Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

За висок холестерол или хиперхолестеролемия говорим, когато имаме повишени над считаните за нормални горногранични стойности на холестерол в кръвта. За нормални или желателни се приемат стойности на общия холестерол до 5,2 милимола на литър (ммол / л). Стойности между 5,2 и 6,2 ммол / л се определят като гранични, а при стойности над 6,2 ммол / л говорим за висок кръвен холестерол.

В последния случай излишното количество холестерол, който циркулира в кръвта се отлага в артериите – коронарните артерии на сърцето, в каротидните (сънните) и мозъчните артерии, в артериите, кръвоснабдяващи долните крайници. Тези холестеролови отлагания са главният компонент за образуването на атеросклеротични плаки, които уплътняват стените на кръвоносните съдове в даден участък.

Това от своя страна води до стесняване на лумена (отвора) на артериите, а при напредване на процеса може да се достигне и до пълното им "запушване", с което се намалява или напълно се прекъсва кръвотока към дадения орган или част от тялото.

Ето защо хиперхолестеролемията е една от основните причини за сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт, болка в долните крайници, особено при физическо натоварване, и повишен риск за развитие на гангрена. Тези заболявания са свързани със значителна инвалидизация и смъртност, което превръща високият холестерол в един от ключовите фактори на тези социалнозначими заболявания.

холестерол и неговите функции

Названието "холестерол" произлиза от гръцката дума “chole”, което означава жлъчка, и “stereos”, което означава твърд, последвани от наставката –ол, с която се обозначава алкохол. Представлява восъкоподобна субстанция, чиято структура е комбинация от липид (мазнина) и стероид. Холестеролът е свързан с множество жизненонеобходими функции в организма. По-голямата част от него е съсредоточена в състава на клетъчните стени и мембрани, липидно-белтъчните обвивки, които обграждат клетките, определят формата им и ги изолират от околните компоненти. В качеството си на основен техен градивен материал, холестеролът има определяща функция за мембранната пропускливост, т.е. лимитира кои молекули могат и кои не могат да преминат в клетката или извън нея. Практически се намира в клетките на цялото тяло: мозък, нервни клетки, мускули, кожа, черен дроб, сърце.

Особено богати на холестерол са и миелиновите обвивки около аксоните на нервните клетки (невроните), които служат като изолатор за предаването на електрически импулси, с което се осигурява провеждането на нервните сигнали от една към друга клетка.

В далеч по-малки количества, но с изключително важна роля, холестеролът служи като изходен продукт за синтезата на стероидните хормони: мъжки (тестостерон) и женски (естрогени, прогестерон) полови хормони, глюкокортикоиди (кортизол), минералкортикоиди (алдостерон).

Той е предшественик за синтезата на витамин Д, а също така има важна роля в обмяната на мастноразтворимите витамини: А, Д, E и K. Подпомага правилното функциониране на серотониновите рецептори.

Холестеролът служи и като продукт за синтезата на жлъчните киселини, които се образуват в черния дроб и се излъчват в жлъчката чрез жлъчните пътища и жлъчния мехур. Те имат основна роля в абсорбцията (всмукването) на мазнините от чревното съдържимо.

В човешкото тяло се съдържат приблизително 100 г холестерол. Около 85 % от него се синтезира в черния дроб. Количеството холестерол, което се образува в даден организъм, е в зависимост от неговите гени. Ето защо голяма част от хората имат високо ниво на холестерола, независимо от спазването на бедна на холестерол диета, което представлява един наследствен проблем.

Останалото количество - около 15 % холестерол - се внася в организма чрез храната. Храните, които са особено богати на холестерол, са яйчен жълтък, бекон, хайвер, гъши дроб, черен дроб, масло, пълномаслени млека и сирена, кашкавал, сметана, сладолед, скариди, миди, октоподи, сардини, бързи закуски (хамбургери, тостери и др.), говежди бял дроб, бъбреци, език и др.

Когато в организма се внася повече холестерол чрез храната, намалява неговата продукция в черния дроб. Обратно, ако се намали вносът на холестерол чрез консумиране на нискохолестеролови храни, то тогава нараства образуването на холестерол в организма ни. Крайният резултат е, че за повечето хора холестероловото съдържание на храната всъщност оказва много малко влияние върху нивата на кръвния им холестерол. Доказателство за тази зависимост е фактът, че въпреки ограничаването на холестерола в менюто, в голяма част от случаите нивото на кръвния холестерол остава почти непроменено.

видове холестерол

Холестеролът е неразтворим във вода, респективно в кръвта. Следователно, за да бъде транспортиран към клетките, както и за да бъде изнесен от тях, е необходимо наличието на преносител. Тази функция се изпълнява от носещи протеини, с които холестеролът образува липопротеинови комплекси. Подразделят се на няколко вида в зависимост от количественото съотношение на протеина към мазнините. Те могат да оказват разнопосочно влияние върху организма - както протектиращо, така и увреждащо.

Липопротеини с ниска плътност (LDL)

Липопротеините с ниска плътност (LDL) са познати още като "лош" холестерол. LDL пренася холестерола от черния дроб към клетките. Ако съдържанието му в кръвта е по-голямо, съответно и до клетките достига по-голямо количество, като неоползотвореният излишък от "лош" холестерол се натрупва в стените на артериите. Левкоцитите (белите кръвни клетки) поглъщат излишния LDL холестерол, за да предотвратят натрупването му в стените на кръвоносните съдове, но същевременно го превръщат в неговата окислена форма, която е токсична. Към мястото на отлагане на "лошия" холестерол се насочват все повече левкоцити и други видове клетки, което води до възникване на нискостепенен възпалителен процес в артериалната стена.

С течение на времето натрупването на "лош" холестерол и клетки нарастват, като се образува уплътнение в стената на кръвоносния съд. Това е т.нар. плака, която постепенно нараства, като стеснява и дори може напълно да запуши кръвоносния съд, блокирайки кръвотока в дадена артерия, с което да доведе до исхемични съдови инциденти, най-сериозните от които са инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Оттук идва и названието "лош" холестерол.

Липопротеините с висока плътност (HDL) са наричани още "добър" холестерол. Обратно на LDL, HDL пренася холестерол от клетките към черния дроб, където той се метаболизира.

Освен това "добрият" холестерол има важна функция за поддържане нормалната структура на ендотела на кръвоносните съдове, чието увреждане е първата стъпка към атеросклероза. По този начин високите нива на LDL намалят, а ниските му нива повишават риска за възникване на атеросклероза и свързаните с нея съдови инциденти.

Липопротеини с много ниска плътност (VLDL)

 

 

Липопротеините с много ниска плътност (VLDL) са преносители на холестерол и триглицериди. Образуват се в черния дроб в отговор на богата на въглехидрати храна. Тяхното ниво се увеличава при затлъстяване, захарен диабет и някои видове рак. Счита се, че имат роля за развитието на атеросклероза.

Триглицериди (ТГ)

Триглицеридите (ТГ) са друга химична форма, под която се намират повечето мазнини в тялото, като тези, които се съдържат в храната. Пренасят се в кръвта чрез VLDL. Заедно с холестерола, ТГ съставляват липидите (мазнините) в плазмата. Те произхождат от храната или се образуват от други енергийни източници, като например въглехидратите. Калориите, които приемаме, но не изразходваме пряко, се преобразуват в ТГ и се съхраняват в мастните клетки. Когато тялото се нуждае от енергия, но няма прием на храна, ТГ се освобождават от мастните клетки и служат като енергиен източник. Високото им ниво, подобно на LDL холестерола, е свързано с повишен риск от сърдечно-съдово и мозъчносъдово заболяване.

Висок LDL холестерол
Висок HDL холестерол
Висок холестерол
Високо ниво на липопротеини в кръвта
Леко повишени триглицериди
Леко повишен холестерол
Абнормно количество липиди в кръвта
Холестерол и липиди
Повишаване на липопротеините с ниска плътност
Повишен холестерол
Висок, повишен холестерол
Високи триглицериди
Триглицериди
Липопротеини с висока плътност
Липопротеини с много ниска плътност

причините за висок холестерол

Високите нива на холестерол се дължат на редица фактори, включително наследственост, хранене и начин на живот. По-рядко, подлежащи заболявания, засягащи черния дроб, щитовидната жлеза или бъбреците, могат да повлияят на нивата на холестерола в кръвта.

Начин на хранене

Начинът на хранене може да повлияе в голяма степен на нивата на холестерола.

Прекомерното консумиране на наситени мастни киселини, транс-мазнини и холестерол води до увеличаване нивото на общия и на "лошия" холестерол. Наситените мастни киселини и холестеролът се съдържат основно в животинските продукти като месо, пълномаслено мляко, сирене, масло, яйчен жълтък, а транс-мазнините или т.нар. частично хидрогенирани мазнини - в пържените храни, маргарина, солети, чипс, крекери, бисквити, пайове и др.

Телесно тегло

Наднорменото телесно тегло може да доведе до покачване на нивото на триглицеридите и "лошия" холестерол и до снижаване на "добрия" холестерол.

Загубата на тегло може да намали нивото на LDL холестерола и да повиши нивото на HDL холестерола.

 Ниво на физическа активност

Липсата на физическа активност, която е често в съчетание със затлъстяване като част от генезата му, също може да доведе до намаляване стойностите на "добрия" холестерол, както и да повиши нивата на "лошия" холестерол.

Редовните физически упражнения могат да намалят триглицеридите и да повишат нивата на HDL холестерола.

Прекомерна употреба на алкохол

Консумацията на малко количество алкохол може да доведе до снижаване нивата на триглицеридите и холестерола.

Прекомерна употреба на алкохол намалява нивото на "добрия" холестерол в кръвта, повишава нивата на триглицеридите, както и може да увреди черния дроб и сърдечния мускул и да доведе до високо кръвно налягане.

Възраст и пол

Възрастта и полът също оказват влияние върху нивото на холестерола.

След 20-годишна възраст нивото на холестерола се повишава по естествен път. В повечето случаи при мъжете холестероловите нива се стабилизират след 50-годишна възраст. При жените холестеролът остава сравнително нисък до менопаузата вследствие на потискащия ефект, който оказват женските полови хормони (естрогените) върху синтезата на "лошия" холестерол. След менопаузата с намаляване нивата на естрогените, общият и "лошият" холестерол съответно се повишават и достигат същите нива както при мъжете. Ето защо с цел намаляване на риска от атеросклероза при жените след менопауза се препоръчва заместително лечение с естрогени, разбира се ако не съществуват противопоказания за прилагането им.

Някои заболявания

Хората с високо кръвно налягане и / или диабет често имат и висок холестерол.

Някои други заболявания, като хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), хронични бъбречни и чернодробни заболявания, нефротичен синдром и др., също водят до покачване нивото на холестерола.

Наследственост

Гените и наследствеността могат да повлияят на начина, по който тялото преработва LDL (лошия) холестерол. Фамилна хиперхолестеролемия е наследствена форма на висок холестерол, която може да доведе до ранно сърдечно-съдово заболяване. Близо 1 на 500 индивида унаследява специфичен генен дефект на рецепторите за "лошия" холестерол, като по този начин неговите нива в кръвта са високи още след раждането и предизвикват ранна атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Налице са холестеролови отлагания под формата на жълтеникави плаки (ксантоми) по кожата около сухожилията (Ахилово сухожилие, около лактите, коленете, пръстите на ръцете и др.), също и около очите. При по-тежките форми се развива и панкреатит.

При наличие на фамилна анамнеза - баща / брат под 55 години и / или майка / сестра под 65 години, които са имали исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт, нараства възможността да имате висок холестерол.

Тютюнопушене

Химичното вещество акролеин, което се съдържа в цигарите, може да намали нивата на "добрия" холестерол и да възпрепятства транспорта на "лошия" холестерол към черния дроб, с което се явява рисков фактор за развитието на атеросклероза.

Някои лекарства

Психически стрес

Няколко проучвания показват, че психическият стрес повишава нивата на холестерола в кръвта в дългосрочен план. Един от начините, по който стресът може да повлияе на холестероловото ниво, е чрез въздействие върху навиците. Например, когато някои хора са под стрес, те се утешават с консумирането на мазни храни. Наситените мазнини и холестеролът в тези храни допринасят за по-високи нива на холестерол в кръвта.

Хиперхолестеролемия
Синдром Х предизвикващ хиперхолестеролемия
Индуцирана от лекарства хиперхолестеролемия-циметидин, антиепилептици, тамоксифен
Остър панкреатит предизвикващ хиперхолестеролемия
Анорексия нервоза предизвикваща хиперхолестеролемия
Хипотиреоидизъм предизвикващ хиперхолестеролемия
Предизвикана от стероиди хиперхолестеролемия
Алкохол индуцирана хиперхолестеролемия
Нефротичен синдром предизвикващ хиперхолестеролемия
Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия

Рискови фактори за поява на висок холестерол
Много фактори определят нивото на холестерола в кръвта на човек. Някои от тях са потенциално променими и повлияни, други - не.

Сред най-важните рискови фактори за поява на висок холестерол са:

Наследственост

Гените оказват въздействие върху нивата на лошия холестерол чрез влияние върху това колко бързо се образува LDL холестерол и отстранява от кръвта.

Една специфична форма на наследствен висок холестерол, която засяга 1 на 500 души, е фамилната хиперхолестеролемия, което често води до ранна поява на сърдечно-съдови заболявания.

Дори и да не е налице специфична генетична форма на висок холестерол, гените играят роля за повлияване на нивото на LDL холестерола.

Възраст и пол

Преди настъпване на менопаузата жените обикновено имат нива на общия холестерол, които са по-ниски от тези на мъжете на същата възраст. След навършване на 50 години жените често имат по-високи нива на общия холестерол, отколкото мъжете на същата възраст.

С увеличаване на възрастта и при двата пола техните нива на холестерол в кръвта се повишават. Мъже на възраст 45 години или повече и жени на възраст 55 години или по-възрастни са изложени на повишен риск от висок холестерол и сърдечни заболявания.

Фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания

 

 

Ако родител, брат или сестра на човек е развил сърдечно-съдово заболяване преди 55-годишна възраст, е повишен рискът от поява на висок холестерол за съответния индивид с фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания.

Хранителен режим

Храните, които са с високо съдържание на холестерол, като червеното месо и високомаслените млечни продукти, увеличават общия холестерол.

Прием на наситени мазнини, открити в продукти от животински произход, и трансмазнини (транс мастни киселини / частично хидрогенирани масла), открити в някои търговски изпечени сладки и бисквити, също могат да повишат нивото на холестерола.

Наднормено тегло

Наднорменото тегло с индекс на телесна маса ≥ 30 излага индивида на повишен риск от висок холестерол.

Освен че нормализирането на теглото повлиява намаляване на лошия холестерол, освен това помага за понижаване на нивата на триглицеридите и повишаване на нивата на HDL холестерола.

Липса на физически активност

Редовни физически упражнения помагат за повишаване на добрия холестерол, понижавайки лошия холестерол. Липсата на физическа активност допринася за повишен риск за развитие на висок холестерол.

Тютюнопушене

Тютюнопушенето уврежда стените на кръвоносните съдове, правейки ги по-податливи към натрупване на мастни отлагания.

Пушенето може да намали нивото на HDL или т.нар. "добър" холестерол, тоест повишава риска от поява на висок холестерол.

 Консумация на алкохо

Консумацията на алкохол повишава HDL холестерола, но не понижава LDL холестерола. Лекарите не знаят със сигурност дали алкохолът намалява риска и от сърдечно-съдови заболявания.

Но приемът на твърде много алкохол може да увреди черния дроб и сърдечния мускул, да доведе до високо кръвно налягане, както и до повишаване на триглицеридите. Поради рисковете алкохолни напитки не трябва да се използват като начин за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания.

 

 

Високо кръвно налягане

Повишеният натиск върху стените на артериите при високо кръвно налягане уврежда кръвоносните съдове, което може да ускори акумулацията на мастни депозити и съответно повлиява риска от висок холестерол.

Диабет

Високата кръвна захар допринася за по-висок LDL холестерол и по-нисък HDL холестерол.

Диабетът също така уврежда ендотела на артериите.

Стрес

Доказано е в редица изследвания, че стресът в дългосрочен план повишава нивото на холестерола в кръвта.

Един от начините, чрез който стресът може да въздейства за поява на висок холестерол, е чрез влияние върху навиците на индивида. Например, когато някои хора са подложени на стрес, те се упокояват чрез прием на мазни храни, но наситените мазнини и холестеролът в тези храни допринася за по-високи нива на холестерол в кръвта.

Симптомите при висок холестерол

Високото ниво на холестерол е рисков фактор за други заболявания, като инфаркт и инсулт, и само по себе си не причинява симптоми. Много хора не знаят, че техните нива на холестерол са високи. Рутинни скрининг изследвания могат да открият повишени нива на холестерол в кръвта.

Спешни състояния, като инфаркт или инсулт, могат да бъдат резултат от щетите, причинени от високото ниво на холестерол с течение на времето. Тези събития обикновено не възникват, докато високият холестерол не доведе до образуването на плаки в артериите. Плаката стеснява артерията, в резултат на което преминава по-малко кръв през нея. Формирането на плака променя основно ендотела на кръвоносния съд, което води до сериозни усложнения.

Както беше отбелязано по-горе, по-голямата част от хората нямат представа дали иматхиперхолестеролемия при липса на кръвен тест. 

Въпреки това, в редки случаи има фамилни синдроми, където нивата на холестерола са изключително високи (фамилна хиперхолестеролемия). Тези хора имат нива на холестерол ≥ 8 ммол / л. Такива хора могат да проявят симптоми на висок холестерол, които са в резултат на отлагания на холестерол (известни като ксантоми) над сухожилията или под клепачите (известни като ксантелазми).

Ксантелазми по клепачите
Високо ниво на холестерол в кръвта
Ксантоми по кожата
Хиперхолестеролемия
Висок холестерол
Повишен холестерол

 

 

Измерването на нивото на холестерола трябва да се извършва поне веднъж на 5 години при всеки човек, навършил 20-годишна възраст. Осъществява се чрез вземане на кръвна проба след минимум 9-12-часов глад. Нивото на общия холестерол представлява сбора от “добрия” HDL, от “лошия” LDL и от VLDL холестерола. Препоръчително е определянето му да се осъществява не самостоятелно, а в рамките на липидния панел, наричан още мастен или липиден профил. Последният включва освен измерването на общия холестерол, също и на “добрия” HDL холестерол, “лошия” LDL холестерол и на триглицеридите. Измерването се осъществява в милимола на литър (mmol/l) или в милиграми на децилитър (mg/dl). Полезни за преценката на сърдечно-съдовия риск са освен стойностите на отделните показатели от мастния профил, също така и определяне съотношението на някои от тях, като например общ холестерол към “добър” HDL и на “лош” LDL към “добър” HDL холестерол. Според стойностите на отделните показатели и техните съотношения се формират три категории: желателни, гранични и с висок риск за сърдечно-съдови заболявания стойности.

Желателните стойности за общия холестерол са под 5,2 mmol/l (200 mg/dl), гранични от 5,2 до 6,2 mmol/l (200 до 240 mg/dl) и рискови над 6,2 mmol/l (240 mg/dl).

Идеалното ниво за HDL холестерола е над 1,0 mmol/l (40 mg/dl) при мъжете и над 1,3 mmol/l (50 mg/dl) при жените. Стойности от 0,9 до 1,0 (1,3) mmol/l (35 до 40 (50) mg/dl) са гранични, а под 0,9 mmol/l (35 mg/dl) рискови.

За LDL холестерола оптималните стойности са под 2,6 mmol/l (100 mg/dl), гранични от 2,6 до 3,4 mmol/l (100 до 130 mg/dl), гранично високи от 3,4 до 4,1 mmol/l (130 до 160 mg/dl), от 4,1 до 4,9 mmol/l (160 до 190 mg/dl) са рискови, а стойности от порядъка над 4,9 mmol/l (190 mg/dl) са с изключително висок риск.

Желателните стойности за съотношението общ/ HDL холестерол са под 4,5, гранични от 4,5 до 5,5 и рискови над 5,5.

За съотношението на LDL/HDL холестерол желателни са стойности под 3, гранични от 3 до 5 и рискови над 5.

При триглицеридите за нормални се считат стойности под 1,7 mmol/l (150 mg/dl), гранични от 1,7 до 2,2 mmol/l (150 до 200 mg/dl), високи от 2,2 до 5,6 mmol/l (200 до 500 mg/dl) и екстремно високи над 5,6 mmol/l (500mg/dl).

Изследване на LDL-холестерол
Изследване на HDL-холестерол
Изследване на холестерол в кръвта
Изследване на холестерол
Изследване на триглицериди и холестерол

Как да се храним, когато имаме висок холестерол

Първото средство в борбата с повишения холестерол е промяната в начина на хранене.

Прилагането на здравословен начин на хранене може да намали и дори да елиминира някои от сърдечно-съдовите рискови фактори, като например да спомогне за намаляване нивото на лошия холестерол, намаляване на артериалното кръвно налягане, понижаване нивото на кръвната захар и намаляване на телесното тегло.

При повечето диети се набляга на това кои храни не бива да се консумират. За съжаление това са повечето от любимите ни храни. Ето защо напоследък при повечето хранителни режими се акцентуира не на това кои храни не можем да приемаме, а на храните, които трябва да консумираме.

Според препоръките на NCEP (National Cholesterol Education Program) диетата при висок холестерол включва:

общо количество мазнини: под 30 % от общия калориен внос
наситени мазнини: под 7 % от калорийния внос
мононенаситени: 10-15 % от калорийния внос
холестерол: до 200 мг дневно
въглехидрати: 50-60 % от калорийния внос
Съществуват пет хранителни стратегии, чрез които може да се намали нивото на холестерола и съответно степента на сърдечно-съдовия риск.

      1. Консумация на повече плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни

Съдържайки хранителни фибри, те могат да се окажат един от най-значимите начини за намаляване на сърдечно-съдовия риск. Препоръчителното количество фибри е 12-25 грама на ден. Съществуват два вида фибри: разтворими и неразтворими. Разтворимите се усвояват (неразтворимите не се усвояват) в тялото, като по този начин спомагат за намаляването на лошия холестерол. Повечето храни съдържат смес от двата вида. Богати на разтворими фибри са овес, боб, леща, грах, нахут, плодовете и зеленчуците. Препоръчва се да се консумират пресни плодове и зеленчуци ежедневно на всяко хранене, пълнозърнести храни поне три пъти седмично и четири пъти седмично да се консумират бобови храни, ядки, семена.

      2. Внимателен подбор на калорийния внос за сметка на мазнините

Мазнините не бива да надвишават 30 % от дневния калориен внос, т.е. количеството им да бъде до 70 грама дневно. Наситените мазнини да са под 7 % от общия хранителен калориен внос, което се равнява на не повече от 20 грама дневно. Наситените мастни киселини (НМК) увеличават серумния холестерол повече от всички други вещества. Храните, бедни на НМК, са едновременно и бедни на холестерол, както и нискокалорийни, и по този начин спомагат и за намаляване на наднорменото тегло, което от своя страна повишава стойностите на “добрия” и намаля стойностите на “лошия” холестерол. Богати на НМК са най-вече тлъстите меса, мазнини от животински произход, сметана, пълномаслени млека и млечни продукти и др. Да се избягват транс-мазнините, тъй като в процеса на хидрогениране част от растителните мазнини се превръщат в НМК. Консумирането на мазнини да е основно за сметка на ненаситените масти в растителните масла: рапично, фъстъчено, зехтин, царевично, соево масло.  

      3. Консумация на разнообразни белтъчни храни

Предпочита се да се консумират риба и пилешко месо (без кожа), които са по-бедни на наситени мазнини и холестерол в сравнение с червените меса (свинско, агнешко, говеждо, месо от патици и др.). От значение е да се консумират достатъчно омега-3 мастни киселини (омега-3 МК), чийто отличен източник са сьомга, сардини, ленено семе, карамфил, орехи. Добър източник на омега-3 МК са скариди, риба треска, риба тон, соя. Омега-3 МК са есенциални МК, но те не могат да се синтезират в организма, а се набавят чрез храната.  Познати са още като полиненаситени МК. Те намаляват възпалението и по този начин намалят риска от някои хронични заболявания, като сърдечно-съдови, злокачествени, както и артрити. Американската асоциация по сърдечни болести препоръчва да се яде риба (особено скумрия, риба тон, херинга, сьомга, треска) поне два пъти седмично.

      4. Ограничаване на приема на холестерол и масти

Американската асоциация по сърдечни заболявания препоръчва приемане на не повече от 300 мг холестерол дневно при здрави индивиди и до 200 мг при висок холестерол. Това означава да се ограничи вноса на яйчен жълтък, вътрешности - черен дроб, мозък, бъбреци и други богати на холестерол храни. Обезпечаването с енергия трябва да бъде предимно за сметка на сложните въглехидрати, като пълнозърнест хляб, макаронени изделия от пълнозърнесто брашно, кафяв ориз и др. Необходимо е ограничаване на простите въглехидрати, основно в храните и напитките, съдържащи кристална захар (подсладени сокове, безалкохолни напитки, шоколад и други захарни изделия).

     5. Редовно хранене

Пропускането на едно хранене обикновено води до последващо преяждане. Препоръчват се 5-6 балансирани по количество хранения дневно. Този подход обикновено се оказва полезен за контролиране на апетита, кръвната захар и за регулиране на обмяната. Той обаче не е за хора, които се изкушават от преяждане всеки път, когато са изложени на храна. При тях е по-удачно трикратното балансирано хранене на ден.

Какви лекарства се прилагат при висок холестерол

Прилагането на лекарства при висок холестерол влиза в съображение, ако липсва ефект след промяна в начина на живот, а именно здравословно хранене с бедна на холестерол и мазнини диета, редуциране на телесното тегло и повишаване на физическата активност в продължение на поне 3 месеца или по-рано, ако лекарят прецени, че при даден пациент е налице относително висок сърдечно-съдов риск.

Статини

Към настоящия момент най-широко употребяваните лекарства, понижаващи холестерола, са статините, наричани още 3-хидрокси-3-метил-глутарил коензим А редуктазни инхибитори поради потискащия им ефект върху ключовия ензим за образуване на холестерола в черния дроб. Този факт определя съответно и ролята им на най-ефикасните средства за лечение на висок холестерол. Те понижават в най-голяма степен нивото на “лошия” LDL-холестерол поради повишеното му “захващане” в черния дроб. Спомагат също така за умерено понижаване на повишените триглицериди и за лекостепенно повишаване на “добрия холестерол”.

Според данни на Британската Сърдечна Асоциация статините намаляват нивото на общия холестерол с 20 %, а на “лошия” холестерол - с 30 %. По този начин те намаляват с 25 % до 50 % заболеваемостта от исхемична болест на сърцето и до 30% смъртността вследствие от нея.

Към тази група препарати се отнасят Аторвастатин, Флувастатин, Ловастатин, Правастатин, Симвастатин, Розувастатин, Церивастатин.

Резултатите от лечението обикновено са налице след няколко седмици. Желателно е статините да се приемат вечер, тъй като тогава чернодробната продукция на холестерол е най-интензивна. Шест до осем седмици след започване на лечението се препоръчва да се осъществят контролни изследвания на мастния профил.

Статините обикновено се понасят добре. Потенциалните им странични ефекти включват повишение на чернодробните ензими, което налага по време на лечението да се проследява периодично чернодробната функция, коремна болка, запек, повишено газообразуване. Рядко могат да доведат до рабдомиолиза, която се изявява с мускулни болки, слабост и тъмно оцветена урина, при появата на които незабавно трябва да се спре приема им и да се потърси лекарска помощ.

Освен липидопонижаващ, през последните няколко години се явяват редица съобщения и за други ефекти на статините, като например костно-протективно действие и положително повлияване на остеопорозата чрез повишаване на костната минерална плътност. Това им действие се осъществява чрез повлияване върху някои растежни фактори, които имат отношение към образуването на костна и хрущялна тъкан. Според някои проучвания е налице понижаване на фрактурния риск при употреба на статини, докато според други проучвания такава връзка не съществува.

Напоследък се взема под внимание връзката между употребата на статини и отключването на захарен диабет тип 2 (ЗД 2). Сърдечно съдовите заболявания (ССЗ) са най-честите асоциирани заболявания при пациентите със ЗД 2, както и водещата причина за смъртност сред тях. Без съмнение при пациентите, които са имали остър коронарен инцидент, или при тези, които имат други рискови фактори за атеросклероза употребата на статините води до значително намаляване на смъртността от ССЗ, остър миокарден инфаркт и инсулт. Според различни проучвания относителният риск за развитие на ЗД 2 при употреба на статини възлиза на 13 % до 25 % при пациенти без диабет и с нива на “лошия холестерол” под 3,4 ммол/л. Това налага строго прецизиране на индикациите за приложението на статини, което се отнася най-вече за пациентите с нисък сърдечно-съдов риск.

Въпреки че диабетът е сериозен здравословен проблем, лечението на дислипидемията със статини значително намалява сърдечно-съдовия риск и свързаната с него смъртност. Настоящите проучвания не оправдават спирането на лечението със статини при диагностициране на диабет.

При пациенти, при които са налице рискови фактори за ЗД и се налага лечение със статини, е необходим мониторинг на кръвната захар и гликирания хемоглобин в хода на лечението.

Фибрати

Клофибратът и неговите деривати безафибрат, фенофибрат, ципрофибрат и гемфиброзил са препарати, чиито основен ефект е понижаване нивото на триглицеридите. Освен това те понижават нивото на LDL- холестерола до 10-15 % и спомагат за лекостепенно повишаване нивото на HDL-холестерола.

Поради този им ефект те са средство на първи избор при повишение само на триглицеридите или в случаите, когато тяхното повишение преобладава над повишението на холестерола. Те са второ средство на избор за понижаване на "лошия" холестерол в случаите, когато той е умерено повишен.

Обикновено фибратите се понасят добре. Страничните им ефекти включват стомашно-чревен дискомфорт - гадене, коремна болка, повишени чернодробни ензими, рядко образуване на жлъчни камъни, миозит (възпаление на скелетната мускулатура). Разработена е микронизирана форма на фенофибрата, която е с минимизирани странични ефекти.

Свързващи жлъчните киселини смоли (анионообменни смоли)

Към групата лекарства свързващи жлъчните киселини смоли (анионообменни смоли) се отнасят Холестирамина и Колестипола. Те не се абсорбират и действието им е само на нивото на червата. Обикновено не е налице интерференция с абсорбцията на мазнините от червата и съответно по време на лечението с тези препарати няма признаци на малабсорбция (неусвояване) на мазнините, постъпили в чревния тракт с храната.

Тези препарати свързват жлъчните киселини и по този начин, намалявайки тяхното количество, стимулират трансфера на холестерол в черния дроб за синтез на жлъчни киселини, за да се компенсира недостигът им. Това води до увеличаване броя на рецепторите за LDL-холестерола в черния дроб, с което намалява нивото на кръвния холестерол поради повишеното му навлизане в черния дроб.

Повишеният синтез на холестерол на нивото на черния дроб се оказва един нежелан страничен ефект на тази група лекарства, който може да бъде компенсиран чрез комбинирането им със статини. Другите странични ефекти на анионообменните смоли включват стомашно-чревни нарушения. Също така те могат да доведат до повишаване нивото на триглицеридите (ТГ), поради което не са подходящи при хора с по-високи нива на ТГ, както и до намалено усвояване на мастноразтворимите витамини А, Д, Е и К.

Езетимиб

Езетимибът избирателно възпрепятства чревната абсорбция на холестерола и от двата му основни източника: внесения чрез храната и този от ентерохепаталния път. Препаратът е достъпен за употреба от 2002 г.

Когато се прилага самостоятелно, намалява изходните нива на холестерола с 10 % до 15%. Подобно на анионообменните смоли, той също повишава чернодробната продукция на холестерол и е удачно комбинираното му приложение със статини. По този начин с по-ниска доза на статините се постига същата редукция на LDL-холестерола, която е и след самостоятелното приложение на статини, но в стандартната им по-висока дозировка.

Езетимибът се понася много добре, с изключение на някои леко изразени странични ефекти, като нискостепенно покачване на чернодробните и мускулни ензими.

Никотинова киселина и нейни деривати

Никотиновата киселина, подобно на фибратите, намалява в по-голяма степен нивото на триглицеридите, отколкото на холестерола. Тя възпрепятства освобождаването на свободни мастни киселини от мастната тъкан, както и навлизането им в черния дроб. По този начин се намалява образуването на VLDL-, а впоследствие и на LDL-холестерола. Също така никотиновата киселина може да спомогне за увеличаване нивото на HDL-холетерола до 30 %.

Страничните ефекти на никотиновата киселина са зачервяване, сърбеж и гадене. Никотиновата киселина и нейните деривати нарушават всмукването на желязо и фолиева киселина, поради което при по-продължително лечение може да се развият съответните дефицити и да се наложи заместително лечение с желязо, съответно с фолиева киселина.

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото