еозинофиловата дегранулация може да наруши целостта на лигавицата с излющване на клетки в бронхиалния лумен.

Професионална среда

Бронхиалната астма, свързана с фактори на професионалната среда, е важен здравен проблем.

Бронхоспазмът може да се провокира при работа с:

метални соли - платина, хром и никел;
дървесни и зеленчукови прахове - дъб, западен червен кедър, жито, брашно, боб, зелено кафе на зърна, клей от акация и много други;
фармацевтични средства - антибиотици, пиперазин, циметидин;
промишлени химикали и пластмаси - толуен диизоцианат, антихидрит на фталова киселина, тримелитин анхидрит, персулфати, етилендиамин, парафенилендиамин и различни багрила;
биологични ензими - перилни препарати и панкреатични ензими;
прахове от животни и насекоми;
серуми и секрети.
Ако фактори на професионалната среда не предизвикват бърза или забавена алергична реакция (или от двата типа), тези пациенти се чувстват добре, когато пристигат на работа и симптомите започват да се развиват към края на работното време. Отсъствието от работа води до временна ремисия.

 Медикаменти

Медикаментите, които най-често са свързани с провокирането на пристъпи на бронхиална астма, са:

аспирин;
оцветители като тартразин;
бета-адренергични блокери;
сулфуриращи средства (калиев и натриев бисулфит, калиев метабисулфит, натриев сулфит, които широко се използват в хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост).
Типичният респираторен синдром на аспиринова чувствителност най-често засяга възрастни пациенти, но може да се срещне и в детството. Заболяването започва с упорит ринит и образуване на носни полипи. След това се появява постепенно прогресираща бронхиална астма. При излагане на действието дори и на много малки количества аспирин засегнатите хора развиват тежки пристъпи на обструкция на дихателните пътища. Много често се среща кръстосана реактивност между аспирина и другите нестероидни противовъзпалителни средства.

Респираторни инфекции

Респираторните инфекции са най-честият стимул, предизвикващ изостряне на бронхиалната астма.

При малки деца най-важни инфекциозни причинители са респираторният синцитиален вирус и грипният вирус.

При по-големи деца и при възрастни индивиди преобладаващите патогени са риновирусът и грипният вирус.

Механизмът, по който вирусите предизвикват бронхиалната астма, не е напълно изяснен. Предполага се, че причинените от респираторни инфекции възпалителни промени в лигавицата на дихателните пътища нарушават защитните механизми на организма и правят трахеобронхиалното дърво по-податливо на инфекциите.

В подкрепа на тази хипотеза говорят наблюденията, че дори при здрави индивиди след прекарана вирусна инфекция преходно се повишава реактивността на дихателните пътища, която може да продължи от 2 до 8 седмици. 

Физическо натоварване

Бронхиалната астма може да се предизвика или да се влоши от физическо натоварване.

При някои пациенти това може да е единственият отключващ механизъм, който води до поява на симптомите.

Механизмът, чрез който физическото натоварване предизвиква изострянията на бронхиалната астма, е свързан с температурните промени, които се развиват във вътрегръдните дихателни пътища, когато топлина и вода преминават от лигавицата към вдишвания въздух, за да го адаптират към телесните условия, преди той да достигне алвеолите.

Колкото по-усилено е дишането и колкото по-студен е вдишваният въздух, толкова повече се понижава температурата на дихателните пътища.

Така при едни и същи качества на въздуха тичането ще предизвика по-тежък пристъп на бронхиална астма в сравнение с ходенето.

Обратно, при едно и също натоварване вдишването на студен въздух може да доведе до изостряне на болестта. Топлият и влажният въздух ще намали тежестта или дори може да предотврати пристъпа.

Патофизиология на бронхиалната астма

Астмата причинява стесняване на дихателните пътища, което нарушава нормалното движение на въздуха в и от белите дробове. Астмата оказва ефект само върху бронхите и не засяга алвеолите или белодробната тъкан. Стеснението, което се появява при астмата, се причинява от три основни фактора: възпаление, бронхоспазъм и хиперактивност.

Астмата е заболяване на дихателните пътища, което може да бъде класифицирано физиологично като вариабилна и частично обратима обструкция на въздушния поток, и патологично със свръхразвитие на слузните жлези, удебеляване на дихателните пътища вследствие на увреждане и възпаление, и бронхоконстрикция, стесняване на дихателните пътища в белите дробове поради пристягане на околната гладка мускулатура. Бронхиалното възпаление също така причинява стесняване на белодробните дихателни пътища поради оток и подуване, причинени от имунен отговор към алергени.

По време на пристъп на астма възпалените дихателни пътища реагират на тригери на околната среда, като дим, прах или цветен прашец. Дихателните пътища се стесняват и произвеждат повече слуз, което прави затруднено дишането. По същество, астмата е резултат на имунен отговор в бронхиалните дихателни пътища.

Дихателните пътища на пациенти с астма са "свръхчувствителни" към определени тригери, известни също като стимули. Това обикновено се класифицира като тип I свръхчувствителност. В отговор на излагането на тези стимули, бронхите контрахират в спазъм (астматична атака). Възниква възпаление, което води до допълнително стесняване на дихателните пътища и прекомерното производство на слуз, водещо до кашлица и други затруднения в дишането. Бронхоконстрикцията може да отзвучи спонтанно в рамките на 1-2 часа, а при около 50 % от пациентите може да бъде част от "късна" реакция, където първоначалния астматичен епизод е последват 3-12 часа по-късно от по-нататъшна бронхоконстрикция и възпаление.

Възпаление

Първият и най-важен фактор, който причинява стесняване на бронхите при астма, е възпалението. Бронхите стават зачервени, възпалени и подути. Това възпаление увеличава дебелината на стената на бронхите и по този начин води до създаване на по-тесен път за преминаване на въздуха.

Възпалението се появява в отговор на алерген или дразнител и е резултат от действието на химични медиатори (хистамин, левкотриени и други). Възпалените тъкани произвеждат прекомерно количество от лепкава слуз в бронхите. Слузта може да се "слепи" и да образува "тапи", който могат да запушат по-малките дихателни пътища.

Специализирани алергични и възпалителни клетки (еозинофили и бели кръвни клетки) се натрупват на мястото и причиняват тъканно увреждане. Тези повредени клетки се депозират в дихателните пътища, като по този начин допринасят за стесняването им.

Бронхоспазъм

Мускулите около бронхите се стягат по време на пристъп на астма. Тази мускулна констрикция на дихателните пътища се нарича бронхоспазъм, който причинява допълнително стесняване на дихателните пътища. Химичните медиатори и нервите в бронхите предизвикват констрикцията на мускулите.

Всеки път при стимулиране на аферентните нервни окончания (например от прах, студен въздух или дим), произлизащи от вътрешната лигавица на бронхите, се пренасят импулси до вагусния център на мозъчния ствол, след това през вагусните еферентни пътища и отново достигат бронхиалните малки дихателни пътища. Отделя се ацетилхолин от еферентните нервни окончания. Този ацетилхолин води до прекомерно образуване на инозитол-1,4,5-трифосфат в бронхиалните гладки мускулни клетки, което води до съкращаване на мускулите и това инициира бронхоспазъма.

Бронхоспазъм може да се появи при всички хора и може да бъде причинен от вдишване на студен или сух въздух.

Хиперреактивност (свръхчувствителност)

При пациенти с астма хронично възпалените и контрахирани дихателни пътища става много чувствителни или реактивни, към тригери, като алергени, дразнители и инфекции. Излагането на тези стимули може да доведе до все по-голямо възпаление и стеснение.

Комбинацията от тези три фактора води до затруднения при издишане. В резултат на това въздухът трябва да бъде силно издишан за преодоляване на стеснението, като по този начин причинява типичния звук с хрипове. Хората с астма също така често произвеждат кашлица в опит да отстранят дебелата слуз. Намаляването на потока на въздух може да доведе до по-малко кислород, преминаващ в кръвта, и при тежки случаи може да се получи опасна акумулация на въглероден диоксид в кръвта.

Стимулите, предизвикващи астматична атака, включват:

Алергените от природата, които се вдишват, включват отпадъци от домашни вредители, както и тревни полени, спори на мухъл и епителни клетки от домашни любимци.
Замърсители на въздуха в затворени пространства от летливи органични съединения, включително парфюми и парфюмни продукти. Примерите включват сапун, препарат за миене на съдове, прах за пране, омекотител, хартиени кърпички, хартиени кърпи за ръце, тоалетна хартия, шампоан, лак за коса, гел за коса, козметика, крем за лице, крем за слънце, дезодорант, парфюм, крем за бръснене, афтършейв лосион, освежители за въздух и свещи, и продукти, като боя на маслена основа.
Лекарства, включително аспирин, β-адренергични антагонисти (бета-блокери) и пеницилин.
Хранителни алергии, като мляко, фъстъци и яйца. Въпреки това, астмата рядко е единственият симптом, а не всички хора с хранителни или други алергии имат астма.
Поглъщане или вдишване на сулфити, които се добавят към храни и вино като консерванти.
Салицилати могат да предизвикат астма при чувствителни индивиди. Салицилатите се срещат естествено в много здравословни храни. Аспиринът също е салицилат.
Употребата на изкопаеми горива, свързани със замърсяването на въздуха, като озон, смог, азотен диоксид и серен диоксид, се смята за една от основните причини за високото разпространение на астмата в градски условия.
Различни промишлени съединения (например толуендиизоцианат) и други химикали, специално сулфити, генерираните от хлорираните басейни хлорамини - монохлорамин, дихлорамин и трихлорамин.
Инфекции в ранна детска възраст, особено вирусни инфекции на горните дихателни пътища. Деца, които страдат от чести инфекции на дихателните пътища преди 6-годишна възраст, са с по-висок риск от развитие на астма, особено ако имат родител с това състояние. Въпреки това, хора на всяка възраст могат да получат астма, предизвикана от настинки и други инфекции на дихателните пътища, въпреки че техните нормални стимули могат да бъдат от друга категория (например цветен прашец) и да отсъстват по време на инфекцията.
Упражнения или интензивна употреба на дихателната система, ефектите на които се различават в известна степен от тези на другите стимули, тъй като те са кратки. Счита се, че астмата се появява най-вече в отговор на излагане на епитела на дихателните пътища на студен, сух въздух.
Хормоналните промени в подрастващите момичета и по-възрастните жени, свързани с менструалния цикъл, могат да доведат до влошаване на астмата. Някои жени изпитват влошаване на астмата по време на бременността, докато други не намират значителни промени, а при други жени астмата се подобрява по време на бременността им.
Психологически стрес - може да модулира имунната система, което води до повишен възпалителен отговор към алергени и замърсители.
Студеното време може да затрудни дишането на пациентите. Спорно е дали високата надморска височина подобрява или влошава астмата и ефектът й може да варира от човек на човек.

Отличителни патофизиологични белези на бронхиалната астма

Отличителните патофизиологични белези на бронхиалната астма са:

намаление на диаметъра на дихателните пътища в резултат на съкращение на гладката мускулатура
оток на бронхиалната стена
гъсти и лепкави секрети
увеличение на съпротивлението на дихателните пътища
намаление на форсираните експираторни обеми и дебити
свръхраздуване на белите дробове и гръдния кош
промени във функцията на дихателната мускулатура
патологично преразпределение на белодробната вентилация и белодробния кръвоток
промени в артериалните кръвни газове
Въпреки че бронхиалната астма се приема като първично заболяване, по време на остър пристъп се нарушават практически всички страни на дихателната функция. При някои пациенти се откриват електрокардиографски данни деснокамерна сърдечна хипертрофия и е възможно да се установят белези на пулмонална хипертония.

Данните показват, че когато един пациент се консултира с лекар и започва лечение, неговият витален капацитет (обем въздух, който се издишва при максимално дълбоко вдишване) е под или е равен на 50 % от нормалната стойност.

Форсираният експираторен обем - ФЕО1 (обем въздух, който се издишва за една секунда) е около под 30 % от предвидените стойности.

При пациенти в пристъп остатъчният обем - ОО (обем въздух, оставащ в белите дробове след едно нормална издишване) често се доближава до 400 % от нормалната стойност.

Хипоксията (кислороден глад) е всеобща находка по време на острия пристъп. Изявената вентилаторна недостатъчност е относително рядко явление и се наблюдава при 10-15% от пациентите, потърсили лекарска помощ.

При повечето астматично болни се установява хипокапния и дихателна алкалоза (понижени стойности на въглероден диоксид в кръвта, в резултат на хипервентилация на белите дробове).

Установяването на нормално ниво на СО2 в артериалната кръв много често е свързано с много тежка степен на обструкция и, когато се открие при пациенти с оплаквания, трябва да се разглежда като проява на напредваща дихателна недостатъчност.

Симптоми при астма

Астмата се характеризира с възпаление на бронхите с повишено производство на лепкава секреция в дихателните пътища. Хората с астма изпитват симптоми, когато дихателните пътища се стесняват, възпаляват или изпълват със слуз.

Симптомите на астмата варират от леки до тежки при различните индивиди. Когато признаците на астмата се влошат значително, състоянието е известно като астматичен пристъп (астматична атака).

Някои хора с астма могат да имат продължителни периоди без наличие на някакви признаци, прекъсвани от периодично влошаване на симптомите им, наречено астматични пристъпи. Други могат да имат симптоми на астма всеки ден. В допълнение, някои хора могат да имат астма само по време на засилена физическа активност или астма с вирусни инфекции, като грип.

Астмата се класифицира в зависимост от честотата и тежестта на симптомите, или "атаките", както и резултатите от белодробните функционални тестове:

30% от засегнатите пациенти имат леки, периодични (по-малко от два епизода на седмица) симптоми на астма с нормални дихателни тестове
30% от засегнатите пациенти имат леки, устойчиви (два или повече епизода на седмица) симптоми на астма с нормални или анормални дихателни тестове
40% от засегнатите пациенти имат умерени или тежки, персистиращи (ежедневно или непрекъснато) симптоми на астма с анормални дихателни тестове

Класически симптоми на астма

Важно е да се запомни, че симптомите при астмата могат да бъдат едва доловими и подобни на тези, наблюдавани при други състояния. Всички посочени по-долу класически симптоми на астма могат да присъстват в други респираторни заболявания, както в някои случаи - сърдечни заболявания. Този потенциал за объркване прави идентифицирането на условията, при които се появяват симптомите, и диагностичните изследвания много важни в разпознаването на това заболяване.

Основните симптоми при астма включват:

Недостиг на въздух, особено при усилие или през нощта
Свиркащи (сухи) хрипове при издишване
Кашлицата може да е хронична, обикновено влошаваща се през нощта и рано сутрин, и може да се появи след физически упражнения или при излагане на студ, сух въздух
Стягане в гърдите може да се прояви с или без горните симптоми

Ранни симптоми на астма

Ранните предупредителни знаци са промените, които настъпват точно преди или в самото начало на астматичния пристъп. Тези ранни признаци на астма могат да започнат преди появата на добре познатите симптоми на астма и са най-ранните знаци, че астмата се влошава.

Като цяло, тези признаци не са достатъчно сериозни, за да спре човек ежедневните си дейности. Но човек, разпознавайки тези ранни прояви, може да спре астматичния пристъп или да предотврати влошаването му.

Ранните предупредителни симптоми на астма включват:

Учестена кашлица, особено през нощта
Недостиг на въздух
Чувство на прекалена умора или слабост при дейности, които обикновено се изпълняват лесно
Хриптене или кашляне след физическа активност
Чувство на умора, лесна поява на безпокойство, раздразнителност или лошо настроение
Намаление или промяна на белодробната функция чрез измерване на върховия експираторен дебит
Признаци на настинка или алергии (кихане, хрема, кашлица, назална конгестия, възпалено гърло, главоболие)
Проблеми със съня

Симптоми на астматичен пристъп

Остър, внезапен астматичен пристъп обикновено се причинява от излагане на алергени или инфекция на горните дихателни пътища. Тежестта на атаката зависи от това колко добре се контролира астмата. Острата атака е потенциално животозастрашаваща, тъй като може да продължи въпреки използването на обичайните лекарства за бързо облекчаване (инхалаторни бронходилататори).

Астматичните пристъпи не спират сами по себе си без лечение. Ако пациентът игнорира ранните предупредителни признаци, се поставя в риск от развитие на status asthmaticus.

Астматичният пристъп е епизод, при който групи мускули, заобикалящи дихателните пътища, започват да контрахират. По време на атаката лигавицата на дихателните пътища се подува или възпалява и клетките, покриващи дихателните пътища, произвеждат повече и по-гъста слуз от нормалното.

Всички тези фактори - бронхоспазъм, възпаление и производство на слуз, причиняват симптоми като затруднено дишане, хрипове, кашлица, задух и затруднено извършване на нормалните ежедневни дейности.

Класическите симптоми на астматичния пристъп включват:

Тежки хрипове при вдишване и издишване
Кашлица, която не спира
Много учестено дишане
Болка в гърдите или стягане
Свити мускули на шията и гръдния кош, наречени ретракции
Затруднен говор
Чувство на тревожност или паника
Възбуда, объркване, неспособност за концентриране
Бледа и потна кожа
Сини устни или нокти
Наличието на хрипове или кашлица само по себе си не е надежден критерий за преценка на тежестта на астматичния пристъп. Много тежки пристъпи могат да запушат дихателните пътища до такава степен, че липсата на въздуха в и от белите дробове не успява да произведе хрипове или кашлица.

Продължителните пристъпи на астма, които не се повлияват от лечение с бронходилататори, са спешен медицински случай. Лекарите наричат тези тежки атаки "status asthmaticus" и те изискват спешна медицинска помощ.

Диференциална диагноза на астма
Диференциалната диагноза на астма включва:

Дефицит на алфа-1-антритрипсин
Аспергилоза
Бронхиектазии
Бронхиолит
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Хроничен синузит
Еозинофилна грануломатоза с полиангиит (синдром на Churg-Strauss)
Муковисцидоза
Аспирация на чуждо тяло
Гастроезофагеална рефлуксна болест
Сърдечна недостатъчност
Трахеомалация
Белодробна емболия
Белодробна еозинофилия
Саркоидоза
Инфекция на горните дихателни пътища
Дисфункция на гласните връзки
Дисфункция на гласните връзки може да съществува самостоятелно или с астма. Пациентите са с хронични симптоми, насочващи към астма, нормална спирометрия, слаб отговор към медикаменти за астма. Обикновено диагнозата може да се постави с помощта на директна ларингоскопия, но само по време на симптоматичния период или след физически упражнения.

Разнообразие от тумори на дихателните пътища са докладвани да се проявяват със симптоми, подобни на тези при астма. Тези тумори включват ендобронхиални карциноидни и мукоепидермоидни тумори.

Други трахеални лезии могат да включват бронхоцентрична грануломатоза, субглотисна стеноза, трахеален хамартом, бронхогенни кисти, лейомиом. Всички тези трахеални лезии са докладвани със симптоми, подобни на астма.

Аспирация на чуждо тяло може да причини не само локализирани хрипове, но и дифузни. Освен това, аспирираното чуждо тяло може да бъде радиопрозрачно и следователно да не се визуализира при рентгенова снимка на гръдния кош.

Застойната сърдечна недостатъчност причинява препълнени белодробни съдове и интерстициален белодробен оток, които допринасят за усещането за задух и хрипове. Сърдечната астма се характеризира с хрипове в резултат на бронхоспазъм при застойна сърдечна недостатъчност и е свързана с пароксизмална нощна диспнея и нощна кашлица.

Дифузният панбронхиолит е широко разпространен в Япония и Далечния изток, и тя може да имитира бронхиална астма с хрипове, кашлица, задух при усилие, и синузит.

Кашлица, повтарящ се бронхит, пневмония, хрипове са свързани с гастроезофагеален рефлукс.

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото