Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

Затлъстяването (обезитас) и наднорменото тегло са двата термина, с които се обозначава диапазонът на повишаване на телесната маса над нивата, които се считат здравословни за даден ръст, възраст и пол. Те се използват също така, за да се определят границите на теглото, при които е доказано, че се увеличава вероятността за поява на дадени заболявания и други здравословни проблеми, по-голямата част от които социално значими, основно захарен диабет тип 2, сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и някои злокачествени заболявания.

 

Затлъстяването се определя като хронично състояние с натрупване на ексцесивно (прекомерно) количество телесна мастна тъкан (подкожно, в коремната кухина, около вътрешните органи), което има отрицателен ефект върху здравето и е свързано не само с различни здравословни проблеми, но и с намалена продължителност на живота. Често под термина затлъстяване неправилно се разбира повишаване на общата телесна маса, която се формира, както от количеството на мастната тъкан, така и от масата на костната и мускулна тъкан, теглото на вътрешните органи, количеството вода в организма. В този аспект някои хора, които са с по-силно развити костна и мускулна система са с по-високо тегло и попадат погрешно в категорията "затлъстели". Следователно при обезитаса има повишаване на общото телесно тегло, но за сметка на увеличаване количеството на мастната тъкан. Макар и подобен на затлъстяването, терминът "наднормено тегло" се използва за обозначаване на по-високо за съответния ръст тегло.

За развитието на наднормено тегло и затлъстяване роля играят няколко различни групи фактори: генетични (наследствени), фактори на околната среда (количество и състав на храната, ниво на физическа активност), физиологични (нарушения в обмяната на мастната тъкан, хормонални промени, центровете в мозъка, в частност в хипоталамуса, които контролират ситостта), психологически (хранителни разстройства, прием на храна в отговор на стрес или депресия) и вероятно някои все още неизяснени фактори.

Нормалното количество телесна мастна тъкан е между 25-30 % при жените и 18-23 % при мъжете. Процентното съдържание на телесни мазнини се изчислява, като се раздели теглото на мастната тъкан към общото телесно тегло на даден индивид. Полученият резултат показва както количеството на есенциалните (основните) мазнини, така и на неесенциалните (складирани), които са отложени като запаси в мастните депа. Определени количества мастна тъкан в тялото са необходими като енергиен източник по време на физическо натоварване или почивка (енергийно депо), за предпазване от загуба на топлина от тялото (топлоизолираща функция), от сътресения и нараняване на по-дълбоко разположените органи и тъкани (функция на “амортисьор”). По-общо казано, тяхната роля се свежда до нормалното физиологично и биологично функциониране на организма. Това са есенциалните (основни) мазнини, които се намират в костния мозък, главния и гръбначния мозък, клетъчните мембрани, мускулите и някои вътрешни органи. В сравнение с мъжете, жените имат по-висок процент есенциални мазнини, които са разпределени по бедрата, ханша, таза и гърдите. Количеството основни мазнини при тях е 10-13 %, а при мъжете - 2-5 %.

Останалата част от телесните мазнини се складира в мастните депа и служи за енергиен резерв. Това са т.нар. складирани или неесенциални мазнини. Основното им количество е съсредоточено в подкожието и се означава като подкожна мастна тъкан. Друга част се намира около вътрешните органи в коремната кухина и се означава като висцерална мастна тъкан. Възрастните обикновено имат по-малко подкожна и повече висцерална мастна тъкан.

Идеално телесно тегло е това тегло, което съответства на най-ниското ниво на смъртност при хора с определен ръст, пол и възраст. Когато има увеличаване на теглото с над 15 % от идеалното е налице затлъстяване.

По-голямата част от затлъстелите възрастни са били със затлъстяване още от детската възраст, което превръща профилактиката и лечението му в един от основните приоритети на детските лекари и ендокринолози, още повече, че всички епидемиологични проучвания в последните десетилетия единодушно сочат лавинообразно нарастване на честотата на затлъстяването в световен мащаб, не само сред възрастните, но и сред децата.

Затлъстяването е следствие на нарушен енергиен баланс, в резултат на което се натрупва прекомерно количество мастна тъкан в организма. У здрави хора е налице равновесие между енергийния прием и енергийния разход, т.е. енергийният прием е равен на енергийния разход. При хората със затлъстяване има повишен енергиен внос, намален енергиен разход или и двете, т.е. налице е положителен енергиен баланс за продължителен период от време. Излишъкът от енергия при тях се складира под формата на мазнини.

Енергийните нужди са най-големи в кърмаческия период и след това бавно намаляват през детската възраст, достигайки постепенно до стойностите за възрастни.

Балансът на енергия се равнява на вноса на енергия с храната минус разхода на енергия за основната обмяна, двигателната дейност, растежа и топлинните загуби.

Човешкото тяло използва храната като източник на енергия, а също и за пластични (градивни) материали за растежа и диференциацията (развитието) на тъканите. Основните нутриенти в храната, които служат като източник на енергия са въглехидратите, мазнините и белтъците. Те освобождават енергия при разграждането си от различни ензими, хормони, витамини и минерални вещества. Витамините и минералите, които изпълняват важни регулаторни функции в организма, не служат като източник на енергия. Главният източник на енергия в човешкото тяло са въглехидратите с основен представител глюкозата, наричана още кръвна захар. Мазнините са важни, тъй като служат за енергиен запас. Белтъците също могат да са източник на енергия, но основната им функция е като източник на градивен материал, осигуряващ растежа и развитието на организма.

При изгарянето (разграждането) на 1 грам мазнини се отделят 9 kcal, а на 1 грам въглехидрати и белтъци - 4 kcal. Приемът на храна подлежи на няколко вида регулация: хипоталамична, хормонална и генетична.

Основна роля в регулацията на енергийната хомеостаза (равновесие) има главният мозък, в частност хипоталамусът (междинният мозък). В една определена област от него (вентромедиален хипоталамус) се осъществява интегрирането на множество аферентни (възходящи) сигнали, свързани с храненето, ситостта, глада и метаболизма (обмяната). Част от тези сигнали произхождат от вътрешните органи, а друга част от централната нервна система (ЦНС). В хипоталамуса се намира хранителният център, който включва чувствителни към глада и чувствителни към ситостта клетки, които оформят центъра на глада и съответно на ситостта. При недостиг на енергия постъпват сигнали в центъра на глада и възниква чувство на глад, а приемането на храна и постъпването на енергия в клетките при разграждането й създават чувство за ситост. В допълнение стомашно-чревният тракт е източник на множество сигнали, които регулират приема на храна и ситостта. Наличието на нутриенти в организма посредством изпълването на стомаха или химическите разградни реакции на храната в червата предизвикват освобождаване на сигнали за ситост, които допринасят за преустановяване приема на храна.

Невротрансмитерите и хормоните, които участват в регулацията на апетита, се разделят в две големи групи:

Орексигенни (които повишават апетита)
Анорексигенни (които намаляват апетита)
Те от своя страна се подразделят на централни и периферни хормони и невротрансмитери.

видовете мастна тъкан и тяхната функция в организма

Мастната (адипозна) тъкан представлява хетерогенен (разнороден) орган, който притежава механична и метаболитна функция. Механичната й функция се изразява в предпазване загубата на топлина (топлоизолираща) от тялото и едновременно с това служи като “амортисьор” за вътрешните органи. Мастната тъкан представлява съществена част от цялостния енергиен метаболизъм (обмяна) и е главният орган за енергийно складиране на триглицериди (вид масти). През последните няколко десетилетия са натрупани достатъчно доказателства, че тя е също и важен ендокринен / паракринен орган, който освобождава множество сигнални молекули, които вземат участие в регулацията на телесния растеж и метаболизъм. Установено е също така, че излишъкът от мастна тъкан упражнява вредно за организма действие, имащо за резултат инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс или тип 2 захарен диабет, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания и повишена заболеваемост от рак на различни органи. Същевременно съществува т.нар. критичен праг на количеството мастна тъкан, под който не е възможно нормалното функциониране на организма вследствие нарушаване на редица жизнено важни процеси.

Мастите в тялото са под формата на триглицериди, които се състоят от три свободни мастни киселини, свързани с глицерол (вид алкохол). По-голямата част от мазнините в тялото се съхраняват в адипоцитите (мастните клетки). Определено количество може да се съхранява под формата на мастни капчици в скелетната мускулатура (интрамускулни триглицериди). Освен в складирано състояние в тъканите, част от триглицеридите циркулират свободно в кръвта.

Мастната тъкан е разпределена в цялото тяло, като преобладаващата част (около 80 %) се намира в подкожието и е съсредоточена в две главни депа – абдоминално (в областта на корема) и глутеофеморално (в областта на седалището и бедрата). По-малко количество от подкожната мастна тъкан се намира по скалпа, дланите, стъпалата и вулвата. В тези области тя изглежда има само механична функция и е лишена от метаболитна активност. Останалите 20 % мастна тъкан са разпределени около вътрешните органи (оментум, мезентериум, ретроперитонеално) и в гръдната кухина (медиастинум, около сърцето, зад гръдната кост), както и в костния мозък (жълт костен мозък).

Мастната тъкан е вид съединителна тъкан, съставена от няколко клетъчни типа, които осигуряват количественото й нарастване през целия живот.

Адипозната тъкан бива бяла и кафява. Бялата мастна тъкан се състои от адипоцити, които са зрели, изпълнени с липиди (масти) клетки, чиито енергийни запаси се поддържат главно под формата на триглицериди и от адипоцитни предшественици. Адипоцитите, които са преобладаващата част клетки, изграждащи мастната тъкан, се откриват още през 15-та гестационна седмица от развитието на плода, като с напредване на бременността се увеличават техните брой и обем от 5 % на 15 %. Освен адипоцити, в състава на мастната тъкан влизат и други клетъчни типове: фибробласти, макрофаги и ендотелни клетки. Натрупването на мастна тъкан става по два основни механизма: чрез хипертрофия на адипоцитите, които се изпълват с масти, в резултат на което се увеличава техният обем, и чрез хиперплазия - процес, при който се образуват нови мастни клетки, т.е. чрез увеличаване на техния брой.

През първата година след раждането, т.е. през кърмаческия период, количественото нарастване на мастната тъкан е предимно за сметка на хипертрофия. Впоследствие при незатлъстелите деца обемът на мастните клетки остава относително постоянен във възрастта от 2 до 14 години, а броят им бавно нараства. При затлъстелите деца в тази възраст има нарастване както на обема, така и на броя на адипоцитите. Увеличаването и разпределението на мастната тъкан са различни при мъжкия и женския пол. Затлъстелите възрастни обикновено имат 60 до 100 милиарда мастни клетки, докато техният брой при възрастните без затлъстяване е 30 до 50 милиарда. Според по-ранно проведени проучвания, броят на адипоцитите нараства значително през първата година след раждането, следва постепенното им увеличаване до пубертета, което продължава с умерени темпове в следващите няколко години след него, като максималният им брой става фиксиран при възрастните. По-скорошни проучвания показват, че броят и размерът на мастните клетки може да се увеличи през всяка възраст. Точният механизъм, по който адипоцитите хиперплазират, не е изяснен, но се предполага, че те имат определен капацитет за увеличаване на размера им и когато този капацитет се надхвърли, започват да се образуват нови клетки. Размерът на мастните клетки може да варира, т.е. да се увеличава и намалява, но веднъж образуван нов адипоцит, той остава постоянен и може да се отстрани само чрез липосукция.

За разлика от бялата мастна тъкан, кафявата представлява различен тип метаболитна тъкан, която е налице в кърмаческия период. Нарича се така поради червено-кафявия си цвят, който се дължи на богатото й кръвоснабдяване и наличието на множество митохондриални цитохроми в адипоцитите, които окисляват мастните киселини и по този начин генерират топлина в по-голяма степен, отколкото да служат като енергийно депо. Тази термогенна функция на кафявата мастна тъкан е важна за поддържането на телесната температура на новороденото дете и за регулиране на симпатикусовата нервна система. Кафявата мастна тъкан се намира в перикарда (сърдечната торбичка, бъбреците,надбъбречните жлези, тимуса, очните орбити и др)

С течение на възрастта, адипоцитите на кафявата мастна тъкан започват все повече да съхраняват масти и тя се превръща в бяла мастна тъкан.

Телесният състав и количеството мастна тъкан като част от него се променят при момичетата и момчетата през периода на юношеството. При момчетата общата мастна тъкан се увеличава бавно, докато мускулната и костна маса се увеличават значително през последните стадии на пубертета. При момичетата общата мастна тъкан нараства във възрастта 8-18 години, докато мускулната и мастна тъкан също нарастват през пубертета, но в по-малка степен в сравнение с момчетата. По този начин, през периода на пубертета момичетата се оказват с повече телесна мастна тъкан, докато момчетата са с по-големи мускулната и костна маса. И при двата пола през пубертета има промяна в отлагането на мастна тъкан от подкожно към централно (по оментума и подкожно в областта на корема) разпределение, което е по-изразено при момчетата.

Видовете затлъстяване

Морфологични критерии

Според морфологични критерии се класифицират следните видове затлъстяване:

Хиперпластичен тип затлъстяване 
Хиперпластичният тип затлъстяване се характеризира с увеличаване броя на мастните клетки (адипоцити), които обаче запазват размера си. Клинично този тип затлъстяване е с ранно начало, преди 18-годишна възраст и протича като по-тежка форма. Често се среща сред индивидите с фамилна обремененост за затлъстяване и се поддава трудно на лечение поради факта, че броят на адипоцитите не може да се редуцира, дори и след отслабване. Те продължават съответно да служат, като стимул за повишен апетит с поддържане на положителен енергиен баланс. По този начин се достига до увеличаване и обема на мастните клетки и от хиперпластичен затлъстяването преминава в смесен тип. Влияние върху хиперпластичният тип затлъстяване могат да окажат генетични и екзогенни (външни фактори). Така например, увеличеният брой мастни клетки може да се унаследи. Освен това може да е следствие от прием на големи количества храна през последните няколко месеца от бременността, което води до хиперплазия на мастните клетки у плода.

Хипертрофичен тип затлъстяване
Хипертрофичният тип затлъстяване е за сметка увеличаване на размера на адипоцитите вследствие на повишено отлагане на масти в тях под формата на мастни капки. Обикновено той е с начална изява при възрастните. Протича като по-лека или средно тежка форма на затлъстяване и е зависимо повече от външни фактори, най-често повишен калориен внос вследствие на прехранване.

Смесен тип
При смесения тип затлъстяване е налице комбинация от хиперпластичен и хипертрофичен тип затлъстяване (т.е. от увеличен брой и обем на адипоцитите).

Причини водещи до затлъстяване

Затлъстяването е многофакторно заболяване, дължащо се на взаимодействието на редица генетични фактори и фактори от средата на живот.

Сред причините за затлъстяване се сочат генетични фактори, средата на живот, някои ендокринни заболявания, проблеми от централната нервна система и прием на определени лекарства.

Генетичните фактори могат да бъдат директен етиологичен фактор за затлъстяване, както е например в рамките на някои синдроми, като синдромът на Prader-Willi, на Laurence-Moon-Bardet-Biedl и др. В повечето случаи, гените могат само да повишават възприемчивостта на дадения индивид към наднормено тегло и затлъстяване, но те биха се развили само ако са в комбинация с някои от рисковите фактори от средата на живот, като повишен калориен внос и намален разход на енергия поради заседнал начин на живот.

Генетични фактори

 

Проведени проучвания сред осиновени деца и близнаци показват 50 до 90 % генетична конкордантност, което потвърждава ролята на генетичните фактори, но като цяло те нямат толкова базисно значение, колкото им се приписва.

Генетичните фактори по-скоро са свързани с повишен риск към наддаване на тегло и взаимодействат с други фактори от обкръжаващата среда, като неправилно хранене с консумиране на храни с високо съдържание на масти и кристална захар, приемане на големи количества храна, по-дълго прекарано време на физическо обездвижване пред телевизора и компютъра.

Протектиращи фактори срещу затлъстяване са кърменето, бавното хранене и повишената физическа активност!

По-голямата част от гените, които са свързани с предразположеност към затлъстяване, все още не са идентифицирани. В литературата има описани няколко форми на затлъстяване, които се наричат моногенни и са следствие на дефект или липса на даден ген. Те се срещат значително рядко, в под 5 % от всички случаи на затлъстяване. Характеризират се с високостепенно затлъстяване с много ранно начало в кърмаческата или ранна детска възраст.

Идентифицирането на тези гени към настоящия момент е само в рамките на научноизследователски проучвания. Към моногенните форми на затлъстяване се отнасят:

затлъстяване вследствие на мутации на гени, участващи в регулацията на хипоталамичната лептин меланокортинова система (вроден дефицит на лептин, лептинова резистентност вследствие мутация на лептиновия рецептор, дефицит на проопиомеланокортин, дефект на меланокортин-4 рецептора и др.)
затлъстяване вследствие мутация на гени, участващи в развитието на хипоталамуса
затлъстяване като част от комплексни синдроми, свързани с мутации на гени, чиято функционална връзка със затлъстяването не е установена
Към третата група се отнасят някои синдроми, като най-често срещан е синдромът на Prader-Willi, други синдроми от тази група са синдромите на Laurence-Moon-Bardet-Biedl, на Alström, на Cohen, на Mehmo, на Carpenter, на чупливата Х-хромозома и др.

Синдромът на Prader-Willi е генетично заболяване, което се характеризира със затлъстяване, лицев дисморфизъм, умствено изоставане и поведенчески нарушения. Среща се с честота 1 на 15 000 до 1 на 30 000 новородени. Диагнозата се поставя по клиничните белези и при наличие на достатъчно такива се потвърждава с ДНК анализ. Характерно за синдрома е наличието на генерализирано намален мускулен тонус в неонаталния и кърмачески период, лош сукателен рефлекс, недостатъчно наддаване на тегло, а след 2-годишна възраст е налице повишен апетит с обсебване от търсене на храна, рязко наддаване на тегло и развитие на високостепенно затлъстяване. При синдрома на Prader-Willi е налице характерен лицев дисморфизъм: бадемовидни очи, тясно чело, малка уста с по-тънка горна устна, извити надолу устни ъгли. Налице е също изоставане в умственото развитие, забавено или непълно полово съзряване и късен пубертет, по-светли от очакваното очи и кожа, малки длани и стъпала и др.

Синдромът на Laurence-Moon-Bardet-Biedl се характеризира със затлъстяване, пигментна дегенерация на ретината, полидактилия (по-голям брой на пръстите на ръцете или краката), фиброза на черния дроб, бъбречни нарушения, захарен диабет тип 2 и др.

При синдрома на Alström е налице ранно затлъстяване, дегенерация на ретината, перцептивна загуба на слуха, забавено пубертетно развитие, нарушения в чернодробната и бъбречна функция.

Множество проведени изследвания при еднояйчни близнаци потвърждават, че има тясна зависимост между генетичните фактори и телесното тегло на даден индивид.

Две скандинавски проучвания сред близнаци откриват висока степен на конкордантност в ИТМ. Финландско проучване обхващащо 7000 двойки близнаци, открива, че 55 до 74 % от общата вариабилност в ИТМ се дължи на генетични фактори. Шведско проучване сред близнаци също показва висока степен генетична зависимост в ИТМ.

Наднорменото тегло и затлъстяването показват тенденция за предаване в семействата от родителите на децата им. При лицата с положителна фамилна анамнеза (история) за затлъстяване, рискът за затлъстяване е от 2 до 8 пъти по-висок в сравнение с лицата, които не са фамилно обременени за затлъстяване. Този риск нараства, ако и двамата родители са със затлъстяване, както и ако се касае за високостепенно затлъстяване.

Среда на живот

Съвременната среда, в която живеем, значително се различава от тази на нашите предци.

През последните години редица проучвания свързват епидемията от затлъстяване с фактори на именно тази съвременна среда на живот, най-вече изобилието от храна, прием на висококалорийни, богати на мазнини и бързо резорбируеми захари храни, по-голям обем на порциите приемана храна, по-честата консумация на храни от заведения за бързо хранене (хамбургери, дюнери, пица и др.), по-дълго екранно време (пред телевизора, компютъра) и намалена физическа активност.

В ежедневието си сме “бомбардирани” от примамливи реклами на висококалорийни, евтини и удобни за консумация храни, опаковани в количество, което в повечето случаи далеч надхвърля препоръчителния дневен прием.

Храненето извън дома, особено в заведенията за бързо хранене, нараства в последните няколко десетилетия с тревожни размери и особено сред децата и младите хора. Тези храни обикновено са висококалорийни, богати на мазнини - наситени и транс-мазнини, на прости въглехидрати и сол. Употребата им се асоциира с по-висок индекс на телесна маса. Проучвания сочат, че храненето извън дома е свързано обикновено с прием на около 55 % повече калории в сравнение с домашно приготвените ястия.

Децата са особено уязвими по отношение на тяхната среда на живот, тъй като те имат ограничени възможности за нейната промяна. Те имат малък контрол върху вида на храната, която се консумира в семейството. Поради тази причина хранителните навици на децата обикновено са същите или подобни на техните родители. Същата зависимост се наблюдава и по отношение на моделите на физическа активност. Тези факти в съчетание с генетичната предразположеност обясняват предаването на наднорменото тегло и затлъстяването от родителите на децата.

Влиянието на факторите на средата на живот оказват влияние не само след раждането, но и дори още вътреутробно. През последните години все повече проучвания потвърждават тази връзка, като се въведе понятието “програмиран” метаболизъм (обмяна) на детето. Децата на майки с диабет по време на бременността (гестационен диабет), на бременни със затлъстяване или с наддаване на тегло през бременността над физиологичния праг от 12 кг, децата родени с високо тегло или малки за гестационната си възраст с последващо бързо “наваксване” на растежа са с повишен риск за затлъстяване впоследствие.

В допълнение съвременният стресов начин на живот още повече засилва влиянието на тези фактори и съответно затруднява борбата със затлъстяването.

Сам по себе си стресът не е заболяване, но хроничният стрес може да има отрицателен ефект върху физическото и психическо здраве и се сочи като един от факторите на средата на живот, свързани със затлъстяването. По време на стрес се активира симпатикусовата нервна система и се освобождават катехоламини - адреналин и норадреналин. Това от своя страна води до ускоряване на сърдечната честота, повишаване на артериалното налягане, умствената дейност и изпотяването, разширяване на бронхите и на кръвоносните съдове на крайниците, докато всички телесни функции, които не са в пряка връзка с непосредственото оцеляване на индивида, като репродуктивната и храносмилателна функции, са потиснати. Хормоналните промени при стрес са свързани с повишена секреция на хормоните на щитовидната жлеза и кортизол от надбъбречните жлези. Кортизолът служи като сигнал за освобождаване на мазнини и въглехидрати от мастната тъкан в кръвния ток. Едновременно с това се блокират ефектите на инсулина с цел глюкозата и мазнините да не навлизат в клетките, а да останат в кръвообращението, където са лесно достъпни като източник на енергия за нуждаещите се тъкани. Повишените сърдечна честота и кръвно налягане при хроничен стрес могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания, а повишените кортизолови нива допринасят за повишение на кръвния холестерол, който е главен рисков фактор за атеросклероза. Кортизолът е и главен рисков фактор за затлъстяване в коремната област.

Ефектите на хроничния стрес по отношение на апетита и хранителните предпочитания са различни при различните хора. Някои повишават теглото си в отговор на стреса, докато при други е налице потиснат апетит. Като предсказващ фактор на индивидуалния отговор при хроничен стрес може да се използва теглото преди началото на стреса. Хората, които са били с наднормено тегло или затлъстяване преди това, са по-склонни към наддаване на тегло в отговор на стрес в сравнение с тези, които са били с нормално телесно тегло. Точните причини все още не са установени, но се предполага ролята на повишените инсулинови нива при хората със затлъстяване. При тях има изразено предпочитание към консумиране на висококалорийни богати на мазнини и бързорезорбируеми захари храни, които действат върху опиоидните рецептори в мозъка за потискане на стресовите отговори. Установено е също така, че хората, изложени на силен стрес, се хранят по-често по типа на чести закуски, имат по-малко основни хранения и приемат в по-малко количество зеленчуци. Налице е също така и намалена физическа активност, като не е ясно дали заседналият начин на живот провокира стреса или стресът води до ограничаването на физическата активност.

 Ендокринни причини

Свързани със затлъстяването са различни ендокринни причини:

Дефицит на хормони на щитовидната жлеза - хипотиреодизъм;
Дефицит на растежен хормон - нанизъм при децата, акромегалия при възрастните;
Повишени кортизолови нива (синдром на Къшинг) са свързани със затлъстяване.
И при трите състояние е налице положителен енергиен баланс поради намален енергиен разход, а при децата е налице и забавена растежна скорост. В резултат се развива затлъстяване, а при децата то е в комбинация с по-нисък ръст.

Псевдохипопаратиреоидизмът е значително рядко ендокринно заболяване, което също е свързано със затлъстяване. Дължи се на резистентност към действието на паратиреоидния хормон, който е един от основните регулатори на калциево-фосфорната обмяна.

Причини от страна на централната нервна система

Затлъстяване се наблюдава при:

По-тежки мозъчни увреждания;
Редица мозъчни тумори;
При облъчване на централната нервна система.
Особено в следоперативния период при причини от страна на централната нервна система се наблюдава значително повишаване на теглото поради намалена двигателна активност и повишен енергиен внос.

 Лекарства

Сред лекарствата, отговорни за затлъстяването, е продължителното и / или в по-високи дози приложение на кортикостероиди. Това води до центрипетално затлъстяване (в областта на корема) и повишен сърдечно-съдов риск.

Други лекарства, които могат да доведат до затлъстяване, са: ципрохептадин, валпроат, прогестини, лекарства за лечение на диабет (инсулин, сулфанилурейни препарати), бета-блокери, антихистамини, някои антидепресанти и антипсихотични лекарства.

Затлъстяването в областта на корема, наричано още абдоминално, висцерален, централен, андроиден или тип “ябълка” затлъстяване, е основен определящ компонент на метаболитния синдром (МС), наричан по-рано синдром Х. Той представлява съчетание от най-значимите сърдечно-съдови рискови фактори: абдоминално затлъстяване, артериална хипертония, дислипидемия и инсулинова резистентност с хиперинсулинемия. Поради това е наричан още “смъртоносният квартет”.

Смята се, че около ¼ от възрастното население към настоящия момент е с МС. Той се явява на едно от първите места по заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Другите компоненти на МС включват:

нарушена гликемия на гладно, нарушен въглехидратен толеранс (считат се за преддиабетно състояние) или захарен диабет (ЗД) тип 2 (айсберга на нарушенията в глюкозната обмяна)
атерогенна дислипидемия (високи триглицериди, висок общ и “лош” LDL-холестероли аполипопротеин В и нисък “добър” HDL-холестерол и аполипопротеин А1)
високо кръвно налягане (артериална хипертония)
Причините за МС са все още не напълно изяснени, но със сигурност е доказана ролята на два фактора:

централното затлъстяване, което като масов скрининг се оценя най-добре чрез измерване на обиколката на талията
наличието на инсулинова резистентност, която е важен фактор за развитието на нарушен глюкозен толеранс при абдоминално затлъстяване
Съществуват различни дефиниции за МС на различни работни групи, но при възрастните днес в клиничната практика се използва консенсусното определение на Международната Диабетна Федерация от 2007 г, като диагнозата се поставя въз основа на следните критерии:

1. Наличие на централен тип затлъстяване, което за европеидната раса се оценя като обиколка на талията при мъжете над 94 см и при жените над 80 см. При ИТМ > 30 мг/кг2 се приема, че е налице висцерален тип затлъстяване и не е необходимо измерване обиколката на талията,

плюс поне два от следните показатели:

2. Ниво на триглицеридите (Тг) над 1,7 (150 мг/дл) ммол/л или провеждане на специфично лечение за повишени Тг

3. Понижен “добър” HDL-холестерол под 1,29 ммол/л (50 мг/дл) при жените и под 1,03 ммо/л (40 мг/дл) при мъжете или провеждане на специфично лечение във връзка с понижението му

4. Систолно артериално налягане над 130 mmHg и / или диастолно над 85 mmHg или провеждане на специфично лечение за артериална хипертония

5. Нарушена гликемия на гладно - кръвна захар над 5,6 ммол/л или нарушен глюкозен толеранс или диагностициран ЗД тип 2

В детската и юношеска възраст диагнозата също се поставя въз основа на критериите на Международната Диабетна Федерация от 2007 г, които са следните за отделните възрастови групи:

 От 6- до 10-годишна възраст

1. Обиколка на талията над 90-я персантил за съответните пол и възраст

Не може да се докаже МС. Необходимо е да се проведат допълнителни изследвания при фамилна обремененост за МС, захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване.

Пръв и водещ фактор е затлъстяването, съчетано с акантозис нигриканс, която е израз на хиперинсулинизъм.

 От 10- до 16-годишна възраст

1. Обиколка на талията над 90-я персантил за съответните пол и възраст

2. Повишени Тг над 1,7 ммол/л

3. Понижен "добър" HDL-холестерол под 1,03 ммол/л (40 мг/дл)

4. Систолно артериално налягане над 130 mmHg и / или диастолно над 85 mmHg

5. Кръвна захар на гладно над 5,6 ммол/л

 Над 16-годишна възраст

Използват се критериите за възрастните.

Всяко едно повишаване на ИТМ при деца и подрастващи с 0,5 мг/м2 е свързано с увеличаване на риска от МС с 50 %, като 1/3 от децата и юношите със затлъстяване отговарят на критериите за МС.

 Затлъстяване в областта на корема в детско-юношеската възраст често корелира с инсулинова резистентност (ИР) и хиперинсулинемия, които, ако не се постигне редукция на телесното тегло или не се започне лечение, показват тенденция да персистират във времето, довеждайки до повишен сърдечно-метаболитен риск с развитие на нарушен глюкозен толеранс, ЗД тип 2 и МС.

Връзката между количеството на мастната тъкан в областта на корема и намалената инсулинова чувствителност е потвърдена в много проучвания. Последната е следствие на факта, че при коремния тип затлъстяване има повишен приток на свободни мастни киселини от коремната мастна тъкан към черния дроб, като по този начин се подпомага метаболизма на мазнините, а не на кръвната захар.

 Натрупването на мастна тъкан в областта на корема е свързано с промени в мастния профил (дислипидемия), които се откриват по-често в мъжкия пол.

Предсказващото значение на обиколката на талията за наличието на промени в нивата на Тг и HDL-холестерола обуславят въвеждането на понятието ''хипертриглицеридемична талия''.

Атерогенната дислипидемия често се свързва с неалкохолна мастна чернодробна болест (НМЧБ), която заплашва да се превърне в едно от най-честите заболявания сред децата. Характеризира се с увеличено отлагане на масти в черния дроб, чието съдържание надхвърля с 5 до 10 % собственото му тегло и включва хистологични промени, които варират от стеатоза до неалкохолен стеатохепатит. Стеатохепатитът се характеризира с отлагане на Тг в чернодробните клетки и е доброкачествено състояние. При неалкохолния стеатохепатит освен отлагането на масти са налице възпалителни и фиброзни изменения в черния дроб, като състоянието може да прогресира до цироза. Понастоящем НМЧБ е най-честата причина за развитие на цироза при деца и за чернодробна трансплантация при възрастни в САЩ.

Затлъстяването в областта на корема е свързано и с развитието на хроничен възпалителен отговор, който играе важна роля в появата на свързаните със затлъстяването усложнения. Налице са увеличени маркери на възпалението, като интерлевкин 6 (IL-6), тумор некротизиращия фактор-алфа (TNF-α), високочувствителния С-реактивен протеин (hs CRP) и др. Този тип възпаление е нискостепенно и хронично и не е идентично с класическото хронично и остро възпаление при инфекции или травми.

Високочувствителният CRP се образува в черния дроб под въздействието на IL-6 и TNF-α и е независим рисков фактор за развитието на инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, мозъчен инсулт, периферна артериална недостатъчност.

Нелекуван МС води до бързо и прогресивно развитие на атеросклеротични съдови изменения с повишен сърдечно-съдов и мозъчно-съдов риск, както и до нарушения в глюкозната обмяна, чийто краен резултат е ЗД тип 2. Те от своя страна имат за резултат намалена продължителност и влошено качество на живот, повишена инвалидизация и смъртност.

Всички тези факти налагат да се извършва профилактика, ранно откриване и лечение на отделните компоненти на МС.

Артериална хипертония
Нисък HDL холестерол
Хипертриглицеридемия
Висок LDL холестерол
Нарушен глюкозен толеранс
Висок холестерол
Инсулинонезависим захарен диабет

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото