Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

ВАРИЦЕЛА

Варицелата (лат. Varicella), позната още като едра шарка или лещенка, е остро инфекциозно заболяване, което се среща предимно в детската възраст. Причинява се от Варицела-Зостер вирус (Varicella-Zoster virus), обвит двойноверижен ДНК вирус, който принадлежи към групата на Херпес вирусите. Познат е още като човешки Херпес вирус тип 3 (human Herpes virus type 3) и води до развитието на две различни заболявания.

Първоначалният контакт с него предизвиква варицела, относително леко протичащо и самоограничаващо се заболяване с характерен обрив, предимно в детската възраст. След първичната инфекция вирусът остава доживотно в латентно (дремещо) състояние в сетивните нервни ганглии. При реактивирането му в по-късен етап (при около 25 % от възрастните), което настъпва след спад в имунната защита на организма, той мигрира по хода на нервите в определен кожен участък (дерматом) и предизвиква болезнен дерматомен обрив - заболяване, познато като Херпес Зостер.

Варицелата е често с добра прогноза и висока контагиозност (заразност) заболяване, което засяга почти всички възприемчиви деца преди юношеската възраст. Тя невинаги има доброкачествено протичане и може да бъде свързана с определени усложнения, които се наблюдават по-често сред новородените, бременните и възрастните. Най-сериозните от тях са варицелната пневмония (възпаление на белия дроб) и енцефалит (възпаление на главния мозък). Въпреки че след преболедуване се изработва траен доживотен имунитет, макар и рядко са описани случаи на повторно заразяване.

Как можем да се заразим с варицела?

Заразяването с варицела става главно по въздушно-капков път чрез отделяне на вирус съдържащи миниатюрни капчици от дихателните пътища на болен индивид при кашляне, кихане или говорене, които се вдишват или попадат в очната конюнктива на лицето-гостоприемник (контактното лице). По този начин контактът лице в лице или прекарване на известно време в една стая с болен от варицела в ранен стадий (няколко дни преди или след появата на обрива) Ви поставят под риск да се заразите с варицела.

Друг възможен път за заразяване с лещенка е директният кожен контакт чрез течността от пукнати везикули (малки мехурчета), които съдържат голямо количество от вируса и могат да достигнат до носа или устата на друг човек, например чрез пръстите. Индиректен контакт чрез докосване на предмети, замърсени с течност от мехурчетата, както и контактът с везикули на болен от Херпес Зостер, също може да доведе до заразяване с варицела у лицата, които не са боледували или не са имунизирани против варицела. Заразяване не може да настъпи след превръщането на везикулите в крусти (твърди корички).

Предаването на Варицела-Зостер вирусна инфекция може да стане и трансплацентарно (чрез плацентата) по време на бременността, съответно да предизвика заболяване у плода (вертикален механизъм).

Колко трае инкубационният период при варицела?

Клинично изявена варицела се развива след инкубационен (скрит) период от 10 до 21 дни (според някои източници до 23 дни), средно 14-16 дни след първоначалния контакт с вируса. Пациентите са заразни обикновено 1-2 дни (до 5 дни) преди появата на обрива до момента, в който всички везикули преминат в стадий на крусти, обикновено 5-6 дни след изявата му.

Когато Варицела-Зостер вирусът попадне в организма, той колонизира лигавицата на горните дихателни пътища и започва да се репликира (размножава) в регионалните лимфни възли през следващите 2-4 дни. По-късно, след 4-6 дни, настъпва първична виремия (навлизане на вируса в кръвта) с попадане на вируса в ретикуло-ендотелната система на слезката, черния дроб и др.

След около седмица настъпва вторична виремия с разпространяването му във вътрешните органи и кожата.

Заразяването с Варицела-Зостер вирус води до хуморален (чрез образуване на антитела) и клетъчно медииран (активиране на специфични клетки на имунната система) имунен отговор, вследствие на който попадналият в организма вирус се инактивира и се изработва траен доживотен имунитет. Впоследствие при нов контакт с болен може да се наблюдава субклинична инфекция, т.е. наличие на вируса в организма, но без поява на симптоми.

Повторен епизод на клинично изявена варицела при лица без нарушения в имунния отговор се среща изключително рядко.

 Кой боледува от варицела?

От варицела боледуват основно децата, но тя може да засегне хора от всяка възрастова група, включително и възрастни индивиди.

Сред страните, където не се провежда имунизация против варицела, към които спада и България, най-висока е заболеваемостта при децата под 10-годишна възраст, предимно между 3 и 9 години. Пациентите след 14-годишна възраст съставляват около 10 % от общата заболеваемост. 25 % от възрастните, които не са боледували от варицела, са възприемчиви към заболяването. Около 80 % от децата под 10-годишна възраст са преболедували от лещенка, а 95 % от възрастните имат изграден имунитет срещу нея.

Варицелата се характеризира с определен сезонен пик. Среща се с най-голяма честота в края на зимата и през ранната пролет (март до май), но случаи на лещенка се регистрират по всяко време на годината.

Децата се заразяват с Варицела-Зостер вируса от болните си братя, сестри или други деца (в ясли, детски градини, училище, при игри с приятели и др.). Тези от тях, които са контактни на възрастни с Херпес Зостер, рядко заболяват от варицела.

Процентът на предаване при контакт с болен в семейството е 80-90 % като в тези случаи заболяването често протича и по-тежко. Сред контактните в детските градини или в училищата този процент е по-нисък, но все пак значителен.

Възрастните, които не са боледували или не са имунизирани против варицела, се заразяват от болни деца в семейството или които обгрижват (в ясли, детски градини, училища и др.).

Кои са рисковите фактори за тежко протичаща варицела и каква е смъртността?

Рисковите фактори за по-тежко протичаща варицела със засягане на множество органи, респективно с по-високи нива на смъртност са следните:

1. При новородени:

през първия месец от живота и по-специално деца, родени от серонегативни (без антитела срещу Варицела-Зостер вирус) майки
преждевременно родени, преди 28-ма гестационна седмица, тъй като преминаването през плацентата на майчини защитни антитела се осъществява след този период
2. При юноши и възрастни:

лечение с кортикостероиди (преднизолон, метилпреднизолон, дексаметазон и др.) във високи дози 1-2 мг/кг за период от 2 седмици и повече, но също и краткотрайна терапия непосредствено преди или по време на инкубационния период на заболяването
състояния на понижен имунен отговор, като различни вродени и придобити имунни дефицити - СПИН, при провеждане на химиотерапия, след органна трансплантация и др.
бременност - свързана е с по-висок риск от развитие на варицелна пневмония
злокачествени заболявания, особено деца с левкемия, Хочкинов и други лимфоми
В общата популация смъртността вследствие на варицелни усложнения е около 6,7 случая на 100 000. Най-честите причини за фатален изход са варицелните пневмония, енцефалит, наслагването на вторична бактериална инфекция и синдромът на Рей.

Сред новородените с варицела смъртността може да достигне до 30 %.

При деца под 1-годишна възраст има 4 пъти по-висока смъртност вследствие на варицелни усложнения в сравнение с възрастовата група от 1 до 14 години, където смъртността е около 2 %.

При кърмачета и малки деца смъртност има в около 5 % от случаите, като основната причина преди 6-месечна възраст е варицелната пневмония, а от 6- до 12-месечна възраст - варицелният менингит.

Сред пациентите с имунен дефицит смъртността вследствие на варицела е много по-висока, като например при децата с левкемия тя възлиза на 7 %.

При възрастни рискът от смъртен изход е около 25 пъти по-висок в сравнение с децата. Най-честото усложнение при тях е варицелната пневмония, която е отговорна за смъртността в 30 % от случаите.

Какви са рисковете за плода при варицела през бременността?

Рискът за заразяване с варицела през периода на бременността е 0,05 % до 0,07 %, тъй като повечето жени в детеродна възраст имат изграден имунитет срещу Варицела-Зостер вируса вследствие на предшестващо прекарана варицела или имунизация в страните, където такава се провежда. Жените, които заболяват от варицела по време на бременността, особено след 6-я месец, са с по-висок риск да развият варицелна пневмонния.

По какъв начин ще бъде засегнато бебето при заболяване от варицела през бременността зависи от това през кой период ще настъпи заразяването.

Заразяването с Варицела-Зостер вирус преди 20-та гестационна седмица (пети лунарен месец) и по-специално между 8-ма и 12-та гестационна седмица (втори и трети лунарен месец) от бременността е свързано с риск от т.нар. синдром на конгенитална (вродена) варицела, чиято най-характерна изява е наличие на белези по кожата. Другите му прояви включват вътреутробно изоставане в растежа на плода, костни и мускулни увреждания, по-къси крайници, деформации и парализи на крайниците, микроцефалия (по-малка обиколка на главата), калцификати в мозъка, атрофия на мозъчната кора, микрофталмия (по-малки очни ябълки), слепота, катаракта (помътняване на очната леща), гърчове, изоставане в умственото развитие и други. Среща се рядко - с честота около 2 %.

Около 5 дни, след като човек се разболее от варицела, организмът му започва да изработва специфични антитела, които обезвреждат вируса и впоследствие настъпва оздравяване. Тези антитела преминават през плацентата в плода, като по този начин му осигуряват защита, тъй като неговата незряла имунна система не е в състояние да го протектира.

Ако при майката появата на обрива е 5 дни преди или 2 дни след раждането, то тогава 25 % до 50 % от новородените ще развият обрив в рамките на 5 до 10 дни след раждането. Това е една от тежките, дори в част от случаите с фатален край форми на варицелата поради факта, че през това време плодът е изложен на въздействието на вируса, но няма достатъчно време, за да получи защитни антитела от майката. Нарича се неонатална варицела или варицела на новороденото. Смъртността при нея е над 30 %, ако не се проведе лечение.

При случаите, в които обривът у майката се изяви между 6 и 21 дни преди раждането, е възможно новороденото да заболее от лека форма на варицела, тъй като има време, през което част от новообразуваните майчини защитни антитела да преминат у плода и по този начин да намалят тежестта на заболяването.

Бременните жени, които не са прекарали варицела или не са имунизирани срещу нея, трябва да избягват всякакъв контакт с болни от варицела или Херпес Зостер. Ако жената е прекарала варицела преди бременността или е имунизирана, контактът й с болни не крие риск за плода поради факта, че той се протектира от преминалите през плацентата майчини защитни антитела. В случаите, когато няма данни дали бременната жена е прекарала варицела, се назначават серологични изследвания за търсене на специфични антитела срещу Варицела-Зостер вируса. Положителният резултат, т.е. наличието в серума на тези антитела, сочи, че бременната е прекарала варицела, следователно има изграден имунитет срещу заболяването.

Какви са симптомите и признаците при варицела?

Началните (продромални) симптоми при варицела, които не е задължително да са налице, се наблюдават при попадането на вируса в кръвта, преди да се е изявил кожният обрив. Те наподобяват грип и включват:

•    повишена температура от 38ºС до 39,5ºС

•    отпадналост, чувство на слабост и неразположение

•    главоболие

•    намален или липсващ апетит

•    хрема, кашлица, болки в гърлото

•    коремна болка, повръщане и диария при част от случаите

Началните симптоми се наблюдават по-често при възрастните. Изявата им обикновено е до 48 часа преди появата на обрива.

Един до три дни след продромалния период се явява типичният обрив, който е характерен признак на варицелата. Той е силно сърбящ и има специфична еволюция, като преминава през следните етапи:

•    малки червени макули (петна) с големина на лещено зърно, откъдето и наименованието лещенка

•    след няколко часа макулите се превръщат в папули (леко навдигнати над нивото на кожата макули)

•    след около едно денонощие папулите се изпълват с бистра течност и се оформят везикули (малки мехурчета), обградени от тясна хиперемирана (зачервена) ивица

•    след средно 12 часа течното им съдържимо помътнява и придобива белезникав цвят, това са т.нар. пустули

•    до средно 6 дни (2 до 12 дни) пустулите се пукат и се оформят крусти (корички), които впоследствие отпадат, като в редки случаи остават вдлъбнати белези. По-рядко те са уплътнени и над нивото на кожата (хипертрофични). Вероятността за остатъчни белези се увеличава в случаите на разчесване на обривите, което е предпоставка за вторичното им инфектиране.

  

Пълно излекуване настъпва до 16 дни (варира от 7 до 34 дни), като на местата на обривите обикновено остават кожни хиперпигментни (по-тъмни кафеникави) петна, които изчезват в рамките на 3 до 6 месеца. Много рядко варицелата може да протече без обриви.

 

Първоначално варицелният обрив се появява по лицето и окосмената част на главата, а впоследствие обхваща тялото (там е с най-голяма гъстота) и накрая крайниците, където обикновено е по-оскъден. Рядко могат да се засегнат дланите и стъпалата. Явява се на няколко тласъка, обикновено 1 до 3 на брой, в рамките на 3 до 5 дни, като всеки тласък се съпътства от повишаване на температурата. Това означава, че у болния се срещат обривни единици в различен стадий на развитие, (псевдополиморфизъм), което е една от характерните черти на варицелата.

Повишена температура има обикновено в рамките на 4 дни от появата на обрива и задържането й след този период насочва към съществуващ подлежащ имунен дефицит или възникване на усложнения, свързани с варицелата. Наличието на по-изразено зачервяване или подуване около обривите е съмнително за наслагване на допълнителна бактериална инфекция.

Интензивността на обрива варира от човек на човек. Възможно е да има нарядко разположени везикули, по-малко от 10 на брой, но може да бъде обхванато цялото тяло, което се покрива с повече от 1500 мехурчета. Обикновено те са между 250 и 500 на брой. По-тежко се засягат предварително раздразнени кожни участъци, например места с дерматит от памперси, екзема, слънчево изгаряне и др.

Освен по кожата, варицелен обрив има и по мукозните (лигавичните) повърхности - небцето, лигавицата на устната кухина, фаринкса, ларинкса, стомаха, половите органи, ануса, очната конюнктива, като на тези места не се образуват крусти, а те се разязвяват и се образуват болезнени афтозни лезии.

Какви са усложненията при варицела?

Усложнения, свързани с варицелната инфекция, се наблюдават рядко при иначе здрави деца.

По-висок риск за развитие на такива усложнения има при:

възрастни, при които заболяването по принцип протича по-тежко в сравнение с децата
бременни жени
новородени и кърмачета под 1-месечна възраст
при състояния на вроден или придобит имунен дефицит
Усложненията, до които може да доведе варицелата, включват:

Бактериални усложнения

Най-честото усложнение при варицела е суперпонирането (наслагването) на вторична бактериална инфекция с инфектиране на варицелния кожен обрив. Наблюдава се при 5-10 % от случаите, като при тях кожните лезии се превръщат във входна врата за развитие на:

импетиго - бактериална инфекция на повърхностния кожен слой (епидермиса), която се появява основно при деца от 2- до 5-годишна възраст
фурункулоза - множество фурункули (циреи)
целулит - дифузно възпаление на повърхностните кожни и подкожни слоеве
еризипел (червен вятър) - остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бета-хемолитичен стрептокок
лимфаденит - възпаление на лимфните възли, което често води до уголемяването им.
Описаните инфекциозни варицелни усложнения засягат повърхностни телесни структури, но бактериалните причинители могат да навлезнат в кръвообращението и да доведат до състояние, известно като бактериемия. То от своя страна е свързано с риск от развитие на:

бактериална пневмония - възпаление на белодробния паренхим
менингит - възпаление на мозъчните обвивки
артрит - възпаление на ставите
остеомиелит - гнойно възпаление на костния мозък, което се разпространява и върху костта
сепсис - обща гнойна инфекция
шок и смърт.
Те се причиняват главно от Стрептококи група А (Streptococci group A) и Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus).

Стрептококите водят още до:

некротизиращ фасциит - инфекциозно възпаление на дълбоките кожни и подкожни слоеве с бърза прогресия
пиомиозит - гнойно възпаление на мускулната тъкан
гангрена - некроза на дадена тъкан
Инфекциите, причинени от Стафилококус ауреус, са свързани и с развитие на:

синдром на попарената кожа
токсичен шок синдром
перикардит - възпаление на перикарда

 Белодробни усложнения

Белодробните усложнения са водеща причина за заболеваемостта и смъртността вследствие на усложнения, свързани с варицелата, сред възрастни, бременни жени и хора с имунен дефицит. Приблизително 1 на 400 възрастни с варицела се лекува в болница с варицелна пневмония. Тя се развива вследствие на навлизане на Варицела-Зостер вируса в кръвообращението и достигането му до белия дроб.

Рисковите фактори за развитие на белодробни усложнения включват:

заболяване от варицела в зряла възраст
бременност, особено в последните й 3 месеца
новородени
хора с имунен дефицит
обилен варицелен обрив
тютюнопушене
хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

Неврологични усложнения

Други усложнения
Други усложнения на варицела включват:

отитис медиа - възпаление на средното ухо, предизвикан от обичайните болестотворни причинители
хепатит - възпаление на черния дроб, което е самоограничаващо се състояние в хода на варицелната инфекция; клинично изявен тежък хепатит се среща рядко
ретинит - възпаление на ретината и оптичен неврит (възпаление на оптичния нерв), което също се среща рядко
гломерулонефрит - възпаление на бъбречните гломерули
хеморагична варицела - изпълнени с кръвенисто съдържимо везикули
тромбоцитопения - намален брой на тромбоцитите в кръвта
миокардит - възпаление на сърдечния миокард
апендицит - възпаление на апендикса
болест на Шонлайн-Хенох - алергичен васкулит на малките кръвоносни съдове и капиляри
ирит - възпаление на ириса на окото
кератит - възпаление на роговицата на окото
орхит - възпаление на тестиса
панкреатит - възпаление на задстомашната жлеза (панкреаса)
Честотата на извънкожните усложнения нараства пропорционално с напредване на възрастта.

Как се поставя диагнозата варицела?

Главно значение за поставяне на диагноза варицела има наличието на характерния варицелен обрив и / или данните за контакт с болен от лещенка в предшестващите 10-21 (23) дни, т.е. епидемиологичната анамнеза.

Ако след клиничния преглед има съмнения относно поставянето на диагнозата варицела, например при нетипично протичане, при имунокомпрометирани пациенти или ако трябва да се различи варицела от други наподобяващи я заболявания, основно инфекция с Херпес-Симплекс вирус, допълнително могат да се използват едно или повече от следните изследвания и тестове:

Серологични изследвания

Чрез серологични изследвания се открива наличието на специфични антитела срещу Варицела-Зостер вируса. Тези изследвания включват:

Реакция за свързване на комплемента (CFT) – най-често използвания тест
Имунофлуоресценция (IF) – значително по-чувствителен тест
Радиоимунологично изследване (RIA) и имуноензимен метод (EIA)
Установяването на антитела от клас имуноглобулин М (Ig M) има значение за откриване случаите на вродена варицелна инфекция.

 Културално изследване

При културално изследване материал от кожни лезии (течност от мехурчетата или клетъчен материал от основата на “пресни” обриви, много рядко от коричките), понякога от ликвор (гръбначно-мозъчна течност) се изпраща във вирусологична лаборатория, където вирусът, ако е налице, се култивира в клетъчни култури. За изолирането му може да са необходими от 1 до 14 дни.

Културалното изследване се използва също и при имунизирани против варицела пациенти, за да се прецени дали варицело-подобния обрив при тях се дължи на естествения Варицела-Зостер вирус или на този съдържащ се във ваксината, т.е. дали е вследствие на заразяване с варицела или е реакция след имунизацията. Този тест се използва по-рядко поради по-дългото време, което отнема за изолирането на вирус.

Полимеразно-верижна реакция (PCR)

Полимеразно-верижна реакция (PCR) е скъпа и сложна методика за установяване на наличието на Варицела-Зостер вирус чрез изолиране на ДНК фрагменти от вирусния геном чрез усилване на специфични ДНК секвенции (последователности).

За изследването могат да се използват течност от мехурчетата, гръбначно-мозъчна течност, очен секрет, а за получаването на резултата са необходими от 1 до 4 дни. Предвид този факт изследването не се използва рутинно, а само при някои неясни или необичайни случаи, като например за установяване на вируса в централната нервна система при съмнение за варицелен енцефалит или менингоенцефалит.

Кръвни изследвания

Кръвните изследвания не са специфични и имат подпомагаща роля за диагнозата. Използват се следните показатели:

Брой на левкоцитите-Leuc (белите кръвни клетки - WBC) – в повечето случаи той е намален през първите 3 дни, като впоследствие се увеличава. Изразено увеличаване обикновено сочи наслагване на вторична бактериална инфекция, но нормалният им брой не изключва наличието на такава.
Чернодробни ензими – в 20 до 50 % от случаите има значително повишаване на аланин аминотрансферазата (АЛАТ) при варицела, усложнена с хепатит. Обикновено стойностите й се възвръщат към нормалните в рамките на 1 месец.

Други изследвания

При данни за наличие на усложнения, свързани с варицела, в съображение влизат провеждането още на други изследвания:

Рентгенография на гръден кош – при задържаща се висока температура и симптоми от страна на дихателната система, най-вече кашлица
Скенер (КАТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на главен мозък при симптоми от страна на централната нервна система
Микробиологично изследване на проби от различни секрети (носен, гърлен, храчка), кръв (хемокултура) и др. - при съмнение за наслагване на вторична бактериална инфекция
Лумбална пункция – изследване на гръбначно-мозъчна течност (ликвор) при наличие на симптоми от страна на нервната система

 Кои заболявания могат да наподобяват варицела?

Съществуват редица заболявания с инфекциозна и неинфекциозна генеза, които протичат с везикулозен (мехурчест), сърбящ или несърбящ обрив и могат погрешно да бъдат счетени за варицела. Те влизат в съображение в диференциално-диагностичния план на варицелата, който включва:

Дисеминирана инфекция с Херпес Симплекс вирус

Инфекцията с Херпес Симплекс вируса е най-честата, повсеместно разпространена вирусна инфекция, която има широк спектър на клинична изява - от локализиран везикулозен (мехурчест) обрив до дисеминирана (разпространена) системна инфекция. Инкубационният период трае 4 до 5 дни. Засягат се кожата и / или лигавиците.

Има 2 типа Херпес Симплекс вирус: тип 1, при който се засягат устните и лицето, и тип 2, който е свързан с изявата на гениталния (засягащ половите органи) херпес. Над 80 % от Херпес Симплекс инфекциите протичат безсимптомно или с леко изявени клинични признаци. Могат да се изявят като херпетиформен гингивостоматит (със засягане на венците и устната кухина), фаринготонзилит (засягане на гълтача и сливиците), генитален (на половите органи) херпес, лабиален (на устните) херпес, който е най-честата изява.

В редки случаи инфекцията с Херпес Симплекс може да протече дисеминирано с широко засягане на кожни и лигавични участъци. Този вариант се среща при имунокомпрометирани (с потиснат имунитет) хора или при такива с предшестващ атопичен дерматит, като за разлика от варицелата мехурчетата не прогресират до пустули (с гнойно съдържимо). За разграничаването на дисеминирания Херпес Симплекс от варицела значение има извършването на вирусологични изследвания за доказване на причинителя или на антитела срещу него.

Алергични реакции към медикаменти

Алергичните реакции към медикаменти, изявяващи се с кожни обриви, са едни от най-често срещаните лекарствени странични ефекти. Почти всеки медикамент може да предизвика изява на кожен обрив, като при някои от тях, например нестероидните противовъзпалителни средства, антибиотиците, антиепилептичните средства, той се наблюдава с честота от 1 до 5 %. Въпреки че повечето от кожните алергични реакции са с лека до умерена изява, те могат да протекат и като тежки, дори животозастрашаващи реакции.

Някои пациенти изглежда са предразположени към изява на кожни обриви вследствие прилагане на медикаменти, например тези, които са с имунен дефицит. Добре доказана е връзката между приложението на Ко-тримоксазол (Бисептол, Суметролим) и по-високата честота на изява на кожен обрив при болни от СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност).

Спектърът на изява на алергичните кожни реакции към медикаменти включва почти всички обривни единици: еритемни макули (червени петна), папули, везикули, уртикария (копривна треска) и др. За разлика от варицелата обаче при алергичните кожни реакции към медикаменти по принцип не се наблюдават пустули (мехурчета с гнойно съдържимо), може да има повишена температура, но липсва токсемия (характерните за продромалния период при варицела симптоми) и от анамнезата (историята) е налице прием на даден медикамент преди изявата на обрива.

Инфекция с Ентеровируси

Ентеровирусите са група от едноверижни РНК вируси (Ехо вируси, Коксаки вируси и др.), които често предизвикват инфекциозни заболявания, особено при кърмачетата и децата, такива като болестта ръка-крак-уста, херпангина, миокардит, асептичен менингит и плевродиния (изявява се с остра болка в гръдния кош и корема). Заразяването става чрез навлизане на вирусите в дихателната система и стомашно-чревния тракт на лицето-гостоприемник.

Кожнте прояви при Коксаки вирусна инфекция включват характерните за заболяването ръка-крак-уста болезнени везикули (мехурчета) по орофаринкса (средната част на гълтача), дланите, стъпалата (по-изявени по горната им част) и между пръстите, които се появяват след предшестващо повишаване на телесната температура. Боледуват малки и в училищна възраст деца. Везикулите при това заболяване, които са в областта на фаринкса (гълтача) и езика, могат да се разязвят. Те са по-малко болезнени в сравнение с везикулите при херпангина. Везикулите по дланите и стъпалата заздравяват, като течността в тях се резорбира (всмуква), без да се разязвяват за разлика от варицелата. Те са болезнени и локализирани по дланите и стъпалата, докато при варицела везикулозният обрив е силно сърбящ и се среща изключително рядко по дланите и стъпалата. При болестта ръка-крак-уста понякога се срещат и немехурчести обриви по седалището, горните крайници и по половите органи, но не и по тялото, което го отличава от варицелата. Други критерии, които могат да подпомогнат разграничаването на двете заболявания, но имат малко значение, са сезонният пик на изява, който за болестта ръка-крак-уста е през есента, а при варицела през зимно-пролетния сезон, както и възрастта на изява, която при болестта ръка-крак-уста е до 10-годишна възраст, докато варицелата се среща и след тази възраст.

При Ехо-вирусна инфекция е характерна поява на вирусен екзантем, който наподобява обрива при рубеола или розеола – розовеещ макуло-паулозен (петнисто-пъпчив). Много по-рядко той може да бъде уртикариален, петехиален (малки червени точици) или везикулозен (мехурчест) и да наподобява варицела. Заболяват деца под 5-годишна възраст, като обривът отшумява в рамките на 3 до 5 дни. Заболяването се среща предимно през летните месеци.

 Скабиес (краста)

Скабиесът (краста) представлява силно заразно кожно заболяване, което се характеризира с появата на сърбящ обрив, който е особено нетърпим по време на сън. Причинява се от микрокърлеж (микроакар), наречен Sarcoptes scabiei. Обривът е следствие на алергична реакция към самия микроакар, яйцата, секретите и фецеса му и се изявява като малки червени пъпки или мехурчета. Засягат се участъците между пръстите на ръцете и краката, глезените, коленете, лактите, предмишниците, корема, гърдите, около зърната на гърдите, седалището, гениталиите.

Морбили (брусница, дребна шарка)

Морбилито, познато още и като брусница или дребна шарка, е силно заразно вирусно заболяване. Заразяването става по въздушно-капков път чрез секретите от горните дихателни пътища на болен, които под формата на малки капчици при кашляне, кихане или говорене достигат до горните дихателни пътища или конюнктивата на контактното лице. Инкубационният период е 10-14 дни. След предшестващ катарален период на възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища (хрема, кашлица, кихане) и конюнктивата (конюнктивит), който трае 3-4 дни, се развива дребен еритемен макуло-папулозен обрив (като червени петна и пъпки), най-напред зад ушите, като той се разпространява от горе на долу, обхващайки тялото и накрая крайниците. Отделните обривни елементи имат тенденция да се сливат помежду си в плаки и кожата придобива вид на географска карта.

Характерна изява при морбили са т.нар. петна на Филатов-Коплик, които се наблюдават в първите дни на катаралния период, т.е. преди появата на обрива, и представляват малки, едва навдигнати бели точици, разположени на зачервена основа по лигавицата на бузата срещу горните предкътници, които петна липсват при варицела. За разлика от обрива при варицела, обривът при морбили не е сърбящ, липсват везикули, пустули и крусти, макар че има случаи, при които обривът при дадена шарка може да наподобява този при друг. Освен това при морбили е налице тенденция за конфлуиране (сливане) на отделните обривни елементи, особено по лицето, докато при варицела липсва такава.

Пурпура на Шонлайн-Хенох (Schoenlein-Henoch purpura)

Пурпурата на Шонлайн-Хенох, наричана още анафилактоидна пурпура, представлява имуноглобулин А медииран системен васкулит с автоимунна генеза, който засяга малките артериални съдове (капиляри) в кожата, бъбреците и стомашно-чревния тракт. Среща се предимно при деца, но може да засегне и възрастни.

Клиничната изява на пурпурата на Шонлайн-Хенох обикновено се предшества от вирусна или бактериална инфекция на дихателната система. Включва палипруема пурпура, артралгия (ставна болка) и / или артрит (възпаление на ставите), коремна болка, кръвоизливи в стомашно-чревния тракт и гломерулонефрит (възпаление на бъбречните гломерули). В повечето случаи след предшестващи симптоми, като главоболие, безапетитие, повишена температура, се изявява кожен обрив, като отличителен белег на заболяването е т.нар. палпируема пурпура.

Обикновено обривът при по-малките деца е по гърба, горните крайници, седалището и горната част на бедрата, а при по-големите деца и възрастните по прасците, глезените и ходилата. Започва като еритемни макули (червени петна) или уртикариални лезии, които прогресират до папули (пъпки) и по-късно да палпируема пурпура, обикновено с размери 2 до 10 мм в диаметър. Могат да са налице също були (големи мехури), везикули (мехурчета), петехии (малки червеникави точковидни подкожни кръвоизливчета), екхимози (“синини” вследстиве на разкъсване на кръвоносни съдове и преминаване на кръв в подкожната тъкан), кожни участъци с разязвяване и некрози. Диференциалната диагноза с това заболяване влиза в съображение основно при хеморагичната форма на варицела, където везикулите са изпълнени с кръвенисто съдържимо.

Ухапване и ужилване от насекоми

Ухапванията и ужилванията от насекоми могат да бъдат от бълхи, комари, въшки, молци, кърлежи, дървеници, оси, пчели и др. В повечето случаи се касае за леко изявени реакции, като налице могат да бъдат локализирана болка, зачервяване, подуване, сърбеж, парене, поява на пъпки или мехурчета.

Уртикарията, наречена още копривна треска, се характеризира с червени, по-бледи в центъра си, силно сърбящи, леко навдигнати над нивото на кожата обриви. Те могат да се появят навсякъде по тялото и да бъдат с различна форма и размери, от няколко милиметра до няколко сантиметра в диаметър. Среща се малко по-често при жените. Характерен белег е, че обривите са динамично изменящи се по размери и местоположение, появяват се на едни места и изчезват на други, често в рамките на няколко часа.

Причините за появата на уртикария могат да бъдат алергични и неалергични. В почти половината от случаите не е ясно кой е отключващият фактор. Алергените, които провокират появата на уртикария, могат да бъдат храни (мляко, яйца, ядки, риба, цитруси, консерванти и др.), лекарства (антибиотици, нестероидни противовъзпалителни средства, ваксини, биопродукти и др.), инфекциозни агенти (вируси, гъбички, паразити), синтетични продукти (козметика, прах за пране, парфюми и др.), фактори на околната среда (полени, домашен прах, плесени, резки температурни промени и др.), автоимунни и системни заболявания (системен лупус еритематодес, хипертиреоидизъм, полицитемия и др.) и други.

Алергичен контактен дерматит

Алергичният контактен дерматит е състояние, което се развива при контакт на кожата с определен материал (боя за коса, козметични препарати, перилни препарати, метали, особено никел и др.), който води до появата на сърбящ обрив. Възниква в рамките на няколко часа след контакта и се задържа до няколко дни след преустановяването му. Той трябва да се различава от контактната уртикария, при която обривът се развива в рамките на няколко минути след контакта с даден материал и изчезва за няколко минути до няколко часа след преустановяването на контакта, а също така и от иритативния контактен дерматит вследствие приложение на сапуни, перилни препарати, киселини, основи и др.

Контактният дерматит се ограничава само в рамките на контакта на дадения материал с кожата, но при по-тежките случаи може да е извън рамките на контакта или да е генерализиран и да наподобява варицела. Изявата му включва зачервяване, сърбеж, оток или поява на обрив с или без мехурчета.

Херпетиформен дерматит

Херпетиформеният дерматит се характеризира със симетричен, силно сърбящ кожен обрив, който се предшества от изразено чувство на парене и болка. Среща се обикновено у лица между 20- и 30-годишна възраст, но може да се засегнат, макар по-рядко, и деца.

Като причина за появата на херпетиформения дерматит се счита непоносимост към глутена - протеин, съдържащ се в някои зърнени храни - ръж, пшеница, ечемик. Вследствие на глутеновата непоносимост се засяга тънкото черво и се развива заболяване, известно като глутеновата ентеропатия (цьолиакия), с която херпетиформеният дерматит е тясно свързан. Херпетиформеният дерматит може да е свързан и с други автоимунни заболявания, като автоимунен тиреоидит, витилиго, захарен диабет тип 1 и др.

Обривът преминава през няколко стадия, като в началото се появяват малки червеникави петна с диаметър 2-3 мм. Впоследствие те се уплътняват и се навдигат леко над нивото на кожата, след което се изпълват с бледожълтеникава течност и се превръщат в малки везикули (мехурчета). В следващия етап от развитието на обрива течността във везикулите се абсорбира в рамките на 1-2 седмици и на тяхно място остават малки кожни белези, като същевременно се появяват нови обриви.

През стадия на везикули обривът наподобява този при варицела. При херпетиформения дерматит липсва продромален период (повишена температура, главоболие, хрема, кашлица и др.). За разлика от варицелата, обривът е симетричен, като се засягат лактите, коленете, скалпа, седалището и гърба.

Заболяването Херпес-Зостер се причинява от Варицела-Зостер вируса, който причинява варицелата. Изявява се като болезнен обрив при лица няколко години след преболедуване от варицела след реактивация на вируса, който е останал в латентно (дремещо) състояние в сетивните им нервни ганглии. Първият признак на реактивиране на вируса е чувство на парене, мравучкане по хода на нерва, по който вирусът се придвижва, последващо от болка и поява на везикулозен обрив в даден кожен участък.

Появата на обрива обикновено се съпътства от повишена температура и увеличаване на регионалните (местните) лимфни възли. В началото, подобно на варицелата, обривът е като малки червени пъпки, които впоследствие се превръщат във везикули (мехурчета), които се разязвяват, покриват се с крусти (корички) и по-късно опадат. Обривът се явява върху широк с форма на лента кожен участък, там където са се усещали преди това паренето и болката. Този кожен участък се инервира обикновено от един нерв, чиито разклонения отговарят за сетивността в даден кожен участък, наричан дерматом. Най-често се засяга половината от тялото или седалището, по-рядко лицето и крайниците. Подобно на варицелата може да се засегнат и очите.

Заболяването Херпес-Зостер е характерно предимно за хора над 50-годишна възраст, при които варицела се среща много рядко. Важно за отдиференцирането им е анамнезата за предшестващо прекарана варицела при Херпес-Зостер, възрастта на пациента и локализацията на обрива в даден дерматом, както и наличието на болезнен вместо сърбящ обрив.

Освен класическия Херпес-Зостер с дерматомна локализация на обрива, съществува и друга форма на заболяването, наречена дисеминиран Херпес-Зостер. При тази форма има поява на повече от 10-12 мехурчета извън рамките на даден дерматом, които се появяват 1 до 2 седмици след класическия Херпес-Зостер. Дисеминираният Херпес-Зостер се изявява предимно сред хората с потиснат имунитет (при злокачествени заболявания, лъче- и химотерапия, след органна трансплантация, дълготрайна терапия с кортикостероиди и др.) и клинически е неразличим от варицелата.

Вариола

Вариолата или наричана още едра шарка се причинява от вируса на вариолата, като в миналото е причинила неколкократни епидемии с висока смъртност. От 1977 г. няма описани нови случаи, а през 1980 г. Световната здравна организация обявява ликвидиране на вариолата в световен мащаб. За това понастоящем терминът едра шарка се използва за варицелата.

Заразяването става по-въздушно-капков, въздушно-прахов (чрез вдишване на прахови частици, съдържащи вируса) или по контактно-битов път. Инкубационният период е средно 14 дни (9 до 16 дни). Причинява се от два вида вируси – Вариола майор и Вариола минор.

Започва с повишена температура, втрисане, главоболие, световъртеж, ставни и мускулни болки, гадене, повръщане. 3-4 дни след това се появяват множество папули (пъпки), които след 2-3 дни преминават във везикули (мехурчета), а впоследствие в пустули (с гнойно съдържание). Следва период на силно изразена интоксикация и после бавно възстановяване, като пустулите преминават в крусти (корички), които след около месец опадат и на тяхно място остават малки белези.

Кога се налага болният от варицела да потърси болнична помощ?

Пациентите с варицела би следвало да се обърнат към лекар за преценка необходимостта от болнично лечение в следните случаи:

при поява на необичайно зачервяване, подуване или болка в определени области на обривите
при признаци за дехидратация (обезводняване), като по-рядко уриниране, по-оскъдно количество и / или по-тъмен цвят на урината, чувство на сухота в устата, жажда, унесеност, сънливост
обърканост, раздразнителност, сънливост, трудно събуждане
затруднено или невъзможно ходене, чувство на слабост
оплаквания от силно главоболие, схващане във врата и / или болки в гърба
често повръщане
затруднено и / или учестено дишане, свирене или хъркане в гърдите, болка в гръдния кош, честа, дразнеща кашлица
задържаща се висока темпретура след 4-тия ден от началото на заболяването или повторно повишаване на температура след предхождащ период на нормализирането й

Лечение при варицела

Лечението при варицела е поддържащо (за облекчаване на симптомите), антивирусно, което включва приложение на антивирусни препарати и на Варицела-Зостер имуноглобулин, и третиране с антибиотици на вторичните бактериални усложнения, ако такива са налице.

В повечето случаи лечението на варицелата е амбулаторно, с изолиране на болния в домашни условия поради високата заразност на заболяването до момента, в който всички обриви преминат в стадий на крусти (корички). Хоспитализация (болнично лечение) се налага в случаите с тежко протичане на заболяването или възникване на свързани с варицелата усложнения.

Поддържащо лечение

Поддържащото лечение е насочено основно към овладяване на високата температура и интензивния сърбеж.

За овладяване на повишената температура се използват антипиретични (температуропонижаващи) средства, като Парацетамол, Ибупрофен, Ацетаминофен, като от значение е и приемането на достатъчно количество течности с цел избягване на обезводняване. При деца с варицела не се прилага Ацетилсалицилова киселина като температуропонижаващо средство поради риск от развитие на синдрома на Рей (Reye syndrome), рядко, но потенциално смъртоносно заболяване, основно в детската възраст, със засягане на всички органи, но основно мозъка и черния дроб.

За облекчаване на интензивния сърбеж при варицела от полза могат да бъдат прилагането на студени компреси и честото къпане с хладка вода, като към водата може да се добави и хлябна сода. Използват се също локални (върху засегнатите кожни участъци) антихистаминови (антиалергични) средства, съдържащи Дифенхидрамин хидрохлорид, Диментиденов малеат. Те не трябва да се прилагат върху големи участъци от кожата поради риск от интоксикация, свързана със системната им абсорбция. От локалните средства в съображение влизат и широко използваната пудра при варицела, съдържаща сулфатиацол, цинков сулфат, ментол и талк, както и Ментолов спирт (не се прилага при деца под 5-годишна възраст) и охлаждащи гелове.

Препаратите с цел облекчаване на сърбежа при варицела могат да се приемат и перорално (през устата), такива като Диментадинов малеат капки или таблетки, Хидроксизин хидрохлорид таблетки. Тези препарати имат сънотворен ефект и могат да са от полза приети вечер за подпомагане съня на пациента, който е нарушен вследствие на интензивния сърбеж. По-новите поколения антихистаминови средства, като Лоратадин, Цитеризин, Левоцитеризинов дихидрохлорид, могат да се използват за облекчаване на сърбежа, като те почти са освободени от сънотворния си ефект.

За предотвратяване на вторичното инфектиране и образуването на белези вследствие разчесването на варицелния обрив от значение, особено при децата, е поддържането на ниско изрязани нокти и поставянето по време на сън на ръкавици.

При наличие на афти в устата е необходимо да се избягва приемането на топли и горещи течности, както и консумацията на кисели, пикантни или солени храни. Хранителният режим трябва да включва течно-кашави храни и хладки течности.

Антивирусно лечение

Антивирусно лечение при варицела се прилага, когато е налице тежко протичаща инфекция с интензивен кожен обрив, варицелна пневмония или енцефалит, както и при определени контингенти, при които се очаква да възникнат свързани с варицелата усложнения, а именно при:

пациенти с по-протрахиран ход на заболяването, включващ кожно и белодробно засягане
пациенти с нарушения в имунитета
бременни, при които са налице сериозни усложнения
преждевременно родени деца (преди термин, недоносени) или деца, родени с ниско за гестационната си възраст тегло, чиито майки имат варицела
пациенти с предшестващо прилагана преди изявата на варицелата терапия с кортикостероиди или тези, които имат обширна екзема
Антивирусното лечение при варицела може да се прилага през устата, инжекционно венозно, както и локално под формата на очен унгвент при засягане на очите. Най-често използваният препарат е Ацикловир. Той може да е от полза за по-бързото преминаване на заболяването, образуването на по-малко мехурчета (везикули), както и за предотвратяване изявата на свързани с варицелата усложнения. Ефективен е, ако се започне 24 до 48 часа след появата на обрива.

Антивирусните препарати не се препоръчват като начин за профилактика при деца и възрастни с цел предотвратяване заболяване у лицата, които са били контактни на болни от варицела. Те не се препоръчват и при случаите на варицела при иначе здрави индивиди, т.е. без други определени подлежащи заболявания.

Антивирусното лечение при варицела включва и приложението на Варицела-Зостер имуноглобулин (Вазигбулин, Вазигвенин), препарат, който съдържа пречистени антитела от клас имуноглобулин G, изолирани от серума на кръводарители с по-високо ниво на антитела срещу Варицела-Зостер вируса. Той може да се използва и с цел профилактика при високо рисковите пациенти. Употребата му се препоръчва в следните случаи:

при новородени деца от майки, които са заболели от варицела 5 дни преди или 2 дни след раждането
пациенти с левкемия и лимфоми, които не са боледували и не са имунизирани против варицела
при пациенти с нарушен имунен отговор или такива, които провеждат имуносупресивно лечение (химиотерапия, кортикостероиди)
бременни жени

Лечение на вторичните бактериални инфекции
Съмнение за наслагване на вторична бактериална инфекция при варицела трябва да има в случаите, когато липсва подобрение или е налице влошаване на общото състояние 3-4 дни след началото на варицелата, когато пациентът продължава да поддържа висока температура и след този период или когато след епизод на нормализиране на температурата тя отново се повишава, както и в случаите със значително зачервяване или подуване около обривите и изпълването на мехурчетата с жълто-зеленикаво съдържимо.

Лечението на бактериалните усложнения при варицела се провежда с подходящо подбрани антибиотици, най-добре след като е изолиран бактериалният причинител от микробиологично изследване на различни секрети или кръв (хемокултура) и е определена чувствителността му към различни антибиотици.

Домашни средства при варицела
Някои домашни средства могат да бъдат ефективни при лечение на варицелата.

Може да опитате някои натурални (естествени) средства за облекчаване на някои от симптомите на варицела:

Сода бикарбонат

Сода бикарбонат може да помогне за облекчаване на сърбежа и дразненето от варицелата.

Разбъркайте 1/2 супена лъжица сода бикарбонат в чаша вода. Използвайте мека кърпа, за да приложите разтвора върху засегнатите части на тялото и я оставете да изсъхне.

Индийски люляк (нийм)

Индийският люляк, известен още като нийм, е полезен при лечението на варицела, тъй като има антивирусни свойства. Освен това, помага за изсъхването на блистерите и облекчава сърбежа до голяма степен.

Вземете шепа листа от нийм, смачкайте ги и ги приложете върху засегнатите области.

Моркови и кориандър

Супа, направена от моркови и кориандър, е много полезна при лечение на варицела. Тя е богата на антиоксидантни, които помагат в процеса на оздравяване.

Нарежете 100 грама моркови, за да получите около една чаша нарязани моркови, и нарежете на ситно 60 грама пресни листа от кориандър. Сварете в около 2 чаши вода, докато половината от водата не се изпари.
Също така можете да ядете варени моркови и листа от кориандър.

Овесено брашно

Баня с овесено брашно е популярен домашен лек за сърбеж, причинен от варицелата.

Смелете 2 чаши овесени ядки на фин прах. Поставете в 2 литра хладна вода. Накиснете тялото във ваната с тази вода за 15-20 минути.

Кафяв оцет

Едно от най-ефективните средства за лечение на варицела е кафявият оцет. Той облекчава дразненето на кожата и лекува лезиите, както и предотвратява образуването на белези.

Добавете 1/2 чаша кафяв оцет в хладна вода във ваната и престойте в нея за около 10-15 минути.

Мед

Медът ще облекчи сърбежа и лекува мехурите, причинени от варицелата.

Вземете мед с добро качество и приложете върху засегнатите области. Повтаряйте процедурата 2-3 пъти дневно, докато не изчезнат белезите.

Билков чай

Направете си чай, като сложите 1 супена лъжица билки в чаша вряща вода. Оставете така да престои няколко минути, след което прецедете чая. Добавете малко канела, мед и лимонов сок. Пийте този билков чай няколко пъти на ден.

Лавандулово масло

Лавандуловото масло е друго ефективно средство, за да се намали дразненето на кожата и сърбежът, причинени от варицела.

Разредете малко етерично масло от лавандула с бадемово или кокосово масло и приложете върху засегнатите части на тялото. Оставете, докато изсъхне. Повтаряйте процедурата 2 пъти дневно.
Друг вариант е да добавите няколко капки етерични масла от лавандула и лайка в хладна вода във вана и престойте с нея за около 10 минути.

Масло от сандалово дърво

Маслото от сандалово дърво може да бъде полезно при лечение на варицела поради своите антисептични и противовъзпалителни свойства. Също така спомага за изчезване на белезите от варицела.

Добавете няколко капки чисто масло от сандалово дърво в 1 чаена лъжичка бадемово масло и нанесете върху обрива. Правете това редовно, докато всички рани и белези се излекуват напълно.

 Масло от чаено дърво

Маслото от чаено дърво притежава отлични антибактериални свойства, поради което е полезно при лечение на варицелата.

Прилагайте масло от чаено дърво върху обрива.

Допълнителни съвети

По време на ранните етапи на заболяването включете смокини в храненето си.
Пийте пресни плодови и зеленчукови сокове.
Яжте повече храни, богати на витамин С.
За да се намали появата на белези, прилагайте масло с витамин Е върху засегнатите области, когато започнат да заздравяват.
Избягва почесването на раните, тъй като може да доведе до забавяне на заздравяването на раните и да увеличи риска от бактериална инфекция. Ако детето Ви просто не може да спре да се почесва, отрежете ноктите му къси, за да се намалите риска от инфекция.

 

Каква е прогнозата при варицела?

Продължителността на видимите мехури, причинени от Варицела-Зостер вируса, варира при деца обикновено от 4 до 7 дни, появата на нови мехури започва да намалява след 5-тия ден и кожата се нормализира в рамките на 2-4 седмици. Понякога остават леки белези на мястото на обрива.

Варицелата е по-леко протичаща при малки деца, докато при възрастните индивиди заболяването е по-тежко, но честотата е много по-ниска.

Инфекцията при възрастните лица е свързана с по-голяма заболеваемост и смъртност поради пневмония (директно вирусна пневмония или вторична бактериална пневмония), хепатит и енцефалит. По-специално, до 10 % от бременните жени с варицела развиват пневмония, тежестта на която се увеличава с поява в по-късна бременност. Енцефалит може да се появи при имунокомпрометирани индивиди, въпреки че рискът е по-висок при херпес зостер. Некротизиращ фасциит е също рядко усложнение.

Варицелата може да бъде смъртоносна за възрастни индивиди с нарушен имунитет. Броят на хората в тази високорискова група се е увеличил вследствие на епидемията от HIV и увеличената употреба на имуносупресивни терапии. Варицелата е особен проблем в болници, когато има пациенти с имунни системи, отслабени от лекарства (например високи дози кортикостероиди) или HIV. Хеморагичните усложнения са по-чести при имунокомпрометирани или имуносупресирани популации, въпреки че се наблюдават такива и при здрави деца и възрастни.

Здравите деца с варицела имат отлични прогнози. Процентът на смъртност при здрави деца на възраст 1-14 години, разболели се от варицела, се оценява на 2 смъртни случаи на 100 000 случаи. Но деца в имунокомпрометирано състояние са изложени на риск от тежко заболяване и смърт. Смъртността при деца, които са имунокомпрометирани, е много по-висока от тази при иначе здравите деца. Сред децата с левкемия процентът на смъртност от варицела е 7 %.

Според проучване около 1 на всеки 50 случаи на варицела при деца е свързан с усложнения. Сред най-сериозните усложнения са варицелна пневмония и енцефалит, като и двете състояния са свързани с висок процент на смъртност. Вторична бактериална инфекция на кожните лезии, проявяваща се като импетиго, целулит и еризипел, е най-честото усложнение при здрави деца.

Заболяването може да бъде сериозно при новородени в зависимост от времето на инфекция при майката. Варицела по време на бременност може да доведе до различни неблагоприятни последствия за майката и детето в зависимост от стадия на бременността. Неонаталната смъртност от варицела може да достигне 30 %.

Как можем да се предпазим от заразяване с варицела?

Най-ефективният начин за предпазване от заразяване с Варицела-Зостер вируса е прилагането на ваксина против варицела. В България все още няма регистрирана такава, но тя се прилага в САЩ, в голяма част от страните в Европа и Азия. Позната е с търговските наименования Варилрикс (Varilrix) и Варивакс (Varivax).

Ваксината против варицела е с много добър ефект и приложението й се препоръчва при:

всички здрави деца (най-рано от 9-месечна възраст за Варилрикс и от 12-месечна възраст за Варивакс), които не са боледували от варицела
по-големи деца и възрастни, които не са боледували от варицела, и особено при някои групи рискови професии, като здравни работници, учители и обслужващ персонал в детски заведения (ясли, градини, дневни центрове и др.)
здравите членове в домакинствата, в които има болен от левкемия, лимфом, СПИН или други състояния на имуносупресия (лъче-, химиотерапия и др.)
при лица, които са имали контакт с болен от варицела, а самите те не са боледували и не са имунизирани против нея. В тези случаи прилагането на ваксина в рамките на 3 до 5 дни след контакта може да предотврати заболяването или да спомогне за по-лекото му протичане
при жени, които не са боледували от варицела и планират бременност
При деца, които не са боледували от варицела, се прилагат 2 дози от ваксината: първата доза между 12(9)- и 15-месечна възраст и втората между 4- и 6-годишна възраст. При деца над 13-годишна възраст и при възрастни се прилагат също две дози от ваксината с минимален интервал от 6 седмици (Варилрикс) или 8 седмици (Варивакс).

Както всички останали ваксини, така и ваксината против варицела може да е свързана с някои странични реакции, като алергични реакции, болезненост на мястото на приложение, повишена температура, лек обрив (при 1 на 25 имунизирани), много рядко температурни гърчове и пневмония.

Ваксина против варицела не се прилага или се налага отлагането й до определен момент в следните случаи:

когато е имало изява на алергична реакция от предходна имунизация с противоварицелна ваксина или в случаите на алергия към антибиотика Неомицин или към желатина, които влизат в състава на ваксината
при наличие на друго съпътстващо остро заболяване имунизацията се отлага до оздравяването от него
при бременни жени ваксина не се прилага до момента на раждането, а при жените, които са били имунизирани за варицела, планирането на бременност трябва да се отложи до 1 месец след поставянето на ваксината
при имунокомпрометирани лица (вследствия заболявания или приложение на определени медикаменти) имунизация се провежда само след консултация със съответен специалист
когато е правено преливане на кръв, плазма или инфузия на имуноглобулин, за да е налице очакваната ефективност на ваксината, е добре тя да се приложи след интервал от 3 месеца
Другите мерки, които се предприемат за ограничаване заразяването с варицела, включват:

изолиране на болния в домашни условия или ако се налага в болница, като той спира да посещава ясла, градина, училище, работа до момента, в който всички обриви се покрият с корички (средно 10 дни от началото на заболяването)
забърсване на повърхностите в дома с дезинфекционен разтвор и изпиране на дрехите, спалното бельо и др., които са замърсени с течност от мехурчетата
да се ограничи близкият контакт с останалите членове от семейството, тъй като вероятността те да се заразят от болен в домакинството е много по-голяма, отколкото от болни деца в яслите, градините, от болните си съученици или колеги
пълно избягване на контакта с болен от варицела от бременните жени или от хората с увредена имунна система. Ако те са в семейството, добре е да нямат никакъв достъп до болния до момента, в който той вече не е заразен.

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото