Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Високо кръвно

Високо кръвно налягане или хипертония при лица над 18 години е трайно повишаване на артериалното налягане за систолата над 140 mmHg и / или диастолата над 90 mmHg, измерено в три различни прегледа в рамките на няколко седмици.

Кръвното налягане представлява налягането, което кръвта упражнява върху кръвоносните съдове (артериите). Кръвта се намира под налягане поради факта, че сърцето периодично изхвърля определено количество кръв в една затворена тръбеста система (кръвоносната система), чийто артериален дял има определена вместимост. Освен това кръвта, придвижвайки се в кръвоносните съдове, изпитва триене. От една страна е налице периодично изтласкване на кръвта от сърцето, а от друга противодействието, което кръвта среща при движението си в артериалните съдове. В резултат на това кръвта се намира под значително налягане.

Налягането в съдовата система зависи от обема кръв, който се изтласква от сърцето за една минута (минутен обем на сърцето), от скоростта, с която кръвта се изхвърля в аортата, от разтегливостта на артериалната стена и от съпротивлението, което кръвта изпитва при движението си в съдовата система. Съпротивлението най-вече зависи от радиуса на кръвоносните съдове.

Кръвта се намира под натиск в съдовата система не само по време на сърдечното съкращение - сърдечна систола, но и по време на отпускането на сърцето - сърдечна диастола. От тук произлизат и понятията систолно (горно) и диастолно (долно) налягане.

Диастолното налягане се обуславя от действието на еластичните стени на аортата и големите артерии, които по време на систола се разширяват, а по време на диастола възстановяват изходното си положение. Натискът, създаден в аортата по време на систола, се разпространява във всички посоки, но поради затварянето на аортната клапа кръвта може да се придвижва само напред. При изхвърлянето на кръвта от лявата камера в аортата се създава пресорна вълна с две амплитуди (по-голяма и по-малка). Нейната максимална стойност е известна като систолно налягане, а минималната - като диастолно налягане.

Разликата между систолното и диастолното налягане се нарича амплитудно артериално налягане или пулсово налягане. С отдалечаването от сърцето пулсовото налягане постепенно намалява и в областта на капилярите то напълно изчезва.

При човек на средна възраст артериалното налягане в областта на мишнична артерия (a. brachialis) при условия на покой има стойности между 120 mmHg (систолно) и 80 mmHg (диастолно). У възрастни индивиди, които имат склеротични изменения в съдовата стена, разтегливостта на последната е намалена и затова систолното налягане се повишава. По време на диастолата се наблюдава обратното - поради по-малкото кумулирана енергия натискът върху кръвната маса е по-слаб при възстановяване на диаметъра на съда и диастолното налягане остава по-ниско. Пулсовото налягане е по-високо, което е характерно за възрастните индивиди. 

Измерване и регистриране на кръвното налягане

Измерването на кръвното налягане у хора става най-често безкръвно със сфигмоманометъра на Riva Rocci - пневматична гумена маншета, комбинирана с аускултационния метод на Коротков.

Сфигмоманометрите могат да бъдат живачни, електронни, анероидни и автоматични. При използване на аускултационния метод на Коротков с компресия и декомпресия на мишничната артерия и стетоскоп, поставен в лакътната ямка, систоличното налягане се определя по първия ясно чут тон (І фаза по Коротков), а диастолното се определя по изчезването на тоновете (V фаза по Коротков). При деца и бременни жени диастолното налягане се определя при заглъхване на тоновете. Измерването става на мишничната артерия при легнало или седнало положение.

При здрави хора максималната стойност (систолното налягане) се движи между 100 и 140 mmHg, като обикновено у по-младите и у жените тя е повече към долната граница, а у мъжете и възрастните - предимно към горната граница. Минималното (диастолното) налягане най-често представлява около 65 % от систолното.

За правилно измерване и регистриране на кръвното налягане е необходимо спазването на някои правила. Ръката, на която се измерва кръвното налягане, трябва да е на нивото на сърцето. Маншетът се поставя на два сантиметра над лакътната ямка. Помпа се 20 mmHg над систолното налягане, достигането на което може да се установи по изчезването на пулса на лъчевата артерия. Отпуска се бавно (3 mmHg/sec.).

Според указанията на СЗО (Световната здравна организация) се изисква измерването на артериалното налягане да се извършва след 5-минутна почивка. Друго изискване е 2 часа преди измерването да няма физическо натоварване, прием на кафе и / или цигари и хранене. Маншетът трябва да бъде с подходящи размери според обиколката на мишницата.

Съществуват три различни размери маншети - за лица с нормална обиколка на мишницата, за тези с наднормено тегло и за деца. При първото измерване артериалното налягане се измерва в легнало и седнало положение, и на двете ръце. Ако има разлика, следващите измервания се извършват на ръката с по-високо налягане. Апаратът за измерване на артериално налягане трябва да е точен и да се калибрира през 6 месеца.

Предимство има 24-часово амбулаторно неинвазивно мониториране на артериалното налягане, при което автоматично се записват стойностите на дневното и нощното систолно и диастолно налягане през избрани временни интервали. Този метод дава възможност да се диагностицира високо кръвно налягане, да се добият сведения за денонощната крива на кръвното налягане, да се обективизират пиковите покачвания, да се уточни наличието на нощна хипертония и да се отхвърли т.нар. “хипертония на бялата престилка” или синдром на бялата престилка. Това е състояние, при което при измерване на кръвното от страна на лекар то е високо, докато измереното у дома и при 24-часово мониториране е с нормални стойности. Общоприето между народа е, че нормално кръвно налягане е 120/80 mm/Hg.

По класификацията на Европейската асоциация по хипертония има три категории на нормално кръвно налягане.

При какви стойности е високо кръвното?

Според Европейската асоциация по хипертония класификацията на високото кръвно налягане е както следва:

Оптимално - < 120 mm Hg систолно, < 80 mm Hg диастолно;

Нормално - 120-129 mm Hg систолно и/или 80-84 mm Hg диастолно;

Високо нормално - 130-139 mm Hg систолно и/или 85-89 mm Hg диастолно;

І степен - 140-159 mm Hg систолно и/или 90-99 mm Hg диастолно;

ІІ степен - 160-179 mm Hg систолно и/или 100-109 mm Hg диастолно;

ІІІ степен - >180 mm Hg систолно и/или > 110 mm Hg диастолно;

Изолирана систолна хипертония - > 140 mm Hg систолно и < 90 mm Hg диастолно.

В САЩ в ръководството за превенция, оценка и лечение на хипертонията (Join National Comuniti- JNC-7) се споменава и категория прехипертония - стойности на артериалното налягане от 120-139 mm Hg систолно и/или 80-89 mm Hg диастолно. Прехипертонията не е заболяване и това понятие съществува от 2003 година. Аргумент за въвеждането на тази категория е фактът, че пациентите с прехипертония имат по-висок сърдечно-съдов риск, в сравнение с останалите. В тези случаи покачването на артериалното налягане с 20/10 mm Hg съответно за систола и диастола удвоява сърдечно-съдовия риск. Прехипертонията обикновено не се свързва с определени симптоми, още повече че и при пациенти с напреднала артериална хипертония е възможно да липсват оплаквания. Прехипертонията може да бъде открита само чрез редовно проследяване стойностите на артериалното кръвно налягане. Над 30 % от възрастните имат прехипертония, като основен рисков фактор се явява наднорменото тегло. Тя се среща по-често при мъжете, като може да повиши риска от инсулт, инфаркт и сърдечна недостатъчност. С времето състоянието се влошава и е установено, че при 1/3 от хората на възраст между 35 и 64 години с диагностицирана прехипертония, тя прогресира в хипертония в рамките на 4 години.

Какво представлява сърдечно-съдовият риск?

Високото кръвно налягане е в непрекъсната взаимовръзка със сърдечно-съдовия риск. Това е най-значимият рисков фактор за исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт, които са водещите причини за смъртност по света.

Адекватният контрол на стойностите на артериалното налягане води до намаляване честотата на инсултите с 35 до 50 %, исхемичната болест на сърцето с 20 до 25 %. Общият сърдечно-съдов риск може да се определи по няколко метода. Този риск се изразява като абсолютен риск от настъпване на сърдечно-съдов инцидент в рамките на 10 години. Високото кръвно налягане заема ключово място в определянето и степента на общия сърдечно-съдов риск.

Сърдечно-съдовият риск е стратифициран в четири категории: нисък, умерен, висок и много висок.

Стратификация на сърдечно-съдовия риск в четири категории на добавен риск.

                          Артериално налягане (mmHg) 

Други РФ, ТОУ или заболяване 

Нормално 

САН 120-129
ДАН 80-84

Високо нормално 

САН130-139
ДАН 85-89

АХ I ст.

САН 140-159 
ДАН 90-99

АХ II ст.

САН 160-179
ДАН 100-109

АХ III ст.

САН≥180
ДАН≥110

Без други РФ

Среден риск

Среден риск

Нисък  риск

Умерен риск

Висок  риск

1-2 РФ

Нисък риск

Нисък  риск

Умерен риск

Умерен риск

Много висок риск

3 или повече РФ, МС или ЗД

Умерен риск

Висок  риск

Висок  риск

Висок  риск

Много висок риск

Установено ССЗ или БЗ

Много висок риск

Много висок риск

Много висок риск

Много висок риск

Много висок риск


РФ – рискови фактори, ТОУ – увреждания на таргетните органи, МС - метаболитен синдром, ССЗ – сърдечно-съдово заболяване, БЗ – бъбречно заболяване, САН – систолно артериално налягане, ДАН – диастолно артериално налягане; Добавен риск – рискът е по-голям от средния за групата.

От тази таблица се вижда, че високо кръвно над 180/110 mmHg самостоятелно води до висок СС риск.

Честота и разпространение на високото кръвно налягане

Артериалната хипертония е социално значимо заболяване. Към 2000 г. близо един милиард души или приблизително 26 % от възрастното население на света са страдали от хипертония. Тя е с голяма честота в развитите страни и в значителна степен определя болестността, инвалидизирането и смъртността на населението. В отделните страни и географски региони честотата на артериалната хипертония се движи от 4,8 % до 30,3 %. Например в Индия е наблюдавана честота от 2,4 % при мъже и 6,8 % при жени, за разлика от Полша, където е наблюдавана честота от 68,9 % при мъже и 72,5 % при жени.

Честотата на високото кръвно налягане сред населението на индустриализираните райони е по-висока с около 20 % в сравнение с тази в слабо урбанизирани селища. Съществуват различия в протичането на заболяването сред различни националности (във Финландия превалира високостепенна артериална хипертония, в Германия и Швеция - средностепенна, а в Испания - лекостепенна).

Високото кръвно налягане до голяма степен е функция на възрастта. Според проучването NHANES III във възрастовия диапазон 50-59 години 54 % от хората имат изолирана систолна хипертония, а над 60-годишна възраст процентът нараства на 87%. За България 42,8 % от мъжете и 39,7 % от жените във възрастта 25-64 години страдат от артериална хипертония. Последни епидемиологични проучвания в България показаха нарастване на процента на хипертониците сред населението. При проучване в Габровски, Великотърновски, Старозагорски и Сливенски окръзи честотата на артериалната хипертония за населението на възраст от 17 до 70 години е 13,6 %, а при децата от 7 до 17 години - 2,7 %.

Високо кръвно при различни групи
Съществуват особености при високото кръвно налягане в различните групи в популацията на хората.

Значение има възрастта, физиологичното състояние, както и редица придружаващи заболявания. 

Хора в напреднала възраст

С напредването на възрастта систолното кръвното налягане има тенденция на повишаване, т.е. повишава се честотата на изолирана систолна хипертония. От друга страна диастолното налягане започва да намалява, което води до повишаване на пулсовото налягане (САН - ДАН). Изолираното високо систолно кръвно налягане е най-честата форма на високо кръвно налягане при хора над 65-годишна възраст. Това се дължи на променената еластичност на артериалната стена, резултат от прогресивна замяна на еластина с колаген. Този процес се засилва от повишено кръвно налягане, което означава, че високото кръвно налягане в по-млада възраст води до изолирана систолна хипертония в напреднала възраст.

Лечението на високо кръвно налягане при хора в напреднала възраст е подобно на това при по-младите. Ограничаването на солта в храната и намаляването на теглото са толкова ефективни при старите хора, колкото и при по-младите и трябва да се препоръчва активно.

Медикаментозното лечение при хора в напреднала възраст трябва да се започва внимателно, с бавно покачване на дозите. Не всички медикаменти са еднакво ефективни при по-възрастни. Медикаменти на първи избор за лечение на високо кръвно налягане без усложнения са диуретиците и калциевите антагонисти. АСЕ инхибиторите и АРБ, използвани като монотерапия, са по-малко ефективни поради по-ниските нива на ренин при възрастните хора. В комбинация с диуретик са показани при лечение на високо кръвно налягане при хора в напреднала възраст със сърдечна недостатъчност и усложнения от диабет. Прицелните стойности на кръвното налягане са същи както при по-младите (< 140/90mmHg), макар че често това е трудно постижимо.

При по-възрастните хора съществува по-голям риск от ортостатична хипотония (значим спад на кръвното налягане в изправено положение, провокиращо замайване, причерняване, обща слабост до колабиране). Честотата на това явление при хора над 85-годишна възраст достига 25 %. Поради това измерването на кръвното налягане при по-възрастни хора винаги трябва да се извършва и в изправено положение.

Захарен диабет

Високото кръвно налягане често се съчетава със захарен диабет тип 2. Честотата на високо кръвно налягане е почти двойна при диабетици в сравнение с недиабетици. При диагноза захарен диабет трябва често да се измерва кръвното налягане.

Хората с високо кръвно налягане и диабет са изложени на повишен сърдечно-съдов риск. Също така при тях е по-висок рискът от специфични за диабета усложнения, като ретинопатия и нефропатия. Понижаването на кръвното налягане при диабетици редуцира риска от миокарден инфаркт и от микроангиопатия. Таргетните нива на кръвното налягане при диабетици са по-ниски, а именно < 130/80mm/Hg.

При пациенти с диабет трябва да се насочват интензивни нефармакологични мерки с повишено внимание за намаляване на телесното тегло и понижаване на приема на сол. Лечението на високо кръвно налягане при диабетици трябва да бъде индивидуализирано и да се основава на поносимостта към медикаментите и съпътстващите заболявания. Бета-блокерите намаляват смъртността при пациенти с преживян миокарден инфаркт и са показани при тях. АСЕ инхибиторите и особено АРБ могат да предложат допълнителни и независими от понижаването на кръвното налягане ползи, като забавяне на прогресията на диабетната нефропатия и следователно те са терапия от първа линия за пациенти със захарен диабет тип 2, хипертония и бъбречно заболяване. Повечето диабетици се нуждаят от два и повече медикаменти за контрол и постигане на таргетните стойности на кръвното налягане.

Захарният диабет и високото кръвно налягане са част от т.нар. метаболитен синдром. Освен тях той включва и централен тип затлъстяване, повишени триглицериди (> 1,7 mmol/l) и понижен HDL холестерол (< 1,03 mmol/l при мъже и < 1,29 mmol/l при жени).

Мъже с доброкачествена простатна хипертрофия

Около 25 % от мъжете над 60-годишна възраст са с комбинация от високо кръвно налягане и доброкачествена простатна хипертрофия.

Медикаментозното лечение на доброкачествената простатна хипертрофия се започва с алфа блокери. Тези медикаменти намаляват тонуса на гладката мускулатура на простатата и същевременно понижават и кръвното налягане.

 Деца

Нормалното кръвно налягане при децата е систолно и диастолно налягане под 90-я персентил за съответната възраст и пол.

За високо нормално кръвно налягане са стойностите над 90-я и под 95-я персентил.

За високо кръвно налягане при деца се приема повишаване на систолното и / или диастолното кръвно налягане над 95-я персентил за съответната възраст и пол (показано в графиките по-долу) в най-малко 3 последователни измервания.

                                       

 момчета                                                                                                момичета

 Нормални стойности на кръвното налягане на възраст от 0-12 месеца;

                                         

  момчета                                                                                                момичета

 Нормални стойности на кръвното налягане на възраст 1-13 години;

                                         

 момчета                                                                                                   момичета

Нормални стойности на кръвното налягане на възраст 13-18 години;

 

Възможно е първичната хипертония при възрастни да води началото си от детството. Децата с високо нормално кръвно налягане трябва ранно да се насочват към специалисти за подробно изследване.

Най-честите причини за високо кръвно налягане в различните възрастови периоди за следните:

Новородено - тромбоза или стеноза на бъбречните артерии, тромбоза на бъбречните вени, вродени малформации, коарктация на аортата, бронхопулмонална дисплазия, персистиращ артериален канал, вътречерепен кръвоизлив и други.
1 месец до 1 година - коарктация на аортата, реновазални заболявания, бъбречни паренхимни заболявания.
1 година до 6 години - бъбречни паренхимни заболявания, реновазални заболявания, коарктация на аортата, ендокринни заболявания (по-рядко) и първична хипертония.
6 години до 12 години - бъбречни паренхимни заболявания, реновазални заболявания, коарктация на аортата, първична хипертония ендокринни заболявания, ятрогенни.
12 години до 18 години - първична хипертония, ятрогенни причини, бъбречни паренхимни заболявания , реновазални заболявания, коарктация на аортата (по-рядко).
Изявеното високо кръвно при деца е относително рядко. Скринингът на всички деца за високо кръвно налягане не е оправдан, но кръвното налягане на деца със системни заболявания трябва да се проверява. При деца с повишено кръвно налягане в ранна детска възраст, то е с тенденция за по-бързо покачване с напредване на възрастта, особено ако са със съпътстващо затлъстяване. Измерването на кръвното налягане при деца под тригодишна възраст става само с помощта на Доплер. При по-големи се използва стандартният метод, като за измерване на кръвно налягане при деца съществуват различни размери на маншета според възрастта.

Високото кръвно налягане при деца определено не е безобидно и е свързано с нежелани ефекти върху сърцето и съдовата система.

Както при лечението на високо кръвно налягане в общата популация, така и при децата трябва да се започне с немедикаментозни средства, като ограничаване на солта и контрол на храненето. Децата с високо кръвно налягане трябва да се насочват да спортуват активно. От медикаментите, безопасни за употреба при деца, са бета-блокерите, калциевите антагонисти и алфа-блокерите. Тиазидните диуретици могат да доведат до нежелани метаболитни ефекти, поради което е най-добре да се избягват.

Бременни

Високото кръвно налягане е едно най-честите съпътстващи състояния и усложнения при бременни (при около 10 % от бременните жени). Измерването на кръвно налягане е задължително при всеки преглед на бременна жена. Високото кръвно налягане при бременни не е изолирано явление.

Съвременна класификация на високо кръвно налягане при бременни:

Хронична хипертония (високо кръвно налягане, предхождащо бременността) - анамнеза за високо кръвно налягане (> 140/90mmHg) преди 20-та гестационна седмица;
Прееклампсия - еклампсия - без анамнеза за хронична хипертония;
Прееклампсия, суперпонирана върху хронична хипертония - при анамнеза за хронична хипертония;
Гестационна хипертония - преходно повишаване на кръвното налягане при бременни, ако няма налична прееклампсия по време на раждането и кръвното налягане се нормализира до 12 седмици след раждането (това е ретроспективна диагноза);
Честотата на хроничната хипертония при бременни е до 5 % и се увеличава с възрастта, като е по-честа при жени със затлъстяване и чернокожи. Установяването на хронична хипертония при бременни изисква анамнеза за високо кръвно налягане преди 20-та гестационна седмица. Тъй като най-често бременните жени са млади, кръвното налягане преди бременността може да не е известно. В такива случаи кръвно налягане 140/90mmHg, измерено преди 20-та гестационна седмица, се приема за диагноза хронична хипертония. Хроничната хипертония при бременни може да е първата проява на прееклампсия. По време на третия триместър се наблюдава физиологичен спад на кръвното налягане и това може маскира подлежаща хронична хипертония. Бременните жени с хронична хипертония са изложени на повишен риск от суперпонирана прееклампсия, отлепване на плацентата и перинатална заболяемост и смъртност. Хроничната хипертония при бременни трябва да се оценява и изследва по същия начин както при останалата популация. Трябва да се направи оценка на бъбречната функция, електролитите в кръвта, пикочна киселина и изследване на урина. Също така е важно да се правят и допълнителни изследвания, за да се идентифицира някоя вторична хипертония.

Развитието на високо кръвно налягане (над 140/90mmHg) при жени с нормално кръвно налягане след 20-та гестационна седмица се дефинира като гестационна хипертония. Възможно е жена с диагностицирана гестационна хипертония да е с предшестваща неразпозната хронична такава или с преходна хипертония на бременността. Тъй като разграничаването на тези състояния може да се направи само ретроспективно, при гестационната хипертония се провеждат многократни прегледи с цел търсене на признаци за появяваща се прееклампсия.

Прееклампсията е състояние на повишено кръвно налягане над 140/90mmHg и протеинурия (1+ на тест лента или > 300мг в 24 часова урина). Съществува сериозно подозиране за прееклампсия, ако високото кръвно налягане е придружено с тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта) или повишаване на чернодробните ензими. Прееклампсията се среща при 5-8 % от бременните и най-вероятно се дължи на нарушения в кръвоносните съдове на плацентата. При еклампсия, освен високо кръвно налягане и протеинурия, се наблюдава и мозъчна симптоматика, изразена с поява на клонично-тонични гърчове с или без последваща кома. Счита се, че високото кръвно при прееклампсия е вторично и се дължи на намаленото кръвоснабдяване на плацентата. Понижаването на кръвното с медикаменти не повлиява първичния процес в плацентата.

Прееклампсията винаги представлява потенциална опасност за майката и плода. Усложненията на прееклампсията при майката са: гърчове (еклампсия), мозъчен кръвоизлив, бъбречна недостатъчност, вътресъдова коагулопатия (ДИК синдром), чернодробна дисфункция (HELP /Hemolytic anemia, ElevatedLiver enzymes, Low Platelet count/ - синдром, изявен с хемолиза, повишени чернодробни ензими и тромбоцитопения) и смърт. Плодът може да страда от тежко забавяне на развитието, хипоксемия и смърт. При новопоявила се прееклампсия е показана хоспитализация за интензивно мониториране на майката и плода. При бременни с влошаваща се прееклампсия трябва да се обмислят антихипертензивни и антиконвулсивни мерки. Антихипертензивно лечение трябва да се започне при кръвно налягане над 160/105mmHg или в случай на бързо повишаване на кръвното налягане, за да се предотвратят мозъчни усложнения.

Лечение на високо кръвно при бременни:

Антихипертензивните медикаменти могат да окажат неблагоприятни ефекти върху майката и плода. Лечението на високо кръвно налягане при бременни трябва да е насочено към изложените на по-висок риск от усложнения и при стойности на кръвното налягане над 160/105mmHg и в случаите на прееклампсия. Бременните с лека хипертония трябва да бъдат лекувани с нефармакологичен подход. Медикамент на първи избор при бременни е Метилдопа. Медикаментът предизвиква дозозависима сънливост и летаргия, но дози под 750 мг дневно свеждат до минимум този страничен ефект. Другите групи медикаменти, които се ползват при бременни, са бета-блокерите (предимство има комбинирания алфа/бета блокер Labetalol), калциевите антагонисти (само перорално) и диуретиците (само при водна задръжка). Диуретиците са противопоказани при редуцирана утероплацентарна циркулация поради риска от развитие на прееклампсия. АСЕ инхибиторите и АРБ блокерите са забранени за употреба във ІІ и ІІІ триместър на бременността поради предизвиканата от тях дисгенезия на бъбреците при плода. Hydralazine (директен вазодилататор) – до скоро най-използваният медикамент за понижаване на кръвно налягане при бременни, понастоящем не се препоръчва поради установените странични ефекти, като абрупция на плацентата, изразената хипотензивна реакция при майката, олигоурия, влияние върху сърдечната честота при плода и др.

При лечение на високо кръвно налягане при бременна жена кръвното налягане трябва да се следи много внимателно за предотвратяване на хипотония (прекомерен спад на кръвното налягане), което може да обостри намаленото кръвоснабдяване на плацентата и да предизвика или обостри прееклампсията.

Остър мозъчен инсулт

Мозъчният инсулт, независимо от това дали се дължи на исхемия или на хеморагия, е свързан с високо кръвно налягане в около 75 % от случаите. При нормални условия мозъчната авторегулация поддържа постоянен мозъчен кръвоток в широк диапазон на кръвното налягане. Този деликатен баланс е нарушен при остър мозъчен инсулт. В резултат на това мозъчното кръвоснабдяване става директно зависимо от системното кръвно налягане. Зоната на мозъчния инсулт е заобиколена с исхемична зона. Поддържането на кръвоснабдяването в тази зона е жизненоважно. Високото кръвно налягане в този случай е необходимо за създаване на достатъчно перфузионно налягане през колатералните кръвоносни съдове към тази уязвима зона.

Наличието на дългогодишна хипертония води до хипертрофия на мозъчните артериоли и промяна в мозъчните авторегулаторни механизми (които са настроени на по-високо ниво). Когато в тази ситуация се получи остър мозъчен инсулт, мозъчните съдове са още по-уязвими към всяко понижаване на кръвното налягане. Бързото понижаване на кръвното налягане в рамките на първите 24 часа след инсулта води до увеличена смъртност. От друга страна, упоритата хипертония може да увеличи мозъчния оток около инфарктната зона и да засили вероятността от значителна хеморагична трансформация в инфарктната тъкан. В случай на първичен хеморацичен инсулт съществува риск от допълнителна съдова увреда, ако кръвното налягане е прекалено високо.

В острата фаза на мозъчен инсулт не се започва антихипертензивно лечение, освен ако кръвното налягане не е опасно повишено (> 220/120mmHg). Когато е показано понижаване на кръвното налягане, се препоръчва приложение на интравенозни медикаменти с краткотрайно действие, което може да бъде лесно контролирано. Такива са интравенозния labetalol и sodium nitroprusside, който е по-подходящ при тежка хипертония (диастолно налягане > 140mmHg). Трябва да се избягва лечение, което не може да се контролира, като сублингвален nifedipin. Редовното, перорално лечение на високото кръвно може да се започне, когато клиничното състояние се стабилизира, обичайно няколко дни след инцидента.

Какви са симптомите при високо кръвно налягане?

Повечето хора с високо кръвно налягане са без симптоми (асимптомни) - нямат никакви оплаквания.

В повечето случаи се поставя диагноза случайно при рутинен медицински преглед.

Симптомите при високо кръвно налягане зависят от степента на повишаване, давността и последствените органни увреждания.

Популярни симптоми са тилното главоболие или болките в очите, намалената работоспособност, задухът, копресията в гърдите, тревожността, никтурията. Главоболието като най-чест симптом се среща при около 20-30 % от пациентите и не е свързано със стойностите, но зависи от контрола на артериалното налягане.

Заболяването понякога може да дебютира с най-тежките усложнения - инсулт или миокарден инфаркт.

Причини и фактори за поява на високо кръвно налягане

Високото кръвно налягане е състояние, което има полиетиологична характеристика. Причините за възникване на първична или есенциална хипертония не са напълно изяснени. Есенциалната хипертония се развива в хода на комплексното влияние на няколко съвместно действащи рискови фактори - генетични фактори (наследствено предразположение), режим на хранене и психологични фактори (злоупотреба с готварска сол, употреба на алкохол, наднормено телесно тегло, психическо пренапрежение и повтарящ се психоемоционален стрес), намалена физическа активност, възраст и пол. Повишаването на артериалното налягане при вторичната (симптоматична) хипертония се дължи на друго съществуващо заболяване.

Повишение на обема на циркулиращата кръв

Повишението на обема на циркулиращата кръв е в пряка връзка с увеличения внос на натрий (повишената консумация на сол). Установено е, че при хора, които приемат по-големи количества сол, кръвното налягане е по-високо. 75 % от натрия в храната се добавя при обработката й. Едва половината от хората, приемащи по-големи количества сол, развиват високо кръвно налягане. Това е така поради различната натриева чувствителност. Обуславя се понятието „сол чувствителни хора’’. Повишената натриева чувствителност е генетично обусловена и се свързва с повишен сърдечно-съдов риск.

 Намалена физическа активност

Обездвижването може да доведе до съдова дистония и нарушения в регулацията на артериалното налягане с появата на хипертония. Физическата активност намалява симпатикусовия тонус и периферното съдово съпротивление, увеличава натриурезата и притежава благоприятен ефект върху метаболизма на мастите.

Хората, които са с намалена физическа активност, са с 50 % по-висок риск от поява на високо кръвно налягане в сравнение с тези, които практикуват активно фитнес. Изотоничната физическа активност, като ходене пеша на работа, разходки, походи, плуване, бягане, каране на колело и други, спомага за редукция на кръвното при хора с високо кръвно налягане.

Затлъстяване

Затлъстяването или наднорменото тегло е отделно заболяване. Дължи се на прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма на човека. Хората със затлъстяване са по-склонни да развият прехипертония и хипертония.

Затлъстяването се получава в резултат на нарушен баланс на енергийната стойност на храната и енергоразхода на човека – т. е. хората наддават на тегло, когато поемат повече калории, отколкото изгарят. Излишните калории се складират в тялото под формата на тлъстини.

Определянето степента на наднормено тегло става чрез изчисляване на Индекса на телесната маса (Body Mass Index - BMI) - теглото в килограми разделено на ръста в метри на квадрат (ВМІ= кг/м2).

Класификация

ИТМ (кг/м2)

Здравен риск

нормално тегло

18.5 - 24.9

Нисък

наднормено тегло

25 - 29.9

леко повишен

затлъстяване

>=30

 

- първа степен

30.0 - 34.9

умерено висок

- втора степен

35.0 - 39.9

Висок

- трета степен

> 40

много висок

Друг метод за определяне на наднормено тегло е измерването на обиколката на талията. Тази обиколка нормално не трябва да надхвърля 94 см при мъжете и 80 см при жените.

Обиколка на талията при мъжете над 102 см и над 92 см при жените говори за значително повишен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система (инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт). Установено е, че с нарастването на обиколката на талията се увеличава и кръвното налягане.

Измерване на съотношението талия/ханш дава представа за разпределението на телесните мазнини. Нормално съотношението талия/ханш трябва да е по-малко от 1,0 за мъжете и от 0,85 за жените. За определяне на теглото и телесния състав в съвременната медицина се използват и професионални анализатори, които дават информация за ВМІ, процентното съдържание на мазнините в организма, мускулната маса, общото количество вода и други.

Интересен е фактът, че с намаляване на теглото с 10 кг кръвното налягане се понижава с около 10 mmHg.

Стрес

Отдавна се счита, че стресът и хипертонията са свързани. Стресът се определя като реални или въображаеми психоемоционални фактори, които могат да доведат до хемодинамични последствия. Реакцията на кръвното налягане се определя главно от продължителността и природата на стреса.

Острият емоционален стрес може да причини повишаване на кръвното налягане поради рязко увеличаване на серумния адреналин, норадреналин. Продължителният стрес е причина за трайно повишаване на кръвното налягане.

Стресът като предразполагащ фактор не действа самостоятелно. Повишената консумация на сол и подлежащо генетично предразположение определят степента на повишаване на артериалното кръвно налягане под въздействие на стрес. Определена група хора са хипереактивни към стресови стимули и следователно по-склонни към развитие на високо кръвно налягане.

Има две житейски правила:

Правило 1 - Не се тревожи за дреболии.

Правило 2 - Всички неща са дреболии.

                                                    Фридрих Ницше

Генетични фактори

Ролята на генетичните фактори или наследствеността за поява на високо кръвно налягане е несъмнена. Повишаването на артериалното налягане не става вследствие действието на един ген, а на група от гени, които взаимно допълват действието си. Наследствеността, изразена в проценти като фактор, отговорен за поява на високо кръвно налягане, е около 60 %.

Повишаването на артериалното кръвно налягане не се дължи само на действието на генетичните фактори, но и на взаимодействието им с факторите от околната среда. Така се оформят четири генотипове (G1, G2, G3, G4), които възникват при въздействието на четири генотипове с външната среда. Това обуславя и различния отговор на хората с високо кръвно налягане към определена група лекарства за понижаване на кръвното налягане.

При фамилни данни за хипертонична болест рискът за бъдеща проява нараства почти 4 пъти в сравнение с лицата без фамилна история за високо кръвно.

Ето няколко генетични фактори, предразполагащи към развитието на хипертония:

повишена активност на симпатико-адреналната система;
повишена активност на системата ренин-ангиотензин-алдостерон в съдовете, мозъка и сърцето;
вродена ендотелна дисфункция - повишен синтез на ендотелин и други съдосвиващи вещества и намален синтез на NO и на други съдоразширяващи вещества;
дисфункция на лейомиоцитите на съдовата стена поради дефекти в йонните канали, хиперфункция на гладката мускулатура на съдовете поради дисбаланс на растежни фактори;
повишена ренална натриева ретенция;
понижен синтез и секреция на натриуретичен пептид (ANP);
периферна инсулинова резистентност (липса или дефект в Glut-4);
поведенчески тип А - дисбаланс между възбудни и задръжни медиатори в ЦНС с преобладаване на първите.

Причини за възникване на вторична (симптоматична) хипертония

Причините за възникване на вторична (симптоматична) хипертония са многобройни и разнообразни. По-долу са изброени някои от тях:

- Ренални

бъбречнопаренхимни (гломерулонефрити, диабетна нефропатия, хронични интерстициални нефрити);
бъбречносъдови (стеноза на ренална артерия, сегментна- или полиартериална стеноза, съдови аневризми, инфаркт на бъбрека, артерио- венозни фистули);
други заболявания на бъбреците (бъбречна поликистоза, бъбречни тумори, хипо- и дисплазия на бъбреците);
трансплантация на бъбрек.
- Ендокринни

адреномедуларни форми (феохромоцитом);
адренокортикални форми (първичен хипералдостеронизъм, синдром на Къшинг);
болести на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм);
първичен хиперпаратиреоидизъм.
- Моногенетични (фамилни) форми

- Коарктация на аортата

- Аортна клапна инсуфициенция

- Аортна подклапна стеноза

- Заболявания на централната нервна система

нарушения в барорецепторнаа функция;
тумори на мозъка;
енцефалити, менингити;
- Екзогенни причини

медикаментозно обусловена хипертония (естрогени, стероиди, циклоспорин, еритропоетин, МАО-инхибитори);
при интоксикация с екзогенни нокси (талий, олово, въглероден окис, кадмий).

 Вторични причини за развитие на високо кръвно налягане

Към вторичните причини за развитие на високо кръвно налягане се отнасят заболявания, които вторично довеждат до повишаване на кръвното налягане. Те се наблюдават при 5-10 % от хората с високо кръвно налягане. Диагностицирането на тези заболявания е много важно, тъй като много от тях са потенциално лечими и след излекуването им се нормализира и кръвното налягане.

Бъбречни заболявания

Ренопаренхимни
Заболяванията на бъбречния паренхим могат да бъдат причина за или последица от високо кръвно налягане. С напредване на бъбречното увреждане високото кръвно налягане се изостря, което води до създаване на порочен кръг с влошаваща се бъбречна функция.

Понякога е невъзможно да се определи дали бъбречната дисфункция е първична или вторична спрямо високото кръвно налягане. Ренопаренхимата бъбречна хипертония се среща както при остри, така и при хронични бъбречни заболявания, при диабетна нефропатия, хронична хемодиализа и при бъбречна трансплантация.

Реновазална хипертония
Тук повишаването на кръвното налягане се дължи на нарушено оросяване на бъбреците вследствие на стеснение на съдовете, които ги кръвоснабдяват. Атеросклеротичното стеснение на реналната артерия обуславя резистентно на лечение високо кръвно налягане. Повишаването на кръвното налягане при стеснение на бъбречните артерии е вследствие на повишена активност на РААС (ренин ангиотензин алдостеронова система). Хората с реновазална хипертония съобщават за липса на фамилна обремененост за високо кръвно, те най-често за млади, началото на заболяването е остро, степента на повишаване на кръвното е тежка и то е трудно лечимо. Важно е да се знае, че не всяка стеноза на реналните артерии причинява високо кръвно налягане. При стеноза на реналната артерия трябва да се отчетат нивата на ренин и неговата активност в системното кръвообращение и в двете ренални вени. Лечението е медикаментозно и интервенционално, със стентиране на стеснената артерия.

Хипертония при хронична хемодиализа

Хипертонията при хронична хемодиализа до голяма степен се дължи на увеличения обем. По-голямата част от пациентите имат систолна хипертония с високо пулсово налягане поради повишената артериална ригидност. Стойностите на артериалното налягане до голяма степен зависят от продължителността на диализата. Повишаването на теглото между две диализи корелира със стойностите на артериалното налягане. От съществено значение при тези болни е ограничаване на приема на сол. Не са налични сериозни проспективни проучвания за оценка на медикаментозното лечение на артериалната хипертония при пациенти, подложени на хронична диализа.

Хипертония след бъбречна трансплантация

Хипертонията след бъбречна трансплантация е свързана с множество причини. Посттрансплантационна стеноза на бъбречната артерия се среща до 5 %. Високото кръвно налягане може да бъде показател за отхвърляне на транспланта. Други причини за повишаване на кръвното налягане са имуносупресивна терапия и кортикостероиди, еритроцитоза, влошаване на предхождаща хипертония, активиращи антитела на ангиотензин-2 рецепторите. При отхвърляне на изброените по-горе причини трябва да се направи оценка на ролята на нативния бъбрек и ако хипертонията се запазва, той може да бъде отстранен. Медикаменти на избор при този вид вторична хипертония са АСЕ-инхибитори, ангиотензин-рецепеторни блокери, калциеви антагонисти и бета-блокери.

 Ендокринни заболявания

Акромегалия
Акромегалията е ендокринно заболяване, което се дължи на повишена продукция на растежния хормон, най-често от тумор в предния дял на хипофизата. Патофизиологично няколко механизма се обсъждат като причина за възникване на артериална хипертония. Първо - обемното обременяване, вторично, от задръжка на течности; второ - повишение на пеиферното артериално съпротивление, което е резултат от повишен съдов отговор към ангиотензин II, и трето - повишение на сърдечния дебит.

Високото кръвно налягане при хора с акромегалия е често срещано, в 15-50 % от случаите. Лечението на акромегалията включва селективна транссфеноидална операция за отстраняване на тумора и от медикаментите - аналог на соматостатин. С излекуването на акромегалията се нормализира и кръвното налягане.

Феохромоцитом
Това е рядък секретиращ катехоламини (адреналин и норадреналин) тумор на надбъбречната медула. По-рядко локализацията на тумора може да е в парааорталните симпатикови ганглии около коремната или гръдната аорта. Феохромоцитомът може да причини животозастрашаващо високо кръвно налягане и сърдечни аритмии. Катехоламините се секретират непрекъснато или периодично, като може да бъде провокирано от физическо натоварване, преяждане, палпация на корема, при анестезии и др.

По време на пристъп болните са уплашени, неспокойни, бледи, изпотени, треперещи, с настръхнала кожа, гадене, силно главоболие, болки в корема, може да получат сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт или някое животозастрашаващо ритъмно нарушение. Пристъпите продължават от 15 минути до 1 час и след това кръвното налягане се нормализира.

Диагнозата се поставя въз основа на повишените стойности на катехоламините в плазмата и урината.

Локализацията на тумора се установява с ехография и сцинтиграфия на надбъбреците, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс или позитронно емисионна томография. Лечението на феохромоцитома изисква оперативно отстраняване на тумора. Предоперативно в рамките на 7-14 дни се изисква терапия с алфа-блокер. Бета-блокерите са противопоказани.

Първичен хипералдостеронизъм (Синдром на Coon)
Това заболяване се наблюдава при аденом на кората на надбъбречната жлеза (80-85 % от случаите) или двустранна хиперплазия на кората на надбъбречната жлеза, карцином и извънадренални тумори (15-20 %). Повишена е секрецията на алдостерон, което води до повишена резорбция на натрий, увеличава се излъчването на калий, повишава се вътресъдовият обем и се потиска секрецията на ренин. Високото кръвно налягане при това заболяване обикновено в стабилно и умерено.

За хипералдостеронизъм трябва да се мисли при ексцесивна загуба на калий, придружена от повишена екскреция на натрий. Двата параметъра се тестват чрез събиране и изследване на 24-часова урина. При потвърдена висока загуба на калий трябва да се определи плазмената ренинова активност. Лечението на първичния хипералдостеронизъм е оперативно при едностранен тумор. Неоперабилните случаи подлежат на лечение с алдостеронови антагонисти, АСЕ-инхибитори и бедна на натрий диета.

Хиперглюкокортицизъм
Състоянието се характеризира с увеличена секреция на кортизол от надбъбречната жлеза. Среща се при аденом на предния дял на хипофизата (болест на Инценко-Cushing), при доброкачествен или злокачествен тумор на надбъбречната кора (Синдром на Cushing) и при ектопични тумори, които продуцират кортизол (бронхогенен карцином). При това заболяване високо кръвно налягане има поради обусловената от високата кортизоловата секреция натриева и водна задръжка, повишен синтез на ренинов субстрат и повишен вазоспастичен ефект на пресорните агенти.

Клиничната картина включва характерно затлъстяване (на горната част на тялото), наличие на акне, червени стрии по кожата, хирзутизъм (прекомерно или повишено окосмяване у някои жени на части от тялото, където такова окосмяване принципно липсва или е слабо изразено - "мъжки тип"), менструални смущения, гинекомастия, остеопорза и др.

Диагнозата се поставя с образни изследвания (КАТ и / или ЯМР) и функционални тестове. Първа стъпка е провеждане на нощен дексаметазонов тест. Определят се и нивата на АСТН. Лечението зависи от причината за повишените нива на кортизол. При болестта на Инценко-Cushing то е оперативно - транссфеноидална епизектомия. При синдрома на Cushing се предприема оперативно отстраняване на надбъбречния тумор с последваща заместителна терапия.

Инструментални методи на изследване при високо кръвно налягане

Подобно на всички останали сърдечно-съдови заболявания, високото кръвното налягане налага набор от изследвания, за пълното и цялостно диагностициране състоянието на болния. Някои от препоръчителните изследвания при артерилна хипертония са електрокардиография, ехокардиография, ултразвуково изследване на каротидни артерии, количествено изследване на протеинурия (при положителен резултат от dipstick), глезен-мишница индекс на артериалното налягане, фундоскопия, орален глюкозотолерантен тест (ако кръвната захар на гладно е >5,6 ммол/л), 24-часово амбулаторно и домашно мониториране на артериалното налягане, измерване на скоростта напулсовата вълна (при възможност).

Електрокардиография
Осъществяването на електрокардиографско изследване при пациенти с артериална хипертония е важно за диагнозата, тъй като позволява установяване на хипертрофия и обременяване на лявата камера. Дълги години електрокардиограмата може да бъде нормална при тези пациенти. Чувствителността на ЕКГ е малак, но при наличие на критерии за хипертрофия на лява камера диагнозата е сигурна, достигаща до 95% при съчетаване на няколко критерия. Най-често използвания ЕКГ критерии за хипертрофия на лява камера представлява индексът на Соколов. Той се дефинира като сумата от нй-дълбокия S-зъбец във V1 и най-големия R във V5-V6 по-голяма от 35 мм.

Съществуват и други критерии за определяне наличието на лявокамерна хипертрофия, като:

1. Висок R с амплитуда повече от 27 мм в едно от левите прекордиални отвеждания - V4-V6.

2. Дълбок S над 30 мм в едно от десните прекордиални отвеждания - V1, V2.

3. Висок R повече от 13 мм в аVL

4. Висок R повече от 20 мм в aVF

5. Вторични реполяризационни промени във V4, V5, V6 и aVL.

Ехокардиография
Ехокардиографското изследване при артериална хипертония дава възможност за количествена и динамична оценка на хипертрофията на лява камера и на нейната систолна и диастолна функция. По време на изследването се установява хипертрофия на лява камера, която може да бъде симетрична или асиметрична, намален комплайънс на камерната стена, която води до нарушено диастолно пълнене на лява камера. Ехокардиографските изследвания показват, че нарушенията на диастолната функция и лявата камера предхождат отклоненията в систолната  и функция.

В началните стадии може да се установи хиперкинетизъм и повишен контрактилитет, но по-късно при напреднал стадий на заболяването и при тежки хипертонии, както и при прибавяне на исхмеична болест на сърцето, а също и при миокардно увреждане от друго естество, постепенно настъпва потискане на показателите - фракция на изтласкване, фракция на скъсяване, намаление на ударния обем, дилатация на камерата и изява на левостранна сърдечна недостатъчност. Най-често използваният ехографски критерии за оценка хипертрофията на лява камера е дебелината на септума и задната стена на лява камера над 12 мм.

Ехокардиографско изследване на големите артерии
Този вид изследване дава информация за структурни и функционални промени в съдоведе. Задебеляване на интима-медията на каротидната артерия - intima media thickness (IMT) може да се използва за оценка на артериалната хипертония. Дебелина над 0,9 мм се счита за патология. Стойността на IMT се заключава във факта, че съществува тясна корелация между промените в каротидните и коронарните артерии. Чрез този показател може да се мониторира еволюцията на атеросклерозата, ефектът от медикаментозното лечение. Показателят IMT е включен в оценката на риска при хипертоници, като е свързан с прогнозата и избора на лечение.

Изследване на ригидността на аортата
Терминът ригидност означава съпротивление на разтягане и е обратен на понятието комплайънс, т.е. един съд (в частност аортата), ако има малка ригидност, ще има голям комплайънс.

Според своите еластични качества артериалното съдово русло може да се разглежда на проксимален и дистален сегмент. Проксималният е представен от аортата и големите артерии. Изграден е от гладкомускулни клетки от неврален произход и има ниска ригидност. Тези съдове се влияят значително от възрастта и артериалното налягане. Дисталният сегмент се характеризира с висока ригидност и съдовете са изградени главно от гладкомускулни клетки с изразени съкратителни качаства. Тези съдове са много чувствителни на вазоактивни субстанции главно от ендотелен произход. Ригидността на тези съдове е отговорна за отразената вълна, която се връща назад и усилва централното пулсово налягане. В тази връзка трябва да се отбележи, че колкото по-голяма е отразената вълна, толкова централното аортно налягане (ЦАН) ще се увеличи. При млади индивиди ЦАН е чувствително по-малко от брахиалното. С възрастта и при хипертоници ЦАН се увеличава.

В клиничен план, иземрването на показателите, отразяващи ригидността на съдовете, е от голямо значение, изхождайки от факта, че артериалната хипертония, предизвиквайки неблагоприятно съдово ремоделиране, ще увеличи артериалната ригидност. Повишената ригидност предизвиква покачване на пулсовата вълна.

Индекс глезен-ръка
Нормално артериалното налягане е по-високо на крака в сравнение с ръката. Този индекс сравнява съотношението между систолното артериално налягане на крака и ръката. Индекс по-малък от 0,9 говори за напреднали атеросклеротични промени по долните крайници и е техен израз.

Рентгенография
Не се използва рутинно за диагностика на лявокамерната хипертрофия, но при налична рентгенография, направена по друг повод, може да се търсят белези за промени в сърцето. И при значителна хипертрофия промените в контурите на сърцето са дискретни - заоблен и повдигнат сърдечен връх; левокамерният контур е закръглен и изместен латерално към лявата гръдна стена; разширена аортна дъга ("аортно копче"). Рентгенографските методи могат да имат много голямо значение при диагностиката на вторичните хипертонии.

Фундоскопия
Промените в очното дъно много точно корелират със стадия на хипертонията. Класификацията на промените в очното дъно включва три степени:

- начални (ангиопатия ретине хипертоника), генерализиран артериоларен спазъм, симптом на медната жичка;

- умерени (ангиосклероза ретине хипертоника), прищъпване на вените от артериите, усилени светлинни рефлекси;

- тежки (ретинопатия ретине хипертоника) - хеморагии в ретината, оток.

Какви са уврежданията върху отделните органи от високо кръвно?

Високото кръвно налягане представлява увреждащ фактор за някои от жизнените органи, като сърце, бъбреци, мозък и ретината.

Увреждането на таргетните органи става постепенно и отнема продължителен период от време. Адекватното лечение на артериалната хипертония в повечето случаи не може да предотврати настъпването на усложненията, но значително забавя тяхното настъпване и прогресиране. Това в крайна сметка води до подобряване качеството на живот на болния.

Какви са уврежданията на бъбреците?

Бъбречното увреждане протича дълго безсимптомно и се представя с протеинурия, нарушена гломерулна филтрация и бъбречна недостатъчност. Счита се, че артериалната хипертония е причина в 10 до 20 % от случаите за крайния стадий на бъбречна недостатъчност с уремия. Никтурията (нощно уриниране) е чест и ранен симптом. Като причина за бъбречно увреждане се посочва отпадането на авторегулация и необходимостта от по-големи стойности на кръвното налягане за осигуряване на адекватна диуреза. Това води в крайна сметка до гломерулна хипертензия, гломерулосклероза бъбречна недостатъчност.

Диагностицирането на свързаното с хипертония увреждане на бъбреците се основава на намалената бъбречна функция или на повишената уринна екскреция на албумин (албуминурия). Микроалбуминурията представлява независим предсказващ фактор за сърдечно-съдова смъртност. Понижаването на кръвното налягане може да забави, но не да спре прогресията на бъбречното увреждане, което в допълнение усложнява още повече артериалната хипертония.

Какви са уврежданията на мозъка?

Усложненията, свързани с мозъка, вследствие на високо кръвно налягане са хипертонична енцефалопатия, транзиторни исхемични атаки, инсулт, субарахноидални кръвоизливи и деменция. При около 50 % от случаите причините за мозъчен инсулт са свързани с високо кръвно налягане. То покачва с 3 до 4 пъти риска в сравнение с останалите пациенти. Транзиторните исхемични атаки се изявяват с краткотрайна, до 24 часа, огнищна мозъчна симптоматика и се съпровождат с голяма вероятност от инсулт.

Рискът от инсулт е по-висок в сутрешните часове при хора с изразено сутрешно повишаване на кръвното налягане и при голяма вариабилност на стойностите. Когнитивната (познавателната) функция също се нарушава при артериална хипертония, като се наблюдава зависимост с високо и с ниско пулсово налягане, което нарушава мозъчната перфузия. Установено е, че както високото, така и ниското артериално налягане се свързват с увредена когнитивна функция. При пациенти в напреднала възраст приложението на различни когнитивни тестове може да помогне за откриването на начално мозъчно увреждане.

Какви са уврежданията на сърцето?

Високото кръвно налягане води до задебеляване на сърдечния мускул (левокамерна хипертрофия) както и до нарушена систолна и диастолна функция на лявата камера, което в крайна сметка води до сърдечна недостатъчност.

Левокамерна хипертрофия се установява при 90 % от хората с високо кръвно налягане. Други фактори, които допринасят за появата й, са диабет, наднормено тегло и дислипидемия. Левокамерната хипертрофия е компенсаторен механизъм на хемодинамични стимули, главно на повишеното следнатоварване на сърцето (вследствие на високото кръвно налягане). Това води до повишен синтез на мускулни протеини.

Левокамерна хипертрофия корелира най-вече с пулсовото налягане. Различават се 4 модела на левокамерна хипертрофия при високо кръвно налягане - нормална лява камера, концентрично ремоделирана лява камера, концентрична левокамерна хипертрофия и ексцентрична левокамерна хипертрофия. Промените зависят основно от типа на хемодинамично натоварване.

При обемно натоварване преобладава ексцентричната хипертрофия, а при високи стойности на кръвното налягане - концентричната хипертрофия. Концентричната хипертрофия е с по-лоша прогноза.

Високото кръвно налягане е предпоставка за развитие и на дегенеративна аортна стеноза, аортна дисекация и ритъмни и проводни нарушения.

Какви са уврежданията на очите?

Промените в очното дъно много точно корелират със стадия на високото кръвно налягане. Тези промени се класифицират в три степени:

1. Ангиопатия ретине хипертоника - начални промени, характеризиращи се с генерализиран спазъм на артериолите.

2. Ангиосклероза ретине хипертоника - умерени промени - прищъпване на вените от артериите, усилени светлинни рефлекси.

3. Ретинопатия ретине хипертоника - тежки промени с хеморагия и оток на ретината.

Тези промени се установяват от очен лекар с фундоскопия.

Спешни състояния при високо кръвно

Като спешни състояния при високо кръвно налягане се дефинират състояния, които изискват незабавно понижаване на кръвното налягане за преодоляване или ограничаване увреждане на таргетните органи. Тези състояния са по-чести при възрастни лица. Болшинството хора с хипертонична криза са с предшестващо високо кръвно налягане и са на лечение с терапия, която не контролира адекватно кръвното налягане.

Спешните състояния трябва да се разграничат от повишеното кръвно налягане, което не налага незабавно понижаване. Това разграничаване се основава на наличие на данни за увреждане в таргетните органи и следователно изисква подробна анамнеза и статус и подходящи лабораторни изследвания.

Неотложни състояния при високо кръвно налягане:

Хипертонична енцефалопатия
Хипертонична левокамерна сърдечна недостатъчност
Хипертония с миокарден инфаркт
Хипертония с нестабилна стенокардия
Хипертония с дисекация на аортата
Тежка хипертония, свързана със субарахноидален кръвоизлив или мозъчен инфаркт
Хипертонична криза при феохромоцитом
Прееклампсия или еклампсия
Вероятността за настъпване на увреждане на таргетните органи е свързана повече със скоростта на промяна на кръвното налягане, а не с абсолютната му стойност. Следователно степента на повишаване на кръвното налягане не определя спешността на състоянието и нарушената органна функция е рядка при диастолно налягане под 130mmHg. Необходими са клинични и лабораторни изследвания да се уточнят причините за спешните състояния при високо кръвно налягане, което ще даде насока на последващо лечение.

Хора със спешни състояния при високо кръвно налягане трябва да бъдат хоспитализирани в интензивно отделение и да им бъде поставен артериален катетър на непрекъснато мониториране на кръвното налягане. Препоръчва се понижаване на средното артериално налягане с не повече от 20-25 % за периода от минути до два часа или понижаване на диастолното налягане с 10-15 % или до около 110mmHg за 30-60 минути. Общоприето е, че кръвното налягане трябва да се понижи незабавно, макар и не прекалено бързо и не непременно до нормални стойности. Усложнения при хипертонична криза могат да настъпят и вследствие на рязкото понижаване на кръвното налягане.

Дисекацията на аортата е бързо настъпващо и най-често фатално усложнение на спешните състояния при високо кръвно налягане. Лечението трябва да бъде насочено към понижаване на кръвното налягане и сърдечната честота, обикновено с комбинация от вазодилататори (натриев нитропрусид) и бета-блокери. Лечението се започва с бета-блокер, тъй като вазодилататорите могат да причинят рефлексна тахикардия. При хипертоничната енцефалопатия трябва да се избягват медикаменти с централен механизъм на действие.

Хипертонична криза - това е рязко покачване на артериалното налягане (диастола над 140 mmHg), съпроводено с увреждане на таргетните органи. Съществуват четири клинични варианта:

- неотложна - налице е тежко увреждане на таргетните органи и необходимост от бързо понижение на артериалното налягане с парентерални средства.

- спешна - артериалното налягане е значително повишено, но липсват увреждания от таргетните органи. Понижението на артериалното налягане може да стане в рамките на няколко часа с перорални средства.

При лечение на неотложните хипертонични кризи пациентите трябва да бъдат настанявани в спешно интензивно отделение с парентерален достъп и възможност за мониториране на артериалното налягане. Предвид нарушената авторегулация на мозъчното кръвообращение артериалното налягане не трябва да се снижава рязко повече от 25 % от изходното. Диастолното налягане трябва да бъде около 110 mmHg. Особено внимание заслужават възрастните пациенти и тези, прекарали скоро исхемичен мозъчен инсулт. Ако систолното артериално налягане е било над 220 mmHg и диастолното над 120 mmHg, при тях редукцията на артериалното налягане не трябва да бъде повече от 10-15 %. При влошаване на неврологичния статус се изисква спешна компютърна томография и лечение с осмотични диуретици - манитол плюс венозен фуроземид.

Подходящи медикаменти за лечение на хипертонична криза са:

фуроземид - 20-40 мг струйно венозно, при липса на ефект дозата може да се повтори след 1 час.
нитроглицерин - 1-5 мг/час инфузия. Подходящ при пациенти с придружаваща исхемична болест на сърцето. Може да увеличи вътречерепното налягане вследствие на церебралната вазодилатация. Бърз ефект има и при сублингвално приложение.
клонидин хидрохлорид - 0,15 мг бавно венозно или мускулно приложение.
нитропрусид - средство на избор за животозастрашаващи състояния. Артериалното налягане винаги пада. Съществува опасност от рязкото му спадане, поради което трябва строго да се мониторира артериалното налягане и да се контролира инфузията. Началната дозировка е 0,25 мкг/кг/мин до 10 мкг/кг/мин. Хипотензивният ефект изчезва минути след спиране на инфузията. Нитропрусид се метаболизира до тиоцианат, което може да доведе до прояви на интоксикация.
еналаприл малеат амп. по 1,25 мг за венозно приложение. Приложението може да се повтаря на 6 часа.
метопролол амп. 5 мг - подходящ е при състояния на хиперкинетизъм, тахикардия, мозъчни хеморагии, дисекираща аневризма на аортата.
в съображение влизат и калциевите антагонисти за парентерално приложение, например верапамил амп. 5 мг.
Не трябва да се забравя, че усложненията при хипертоничната криза могат да настъпят както от високите стойности на артериалното налягане, така и от рязкото му спадане.

Нефармакологично лечение на високото кръвно налягане

Ако се остави нелекувано, високото кръвно налягане води до повишена сърдечно-съдова заболяемост и смъртност и увреждане на сърцето, съдовете, ретината и други таргетни органи.

Основна цел при лечението на високо кръвно налягане е предотвратяване на тези увреждания. Лечението изисква разнообразен подход. Макар и да е широко прието, че медикаментозната терапия е необходима за контрол на високото кръвно налягане, не бива да се забравя, че нефармакологичните мерки имат също голямо значение.

Преди започването на медикаментозна терапия е разумно да се опита с нефармакологични мерки. Промените в стила и начина на живот, като намаляване на наднорменото тегло, ограничаване на приема на сол и алкохол и редовното физическо натоварване, понижават кръвното налягане и сърдечно-съдовия риск.

 Намаляване на телесното тегло

Съществува стабилна връзка между наднорменото телесно тегло и високото кръвно налягане. Систолното и диастолното кръвно налягане се понижават, ако даден пациент намали теглото си. Много проучвания сочат и средни стойности като например, че при редукция на теглото с 1 кг систолното кръвно налягане се понижава с 1.6 mmHg, а диастолното с 1,3 mmHg. Други проучвания сочат, че намаляването на телесното тегло с 4-8 % води до понижаване на кръвното наялгане с 3 mmHg.

Понижена консумация на сол

Ограничената консумация на сол с храната може да намали честотата на високо кръвно налягане. Хора, които приемат по-малко сол, по-слабо повишават кръвното налягане с напредване на възрастта.

Ограниченият прием на сол до около 100 ммол/дневно води до значително понижаване на кръвното налягане.

Повишена физическа активност

При хора със системно повишена физическа активност нивото на кръвното налягане е с около 5 mmHg по-ниска е сравнение с хората, които водят заседнал живот. Максимална полза се постига при физическо натоварване три пъти седмично, за 30-40 минути. От друга страна физическото натоварване води до намаляване на телесното тегло и допълнителен положителен ефект върху понижаване на артериалното налягане.

Промени в хранителния режим

Значението на промените в храненето при високо кръвно налягане е потвърдено след проучването DASH (Dietary Approach to Stop Hypertension). Хранителният режим, прилаган в това проучване, е богат на плодове, зеленчуци и нискомаслени млечни продукти. Съдържанието на сол и общата калорийност са постоянни. Самата диета се нарича DASH диета. При хората на DASH диета се наблюдава значително понижаване на кръвното налягане в сравнение с хората на стандартна диета. Това проучване показва ползите от нискомаслената диета. Тя е полезна и за намаляване на риска от атеросклероза.

Най-близка до т.нар. DASH диета е Средиземноморската диета. Тя, освен много плодове и зеленчуци, включва и употреба на зехтин в ежедневното хранене. Зехтинът е богат на мононенаситени масни киселини и олеинова киселина. Зехтинът също така е богат на антиоксиданти и полифенолите, които оказват добро влияние за намаляване на атеросклерозата.

Ограничен прием на алкохол

Връзката между алкохола и високото кръвно налягане е доказана. Консумацията на алкохол от около 80 грама/дневно (1,9 литра бира) повишава кръвното налягане. То е с тенденция към понижаване, когато алкохолът се спре или ограничи, и остава ниско при хора, които продължават да се въздържат от консумацията на алкохол. 

Хомеопатично лечение при високо кръвно

Хомеопатията позволява да се лекува терена (затлъстяването или нарушенията на обмяната; регулирането на последиците от стреса), както и да се лекува есенциалната хипертония, когато тя е умерено изразена и с не много голяма давност, т.е. когато вазомоторните прояви все още реагират на въздействието на вегетативната нервна система и процесите на артериосклероза все още не са много напреднали. За хомеопатичното лечение на артериална хипертония се прилагат няколко групи лекарства - лекарства за хипертония от спастичен тип, лекарства за хипертония с артериосклероза и лекарства с артериален тропизъм.

Лекарства за хипертония от спастичен тип

Sulfur - тъй като е медикамент от псоричен тип, той подхожда за лечението на хипертоници, чувствителни към топлина, които търсят прохлада и са склонни да развиват генерализирани или локализирани прояви на хиперемия (зачервени устни, кръвонапълнени хемороиди, парещи ходила, хиперемични главоболия). Според подобието лекартсвото се предписва в разреждане 9, 15 или 30 СН от един път на ден до един седмично.
Nux vomica - тези индивиди са психически активни, но водят заседнал живот и имат гневлив характер. Склонни са да прекаляват с храна и напитки. Страдат от храносмилателни смущения и са сънливи след нахранване, като състоянието им се подобрява от кратка дрямка. Предписва се в разреждане 5 или 9 СН, един два пъти дневно.
Ignatia - близко до Nux vomica, това лекарство се предпочита при хипертоници, които са чувствителни към противоречията и неприятностите и които получават хипертонични кризи, когато изпаднат в подобни ситуации. Предписва се в разреждане 5 или 9 СН, един-два пъти дневно.
Lachesis - лекарството се предписва съобразно основните му белези, хипертермия, хиперестезия, логорея, психическа свръхактивност, склонност към хематоми. Тези белези често се откриват у жени с артериална хипертония по време на менопаузата, като симптомите се подобряват от изтичания (мензис, кръвотечение от носа). Предписва се в разреждане 9 или 15 СН, от един път на ден до един път седмично.
Аурум муриатицум - това лекарство се прилага при болни от типа Sulfur в стадия на декомпенсация. Това са плеторични, раздразнителни, тревожни, депресивни, загубили вяра в себе си индивиди. Оплакват се от силно изразени съдови хипертонични прояви, като сърцебиене, екстрасистоли, топли вълни в главата. Обикновено се подобряват в прохладна обстановка. Когато същите оплаквания съществуват у лица, принадлежащи към слаб физически тип, се предписва Aurum iodatum. Тези две лекарства се предписват в разреждане 9 или 15 СН, един-два пъти на ден.
Strontium carbonicum - лекарството се прилага при пациенти, чиито оплаквания са както при Aurum, но които не са депресивни е се подобряват от топлина. Същата дозировка. Следващите три медикамента: Aconitum, Glonoinum и Veratrum viride се прилагат при спастична хипертония, проявяваща се с периодични кризи.
Aconinum - лекарството е показано при артериална хипертония с остро настъпващи кризи, при които е налице затопляне на главата, твърд и напрегнат пулс, цепещо главата главоболие. Болният има сърцебиене и тахикардия. Той е уплашен и двигателно възбуден. Лекарството е с бързо действие.
Glononinum - показано при хипертонии от хиперемичен тип, при които кризите настъпват рязко. Болният получава тахикардия и силно тупане в сънните артерии. Не понася лъчистата топплина.
Venetrum viride - хипертоничната криза се придружава от прилив на кръв в главата и пулсации на сънните артерии. Пулсът е мек, бавен и неритмичен. Често при тези болни се наблюдава наличието на дермографизъм. Предписват се в разреждане 5 или 9 СН, по пет гранули, от един до четири пъти на ден до подобряване на състоянието.
Лекарства за хипертония с атеросклероза

Kalium carbonicum - когато се прилага в тази патология, лекарството е показано по-често от Calcara carbonica. Чувствителният тип представлява бледна, зиморничава и инфилтрирана личност (понякога с характерните мастни натрупвания около вътрешния ъгъл на клепачите). В патогенезата се наблюдават храносмилателни, ставни и сърдечно-белодробни симптоми - задух, сърцебиене, екстрасистоли. Нещо обичайно е всички тези симптоми да се здълбочават между два и четири часа сутринта. Предписва се в разреждане от 5 до 9 СН, един-два пъти на ден.
Natrium sulfuricum и Thuya - тези две лекарства, които са основни за сикотичния реактивен тип, често са показани за лечение на хипертонии със затлъстяване. Natrum sulfuricum отговаря на обща или ризомиелична инфилтрация на тялото; Thuya съответства на общо затлъстяване. Както и при Kalium carbonicum, и при Natrium sulfuricum се наблюдават храносмилателни, ставни и дихателни прояви. Предписват се в разреждания от 5 до 30 СН, от един път дневно до един път седмично.
Освен изброените по-горе препарати използват се още Arsenicum album, Arsenicum iodatum, Baryta carbonica, Baryta iodata, Calcarea fluorica, Lycopodium, Plumbum i Plumbum iodatum, Silicea.

Лекарства с артериален тропизъм

Тези лекарства са изключително важни, защото действат върху съдовата стена, кръвосъсирването, благородния паренхим. Знае се, че хипертоничната болест се придружава от цяла една плеяда симптоми, които от гледна точка на патофизиологията се обясняват със засягането на артериите на ретината или на долните крайници, мозъчното кръвообращение и бъбречния паренхим.

Phosphorus - поради действието му върху бъбречния паренхим, мозъчната тъкан и кръвосъсирването той е показан във всички случаи, когато е налице склеротична дегенерация или хеморагични прояви - хипертонична ретинопатия или нефропатия с микрохематурия. Според клиничните прояви се предписва от един път на ден до един път седмично.
Arnica - поради избирателното му действие върху капилярите това лекарство ограничава появата на суфузии, хеморагии и отоци и позволява да се избегнат тромбозите. Предписва се в разреждане 9 или 15 СН, много пъти на ден при остри състояние и един път на ден, когато е необходима профилактика.
Arsenicum iodatum - лекарството има профилактично и лечебно действие при кардио- и атеросклероза и се предписва в разреждане 5 или 9 СН, от един до два пъти на ден.
Secale cornutum - от токсилогична гледна точка това вещество действа на артериалната стена. Хронично отравяне с мораво рогче може да доведе до прояви на исхемична гангрена и кръвоизливи от пасивен тип. Патолого-анатомичното подобие на тези промени с уврежданията отартериитен тип или от мозъчна исхемия го правят задължително показан за лечението на хипертонии с такива прояви. Предписването му в разреждане с 5 СН, един-два пъти на ден, винаги е давало много добри резултати в нашата практика.
Предписването на тези лекарства винаги трябва да се придружава с даването на съвети за хигиеничен начин на живот (физически упражнения, спиране на тютюнопушенето) и хигиеничен начин на хранене (беден на готварска сол режим, намаляване на количеството на мазнините и на захарите). И накрая, тези болни трябва редовно да бъдат изследвани, за да може да се проверят резултатите от лечението и навреме да се третират евентуалните влошавания на състоянието чрез създаване на нови терапевтични схеми.

Медикаментозно лечение при високо кръвно

При започване на медикаментозно лечение на високо кръвно е необходимо да се дадат отговори на въпросите кога да започне това лечение, с кой медикамент да се започне терапията и с колко е необходимо да понижим артериалното налягане.

Започването на медикаментозно лечение на високо кръвно зависи от достигнатите стойности на артериалното налягане и сърдечно-съдовия риск:

При хипертоници първа степен и нисък сърдечно-съдов риск се прави опит с немедикаментозна терапия няколко месеца и при липса на ефект се прибягва до медикаментозна терапия.
При хипертоници I и II степен и умерен общ сърдечно-съдов риск медикаментозното лечение може да бъде отсрочено с няколко седмици.
Когато началните стойности на кръвното налягане са в границите на високо нормалното, решението за започване на лекарствена терапия зависи отново от степента на риска. При наличие на рискови фактори, като диабет, анамнеза за сърдечно-съдови, коронарни и периферни съдови заболявания, препоръките за започване на лекарствена терапия се дефинират от големите клинични проучвания.
Незабавни индикации за започване на медикаментозна терапия са хипертония III степен, а също така и при степен I и II, когато общият сърдечно-съдов риск е висок или много висок.
При повечето хипертоници често е необходимо приложение на повече от един медикамент, така че определянето на най-добрите медикаменти на първи избор много пъти е безполезно. Основното полезно действие на антихипертензивните медикаменти е, че по същество понижават стойностите на артериалното кръвно налягане.

При избор на хипотензивен медикамент е необходимо да се имат предвид някои фактори:

Предшестващият благоприятен или неблагоприятен опит на всеки пациент с определения клас лекарства.
Ефектът на медикаментите върху сърдечно-съдовите рискови фактори във връзка с рисковия профил при всеки отделен пациент.
Наличието на субклинично органно увреждане, клинично сърдечно заболяване, бъбречно заболяване или диабет, които биха могли по-благоприятно да се повлияят от някои медикаменти в сравнение с други.
Наличието на различни заболявания, които биха могли да ограничат приложението на определени класове антихипертензивни лекарства.
Възможностите за взаимодействия с медикаменти, прилагани при други състояния.
Цената на лекарствения препарат както за отделния пациент, така и за здравноосигурителна система. Съображенията за цената обаче никога не трябва да доминират над ефикасността, поносимостта и протекцията на отделния пациент.
Непрекъснато внимание трябва да се обръща на страничните ефекти на лекарствата, тъй като те са най-важната причина за липса на резултатност. Медикаментите не са еднакви по отношение на нежеланите лекарствени реакции, особено при отделните пациенти. Ефектът на действие на медикаментите е желателно да продължава 24 часа. Лекарства, които осъществяват антихипертензивния си ефект на 24 часа с еднократен дневен прием, трябва да се предпочитат.

Пет основни класа лекарства са подходящи за започване и поддържане на антихипертензивното лечение както самостоятелно, така и в комбинация. Това са диуретици, бета-блокери, калциеви антагонисти, АСЕ-инхибитори и ангиотензин-рецепторни блокери.

За лечение на артериална хипертония има два основни подхода, всеки от които има своите предимства и недостатъци. Това са монотерапия и комбинирана терапия. Монотерапия може да бъде назначена на пациенти с артериална хипертония първа степен, нисък или умерен общ сърдечно-съдов риск, когато прицелните стойности на артериалното налягане са 140/90. Лечението започва с ниски дози от един препарат и при недостатъчен отговор или недобра поносимост дозите се увеличават или се преминава към друг медикамент. Последователният подход на монотерапията позволява да бъде открито онова лекарство, на което даденият пациент отговаря най-добре както по отношение на ефикасност, така и по отношение на поносимост. Като недостатък се изтъква, че процесът е твърде бавен и може да намали къмплайънса на пациента.

Комбинираната терапия се предпочита за начално лечение на пациенти с артериална хипертония втора-трета степен или с висок / много висок сърдечно-съдов риск. Използването на две или повече лекарствени средства с различен механизъм на действие предлага по-голяма вероятност за ефективен контрол на артериалното налягане. Тенденцията при комбинирано лечение на артериална хипертония е да се използват ниски дози на два или повече антихипертензивни медикамента (1/2 или 1/4 от стандартните). Комбинираното лечение може да става чрез използване на фиксирани нискодозови комбинации или чрез свободно комбиниране на отделни медикаменти.

АСЕ-инхибитори

Инхибиторите на ангиоконвертиращия ензим блокират производството на ангиотензин II и понижават периферното съдово съпротивление. Те са голяма група антихипертензивни препарати, които освен убедителен хипотензивен ефект имат и изразени органопротективни свойства и свойства да намаляват сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност.

АСЕ-инхибиторите са предпочитани средства за лечение на артериална хипертония при следните клинични ситуации: хронична сърдечна недостатъчност, левокамерна дисфункция, прекаран миокарден инфаркт, диабетна и недиабетна нефропатия, хипертрофия на лява камера, атеросклероза на каротидната артерия, протеинурия и микроалбуминурия, предсърдна фибрилация (рецидивираща), метаболитен синдром.

Най-чести нежелани лекарствени реакции, които се наблюдават при употреба на този клас препарати, са суха дразнеща кашлица (5-10 %), ангиоедем, хиперкалиемия. По-редки странични ефекти са левкопения и протеинурия. Противопоказани са при двустранна стеноза на бъбречните артерии, анамнеза за ангиоедем и бременност. При пациенти с напреднала бъбречна недостатъчност е необходимо да се контролират нивата на калий поради риск от хиперкалиемия. Ефективността на АСЕ-инхибиторите е намалена при пациенти от негроидната раса.

Ангиотензин-рецепторни блокери

Ангиотензин-рецепторните блокери (АРБ) са относително нов клас антихипертензивни препарати, който от появата си в средата на 90-те завоюва широко признание сред специалистите. Тогава единственото им показание е като алтернатива на АСЕ-инхибиторите при развитие на кашлица във връзка с употребата им. По-късно към това показание са добавени и нефропатия при захарен диабет тип 2, диабетна микроалбуминурия, протеинурия и хипертрофия на лявата камера.

Днес този вид блокери се явяват препарати от първи ред за лечение на артериална хипертония при болни с хронична сърдечна недостатъчност. Освен това отделни ангиотензин-рецепторните блокери (лосартан, валсартан, кандесартан) имат самостоятелно показание при хронична сърдечна недостатъчност. Клинична ситуация в полза на прилагането на АРБ е прекаран миокарден инфаркт. Ангиотензин-рецепторните блокери са способни да забавят прогресията на диабетната нефропатия, намаляват степента на микроалбуминурията и протеинурията. Доказан е и нефропротективният им ефект при ранните етапи на нефропатия (микроалбуминурия), като за разлика от предишните им указания сега АРБ се препоръчват при диабетна нефропатия, независимо от типа диабет.

Ангиотензин-рецепторните блокери оказват позитивно влияние на липидния и на въглехидратния обмен - намаляват нивото на триглициридите и LDL, увеличават чувствителността на периферните тъкани към глюкоза. Най-важното клинично следствие от тези ефекти е доказаната способност на АРБ да намаляват вероятността за развитие на нови случаи на захарен диабет при пациенти с артериална хипертония. По данни на някои проучвания АРБ (лосартан, валсартан) намаляват риска за развитие на нови епизоди на предсърдно мъждене при пациенти с артериална хипертония, както и при пациенти с хронична сърдечна недостатъчност.

 Бета-блокери

През последните няколко години приложението на бета-блокерите като препарати от първи ред за лечение на артериална хипертония предизвикваше бурни полемики. Според данните от няколко големи проучвания и метаанализ бета-блокерите имат по-малка способност да предотвратяват развитието на инсулт в сравнение с другите препарати, но те ефективно намаляват риска от коронарни инциденти и смъртност. Доказана е ползата от назначението на бета-блокерите при пациенти със стенокардия, хронична сърдечна недостатъчност и прекаран миокарден инфаркт.

Независимо от дискусиите, бета-блокерите са в списъка с препаратите за първи избор, но с известни уговорки: доколкото бета-блокерите допринасят за увеличаване на телесното тегло, негативно повлияват липидния обем и увеличават риска от поява на захарен диабет, то препаратите от тази група не трябва да бъдат предпочитани при артериална хипертония с множество рискови фактори, включително метаболитен синдром, когато рискът за развитие на диабет е особено голям. Бета-блокерите е нежелателно да се назначават с диуретици поради риск от засилване на негативните метаболитни ефекти. Изключение правят препаратите с вазодилатиращи свойства - карведилол и небиволол.

Препоръчва се назначаването на бета-блокери при пациенти с артериална хипертония и стенокардия, прекарали миокарден инфаркт, страдащи от хронична сърдечна недостатъчност, болни с тахиаритмия, глаукома и при артериална хипертония и бременност.

Бета-блокерите са хетерогенна група и се различават помежду си по отношение на кардиоселективността, фармакокинетичното си поведение и други особености, което позволява диференциран избор между отделните представители. Специално внимание заслужават бета-блокерите с вазодилатиращи свойства - карведилол (има алфа 1-блокиращ ефект) и небиволол (освобождава азотен окис от съдовия ендотел). Бизопролол има двоен път на елиминация с възможност за безопасна употреба при бъбречна и чернодробна недостатъчност без нужда от корекция на дозата.

Характерни нежелани лекарствени реакции на бета-блокерите са бронхоспазъм (прилагат се с повишено внимание при ХОББ и астма), брадикардия (прилагат се с повишено внимание при AV-блок), може да маскират проявите на хипогликемия, периферна вазоконстрикция (внимание при периферни съдови заболявания), хипертриглициридемия, умора, безсъние, депресия. Голяма част от страничните явления са доза зависими и значително редуцирани при кардиоселективните бета-блокери.

Бета-блокерите са противопоказани за употреба при бронхиална астма и атрио-вентрикуларен блок втора или трета степен. Относителни противопоказания са периферните съдови заболявания, метаболитен синдром, нарушена глюкозна толерантност, ХОББ.

Периферни алфа-блокери

Обикновено периферните алфа 1-блокери се прилагат в комбинация с други антихипертензивни средства. Характерна нежелана лекарствена реакция на тези препарати е ортостатичната хипотония, която се наблюдава в началото на лечението, поради което терапията започва с минимални дози, прилагани вечер. Не се изисква корекция в дозовия режим при бъбречна недостатъчност и чернодробна недостатъчност. Празозинът може да се използва при бременни с хипертония. Освен като антихипертензивно средство доксазозинът се използва за лечение и на доброкачествена простатна хиперплазия.

Периферните алфа-блокери с централен механизъм на действие се делят на алфа 2-агонисти (клонидин, метилдопа) и агонисти на имидазолиновите рецептори (моксонидин, рилменидин).

Алфа 2-агонистите и агонистите на имидазолиновите рецептори не се отнасят към препаратите от първи ред за лечение на артериална хипертония, но те успешно понижават артериалното налягане, имат благоприятно метаболитно въздействие и могат да се използват като допълнение към основните препарати при комбинирана терапия на артериална хипертония. Клонидинът се използва парентерално за овладяване на хипертензивна криза. Метилдопът е средство на избор за лечение на хипертония при бременни. Моксонидинът се прилага при лека до средно тежка артериална хипертония. Неговите предимства са 24-часов контрол на артериалното налягане и благоприятно повлияване на метаболитния синдром. Липсват достатъчно данни от клинични проучвания за влиянието му върху смъртността и болестността при пациенти с хипертония.

 

 

Калциеви антагонисти

Основният механизъм на действие на този клас антихипертензивни лекарства е свързан с блокиране на бавните калциеви канали на клетъчните мембрани и намаляване на вътреклетъчното съдържание на калций. Калциевите антагонисти са нееднородна фармакологична група, в която се обособяват три подгрупи: дихидропиридини (нифедипин, никардипин, фелодипин, амлодипин, нитрендипин, лекарнидипин), фенилалкиламини (верапамил) и бензотиазепини (дилтиазем).

Антихипертензивният ефект на дихидропиридините се дължи на системна вазодилатация. Ефектът им върху контрактилитета и проводимостта на контрактилостта на сърцето е незначителен. В европейските методични указания от 2007 г. като неоспорими индикации за приложението на дихидропиридините се посочват изолирана систолна хипертония при възрастни хора, стенокардия, пациенти с периферни съдови заболявания, каротидна атеросклероза и при бременност. Съществуват и допълнителни указания за тяхното приложение при левокамерна хипертрофия.

Американските указания добавят към тези индикации и артериална хипертония при пациенти със захарен диабет и висок коронарен риск. На съвременния етап се препоръчват второ и трето поколение дихидропиридини. Допълнителни предимства на калциевите антагонисти са метаболитна неутралност и наличие на съдовопротективен ефект (антиатеросклеротичен). Рискът от възникване на нежелани лекарствени реакции (зачервяване на лицето, главоболие, отоци около глезените, рефлекторна тахикардия) е намален при второ и трето поколение дихидропиридини. Противопоказани са при хронична сърдечна недостатъчност и тахиаритмия.

Недихидропиридините понижават артериалното налягане чрез намаляване на ударния обем на сърцето. За разлика от дихидропиридините, недихидропиридините намаляват сърдечната честота и проводимост и това ги прави предпочитан избор при артериално налягане със съпътстващи надкамерни аритмии. Нежелани лекарствени реакции при употребата на този вид препарати са брадикардия, проводни нарушеия, констипация и други. Противопоказана е употребата им при атриовентрикуларен блок втора-трета степен, предсърдно мъждене, комбинация с бета-блокери, WPW-синдром и хронична сърдечна недостатъчност.

Директни вазодилататори

Директните вазодилататори се използват за спешно лечение на хипертензивни кризи. Нитропрусидът се въвежда чрез перфузионна помпа в обичайна доза 3 мкг/кг/мин при непрекъснато мониториране на артериалното налягане и готовност за възможна цианидна интоксикация.

Диуретици

Диуретиците са една от най-използваните групи антихипертензивни лекарствени средства. Механизмът на антихипертензивния им ефект е свързан както с намаление на обема на циркулиращата кръв, така и с намалена чувствителност на съдовата стена към вазоконстриктори.

Поради доказаната им ефективност, достъпна цена и добър профил на безопасност диуретиците са подходящи средства за лечение на артериална хипертония в различни етапи. Те са особено ефективни при лечение на артериална хипертония, съчетана с хронична сърдечна недостатъчност. Предпочитат се и при възрастни пациенти с изолирана систолна хипертония и при артериална хипертония при представители на негроидната раса. Бримковите диуретици са показани при болни с терминална бъбречна недостатъчност и хронична сърдечна недостатъчност, а антагонистите на алдостерона - при ХСН и след прекаран миокарден инфаркт.

Тиазидните диуретици и техните аналози се препоръчват поради умерения им антихипертензивен ефект и продължителното действие (12-24 часа). Индапамид е предпочитан антихипертензивен диуретик поради допълнителния си вазодилативен ефект, метаболитна неутралност и наличие на форма с контролирано освобождаване.

Мощните диуретици са средство на избор при неефикасност на тиазидните диуретици, при пациенти с бъбречна недостатъчност, както и при овладяване на хипертонична криза. Много от нежеланите лекарствени реакции на диуретиците (хипокалиемия, намален глюкозен толеранс, хиперурикемия, дислипидемия, импотентност и други) са свързани с употребата на високи дози. Абсолютно противопоказание за прилагането на тиазидни диуретици се явява подаграта, а относителни противопоказания са метаболитен синдром, нарушен глюкозен толеранс и бременност. Антагонистите на алдостерона не трябва да се назначават на пациенти с бъбречна недостатъчност и хиперкалиемия.

Причини за неоптимален контрол на артериалната хипертония

Причините за незадоволителен контрол на артериалната хипертония в повечето случаи са комплексни. Като най-чести се посочват социално-икономически причини (ниска здравна култура - недооценяване на значението на начина на живот и придружаващите заболявания, злоупотреба с алкохол, сол, тютюнопушене, затлъстяване и други; висока цена на медикаментите и медицинското обслужване), комплексност на патофизиологичните механизми, недостатъчна активност на лекуващия лекар за постигане пределните стойности (често лекарите се задоволяват с понижаване на артериалното налягане без да се постигат приетите таргетни стойности), лош къмплайънс на пациентите (в 70 % от случаите неуспехът на терапията се дължи на лош къмплайънс). Няколко фактора имат пряко отношение към къмплайънса на пациентите:

ефикасност на антихипертензивната терапия - зависи от правилния избор на медикамент/и и адекватността на дозовите режими (брой дневни приеми и доза за 24 часа, съобразяване с циркадните ритми).
поносимост към медикамента, която зависи от профила и тежестта на нежеланите лекарствени реакции. Има данни, че АСЕ-инхибиторите предразполагат към най-добър къмплайънс, тъй като са с най-добра поносимост и не компрометират качеството на живот. Същото се отнася и за АРБ. След тях се нареждат калциевите антагонисти, бета-блокери и диуретици.
Незадоволителният контрол на артериалното налягане заедно с проява на нежелани лекарствени реакции са причина за т.нар. терапевтична турбулентност, при която има смяна на медикамента и / или добавяне на друг(и) медикаменти скоро след започване на лечението, което е предпоставка за лош комплайънс.

Причини за неадекватен отговор към антихипертензивната терапия

Най-важните причини за неадекватен антихипертензивен отговор към провежданата терапия са:

псевдорезистенция - "хипертония на бялата престилка" или повишение на артериалното налягане при посещение в лекарски кабинет, псевдохипертония при стари хора, използване на обичайна маншета на много дебела ръка
неспазване на предписания лечебен режим
обемно обременяване - повишен прием на сол, прогресираща бъбречна болест (нефросклероза), неадекватна диуретична терапия
медикаментазно обусловени причини - много ниски дози антихипертоничен препарат, неправилно избран тип на диуретик, неподходящи комбинации, бърза инактивация на медикамента, медикаментозни взаимодействия (симпатикомиметици, назални деконгестанти, кокаин, апетит-супресанти, кофеин, орални контрацептиви, адренални стероиди, циклоспорини, такролимус, еритропоетин, антидепресанти, нестероидни противовъзпалителни препарати
други причини - тютюнопушене, нарастващо затлъстяване, сънна апнея, инсулинова резистенция/хиперинсулинемия, прием на алкохол, пристъпи на паника, хронична болка, силна вазоконстрикция, органичен мозъчен синдром и други.
Провеждане на усилия за намаляване на дозата и броя на антихипертензивните медикаменти би могло да се обсъди след ефективно контролиране на хипертонията за най-малко 1 година. Редукцията на медикаментите би трябвало да се направи обмислено, бавно, постепенно, прогресиращо. Стъпаловидното намаление на терапията често е по-успешно при пациенти, които едновременно с това провеждат модификация на стила на живот. Пациенти, чиято медикаментозна терапия е прекъсната, би трябвало системно по схема да бъдат проследени с контролирани прегледи, тъй като артериалното налягане обикновено се повишава отново до хипертензивни нива, понякога месеци или години след приключване на антихипертоничната медикация, специално при липсата на подобрение на стила на живот.

Неспазването на предписаната терапия остава голям недостатък на лечебния процес, съдействащ за липсата на адекватен контрол при повече от 2/3 от пациентите с хипертония. Опитите да се подобри спазването на лечебния режим изискват пациентите да бъдат добре информирани и активирани в тяхната собствена грижа за достигане на физическо и емоционално добро самочувствие. Лекарите и другите здравни професионалисти трябва да имат отговорността да снабдят пациентите с пълна и точна информация относно техния здравен статус, което помага на болния да вземе участие в лечебния процес за постигане на добър контрол на артериалното налягане.

Достигането и задържането на целевото артериално налягане на желаното ниво често изисква непрекъснато насърчаване за модификация на начина на живот и уточняване на медикаментозното лечение. Повечето пациенти би трябвало да имат контролна визита в първите 1 до 2 месеца след започване на терапията, за да се определи адекватността на хипертензивния контрол, степента на странични ефекти. Асоциираните медицински проблеми, включващи таргетно органно увреждане, други големи рискови фактори, патологични и лабораторни показатели, също имат значение за определяне честотата на прегледите при проследяването на пациента. След като артериалното налягане се стабилизира, проследяването с контролни прегледи през 3-6 месеца в зависимост от статуса на пациента е по принцип достатъчно. При някои пациенти, особено при по-стари хора и тези с ортостатични симптоми, контролната визита трябва да включи измерване на артериалното налягане в седящо положение и след това в право положение за 2 до 5 минути.

Превенция на високо кръвно

Високото кръвно налягане е основен рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания, инсулт и сърдечна недостатъчност. Високото кръвно налягане е особено опасно, тъй като често не дава предупредителни признаци или симптоми. Може да разберете, че имате високо кръвно налягане, като редовно измервате кръвното си. Ако то е високо, може да предприемете мерки за понижаването му. Ако кръвното Ви налягане е нормално, може да следвате съветите по-долу за предотвратяване на покачването му.

Промените в начина на живот са от съществено значение. Воденето на по-здравословен начин на живот може да помогне да запазите кръвното си налягане в нормални граници и да намалите риска от сърдечни заболявания и инсулт.

Превенцията на високо кръвно включва:

Поддържане на здравословно тегло

Наднорменото тегло увеличава риска от развитие на високо кръвно налягане с 2 до 6 пъти, отколкото ако теглото е нормално. Загубата на тегло е една от най-ефективните промени в начина на живот за контролиране на кръвното налягане. Дори малка загуба на тегло може да допринесе за предотвратяване и лечение на високо кръвно налягане.

Поддържане на здравословното тегло е от съществено значение за състоянието на целия организъм.

Редовна физическа активност

Физическата активност може да Ви помогне да поддържате здравословно тегло и понижаване на кръвното налягане.

Хората, които практикуват редовна физическа активност, имат по-нисък риск от развитие на високо кръвно. Дори леки дейности, ако се извършват всеки ден, могат да помогнат за превенция на хипертония.

Здравословен хранителен режим

Здравословен хранителен режим, който е богат на пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци и нискомаслени млечни продукти и е с ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол, допринася за превенцията на високото кръвно налягане.

Намаляване на приема на сол

Често, когато хората с високо кръвно налягане намаляват консумацията на сол, кръвното налягане намалява.

Намаляване на приема на сол също така предотвратява покачване на кръвното налягане.

Отказване на тютюнопушенето

Всяка една изпушена цигара временно повишава кръвното налягане в продължение на много минути, след като приключите.

Тютюнопушенето и излагането на пасивно пушене има много ефекти върху сърдечно-съдовата система и здравето като цяло. Тези ефекти включват мастни натрупвания в артериите, няколко вида рак и хронична обструктивна белодробна болест (белодробни проблеми). Атеросклерозата (натрупване на мастни вещества в артериите) е главен фактор за високия брой на смъртните случаи от тютюнопушенето. Много проучвания подробно показват доказателства, че пушенето на цигари е една от основните причини за коронарна болест на сърцето, която води до инфаркт.

Отказването на тютюнопушенето ще намали риска от сърдечни заболявания и ще подобри цялостно здравето Ви.

Ограничаване на консумацията на алкохол

Алкохолът може потенциално да понижи кръвното налягане с 2 до 4 mm Hg. Но този ефект се губи, ако се приема прекалено много алкохол.

Приемът на твърде много алкохол може да повиши кръвното налягане.

За да помогнете за предотвратяване на високото кръвно налягане, ограничете консумацията на алкохол. Това се препоръчва за поддържане на здравословно състояние като цяло.

Ограничаване на прием на кофеин

Ролята на кофеина за кръвното налягане все още е неясна. Кофеинът може да повиши кръвното налягане с 10 mm Hg при хора, които рядко го консумират, но ефектът не е толкова силен при индивиди, които редовно консумират кафе.

Въпреки че въздействието на редовен прием на кофеин не е ясно, съществува възможност за леко повишаване на кръвното налягане.

Намаляване на стреса

Хроничният стрес е важен фактор за високо кръвно налягане. Може да повиши кръвното налягане и с течение на времето може да допринесе за развитие на хипертония.

Достатъчно сън

Дългосрочното лишаване от сън е свързано с повишаване на кръвното налягане и повишен риск от високо кръвно налягане.

Опитайте се да си осигурите достатъчно сън, който е полезен и цялостно за здравословното Ви състояние.

Прием на определени хранителни вещества

Прием на определени хранителни вещества също може да помогне за предотвратяване на високото кръвно налягане:

Калий
Консумацията на храни, богати на калий, ще помогне в профилактиката на високото кръвно налягане. Много плодове, зеленчуци, млечни продукти и риба са добър източник на калий.

Калций
Популации с нисък прием на калций имат висока честота на високо кръвно налягане. Въпреки това, не е доказано, че приемът на добавка с калций ще предотврати високо кръвно налягане.

Млечните храни, като нискомаслено мляко, кисело мляко и сирене, са добър източник на калций.

Магнезий
Диета с ниско съдържание на магнезий може да допринесе за покачване на кръвното налягане. Но лекарите не препоръчват прием на допълнително магнезий в помощ на превенцията на високото кръвно налягане - количеството, което се получава при здравословно хранене, е достатъчно. Магнезият се съдържа в пълнозърнести храни, зелени листни зеленчуци, ядки, семена, бобови растения.

Рибено масло
Вид мазнини, наречени омега-3 мастни киселини, се съдържат в мазните риби, като скумрия и сьомга. Големи количества рибено масло могат да помогнат за намаляване на високото кръвно налягане, но ролята на рибеното масло в превенцията е неясна.

Чесън
Има известни доказателства, които предполагат ефекта на чесъна в понижаването на кръвното налягане, в допълнение към подобряване на нивото на холестерола и намаляване на риска от поява на някои видове рак. Необходими са повече изследвания за пълна оценка на потенциалните ползи за здравето на чесъна.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото