Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

1- Какво точно представлява човешкият папиломен вирус?
Човешките папиломни вируси са едни от най-често срещаните вируси в наши дни, като се предполага, че над 60 % от женското население са имали от краи време тази инфекция, като в повечето случаи тя е просто преходна.
Точната честота на гениталната инфекция с човешки папилома вирус (HPV) трудно може да се определи.
Човешките папиломни вируси заедно с полиомавирусите се класифицират в групата Papovaviridae. Това са ДНК вируси, които засягат плоските и метапластични епителни  клетки. Съществуват над 200 различни HPV генотипа, от които над 50 % могат да засегнат гениталния тракт на човека.
В момента се смята, че инфекцията с хюман папилома вирус ( Human Papilloma Virus ) представлява едно от най-разпространеното полово предавано заболяване по света, като се предлага, че броят на засегнатите са над 300 млн. души.
Голямо внимание се обръща на този вид вируси, тъй като те имат огромна онкогенна значимост, като условно те могат да бъдат разделени в 2 основни групи. Първата група се характеризира с типове, които предизвикват доброкачествени кожно лигавични изменения ( предимно типовете 6 и 11 - аногенитални брадавици ), а втората група се свързва с възможност за предизвикване на предракови и ракови изменения (предимно типовете 16 и 18 - предракови и ракови изменения на маточната шийка ).
Гениталната папиломна инфекция е резултат от полов контакт с инфектиран партньор, като трябва да се има предвид, че употребата на кондом невинаги може да ви предпази от възникване на инфекцията.
Папиломната инфекция, която засяга гениталиите, често води до пролиферация на епителните клетки от всички засегнати епителни слоеве, вследствие на което се образуват лезии, които могат да имат различен изглед в зависимост от локализацията си и посоката си на растеж - екзофитни, плоски или ендофитни. Най-често лезиите са плоски, а най-рядко екзофитни.
Клиничната картина при наличие на инфекция с хюман папилома вирус (HPV) се изразява в наличие на изменения в областта на вулвата, ануса, перинеума, влагалището както и маточната шийка. Измененията могат да бъдат доброкачествени или злокачествени, като клиничната симптоматика е бедна.
Най-често пациентите започват да търсят лекарска помощ при установяване на брадавицовидни изменения в областта на външните полови органи.
За поставянето на диагнозата голямо значение се отдава на анамнезата, клиничната картина, гинекологичния преглед е изключително важен, извършването на цитологично изследване, колпоскопия, биопсично изследване. В последните години се използват молекулярни биологични методи за откриването на вирусната  ДНК  и  РНК.
Лечението при наличие на инфекция с човешки папиломен вирус (HPV) не е лесна задача, въпреки че в днешно време има много и различни ваксини и се разработват антивирусни препарати. То може да включва приложение на медикаментозни средства, използване на физикални или хирургични методи с цел деструкция на лезиите предизвикани от самия вирус.

2- Колко често се среща инфекцията с човешки папилома вирус ( HPV )?

В днешно време човешките папиломни вируси са едни от най-често срещаните вируси в цял свят, като се предполага, че над 60 % от женското население са имали тази инфекция, като почти винаги тя е преходна.
Точната честота на гениталната инфекция с човешки папилома вирус (HPV) трудно може да се определена.
Счита се, че инфекцията с хюман папилома вирус ( Human Papilloma Virus ) представлява най-разпространеното полово предавано заболяване в световен мащаб, като се предполага, че броят на засегнатите надвишава 300 млн. души.
Голямо внимание се обръща на този вид вируси, тъй като те имат огромна онкогенна значимост и предизвикват голяма част от злокачествените заболявания, които засягат гениталната система на човека.
Човешкият папилома вирус  представлява един от основните етиологични инфекциозни агенти, които могат да се асоциират с рак на маточната шийка. Жените, при които има положителни тестове за наличие на високорискови типове HPV ( Human Papilloma virus ), имат релативен риск от 189 да развият сквамозо-клетъчен карцином и релативен риск от 110 да развият аденокарцином на маточната шийка, в сравнение с жени, които имат отрицателен тест за наличие на HPV – инфекция.
При извършването на анализ с над 243 проучвания, включващи над 30 000 жени от целия свят, се установява, че в 90 % от инвазивния цервикален карцином се асоциира с някой от 12-те високо рискови видове на HPV. При около 57 % от всички жени с инвазивен цервикален карцином се установява асоциация с HPV от тип 16. Серотип 18 се асоциира с 16 % от инвазивните цервикални карциноми, като се установява, че при серотип 16 се наблюдава много по-често сквамозноклетъчен карцином на маточната шийка, докато при серотип 18 - аденокарцином на маточната шийка.

3- Какви са доброкачествените изменения, които се наблюдават при инфекция с HPV ( Human Papilloma virus )?

Доброкачествените изменения, които се наблюдават при инфекция с HPV, са наи вече остри кондиломи, пигментирани и непигментирани папули, разнообразни форми на субклинична папилома вирусна инфекция. Това са специфични изменения за долния генитален тракт при мъжа и жената, които се асоциират с HPV ( human papilloma virus)  от тип 6 и 11.
Островърхите кондиломи, които наричаме още генитални брадавици, представляват едни от най-честите заболявания, които могат да се предават по полов път.
Гениталните брадавици могат да се появат след орален, вагинален или анален сексуален контакт.
Доброкачествените генитални изменения при инфекция с HPV се характеризират с наличие на папиломатоза, акантоза, коилоцитоза, хиперкератоза, като понякога може да се наблюдава и наличие на възпалителна инфилтрация в дермата. Ядрата са нормални, не се наблюдават ядрени отклонения, но митотичната активност винаги е повишена.
Гениталните брадавици могат да бъдат както единични така и множествени, да са различни по размер, като повърхността им е зърниста (наподобяват карфиол или цветно зеле). Цвета на кондиломите варира, като може да бъде от много бледо розов до телесния – индивидуално в зависимост от цвета на кожата на индивида.
Локализацията на гениталните брадавици може да бъде различна. Най-често кондиломите са по малките от големи срамни устни, главичката и тялото на пениса, перинеума и около анауса, както при мъжете, така и при жените.
Много често отделните папиларни разраствания се сливат, а когато се приложи разтвор като оцетна киселина се наблюдава побеляване. Участъци с оцетно бял епител могат да се наблюдават навсякъде по външните полови органи както при мъжа така и при жената, като те изискват задължително уточняване.
Предпазването от заразяване с кондиломи се извършва чрез ограничаване на сексуалните контакти със заразоносителя. Използването на кондоми намалява, но НЕ гарантира предпазване от тази инфекция.
Приложено успешно лечение с липса на видими лезии по външните полови органи намалява възможността инфекцията да се предава. Въпреки приложеното лечение и използване на предпазни средства не съществува 100 % начин за предпазване, тъй като понякога лезиите ( кондиломите ), са причинени от хюман папилома вирус, с незначителни размери.
Трябва да се има предвид, че бременна жена с активна инфекция може да предаде вируса към плода които носи по време на раждане през естествените родови пътища, като това да предизвика папиломатоза на ларинкса на плода.

3- Какви са доброкачествените изменения, които се наблюдават при инфекция с HPV ( Human Papilloma virus )?

Доброкачествените изменения, които се наблюдават при инфекция с HPV, са предимно остри кондиломи, пигментирани и непигментирани папули, различни форми на субклинична папилома вирусна инфекция. Това са специфични изменения за долния генитален тракт при мъжете и жените, които се асоциират с HPV ( human papilloma virus ) тип 6 и 11.
Островърхите кондиломи,  които се наричат още генитални брадавици, представляват едни от най-често срещаните заболявания, които могат да се предават по полов път.
Гениталните брадавици също могат да възникнат след орален, вагинален или анален сексуален контакт.
Доброкачествените генитални изменения при инфекция с HPV се характеризират с наличие на папиломатоза, акантоза, коилоцитоза, хиперкератоза, като понякога може да се наблюдава наличие на възпалителна инфилтрация в дермата. Ядрата са нормални, не се наблюдават ядрени отклонения, но митотичната активност е извъннорма (повишена).
Гениталните брадавици могат да са единични или множествени, да бъдат различни по размер, като тяхната повърхност е зърниста (наподобяват карфиол или цветно зеле). Цвета на кондиломите варира, като може да бъде от много бледо розов до телесния – индивидуално в зависимост от цвета на кожата на индивида.
Локализацията на самите гениталните брадавици може да бъде различна. Най-често кондиломите се наблюдават да са по-малките по големите срамни устни, главичката и тялото на пениса, перинеума и около анауса, както при мъжете, така и при жените.
Много често отделните папиларни разраствания се сливат, а когато се приложи разтвор от оцетна киселина се наблюдава побеляване. Участъци с оцетно бял епител могат да се наблюдават навсякъде по външните полови органи на мъжете и жените, като те изискват задължително уточняване.
Предпазването от заразяване с кондиломи се изразява чрез ограничаване на сексуалните контакти със заразоносителя. Използването на кондоми намалява, но НЕ гарантира винаги предпазване от инфекция.
Приложено успешно лечение с липса на видими лезии по външните полови органи намалява възможността инфекцията да се предава. Въпреки приложено лечение и използване на предпазни средства не съществува 100 % начин за предпазване, тъй като понякога лезиите (кондиломите), причинени от хюман папилома вирус, са с незначително малки размери.
Трябва да се има предвид, че бременна жена с активна инфекция може да предаде вируса към плода които носи по време на раждане през естествените родови пътища, като това да предизвика папиломатоза на ларинкса на плода.

4- До какви пренеопластични ( предракови ) изменения може да доведе самта инфекцията с хюман папилома вирус ( HPV )?
В днешно време все по-голямо внимание се обръща на HPV -вирусите, тъй като те имат огромна онкогенна значимост и предизвикват голяма част от преканцерозните и злокачествените ( ракови ) заболявания, които засягат гениталната система, както на жените, така и на мъжете.
Инфекцията с HPV може да доведе до пренеопластични изменения в областта на вулвата, влагалището, маточната шийка и пениса.
4.1- Пренеопластични изменения в областта на вулвата
Пренеопластичните изменения в областта на вулвата са сравнително твърде рядко срещани, но могат да доведат до злокачествено заболяване – карцином на вулвата.
Пренеопластичните и злокачествени заболявания в областта на вулвата в  50 % се асоциират с наличието на HPV-инфекция, при останалите случаи не се установява да има инфекция с HPV. От отделните серотипове на HPV предоминира най вече тип 16. От другите серотипове, които имат значение за пренеопластичните процеси в областта на вулвата, като например тип 18, 31, 33 и 45.
Пренеопластичните изменения в областта на вулвата се обозначават като вулварна интраепителна неоплазия ( VIN ). Това състояние представлява кожно изменение, при което чрез биопсия може да се определи дали може да става на въпрос за лека, средна или тежка дисплазия на епитела. При вулварна интраепителна неоплазия трябва да се има предвид, че освен повърхностния епител, много често се засяга и космените придатъци, чиято дълбочина може да достигне дори до 1 см. Различават се три степени на вулварна интраепителна неоплазия ( VIN ) – VIN I, VIN II, VIN  III. Обикновено VIN I търпи спонтанна, обратна регресия, при VIN  II и особено при VIN  III се наблюдава прогресия към инвазивен карцином на вулвата.
Клиничната картина се изразява в наличие пруритус в областта на вулвата, който понякога е много упорит. Могат да се наблюдават следи от разчесване, които се изразяват в наличието както на екскориации така и на крусти. Лихенификция, левкоплакия, наличие на фисури също могат да бъдат забелязани.
За поставянето на диагнозата на това специфично състояние се изисква извършването на прецизна епизиоскопия при която се вземане биопсия от суспектния участък, т.е тежестта и доказването на VIN става посредством хистологично изследване.
Пациентките с установена вулварна интраепителна неоплазия първа степен подлежат на наблюдение, като най-често лезията търпи обратно развитие. Предвид това, че VIN  II и VIN  III прогресират във вулварен карцином и всички пациентки с установена такава патология подлежат на оперативно лечение, изразяващо се в извършването на частична вулвектомия, като целта е лезията да бъде отстранена до здрав епител.
4.2. Пренеопластични изменения в областта на влагалището
Пренеопластичните изменения в областта на влагалището са сравнително рядко срещани, но могат да доведат до злокачествено заболяване – карцином на влагалището.
В 50 % от случаите с предракови изменения в областта на влагалището е доказана асоциация с HPV (human papilloma virus) инфекция.
Пренеопластичните изменения в областта на влагалището се означават като вагинална интраепителна неоплазия (VAIN). Това състояние се характеризира с наличие на изменен участък във влагалището, от който чрез биопсия може да се определи дали става на въпрос за лека, средна или тежка дисплазия на епитела. Вагинална интраепителна неоплазия (VAIN) много рядко води началото си от нормален влагалищен епител. Най-често VAIN стартира от участъци, инфектирани с HPV или от участъци с аденоза на влагалището (състояние, което се характеризира с острови от ендоцервикален епител, локализиран във влагалищните стени).
Различават се три степени на вагинална интраепителна неоплазия (VAIN) – VIAN I, VAIN II, VAIN III. При VAIN III се касае за много тежка дисплазия или carcinoma in situ.
За поставянето на диагнозата на това състояние е необходимо да се извърши прецизен оглед на влагалището със спекулум, колпоскопия, както и вземане на биопсия от суспектния участък.
Лечението при установени изменения се изразява в тяхното отстраняване. Възможно е да се извърши хирургична ексцизия или физикална деструкция.
4.3. Пренеопластични изменения в областта на маточната шийка
Пренеопластичните изменения в областта на маточната шийка са едни от най-често срещаните, като могат да доведат до злокачествено заболяване – карцином на маточната шийка.
Пренеопластичните изменения в областта на маточната шийка се означават като цервикална интраепителна неоплазия (CIN). Причините за възникването на това състояние в 98 % от случаите е наличие на инфекция с HPV (human papilloma virus). В 75 % от случаите е установено, че причината за възникването на CIN са серотиповете на HPV 16 и 18. Вирусът атакува метапластичния епител (зоната на трансформация), който е разположен между цилиндричния цервикален епител и многослойният плосък епител на влагалището. Установено е, че HPV тип 16 и 18 са силно онкогенни, като тяхната ДНК може да се интегрира с генома на нападнатата клетка, да промени наследствената й информация и тя да се превърне в злокачествена клетка.
Различават се три степени на цервикална интраепителна неоплазия (CIN) – CIN I, CIN II, CIN III. При CIN I атипичните клетки са локализирани в долната една трета от епителния пласт, като клетките по-нагоре са напълно нормални. При CIN II долната една втора от епителния слой е представена от атипични клетки, като горната една втора се състои от напълно нормални клетки. При CIN III долните две трети от епителния слой са представени от атипични клетки, като горната една трета се състои от нормални клетки. Когато се касае за carcinoma in situ, целият епителен слой се състои от атипични клетки, но последните не преминават базалната мембрана, т.е. карциномът не е инвазивен.
За съжаление цервикалната интраепителна неоплазия протича без изявена клинична симптоматика. Те могат да се диагностицират само чрез цитологично изследване (цитонамазка), колпоскопия и вземане на биопсия от съспектния участък. Поради тази причина всяка една жена трябва ежегодно да посещава гинеколог за профилактичен гинекологичен преглед.
Лечението при CIN I и CIN II се изразява в деструктивна терапия, като задължително условие е участъкът да бъде разположен строго екзоцервикално, т.е да бъде видим, като след проведеното лечение е необходимо пациентката да бъде редовно проследяване за период от няколко години.
Хирургичните методи се изразяват в електрохирургична ексцизия, хирургична конизация, CO2 лазер ексцизия, тотална хистеректомия.
4.4. Пренеопластични изменения в областта на пениса
Пренеопластичните изменения в областта на пениса са сравнително рядко срещани, но могат да доведат до злокачествено заболяване – карцином на пениса.
Пренеопластичните изменения в областта на пениса се означават като пенилна интраепителна неоплазия (PIN). Причините за възникването на това състояние в 80 % от случаите е наличие на инфекция с HPV (human papilloma virus), като най-често състоянието се асоциира с HPV тип 16, който има висока онкогенна значимост.
Рисковите фактори за възникването на PIN са възраст над 50 години, наличие на хронична HPV инфекция, хронични кожни заболявания (като lichen sclerosus и lichen planus), тютюнопушене, потисната имунна система.
PIN (penile inthraepithelial neoplasia) се характеризира с това, че лезиите могат да бъдат единични или множествени, да бъдат локализирани по всички части на пениса. Клиничните симптоми, които могат да се наблюдават при PIN (penile inthraepithelial neoplasia), се изразяват в зачервяване, възпаление, болка, разязвяване, сърбеж, наличие на крусти и други.
За поставянето на диагнозата PIN (penile inthraepithelial neoplasia) е необходимо да се извърши прецизен оглед на пениса, скопия, както и вземане на биопсия от суспектния участък. Диагнозата е сигурна само след хистологично изследване.
Лечението при PIN (penile inthraepithelial neoplasia) започва след поставянето на диагнозата и се провежда от уролог. Възможностите са деструктивна терапия (криотерапия), лазер вапоризация, фотодинамична терапия, радиотерапия или хирургична ексцизия.
Задължително е всеки пациент да бъде редовно проследяван за период от няколко години.

5- Рискови фактори за заразяване с HPV
Инфекциите с човешки папилома вирус са често срещани. Има определени рискови фактори, които увеличават значително възможността от заразяване с HPV:
5.1- Броят на вашите сексуални партньори

Колкото повече сексуални партньори имате, толкова по-вероятно е да придобиете генитална инфекция HPV.
Ако имате полов акт с партньор, който е имал множество сексуални партньори, също увеличава вашия риск.
5.2- Възраст

Обикновени брадавици се срещат най-често в детска възраст.
Гениталните брадавици се срещат най-често при юноши както и при млади хора.
Плантарните брадавици се установяват най-често при по възрастни хора.
5.3- Отслабена имунна система

Хората, които са с отслабена имунна система, са изложени на по-голям риск от инфекции HPV.
Имунната система може да бъде компрометирана например от ХИВ / СПИН или от имуносупресиращи лекарства ( използвани след трансплантация на органи ).
5.4- Увредена кожа

Областите на кожата, които са били увредени ( с нарушена цялост ), са с много по-голяма вероятност да развият обикновени брадавици.
5.5- Личен контакт

Докосване на брадавиците на друг човек или липса на защита при контакт с повърхности, които са били изложени на HPV, като обществени душове или плувни басейни, може да увеличи риска от инфекция HPV.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото