Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

КАМЪНИ В БЪБРЕЦИТЕ

Бъбречно-каменната болест (нефролитиазата) е заболяване, при което се образуват камъни в кухинната система на бъбреците и пикочните пътища. Бъбречно-каменната болест е често заболяване, което засяга около 1-3 % от цялото населението и около 5-7 % от възрастното население. Малко по-често боледува мъжкият пол в сравнение с женския пол, като обичайно камъните на отделителната система се диагностицират между 20- и 40-годишна възраст, макар че в определени случаи могат да бъдат установени още при деца и кърмачета. От нефролитиаза боледува по-често бялата раса. Среща се най-често в страните с топъл и сух климат, както и в определени ендемични зони, като Балканският полуостров е една от тях. Разпределението на бъбречно-каменната болест в света се определя и от хранителните навици на населението.

Камъните в бъбреците могат да имат различно разположение в отделителната система - в областта на бъбречните чашки, бъбречно легенче, както и по цялото протежение на уретера, в пикочния мехур или в уретрата. Камъните в бъбреците могат да бъдат единични или множествени, както и да бъдат разположени едностранно или двустранно. Големи колебания се налице и в големината на камъните, които се образуват в отделителната система.

Видове бъбречни камъни

Големината, формата и броя на камъните в бъбрека и уретера могат значително да варират. Камъните могат да бъдат единични или да бъдат два и повече на брой. Една част от камъните имат заоблена форма, докато други са с форма на топка или къпина. Формата на камъните се определя предимно от локализацията им и от химичния им състав. Смесените камъни имат много разнообразна форма. Камъкът, който запълва цялото легенче и чашките, се означава като отливъчен камък. Отливъчните камъни са най-често назъбени и фосфатни. Повърхността на камъните в повечето случаи е гладка, но понякога може да бъде и грапава, както и с много бодли. Камъните в отделителната система имат и различна големина. Малките по големина камъни могат лесно да се придвижат към пикочопровода и да причинят запушването му, което да се изяви с клиника на бъбречна колика и болният може да спре да уринира. Видовете бъбречни камъни са уратни, калциево-оксалатни, калциево-фосфатни, цистинови, струвитни и други.

Нефролитиазата може да се раздели на няколко вида в зависимост от химичния състав на бъбречните камъни:

Калциева литиаза

Калциевата литиаза най-често се наблюдава при идиопатична хиперкалциурия (по-високо от нормалното количество калций в урината), хипоцитратурия (ниско ниво на цитрат в урината) и хиперурикозурия (прекомерно отделяне в урината на пикочна киселина). Идиопатичната хиперкалциурия може да се дължи на повишена абсорбция на калций в гастроинтестиналния тракт, на засилена костна резорбция или на намалена реабсорбция на калция в бъбречните тубули. Излишното количество на калция от кръвта се отделя от организма с помощта отделителната система - през бъбреците, откъдето попада в урината. Попаднало в урината излишното количество калций е важен фактор за камъкобразуването, тъй като може да участва в изграждането на неразтворими съединения с други съставки на урината. Голям процент от бъбречните камъни са изградени предимно от съединения на калция. Освен прекомерното отделяне на калций с урината, значение за образуване на калциеви конкременти има и ниското ниво на цитрата, високото ниво на пикочната киселина и оксалатите в урината. Калциевата литиаза може да възникне във всяка възраст, включително и при млади хора.

Вторичната калциурия може да се дължи на друга причина, като първичен хиперпаратиреоидизъм, интоксикация с витамин Д, менопауза. Продължителното обездвижване и липса на физическа активност също могат да допринесат за увеличаване на количеството на калция в урината и сформирането на калциеви камъни. Нередовното и малко приемане на течности, състоянието на дехидратация и продължителното изпотяване допълнително задълбочават проблема бъбречно-каменна болест.

Калциево-фосфатната литиаза може да се асоциира с дистална тубулна ацидоза I тип. Калциево-фосфатните камъни може да се образуват и при хормонални нарушения, като повишено ниво на паратхормон. Освен с елемента фосфор, калцият може да участва в процеса на литогенеза и с оксалатите, като тези камъни са по-чести от фосфатните и се означават като калциево-оксалатни конкременти. Тези камъни са обикновено назъбени, черни или сиви на цвят, могат да се образуват както при кисело, така и при алкално pH на урината. Калциево-оксалатните камъни са рентгеново позитивно, което означава, че могат да се видят на нативна снимка (т.е. без използване на контраст) на отделителната система. Оксалатните камъни са кафяви или черни, по-често гладки, но могат да бъдат и леко назъбени и да изглеждат като малина. Могат да придобият различна форма, като са доста твърди и трудно могат да бъдат счупени.

Оксалатна литиаза

Оксалатите са отпаден продукт, който се образува при метаболизма на белтъците в черния дроб на човека при преработката на белтъците. Около 80 % от оксалатите имат ендогенен произход, т.е. образуват се в организма. Екзогеният внос на оксалати има по-малко значение за формиране на оксалатни камъни. Една част от оксалатите се поемат с храната. В тънките черва част от освободените при храносмилането оксалати се свързват с калция под формата на неразтворими соли, които се отделят с изпражненията. Останалата част от оксалатите, които не са свързани с калция, се абсорбират напълно в дебелото черво. Обичайно около 15 % от оксалатите, съдържащи се в приетата храна, се резорбират в гастроинтестиналния тракт и след това се отделят с урината. Причина за оксалатната литиаза може да бъде прекомерното ниво на оксалатите в урината. Хипероксалурията (високите нива на оксалатите в урината) могат да се дължат на прекалено висок прием на храни, съдържащи оксалати, при калциеви ограничения, на прием на храни, бедни на магнезий и витамин В6, както и на заболявания на червата или черния дроб, на панкреатит, спру и други. Хипероксалурията е налице и при заболяването оксалоза, което протича с тежка клинична картина още при децата.

Магнезиево-амониева литиаза

При магнезиево-амониева литиаза са налице струвитни камъни. Струвитните камъни съдържат магнезиево-амониев фосфат. Те се срещат се по-често при жените, тъй като се асоциират обичайно с по-честите при тях инфекции на пикочните пътища. Някои бактерии, причиняващи инфекции на пикочните пътища, имат способността да разграждат уреята, отделена с урината до амоняк. Това води до алкализиране на урината и повишаване на съдържанието на амониевите йони в урината, който от своя страна се свързва с магнезия и фосфатите и образуват струвитни камъни. Тези камъни имат неравна повърхност и назъбена форма. При магнезиево-амониева литиаза струвитните камъни са с тенденция за достигане на големи размери и образуване на отливъчни камъни, които дори могат да се установят случайно и да протекат безсимптомно, но да доведат до усложнения, като постепенно разрушаване на бъбречния паренхим.

Цистинова литиаза

Цистиновата литиаза, т.е. цистиновите камъни се срещат най-рядко от всички камъни на отделителната система. При някои хора се наблюдава рядкото наследствено заболяване цистинурия, при което се установява високи нива на цистин в урината. Цистинурията може да се дължи на нарушена обратна резорбция на аминокиселините лизин, цистин, аргинин и орнитин в проксималната част на бъбречните каналчета или на повишената резорбция на тези аминокиселини в тънките черва. Цистинурията е една от основните причини за цистиновата литиаза.

Цистиновите камъни се локализират в областта на двата бъбрека, могат да са единични или множествени, с бледожълт цвят, с твърда консистенция и гладка повърхност.

Уратна литиаза

При уратната литиаза конкрементите са съставени от пикочна киселина и съставляват около 5-10 % от доказаните бъбречни камъни. Те не могат да се визуализират при така наречената „суха” снимка на отделителната система (рентгенова снимка без контраст), тъй като са рентгеново негативни и за доказването им са необходими допълнителни изследвания.

Отделянето на големи количества пикочна киселина с урината се означава като хиперурикозурия. Тя може да се дължи на прекомерен прием на белтъци, алкохол, пурини, при болни с подагра, при цитостатично лечение или при лъчелечение, при които е повишен клетъчния разпад. Хиперурикозурията е една от основните причини за уратната литиаза. По-голямо количество пикочна киселина има в свинското, птиче и дивечовото месо, както и в аншоа, сардина и херингата, в горските и цитрусови плодове и някои зеленчуци.

Уратните камъни имат твърда консистенция, овална или по-рядко зърниста форма. Цветът им може да варира от белезникав до тъмен. Разтворимостта на пикочната киселина в урината се определя до голяма степен от нейната киселинност, т.е. от нейното рН. Нормално човешката урина има леко кисело рН между 6 и 7. В кисела урина разтворимостта на пикочната киселина е по-малка и по-лесно се образуват уратни камъни в бъбрека.

Какви са рисковите фактори за развитие на бъбречно-каменна болест?

За развитието на камъни в пикочните пътища играят роля определени предразполагащи и рискови фактори. Рисковите фактори при бъбречно-каменна болест са многобройни, като тяхното действие може да има различна продължителност при отделните пациенти. Съществуват определени райони в света, т. нар. ендемични области, където хората страдат по-често от бъбречно-камънна болест.

Рисковите фактори за развитие на камъни в бъбреците могат да бъдат:

3.1. Фамилно-наследствена предиспозиция за нефролитиаза:
За уточняване на генетичната предразположеност е необходимо да се разпита подробно за фамилната анамнеза. Възможно е да се установи предразположеност към високи нива на калция в кръвта, която да е налице в няколко поколения. Значение имат и генетично обусловени заболявания, като метаболитни заболявания, ренална ацидоза, цистинурия и друг.

При някои от пациентите е налице фамилност - 22 % от родителите с нефролитиаза имат и деца с камъни в отделителната система.
Ако един от близнаците има нефролитиза, то вероятността и другият близнак да развие заболяването е около 14 %.

Рискови фактори за образуване на камъни в отделителната система, свързани с начина на живот и храненето:

Прекомерна загуба на течности чрез изпотяване - при определени професии; в южни страни и области с прекомерно горещ климат; по време на летния сезон и други.
Прекомерен внос на белтъци (пурини), алкохол, готварска сол.
Вегетарианците боледуват по-рядко от бъбречно-каменна болест.
Качеството на питейната вода също може да даде отражение върху литогенезата (образуването на камъните). 
Намален внос на вода и течности.
Продължителна имобилизация или недостатъчна физическа активност.

Заболявания, които предразполагат към развитие на бъбречно-каменна болест:

Вродени заболявания - цистинурия (метаболитен дефект, водещ до натрупване на голямо количество от неразтворимата аминокиселина цистин); хипероксалурия (висока концентрация на оксалати в урината); ксантинурия; синдром на Lesch-Nyhan (Х-свързано рецесивно заболяване, асоциирано с дефицит на ензима хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансфераза, което води до нарушение в метаболизма на пуриновите бази - хипоксантин и гуанин до пуринови нуклеотиди и резултира в повишени нива на пикочната киселина в кръвта и урината).
Ендокринни заболявания - хиперпаратиреоидизмът е заболяване на паращитовидните жлези, при което е наличе повишено произвоство на паратхормон в резултат на повишена функция на околощитовидните жлези. Повишените нива на паратхормона в кръвта водят до отделяне на по-голямо количество от нормалното калций от костите в кръвта, които преминава в в урината и води до образуване на камъни в бъбреците или пикочните пътища.
Хипервитаминоза Д в резултат на прекомерен внос на витамин Д.
Хиперкалциемия (високо ниво на калций в кръвта) и хиперкалциурия (високо ниво на калций в урината) - в резултат на по-високото ниво на калций се образуват камъни в участието на фосфати и оксалати. Това са едни от най-честите камъни в бъбреците.
Ниски нива на магнезий и цитрати, които са инхибитори на кристалообразуването в урината.
Подагра - състояние на повишени нива на пикочната киселина - хиперурикемия.
Саркоидоза - възпалително заболяване, което най-често започва първично от белите дробове, но постепенно може да обхване и други органи и системи – черен дроб, сърце, кожа, нервна система, очи и други.
Болести на храносмилателната система - болест на Крон (хронично възпалително заболяване на червата), хроничен колит, хронична диария, водеща до малабсорбционен синдром, панкреатит, резекция на тънки черва и злокачествени заболявания.
Менопауза.

Бъбречни заболявания, предразполагащи към нефролитиаза:

Пикочни инфекции - инфекциите на пикочните пътища водят най-често до образуване на струвитни камъни.
Тубулопатии (ренална ацидоза, синдром на Фанкони).
Аналгезийна нефропатия - увреждане на бъбреците, предизвикано от продължителна употреба, обикновено на комбинация от болкоуспокояващи медикаменти, като парацетамол, аспирин и нестероидни противовъзпалителни средства.
Туберкулоза на отделителната система.
Бъбречен инфаркт.
Тубулна некроза - увреда на тубуларните клетки на бъбрека.
Оловна нефропатия.
Гъбест бъбрек (касае се за двустранна бъбречна аномалия, характеризираща се с ектазия на събирателните каналчета в областта на пирамидите. Заболяването протича най-често безсимптомно и се установява случайно при рентгеново изследване. Симптомите при гъбест бъбрек могат да бъдат свързани с развитие на усложнения, като бъбречна криза, хематурия или инфекция на пикочните пътища.
Неврогенен пикочен мехур.
Уретерални стриктури.
Везико-уретерален рефлукс.
Уретероцеле и други вродени аномалии на отделителната система.

Приемът на определени медикаменти може да повиши риска за образуване на бъбречни камъни:
Лаксативи
Диуретици
Аналгетици
Алопуринол
Прием на големи дози витамин Ц и витамин Д
Триамтерен
Ацетазоламин

Симптоми при бъбречно-каменна болест

Бъбречните камъни обичайно остават безсимптомни и не предизвикват никакви оплаквания, докато определен конкремент не се придвижи по пикочните пътища и не застане в даден участък от него. По-често камъните в отделителната система се разполагат в областта на уретерите, тъй като те са по-тесни. Нефролитиазата може да протече асимптомно, т.е. да не води до дискомфорт на болния.  Когато камъните са малки по размер, по-често не причиняват никакъв дискомфорт. В тези случаи камъните в отделителната система се откриват случайно при рентгенови или други образни изследвания. Понякога камъкът в бъбрека не се проявява с никаква клиника, особено когато е във вътрешността на бъбрека. Болката може да е тъпа и да накара човек да притиска с ръка болната си страна. Когато конкрементът е в легенчето на бъбрека, болките са по-изразени и са придружени от отделяне на кървава урина.

Конкрементите, които не запушват напълно уретера, могат да причинят постоянна, тъпа болка в хълбока. Тъпата болка в хълбока, освен симптом на камъни в бъбрека, може да се дължи и на други заболявания, затова е необходимо да се направят някои образни изследвания, за да се докаже дали камъните са локализирани в бъбрека или уретера. Колкото по-близо е камъкът до пикочния мехур, толкова по-чести са позивите за уриниране.

Болка в лумбалната област при бъбречно-каменна болест

Клиничната картина при пациенти с бъбречно-каменна болест е различна при всеки пациент. Част от болните имат оплаквания от тъпа, слаба болка в лумбалната област (в областта на кръста), която не се влияе от физическа активност или от положението на тялото. При други клиниката на бъбречно-каменната болест може да се изяви с промяна в цвета на урината или с чести уроинфекции. В тези случаи камъните в бъбрека могат да се докажат при консултация с нефролог или уролог и извършване на ехография на отделителната система. Допълнително може да наложи да се направят рентгеноконтрастни изследвания, които да дадат по-точна информация на лекаря и той да вземе решение за най-подходящия метод за лечение.

Симптоми на бъбречна колика

Нарастването и образуването на бъбречните камъни може да протече без симптоми и пациентът даже не подозира, че има бъбречно-каменна болест, докато не изпита силна болка.

Най-честата изява на бъбречно-каменната болест е т.нар. бъбречна колика. Основният симптом при камъни в бъбрека е силната болка. Бъбречната колика се характеризира с болка, която започва внезапно, остро и постепенно придобива коликообразен характер. Болката при бъбречна криза може да се усети на различни места в зависимост от това къде е разположен камъкът по протежение на отделителната система. Болката може да е в долната част на гърба или на корема, отстрани на хълбока или по близо до слабините. Коликообразната болка се дължи на спазъма на гладката мускулатура в стената на пикочните пътища, която се опитва да изтласка камъка надолу по посока на пикочния мехур и на повишеното налягане в уринарния тракт. Болката при бъбречна колика често се излъчва от гърба или хълбока към слабините, понякога тя е толкова силна, че не дава никакъв покой на болния. Характерно за болния с бъбречна криза е, че не може да си намери поза в леглото, която да облекчи болката му, и той постоянно се върти.

Други симптоми при бъбречна криза

Освен болката при бъбречната криза, са налице и някои вегетативни прояви, като гадене, повръщане, изпотяване, побледняване и сърцебиене. В някои от случаите, но не и абсолютно задължителна, е появата на кръв в урината. Тя се дължи на нараняването на лигавицата на различните отдели на отделителната система от преминаващия надолу камък. Други симптоми, които могат да са налице, са чувство за парене и болка при уриниране и чувство за недоизхождане и отделяне на малко количество урина. Колкото по-близо е камъкът до пикочния мехур, толкова по-чести са позивите за уриниране. При част от болните с бъбречна криза са налице и втрисане, повишена температура и болка в лумбалната област, което насочва за съпътстваща инфекция на отделителната система. В този случай болката в лумбалната област може да е двустранна, да са налице помътняване на урината и висока температура и други. Бъбречно-каменната болест е един от рисковите фактори за инфекция на пикочните пътища.

Много от камъните, които се образуват в бъбреците, достигат до пикочния мехур, откъдето се изхвърлят навън с урината. При попадане на камъка в уретера болката се разполага най-често в областта на слабините, гениталиите или бедрата. При мъжете болката може да ирадиира към тестисите. Намаляването на болките означава, че камъкът е минал по-надолу. Понякога камъкът остава в пикочопровода, води до пълното му запушване и спира отделянето на урина, което води до прекомерно разширяване на бъбрека и увреждането му. Бъбречната криза се описва от пациентите като едно от най-болезнените изживявания. Колкото по-рано се е образувал първият камък, толкова по-вероятно е да се случи още веднъж в живота.

От какво може да се провокира бъбречната колика?

Бъбречната колика може да възникне случайно без наличие на провокиращ момент или пък да настъпи след физическо усилие, яздене на кон, вдигане на тежест, скачане, тичане, при бременност, прием на кофеин или алкохол и т.н.. Болката при това състояние е внезапна, локализирана в областта на кръста, по-силно изразена от страната на съответния бъбрек. Бъбречната криза може да трае часове, рядко може да продължи и по-дълго.

За облекчение на болката при бъбречна криза обикновено се прилагат обезболяващи медикаменти до изчезване на болката или извеждане на камъните от организма. При непоносими болки може да се наложи да се приложат няколко обезболяващи и спазмолитични препарати, които да се въведат в организма венозно.

Как се поставя диагноза при камъни в бъбрека?

Диагнозата при болен с камъни в отделителната система може да бъде поставена при провеждане на специфични изследвания по повод на конкретни симптоми от страна на пациента. Оплакванията на човек, който има бъбречни конкременти, са най-често от болка в кръста, ирадиираща по хода на уретера, повръщане и при част от тях и висока температура. Болният от нефролитиаза може да бъде и асимптомен. В този случай диагнозата нефролитиаза се поставя случайно при провеждане на профилактични изследвания. За поставяне на диагнозата камъни в отделителната система е необходимо да се снеме подробна анамнеза на пациента и да се проведе физикално изследване. От разпита на болния трябва да се уточни:

имал ли е досега подобни симптоми;
кога е започнала болката;
къде усеща болката и дискомфорта най-силно;
променя ли се болката в кръста при движение на тялото;
разпространява ли се болката към друга част на тялото;
остра или тъпа е болката;
има ли пациентът висока температура;
има ли промяна в цвета на урината - почервеняване или помътняване;
има ли чувство за недоизхождане или чести позиви за уриниране;
отделя ли пациентът урина и други.
За да се ориентира дали болката в лумбалната област идва от бъбрека, Вашият лекар ще проведе така нареченото сукусио реналис - диагностичен метод, при който лекарят почуква в областта на бъбреците на пациента и отчита дали има болка. Изследва се последователно вдясно и вляво, т.е. в областта на двата бъбрека. Когато се установи, че има болка, то сукусио реналис се отбелязва като положително.

Ултразвуково изследване при камъни в бъбрека

Клиничната диагноза, поставена на базата на симптомите на болния, трябва да се подкрепи и от лабораторни и образни изследвания. Ехографията на отделителната система е едно от първите изследвания, които ще назначи Вашият лекуващ лекар. Тя е безопасен, бързо и лесно осъществим, сравнително евтин метод за диагностициране на камъни в пикочния тракт. Чрез ултразвуковото изследване на отделителната система могат да се открият камъни в областта на чашките, легенчето, пиело- и везикоуретералния сегмент.

Ехографията на бъбрека дава представа и за неговото състояние и може да установи дали има запушване на пикочния тракт и дилатация на по-горните отдели на уринарния тракт - хидронефроза, хидрокаликоза, хидроуретер, която да е в резултат на запушване на уретера. Чувствителността на ехографията е над 96 %, ако бъбречните камъни имат размери над 5 mm големина, независимо от калциевото съдържание. Чувствителността на обзорната рентгенография на бъбреците, уретерите и пикочния мехур е по-малка, тъй като на нея не се визуализират рентгенонегативните конкременти. Тя не дава информация на лекаря, ако камъните са уратни.

Обзорна рентгенография на бъбреци, уретери и пикочен мехур

Камъните в пикочната система могат да бъде класифицирани на рентгенопозитивни, на слабо позитивни и на рентгенонегативни в зависимост от това дали се изобразяват на обзорната рентгенография на бъбреци, уретери и пикочен мехур. Това се определя предимно от минералния им състав. Рентгенопозитивните камъни са тези изградени от калциев оксалат дихидрат, калциев оксалат монохидрат и калциев фосфат. Рентгенонегативни са камъните изградени от пикочна киселина, амониев урат или ксантин. При пациентите с повишена температура и бъбречна колика е необходимо незабавно да се проведе образна диагностика. За да се уточни острата болка в хълбока, се провежда като златен стандарт нативна (неконтрастна) компютърна томография.

Диагноза на камъни в бъбрека с венозна урография

С помощта на екскреторната урография (венозна урография) с контраст могат да се диагностицират рентгенонегативните конкременти. Тя дава и допълнителна информация за дренажната функция на бъбреците. При това изследване се поставя венозно контрастно средство и след това се следи за отделянето му, като се правят няколко поредни рентгенографии. Контрастното вещество преминава от кръвта в бъбречните чашки и легенчето, като ги контрастира първо тях, след което попада в уретерите, пикочния мехур и уретрата и спомага за тяхното визуализиране и очертавяне на контурите им. При затруднения в поставяне на диагнозата - бъбречно-каменна болест може да се наложи да се проведе и компютърна томография на бъбреците.  

 

Компютърна томография при бъбречно-каменна болест

При компютърна томография на бъбреците плътността на конкремента се оценя в Хънсфилдови единици (HU). С този метод се диагностицира конкрементът, а също и неговият диаметър и плътност. Компютърната томография на бъбреците е по-чувствителен и специфичен метод за диагностика на заболяването в сравнение с венозната урография. Ако се планува провеждане на специфично лечение с лазер на бъбречно-каменната болест, е препоръчително преди това да се проведе контрастно рентгеново изследване, за да се уточни анатомията на отделителната система на пациента. Като най-точна информация в този случай ще даде провеждането на контрастна компютърна томография, даваща възможност за визуализиране на дренажната система на бъбрека, както и за измерване на разстоянието кожа-камък и плътността на камъка. За диагнозата на бъбречно-каменната болест може да помогне и интравенозната урография.

Лабораторни изследвания при камъни в отделителната система

Всеки пациент с нефролитиаза и бъбречна колика, освен от образни изследвания, се нуждае и от лабораторно изследване на кръв и биохимичен анализ на урина. Препоръчително е да се изследват пълна кръвна картина, йонограма - натрий, калий, общ и йонизиран калций, креатин, урея и пикочна киселина, уринен седимент- pH на урината, еритроцити, левкоцити, нитрити и други. Допълнително Вашият лекар може да Ви назначи урокултура, CRP и ако се налага, оперативно лечение и коагулационен статус.

От изследването на урината може да се установи хематурия. Хематурията (кръв в урината) може да е налице в голям процент от случаите на пациенти с нефролитиаза. Тя може да бъде микро- или макроскопска хематурия, най-често свързана с бъбречна, болкова криза. Микроскопската хематурия може да бъде продължителна и постоянна. При наличие допълнително и на инфекция на отделителната система се установяват и левкоцити и бактерии в урината, често и протеинурия. Левкоцитурията може да бъде изразена в различна степен в зависимост от степента на възпалителния процес.

При нужда могат да се проведат и изотопна нефрограма, урологична диагностика - антероградна пиелография, цистоскопия, уретерна катетризация с ретроградна пиелография и други.

Химичен анализ на камъни в отделителната система

При болните, които имат висок риск за възникване на рецидиви на камъните им в бъбрека, е добре да се проведе допълнителен специфичен анализ на конкрементите.  

Провеждат се химичен анализ, инфрачервена спектроскопия и рентгенова дифракция на отделените камъни. След като се докаже минералният състав на камъка, може да се уточни и метаболитното нарушение, довело до образуването му.

Химичният анализ на бъбречните камъни се препоръчва при всеки пациент, отделил първоначално конкремент. При болни с рецидивираща нефролитиаза е задължително търсенето на метаболитни отклонения. Повторен анализ се провежда при рецидиви на бъбречните камъни по време на медикаментозна профилактика, при ранен рецидив след пълно очистване от камъните, както и при късен рецидив след продължителен период на ремисия на заболяването.

Метаболитно-диагностичния протокол при бъбречно-каменна болест включва:

количество на диурезата;
pH-метрия на урината;
диетичен мониторинг - диетична анкета, 24-часова екскреция на урея, натрий и калий;
кристалурия - калциеви оксалати, фосфати, пикочна киселина; цистинови октаедри в сутрешна урина;
литогенни инхибитори в 24-часова урина - цитрати, магнезий, ГАГ и други;
костна дензитометрия - отрицателен калциев баланс при калциева литиаза;
калциурия на гладно и постпрандиално.  

Кога да потърся лекар при камъни в бъбрека?

Незабавно се консултирайте с лекар, ако имате симптоми, които насочват, че имате камъни в отделителната система, като например:

силна болка от едната страна на кръста, в корема, в областта на слабините или гениталиите. Тя може да бъде пристъпна и коликообразна.
кръв в урината.
повишена температура, втрисане.
неспирно повръщане.
болка при уриниране.
парене и дискомфорт при уриниране.
мътна, лошо миришеща урина.
необичайно често уриниране или постоянно желание за уриниране.
повтарящи се симптоми на инфекция на пикочните пътища.
Ако имате някои от тези симптоми, е добре незабавно да потърсите Вашия лекар. Ако не можете да се свържите с него и имате симптоми на бъбречна криза, е добре веднага да се насочите към кабинет на „Спешна помощ”.

Обадете се на Вашия лекар, ако са Ви били диагностицирани камъни в бъбреците и имате симптоми, като например:

тежко и продължително гадене или повръщане.
висока температура и втрисане.
силна болка от едната страна на кръста, в областта на бъбреците или болка в слабините.
ако сте изхвърлили камък с минимална или никаква болка. Запазете камъка и го занесете на Вашия лекуващ лекар, за да го изпрати, ако е необходимо, за химичен анализ.
ако спрете да уринирате или уринирате по-малко от обичайното, въпреки че приемате достатъчно течности.
при симптоми, като висока температура, втрисане, парене при уриниране, чувство за недовършена микция и други.
Ако имате тези симптоми, Вашият личен лекар може да Ви насочи за преглед при нефролог или уролог. Ако прецени, съответният специалист може да проведе допълнителни специфични изследвания или лечение за Вашите камъни в бъбреците, особено ако имате:

много чести инфекции на пикочните пътища.
намалена бъбречна функция.
единствен бъбрек.
заболяване на имунната система.
бъбречна трансплантация.

Диференциална диагноза при камъни в бъбрека

имптомите при камъни в бъбреците са разнообразни и могат да бъдат част от клиничната картина на редица заболявания на отделителната система, както и на други органи в коремната кухина или извън нея.

Нефролитиазата трябва да се отдиференцира от заболявания на отделителната система, като:

остър гломерулонефрит
пиелонефрит
инфекция на пикочните пътища
хидронефроза
бъбречен карцином
тумор на пикочните пътища или пикочния мехур
тромбоза на бъбречна вена
бъбречна папиларна некроза
кръвоизлив в пикочните пътища поради травма
стеноза или тромбоза на бъбречната артерия

Освен от заболяванията на отделителната система, една бъбречна колика трябва да се разграничи и от редица други заболявания.

Заболяванията на вътрешните органи, с които се прави диференциална диагноза при съмнение за камъни в бъбрека, са:

апендицит
холецистит
холелитиаза
дивертикулит
дуоденална язва
гастрит
стомашна язва
илеус
възпалителни заболявания на червата
абсцес на черния дроб
панкреатит
артериовенозна малформация
абсцес на слезката
остър простатит
доброкачествена хиперплазия на простата
торзио на тестиса
епидидимит
вирусен гастроентерит
ингвинална херния
аневризма на коремната аорта
аортна дисекация
мезентериална исхемия
ретроперитонеален кръвоизлив
пъпна херния
дискова херния
фрактура на прешлените на гръбначния стълб
херпес зостер

При жените болката в корема, свързана с камъни в отделителната система, трябва да се отграничи от следните заболявания:

извънматочна бременност
киста на яйчника
торзия на яйчниците
ендометриоза
аднексит
тазово-възпалителна болест

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото