Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

Ендометриозата представлява състояние, което се характеризира с наличие на функционираща под контрола на овариалните (яйчниковите) хормони ендометриална тъкан извън кухината на матката.
Казано по друг начин, се касае за наличието на тъкан, притежаваща хистологична структура и функция на маточната лигавица, извън кухината на матката.

Нормално лигавица от ендометриален тип има само в маточната кухина. Области на ендометриална тъкан, открити в извънматочни локализации, се наричат ендометриални импланти. Тези лезии са най-често на яйчниците, фалопиевите тръби, външната повърхност на матката, червата и лигавицата на тазовата кухина. По-рядко са локализирани на влагалището, шийката на матката, пикочния мехур. Рядко ендометриоза може да се развие извън тазовата област. Ендометриоза е била открита в черния дроб, мозъка, белите дробове и стари хирургически белези.

По своята същност ендометриозата представлява естроген зависимо доброкачествено заболяване, което има бавен, но непрекъснато прогресиращ ход.

Ендометриозата е все по-често срещано заболяване, характерно за жените във фертилна възраст.
Смята се, че ендометриозата се нарежда на трето място след възпалителните заболявания на женските гениталии и миомата на матката.

Ендометриозата е идентифицирана за първи път през XIX-ти век, като най-често се наблюдава по тазовия перитонеум, яйчниците, ректовагиналната преграда и по-рядко в пикочния мехур, перикарда и плеврата.

Причината за възникването на ендометриозата не е точно установена, като до момента съществуват няколко теории за възникването на ендометриозата - имплантационна теория (теория на Sapmpson), теория за метаплазия (теория на Meyer), метастатична теория (Теория на Halban) и ембрионална теория (дисонтогенетична).

Според местонахождението си се различават два основни типа ендометриоза - генитална ендометриоза и екстрагенитална ендометриоза. Обикновено преобладава гениталната локализация на ендометриозата до 92 % от случаите, в сравнение с екстрагениталната до 8% от случаите.

Ендометриозните огнища се състоят от ендометриални жлези, съставени от еднореден цилиндричен епител или кубичен епител.

Част от ектопично разположени ендометриални жлези са подложени на същите циклични промени, каквито се наблюдават и в ендометриума (повърхностния слой, покриващ матката) - фаза на пролиферация (увеличаване на маточния епител), секреция, десквамация (излющване на епитела и кървене) и регенерация на епитела. Промените обаче не са синхронни, за разлика от тези в ендометриума на матката. Това "менструално олющване" води до перитонеална съединителнотъканна реакция, при която десквамираният епител и кръвта се капсулират и водят до образуването на псевдокистозни формации, които непрекъснато увеличават обема си. Около огнището се формират допълнително адхезии. Всички посочени изменения се развиват и разпространяват по овариалната повърхност, перитонеума на cavum Douglasi, сакроутеринните връзки и мехурния перитонеум.

Клиничната картина при ендометриоза не се характеризира със строга корелация между тежестта на симптомите и степента на развитие на заболяването. Най-често наблюдаваните симптоми, които са характерни за ендометриоза, са дисменорея (болезнена менструация), диспареуния (болка при полов контакт), менструални нарушения, стерилитет, стомашно-чревни признаци (като диария, запек, повръщане), симптоми от други органи.

За да се постави диагнозата ендометриоза, основно значение имат анамнезата, клиничната картина, гинекологичния преглед (оглед, бимануална палпация), образни изследвания (ехография), лапароскопия.

Лечението на ендометриозата може да бъде медикаментозно или оперативно, или комбинация от двата метода.

Рискови фактори за развитие на ендометриоза
Ендометриозата може да се развие при всяко момиче или жена, които имат менструален цикъл, но най-често се появява при жени на възраст между 25 и 40 години. Също така по-голяма вероятност от възникване на състоянието имат жени, които не са раждали, имат по-тежък или по-кратък менструален цикъл, фамилна обремененост и др.

Рисковите фактори за развитие на ендометриоза включват:

Възраст

Ендометриозата може да се развие при жени от всички възрасти. Диагностицирана е както при момичетата на 10-годишна възраст, така и при жени над 75-годишна възраст.

Средната възраст на поява на състоянието е между 25 и 29 години. Приблизително 40-60 % от жените с ендометриоза съобщават за симптоми преди 25-годишна възраст.

Раса

Смята се, че ендометриозата е най-разпространена сред азиатските жени, следвани от жените от европеидната раса.

Най-рядко състоянието се диагностицира при афроамериканските жени.

Фамилна анамнеза за ендометриоза, особено при майка или сестра, увеличава вероятността от развитие на състоянието.

Някои експерти съобщават, че почти 7 % от роднини от женски пол първа степен на пациентки с ендометриоза също развиват заболяването. Фамилната анамнеза за ендометриоза не само поставя жени във висок риск за състоянието, но и за по-тежко проявление на заболяването.

По-тежка менструация

Жени с по-висок риск от ендометриоза са склонни да имат по-тежка менструация. Имат по-кратък от нормалния месечен цикъл, по-тежко менструално кървене с по-голяма продължителност.

По-тежки, по-чести и / или по-продължителни менструации могат да увеличат риска от ретроградна менструация. Тя представлява състояние на връщане на менструална кръв, обратно на посоката на нормалното менструално кървене, и се смята, че е частично отговорно за първоначалното развитие на ендометриозата.

Менопаузата може да доведе до лека до умерена ендометриоза.

Нераждали жени

Нераждали жени са с по-голям риск от развитие на ендометриоза.

Някои данни показват, че бременността може да бъде защита срещу ендометриоза, тъй като шийката на матката остава разширена след раждането, което намалява риска от ретроградна менструация.

От друга страна, самата ендометриозата може да увеличи риска от безплодие.

Някои проучвания са установили, че няма защита срещу ендометриоза след прекарана бременност, въпреки че с това състояние получават облекчение на симптомите по време на бременността.

Аномалии на матката

Жени могат да бъдат с по-висок риск от развитие на ендометриоза, ако са родени с аномалии на матката, които нарушават нормалното изтичане на кръв и причиняват ретроградна менструация.

Има съобщения за случаи на ендометриоза след секцио, включително ендометриални импланти, развиващи се в хирургичните белези и в пикочните пътища.

Някои медицински състояния

Различни медицински състояния се срещат в по-големи проценти при жени с ендометриоза. В някои случаи тези заболявания и ендометриозата могат да бъдат причинени от общи фактори, но не е ясно какви са те.

Някои медицински състояния, които могат да съпътстват ендометриозата, включват:

Някои видове рак, по-специално развиващи се в по-млада възраст рак на гърдата и рак на яйчниците, неходжкинов лимфом, меланом.
Автоимунни заболявания, като системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и множествена склероза. Това са нечести състояния, но голямо проучване през 2002 г. на жени с ендометриоза е показало, че се срещат при 12 % от тези жени. Това дава известна подкрепа на теорията, че ендометриозата също е автоимунно заболяване.
Хипотиреоидизъм. Същото изследване през 2002 г., посочено по-горе, установило, че 42 % от жените са имали хипотиреоидизъм или някои други хормонални разстройства.
Фибромиалгия и синдром на хронична умора. В същото проучване 31 % от жените с ендометриоза съобщават за едно от тези състояния.
Диабет.
Алергии и астма. Ендометриозата е също по-разпространена при жени с фамилна анамнеза за астма и алергии, включително хранителни и кожни алергии и сенна хрема.

Причината за възникването на ендометриозата не е точно установена, като до момента съществуват няколко теории за възникването на ендометриозата:

Имплантационна теория (теория на Sapmpson) – според нея възникването на ендометриозата се дължи на ретрограден транспорт на жизнено способни ендометриални частици през маточните тръби по време на менструация и последваща имплантация по тазовите органи и перитонеум.
Теория за метаплазия (теория на Meyer) – според тази теория целоломният епител претърпява метаплазия и трансформация във функциониращ ендометриум.
Метастатична теория (Теория на Halban) – тази теория обяснява ендометриозата като резултат от метастазиране на ендометрилана тъкан по лимфен и кръвен път. Доказателства, подкрепящи тази теория, са намерените ендометриозни огнища интракраниално и интраторакално.
Ембрионална теория (дисонтогенетична) – тази теория няма много привърженици. Според нея ендометриозата възниква от ектопични участъци на Мюлеров епител.
При 15-20 % от жените съществува фамилна обремененост, което говори за наличие на генетична предиспозиция.

Най-важното условие за развитието и прогресирането на ендометриозата е наличието на менструална функция и свързаните с нея циклични промени и стимулации на съответните органи. Ендометриозата не се среща преди менархе (настъпване на менструация за първи път), а с настъпване на менопаузата ендометриозните огнища спонтанно регресират.

Стадии на ендометриоза

Ако подозирате, че може да имате ендометриоза, е важно да се консултирате с Вашия лекар. Ендометриозата обикновено се диагностицира чрез гинекологичен преглед и процедура, наречена лапароскопия. Като част от диагнозата, лекарят обикновено ще определи кой е стадият на ендометриоза. Идентифициране на стадия помага за избора на подходящо лечение.

Симптомите на ендометриоза невинаги корелират с етапа. Въпреки че стадият на ендометриоза не се отнася до тежестта на клиничната картина, той може да е полезен при прогнозиране на фертилитета и риска от безплодие на жената.

Стадиите на ендометриоза са:

I - минимален
II - лек
III - умерен
IV - тежък
и се базират на визуалните наблюдения по време на лапароскопията.

Стадиите на ендометриоза се оценяват и определят, като се използват следните критерии:

Ендометриални импланти
Локализация
Степен на разпространение
Дълбочина
Ендометриоми
Наличие
Размер
Сраствания (адхезии)
Тежест
Стадий 1 (минимален)

Първият стадий на ендометриоза се характеризира с повърхностни импланти, които понякога се грешат с кисти или рак на яйчниците. Те приличат на малки, плоски петна или точки върху тазовата повърхност. През този първи етап на ендометриоза имплантите не са се разпространили в много женски органи. Те могат да се прикрепят към тесни пространства между органите.

Наличието на тези импланти причинява дразнене и възпаление на околните тъкани, което води до образуването на адхезии (сраствания). Адхезиите представляват прораствания на съединителна тъкан, която може да свърже тъкани и органи, които обикновено са подвижни, причинявайки болка и дисфункция.

Стадий 2 (лек)

Повечето жени са диагностицирани с минимална или лека ендометриоза. Характеристиките на първия етап на ендометриозата присъстват и във втория стадий, но по-агресивно. Броят на имплантите се увеличава, повече женски органи за засегнати, тоест повече сраствания и съединителна тъкан се формират върху женските органи.

Черни петна се появяват над фиброзни адхезии, които са се увеличили по тежест, вероятно причинявайки раздразнение по време на овулацията и / или тазова болка.

По време на този етап също се появяват лезии в ректо-маточния джоб - областта между матката и ректума.

 Стадий 3 (умерен)

Броят на имплантите се увеличава и обхваща повече органи. До този момент е вероятно да са били обхванати двата яйчника и на този етап имплантите могат да засегнат маточните тръби и дори ректума, вагината и шийката на матката.

Ендометриомите, наричани понякога "шоколадови кисти", започват да се появяват в третия стадий на ендометриоза. Шоколадовите кисти получават името си, тъй като след време кръвта вътре в кистата се превръща в тъмно червена и кафява. Ако киста руптурира (се спука), може да предизвика значителна коремна болка и възпаление в тазовата област. Възпалението и инфекцията, от своя страна, водят до повече сраствания. Когато ендометриомите се увеличат по размер и брой, се увеличават и срастванията, които се образуват в отговор.

 Стадий 4 (тежък)

Това е последният четвърти стадий на ендометриоза, свързан с голям брой кисти и тежки сраствания. Имплантите са се разпространили в почти всеки орган в тазовата кухина. Още импланти означава повече съединителна тъкан, по-големи сраствания и може би повече болка.

Ендометриомите могат да пораснат много големи - дори големи колкото грейпфрут - по време на този етап. Ендометриоми над размер от 2 см вероятно ще трябва да бъдат хирургично отстранени.

Тъй като много от кистите през този етап са на задната стена на матката и ректума, жени с четвърти стадий на ендометриоза могат да изпитват храносмилателни проблеми, като болезнена дефекация, запек, гадене / повръщане и коремна болка.

В допълнение, безплодието е вероятно при този етап на ендометриоза.

Лечението при наличие на ендометриоза не е лесна задача, като то може да бъде консервативно или оперативно, като нерядко се изразява в комбинация между двете лечения.

 Консервативно лечение
Консервативното лечение се изразява в прилагане на определени групи препарати за различен период от време, за които е установено, че имат благоприятен ефект върху ендометриозните огнища. Основните препарати, които се използват, са гестагени, гестагенно акцентуирани перорални контрацептиви, както и антигонадотропни препарати - аналози на гонадотропен релизинг хормон (GnRH - агонисти).

Гестагени
Лечението с гестагени е навлязло в практиката при лечение на ендометриоза поради факта, че по време на бременност е наблюдавана една регресия в ендометриозните огнища. Целта на лечението с гестагени е да се предизвика едно състояние на “псевдобременност“. Приемът на гестагени е постоянен в продължителност на няколко месеца.

Механизмът на действие при терапията с гестагени се изразява в това, че постоянната гестагенна концентрация, постигната чрез ежедневен прием на медикамента, посредством обратната връзка предизвиква намаляване на секрецията на гонадотропни хормони, с което се намалява и синтезата на овариални хормони. Най-често прилаганите гестагени за лечението на ендометриоза са оргаметрил (Orgametryl) и диеногест (Dienogest).

Комбинирани хормонални контрацептивни препарати
Лечението с комбинирани хормонални контрацептивни препарати също влиза като възможна опция за консервативно лечение при наличие на ендометриоза. Обикновено лечението се изразява в приемането на комбиниран хормонален контрацептивен препарат без прекъсване за период от 6 месеца. Лечебният механизъм се изразява в това, че екзогенният внос на хормонални субстанции води до блокиране на овулацията и пречат на имплантацията на ендометрилани клетки. Трябва да се има предвид, че този вид лечение понякога не е ефективен и обикновено се препоръчва само при жени, които не желаят бременност и имат начална форма на ендометриоза.

Антигонадотропни препарати
Лечението с антигонадотропни препарати включва лечение с даназол (Danazol – антигонадотропен ефект) – дериват на 17 алфа-метилтестостерон и аналози на гонадотропен релизинг хормон GnRH (гозерелин) с основен представител золадекс (Zoladex).

Лечението с антигонадотропния препарат даназол (Danazol) обикновено продължава за период от 6-9 месеца. Действието на медикамента се изразява в това, че променя пика на лутеинизиращия хормон (пика на LH), но не променя базалните нива на LH. Лечението с този препарат при жени със стерилитет води до забременяване в над 70 % от случаите, като при голяма част от тях се наблюдава значително намаляване на болковия синдром. Въпреки това обаче при назначаване на терапия с лечебна цел, трябва да се имат предвид възможните странични неблагоприятни ефекти, до които употребата на препарата може да доведе, като нарушаване на липидния метаболизъм, повишаване на телесната маса, повишаване на окосмяването, акне, омазняване на кожата, горещи вълни, атрофия на гърдите и не на последно място трябва да се има предвид, че препаратът има известна чернодробна токсичност.

Лечението с аналози на гонадотропен релизинг хормон GnRH (гозерелин) с основен представител золадекс (Zoladex), все повече навлиза в ежедневната лекарска практика. Установено е, че когато хипофизата се стимулира непрекъснато, а не пулсативно (физиологично) посредством гонадотропен релизинг хормон (GnRH), нивата на гонадотропните хормони спадат, вместо да се покачват. Наблюдава се парадоксален ефект, който се изразява в стръмно спадане на нивата на FSH и LH. Налице е едно значително спадане на нивата на естриола, чийто стойности достигат тези характерни за постменопаузалните жени. Обобщено казано, терапията с този препарат води до блокиране на овариалната функция и възникване на състояние, подобно на менопауза, която е съпътствана от всички характерни за нея субективни оплаквания. Установено е, че приложението на препарата за период от 6 месеца предизвиква значително намаляване и атрофиране на ендометриозните огнища.

 Хирургично лечение
Хирургичното лечение се изразява в извършването на две възможни интервенции – лапароскопия и лапаротомия и към него нерядко се пристъпва при неуспех от консервативното лечение.

Лапараскопия
Лапароскопията е първи метод на избор, тъй като след лапароскопска оценка на тежестта на ендометриозата винаги може да се премине към лапаротомия. Посредством лапароскопия може да се извърши коагулация на ендометриозните огнища, адхезиолиза, кистектомия. Трябва да се има предвид, че въпреки успешната операция рецидиви се наблюдават в 50 % от случаите. Поради тази причина е добре оперативното лечение да се последва от консервативно такова.

Лапаротомия
Към лапаротомия се прибягва при всички случаи със значително напреднала ендометриоза, както и когато оперативната интервенция не може да бъде извършена лапароскопски. За съжаление в голям процент от случаите не може да се извърши органосъхраняваща операция поради значителното увреждане на гениталния апарат на жената от ендометриозата.

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото