Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

Острият миокарден инфаркт (ОМИ) или сърдечен удар представлява остър коронарен синдром и е най-тежката изява на исхемичната болест на сърцето (ИБС).

Острите коронарни синдроми са остри форми на ИБС и се разделят на: нестабилна ангина пекторис (НАП), миокарден инфаркт без СТ елевации на ЕКГ (НСТЕМИ) и миокарден инфаркт със СТ елевации на ЕКГ (СТЕМИ).

Общото между всички остри коронарни синдроми е, че се получават в резултат на един патофизиологичен процес - атеросклероза и обтурация (пълна или непълна) на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето (коронарните артерии), и остър дисбаланс между кислородните потребности и кислородната доставка в участъка, кръвоснабдяван от засегнатия кръвоносен съд.

Нестабилната ангина пекторис или т.нар. прединфарктно състояние се дължи на непълно запушване на коронарна артерия. Некроза на сърдечномускулни клетки липсва, следователно не може да се говори за инфаркт.

Острият инфаркт на миокарда е остро възникнала некроза (смърт) на миокардни клетки, която се развива под въздействие на различни причини, провокиращи остра исхемия на миокарда. Най-често това става при атеросклеротично засягане на една или повече коронарни артерии с остро развитие на интракоронарна тромбоза при разязвяване на атеросклеротичната плака, водещо до временно или трайно запушване на един или повече съдове. В зависимост от засягането на дебелината на миокардната стена инфарктите се делят на две групи (на основата на ЕКГ промените):

НСТЕМИ или нетрансмуралният инфаркт най-често се дължи на непълно запушване на коронарна артерия, но в този случай има миокардна некроза, която не засяга цялата дебелина на сърдечния мускул (нетрансмурален). Разликата между НАП и НСТЕМИ е в лабораторните изследвания, които отчитат миокардна некроза (специфичния маркер Тропонин) - при НАП не е завишен, докато при НСТЕМИ е завишен.
СТЕМИ или трансмуралният инфаркт се дължи на пълно запушване на коронарна артерия, което води до пълно прекъсване на доставката на кислород и некроза (смърт) на мускулните клетки в зоната, кръвоснабдявана от засегнатата артерия. До загиване на първите миокардни клетки се стига след 15 минути от запушването на артерията.
Определящи фактори за това дали ще се развие нетрансмурален или трансмурален инфаркт са ранната спонтанна реперфузия (отпушване) и наличието на развита колатерална мрежа от съдове в исхемичната зона.

Причините за инфаркт

В основата на ИБС стои атеросклерозата на коронарните артерии. Рискови фактори за развитие на атеросклероза са: хипертонията, захарният диабет, дислипидемията, тютюнопушенето и намалената физическа активност. Тези фактори водят до дисфункция на ендотела (вътрешната обвивка на кръвоносните съдове). На местата с ендотелна дисфункция са създадени условия за формиране на атеросклеротични плаки, т.е. до натрупване на холестерол с последващо възпаление и фиброза на съдовата стена. Това води до стеснение на лумена на артериите. Атеросклеротичните плаки могат да нарастват за месеци, за дни и дори за часове.

Атеросклеротичните плаки се разделят на стабилни и нестабилни. Стабилната плака е характерна за стабилната ангина пекторис (САП), а нестабилната плака - за острите коронарни синдроми. Стабилноста на плаките не е свързана с нейния размер, а със степента на възпаление в нея, дебелината на фиброзната шапка и големината на липидното й ядро. Малки плаки с тънка обвивка по-често се разкъсват и това води до остра тромбоза поради бързата агрегация на тромбоцити около разкъсването. Нарастването на плаката за дни или месеци е свързано с неоклузивни разкъсвания на плаките, върху които насложеният тромб се организира и покрива с фиброзна тъкан, като всъщност се увеличава фиброзната „шапка”. 

Рисковите фактори за поява на атеросклероза и съответно на исхемична болест на сърцето се разделят на коригируеми и некоригируеми. Към некоригируемите рискови фактори спадат: пол, възраст и фамилна обремененост. Коригируемите рискови фактори са:

Тютюнопушене

Активното и пасивното тютюнопушене увреждат съдовия ендотел и по този начин благоприятстват появата на атеросклероза. Тютюнопушенето също така увеличава съсирваемостта на кръвта. Тютюнопушенето удвоява риска за поява на атеросклероза и ИБС. Прекъсването на тютюнопушенето частично възстановява причинените от него неблагоприятни ефекти върху съдовата стена. При спиране на тютюнопушенето се подобрява и липидният статус.

Високи холестерол и триглицериди (дислипидемия)

Холестеролът е основната част на атеросклеротичните плаки. Високите нива на т.нар. „лош” холестерол - LDL и също на триглицеридите са в основата на атеросклерозата. Повишението им се дължи на неправилен хранителен режим, състоящ се от прием на много животински мазнини, холестерол и въглехидрати. Нормално нивата на общия холестерол са < 5,0 mmol/l, на триглицеридите < 1,7 mmol/l. От друга страна високите нива на „добрият” холестерол - HDL (> 1.3 mmol/l) могат да помогнат за „изчистване” на излишния холестерол от кръвообращението и по този начин да намалят риска от инфаркт.

 Високо кръвно налягане

Високото кръвно налягане уврежда артериите, особено коронарните. Следователно рисковите фактори за поява на високо кръвно налягане са и рискови фактори за исхемична болест на сърцето. 

 

Намалена физическа активност

Обездвижването води до затлъстяване и съответно до по-високи нива на холестерола. Хора, които провеждат редовна аеробна физическа активност, имат по-нисък риск от инфаркт. Физическите натоварвания за полезни в понижаването и на кръвното налягане.

 

Диабет

Диабетът е един от най-сериозните рискови фактори за поява на атеросклероза и исхемична болест на сърцето. Около 60 % от пациентите с миокарден инфаркт имат диабет или нарушен глюкозен толеранс. Около 40 % от пациентите с диабет имат преживяно остро коронарно събитие през живота си. Добрият контрол на диабета води до намаляване на сърдечно-съдовия риск при диабетици.

Алкохол

Умерената употреба на алкохол повишава нивата на HDL холестерола (добрия холестерол) и по този начин има предпазващ ефект по отношение на миокардния инфаркт. Мъжете не трябва да превишават повече от 75 мл концентрат на ден, а жените повече от 50 мл. Повишеният прием на алкохолни напитки води до покачване на артериалното налягане и на триглицеридите, което на свой ред повишава риска от инфаркт. Полифенолите, субстанции във вината, са с доказан антиоксидантен ефект, намаляват сърдечно-съдовия риск и подобряват ендотелната дисфункция. 

Симптомите при инфаркт

Основен симптом при острия миокарден инфаркт е гръдната болка (стенокардна болка). Тя се причинява от дразненето на нервните окончания в зоната на инфаркта. Гръдната болка при инфаркт може да започне в покой или при минимални физически усилия, както и при психоемоционален стрес. Болката е силна, продължителна, на широка основа и трудно се повлиява с нитроглицерин. Често болните описват жестоки, режещи болки зад гръдната кост, траещи от 20 минути до няколко часа.

Характерно за гръдната болка при инфаркт е и разпространението и към горните крайници, шията, челюстите, гърба или епигастриума (може да имитира коремни болки). Някои пациенти съобщават само за неясен натиск в областта на гърдите.

Понякога гръдната болка е съпроводена от чувство на безпокойствие, изпотяване, гадене, повръщане, задух, слабост и сърцебиене. Болката при миокарден инфаркт не се повлиява от нитроглицерин. Инфарктът на миокарда може да протече и асимптомно (10-30 %), особено при по-възрастни диабетици или след аортокоронарен байпас. Понякога инфарктът се проявява със своите усложнения - остра сърдечна недостатъчност, синкоп или периферна емболизация.

Диференциалната диагноза на гръдната болка е широка. Винаги трябва да се обмислят и несърдечни причини:

Дисекация на аортата - остра гръдна болка на пристъпи, траеща часове наред. Болката често преминава в  гърба или долните крайници. Характерно е, че на някоя от големите артерии на крайниците може да не се напипва пулс.
Остър перикардит - болката при перикардит е също така остра и е придружена често със кашлица и задух. Локализацията на болката е в раменете, шията и се разпространява към трапецовидния мускул.
Плеврална болка - остра, режеща болка, която се появява при всяко вдишване. При спиране на дишането болките изчезват.
Белодробна емболия - при БТЕ преобладава задуха. Болката има плеврален характер и е локализирана в страни на гръдния кош. Анамнезата за предразполагащи фактори за БТЕ насочва към тази диагноза.
Костохондрит (синдром на Tietze) - характерно е, че болката е в една точка (посочва се с пръст), усилва се при натиск и зависи от движенията на стената на гръдния кош. Засегнатата област може да бъде зачервена.
Херпес зостер - болката често се появява преди появата на типичния обрив и това затруднява диагнозата. Типично за болката при херпес зостер е отношението й към определен дерматом (зона от кожата, инервирана от един сетивен нерв).
Пневмоторакс - главният симптом е внезапно започващ задух и дразнеща кашлица.
Рефлуксен езофагит - типична е парещата болка, която се влошава при легнало положение.
Руптура на хранопровода - липсват характерните ЕКГ промени, болката е свързана с преглъщането, може да има хидропневмоторакс, подкожен емфизем и медиастенални крепитации.
Депресия - болните чувстват постоянен натиск в гръдите, който се усеща в покой и изчезва при усилие.

Симптоми на инфаркт

Торакална болка
Инфаркт на миокарда
Гръдна болка, имитираща стенокардия
Гръдна болка при деца
Болка в гръдната област
Болка в областта на гърдите при мъже
Остър миокарден инфаркт
Болка подобна на тази при стенокардия
Обща характеристика на симптомите при инфаркт
Болезненост в областта на гърдите
Стабилна стенокардия
Преден инфаркт
Остър заден миокарден инфаркт
Силна гръдна болка
Гръдна болка
Перикардит след миокарден инфаркт
След миокарден инфаркт
Скорошен миокарден инфаркт

Лечение на миокардния инфаркт

Острият миокарден инфаркт е тежко състояние, изискващо лечение в интензивно кардиологично отделение и прецизен лекарски подход. Рискът от смърт е толкова по-малък, колкото по-бързо се предостави специализирана лекарска помощ. Всеки човек би трябвало да знае, че внезапна стягаща болка в гърдите, траеща повече от 5 минути, изисква незабавно да се потърси лекарска помощ. В лечението на миокарден инфаркт се разглеждат три фази: доболнична, болнична и последваща амбулаторна (в слединфарктния период).

Доболнична фаза

Лекарят от първия контакт при подозрение за остър инфаркт на миокарда трябва да даде ацетилсалицилова киселина 325-500 мг и клопидогрел 300 мг. Много е важно да се преодолее болката - с опиати (морфин или фентанил). При болни с пулс над 60 удара/минута, които нямат противопоказание, трябва да се даде бета-блокер. При брадикардия се дава атропин 0,5 мг i.v. неколкократно до обща доза 3 мг. Важно е и подаването на кислород с маска - 10 л/мин. При високо кръвно налягане се дават бета-блокери и нитрати, а при ниско кръвно налягане - вазопресори. При ниско кръвно налягане при остър миокарден инфаркт със засягане на дясната камера трябва да се осигури достатъчно вливане на течности (кристалоиди). При нужда (изпадане на пациента в клинична смърт) се започва кардиопулмонална ресусцитация (КПР). Лекарят трябва да вземе правилно решение за по-нататъшното поведение и насочване на болния. Ако диагнозата миокарден инфаркт е сигурна, се индуцира реперфузионно лечение (лечение, чрез което ще се премахне причината за миокардния инфаркт).

Болнична фаза

Пациентите с остър инфаркт на миокарда се настаняват в интензивно кардиологично отделение. След приемането хемодинамичните показатели на болния трябва да бъдат на мониторирани - сърдечен ритъм, пулс и артериално налягане. Следят се още дихателната честота, сатурацията, часовата диуреза и телесната температура. Продължават обезболяването и подаването на кислород. Провеждат се електрокардиографско, ехокардиографско и лабораторни изследвания.

Медикаментозно лечение при миокарден инфаркт

Антикоагуланти и антиагреганти

Антиагрегантите и антикоагулантите се дават още в доболничната фаза. Препоръчва се ацетилсалицилова киселина да се взема непрекъснато след миокарден инфаркт, заедно с клопидогрел за 12 месеца при пациенти след РСІ. По този начин се намалява рискът от тромбоза в стента, а също така значително се намалява рискът от повторни инциденти.

Бета-блокери

Бета-блокерите намаляват честотата на сърдечната дейност, кръвното налягане и контрактилитета. Това води до подобряване на коронарния кръвоток и до намалена кислородната консумация от страна на миокардните клетки. В острата фаза на миокардния инфаркт бета-блокерите са показани при пациенти с ускорена сърдечна дейност (> 80 уд./мин.) заедно с високо кръвно налягане при запазена систолна функция на лявата камера. Поради потискането на контрактилитета те са неподходящи при проява на сърдечна недостатъчност, признаци на нисък сърдечен дебит, при AV-блок, както и при съпътстваща бронхиална астма. Целта при лечение с бета-блокери е постигане на сърдечна честота 50-70 уд./мин. и систолно кръвно налягане 120 mmHg. При стабилни пациенти се дават още през първите 24 часа. Започва се с ниски дози. Бета-блокерите подобряват прогнозата при остър инфаркт на миокарда.

Статини

Статините са лекарства, които понижават нивата на липидите в кръвта и освен това имат и много нелипидни ефекти (плеотропни ефекти), които водят до стабилизиране на атеросклеротичните плаки. Лечението със статини е индикирано при всички пациенти с остър инфаркт на миокарда. Целта е намаляване на нивата на холестерола (LDL < 2,5 mmol/l). При ОМИ се дават още в първите часове. Не се дават при пациенти с чернодробна дисфункция. На всички пациенти с ОМИ трябва да се изследва липиден профил през първите 24 часа.

АСЕ инхибитори

АСЕ инхибиторите са показани при всички хемодинамично стабилни пациенти с остър миокарден инфаркт. Дават се още в първите часове и след това продължително. Най-голяма полза от лечението с АСЕ инхибитори има при пациентите със сърдечна недостатъчност и дисфункция на лявата камера (ФИ < 40%) и нормално или повишено кръвно налягане. При хемодинамично нестабилни пациенти се изчаква с даването на АСЕ инхибитор до стабилизиране на състоянието. При непоносимост към АСЕ инхибитори се дават ангиотензин ІІ рецепторните блокери - АРБ.

Нитрати

Интравенозните нитрати са индикирани при всички пациенти с миокарден инфаркт, при които персистират стенокардните оплаквания и високо кръвно налягане и при сърдечна недостатъчност. Контраиндицирани са, ако пациентът е приемал през последните 24 часа инхибитор на фосфодиестеразата тип 5 – sildenafil (Viagra).

Калциеви антагонисти

Калциевите антагонисти нямат място в рутинното лечение на миокардния инфаркт. Изключение прави верапамилът, който може да се дава при пациенти с непоносимост към бета-блокери, за намаляване на сърдечната честота. Верапамил не се дава при намалена систолна функция (намалена ФИ) на лявата камера или при прояви на сърдечна недостатъчност. Не се дава заедно с бета-блокер.

Антиаритмични препарати

Профилактичното даване на антиаритмични препарати при пациенти с остър миокарден инфаркт не е показано. Важно е периодично да се следят нивата на калий в кръвта. При настъпването на тахиаритмия (камерни тахикардии, фибрилации и мъждене на предсърдията) в хода на инфаркта най-подходящ антиаритмик е амиодаронът. При сериозни резистентни аритмии се дава и магнезий бавно и.в. При предсърдно мъждене с бърз камерен отговор е уместно прилагането на бета-блокери и амиодарон. При тахифреквенция и сърдечна недостатъчност е показан и дигиксинът. Целта е да се забави сърдечната дейност и така да се намали кислородната консумация от миокарда. При пациенти със синусова брадикардия с ниско кръвно налягане и при AV-блок ІІ и ІІІ степен се дава атропин.

Прочете още информация за различните методи на лечение на инфаркт:
ACE инхибитори
Бета-блокери
Лечение с нитроглицерин

Усложнения при инфаркт на миокарда

Застойна сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност може да настъпи както в ранния, така и в по-късните етапи след миокарден инфаркт. Острата сърдечна недостатъчност е най-честото усложнение в острата фаза на миокардния инфаркт. Тя е резултат на парадоксално систолно изпъкване на инфарктната зона (дискинезия), което значително редуцира левокамерната функция. Острата левостранна недостатъчност се манифестира със силен пристъпен ортопноичен (в легнало положение) задух и прояви на белодробен оток (отделяне на розови храчки). Застойната сърдечна недостатъчност в хроничния стадий се проявява с постепенно настъпващи и усилващи се задух, отпадналост и лесна умора, в началото при по-големи натоварвания и в последствие и в покой. Лечението при острата сърдечна недостатъчност се провежда с подаване на кислород, диуретици и.в. и морфин в доза 2,5-5 мг за облекчаване на задуха. При високо кръвно налягане се дават нитрати и.в. според стойностите на кръвното налягане. Следи се сатурацията на кръвта с кислород и кръвните газове. Кислородът се подава с неинвазивна белодробна вентилация с позитивно налягане в края на издишването (РЕЕР). При незадоволителни резултати в стойностите на сатурацията на кръвта с кислород и кръвно-газовия анализ се предприема ендотрахеална интубация и изкуствена белодробна вентилация (ИБВ).

При инфаркт на дясната камера има ниско кръвно налягане, пренапълнени вратни вени, без белодробен застой. Лечението се провежда с вливане на кристалоиди в доза 1000-2000 мл през първите часове и 200 мл/ч. след стабилизиране на кръвообращението. Ако при това кръвното остане ниско, се включват инфузии с катехоламини. 

Механични усложнения

Руптура (разкъсване) на свободната сърдечна стена - сериозно усложнение с много висока смъртност. Диагнозата на това усложнение е клинично-ехокардиографска. Пациентите, при които настъпва това усложнение, са в шоково състояние и с клинична картина на сърдечна тампонада. От ехокардиографията се установява течност в перикарда. Временно решение на проблема е перикардиоцентеза (перикардна пункция). Нужна е незабавна кардиохирургична интервенция за зашиване на руптурата.

Руптура на камерния септум - среща се при 1-2 % от болните с миокарден инфаркт. Проявява се с влошаване на хемодинамичните показатели и поява на изразен систолен шум на аускултация. Диагнозата и на това усложнение се потвърждава ехокардиографски. Метод на лечение е бързата кардиохирургична интервенция с кръпка на мястото на дефекта. Налага се и поставяне на интрааортна балонна контрапулсация (IABP). За да има шанс за оцеляване на пациента, руптурата на междукамерната преграда трябва да се затвори хирургично до 48-мия час.

Руптура на папиларен мускул - руптура на папиларен мускул, която води до остра митрална регургитация. Това може да доведе до настъпване на тежък белодробен оток и / или кардиогенен шок и смърт. Митралните увреждания се диагностицират с аускултация и ехокардиографски. И тук е показано въвеждане на интрааортна балонна контрапулсация (IABP) за хемодинамично стабилизиране. Дават се нитрати и.в., за да се намали налягането в белодробната артерия и пулмокапилярното налягане. Метод на лечение е кардиохирургична интервенция със замяна или пластика на митралната клапа.

При консервативното лечение на механичните усложнения смъртността е около 90 % и при бърза кардиохирургична намеса тя може да се намали до 50 %. 

Ритъмни усложнения

Аритмиите - много често явление при остър миокарден инфаркт. 50 % от пациентите с ОМИ умират от настъпване на животозастрашаващи аритмии.

Камерни екстрасистоли - срещат се почти при всички пациенти с остър миокарден инфаркт. Не са животозастрашаващи и освен бета-блокер не изискват друго антиаритмично лечение.

Камерна тахикардия - късите пристъпи на камерна тахикардия са също често срещани и не изискват специално лечение. Опасни са по-продължителните камерни тахикардии (> 30 секунди), които обикновено са хемодинамично значими. Лекарство на избор е амиодарон. При срив в хемодинамиката е показано и електрокардиоверзио.

Камерно мъждене - животозастрашаваща аритмия. Различават се първично и вторично камерно мъждене. Първичното възниква през първите 4 часа от започването на ОМИ. До вторичното се стига чак 48 часа след възникването на острия миокарден инфаркт при пациенти с тежка сърдечна недостатъчност. То е знак за лоша прогноза и е индикация за имплантация на имплантируем кардиовертер дефибрилатор (ICD). Камерното мъждене се лекува с незабавна дефибрилация с бифазен разряд. При неуспешна дефибрилация се започва кардиопулмонална ресусцитация - обдишване, индиректен сърдечен масаж, адреналин, натриев бикарбонат. Умесно е и прилагането на амиодарон и.в. 

Предсърдно мъждене - пристъпите на предсърдно мъждене се срещат при 20 % от пациентите с миокарден инфаркт. По-често се среща при пациенти с ОМИ, които развиват сърдечна недостатъчност. Застрашаващо живота е предсърдното мъждене с бърз камерен отговор поради хемодинамичната нестабилност. При пристъп на предсърдно мъждене се дава амиодарон и.в. с цел възстановяване на синусов ритъм. За забавяне на сърдечната честота се дават и бета-блокери или дигоксин и.в. При неповлияване и задълбочаване на сърдечната недостатъчност е показано провеждане на електрокардиоверзио. При пациентите с предсърдно мъждене трябва да се провежда и антикоагулантно лечение.

Атриовентрикуларен блок (AV-блок) - AV-блок І и ІІ степен тип Wenckebach в повечето случаи не изискват лечение. AV-блок ІІ степен тип Mobitz и AV-блок ІІІ степен са индикация за временна или постоянна кардиостимулация, ако причиняват хемодинамична нестабилност и не реагират на лечение с атропин.

Асистолия - спиране на сърцето. Изисква незабавно започване на кардиопулмонална ресусцитация - обдишване, индиректен сърдечен масаж, адреналин, атропин, натриев бикарбонат. Поставя се транскутанна и по-късно трансвенозна кардиостимулация.

Всички описани усложнения водят до остра сърдечна недостатъчност и развитие на кардиогенен шок с висок риск за живота на пациента.

Други усложнения

Вътрешносърдечни тромби - най-често се срещат при обширни инфаркти на предната стена. Диагностицират се ехокардиографски. Лечение се провежда при наличие на подвижни тромби, с нискомолекулен хепарин s.c. с перорални антикоагуланти за 3-6 месеца.

Ранен перикардит (pericarditis epistenocardica) - възниква обикновено след 48 часа от началото на инфаркта. Става въпрос за сух перикардит, проявяващ се с треска, болки в гръдите с пробождащ характер, свързани с дишането, повишена температура и суправентрикуларни аритмии. Ехокардиографски се откриват малки изливи - до 50мл. Лекува се с нестероидни противовъзпалителни средства.

Късен перикардит (Синдром на Dressler) - известен и като синдром на 3 Р-pericarditis, periarthritis humeroscapularis, pneumonitis. Започва няколко седмици след инфаркта и е съпроводен с повишена температура. Дават се парацетамол, ацетилсалицилова киселина и кортикостероиди. Среща се рядко.

Рехабилитация след инфаркт

Според Европейското кардиологично дружество кардиорехабилитацията се дефинира като "съвкупност от интервенции, насочени към постигане на най-добри физически, психически и социални възможности, така че пациентите с хронични или след остри сърдечни заболявания да запазят или заемат тяхното присъщо място в общество". Рехабилитационните програми, включващи основно физически упражнения с аеробно, метаболитно въздействие, но също и силови упражнения, се отразяват благоприятно върху качеството на живот и прогнозата при пациенти със сърдечни заболявания. Те имат положителен ефект върху физическия работен капацитет, симптоматиката и психичното състояние. Подобрява се контролът на рисковите фактори. Най-подчертан и безспорно доказан е този ефект при болните с коронарна болест и с хронична сърдечна недостатъчност.

Един от основните въпроси при изграждането на рехабилитационните програми е изборът на най-подходяща интензивност на прилаганите физически упражнения. Не трябва да се забравя, че немалка част от пациентите имат първично нисък работен капацитет поради заседнал начин на живот, затлъстяване, напреднала възраст и не могат да толерират натоварванията с висока интензивност. Не трябва да се забравя, че болните имат физически натоварвания не само по време на рехабилитационните процедури, но и в ежедневието си. Важна част от рехабилитационната програма е обучението на пациентите по отношение на тяхната двигателна активност в домашни условия.

Рехабилитацията при инфаркт на миокарда започва няколко часа след приемането в болница и продължава няколко седмици до месеци след изписването. Задържане на легло е индикирано, само ако продължават признаците на миокардна исхемия, ако болният има стенокардия, сърдечна недостатъчност или ако е хемодинамичен нестабилен. При асимптомни болни с некомплициран инфаркт рехабилитацията може да започне още след успешното реперфузионно лечение.

Рехабилитацията на болните с миокарден инфаркт претърпя значителни промени през последните десетилетия поради драстичното намаляване на сроковете за болнично лечение на пациентите (съкращаване на хоспитализацията от няколко седмици до 3-5 дни в последните години), ранната реваскуларизация (първична перкутанна интервенция и фибринолиза), промененото отношение към някои средства и др. Тя преминава през 3 фази.

Фаза I (вътреболнична фаза) има продължителност 3-5 дни при неусложнени пациенти. При възникване на усложнения срокът на хоспитализация се удължава. Целта е достигане на ниво на двигателна активност, което да осигури самообслужването на болния. Започва се обучение на пациентите относно ролята на двигателната активност, сроковете на рехабилитационната програма, контролът и самоконтролът на интензивността на физическите натоварвания, симптомите, които могат да бъдат провокирани, значението на рисковите фактори.

Мониторирането на основните хемодинамични показатели (сърдечна честота и артериално налягане) се извършва преди, по време на и след процедурата. При необходимост (високорискови болни) се прилага телеметричен ЕКГ контрол.

През първите 24 часа болният е на строг постелен режим. Разрешават се минимални физически усилия, като заемане на удобно положение в леглото, хранене с помощ в полуседнало положение. При хемодинамично стабилни болни с овладяна стенокардна симптоматика и липса на усложнения в края на първото денонощие се включват упражнения за периферните части на тялото и дихателни упражнения в легнало положение.

На втория ден се разрешава сядане в леглото 2-4 пъти на ден за 10-15 минути, извършване на тоалет, самостоятелно хранене. Включват се дихателни упражнения и упражнения за периферни мускулни групи в легнало положение. В края на деня болният може да седне с пуснати крака. Заниманията са 2-3 пъти дневно.

На третия ден се извършва вертикализация на болния, първи крачки около леглото, упражнения в легнало и седнало положение. В следобедните часове се разрешава разходка около леглото и по-късно в стаята. Двигателният режим се разширява постепенно през следващите дни в рамките на натоварвания с ниска интензивност при повишение на сърдечната честота с не повече от 10-20 за минута. Задължително болният се инструктира за двигателната активност в домашни условия.

Фаза II започва непосредствено след изписване на болния или в рамките на първите 2 седмици. Желателно е провеждане на симптом-лимитиран ергометричен тест (най-често субмаксимален) преди включването в програмата за рехабилитация. В началото може да бъде провеждана в специализирани болници за рехабилитация или директно в амбулаторни условия. В първите 2-4 седмици се прилагат аеробни натоварвания с ниска интензивност, които имат поддържащ ефект по отношение на физическия капацитет. След този етап се провежда максимален (при някои от болните симптом-лимитиран) ергометричен тест, с оглед точното дозиране на физическите натоварвания.

На базата на получените резултати се включват аеробни натоварвания с умерена до висока интензивност и силови натоварвания с умерена до висока интензивност и силови натоварвания с оглед постигане на тренировъчен ефект (увеличаване на аеробния капацитет и силовите възможности на пациента). Постепенно се увеличава и плътността на тренировките. Добре проведената рехабилитационна програма може да повиши физическия работен капацитет при някои от болните над възможностите преди инфаркта. Ефектът на рехабилитационна програма е особено подчертан при пациенти, които са имали заседнал начин на живот, възрастни хора, пациенти с хронична ИБС и лош функционален клас.

Целта на фаза III (поддържаща) е задържане или повишаване на физическия работен капацитет. Заниманията са индивидуални или групови и се провеждат без непосредствен контрол от специалист. Препоръчват се редовни консултации с кинезитерапевт (1-2 пъти месечно) с оглед оптимизиране на методиката и тренировките. Аеробните натоварвания могат да бъдат с умерена до висока интензивност. Препоръчваните силови натоварвания са с леки до умерени тежести, с възможност за 10-15 повторения на всяко от упражненията. Не се препоръчват аеробни и силови натоварвания, близки до максималните. Продължителността на тази фаза не е ограничена.

 

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото