Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
fShare
0
Pin It

Катарактата представлява състояние, което се характеризира със замъгляване на лещата на окото, което води до намаляване на зрението. Възможно е състоянието да засегне едното или двете очи. Често заболяването се развива бавно. Освен намалено зрение, при катаракта могат да се наблюдават избледняване на цветовете, светлинни отблясъци, затруднено нощно виждане, отпадане на части от зрителното поле и други. Тези оплаквания могат да причинят затруднения в шофирането, четенето и разпознаването на лица. Катарактата причинява 1/2 от слепотата и 33 % от зрителните увреждания в световен мащаб.

Катарактата най-често се дължи на напредналата възраст, но може да се наблюдава след травма, експозиция на радиация, да бъде вродена или да възникне след хирургична интервенция на окото. Рискови фактори за поява на заболяването са диабет, тютюнопушене, продължителна експозиция на слънчева светлина и други.

Превенцията на заболяването включва носене на слънчеви очила и отбягване на тютюнопушенето. Началните симптоми на заболяването могат да бъдат облекчени с адекватни очила. Обикновено, пълно и дефинитивно лечение се постига с хирургична интервенция, състояща се в заместване на увредената леща с изкуствена такава. Хирургична интервенция се налага при тежки зрителни нарушения. По принцип хирургичната интервенция се свързва с повишаване качеството на живот на пациентите.

Около 20 милиона души в световен мащаб страдат от слепота, причинена от катаракта. Тя е причина за 5 % от слепотата в САЩ и близо 60 % от слепотата в Африка и Латинска Америка. Катарактата се среща по-често с напредване на възрастта. Около 1/2 от населението в САЩ на възраст над 80 години страдат от някаква форма на катаракта.

В зависимост от засягането на лещата се наблюдават 3 вида катаракта:

субскапуларна катаракта - засяга гърба на лещата. Хора, страдащи от диабет или такива, приемащи големи дози кортикостероиди, са изложени на по-голям риск от развитие на този вид катаракта.
нуклеарна катаракта - образува се дълбоко в централната зона (нуклеус) на лещата. Нуклеарните катаракти обикновено се свързват с напреднала възраст.
кортикална катаракта - характеризира се с бели петна, започващи в периферията на лещата, които постепенно се разпространяват към центъра, подобно на гъби. Този вид катаракта се наблюдава в кортекса на лещата, който представлява частта на лещата, заобикаляща централния нуклеус.

Катарактата е заболяване, което засяга очната леща. Нормалният път на светлината през зрителния анализатор включва преминаване на светлинните лъчи през роговицата, зеницата и след това през очната леща. Лещата служи за фокусиране на светлинните лъчи върху ретината в задната част на окото. Чрез нея образът се предава на очния нерв, който предава получената информация до мозъка за нейното обработване.

Катарактата се появява, когато настъпи отлагане на протеин в лещата, което нарушава нейната прозрачност. Това нарушава преминаването на светлина през лещата, което причинява загуба на зрение. Тъй като новите клетки на лещата се образуват от външната страна на лещата, старите клетки са притиснати в центъра на лещата, което спомага за образуване на катаракта.

Съществуват няколко рискови фактори, които спомагат възникването на катаракта:

напреднала възраст
захарен диабет
прием на голямо количество алкохол
прекомерна експозиция на слънчева светлина
експозиция на йонизираща радиация
фамилна анамнеза за катаракта
повишено кръвно налягане
затлъстяване
предходно очно увреждане или възпаление
продължителна употреба на кортикостероиди
тютюнопушене

Първоначалните симптоми на катаракта, изразяващи се в замъглено зрение, могат да засегнат само малка част от очната леща и е възможно пациентът да не осъзнава все още настъпването на загуба на зрение. С нарастване на катарактата замъгляването на лещата става все по-голямо и в крайна сметка нарушава преминаването на светлината през нея.

Наблюдаваните симптоми при изявената катаракта са замъглено зрение, затруднено виждане през тъмните часове на денонощието, чувствителност към светлина, поява на отблясъци в зрителното поле, честа промяна в диоптъра на коригиращите очила, двойно виждане, нарушаване на цветното зрение и други.

Най-характерното оплакване при болните с нуклеарни катаракти е поява на късогледство в напреднала възраст или ако очите са били миопични, късогледството с напредване на възрастта започва да расте. Някои болни, които са носили очила за корекция на пресбиопията, изведнъж започват да четат без очила. Друго характерно оплакване е силното заслепяване при слънчево осветление. Това се дължи на силното свиване на зеницата при яркото слънчево осветление, при което помътненото лещено ядро задържа лъчите. Болните са принудени да носят тъмни очила или да засенчват очите си, за да виждат по-добре при по-широки зеници.

Повече информация за признаците и симптомите при катаракта може да прочетете тук:

Лошо нощно зрение
Замъглено зрение с двете очи
Загуба на зрение
Слепота
Повишена дразнимост към ярка светлина

 Наследствени катаракти

Наследствените катаракти са генетически обусловени и се предават обикновено доминантно, по-рядко рецесивно. Те биват частични и тотални. Наследствените катаракти обикновено не прогресират.

По разположението в лещата и по морфологията на мътнините се различават следните по-типични форми на наследствени катаракти: предна поларна катаракта и задна поларна катаракта.

Касае се за малки, ограничени, белезникавосивкави мътнини, разположени субкапсулно в предния или задния полюс на лещата. Зрението обикновено не се засяга. Пирамидалната катаракта е разновидност на предната поларна катаракта, когато върху предната лещена капсула точно в центъра на лещата се открие пирамидално надигане с бял цвят. Това всъщност е остатък от пупиларната мембрана. Пирамидалната катаракта също не пречи на зрението и не се оперира.

Наблюдават се още: нуклеарна катаракта, при която мътнината заема ембрионалното ядро на лещата, вретеновидна катаракта, при която мътнината има форма на вретено и се простира по оста на лещата, звездовидна катаракта, при която мътнините са наредени под формата на звезда, коронарна катаракта, с едри мътнини под формата на бухалчици, наредени като корона в периферията.

Вродена катаракта - cataracta congenita
Вродените катаракти са всъщност придобити по време на ембрионалното развитие на плода под въздействието на външен фактор. Те не са генетично обосновани и не се предават по наследство. Типичен пример в това отношение представляват вродените катаракти при ембриопатиите (рубеола, токсоплазмоза и др.), при които се развиват тотални катаракти със или без други увреждания в очната ябълка.

Особено място заема слоестата вродена катаракта. Тя не е рядко заболяване и поради това, че води до чувствително намаление на зрението у децата, е обект на оперативно лечение. Като етиологични моменти за появата на слоеста катаракта се изтъкват тетанията, рахитът и спазмофилията, въобще състояния, свързани със смущения в калциевата обмяна.

Измененията в лещата са типични и лесно се откриват при разширени заници. При просветляване кората на лещата в периферията изглежда съвършено прозрачна, но тези слоеве, които са около ядрото, са потъмнени. Самото ядро е също прозрачно, обвито, както се казва, в слой непрозрачна кора. Особено характерни са т.нар. "ездачи", разположени като скоби върху потъмнените части на кората. Засягат се винаги и двете очи.

Големината на катарактата, както и нейната плътност, определят поведението на лекаря. В някои случаи зрителната острота може да се подобри чувствително, като се децентрира зеницата посредством оптична иридектомия. Така се дава възможност на детето да гледа през прозрачните периферни части на лещата. В други случи лещата трябва да се отстрани оперативно и да се предпишат корекционни очила или контактни лещи.

Тоталните вродени катаракти се лекуват само оперативно. Прави се дисцизия на лещата, линеарна екстракция или аспирация на лещените маси.

Старческа катаракта

Най-характерният представител на придобитите катаракти е старческата катаракта - cataracta senilis. Терминът "катаракта' произлиза от древногръцкото kataract, което означава водошад. Древните гърци са предполагали доста наивно, че зад роговицата и зеницата пада някакъв вид течност, която възпрепятства зрението. В българския език са добили популярност термините "старческо перде", "вътрешно перде" или "сиво перде".

Обикновено старческата катаракта се появява след петото десетилетие на живота и засяга последователно и в много по-редки случаи едновременно и двете очи. Възможно е да изминат няколко месеца от появата на първите мътнини в лещата до пълното "узряване"на катарактата.

Старческата катаракта може да бъде разделена на две основни форми - кортикална и нуклеарна.

Кортикална катаракта - както подсказва самото име, започва от кората на лещата. Още преди да са възникнали първите субективни признаци, в периферията на лещата се забелязват при просветляване спицовидни или клиновидни мътнини с върхове, насочени към центъра, и основи - към екватора на лещата. Субективните симптоми обикновено възникват едва тогава, когато мътнините са достигнали зеничната част на лещата, или в случаите, когато бъдат разпространени по задната част на кората на лещата. Пациентите установяват, че виждат неясно и съобщават, че виждат светлите обекти (лампи, луна и др.) с многократно умножение - полиопия. С напредване на състоянието все повече се засилва неясното виждане, докато се достигне положение, при което болният да може да прави разлика само между светло и тъмно.

В развитието на кортикалната старческа катаракта - cataracta senilis incipiens, не се установява цялостно помътняване на лещената кора, очното дъно се просветлява и дори се оглежда. Наблюдава се умерено намаление на зрителната острота. Стадият на инципиентната катаракта е най-дълъг и привършва напълно при помътняване кората на лещата. Болният обикновено няма способността да различава предметите и може да направи разлика само светло от тъмно. С това катарактата навлиза във втория стадий - на интумесцентната катаракта - cataracta senilis intumescens. При този стадий се наблюдава набъбване на лещените маси, те стават нехомогенни, между фибрилите се откриват водни цепки и вакуоли, изпълнени с течност. Предната камера на лещата е плитка поради избутването на ириса напред.

Лещата притежава седефен блясък, с течение на времето настъпва хомогенизация на помътнените лещени участъци, лещата губи излишната вода, намалява нейният обем, става сивкавобелезникава, непрозрачна. Това е стадият на зрялата катаракта - cataracta senilis matura. Предната камера отново придобива нормалната си дълбочина. Ако в този стадий, който може да продължи с месеци и години, не бъде предприета екстракция на лещата, катарактата може да премине в стадий на презряване - cataracta senilis hypermatura, при който кората се разводнява, трансформира се в млекоподобна материя, а ядрото е загубило опора в нормалната консистенция на кората и се утаява в долната част на лещената капсула. В този стадий се наблюдава дегенерация на лещената капсула, което я прави силно пропусклива за лещените белтъци и е възможно да се развие асептичен, факоанафилактичен ирит.

Нуклеарни катаракти се развиват предимно при индивиди, които страдат от миопия. По същество, настъпилите промени в лещата при нуклеарните катаракти представляват склероза на лещеното ядро при непокътната прозрачност на кората. В някои случаи в ядрото настъпва отлагане и на тъмен, кафеникавочервеникав пигмент. Основното оплакване при пациентите с нуклеарна катаракта е възникването на късогледство в напреднала възраст или ако очите са били миопични, късогледството с напредване на възрастта нараства. Някои от пациентите, които са носили коригиращи очила за корекция на пресбиопия, изведнъж губят нуждата от носене на очила при четене. Друг характерен симптом е поява на силно заслепяване при слънчево осветление, при което помътненото лещено ядро задържа лъчите. Болните са принудени да носят тъмни очила или да засенчват очите си, за да виждат по-добре при по-широки зеници. Еволюцията на нуклеарната катаракта е много бавна и може да продължи 4-6 и повече години.

При някои от пациентите е възможно да се наблюдават и смесени нуклео-кортикални катаракти. Етиологията на старческите катаракти не е изяснена напълно. Предполага се, че се дължат на настъпването на старчески промени в лещените протеини. Когато настъпят подобни промени преди 50-годишна възраст, се говори за пресенилна катаракта.

Патологични катаракти

По дефиниция патологичната катаракта представлява състояние, което се характеризира с настъпване на катаракта във връзка с някое общо заболяване.

Диабетна катаракта се наблюдава при млади пациенти с диабет, които имат висока кръвна захар. Катарактите се развива по симетричен начин и засягат двете очи, като за кратък срок съзряват. Диабетните катаракти могат да бъдат оперирани под защита на антибиотици и след постигане на стабилизация на въглехидратната обмяна. Възстановяването на зрението зависи от състоянието на очното дъно и на зрителния нерв.

При деца в кърмаческа възраст е възможно да се развие галактозна катаракта. Това е катаракта, възникваща на фона на вродена ензимопатия, при което кърмачето няма възможността да преработва получаваната чрез кърмата галактоза. Това заболяване е обратимо в началните си стадии, необходимо е само кърмачето да бъде отбито, като се започне изкуствено хранене и галактозата се замести с глюкоза.

Тетанична катаракта се наблюдава при тетания, където се развиват двустранни катаракти, при оперативното отстраняване на които съществува повишена опасност от кръвоизлив в окото.

Миотонична катаракта се наблюдава при миотония, където се развива задна субскапулна катаракта, която бавно напредва.

Дерматогенна катаракта се наблюдава при невродермит, склеродермия, хронични екземи и други хронични дерматози.

Токсични катаракти се наблюдават при интоксикация с ерготин, нафталин, талий, динитрофенол и други съединения. Персонал, изложен на вредното въздействие на тези химикали, трябва периодически да се проверява за катаракта.

Радиационна (лъчева) катаракта се наблюдава при излагане на очите на въздействието на различни видове лъчи. Дългото действие на инфрачервени лъчи може да причини катаракта, която започва субскапуларно, като в същото време се наблюдава напукване на предния слой на лещената капсула и последващо излющване. С модернизацията на производствените процеси в съвременните заводи катаракти, причинени от инфрачервено лъчение, се срещат изключително рядко.

Лещените фибрили са чувствителни към йонизиращите лъчи. Рентгеновата катаракта в началните етапи се характеризира с образуването на субкапсуларни вакуоли и последваща матурация.

Електрическа катаракта се наблюдава при настъпване на електрически удар, като тази катаракта може да матурира в кратък срок.

Комплицирани катаракти са катаракти, които се развиват в болни очи. Те се наблюдават най-често при хронични заболявания на увеята, при симпатична офталмия, при стари аблации на ретината, при абсолютна глаукома, при тумори на окото и други. В задните корткилани слоеве на лещата могат да бъдат наблюдавани първите мътнини. Въпреки че повечето комплицирани катаракти са операбилни, възстановяването на зрението зависи от нарушенията, нанесени на очния нерв и ретината от заболяването, довело до поява на катаракта.

Лечението на сенилната катаракта е хирургично. Дефинитивното лечение на състоянието се състои в екстракция на лещата. С течение на годините различни хирургични техники са произлезли от старите, докато се достигне до най-съвременният от тях - факоемулсификация. Факоемулсификация има предимствата на по-малък разрез за достъп в сравнение със старите хирургични техники.

Почти едновременно настъпва и еволюция на техниките за поставяне на интраокуларни лещи, като се наблюдават вариации в местата на поставяне на лещата, материалът, от който е изработена лещата, и метод на поставяне. В зависимост от цялостта на задната капсула на лещата двата основни вида операции на лещата са интракапсуларна екстракция на катарактата (ИКЕК) и екстракапсуларната екстракция на катарактата (ЕКЕК).

Интракапсуларна екстракция на катарактата (ИКЕК)
Преди въвеждането на новите модерни микрохирургични инструменти и по-добрите интраокуларни лещи, ИКЕК е бил предпочитан метод за лечение на катаракта. Той включва екстракция на цялата леща, включително на задната капсула. При провеждането на тази оперативна техника отпадат тревогите за развитие на последващо капсуларно замъгляване. Процедурата може да бъде осъществена с по-малко модерни инструменти и на места, където оперативни микроскопи и ириграши системи не са достъпни.

Въпреки това, няколко недостатъци и постоперативни усложнения съпровождат ИКЕК. По-голямата лимбална инцизия, често 160-180 градуса, се свързва със следните рискове: забавено зарастване, забавена зрителна рехабилитация, значителен астигматизъм, инкарцерация на ириса, постоперативна секреция от раните, инкарцерация на стъкловидното тяло. Оток на роговицата е често интраоперативно и ранно постоперативно усложнение.

Освен това, загубата на ендотелиални клетки е по-голямо при ИКЕК, отколкото при ЕКЕК (екстракапсуларна екстракция на катаракта). Същото важи и за честотата на постоперативния цистоиден макуларен оток и отлепване на ретината. Нарушената цялост на стъкловидното тяло може да доведе до постоперативни усложнения дори след много добре проведена хирургична интервенция. И накрая, тъй като задната капсула не е интактна, интраокуларната леща трябва да бъде поставена или в предната камера или зашита за задната камера. Двете техники са по-сложни за изпълнение в сравнение с просто поставяне на интраокуларната леща в капсуларния сак и са свързани с постоперативни усложнения, като най-тежкото от тях е псевдофакична булозна кератопатия.

ИКЕК е противопоказана при деца и млади възрастни с катаракта и в случаите на травматична руптура на капсулата. Относителни контраиндикация за тази процедура са висока степен на късогледство, синдром на Марфан, стъкловидно тяло, появяващо се в предната камера и други.


Екстракапсуларна екстракция на катаракта (ЕКЕК)
В контраст с ИКЕК, ЕКЕК се състои в отстраняване на ядрото на лещата през отвор в предната капсула и запазване на цялостта на задната капсула. ЕКЕК притежава редица предимства пред ИКЕК, повечето от които са свързани с наличието на интактна задна камера:

- необходим е по-малък разрез при ЕКЕК и следователно се очаква по-малко увреждане на роговичния ендотел;

- ранните и късните усложнения от срастване на стъкловидното тяло към роговицата, ириса или инцизията са минимизирани или елиминирани;

- по-добро анатомично поставяне на интрокуларната леща се постига при интактна задна капсула;

- интактната задна капсула също редуцира подвижността на ириса и стъкловидното тяло, която се наблюдава при сакадичните движения (например ендофталмодонезис), осигурява бариера, предотвратяваща обмяната на някои молекули между стъкловидното тяло и ликвора и намалява честотата на отлепване на ретината, оток на роговицата и други.;

- интактната капсула предотвратява попаднали в предната камера бактерии и други микроорганизми по време на операцията да достигнат до задната кухина на стъкловидното тяло и да предизвикат ендофталмит;

- вторична имплантация на вътреочна леща, филтрационна хирургия, трансплантация на роговицата и корекция на рани се осъществяват много по-лесно и с по-висока степен на безопасност при интактна задна капсула.

Основното изискване за успешна ЕКЕК и имплантация на интраокуларна леща в задната капсула е зонуларният интегритет. Следователно, когато зонуларната поддръжка е недостатъчна или изглежда суспектна за безопасното отстраняване на катарактата чрез ЕКЕК, трябва да се имат предвид ИКЕК или парс плана лещектомия.


Факоемулсификация
Стандартната ЕКЕК и факоемулсификацията са сходни методи, що се отнася до екстракцията на ядрото на лещата чрез отвор в предната капсула или капсулотомия. И двете техники изискват механизми за отстраняване и аспирация на течности и кортикални материи по време на операцията. И при двете процедури интраокуларната леща се поставя със задния капсуларен сак, което е по-анатомично коректно спрямо поставянето й в предния.

Съществуват обаче и редица различия между двете техники. Отстраняването на ядрото на лещата при ЕКЕК може да бъде извършено мануално при стандартна процедура или чрез игла под утрасонографски контрол, която фрагментира ядрото на катарактата и впоследствие се аспирира лещения субстрат чрез иглен път в процес, който се нарича факоемулсификация.

По-модерния от двата метода, факоемулсификацията, предоставя предимствата на използването на по-малък разрез, минимизирайки усложненията, които биха възникнали от неадекватно затваряне на раната, и позволявайки по този начин по-бързо зарастване и по-бърза зрителна рехабилитация. Освен това, този метод си служи с относително затворена система при факоемулсификацията и последващата аспирация, което допринася за по-добър контрол на вътреочното налягане по време на операцията, предпазвайки от възникване на позитивно налягане в стъкловидното тяло и хороидален кръвоизлив. За извършването на факоемулсификация, обаче, е необходима по-модерна апаратура.

Изборът на между двата вида прцедури зависи от пациента, видът на катарактата, наличността на адекватен инструментариум и степента на подготовка на хирургия в извършването на ЕКЕК или факоемулсификация. Хирургът трябва също да прецени какъв вид анестезия да използва.

 

fShare
0
Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 39 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото