Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

СПИН или синдромът на придобитата имунна недостатъчност:

Синдром - представлява съвкупност от физически признаци и клинични симптоми
Придобита - означава, че това не е вродено или генетично предадено състояние
Имунна - показва, че имунната система е засегната, която при нормално функциониране отблъсква болестотворни вируси, бактерии и организми
Недостатъчност - състояние, когато имунната система не може да се пребори с инфекциите и болестите, които я атакуват
СПИН е заболяване на имунната система, причинено от човешкия имунодефицитен вирус - ХИВ. Принадлежи към групата на ретровирусите. Той се свързва с лимфните клетки, навлиза в тях и ги уврежда. Болестта прогресивно намалява ефективността на имунната система, като прави болният уязвим към опортюнистични инфекции и злокачествени заболявания.

ХИВ-вирусът не е високо инфекциозен и не може да живее дълго извън тялото, затова за да се зарази човек, е необходимо телесни течности от заразен индивид да попаднат в друг.

Най-голяма концентрация на човешкия имунодефицитен вирус има в кръвта, семенната течност и вагиналните секрети при хора, които са носители на вируса.

Човек, който е инфектиран, се нарича ХИВ-серопозитивен и остава носител до края на живота си. В редки случаи може да не се развие заболяването СПИН.

Според Световната здравна организация (СЗО) общият брой на хора с диагнозата СПИН за Европа е 1 400 000, като броят им непрекъснато се увеличава. В наши дни СПИН има характер на пандемия.

Различните терапии на СПИН могат да забавят протичането на болестта, но все още не съществува ваксина или лекарство. Лечението на ХИВ / СПИН е комплексно и най-общо е насочено към вируса и срещу опортюнистичните инфекции. Целта е да се постигне забавяне на размножаването на вирусни частици, да се подсили имунната система и да се забави прогресията на заболяването към изява на типичните за СПИН опортюнистични инфекции и ракови заболявания. Антивирусното лечение намалява както смъртността, така и заболеваемостта при инфекция с ХИВ.

С помощта на молекулярна филогения бе доказано, че ХИВ-вирусът е формиран в Западна и Централна Африка в края на XIX или в началото на XX век. За първи път синдромът на придобита имунна недостатъчност е описан в САЩ през 1981 година, а причинителят му ХИВ е бил изолиран две години по-късно.

Поради трудното третиране на инфекцията, основното средство за контролиране на болестта е ограничаването на нейното разпространение.

ХИВ

Абревиатурата ХИВ произлиза от английската дума HIV (Human Immunodeficiency Virus) и означава човешки имунодефицитен вирус:

Човешки (Human) - означава, че този вирус може да инфектира само хора. Животни, насекоми и растения не могат да се заразят с ХИВ и да пренасят инфекцията.
Имунодефицитен (Immunodeficiency) - подсказва, че вирусът намалява ефективното функциониране на имунната система. ХИВ поразява клетките и органите, които осигуряват способността на организма да противодейства и да се защитава срещу външни болестотворни вируси, бактерии и гъби, както и да контролира процесите, които водят до злокачествени заболявания.
Вирус (Virus) - инфекциозен агент, който се възпроизвежда тогава, когато превзема човешките клетки.
За първи път вирусът на СПИН е изолиран през 1983 година.

ХИВ инфекцията засяга клетки на имунната система - CD4+, Т-лимфоцити, макрофаги и дендритни клетки.

Заразените с ХИВ CD4+ и Т-лимфоцити постепенно загиват. Тяхното разрушаване се дължи основно на три фактора:

Унищожаване на засегнатите от вируса клетки.
Програмирана клетъчна смърт (апоптоза) - разрушаване на дефектни, увредени, мутантни, инфектирани клетки.
Постепенното съкращение на субпопулация на CD4+ и Т-лимфоцити води до намаляване на клетъчния имунитет, вследствие на което организмът става податлив на опортюнистични (условно патогенни) инфекции, които при здрава имунна система не предизвикват болестни състояния.
Вирусът на СПИН се отнася към лентивируси (бавен вирус), които са подклас на ретровирусите и има дълъг инкубационен период.

Структура на ХИВ

Вирионите (извънклетъчна форма на вируса) на ХИВ имат сферична форма с диаметър около 100-120 нанометра. Това е около 60 пъти по-малко от диаметъра на еритроцитите (червени кръвни клетки).

Вирусната частица притежава ядро, което е обградено от конусообразна капсула - капсид.

Ядрото съдържа две единично усукани РНК вериги, обратна транскриптаза, интеграза, протеаза.

Самият капсид се състои от протеин p24 и е заобиколен от матриксен слой, състоящ се от протеин p17.

Матриксният слой е обграден от двойна фосфолипидна мембрана, в която са вградени два гликопротеина - gp41 и gp120.

Гликопротеините са свързани помежду си и образуват шипове на повърхността на ХИВ.

С помощта на гликопротеин gp41 клетъчната мембрана и вирусната обвивка се сливат, а gp120 взаимодейства с рецепторите на клетката.

Видове ХИВ

Изследванията на ХИВ доказват, че съществуват различни вариации на вируса, които се различават по един или няколко признака, включително и по структурата на генома.

Понастоящем се разграничават четири вида ХИВ-вируси:

ХИВ-1 - първият представител на групата, който е открит през 1983 година и се смята за най-разпространената форма на вируса.

ХИВ-2 - друг вид на човешкия имунодефицитен вирус, идентифициран през 1986 година.

ХИВ-3 - рядка разновидност на вируса със значителни различия в структурата на генома, откриването му бе съобщено през 1988 година.

ХИВ-4 - рядък вид, открит през 1986 година.

Глобалната епидемия на ХИВ инфекцията основно се дължи на разпространението на ХИВ-1 и ХИВ-2.

2.3. Родствени вируси на ХИВ
 

Абревиатура Английско наименование Българско наименование
EIAV Equine infectious anemia virus Инфекциозна вирусна анемия по конете
OOP Ovine Progressive Pneumonia Вирус на Меди-Висна по овцете
CAEV Caprine-ovine arthritis-encephalitis virus Вирус на артрит/енцефалит по козите и овцете
BIV Bovine immunodeficiency virus Говежди имунодефицитен вирус
FIV Feline immunodefitiency virus Котешки имунодефицитен вирус
PLV Puma lentivirus Лентивирус при пумите
SIV Simian immunedeficiency virus Маймунски имунодефицитен вирус със следните щамове: SIV-agm, SIV-cpz, SIV-mnd, SIV-mne, SIV-mac, SIV-sm, SIV-stm

Епидемиологични данни за СПИН

СПИН-ът е глобална пандемия. Към 2012 г около 35,3 милиона души живеят с HIV-инфекция в световен мащаб. От тях около 17,2 милиона са мъже, 16,8 милиона са жени, а 3,4 милиона са на възраст под 15 години. Смъртните случаи от СПИН през 2010 г са били 1,8 милиона, което е спад от 2,2 милиона през 2005 г.

СПИН-ът се открива за първи път през 1981 г и до 2009 г е довел до почти 30 милиона смъртни случаи.

През юни 2001 г ООН провежда извънредно общо събрание, за да активизира и засили международните действия за борба с епидемията от ХИВ / СПИН като глобален здравен проблем и да мобилизира ресурсите, необходими за постигането на тази цел, класифицирайки ситуацията като "глобална криза".

HIV-инфекцията се е разпространила основно чрез два епидемиологично различни модела:

Хомосексуален мъжки полов контакт или контакт със заразена кръв (например чрез използване на общи игли за инжекционни наркотици, преди ефективен скрийнинг на донорите чрез кръвопреливане)
Хетеросексуален полов акт (засягащ мъжете и жените почти еднакво)
В повечето страни се срещат двете модели на предаване на HIV-инфекцията, но първият модел обикновено преобладава в развитите страни, а вторият модел преобладава в Африка, Южна Америка и Южна Азия.
В Африка, особено южната част на континента, епидемията от ХИВ е убила десетки милиони млади хора, причинявайки превръщането на милиони деца в сираци.

Факторите, които поддържат разпространението на ХИВ инфекцията, включват бедност, лошото образование и дефицитни системи за медицински грижи, които не предоставят достъп до антиретровирусни лекарства. Въпреки това, чрез международни усилия около 10 милиона пациенти са били лекувани, драстично намалявайки смъртните случаи и трансмисията на ХИВ инфекцията в много страни.

Много опортюнистични инфекции, които усложняват HIV, са възобновяването на латентни инфекции. По този начин, епидемиологичните фактори, които определят разпространението на латентните инфекции, също влияят върху риска от специфични опортюнистични инфекции. В много развиващи се страни разпространението на латентна туберкулоза и токсоплазмоза в общата популация е по-висока от тази в развитите страни. Значителни увеличения на латентна туберкулоза и токсоплазмозен енцефалит са следвали епидемията от HIV-индуцирана имуносупресия в тези страни. По същия начин в САЩ честотата на кокцидиоидомикоза, често срещана в Югозапада, и хистоплазмоза, често срещана в Средния Запад, се е увеличила поради HIV-инфекция. Инфекция с човешки херпес вирус тип 8, който причинява саркома на Капоши, се среща често сред хомосексуалните и бисексуалните мъже, но е рядко явление сред други пациенти с ХИВ в САЩ и Европа. В САЩ повече от 90 % от пациентите със СПИН, които са развили сарком на Капоши, са хомосексуални или бисексуални мъже.

Най-значително засегнатият район от HIV-инфекцията е Субсахарска Африка. През 2010 г около 68 % (22,9 милиона) от всички ХИВ случаи и 66 % от всички смъртни случаи (1,2 милиона) са възникнали в тази област.

За разлика от други региони, в тази област жените съставляват около 60 % от случаите. Това различие между половете продължава да расте. За региона като цяло жените са заразени с ХИВ в по-ранна възраст, отколкото при мъжете. Разликите в нивата на инфекция между жените и мъжете са най-силно изразени сред младите хора (на възраст 15-24 години). В тази възрастова група има 36 жени, заразени с ХИВ, за всеки 10 мъже. Широкото разпространение на полово предаваните болести, практикуването на скарификация, опасни кръвопреливания и лошото състояние на хигиената и храненето в някои райони са предразполагащи фактори в предаването на HIV-1.

Предаване от майка на дете е друг допринасящ фактор в трансмисията на HIV-1 в развиващите се страни. Поради липса на тестове, недостиг или липса на пренатални терапии и чрез храненето със заразена кърма, годишно 590 000 деца, родени в развиващите се страни, са заразени с HIV-1. През 2000 г Световната здравна организация изчислява, че при 25 % от хемотрансфузиите в Африка донорската кръв не е била тествана за ХИВ, както и че 10 % от случаите на заразени хора с ХИВ в Африка възникват чрез кръвна трансмисия.

Лошите икономически условия (които водят до използването на замърсени игли в здравни клиники), както и липса на сексуално образование, допринасят за високите нива на инфекцията. В някои африкански страни 25 % или повече от работещото възрастно население е ХИВ-позитивно. Лошите икономически условия, причинени например от суша, бързо настъпване на природни бедствия и конфликти, могат да доведат до принуждаване на много момичета и жени да използват секса като стратегия за оцеляване.

Източна Африка също претърпява относително високи нива на разпространение с честота над 10 % в някои страни, въпреки че има признаци, че пандемията е в спад в този регион. Западна Африка, от друга страна, е много по-малко засегната от пандемията. Няколко страни имат стойности за разпространение на около 2 до 3 %, а никоя държава не надвишава честота от 10 % на случаите със СПИН.

Разпространението на ХИВ / СПИН в Близкия изток и Северна Африка е около 0,2 % (0,1-0,7 %), с между 230 000 и 1,4 милиона заразени души.

Южна и Югоизточна Азия имат около 12 % от глобалното количество на заразени с ХИВ индивиди. Процентът на новите случаи на HIV-инфекции е намалял леко от 2005 г насам, след по-бърз спад в периода между 1997 и 2005 година. Годишният процент на смъртните случаи от СПИН е постоянно намаляващ от 2005 г насам, след като антиретровирусната терапия е станала по-широко достъпна.

През 2008 г около 1, 2 милиона души в САЩ са заразени със СПИН. Най-високо рисковото поведение за трансмисия на ХИВ в Съединените щати е еднополов сексуален контакт между мъже (40-49 % от новите случаи) и високо рисков хетеросексуален сексуален контакт (32-35 % от новите случаи).

В момента най-висока честота на разпространение на HIV-инфекцията има в източните и южните райони на САЩ, с изключение на Калифорния. 35 000-40 000 нови инфекции се появяват в САЩ всяка година.

СПИН е една от трите най-чести причини за смърт за афроамерикански мъже на възраст 25-54 години и за афроамерикански жени на възраст 35-44 години в Съединените американски щати. В САЩ афроамериканците съставляват около 48 % от общия брой HIV-позитивни и съставляват повече от половината от нови случаи на ХИВ, въпреки че представляват само 12 % от населението. Главният път на предаване на инфекцията на жените е чрез незащитен хетеросексуален полов контакт.

В повечето страни от Западна Европа случаи на СПИН са паднали до нива, невиждани от времето на първоначалното огнище. Счита се, че тази тенденция се дължи на предприемчиви образователни кампании, скрининг на кръвопреливането и увеличаване на употребата на презервативи. Също така, нивото на смъртността от СПИН в Западна Европа е спаднало рязко, като новите терапии на СПИН са се доказали като ефективни (макар и скъпи) средства за порискане на HIV.

В Западна Европа пътищата на предаване на ХИВ са разнообразни, включително платен секс, секс между мъже, интравенозни наркотици, предаване от майка на дете и хетеросексуален секс. Въпреки това, много нови инфекции в този регион да се появяват чрез контакт със заразени с ХИВ лица от други региони.

Според статистика в края на 2007 г в Централна и Западна Европа живеят около 800 000 хора с ХИВ.
Най-високи нива на СПИН са съобщени от Естония, Португалия и Латвия, а най-ниски нива са отчетени от Словакия, Чехия и Румъния. Въпреки че цифрите са относително малки в сравнение с броя на хората, живеещи с ХИВ в области като Азия и Субсахарска Африка, HIV / СПИН в Западна и Централна Европа все още се смята за основен проблем на общественото здраве.

Налице е нарастваща загриженост за бързо разпространяваща се пандемия в Източна Европа и Централна Азия, където около 1,23-3,7 милиона души са били заразени от декември 2011 г. Честотата на ХИВ инфекцията е започнала да расте бързо от средата на 1990-те поради социален и икономически колапс, повишена употреба на интравенозни наркотици и увеличение на броя на проститутките.

В България носители на ХИВ инфекцията са около 2000 души. 90 % от новите случаи на заразяване със СПИН са се появили по хомосексуален или хетеросексуален сексуален път, а 10 % - чрез употреба на инжекционни наркотици. Броят на заразените мъже е около 4 пъти по-голям от броят на заразените жени. Осигурена е необходимата антиретровирусна терапия и проследяване на ХИВ позитивните пациенти.

История на откриване на ХИВ

1. През зимата на 1980-81 г. в Нюйоркския университет са постъпили няколко души с непозната форма на саркома на Капоши, който е бил открит още през 1872 г. По кожата на долните крайници са имали червеникаво-синкави възловидни обриви. В САЩ и страните от Западна Европа саркомът на Капоши се среща много рядко: 1-2 случая на 10 милиона при мъже над 50-годишна възраст. Постъпилите пациенти (мъже) са били на около 30 години и всички са били хомосексуалисти. Саркомът на Капоши при тях не се е повлиявал от приложената химиотерапия и след 20 месеца те са починали.

   2. През пролетта 1981 г. в Лос Анджелис лекарите са открили още една категория пациенти - със злокачествена форма на пневмония, причинена от Pneumocystis carini. Пневмоцистната пневмония е много рядка и се проявява обикновено при лица, подложени на интензивна имуносупресивна терапия след органна трансплантация. Този вид пневмония е бил зарегистриран при млади пациенти, които също са били хомосексуалисти. След няколко месеца в САЩ е имало вече 116 подобни случая.

   3. Неочакваната поява на болестта, мълниеносното й разпространение, странната връзка със злокачествени процеси, хемофилията, пневмоцистната пневмония, хомосексуализма, необичайно скрит дълъг латентен период и липса на ефект от прилаганото лечение - всичко това е предизвикало недоразумение сред лекари.

   4. През 1983 г. френските вирусолози Люк Монтание и Франсоаз Баре-Синуси откриват LAV - лимфаденопатичен вирус. През същата година в лабораторията на американски биомедицински изследовател Робърт Гало е открит HTLV - Т-лимфотропен вирус. Независимо едни от други, учените са предположили, че горепосочените ретровируси могат да предизвикват СПИН.

   5. През 1986 г. е доказано, че вирусите, които са открити през 1983 г., са генетично идентични. Първоначалните наименования на вирусите са били премахнати и е било предложено друго название - ХИВ.

   6. През 2008 г. Люк Монтание и Франсоаз Баре-Синуси получават Нобелова награда за медицина и физиология "За откриване на вируса на СПИН".

Как можем да се заразим с ХИВ?

Източник на инфекция е само болният човек или заразоносител. Вирусът на СПИН се съдържа в повечето телесни течности на инфектирания човек, но единствено в кръвта, спермата, вагиналния секрет и кърмата има достатъчно количество вируси, за да се осъществи заразяването.

Основните пътища за предаване на инфекцията са три - сексуален, кръвен и вертикален.

 Полов път

Чрез полов път (70-80 %) - заразяването с ХИВ може да стане чрез:

вагинален сексуален акт - при съприкосновение на половите течности с лигавицата на партньора съществува риск от предаване на вируса;
анален сексуален акт - най-висок риск от заразяване поради лесната ранимост на лигавицата в областта на ануса и честото разраняване;
орален сексуален акт - минимален риск, но все пак съществува (при наличие на ранички в устната кухина).
Всеки полов контакт без предпазни средства излага човек на риск от заразяване, но не всеки контакт води до инфектиране. Рискът се увеличава, когато партньорите имат друга сексуално-предавана инфекция (сифилис, гонорея, хламидии и други).

Вертикален път

Възможно е предаването на ХИВ от бременна жена на плода й както по време на бременността чрез общата кръвоносна система, така и в хода на раждането или при кърмене. Този начин на предаване на инфекцията се нарича вертикален път (от майка на нейното дете - 5-10 %)

Съвременните проучвания сочат, че ХИВ-позитивната майка може да роди здраво дете, ако провежда антиретровирусно лечение и спазва препоръки на лекаря си относно раждането и кърменето. По тази причина всяка бъдеща майка е добре да си направи тест за ХИВ в началото на бременността.

Инжекционен и инструментален път

Инжекционен и инструментален път (5-10 %) на заразяване се случва при употреба на инфектирани спринцовки, игли, катетри, сонди и други.

Най-висок риск от предаване на инфекцията съществува при използване на общи игли и спринцовки. Този вид заразяване е актуален при лица, използващи инжекционни наркотици.

Хемотрансфузионен път

Хемотрансфузионен път (кръвен път - 3-5 %) на заразяване се случва при преливане на инфектирана кръв, плазма, еритроцитна, тромбоцитна и левкоцитна маса.

Кръвта и кръвните продукти, използвани в медицинската практика в България след 1986 г., задължително се изследват за вируса на СПИН. Това намалява максимално риска от заразяването при хемотрансфузия.

Трансплантационен път

Трансплантационен път на заразяване възниква както чрез пресаждане на костен мозък, заразени органи, така и със семенната течност при изкуствено оплождане.

Професионален или битов път

Професионален или битов път (по-малко от 0,01 %) на заразяване възниква чрез наранена кожа и лигавици при лица, контактиращи с кръвта или други телесни течности - влагалищен секрет, гръбначно-мозъчна течност, плеврално съдържимо, сперма, трахеални, бронхиални секрети и много други.

Как не можем да се заразим с ХИВ?

ХИВ не се пренася по въздуха, чрез храна или при битов контакт между хората, защото е неустойчив вирус, който не живее дълго извън тялото.

Не е възможно да се инфектираме с вируса на СПИН в следните случаи:

Прегръдка, ръкостискане, защото неувредената кожа е непреодолима бариера за вируса.
Целувка.
Сълзи, слюнка, пот, урина и фекалии, понеже няма достатъчно количество вируси в екскрементите. Освен това, тези субстанции съдържат вещество лизозим, който разрушава външната обвивка на вируса и го прави неактивен.
Използване на общи прибори за хранене, общи дрехи.
Използване на общи бани, тоалетни и басейни.
Медицински прегледи.
Ухапване от насекомо. Комарът не може да е източник на инфекцията, защото при ухапване той впръсква собствената си слюнка.
Работа, контакт или съжителство с ХИВ-позитивни лица.
При разговор с ХИВ-позитивен, при кихане и кашляне. ХИВ не се предава по въздушно-капков път, както грипът например.

Устойчивост и чувствителност на ХИВ

След дългогодишни проучвания е било установено, че ХИВ е доста чувствителен към неблагоприятните въздействия на определени химически агенти и физически фактори.

ХИВ се инактивира при 100 °С - практически мигновено, при 60 °С - за 30 секунди, при 56 °С - за 5 минути, а при 37 °С - за 5 дни. ХИВ може да съхранява инфекциозните си свойства с години при по-малко от 20 °С.
ХИВ е много устойчив на ниски температури - от -70 °С до -195 °С.
ХИВ е относително устойчив към йонни и УВ лъчи. За пълната му инактивация е необходима гама-радиация, равна на 200 000 рад и УВ лъчи, дозата на които не трябва да е по-малка от 5-10 дж/кв.м.
ХИВ е достатъчно чувствителен към дезинфектантите и се разрушава под въздействието на 40 % етанол, 30 % изопропилов спирт, 5 % фенол, 2 % формалин, 1 % лизол, 1 % водороден пероксид, 0.5 % натриев хипохлорид, 3 % хлорамин, етери, кетони, киселини и други.
На повърхността на здравата кожа ХИВ бързо се унищожава под влиянието на органични киселини и защитни ферменти.
В определени условия вирусът може да оцелее извън тялото в продължение на няколко седмици в зависимост от телесната течност, обема й, концентрацията на вируса в нея, температурата, киселинността и излагането на слънчева светлина и влага.

Лабораторни проучвания, които са изследвали оцеляването на ХИВ вируса, са установили, че:

ХИВ е чувствителен към високи температури. Експерименти са показали, че ХИВ вирусът умира от топлина, но са необходими температури над 60 ºС, за да се постигне това.
Нивата на вируса остават относително стабилни в кръвта при стайна температура и ХИВ може да се запази в продължение на седмица в засъхнала кръв при 4 ºС. Кръв, съдържаща ХИВ и използвана за лабораторни експерименти, се съхранява при -70 ºС без загуба на вирусна активност.
ХИВ може да оцелее до 4 седмици в спринцовки след наличие на HIV-инфектирана кръв. Изследване на кръв, събрана от повече от 800 спринцовки, пълни с малки количества HIV-инфектирана кръв и съхранявани в продължение на различни периоди, установило, че ХИВ може да се изолира от 10 % от спринцовките след 11 дни, където количеството кръв е по-малко от 2 µl. Продължителната преживяемост на HIV се свързва с по-ниска температура на съхранение (по-малка от 4 ºС), а при по-високи температури (27 до 37 °С) оцеляване на вируса не се открива след 7 дни.
ХИВ е много чувствителен към промените в алкалността или киселинността - нивото на pH. Нива на pH под 7 или 8 са подходящи за дългосрочно оцеляване на HIV. Една от причините, поради които предаването на ХИВ е по-малко вероятно при здрави жени, се дължи на киселинността на вагиналните секрети.
ХИВ може да оцелее в засъхнала кръв при стайна температура в продължение на 5-6 дни при условие, че е поддържано оптималното ниво на pH. Изглежда, че изсъхването на кръвта не се отразява на инфекциозността на ХИВ.
ХИВ е бил възстановен от човешки трупове между 11 и 16 дни след смъртта, съхранявани в обичайната за морга температура 2 ºС. Не е ясно колко време ХИВ може да се задържи в трупове, оставени да се разлагат при нормална стайна температура, но ХИВ е култивиран от органи, съхранявани при температура 20 ºС, до 14 дни след смъртта. ХИВ не се открива в значителни количества по-късно от 16 дни, което означава, че заровени трупове или такива, запазени за дълги периоди, представляват по-малък риск за погребалните агенти и патолозите.
Тези лабораторно-базирани проучвания не вземат под внимание фактори, като дозата на вируса или условията на околната среда (дъжд, вятър).

Симптомите при ХИВ инфекция

След навлизането на ХИВ в организма заболяването преминава през няколко етапа и достига до състояние, което се характеризира като СПИН.

Симптомите при ХИВ инфекция са различни в зависимост от индивида и на каква фаза е инфекцията: ранен етап, етап на клинична латентност или СПИН (късен стадий на ХИВ инфекция). По-долу са описани симптоми, които могат да се изпитат в тези три етапа. Не всички заразени с ХИВ ще изпитат тези симптоми.

Симптомите на протичане на инфекцията с ХИВ се различават в зависимост от стадиите на протичане:

Стадий на остра първична инфекция (ранен етап на ХИВ)

Първият етап се нарича остра инфекция или сероконверсия и обикновено симптомите се появяват в рамките на 1-4 седмици след заразяване с вируса. Този етап възниква, когато имунната система на организма започва борбата си срещу ХИВ.

Симптомите на острата първична инфекция наподобяват тези на други вирусни заболявания и често се сравняват с тези при грип. Признаците могат да продължат 1-2 седмици и след това напълно да изчезнат - вирусът преминава с безсимптоматичен етап.

Първоначалните симптоми на остра ХИВ инфекция могат да включват:

Главоболие
Диария
Гадене и повръщане
Липса на апетит
Умора
Мускулни и ставни болки
Възпалено гърло
Червен обрив, който не е сърбящ, обикновено на торса
Треска
Нощно изпотяване
Подути лимфни възли
Общо неразположение
През това време ХИВ инфекцията не може да се установи чрез тест, но хората с нея са силно заразни и могат да предадат вируса на други хора по време на ранната фаза на HIV инфекция, дори без поява на симптоми. Серологичните тестове в този период все още не са точни, защото няма достатъчно количество изработени антитела срещу вируса.

Стадий на безсимптомна инфекция (втори етап)

Вторият стадий е така нареченият "стадий на безсимптомна инфекция". ХИВ инфекцията преминава във втори етап, който може да бъде дълъг период без симптоми - наречен още асимптоматичен (латентен) период или хронична ХИВ инфекция. По време на този етап HIV все още е активен, но се възпроизвежда при много ниски нива.

През тази фаза хората могат да не знаят, че са заразени и могат да предадат вируса на други индивиди.

По време на втория стадий откриването на ХИВ-вируса може да стане чрез лабораторни изследвания.

При хора, които не са на терапия за ХИВ (наречена антиретровирусна терапия), този период може да продължи 10 или повече години, но някои могат да прогресират до следващата фаза по-бързо. Хората, които приемат лекарства за лечение на ХИВ, могат да останат в латентния период в продължение на няколко десетилетия.

Важно е да се помни, че хората все още могат да предадат вируса на други хора по време на тази фаза, дори ако нямат симптоми, въпреки че индивидите, които са на антиретровирусно лечение (имат много ниско ниво на вируса в кръвта) е много по-малко вероятно да заразят други с ХИВ, отколкото тези, които не приемат терапия.

При деца, заразени от майките си по време на бременността и раждането, безсимптомният период трае 2 години. При заразените деца се наблюдава изоставане в развитието.

През този период без симптоми ХИВ бавно убива CD4 Т-клетките и разрушава имунната система. Кръвните тестове през това време може да покажат броя на тези CD4 Т-клетки. Обикновено човек има общ брой CD4 Т-клетки между 450 и 1400 клетки на микролитър. Този брой се променя постоянно в зависимост от състоянието на здравето на човека. При ХИВ-инфектирани хора броят на CD4 Т-клетките постоянно намалява, което ги прави уязвими към други инфекции и ги поставя в опасност от развитие на СПИН.

Стадий на развит синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН)

Прогресирането на заболяването в крайна сметка води до стадий на развит синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност) е напреднал стадий на HIV инфекция. Когато броят на CD4 Т-клетките падне под 200, хората са с диагноза СПИН. Клиничната картина е разнообразна, но независимо от това не се наблюдава при хора със здрава имунна система.

По време на стадия на развит синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) започват да се проявяват различни бактериални, вирусни и гъбични опортюнистични инфекции под формата на пневмония, диария, менингит. Най-честите причинители за тези инфекции са: кандида, хистоплазма и кокцидиомицес, вирусът на обикновения херпес, цитомегаловирусът, микобактерий авиум, паразитът пневмоцистус карини. В този период болните са силно разположени към развитие на злокачествени заболявания, като рак на маточната шийка, някои видове лимфоми, сарком на Капоши.

В резултат на директното действие на вируса на ХИВ върху мозъка се развива деменция, енцефалопатия, често придружена с припадъци, липса на координация и обърканост.

Симптомите на СПИН могат да включват:

Бърза загуба на тегло
Повтаряща се треска или обилни нощни изпотявания
Значителна и необяснима умора
Постоянна кашлица
Нарушения на зрението
Продължително подуване на лимфните възли в подмишниците, слабините или врата
Диария, която продължава повече от седмица
Рани в устата, ануса или гениталиите
Инфекции
Червени, кафяви, розови или морави петна по или под повърхността на кожата или в устата, носа, клепачите
Загуба на памет, депресия, други неврологични заболявания
Много от тежките симптоми на ХИВ инфекцията произлизат от опортюнистичните инфекции, които се появяват, тъй като имунната система на организма е увредена.

Бременност и СПИН

Според проучванията около 120 000 - 160 000 жени в Съединените щати са инфектирани с вируса на СПИН. Всяка година около 6 000 - 7 000 от заразените с ХИВ жени раждат. От началото на СПИН епидемията приблизително 15 000 деца в Съединените щати са били заразени с ХИВ и 3 000 от тях са починали. Около 90 % от инфектираните с вируса деца са били заразени по време на раждането. Ето защо темата за бременност и СПИН е изключително важна.

Ако бременна жена е инфектирана с вируса на СПИН, тя може да предаде вируса на нейното дете по време на бременност. Ако жената не се лекува по време на бременността си, едно на четири деца, които се раждат, е заразено с HIV, а от незаразените новородени около 5-15 % се инфектират при кърмене от заразената майка. Съвременното медикаментозно лечение е изключително ефективно в борбата за предпазване на предаване на инфекцията от майката на детето.

 Как се предава вирусът на СПИН от майката на бебето?

Заразяването на детето с вируса на СПИН може да стане по три начина: по време на бременността, по време на раждането или при кърмене на новороденото.

Ако бременната жена е носител на вируса на СПИН, колкото по-дълго жената е в здравословно състояние, толкова рискът от предаване вируса на СПИН от майката на бебето намалява. Ако бременната започне отрано съвременно лечение, рискът за предаване на инфекцията на плода намалява до 2 %. Ако не са взети мерки и не е започнато лечение, вероятността за предаване на HIV инфекцията по време на раждането е 10-20 %.

Как се предава вирусът на СПИН от майката на бебето най-често?

Най-често бебета се заразяват по време на раждане. На всеки час след изтичане на околоплодните води, рискът за предаване на инфекцията се увеличава с 2 % . Ако раждането е с Цезарово сечение, шансът да се предаде HIV-вируса е по-малък. Това се дължи на факта, че времето за контакт с HIV-инфектираните телесни течности на майката е много по-малко, в сравнение с нормалното (вагинално) раждане. Но в някои случаи специалистите могат да преценят, че нормалното раждане ще е по-безопасно.

Могат ли заразените с вируса на СПИН жени да забременяват и да имат здрави деца?

Заразените с вируса на СПИН жени, като всички останали жени, могат да забременяват и да имат здрави деца. Няма данни бременността да вреди на заразените с вируса на СПИН бременни жени. Както всички останали бременни жени, те трябва да избягват алкохола, пушенето и да се хранят балансирано.

Когато бременната приема антиретровирусни медикаменти по време на бременността, се понижава рискът от предаване на вируса на бебето до под 2 %. Допълнително на новороденото се прилага профилактика с антиретровирусни медикаменти. Освен това лечението се отразява благоприятно и върху здравето на майката.

Могат ли заразените с вируса на СПИН жени да забременяват и да имат здрави деца когато не приемат антиретровирусни медикаменти?

В случаите, когато на майката не се прилагат съвременни антиретровирусни медикаменти за профилактика, рискът за инфектиране на детето, се определя на 20 до 45 %. Рискът зависи и от това в кой стадии е заболяването и дали майката е развила СПИН или не. Ако бременната е в по-напреднал стадий на HIV-инфекцията, вероятността за предаване на вируса е по-голям.

Трябва да се знае, че нито един от антиретровирусните медикаменти не е абсолютно безопасен за приложение по време на бременност. Някои от медикаментите са добре изучени и се препоръчват, но има и такива, които са изцяло противопоказани.

Освен това, за да могат заразените с вируса на СПИН жени да имат здрави деца, непосредствено след раждането (до 8-мия-12-тия час) на новороденото започва да му се прилага профилактика с антиретровирусни медикаменти, която продължава до около шестата седмица.

Ако една жена иска да има бебе, трябва ли да се тества за вируса на СПИН?

Често задаван въпрос е ако една жена иска да има бебе, трябва ли да се тества за вируса на СПИН?

Не е задължително ако една жена иска да има бебе да се тества за вируса на СПИН, но е препоръчително всички бременни жени да се изследват за вируса. Така ако жената установи, че е носител на ХИВ-вируса, тя може да размисли дали иска да има деца или не.

Трябва ли майката да кърми бебето си, ако е заразена с вируса на СПИН?

Често бременните жени си задават въпроса трябва ли майката да кърми бебето си, ако е заразена с вируса на СПИН.

По-добре заразената с вируса на СПИН майка да не кърми бебето си, защото вирусът може да се предаде чрез майчиното мляко. Освен това вирусът на СПИН в майчиното мляко е с много висока концентрация. 

Как се установява дали бебето е заразено с вируса на СПИН?

 

По време на бременността антителата срещу вируса на СПИН се предават от майката на детето.

Тогава си задаваме въпроса как се установява дали бебето е заразено с вируса на СПИН?

Бебето задържа антителата на майка си, докато започне да изгражда свои. Затова всички бебета на майки, заразени с вируса на СПИН, ще дадат положителни резултати на теста за HIV, дори и да не са инфектирани.

Ако детето не е инфектирано с вируса на СПИН, между шестия и осемнайсетия месец то ще загуби антителата за вируса, които е получило от майка си, и ще даде отрицателен резултат на теста за HIV.

СПИН при децата

ХИВ-инфекцията при деца може да бъде свързана с майчиното заболяване, преливане на заразена кръв при хемофилия, наркомания и други. Заразяването с ХИВ от инфектирани майки се наблюдава при 25-30 % от децата.

Бременността сама по себе си благоприятства развитието на СПИН, защото се съпровожда с имуносупресия (потискане на имунната система), особено с депресия на клетъчния имунитет. При нормална бременност, особено в 3-ия триместър, съотношението на Т-хелпери (имунни клетки - помощници) към Т-супресори (потискащи имунните клетки на организма) значително намалява. Имунитетът се възстановява в края на 3-ия месец след раждането.

Вирусът на СПИН е способен да преминава през плацентарната бариера. Заразяването на деца се наблюдава предимно в матката, родовия канал, след раждането и в процеса на кърменето.

При деца, които са инфектирани с ХИВ, болестта се развива много бързо - около 4-6 месеца и болшинството от тях загиват в рамките на 2 години.

СПИН при децата се характеризира с редица особености:

къс латентен период (месеци),
трудно диагностициране на заболяването,
рецидивираща инфекция на дихателните пътища - лимфоидна интерстициална пневмония.
След инкубационния период (2-4 седмици) се появяват първите прояви на ХИВ-инфекцията:

треска, която продължава от 2 до 3 седмици;
уголемяване на периферните лимфни възли;
хепатоспленомегалия (увеличен черен дроб и слезка);
тонзилит, наподобяващ мононуклеозен синдром;
апатия, бърза изморяемост;
повишено изпотяване;
макуло-папулозен обрив по кожата;
левкопения (намален брой на белите кръвни клетки), която се продължава около 3 седмици.
След първите клинични изяви започва скрит период на ХИВ-инфекцията, който може да продължава много години.

Според новата класификация, стадиите на СПИН при децата са следните:

P1 стадий - хронична лимфаденопатия

P1 стадий - хронична лимфаденопатия се характеризира с:

полиаденопатия - лимфните възли са болезнени и подвижни;
субфебрилитет до 38 ºС;
повишено изпотяване, слабост, лесна уморяемост;
спират да наддават на тегло.
P2 стадий или пре-СПИН

P2 стадий или пре-СПИН се проявява с:

постоянна висока температура;
лимфаденопатия;
нощно изпотяване;
диария и намаляване на теглото;
рецидивиращи назофарингити, бронхити, отити, пневмонии - пневмоцистна пневмония;
херпесовиден обрив по кожата;
кандидозни стоматити, езофагити;
паротити;
спленохепатомегалия;
забавено физическо развитие.
 P2b стадий - прогресиращи неврологични заболявания

2b стадий - прогресиращи неврологични заболявания се изявява с:

хроничен менингит;
невропатия;
подостра енцефалопатия;
прогресираща деменция;
хипертонус и тремор на крайниците;
пара- и тетрапареза;
патологични рефлекси;
псевдобулбарна парализа;
изоставане в психическото развитие;
микроцефалия.
 P2c стадий

P2c стадий представлява стадий на лимфоцитарна интерстициална пневмония, която се характеризира с бавно прогресираща клинична картина, суха кашлица, задух, водещ до респираторен дистрес синдром и бързо настъпваща дихателна недостатъчност.

P2d стадий

P2d стадий се определя като стадий на рецидивиращи бактериални инфекции: гнойни отити, менингити, пневмонии с абсцеси, бактериален сепсис, остеомиелит, туберкулоза.

P2e стадий

P2e стадий се означава като стадий на злокачествени заболявания - мозъчен лимфом, сарком на Капоши, характеризиращ се с тъмно кафяви или червеникаво-синкави обриви, които са локализирани в областта на главата, лигавицата на устата, стомаха, бронхите. Тази клинична картина на саркома е характерна за детския СПИН.

P2f стадий

P2f стадий представлява стадий на органна патология: сърдечно-съдова недостатъчност, хипертония, дилатация на сърцето, перикардити, нефротичен синдром, бъбречна и чернодробна недостатъчност и други.

 ХИВ-ембриопатия

При децата, които за заразени с ХИВ вътреутробно, симптомите на СПИН се проявяват като ХИВ-ембриопатия или дисморфичен синдром:

микроцефалия;
дефекти на носната преграда, устните;
увеличено разстояние между очите;
забавяне в растежа;
кривогледство, екзофталм;
Пневмоцистната пневмония и бактериалният сепсис са най-честите причини за смъртност при децата със СПИН.

HIV / СПИН: Митове срещу реалност
Независимо от повече от две десетилетия на научни изследвания и познания, все още има много дезинформация и заблуди за HIV.

Коректната и правилна информация е ключът към разбиране и предотвратяване на ХИВ / СПИН.

Някои от най-разпространените грешни твърдения за HIV / СПИН са:

 

Мит: ХИВ / СПИН е заболяване на хомосексуалистите.

Реалност: Всеки може да се зарази с HIV, независимо от сексуалната ориентация. Всеки е в риск от заразяване с HIV от контакт кръв с кръв, употреба на общи игли или секс без предпазни средства. В световен мащаб ХИВ се разпространява най-често чрез хетеросексуален контакт.

 

Мит: СПИН е предимно африкански проблем.

Реалност: От 42-те милиона души по света, които живеят с ХИВ / СПИН, 70 % са в Субсахарска Африка. Но СПИН не е африкански проблем:

ХИВ / СПИН съществува и се разпространява в Африка в социално-икономическия контекст, създаден от западния колониализъм, и по-скоро, западните търговски и икономически политики.
ХИВ / СПИН продължава да се разпространява в останалата част на света, особено в страни или общности в рамките на страните, където бедността, неравенството, различията и конфликти са широко разпространени. Източна Европа и Централна Азия имат най-бързите темпове на разпространение, следвани от страни в Азия и Тихия океан, Карибския басейн и Латинска Америка.
 

Мит: Заразяването с ХИВ означава, че имате СПИН.

Реалност: ХИВ е вирусът, който води до СПИН. Последният етап на HIV (човешки имунодефицитен вирус)-инфекцията е СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). След като се заразите с ХИВ, Вие го имате за цял живот, но той не прогресира до СПИН при всички хора. С антиретровирусна терапия много хора могат да имат нормална продължителност на живота с ХИВ-инфекция.

 

Мит: Може да се заразите с ХИВ от вдишване на въздуха около HIV-инфектирани лица или от прегръдка или държане за ръце с HIV-инфектирани лица.

Реалност: Вирусът не може да живее в продължение на дълги периоди от време извън тялото. HIV не може да се предава чрез:

дишане на същия въздух с ХИВ-позитивен човек
употреба на обща тоалетна чиния или дръжка на врата
докосване, прегръщане, държане за ръце или целуване по бузата с HIV-заразен човек
споделяне на прибори за хранене с HIV-инфектирани лица
ухапване от комари
споделяне на оборудване за упражнения или съвместно практикуване на спорт с HIV-позитивен човек
ХИВ се предава чрез контакт със заразени телесни течности на ХИВ-позитивен човек, като например сперма, предеякулационна течност, вагинални течности, кръв или кърма. ХИВ може да се предава чрез игли, заразени с HIV-инфектирана кръв, включително игли, използвани за инжектиране на лекарства, татуиране или пиърсинг.

ХИВ може да се намери в слюнката, но е твърде малко количество, за да зарази друг човек. Не е доказано, че контактът с пот или сълзи може да доведе до предаване на ХИВ.

 

Мит: Може да се заразите с HIV чрез целувка от HIV-инфектирани лица.

Реалност: Целувка със затворена уста или т.нар. "социално" целуване не е свързан с риск от предаване на HIV. Поради теоретичната възможност за контакт с кръв по време на "френска" или с отворена уста целувка, Центрове за контрол и превенция на заболяванията препоръчват да се извършва тази дейност със заразен човек. Въпреки това, няма описани случаи на СПИН в резултат на някакъв вид целувки.

Мит: Може да се заразите с HIV чрез целувка от HIV-инфектирани лица.

Реалност: Целувка със затворена уста или т.нар. "социално" целуване не е свързан с риск от предаване на HIV. Поради теоретичната възможност за контакт с кръв по време на "френска" или с отворена уста целувка, Центрове за контрол и превенция на заболяванията препоръчват да се извършва тази дейност със заразен човек. Въпреки това, няма описани случаи на СПИН в резултат на някакъв вид целувки.

Мит: Тъй като правя само орален секс, аз не съм в риск от ХИВ / СПИН.

Реалност: Човек може да се зарази с HIV при извършване на орален секс с мъж или жена. Ето защо е важно да се използва латексова бариера по време на орален, вагинален или анален секс.

Предаването на HIV се случва, когато има обмен на телесни течности (като сперма, вагинални течности, майчино мляко, кръв или предеякулационната течност) и това е възможно при орален секс, когато има отворени рани. Те включват язви, охлузвания или порязвания в устата или венците, или инфекции в устата или гърлото, които са възпалени. Може да има и ожулвания или възпаление на пениса или вагината.

Мит: Не може да имате повече от една полово-предавана болест по едно и също време.

Реалност: Човек може да бъде заразен с повече от една полово-предавана инфекция. Лице с нетретирана полово-предавана болест е с 6-10 пъти по-голяма вероятност да предаде или придобие ХИВ по време на полов акт. Рискът от инфекция се увеличава 10 до 300 пъти при наличие на генитална язва, каквато се среща при сифилис или генитален херпес.


Мит: Няма такова нещо като безопасен секс.

Реалност: Безопасният секс е сексуална активност без проникване или полов акт с латексов кондом или латексова бариера (в случай на орален секс). Въпреки че безопасният секс може значително да намали сексуалното предаване на полово-предавани болести, като СПИН, сексуалното въздържание е най-сигурният начин да се предотврати сексуалното предаване на полово-предавани болести, като СПИН.

Мит: Аз ще знам, ако партньорът ми или аз имаме ХИВ.

Реалност: Човек с ХИВ може да не показва никакви симптоми в продължение на 10 години.

Много хора имат грипоподобни симптоми, наречени остър ретровирусен синдром (ARS) или първична HIV инфекция, в рамките на 2 до 4 седмици след заразяването с ХИВ. Симптомите могат да включват висока температура, подути жлези, болки в гърлото, обрив, умора, мускулни и ставни болки и главоболие. Признаците могат да продължат от няколко дни до няколко седмици. Въпреки това, тези симптоми наподобяват много други инфекции.

Освен това, тъй като HIV засяга всеки човек по различен начин, много хора с HIV могат да изглеждат и да се чувстват здрави в продължение на години.

Единственият сигурен начин да се разбере със сигурност за наличие на инфекция с HIV е изследване за човешки имунодефицитен вирус.

Мит: Изследването за ХИВ е безсмислено.

Реалност: Знаейки, че сте ХИВ-позитивен, ще Ви позволи да търсите ранно лечение, което може да Ви помогне да поддържате по-дълго време по-добро здравословно състояние и ще Ви даде възможност да не предадете вируса на някой друг. Независимо от HIV статуса Ви, може да се научите как да се предотврати по-нататъшна инфекция от ХИВ и други полово предавани болести.

 

Мит: Когато провеждате терапия за ХИВ, не може да предадете вируса на никой друг.

Реалност: Антиретровирусните лекарства не предпазват от предаването на вируса на други хора.

Мит: Сексът е безопасен, когато и двамата партньори имат HIV, и не е необходимо да използват презерватив.

Реалност: Дори и ако двамата партньори са HIV-позитивни и асимптоматични, единият от двамата може да е носител на друга полово-предавана инфекция. Освен това, двамата партньори могат да имат различни вариации (щамове) на HIV-вируса. Ако не се използва презерватив по време на сексуален контакт, заразените с ХИВ партньори могат да обменят различни видове или щамове на HIV. Това може да доведе до повторна инфекция, която ще затрудни лечението на ХИВ инфекция. Използването на презервативи винаги е по-безопасно. Латексовите презервативи защитават най-добре срещу HIV инфекция. Презервативи от овча кожа не осигуряват никаква защита, тъй като вирусът може да премине през тях.

Мит: ХИВ-позитивните хора не могат да имат деца.

Реалност: Хората с HIV могат да имат деца.

Бременните жени, които са ХИВ-позитивни, могат да предадат вируса на ХИВ на своите бебета. Това може да се случи по време на бременността, по време на вагинално раждане или по време на кърмене. Въпреки това, ако майката провежда лечение с антиретровирусни лекарства по време на бременността, роди с цезарово сечение и избягва кърменето, това може значително да намали риска от предаване на инфекцията на бебето.

Ако мъж има HIV, може да се извърши процедура, наречена "промиване на спермата", за отделяне на генетичния материал от спермата. След това се използва ин витро метод за оплождане на партньорката.

Мит: HIV или СПИН може да бъде излекуван.

Реалност: Към днешна дата, няма лечение за HIV-инфекция или СПИН и няма ваксини за предотвратяване на HIV инфекция. Има терапии, които могат да помогнат за контрол на вируса и да защитят имунната система, както и евентуално да предотвратят HIV да стане СПИН.

Мит: Човек с ХИВ има само няколко години живот.

Реалност: В началото на епидемията от СПИН продължителността на живот е била само няколко години, но това вече не е така. Нови медикаменти и лечения са увеличили продължителността на хората с ХИВ и много ХИВ-позитивни могат да имат нормален живот. С ранно приложение на терапия е възможно да се предотврати преминаването на ХИВ в СПИН.

Мит: Други свързани с HIV инфекции са неизбежни.

Реалност: ХИВ-позитивните хора са уязвими по отношение на това, което се нарича опортюнистични инфекции. Те включват туберкулоза, пневмония, сепсис (отравяне на кръвта), кандидоза, херпес, цитомегаловирус и някои HIV-свързани ракови заболявания, като сарком на Капоши, лимфом и плоскоклетъчен карцином.

Антиретровирусно лечение може значително да намали риска за получаване на тези опортюнистични инфекции чрез увеличаване на CD4 клетките в организма. Други инфекции могат да бъдат предотвратени с лекарства.

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото