Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

ДЕПРЕСИЯ

Депресията е състояние, което се характеризира с ниско настроение и нежелание за активност, имащи негативен ефект върху мислите, поведението, чувствата, светогледа и физическото благосъстояние на даден индивид. Депресираните хора могат да изпитват тъга, тревожност, празнота, безнадеждност, безпомощност, вина, безполезност, раздразнителност, неспокойствие и други.

Депресивното настроение не представлява задължително психично разстройство. Това може да бъде нормална реакция на някои събития в живота, придружаващ симптом при някои заболявания, страничен ефект на някои видове терапия и други.

От клинична гледна точка, депресия като заболяване се наблюдава в рамките на биполярното афективно разстройство и рецидивиращо депресивно разстройство. Депресивният епизод се характеризира с понижено настроение, придружено от ниска самооценка и загуба на интерес или удоволствие от дейности, които преди са били приятни за пациента. Депресивното разстройство може да наруши социалния или семейния живот на пациента, училищните постижения при ученици и студенти, съня и хранителните навици, както и общото състояние на индивида. Тежката депресия може да бъде съпроводена от помисли и опити за самоубийство.

Депресията е тежък социален проблем, тъй като нарушава качеството на живот и работоспособността на пациента, а при ненавременно лечение и тежко протичане може да доведе до фатален край. За съжаление много малка част от хората, изпитващи някакви симптоми на депресия, търсят медицинска помощ поради изпитване на срам или неудобство, което води до задълбочаване на състоянието им. Трябва да се отбележи, че депресията не представлява слабост на характера или духа, а колкото по-рано бъдат предприети мерки за нейното преодоляване, толкова по-бързо и успешно ще бъде това.

Видове депресия

Депресията обикновено се характеризира с понижена действена активност, потиснато настроение, промени в поведението, нарушения на някои физиологични процеси (хранене, сън, сексуална активност) и други. Въпреки общите черти на повечето депресивни състояния, те могат да се класифицират в няколко различни групи в зависимост от някои специфики на тяхната проява, различните групи от население, които засягат, и тежестта на симптомите.

Основните видове депресия са депресия с тревожност, остра депресия, депресия при възрастни след травма в детството, депресивна реакция към стрес от раздяла, постпартална депресия (следродилна депресия), депресия на старческата възраст, психотична депресия, атипична депресия, депресия в рамките на биполярно разстройство и депресия, дължаща се на употреба злоупотреба с различни субстанции, или депресия при болестни състояния.

 Депресия с тревожност

Tози вид депресия се характеризира с трайна тенденция към чувство на безпокойство и депресия. Засегнатите индивиди проявяват слаба устойчивост към стрес. Рискови фактори за развитие на депресия с тревожност са анамнеза за психични заболявания в семейството, нисък социален статус, липса на социални контакти и подкрепа от семейството, някои типове личност (зависима личност, песимистична личност, избягваща личност), ниска самооценка, стрес и други. Индивиди с такова разстройство често пропускат училищни занимания или професионалните си задължения, избягват социални контакти, злоупотребяват с алкохол или наркотици и други.

Остра депресия

При този вид депресия се наблюдават епизоди, които са сравнително дискретни и се развиват без очевидно подлагане на стрес, или самият стрес може да бъде диспропорционален на интензитета и продължителността на депресивния епизод. Тежката остра депресия може да премине в интензивна психологическа болка и психомоторна ретардация или възбуда. Някои автори смятат, че този вид депресия може да бъде определен с понятието меланхолия.

 Депресия при възрастни след травма в детството

Тази форма на депресия се среща често. Индивиди, страдащи от травми в ранното детство или загуба на близък човек, могат да развият трайни невробиологични промени, които ги правят уязвими на стрес през целия им живот. Има проучвания, които доказват връзката между развитието на депресия при възрастни след травма в детството и нарушения по оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. По-точно, свръхчувствителността на хипоталамо-хипофизарно-адреналната ос може да остане през целия живот, което води до чести депресивни прояви.

Тук можете да прочетете повече информация за депресия при възрастни след травма в детството:

 Депресивна реакция към стрес от раздяла

Този вид депресия може да се изяви вследствие на остра психосоциална травма като загуба на близък, развод, загуба на работно място или принудителна емиграция. В някои случаи депресивната реакция към стрес от раздяла може да бъде с по-тежка симптоматика от останалите видове. В продължение на месеци, а понякога и години след раздялата, някои индивиди могат да изпитват тъга, апатия, безсъние и песимизъм.

Постпартална депресия

За този вид депресия е типично начало в рамките на първите 3 месеца след раждането. В този период настъпва огромно намаление на естрадиола и прогестерона, но тяхната екзактна роля в развитието на депресията остава недоказана. Счита се, че психологически фактори, като липса на подкрепа от партньора или нежелана бременност, също играят съществена роля за развитие на постпартална депресия. Различни епидемиологични данни докладват честота на този вид депресия, варираща между 5 % и 25 %. Освен жени, постпарталната депресия може да засегне и бащите. Основните симптоми, които се наблюдават, са тъга, умора, нарушения на съня и хранителните навици, намалено либидо, тревожност, раздразнителност и други.

Депресия на старческата възраст

Депресия на старческата възраст настъпва при възрастни хора, които нямат предварителна лична или фамилна анамнеза за депресия, но често имат рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, като хипертония, захарен диабет, тютюнопушене или хиперхолестеролемия. Пациентите описват постепенна загуба на енергия и интерес към някои дейности. Провеждане на когнитивни тестове може да установи наличие на нарушения.

 Психотична депресия

Тази форма на депресия включва появата на халюцинации и заблуди и тежко нарушаване на трудоспособността и социалните функции на индвида. При повече от половината пациенти се открива хиперактивност на хипоталамо-хипофизарно-адреналната ос, измерена чрез дексаметазонов тест. При психотичната депресия се препоръчва прилагане на антипсихотици в допълнение към антидепресантната терапия.

Атипична депресия

Този подвид депресия се характеризира с проява на хиперсомния и хиперфагия (повишен апетит), вместо безсъние и загуба на тегло, характерни за острата депресия. При пациенти с атипична депресия по-често се наблюдава тревожност, включително паническо разстройство и социална фобия, и при тях се наблюдава по-голям суициден риск и склонност към злоупотреба с лекарства.

Депресия в рамките на биполярно разстройство

Депресия в рамките на биполярно разстройство настъпва при пациенти с предшестващи епизоди на мания. Тази диагноза се предполага при пациенти, които имат сериозна фамилна анамнеза за биполярно разстройство. Биполярното разстройство е състояние, което се характеризира с редуване на епизоди на приповдигнато настроение (мания) с такива на потиснато настроение (депресия).

Причини за поява на депресия

Причините за възникване на депресия са комплексни. За нейната поява допринасят генетични, биологични и екологични фактори. При някои хора депресията може да се дължи на една единствена причина, докато при други тя се получава в резултат от комбинираното действие на няколко етиологични фактора. При много от пациентите, обаче, причината остава неизвестна.

 Генетични фактори

Генетичните фактори играят важна роля за развитие на депресия, но сами по себе си не могат да бъдат посочени като причина за възникване на такава. Различни проучвания са изследвали моделите на заболеваемост от депресия в различни семейства, за да се определи наследствеността и да се прецени какъв процент от заболеваемостта се дължи на унаследяването на гени.

Установено е, че ако даден индивид има роднина, страдащ от депресивно разстройство, при него вероятно има 2-3 пъти по-голям риск от развитие на депресия, в сравнение с останалите. Въпреки това, не е правилно да се говори за унаследяване на депресията от родителите. По-скоро става въпрос за унаследяване на определен набор от гени, които предразполагат към развитие на депресия.

 Екологични фактори

Известно е, че средата на живот, взаимоотношенията с околните, възпитанието в детството и други социални и екологични фактори играят основна роля във формирането психиката на даден индивид, а оттам и за възникването на някои психични заболявания. Съществуват редица фактори, които допринасят за увеличаване вероятността от поява на депресия. Такива могат да бъдат:

физическо, психическо или сексуално насилие в миналото;
прием на някои лекарства - бета-блокери, резерпин, барбитурати, бензодиазепини и други;
конфликти с близки приятели или членове на семейството;
смърт или загуба на любим човек;
започване на нова работа, завършване на образование, сватба, загуба на работа, развод, пенсиониране и други важни житейски събития;
хронични заболявания (диабет, сърдечни заболявания, артрит, СПИН, множествена склероза и други), туморни заболявания;
злоупотреба с наркотици, алкохол или други вещества.
раждане (постнатална депресия).

Биологични фактори

Под биологични фактори следва да разбираме биологичните особености на организма, които допринасят за развитие на депресия. Изследователите са установили различия между мозъците на хора, страдащи от депресия, и тези на здрави индивиди. Например, хипокампът, малка част от мозъка, която играе основна роля за складиране на спомените, изглежда е по-малък при хора с анамнеза за депресия, отколкото при тези, които не са страдали от такава. По-малкият хипокамп има по-малко серотонинови рецептори. Серотонинът е успокояващо мозъка вещество - невротрансмитер, което позволява комуникацията между невроните в мозъка и тялото. Съществуват и хипотези, които предполагат участието на норепинефрин и допамин в развитието на депресия.

Изследователите не знаят точните причини за по-малкия размер на хипокампа при депресираните индивиди. Някои от тях са установили, че хормонът на стреса кортизол се произвежда в по-големи количества при депресираните пациенти. Тези изследователи смятат, че кортизолът има токсичен ефект върху хипокампа, което обяснява по-малките му размери. От друга страна, някои експерти предполагат, че хората, страдащи от депресия, просто са родени с по-малък хипокамп и затова са предразположени към депресия.

Рискови фактори за депресия

Изложени ли сте на риск от клинична депресия? Знаейки кои фактори увеличават риска от депресия, може да Ви помогне да получите най-добрата и навременна медицинска помощ. Лечението на депресия е най-ефективно в ранен етап.

Депресията може да засегне всеки, по всяко време. Възможно е да се развие депресия с или без рисковите фактори, изброени по-долу. Въпреки това, колкото повече рискови фактори са налице, толкова по-голяма е вероятността от развитие на депресия.

Факторите, свързани с повишен риск за депресия, включват:

Медицински рискови фактори за депресия
Медицинските рискови фактори за депресия включват:

Биохимични фактори

Депресията е вид разстройство на настроението, което някои смятат, че се инициира, когато балансът на невротрансмитерите в мозъка се наруши. Невротрансмитерите са химични посредници, които помагат на мозъка да комуникира с други части на тялото. Тези химикали помагат за регулиране на много физиологични функции.

Ниските нива на невротрансмитерите могат да увеличат вероятността от развитие на депресия, включително невротрансмитерите серотонин, норепинефрин, допамин.

Генетични фактори

Наличие на член от семейството с депресия или разстройство на настроението може да увеличи риска от депресия. Американската Психиатрична Асоциация (APA) посочва, че ако един близнак е с диагноза депресия, другият близнак има 70 % вероятност да я развие.

Други психични заболявания, като алкохолизъм при член от семейството, също може да увеличи риска от депресия.

Въпреки това, депресията може да се появи при хора с липса на фамилна анамнеза за депресия, поради което някои учени смятат, че състоянието е комбинация от генетични фактори и житейски опит.

Нарушения на съня

Хронични проблеми със съня са свързани с депресия. Въпреки че експертите не знаят дали липсата на сън или нарушенията на съня водят до депресия, пристъпи на лошо настроение изглежда следват периоди на лош сън.

Сериозно заболяване

Болката и стресът, които съпровождат определени медицински състояния, могат да окажат влияние върху психичното здраве на човека. Много хронични сериозни здравословни състояния са свързани с високи нива на депресия, включително хронична болка, артрит, сърдечно заболяване, диабет, заболяване на щитовидната жлеза, инсулт, рак, множествена склероза, болест на Алцхаймер, деменция, болест на Паркинсон, болест на Хънтингтън.

Психологични фактори

Някои психологични фактори поставят хората в риск от депресия. Хората с ниско самочувствие, тези, които постоянно гледат на себе си и света с песимизъм, индивиди, които са претоварени от стрес, са склонни към депресия.

Други психологични фактори, като перфекционизъм или чувствителност към загуба или отхвърляне, могат също да увеличат риска от депресия.

Депресията е по-често срещана при хора с хронични тревожни разстройства и гранично или отбягващо разстройство на личността.

Социални рискови фактори за депресия
Социалните рискови фактори за депресия включват:

Насилие

Минало физическо, сексуално или емоционално насилие може да бъде рисков фактор за развитие на клинична депресия.

Хората, които са били неглижирани или малтретирани като деца, имат висок риск за тежка депресия. Такива негативни преживявания могат и да причинят други психични разстройства.

Пол

Два пъти по-вероятно е жените да получат депресия, отколкото мъжете, но това може да се дължи на факта, че все повече жени търсят лечение за техните симптоми в сравнение с мъжкия пол. Някои смятат, че депресията може да бъде причинена от хормонални промени през целия живот. Жените са особено уязвими към депресия по време на бременност и след раждане, както и по време на менопауза.

Въпреки че жените страдат от депресия по-често и по-често правят опити за самоубийство, мъжете са по-успешни в своите опити за самоубийство.

Възраст

Повечето хора изпитват първия си епизод на депресия на възраст между 20 и 40 години. В действителност средната възраст на настъпване на депресия е в средата на 20-те години.

Обезпокоителното е, че последните изследвания показват, че средната възраст на поява на депресия намалява с всяко поколение. Деца, юноши и хора в напреднала възраст показват забележителни симптоми на депресия и преживяват специфични стресови събития, които ги предразполагат към депресия.

Липса на социална подкрепа

Продължителната социална изолация и наличие на малко приятели или подкрепящи взаимоотношения е чест източник на депресия. Чувството на изолация и самота може да допринесе за епизод на депресия при хора, които са предразположени към разстройства на настроението.

Значими събития в живота

Дори и щастливи събития, като раждане на бебе или започване на нова работа, може да увеличи риска от депресия. Други значими събития в живота, свързани с депресия, включват загуба на работа, покупка на дом, получаване на развод, преместване в ново населено място, пенсиониране.

Смъртта на човек със сигурност е значимо събитие. Високи нива на тъга са основна част от процеса на траур. Някои хора ще се почувстват по-добре в рамките на няколко месеца, но други изпитват по-сериозни, дългосрочни периоди на депресия. Тъгата или скръбта от смъртта или загубата на любим човек може да предизвика симптоми на тежка депресия. Ако симптомите на траур продължат повече от два месеца, потърсете специализирана помощ.

Местоживеене

Изглежда, че депресията е с по-висока честота сред градските жители, отколкото при тези на село. В действителност, изследване показва, че депресията е два пъти по-честа сред градското население, отколкото сред тези, чието местоживеене е на село.

Семейно положение

Рискът от развитие на депресия може да се повлияе от семейното положение.

Депресията е с най-висока честота сред разведени или разделени индивиди. Най-рядко се среща при необвързани или обвързани лица. Хората, които живеят сами, имат по-високи нива на депресия, отколкото тези, които живеят с други хора.

 

Работа

Изследванията показват, че хората без работа в продължение на шест месеца или повече в последните пет години имат честота на депресия три пъти по-голяма от индивидите от общата популация.

Свързани с прием на вещества рискови фактори за депресия
Рискови фактори за депресия, свързани с прием на вещества, включват:

Злоупотреба с наркотични вещества и алкохол

В много случаи злоупотребата с наркотични вещества / алкохол и депресията вървят ръка за ръка. Наркотиците и алкохолът могат да доведат до химични промени в мозъка, които повишават риска от депресия. Самолечението с наркотици и алкохол също може да доведе до депресия.

 

Лекарства

Приемът на някои лекарства може да доведе до страничен ефект депресия, включително медикаменти за кръвно налягане, приспивателни средства, успокоителни лекарства, стероиди, болкоуспокояващи.
Ако приемате такива лекарства, споделете на Вашия лекуващ лекар за проблемите си. Никога не спирайте приема на лекарството, без първо да се консултирате с лекуващия си лекар.

Признаци и симптоми при депресия

Класическият депресивен синдром е съставен от три основни симптома: болестно потиснато настроение (дистимия), понижена действена активност (хипобулия) и забавен мисловен процес. При всяка депресия освен това се изявяват с различна интензивност и типични сомато-вегетативни признаци и промени.

Потиснато настроение (дистимия)

Потиснатото настроение (дистимия) представлява най-значимият и най-характерен депресивен симптом. Още преди ясната му клинична проява, като тъга, мъка, страх или тревога, първоначалните депресивни промени на настроението се проявяват с понижен емоционален контакт, склонност към песимизъм, намаляване или дори изчезване на способността за изпитване на радост, удоволствие, за смях или веселба. Постепенно изцяло се губят положителните емоционални изживявания. Болният преминава във все по-дълбоко потиснато, затворено, себевглъбено и страдащо състояние. Нищо не може да му донесе радост и да предизвика дори обикновено удоволствено преживяване.

В клиничната характеристика на депресията изпъква усещането за безпричинна тъга и мъка, която понякога е толкова силна, че може да придобие витална характеристика. Това е "огромна", "страшна" мъка, която болните могат да усетят като физическо страдание и болка, която се локализира най-често зад стернума (гръдната кост) или в областта на сърцето. За първи път виталната тъга е наблюдавана и установена от Шнайдер, а по-късно подробно е описана от Вайтбрехт. Тя се смята за един от главните симптоми на депресията, на който се придава дори патогномонична стойност.

При други пациенти преобладава необяснима тревожност или интензивен страх, който най-често е безпричинен, а не конкретно предизвикан или мотивиран. В някои случаи пациентите изпадат в дълбока апатия (безразличие). Те са изцяло безразлични и безчувствени към всичко около тях, дори към най-близките им хора - деца, внуци, съпруг, съпруга, родители. Обзети са изцяло от чувство за отчаяние и безперспективност. Бъдещето може да изглежда пълно със страдание и с пълна липса на перспектива, всичко е безсмислено, включително и животът. Това допринася за достигане до крайни решения за слагане край на живота и извършване самоубийствени действия.

Понижена действена активност (хипобулия)

Понижената действена активност (хипобулия) в началото на депресивното разстройство се изявява със субективното усещане за намален жизнен тонус, лесна уморяемост, вялост, слабост, ленивост. Постепенно болните преминават в състояние на несигурност, нерешителност и безволие. Настъпва изразен енергичен спад, понижаване на активността, ограничаване до пълна загуба на интересите и инициативността. Психомоторната потиснатост се засилва непрекъснато. Личният тоалет и хигиената често са пренебрегнати. Движенията рязко са забавени и болните могат да прекарат повечето време в леглото, напълно отпуснати или могат да бъдат напрегнати, тревожни и суетливи. Мимиката може да е застинала в израз на дълбока печал, мъка или страдание. При особено тежките депресивни епизоди болните не могат да заплачат, сълзите намаляват драстично, очите им са сухи, мигането е рядко. В някои случаи дълбоката двигателна потиснатост може да се превърне в депресивен ступор, който се характеризира с пълна обездвиженост, с невъзможност за установяване на словесен контакт и отказ от храна.

Нарушения на мисловния процес

Нарушенията на мисловния процес са тясно обвързани с емоционалната потиснатост. Мисловният процес става забавен, потиснат и има удължено реактивно време. Темпото на асоциативния поток се понижава, представата за последователност в извършването на различните дейности избледнява и пациентите изпитват големи затруднения дори в осъществяването на обичайната си работа. По този начин те се превръщат във все по-несигурни, боязливи и тревожни индивиди. Впоследствие се проявяват различни малоценностни изживявания и свръхценностни идеи за некадърност, затъпяване, оглупяване, както и опасения или убеждения за загуба на присъщите за човека качества. Различните обективни психологични изследвания обикновено откриват ниска успеваемост при изпълнение на различните тестове поради дълбоката потиснатост на когнитивните функции.

Налудности при депресия

При депресивните разстройства сравнително често могат да бъдат наблюдавани различни налудности. Твърде характерни налудности при депресията са т.нар. пауперистични налудности - за обедняване и разорение, които по-често се установяват в инволутивна и старческа възраст. Цялото семейство е обречено на нищета, страдание и позор. Понякога депресивно болните, особено жените-майки, преди да се самоубият убиват от жалост, милост и любов най-близките си същества - децата, за да ги спасят от мъки страдания. Такова самоубийство, което включва едновременно и убийство на близките, се нарича разширено меланхолно самоубийство.

Хипохондричните и нихилистични налудности обикновено са по-чести при депресии в късна възраст. Болните са убедени, че страдат от неизлечимо заболяване, че са заразени, че имат рак или друга тежка болест. Налудните изживявания с нихилистична тематика имат нелеп характер - вътрешните органи не работят или липсват, части от тялото са изгнили, болният е "жив труп" (синдром на Котард). Една рядка форма на депресивна налудност с фантастно съдържание, която се среща при т.нар. меланхолна парафрения, е Ахасферовата налудност. Болният е налудно убеден, че за своята виновност и грехове е осъден на безсмъртие и вечни страдания (подобно на библейския Ахасфер).

Сомато-вегетативни промени при депресия

Сомато-вегетативните промени при депресия заслужават особено внимание, тъй като в редица случаи те са в основата на първите оплаквания, заради които страдащите от депресия търсят медицинска помощ. Най-честите жизнени нарушения при депресия включват безсъние, безапетитие, сексуални нарушения и главоболие. Характерните вегетативни разстройства са тахикардия, разширени зеници, сухота в лигавиците и запек, които са израз на характерната за депресията симпатикотония. Установява се и обратен симптом на Argyll-Robertson - запазена зенична реакция на светлина при липсваща зенична реакция на акомодация и конвергенция.

Безсънието (инсомния) се смята за основен симптом на депресията. Открива се при 92-99 % от депресивно болните, т.е. практически засяга всички болни. Характерно за депресията е ранното сутрешно събуждане, което води до значително скъсяване на общата продължителност на съня. Независимо от увеличената и ранно настъпваща сънливост във вечерните часове, която води до ранно лягане, пациентите трудно заспиват. Сънят им обикновено е повърхностен с чести пробуждания и с редки кошмарни сънища. При някои форми на депресия вместо инсомния е налице хиперсомния - сън с продължителност 10-12 часа и повече.

Безапетитието (анорексия) представлява много често оплакване при депресията. То води до изразено отслабване, когато се представя в тежката си форма и е по-продължително. Безапетитието се счита за клинично значимо при загуба на повече от 5 % от телесното тегло през последния месец. Този симптом трябва да се разграничава от съзнателното неприемане на храна с цел самоубийство, както и от психотично мотивирания отказ от храна.

Сексуалните нарушения се изразяват в намалено или липсващо либидо и загуба на потентността, за разлика от манията, при която сексуалната активност е засилена. В психологичен и психопатологичен план това създава допълнителни проблеми, особено при мъжете, защото присъщите на болестното състояние разстройства се възприемат по свръхценностен механизъм като доказателство за непълноценност и негодност за нормален живот.

Причина за главоболието може да бъде повишеното кръвно налягане, което често се установява при депресивните разстройства, особено при възрастни болни. То закономерно придружава дълбоката физическа и психическа астения, както и състоянията на интензивна тревожност.

Лечение на депресията

В лечението на депресията основно място заемат антидепресантите, но освен тях в редица случаи е необходимо да се проведе електроконвулсивна терапия, а в други е необходимо да се използват и антидепресивни методи с хронобиологично въздействие - сънна депривация, фототерапия.

Антидепресанти

Всеки антидепресант притежава характерен профил на клинично действие. В зависимост от синдромната характеристика на депресията трябва да се избере такъв медикамент, който наи-адекватно да отговаря на водещите депресивни разстройства. Ако на преден план в клиничната картина е потиснатото настроение, виталната тъга и отчаянието за предпочитане са антидепресанти от имипраминов тип - имипрамин, кломипрамин и други.

При депресии с изразена психомоторна потиснатост са индицирани дезипраминов тип антидепресанти - дезипрамин, нортрилен, инхибитори на МАО и др. Когато преобладават тревожност, двигателно неспокойствие и страх, лечението се провежда с антидепресанти от амитриптилинов тип - амитриптилин, тримипрамин и др. В тези случаи е полезно назначаването и на анксиолитични и/или седативни средства (бензодиазепини; невролептици в ниски дози - хлорпротиксен).

Лечението с антидепресанти се започва с ниска доза и постепенно в продължение на 8-10 дни се достига оптималната доза. Постепенното повишаване цели привикване на болните неприятните антихолинергични странични явления - сухота в лигавиците, тахикардия, смущения в акомодацията, лек тремор и други. Дозата на антидепресантите от дезипраминов и имипраминов тип се разпределя предимно сутрин и обед с последен прием в 16 часа, а на антидепресантите от амитриптилинов тип - във вечерните и обедните часове.

Най-често антидепресантите се приемат перорално, но те действат по-бързо и по ефективно при парентерално приложение. След преодоляване на депресивната симптоматика дозата на антидепресантите не бива бързо да се намалява, защото е възможно настъпването на рецидив. Според някои автори продължителността на лечението на един депресивен епизод е 3 седмици, а при по-голяма част от случаите дозата на медикаментите не трябва да се намалява в продължение на 2-3 месеца.

Поради изразените антихолинергични ефекти трицикличните антидепресанти трябва да се прилагат по-внимателно при възрастни болни, при увредено общо състояние и особено при наличие на сърдечно-съдови заболявания. Третото поколение антидепресанти се характеризира с почти липсваща антихолинергична активност и кардиотоксичност. Това са така наречените селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) - флувоксамин, флуоксетин, пароксетин, сертралин, циталопрам.

Много бърз ефект се постига при лечение с моклобемид, който е първият селективен, реверзибилен инхибитор на моноаминооксидазата тип А. По време на лечението не се проявява т.нар. тираминов ефект (ефект на сиренето), който е присъщо усложнение на класическите МАО-инхибитори.

При атипичните депресии често се налага комбиниране на антидепресанти с невролептици и транквилизатори, обикновено с ниски дози. Резистентните и хронично протичащите депресии са сериозен терапевтичен проблем. Преди започване на лечението е необходимо подробно изследване на цялостното състояние на организма за изключване на придружаващи заболявания, които могат да са в основата на симптоматиката - хронични анемии, хипотиреоидизъм, адисонизъм и други.

При лечението с антидепресанти е необходимо повишено внимание по време на терапевтично обусловения рисков период, който е края на втората седмица, когато суицидният риск се увеличава поради настъпващата дисоциация между психомоторното дезинхибиране и продължаващата все още идеаторно-депресивна потиснатост. Антидепресантите могат да предизвикат и обръщане на депресивната фаза в манийна, което налага тяхното спиране и продължаване на лечението с карбамазепин, а при необходимост и с невролептици.

Електроконвулсивна терапия

Електроконвулсивната терапия представлява процедура, при която се пропуска електрически ток през мозъка с цел предизвикване на кратък гърч. Изглежда електроконвулсивната терапия предизвиква промени в химическата структура на мозъка, които могат бързо да премахнат симптомите на някои психически заболявания - например депресия. Много често тя е ефективна, когато другите методи на лечение са неуспешни.

В миналото са се използвали значително по-големи дози ток, които са били прилагани без анестезия. Това често е водело до загуба на паметта, костни фрактури и други сериозни странични ефекти. Днес електроконвулсивната терапия е много по-безопасна и се прилага на пациентите, докато се намират под обща анестезия. Въпреки че електроконвулсивната терапия (ЕКТ) все още води до странични ефекти, сега се прилага електрически ток в контролирана среда, което води до постигане на максимална полза при минимални евентуални рискове.

ЕКТ се използва за лечение на:

тежка депресия - особено когато е придружена от психотични прояви (психоза), суицидни мисли и отказ от хранене;
резистентна на лечение депресия - депресия, която не се повлиява от лекарства или други методи на лечение;
тежка мания - състояние на интензивна еуфория, възбуда или хиперактивност, които могат да се наблюдават в рамките на биполярно разстройство. Други признаци на мания са нарушена способност за вземане на решения, импулсивно или рисково поведение, злоупотреба с вещества, психози и др.
кататония - характеризира се с липса на движения или говор, или извършване на повтарящи се бързи движения. Често състоянието се асоциира с шизофрения и някои други психични разтройства.
ЕКТ може да бъде добра алтернатива, когато лекарствата не се толерират от пациента или други видове терапия не са били успешни. Такива случаи могат да бъдат:

по време на бременност, когато приемът на някои лекарства може да доведе до увреждане на плода;
при възрастни, които не понасят страничните ефекти на лекарствата;
при предходно успешно приложение на ЕКТ.
Странични ефекти от приложението на ЕКТ са объркване, загуба на паметта, физически странични ефекти, странични ефекти от страна на лекарствата, използвани за анестезия. Незабавно след осъществяване на ЕКТ, пациентите могат да се чувстват объркани. Това състояние може да трае от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни или повече. Объркането се наблюдава по-често при възрастни пациенти. ЕКТ може да доведе до увреждане на паметта по няколко начина. Възможно е поява на ретроградна амнезия (загуба на спомените преди терапията). Освен това може да настъпят трудности за спомняне на събития, настъпили по време на седмиците лечение. Някои хора могат да имат и нарушения на паметта относно събития, настъпили след извършване на ЕКТ. Тези нарушения обикновено отшумяват в рамките на няколко месеца.

Повечето пациенти забелязват подобрение в състоянието си след 2 или 3 процедури ЕКТ. Пълното излекуване обаче може да отнеме повече време. Не е установено как точно ЕКТ спомага за лечението на тежка депресия и други психически заболявания. Известно е обаче, че настъпват много промени в мозъка в химически аспект по време на и след гърчовата активност. Тези промени е възможно по някакъв начин да повлияват симптомите на тежка депресия или други психични заболявания. Дори след изчезване на симптомите е наложително да се проведе поддържаща терапия, която не е задължително да бъде ЕКТ. Най-често се прибягва до антидепресанти или психотерапия.

Хронобиологични антидепресивни методи

Хронобиологичните антидепресивни методи (сънна депривация и фототерапия) са насочени към коригиране на съществуващата циркадна дисрегулация и възстановяване на нормалната организация на различните биологични ритми при болните с депресия.

Сънна депривация се постига чрез активно, външно, принудително въздействие. Тотална е сънната депривация, когато се отнема цялостния нощен и дневен сън за период от 24, 30 или 36 часа. При парциалната сънна депривация нощният сън се намалява в различна степен, а при селективната депривация се осъществява избирателно лишаване само от REM-фазата на съня, което се извършва с помощта на ЕЕГ техника. Най-разпространена е тоталната сънна депривация. Осъществяват се 6-12 процедури през интервал от 3 дни. Важно условие е да се осигури абсолютна будност. Болните бодърстват под непрекъснат контрол, като през този период от време те могат да извършват без ограничения обичайната си дейност. Подобрението в състоянието на болните настъпва бързо - още през първите 1-2 дни след процедурата. Доста често обаче, ефектът постепенно се изчерпва в рамките на 3-4 дни.

Фототерапията представлява метод за лечение, който използва светлината като средство за лечение на депресивно болните със сезонно афективно разстройство. Чрез фототерапията се извършва изкуствено удължаване на деня. За постигане на този ефект сутрин и вечер в продължение на 2 часа пациентите биват осветени с ярка бяла флуоресцентна светлина с пълен спектър и интензивност 2500 лукса. Терапевтичният курс продължава 5 дни, като след 2 седмици лечението може да бъде повторено. Настроението на болните се повишава трайно и те успяват да го поддържат през целия есенно-зимен период. Различни изследвания доказват, че антидепресивният ефект на фототерапията се съпровожда с ресинхронизиране на разстроения мелатонинов ритъм и по-адекватно разпределяне на мелатониновата секреция през денонощието. Освен това настъпват и положителни промени в организацията и REM-фазата на съня.

Как да преборим депресията без лекарства?

Болните от депресия често се чувстват безпомощни. Трябва обаче да не забравят, че освен психитерапията и приемът на медикаменти, съществуват много други начини, с които да преборим депресивните симптоми. Промяната в поведението - физическа активност, начин на живот, начин на мислене, е естествен начин за справяне с депресията.

Ето 10 прости начина, с които страдащите от депресия могат да преборят симптомите:

1. Изграждане на рутина - според някои психиатри депресията нарушава нормалното протичане на ежедневните дейности. Един ден прелива в друг. Изграждането на ежедневен график може да спомогне за преодоляване на този проблем.

2. Поставяне на цели - когато даден човек е депресиран, често има чувството, че не може да постигне нищо. Това допълнително задълбочава депресията. За да се пребори с това чувство, пациентът може да си поставя ежедневни малки цели, чието постигане ще повдигне духа му. С течение на времето целите могат да стават повече и по-сложни.

3. Физически упражнения - физическите натоварвания водят до отделянето на ендорфини - хормони на удоволствието. Честите физически упражнения подпомагат за стимулиране на мозъчната дейност. Не са нужни прекалено големи натоварвания. Ходене пеша няколко пъти в седмицата например може да бъде достатъчно за начало.

4. Здравословно хранене - не съществува конкретна диета, която да излекува депресията, но спазването на добри хранителни навици може да бъде полезно при депресия. Ако депресивното състояние често кара пациентът да преяжда, контролът върху храненето може да повиши самочувствието на пациента. Според някои автори храни, богати на омега-3 мастни киселини (сьомга и риба тон) и на фолиева киселина (спанак, авокадо), могат да подпомогнат лечението на депресия.

5. Отделяне достатъчно време за сън - депресията може да доведе до недоспиване, а недоспиването може да влоши депресията. За предотвратяване на този порочен кръг могат да бъдат направени някои промени в начина на живот. Например препоръчително е лягането за сън и ставането от сън да стават по едно и също време всеки ден. Желателно е да се избягват дрямките през деня. Отстраняването на телевизорът или компютъра от спалнята се препоръчва за навременно и бързо заспиване.

6. Поемане на отговорност - при депресия човек може да иска да се дистанцира от живота и да се откаже да носи отговорност вкъщи и на работа. Активното участие в работния процес и домашните дейности може да подейства положително при лечението на депресия.

7. Промяна в начина на мислене -  борбата срещу депресията в по-голямата си част е психическа. Когато човек е депресиран, той стига винаги до най-лошите заключения, оценявайки дадена ситуация. В тези случаи се препоръчва да се прибегне до логиката за справяне с тези негативни мисли. Например, ако болният се чувства като най-лошия човек на света, трябва да се замисли има ли наистина основание да мисли така. Ако болният смята, че никой не го харесва като човек, трябва да се замисли дали това е наистина така.

8. Консултация със специалист преди прием на добавки, за които се смята, че помагат при лечението на депресия.

9. Правене на нещо ново - препоръчва се страдащите от депресия да опитат нещо ново. Това може да е нещо съвсем обикновено като посещение на музей, четене на книга в парка, полагане на доброволен труд, учене на нов език. Някои автори твърдят, че когато се поставим в ситуация, в която посрещаме предизвикателството от ново начинание, настъпват различни химични промени в мозъка. Започването на нещо ново променя нивата на допамин в мозъка, който е свързан с чувството на удоволствие и радост.

10. Опитайте да се забавлявате - когато човек е депресиран, трябва да отделя време за неща, които му носят удоволствие.

Хомеопатично лечение при депресия

Поради голямото разнообразие на клиничните случаи на депресия много хомеопатични препарати могат да бъдат представени като подходящи за лечение. Преди започване на хомеоптаична терапия е желателно консултация със специалист. Ето някои от препаратите, които могат да бъдат прилагани при депресия:

Anacardium orientale - подходящ е за употреба при пациенти, които са депресивни, със замъглено съзнание, със загуба на паметта, нерешителни и безразлични. Болните могат да схващат бавно и може лесно да се засягат. Понякога споменават усещането за раздвояване на личността. Симптомите се подобряват при хранене.
Arsenicum album - подходящ е за употреба при пациенти със силна умора, придръжена от известна физическа и умствена възбуда и силно безпокойство. Настроението е променливо; понякога пациентът се смята за неизличимо болен и е изцяло негативно настроен. Преди депресията си най-често това е бил много подреден и спретнат човек. Болният отслабва от депресията. Характерно е, че изпитва тревога и страда от безсъние между един и три часа сутринта. В клиничната история се откриват признаците на псоричния реактивен тип и винаги силна астения.
Aurum muriaticum -  подходящ е за употреба при болни, при които тревогата, депресията и липсата на настроение се съпътстват с чувство за недостойност, отчаяние и суицидарна тенденция. Съпътстващите признаци в случая са сърдечно-съдови - хипертония (високо кръвно налягане), аритмия, коронарна недостатъчност и други.
Graphites - подходящ е за употреба при болни, изпитващи тъга, тревога, опасения и нерешителност. Могат да се открият и класическите морфологични белези на чувствителния тип. Съпътсващите признаци са мокра екзема, брадавици, келоиди, диспепсия с газова, атоничен запек, сърбеж на вулвата, изнервеност при менструация, фригидност, липса на оргазъм при еякулация.
Kalium bromatum - подходящ е за употеба при депресивни пациенти, със загуба на паметта, разсеяни и безразлични, болните по принцип са възбудени и непрекъснато движат ръцете и мърдат пръстите си. Чувството му за болка е притъпено.
Kalium carbonicum - подходящ е за употреба при пациенти, които са винаги уморени, физически и морално свръхчувствителни, болните са загрижени за здравето си и изживяват като драма най-дребната случка. Съпътсващите белези са разнообразни - храносмилателни, респираторни, ставни, често свързани с определена степен на анемия.
Kalium phosphoricum - подходящ е за употреба при депресивни пациенти, много уморени, адинамични; болните се плашат от многолюдни места. Най-често депресията се дължи на преумора или мъка. Пациентът е твърде раздразнителен, нетърпелив и много емоционален, не помни нищо и се разплаква от главоболие, виене на свят, чувство на замаяност и мускулна умора, която до безсъние.
Lachesis - това е едно от най-често използваните при депресивните състояния лекарства. При болния има известно редуване на състоянията на депресия и възбуда. Когато е в депресия, той остава донякъде словоохотлив (по-рядко става мълчалив). Много е чувствителен към стягане и по принцип към всякакъв допир и има остра нервна свръхчувствителност. Той е тревожен, недоверчив, лесно се засяга и често изпитва безпричинна ревност, а понякога изпада в делириум и изпитва страх от близка смърт. Преди полунощ страда от безсъние вследствие на умствена свръхактивност през вечерта. Сънищата му са тревожни. Съпътстващите признаци най-често са циркулаторни (варици, хемороиди, топли вълни, акне, розацея, спонтанни кръвонасядания) или невровегетативни; терените на менопаузата и алкохолизма често отговарят на това лекарство.
Lycopodium - подходящ е за употреба при болни, изпитващи физическа умора и са депресивен; сексуалният им жвот, по принцип слаб, се свежд до нула във фазите на депресия. Емоционални, боязливи, свръхчувствителни и раздразнителни, те спят лошо. Диагнозата се улеснява от редовното наличие на типичните стомашни и урогенитални прояви.
Natrium carbonicum - подходящ е за употреба при болни, които са депресивни, свити в себе си и изпитващи отвращение от всякаква умствена дейност, паметта им е слаба; имат хиперестезия на всички сетива и особено към шум. По принцип те са зиморничиви, но избягват слънцето и не обичат топлото време, защото от тях получават главоболие.
Natrium muriaticum - подходящ е за употреба при пациенти, при които умората и депресията в този случай се съпътстват от отслабване. Утешенията влошават състоянието на болните, които търсят самота, боят се от бъдещето и трудно задържат вниманието си. Съпътстващите главоболия се причиняват и влошават най-вече от интелектуално усилие.
Natrium sulfiricum - при това лекарство депресивният пациент е морално свръхчувствителен; говори малко, не обича да му говорят, трудно мисли. Сутрин е тревожен и раздразнителен, като след закуска се подобрява; депресията се засилва най-много вечер, нощем и във влажно време. Често болният е пълен или затлъстял, с тенденция към чернодробни и чревни, респираторни и ставни смущения с пикове през зимата.
Nitricum acidum - подходящ е за употреба при болни, които са особено разтревожени за здравето си, изнервени, лесно плачещи и отказващи всякакви утешения. Болните са сприхави, отмъстителни, раздразнителни. Трудно заспиват, в съня си изпитват неясни болки и сънуват неприятни сънища.
Phosphoricum acidum - подходящ е за употреба при болни, които са нервно изчерпани, безразлични и апатични; болните трудно събират мислите си. Всякакво умствено усилие им е мъчително. Вечер са сънливи, но нощем страдат от безсъние и се оплакват от главоболие. Депресивната фаза по принцип настъпва вследствие на психически шок, грижи, неприятности.
Phosphorus - подходящ е за употреба при болни, които са склонни към бързи и живи реакции; болните са уморени, раздразнителни, много чувствителни към всякакви външни принуди и впечатления. Въпреки умората си обаче са възбудени и се движат. Понякога, напротив, те са абулични и безразлични към всичко, което ги заобикаля. По природа са боязливи, сантиментални, плашат се от бъдещето и никога не са си отспали. Много слоховотливи, когато не са в депресия, те лесно се ентусиазират, но скоро се обезкуражават.
Psorinum - подходящ е за употреба при болни, които са депресивни, плахи, отслабнали, болните не реагират. Особено тревожен за бъдещето си, те се чувстват непълноценни и смятат, че са неизличимо болни. В историята на заболяването се откриват признаците на псоричния реактивен тип.
Selenium - подходящ е за употреба при пациенти, при които умората, нервното изчерпване, желанието за лежане и спане често са резултат от умствена преумора и се съпътстват от характерните за лекарството кожни прояви (акне, себореичен дерматит).
Sepia - подходящ е за употреба при пациенти, които са крайно безразлични, тъжни, затворени в себе си; търсят усамотение, лесно плачат и се оплакват от отслабване на паметта. Утешенията ги дразнят. При жените тъгата се засилва по време на менструация. Възможно е да се открият характерните физически белези на чувствителния тип, но най-важното е, че болният има тенденция към чернодробни, съдови и кожни смущения и птози на вътрешните органи на храносмилателната и пикочо-половата система.
Silicea - характерните прояви за това лекарство са тъга, раздразнителност, липса на енергия, боязливост, тенденция към супурации.
Всички тези лекарства се предписват най-напред в разреждане 9 или 15 СН всеки ден, като постепенно приемите се разреждат в зависимост от подобрението; ако симптомите персистират, разрежданията следва да варират. Лекарствата могат да се комбинират помежду си, ако симптоматиката оправдава това. Към тях често се добавят и приспивателни и транквилизанти.

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото