Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

РАХИТ

Рахитът е термин, с който се обозначават редица заболявания в детската възраст, дължащи се на недостиг на витамин Д, калций или фосфор. Този дефицит води до нарушен баланс между скоростта на образуване на остеоида (неминерализирания костен матрикс) и скоростта на отлагане на калциево-фосфорни соли в него, т.е. на минерализацията му.

Като резултат от този дисбаланс, в метафизите и под периоста (надкостницата) на растящите кости се натрупва неминерализиран костен матрикс (остеоид), което е и характерният за рахита белег. Последствията се изразяват в намалена плътност, здравина и деформиране на костите, както и повишен риск от фрактури (счупвания).

При възрастните, тъй като растежът на костите е завършил, аналог на рахита се явява остеомалацията (омекване на костите).

Рахитът е заболяване на растящата кост, като най-често засегнати са децата в периода на бърз растеж, между 6- и 24-месечна възраст, когато организмът има по-високи нужди от калций и фосфор.

Съществуват няколко форми на рахит. Най-често срещан е витамин Д-недоимъчният рахит. Дължи се на дефицит на витамин Д поради непълноценно и/или недоимъчно хранене, недостатъчно ултравиолетово облъчване, както и на някои заболявания, които нарушават превръщането на витамин Д в неговите активни метаболити. Останалите форми на рахит, дължащи се на дефицит на фосфор, на недостатъчен прием на калций или на чернодробни, бъбречни и някои други заболявания, се срещат сравнително по-рядко.

Кои са основните минерали в структурата на костта?

Основните минерали в организма, които участват в структурата на костите, са калций, фосфор и магнезий.

Калцият и магнезият са под формата на катиони (положително заредени), а фосфорът е под формата на анион (отрицателно зареден).

Костите и зъбите се явяват основният резервоар за калция и фосфора. При здравите индивиди има равновесие между приемането и излъчването на тези три минерала, в резултат на което техните нива в кръвта се запазват в определени граници. Така се поддържа калциево-фосфорната хомеостаза.

Калций

Калцият представлява двувалентен йон, който е основен елемент за множество жизненоважни реакции и процеси в организма. Най-популярната функция на калций се асоциира със здрави кости и зъби, но калцият също така е необходим за съкратителна функция на мускулите, включително за съкращенията на сърцето, както и за неговия правилен ритъм, за предаването на импулсите през нервните клетки, за обмяната на аденозин трифосфата (АТФ), който е основен енергиен източник, за коагулацията (образуването на кръвен съсирек), за секрецията на редица хормони и ензими.

Калцият е най-широко застъпеният минерал в човешкото тяло, като съставлява приблизително 1-2% от теглото на възрастен индивид. В организма на възрастен индивид се съдържат около 1000 г калций.

Главен негов резервоар са костите и зъбите, където са съсредоточени приблизително 99% от общото му съдържание в организма, основно под формата на кристали калциев хидроксиапатит [Ca10(PO4)6(ОН)2] в съотношение на калций/фосфор = 1,5:1. Кристалната структура допринася за механичната носеща функция на костния скелет, а също служи и като резервоар за бързо мобилизиране на калций и фосфор при намаляване на техните нива в кръвта и по този начин за поддържане на редица биологични процеси, в които те участват.

Останалият 1% калций (около 900-1000 мг) се намира в меките тъкани и извънклетъчните телесни течности, включително и в кръвта. Той е в процес на непрекъсната обмяна чрез чревна абсорбция (всмукване) и екскреция (отделяне) с урината.

Фракции на калций

В кръвта има три фракции на калций, които се намират в равновесие помежду си.

белтъчно свързан калций - около 40% от извънклетъчния калций, който е свързан с албумина
йонизиран калций – около 50% от извънклетъчния калций
комплексно свързан калций - около10% от извънклетъчния калций, който е свързан под формата на калциев бикарбонат, фосфат и цитрат.
Всички те съставляват нивото на общия калций в кръвта.

Биологично активен е несвързаният, йонизиран калций, който се свързва към калциево-чувствителните рецептори и по този начин упражнява своето действие. Нивото на йонизирания калций в кръвта е приблизително половината от нивото на общия калций. При състояния, при които е намалено количеството на албумин в кръвта (нефротичен синдром, чернодробна цироза, хипотрофия и др.), съответно ще е намалено и количеството на общия калций, но не и на йонизираната му, несвързана с албумина, биологично активна форма.

Тъй като внесеният с храната калций и нуждите от калций за минерализацията на костите и зъбите варират в относително широки граници, както през различните дни, така и през отделните възрастови периоди, то в организма е налице регулираща минералната йонна обмяна система, която осигурява достатъчни количества калций, фосфати и магнезий от червата и бъбреците към извънклетъчните течности, вкл. и кръвта и впоследствие към костите, за да се посрещнат нуждите за тяхната минерализация при същевременно запазване стойностите на йонизирания кръвен калций (Ca2+) в нормални граници.

Стойностите на калция в кръвта нарастват чрез повишаване на всмукването му в червата, както и чрез извличането му от костите. Те намаляват при повишаване на отделянето му с изпражненията и урината, както и при отлагането му в костите

 

Нормални нива на калций

В кърмаческа възраст стойностите на калция в кръвта са малко по-високи, като до 1-годишна възраст те постепенно намаляват и достигат до нормалните нива за възрастни. Най-високи са стойностите на калций в кръвта в 8 часа, като дневните им вариации не надхвърлят 2%.

Редица състояния могат да окажат влияние върху стойностите на калция. Така например в право положение, при хемоконцентрация (увеличение процентното съдържание на червените кръвни клетки за сметка на намаления обем плазма), ацидоза (повишена киселинност на телесните течности), хранене, физическа активност, налагане на турникет и др. стойностите на калция нарастват. Обратно, при състояние на алкалоза (понижена киселинност на телесните течности), непоносимост към лактоза, алергия към белтъка на кравето мляко, вегетарианска диета, жени в менопауза, легнало положение стойностите на калция намаляват.

Нормалните стойности на общия калций в кръвта са 2,25-2,62 ммол/л, а на йонизирания калций 1,12-1,34 ммол/л.

Когато нивото на общия калций при по-големите деца и възрастните е под 2,0 ммол/л, а на йонизирания под 0,75 ммол/л е налице хипокалциемия. За новородените деца хипокалциемични са стойности под 1,75 ммол/л за общия и под 0,63 ммол/л за йонизирания калций. При по-дълго задържаща се хипокалциемия, под въздействието на паратхормона (ПТХ) започва да се извлича калций от костите, за да се възстанови нивото му в кръвта.

Симптомите на нисък калций са различни при новородените в сравнение с тези при по-големите деца и възрастните. При новородени те се изразяват с потрепвания, възбуденост, цианоза (посиняване), апноични паузи (спиране на дишането за над 10 сек.), ларингоспазъм (спазъм на мускулите на ларинкса със затруднено преминаване на въздух към белите дробове), ларингеален стридор (шумен, хъркащ звук от ларинкса при вдишване), карпо-педални спазми (неволеви съкращения на мускулите на ръцете и краката), тонично-клонични гърчове.

При по-големите деца и възрастните са налице невромускулни симптоми, като парестезии (усещане за парене, боцкане, изтръпване, мравучкане), мускулни потрепвания и крампи (силно болезнено схващане на мускулите), умора, ларингоспазъм, карпо-педални спазми, възбуденост, нарушения в паметта, лоша училищна успеваемост, поведенчески отклонения, емоционална лабилност, депресия, изоставане в умственото развитие, тонично-клонични гърчове. Освен тези симптоми са налице суха, лющеща се кожа, суха и чуплива коса, набраздени и чупливи нокти, хипоплазия на зъбния емайл, зъбни кариеси.

Повишеното ниво на общия калций над 2,75 ммол/л и на йонизираната му форма над 1,4 ммол/л се означава като хиперкалциемия. Хиперкалциемията може да се дължи на различни причини, като например приемане на високи дози витамин Д, витамин А, на повишена функция на паращитовидните жлези, на някои злокачествени заболявания като лимфоми, левкемия, туберкулоза, на имобилизация (обездвижване, напр. при налагане на гипс при счупвания на костите), на хипофосфатемия (ниско ниво на фосфор в кръвта), на някои наследствени заболявания и др.

Ексцесивно високите нива на калций в кръвта могат да доведат до мускулна слабост, обърканост, сънливост, забавен мисловен процес, гърчове, ступор, кома, повишен прием на течности и отделяне на по-голямо количество урина, калциране стените на артериалните съдове с повишаване на артериалното кръвно налягане, образуване на бъбречни камъни, нефрокалциноза (отлагане на калций в бъбреците), бъбречна недостатъчност, гадене, повръщане, запек, загуба на тегло, повишена телесна температура и др. По-рядко хиперкалциемия може да е налице при повишения внос на калций с храната или под формата на хранителни добавки. Най-често тя е резултат от предозиране на витамин Д, повишена функция на паращитовидните жлези или в рамките на злокачествено заболяване.

Обмяната на калция в организма е подложена на строга регулация, вследствие на което неговите нива се запазват в относително постоянни граници, въпреки вариациите в дневния му прием чрез храната.

Препоръчителен прием на калций

Препоръчителният дневен прием на калций е различен през различните възрастови периоди. Той е по-висок за бременните и кърмещи жени, както и през периода на менопаузата.

В кърмаческа възраст той е различен в зависимост от това дали детето се кърми или е на изкуствено хранене с адаптирано или квасено мляко. За децата на изкуствено хранене нуждите са по-високи, тъй като калцият от кърмата има по-висока степен на чревна абсорбция (всмукване) в сравнение с калция в състава на адаптираните млека.

Препоръчителните дневни нужди от калций за отделните възрастови групи са:

от 0 до 6 мес. - 210 мг за децата, които са на кърма, и 315 мг за тези, които се хранят с адаптирано мляко
от 7 до 12 мес. - 270 мг за децата на кърма и 335 мг за децата на адаптирано мляко
от 1 до 3 год. - 500-700 мг
от 4 до 8 год. - 800-1000 мг
от 9 до 18 год. - 1300 мг, включително и за бременните и кърмещи жени
от 19 до 50 год. - 1000 мг, включително и за бременните и кърмещи жени
от 51 до 70 год. - 1000 мг за мъжете и 1200 мг за жените
над 71 год. - 1200 мг
 

Основни хранителни източници и усвояване на калций

Основните хранителни източници на калций са млякото и сиренето, като нискомаслените са с по-ниско съдържание на калций, а обезмаслените са още по-бедни на калций в сравнение с пълномаслените млека и млечни продукти.

Сравнително богати на калций са сьомгата и сардините.

От зеленчуците с по-високо съдържание на калций са зелето, включително китайското зеле, както и броколи. Спанакът също съдържа калций, но неговата бионаличност не е висока. Като цяло зърнените храни не са особено богати на калций, но поради факта, че се консумират ежедневно и в по-голямо количество, те също се причисляват към основните хранителни източници на калций.

Освен това съществува и разнообразие от храни, които са допълнително обогатени с калций: мляко и различни видове млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, различни зърнени храни и др. Като хранителна добавка калцият е под две основни форми: калциев карбонат и калциев цитрат.

Усвояването на калциевия карбонат е зависимо от солната киселина в стомаха и поради тази причина то е най-ефективно по време на хранене. За калциевият цитрат не съществува такава зависимост и той се усвоява еднакво добре и на гладно, и по време на хранене.

Степента на усвояване на калций от организма зависи от общото количество на приетия калций, като е налице обратнопропорционална зависимост, т.е. неговото усвояване намалява при повишаване на количеството еднократно приет калций. Усвояването му е най-високо, когато количеството еднократно приет калций е до 500 мг. Ако това количество надхвърля 500 мг, е по-добре то да бъде в два отделни приема, напр. ако се приемат 1000 мг калций, степента на усвояване ще е по-висока, ако се вземат два пъти по 500 мг, в сравнение с еднократно приети 1000 мг калций.

Калциевата резорбция се повлиява и от някои хранителни фактори, като тя намалява в следните случаи:

при дефицит на панкреасен или жлъчен сок, вследствие на който в червата има излишък на свободни мастни киселини, които се свързват с калция под формата на калциеви сапуни и се отделят с изпражненията
при повишен прием на фосфор, при което се образуват неразтворими неусвоими калциеви фосфати
при прием на фитинова киселина, която се съдържа в зърнените храни и брашното с образуване на неразтворими калциеви фитати.
При богата на белтъчини диета се резорбират 15% от калция в червата, а при бедна на белтъчини диета процентът на резорбция спада до 5.

Отделянето на калций от организма става чрез урината (около 150 мг дневно), потта (15 до 100 мг/дн) и изпражненията (около 450 мг/дн).

Фосфор

Фосфорът има основно значение за костната обмяна и клетъчния окислителен метаболизъм. Като химически компонент на хидроксиапатита, неорганичният фосфор представлява интегрална част от структурата на костната тъкан.

В състава на АТФ (аденозинтрифосфата) фосфорът има значение като енергиен източник за окислителния клетъчен метаболизъм.

В комплекс с липидите, фосфорът образува фосфолипиди, които са основната структурна част на клетъчните мембрани.

В организма той се открива още и в комплексни съединения с протеини под формата на фосфопротеини, както и в състава на нуклеиновите киселини.

Основните хранителни източници на фосфор са пълнозърнестите храни, яйчният жълтък, риба и морски дарове, месо от птици, мляко и млечни продукти, варива, ядки и други.

Около 85 % от общото количество на фосфор в организма е съсредоточено в костите и зъбите, които се явяват основен негов резервоар по подобие на калция.

Около 14 % се намират в клетките под формата на фосфорни естери и фосфопротеини.

Едва около 0,1 % от общото количество фосфор в организма е съсредоточено извън клетките, като по-голямата част от него е несвързана и се филтрира през бъбреците.

Нормални стойности на фосфор

Нормалните серумни нива на фосфор са:

 от 1,29 до 2,1 ммол/л при деца
 от 0,8 до 1,45 ммол/л при възрастни
Стойностите на фосфора варират с възрастта, хранителния внос, растежа, а също и през различните часове на деня.

Когато стойностите на серумния фосфор са от 0,48 до 1,12 ммол/л, говорим за лека до умерена хипофосфатемия. При нея обикновено липсват симптоми.

Когато серумният фосфор е под 0,48 ммол/л, е налице тежка хипофосфатемия, която е клинично изявена.

Тъй като в кърмаческата възраст стойностите на фосфора са по-високи в сравнение с тези при възрастните, затова и при кърмачетата стойностите на фосфора, при които се приема, че е налице хипофосфатемия, са по-високи и те са в диапазона 1,29 -1,61 ммол/л.

Причини за промяна в нивата на фосфор

Причините за хипофосфатемия могат да се дължат на намалена чревна абсорбция, повишена загуба на фосфор с урината или с изпражненията.

Хипофосфатемия се наблюдава при хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези), при лечение с кортикостероиди, при ниско ниво на магнезий в кръвта, при употреба на диуретици, при недостатъчен внос на фосфор с храната, при дефицит на витамин Д или при нечувствителност на тъканите към неговото действие и др.

При хипофосфатемия са налице симптоми основно от страна на мускулната и нервната система.

При бързо настъпило понижение на серумния фосфор се наблюдават мускулна слабост, намалени сухожилно-надкостни рефлекси (СНР), тремор (треперене), понякога пареза на черепно-мозъчните нерви, обърканост и кома.

При постепенно настъпила и хронична хипофосфатемия са налице следните симптоми: парестезии, намалени до липсващи СНР, гърчове, хемолитична анемия, рабдомиолиза (увреждане на напречно набраздената мускулатура с отделянето на миоглобин, който се излъчва през урината и може да доведе до увреждане на бъбречната функция).

Когато нивата на серумния фосфор надхвърлят 1,6 ммол/л при възрастните и по-големите деца и 1,93 ммол/л при малките деца, говорим за хиперфосфатемия. Тя може да се дължи на понижена филтрация на фосфор през бъбреците, на повишеното му обратно всмукване (реабсорбция) в бъбречните тубули, на повишения му внос с храната или на повишеното му всмукване в червата.

Хиперфосфатемията може да е следствие на остра и хронична бъбречна недостатъчност, на химиотерапия при злокачествени заболявания, на много висока телесна температура, прием на високи дози витамин Д, на хипопаратиреоидизъм (понижена функция на паращитовидните жлези), на хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза), при жени в менопауза, при акромегалия и др.

Между серумните концентрации на фосфора и калция съществува тясна взаимовръзка. Повишаването на нивото на единия йон води до намаляване нивото на другия. Последствията от хиперфосфатемията се изявяват в поява на ектопични (извън обичайните си места) калцификати, а когато е налице рязко спадане на нивото на калция, са налице тетания (повишена възбудимост на мускулите и нервите), гърчове, намалено кръвно налягане и сърдечни аритмии.

Появата на калцификати в белия дроб води до нарушена белодробна функция, а засягането на стомашно-чревния тракт се изявява с гадене, повръщане, включително и на кръв, илеус (чревна непроходимост).

Едно от най-сериозните последствия на хиперфосфтаемията е рискът от развитието на остра бъбречна недостатъчност.

Магнезий

Магнезият е вторият най-широко представен вътреклетъчен катион и четвъртият по съдържание катион в организма на човека. Основните хранителни източници на магнезий са зърнените храни, маслодайните семена и ядки, варивата, млякото и млечните продукти, какао, шипки, банани, кайсии и други.

Около 60% от общото количество магнезий в организма е съсредоточено в костите. Около 20 % от магнезия се намира в мускулите, а останалите 20 % в меките тъкани, където има основна роля за обменните процеси чрез активиране на редица ензими. Само 1% от общото количество магнезий в организма е в кръвта, като нормалните му нива са 0,7-0,9 ммол/л.

Магнезият има значение за продукцията на енергия, за секрецията на паратиреоидния хормон (ПТХ), за регулиране нивото на калция, както и на цинка, медта, калия, витамин Д и редица други нутриенти.

Магнезият спомага за правилното функциониране на мускулната и нервната система, за правилния сърдечен ритъм, за поддържане на добър имунитет, нормални нива на кръвната захар и артериалното кръвно налягане за поддържане здравината на костите и зъбите наред с калция и фосфора.

Храните, богати на магнезий, са пълнозърнестите продукти, ядките и зелено оцветените зеленчуци.

Клиничната изява при хипомагнеземия (нисък магнезий в кръвта) много наподобява тези при хипокалциемия. Началните симптоми включват невромускулни и психически нарушения, като тремор, фасцикулации, тетания, мускулни крампи, генерализирана слабост, гадене, повръщане, анорексия, апатия, депресия и др. При хипомагнеземия в 40-60% от случаите е налице и хипокалиемия (понижено ниво на калий в кръвта). Класическата изява на тежка хипомагнеземия (под 0,5 ммол/л) включва клиника на хипокалциемия. В условията на хипомагнезиемия има намалена секреция на ПТХ, който извлича калций от костите, както и резистентност на костите към действието на ПТХ. Вследствие настъпва хипокалциемия, която не може да бъде адекватно овладяна, докато не се проведе заместително лечение с магнезий и нормализиране на стойностите му в кръвта.

Хипомагнеземията е отговорна и за развитието на остеопороза. Установено е, че при пациентите с остеопороза е налице значителна редукция на магнезия в тръбестите кости. Заместителното лечение с магнезий може да спомогне за повишаване на минералната костна плътност, да ограничи деформациите и болката, дължаща се на остеопороза.

Кои фактори регулират калциево-фосфорната обмяна?

Поддържането на относително постоянни нива на основните йони в структурата на костта - калций, фосфор и магнезий, се постига чрез координираното взаимодействие на тънките черва, където се осъществява абсорбцията (всмукването) им, бъбреците, чрез които те се екскретират (излъчват) с урината и костите, които са техният основен резервоар и се обозначава като калциево-фосфорна обмяна или хомеостаза.

Движението на тези йони през червата, бъбреците, костите и съдържанието им в кръвта се регулират от паратиреоидния хормон (ПТХ), 1,25-хидрокси-витамин Д (калцитриол) и в по-малка степен от калцитонина (КТ).

Балансът на калция, фосфора и магнезия в тялото зависи от възрастта, от нуждите за минерализация на костите, от съдържанието им в приетата храна и от редица фактори, които биха могли да нарушат обмяната им.

При здрави възрастни хора балансът е неутрален, т.е. количеството внесени йони е равно на отделеното от организма.

По време на активния растеж на скелета през детската и юношеска възраст, както и по време на бременността и в периода на кърмене обаче е налице положителен йонен баланс, т.е. съдържанието на калций и фосфор в организма надвишава отделянето им с урината и загубата им с изпражненията. Обратно, по време на менопаузата и при други състояния, свързани с дефицит на естрогени, както и при някои заболявания, като хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на паращитовидните жлези) и хипертиреоидизъм (повишена функция на щитовидната жлеза), е налице отрицателен йонен баланс.

Витамин Д

Витамините са един от шестте жизненоважни нутриенти за човека, наред с въглехидратите, белтъците, мазнините, микроелементите и водата. Първите три се отнасят към групата на макронутриентите, а витамините наред с минералите формират групата на микронутриентите, тъй като организмът се нуждае от далеч по-малки количества от тях.

Витамините от своя страна се разделят на две основни групи: водноразтворими и неразтворими или мастноразтворими витамини.

Водноразтворими са витамин С и витамините от група В. Ако те се приемат в по-големи количества, излишъкът не се съхранява в тялото, а се излъчва с урината. Ето защо е необходимо те да се приемат редовно и в необходимите количества.

Мастноразтворимите витамини са неразтворими във вода и поради тази причина всмукването им в тънките черва се осъществява в присъствието на мазнините от храната. Впоследствие те се складират в черния дроб и мастната тъкан и за разлика от водноразтворимите витамини, приемането им в по-големи количества води до натрупването им в организма и може да окаже токсичен ефект. Към мастноразтворимите витамини принадлежат витамините А, Д, Е и К.

Витамин Д (вит. Д) представлява секостероид, който се синтезира в кожата на човека под въздействието на слънчевите лъчи. Той играе важна роля в редица физиологични процеси в организма, между които усвояването на калций и фосфор, има отношение към имунитета, както и хомеостазата в редица органи. Недостигът на витамин Д води до рахит в детската възраст, остеомалация, остеопороза, повишен риск от счупване на костите, зъбни кариеси, мускулна слабост. Той е свързан също така и с повишена заболеваемост и по-тежко протичане на някои автоимунни заболявания, като множествена склероза, ревматоиден артрит, захарен диабет тип 1, системен лупус еритематодес и псориазис.
В действителност вит. Д покрива в по-голяма степен критериите за хормон, отколкото за витамин. Най-големият хранителен източник на вит. Д е рибното масло (сьомга, скумрия).

Витамин Д се среща под две форми:

Витамин Д2 (ергокалциферол) се образува от ергостерол съдържащите растения под действието на ултравиолетовите лъчи (UV).
Витамин Д3 (холекалциферол) се образува в животинските тъкани и в кожата на човека от 7-дехидрохолестерола (провитамин Д3), също под въздействие на ултравиолетовите В лъчи (UVB) с дължина на вълната 290 до 315 нанометра, които го превръщат в превитамин Д3, който претърпява бърза изомеризация до вит. Д3. Вит. Д3 постъпва в кръвната циркулация, където се свързва със специфичен белтък.
И двете форми на вит. Д са биологично инертни. Превръщането им в биологично активната форма на вит. Д се осъществява посредством две последователни хидроксилирания, първото, от които чрез ензима 25-хидроксилаза в черния дроб с образуване на 25-хидроксихолекалциферол (25(ОН)Д), а второто в бъбреците, от 1-α хидроксилазата, при което се образува биологично активният 1,25-дихидроксихолекалциферол (1,25(ОН)2Д), наричан още калцитриол или витамин Д хормон, чиято биологична активност е 100 до 500 пъти по-висока в сравнение с тази на 25(ОН)Д. Неговата главна функция е да повишава нивото на калция и фосфора в организма. Този му ефект се осъществява основно посредством засилване чревната абсорбция на приетия с храната калций и фосфор и в по-малка степен чрез стимулиране превръщането на стволовите костномозъчни клетки в зрели остеокласти, които от своя страна извличат калций от костите и повишават съдържанието му в кръвта.

Бъбречната продукция на 1,25(ОН)2Д подлежи на строга регулация, която зависи от нивата на калций в кръвта, а също и от действието на паратхормона (ПТХ) и фосфора. На нивото на бъбрека калцитриолът повишава обратното всмукване на калция и фосфора, като повишава нивата им в кръвта.

Калцитриолът не само регулира калциево-фосфорната обмяна, но също така участва и в редица други процеси в организма. Той потиска пролиферацията (размножаването) и стимулира диференциацията на голям брой нормални и ракови клетки, модулира имунитета, повишава инсулиновата секреция и потиска активността на ренин-ангиотензиновата система. Изхождайки от тези функции на вит. Д в организма, активните му метаболити се използват за лечение на остеопороза, бъбречна остеодистрофия, псориазис, както и се правят клинични проучвания за лечение на някои видове рак, високо кръвно налягане, сърдечно-съдова болест, доброкачествена хипертрофия на простатната жлеза и захарен диабет тип 1.

Съществуват редица вродени и придобити нарушения в метаболизма на витамин Д, които могат да доведат, както до понижени, така и до повишени нива на серумния калций.

Така например образуването на вит. Д3 в кожата на човека зависи от количеството на меланина (пигмента, на който се дължи цвета на кожата ни), тъй като той се конкурира със 7-дехидрохолестерола за UV-фотони. Поради тази причина хората с по-тъмна оцветка на кожата се нуждаят от 5 до 10 пъти по-продължително излагане на слънце, за да синтезират същите количества вит. Д, каквито биха синтезирали хората от бялата раса. Ето защо хората с по-мургав цвят на кожата и черната раса са по-предразположени към развитие на вит. Д-недоимъчен рахит.

Образуването на витамин Д в кожата е в пряка зависимост и от географската ширина, от различните часове на деня, както и от сезоните.

За хората със светла кожа, излагането в продължение на 20-30 минутна слънчева светлина около средата на деня с огряване на лицето и предмишниците, обикновено се оказва достатъчно, за да се синтезират необходимите количества вит. Д.

Паратиреоиден хормон

Паратиреоиден хормон (ПТХ) е с белтъчна структура и се синтезира от главните клетки на паращитовидните жлези, които са четири на брой и са разположени по задно страничните повърхности на щитовидната жлеза. Полуживотът му в кръвта е около 2 минути, след което той бързо се разгражда в черния дроб (70%) и в бъбреците. Синтезът и секрецията му зависят основно от концентрациите на извънклетъчния калций и фосфати, както и от нивото на витамин Д-хормона.

Пониженото ниво на извънклетъчния калций, повишеното ниво на извънклетъчните фосфати и/или намаленото ниво на витамин Д-хормона, служат като сигнал за синтез и секреция на ПТХ.

Паратиреоидният хормон осъществява действието си, като се свързва към калциево-чувствителни рецептори (СаSR), което води до повишаване нивото на извънклетъчния калций. В костите ПТХ се свързва с СаSR в остеобластите. Това води до отделянето на интерлевкин-6 (IL-6), който от своя страна стимулира активацията и диференциацията на остеокластите. Вследствие настъпва костната резорбция с извличане на калций от костите и повишаването нивото му в кръвта.

В бъбреците действието на ПТХ е свързано с отделянето на калций с урината и възпрепятстване обратното всмукване на неорганичния фосфор (Pi) в бъбречните каналчета, което води до повишеното му отделяне с урината (хиперфосфатурия). На нивото на бъбрека ПТХ стимулира активността на ензима 1-α хидроксилазата с повишаване нивото на вит. Д хормона. По този начин ПТХ индиректно повишава нивото на калций чрез повишаване всмукването му в червата.

Сумарният ефект от действието на ПТХ се изразява в повишаване нивото на калция и намаляване нивото на фосфора в кръвта.

При повишаване нивото на калция в кръвта секрецията на паратиреоиден хормон се потиска и обратно.

Калцитонин

Калцитонинът (КТ) представлява полипептид, изграден от 32 аминокиселини. Образува се основно от парафоликуларните С-клетки на щитовидната жлеза.

За разлика от ПТХ, секрецията на калцитонин се стимулира от повишено ниво на калция в кръвта. Секрецията му се стимулира и от някои хормони на стомашно-чревния тракт и по-специално гастрина.

Основното действие на калцитонин е понижаване нивото на калция и фосфора в кръвта чрез действието му върху:

костите, където намалява активността на остеокластите и по този начин освобождаване на калций и фосфор в кръвта и
бъбреците, където потиска обратното всмукване на калция и фосфора в бъбречните каналчета и води до повишеното им излъчване с урината.

Каква е структурата и функцията на костите?

Процесът на формирането на костите, известен още като остеогенеза, започва вътреутробно и продължава и през зряла възраст.

Костната тъкан е високодиференцирана мезенхимна тъкан, която притежава редица функции:

1) структурна опора за механичното действие на меките тъкани – съкращенията на скелетните мускули и дихателните движения;

2) защитна - срещу наранявания на бял дроб, сърце, мозък (гръдния кош, черепа), както и за действието на някои специализирани тъкани, каквато е кръвотворната система и по-специално костния мозък;

3) резервоарна - като основно депо за калциево-фосфорни соли. Настъпилите отклонения в плазмената концентрация на калция служат като сигнал за бързо включване на регулаторните ендокринни механизми с извличането или отлагането му в костите и съответно нормализиране нивото му в плазмата;

4) предпазване от ацидоза - повишена киселинност на кръвната плазма.

Структурно костната тъкан е съставена от органична материя, минерални соли и вода. Съставът й варира с възрастта и зависи от стадия на костно съзряване и обмяна, от местоположението в скелета, от начина на хранене, от наличието на някои подлежащи заболявания или въздействието на някои агенти, но принципно 50-70% от костната маса са за сметка на минералите, 20-40% са органичния матрикс, 5-10% вода и по-малко от 3% липиди.

Костният матрикс е изграден от органична и неорганична материя. Органичната му компонента е съставена предимно от колагенови нишки, основно колаген тип 1 (95%), който осигурява костната гъвкавост и от аморфна материя, изградена от глюкозаминогликани свързани с белтъци. Некалцифицираният органичен костен матрикс се нарича остеоид. Неорганичната материя е около 50% от сухата маса на костния матрикс, съставена основно от калций и фосфор, както и малки количества бикарбонат, цитрат, магнезий, калий и натрий.

Формиране на костите - остеогенеза
Формирането на костите (остеогенеза) започва още вътреутробно (от 6-та-7-ма седмица на бременността) и продължава през детството до периода на възрастния индивид. По време на детството нарастването на дългите кости се осъществява чрез краищата им, докато нарастването на плоските кости става по друг механизъм.

Освен това при формирането на костите те са подложени на непрекъснато ремоделиране със замяна на старата костна тъкан с нова. Обичайните натоварвания водят до поява на костни микропукнатини, които се разтварят и подменят с нова костна тъкан. Костното ремоделиране също така е начин на костите да отговорят на променящото се механично натоварване.

Костите на кърмачетата и децата са по-меки в сравнение с костите на възрастните, тъй като все още са в процес на вкостяване (осификация - превръщане на хрущялната тъкан в костна). Този процес се осъществява по два основни начина: чрез интрамембранозна и чрез енхондрална осификация с участието на два основни вида клетки – остеобласти и остеокласти. И двата метода на осификация включват замяна на предшестващата мезенхимна тъкан с костна, но по различен механизъм.

При интрамембранозната осификация има директно превръщане на мезенхимната тъкан в костна. Чрез този механизъм се образуват плоските кости на черепа и ключицата, но чрез нея също така се осъществява нарастването на късите и уплътнението на дългите кости. Основна роля при този вид осификация имат остеобластите. Те са специализирани клетки в костната тъкан, които синтезират колаген-протеогликановия костен матрикс, който свързва калциеви соли. Остеобластите също така синтезират и ензима алкална фосфатаза (АФ), който е необходим за минерализацията на остеоида. Разположени са на повърхността на костите или остеоида. Те не се делят и се трансформират в остеоцити (“зазидани” в костния матрикс остеобласти), остават като остеобласти или се превръщат в предшествениците си, от които са произлезли.

Вторият основен механизъм на остеогенеза е енхондралната осификация. Тя преминава през пет етапа, като в началото мезехимните клетки агрегират и образуват хиалинен хрущял, който служи като модел за формирането на дългите кости чрез последващо заместване на хрущяла с костна тъкан. Основна роля при този вид осификация играят остеокластите. Те навлизат в костите през кръвоносните съдове и разтварят калция, който е предварително складиран извън костта, като го пренасят до тъканите, където има нужда. Остеоцитите вероятно произлизат от моноцито-макрофагеалната система. Те могат само да резорбират минерализирания костен матрикс.

В зависимост от формата си костите се подразделят в следните няколко групи:

плоски кости - костите на черепа, ребрата, гръдната кост, лопатките (скапули) и костите на таза
дълги тръбести кости – костите на долните и горните крайници. Те са съставени от срединна дълга част (диафиза) и две по-разширени крайни части (епифизи). Между диафизата и епифизите се намират къси участъци наречени метафизи
къси тръбести кости - костите на дланите и стъпалата
кости с неправилна форма - прешлените на гръбначния стълб и лицевите кости
сезамовидни кости - в структурата на сухожилията, напр. пателата (капачката)
акцесорни кости - такива, които се развиват в допълнителни центрове на осификация или кости, които не са успели да се слеят с основните части по време на развитието. Такива кости често се наблюдават на ходилата.
Съществуват два основни вида костна тъкан - компактна или кортикална костна тъкан (във външната част на костта) и гъбеста костна тъкан (във вътрешната част на костта).

Кортикалната костна тъкан е твърда и плътна и има защитна функция спрямо вътрешната част на костта, която е със значително по-ниска плътност. На кортикалната тъкан се падат около 80% от състава на дългите кости. Отвън тя е покрита от тънка съединително-тъканна мембрана наречена периостеум (надкостница).

Растеж на костите
Растежът на костите на ширина се осъществява чрез периоста, а на дължина от метафизарния растежен хрущял, който се намира между диафизата и епифизите на дългите кости в двата им края.

Клетките в растежния хрущял имат характерно подреждане, като образуват няколко зони:

1) Зона на растеж, съставена от два слоя:

герминативен слой, който се намира непосредствено под епифизата - изграден от неравномерно разпръснати хрущялни клетки, които са в покой.
пролиферативен слой, където клетките са разположени по няколко в групи.
Зоната на растеж се нарича хиалинен хрущял. Увреждането на клетките от този слой е съпроводено с нарушения в растежа на костта.

2) Зона на хрущялна трансформация - сериен хрущял

В тази зона клетките получени при деленето в пролиферативния слой се подреждат в колони съставени от 10-15 клетки, които са ориентирани по дългата ос на костта.

3) Хипертрофична клетъчна зона

Състои се от нарастнали по размер клетки от предходната зона, които са подредени в колони от по 5-6 клетки. Нарастването на костта на дължина е равно на скоростта на производство на хондроцити (зрели хрущялни клетки) в пролиферативния слой, умножена по максималния размер на хондроцитите в долната част на хипетрофичната зона. Калцификацията на хрущялния матриск в хипертрофичната зона намалява възможността за хранене чрез дифузия и това води до дегенерация на клетките. От костния мозък на метафизата към растежния хрущял проникват съединително-тъканни повлекла, кръвоносни съдове и мезенхимни клетки, от които се образуват остеобластите и остеокластите.

4) Зона на осификация (вкостяване)

В зоната на осификация клетките на растежния хрущял се разрушават от остеокластите. Върху оголените при това хрущялни гредички остеобластите отлагат остеоид, който бързо се калцира.

Нормално в растящата кост остеоидът се минерализира в момента на образуването му.

При рахит е нарушен процесът на минерализация, като в костите се натрупва остеоид, който представлява некалцифицирана органична костна субстанция.

Остеоидната тъкан при рахит е в голямо количество, разположена е предимно в зоната на растежния хрущял, с наличие на много остеобласти и повишена активност на ензима алкална фосфатаза (АФ). Тъй като остеоидът не е калциран, той не можа да се резорбира от остеокластите. Това е причина за настъпване на смущения в нормалното костно образуване с преустройство на костната тъкан и развитие на деформации на костите.

Най-важният признак на рахит е остеомалацията (омекване на костите) и натрупване на остеоид. Рахитът се проявява в растящата кост, а остеомалацията при завършен растеж на костта. Недостатъчната минерализация на костния матрикс при рахит се дължи на недостиг на минерали или на нарушения в отлагането им.

История на рахита

Гръцкият лекар Соранус от Ефес (Soranus of Ephesus), един от главните представители на Методическото училище по медицина, който е практикувал в Александрия и впоследствие в Рим, съобщава за деформация на костите при бебета още през I-II-ри век сл.Хр.

Рахитът не е бил определен като специфично медицинско състояние до 1645 г., когато английският лекар Даниъл Уистлър (Daniel Whistler) прави най-ранното известно описание на заболяването.

През 1650 г. е бил публикуван трактат за рахит от Франсис Глисън (Francis Glisson), лекар в Кай Колидж, Кеймбридж.

Произходът на думата "рахит" вероятно е от староанглийската дума "wrickken", въпреки че някои големи речници оказват "произход неизвестен". Гръцката дума "rachitis" е приета по-късно като научен термин за заболяването, основно поради звуковото сходство на думите.

Германският педиатър Курт Хулдшински (Kurt Huldschinsky) успешно демонстрира през зимата на 1918/1919 г. как рахитът може да бъде обработен с ултравиолетови лампи.

През 1923 г. американският лекар Хари Стийнбок (Harry Steenbock) показва, че облъчването с ултравиолетова светлина увеличава съдържанието на витамин D на храни и други органични материали. Техниката за облъчване на Стийнбок се е използвала за храна, но най-запомнящо се за мляко.

От 1930 г. общественото здраве препоръчва подсилено с витамин D мляко и рибено масло като хранителна добавка за малки бебета и деца. Благодарение на това през 1945 г. рахитът е бил елиминиран в САЩ, както и в други индустриализирани държави.

За съжаление, рахитът се завръща и е все още често срещан в по-слабо развитите страни. Освен това, поради различни причини рахит се наблюдава по-често сред бебета и деца, живеещи в индустриализираните държави, често сред по-заможното население.

Кои са основните форми на рахит?

Рахитът включва група от заболявания, които имат сходно протичане и клинико-лабораторни промени.

Най-честите причини, които водят до развитието на рахит са:

дефицит на 25 (ОН) вит. Д;
резистентност към действието на 1,25 (ОН)2 вит. Д (калцитриол);
дефицит на калций и фосфати.
Най-общо рахитът се подразделя на две големи групи:

1. Хипокалциемичен - с дефицит на калций

2. Хипофосфатемичен - с дефицит на фосфати

По-често срещаният от двата вида е хипокалциемичният рахит. Той се дължи на недостатъчен внос на вит. Д или на различни нарушения в неговата обмяна или синтезата на активните му метаболити. Много по-рядко хипокалциемичният рахит може да е следствие от недостатъчен внос на калций.

С изразено понижение на калций протича вит. Д зависимият рахит на Prader, който бива два типа:

тип I, при който е нарушено превръщането на 25(ОН) вит. Д в 1,25(ОН)2Д (калцитриол)
тип II, при който е нарушеното действието на калцитриола в прицелните тъкани.
7.1. Класификация на хипокалциемичния рахит
Хипокалциемичен рахит може да се развие при:

дефицит на вит. Д от липса на достатъчно излагане на слънце, недостатъчен внос на вит. Д с храната или нарушеното му усвояване в организма
хронични бъбречни и чернодробни заболявания
дефицит на ензима 1-α хидроксилаза с нарушено образуване на калцитриол или поради нечувствителност на прицелните тъкани към действието на калцитриола
7.2. Класификация на хипофосфатемичния рахит
Значително по-рядко срещан е хипофосфатемичният рахит. Той е резултат от различни нарушения, като нарушено обратно всмукване на фосфати в бъбречните каналчета, понижено всмукване на фосфати в червата или при недостатъчен внос на фосфор в организма. Когато има ниско ниво на фосфати в кръвта, се стимулира синтезата на калцитриол и по този начин се увеличава обратното всмукване на фосфати в бъбречните каналчета, за да се компенсира фосфатният дефицит.

Хипофосфатемичен рахит може да се развие при:

повишена загуба на фосфати
Хипофосфатемичен вит. Д резистентен рахит
Синдром на Fanconi
Ренална тубулна ацидоза
При тумори

намален внос на фосфати
При недоносени
При неправилно тотално парентерално хранене

Симптоми и признаци при рахит

Симптомите и признаците при рахит включват:

Костна чувствителност или болезненост
Проблеми със зъбите
Мускулна слабост
Повишена склонност за фрактури
Скелетна деформация
Черепна деформация
Тазова деформация
Деформация на гръбначния стълб, като кифосколиоза или лумбална лордоза
Нарушения на растежа
Хипокалцемия (ниско ниво на калций в кръвта)
Тетания (неволеви мускулни контракции)
Разширяване на китката
Нисък ръст
Рахитична броеница

Витамин Д недоимъчeн рахит

Дефицитът на вит. Д е най-честата причина за възникване на рахит. Недостигът на вит. Д е свързан с недостатъчно усвояване на приетите с храната калций и фосфор, респективно с недостатъчна минерализация на остеоида и възникване на костни деформации. Наблюдават се вродени и придобити форми на дефицит на вит. Д.

В отсъствието на вит. Д само 10 до 15% от приетия с храната калций и 60% от фосфора се усвояват. При достатъчно количество на вит. Д тези проценти нарастват до 30-40% за калция, респективно до 80% за фосфора. Рахитични промени настъпват при ниво на 25(ОН) вит. Д под 20 ng/dl (50 nmol/l).

Вит. Д преминава през плацентата под формата на 25(ОН) Д. Съдържанието му в пъпната връв е около 70-80% от нивото на майчиния 25(ОН)Д. При доносените деца преминалият през плацентата вит. Д от майката е достатъчен да осигури запаси у детето през първите 8 седмици от живота. В кърмата се съдържат малки количества витамин Д и метаболитите му, около 50 IU/L. Следователно липсата на достатъчно количество UV-лъчи (експозиция на слънце) при кърмените деца ги поставя под риск да развият недостиг на вит. Д, респективно рахит, ако не се провежда заместително лечение с някой от препаратите му.

Рисковите групи деца за витамин Д недоимъчен рахит

Рисковите групи деца за развитие на вит. Д недоимъчен рахит могат да бъдат:

Продължително кърмените деца, на които не е осигурен своевременно допълнителен внос на вит. Д
Деца, родени от майки с дефицит на вит. Д по време на бременността
Деца с по-тъмна оцветка на кожата, поради по-голямото количество меланин, който ограничава проникването на UV-лъчите през кожата, респективно синтеза на вит. Д

Деца, които са лишени от достатъчно излагане на слънчева светлина - родените през зимните месеци, живеещите в индустриални региони със замърсен въздух (смог) или при които се избягва излагането на слънце поради различни причини (религиозни, културални), както и при прекомерното обличане с липса на достатъчно открити участъци от кожата.

Основният източник на вит. Д за децата и възрастните е слънчевата светлина, респективно недостатъчното излагане на слънце се явява една от основните причини за развитието на вит. Д недоимъчен рахит. Използването на слънцезащитни кремове намалява синтезата на вит. Д в кожата, така напр. крем със SPF 30 я намалява с над 95%. UV-B лъчите, които са необходими за синтезата на вит. Д не преминават през стъкло. Съответно децата, които не се извеждат навън, а се отглеждат в затворени помещения, макар и огряти от слънчева светлина са рискови за развитието на рахит.

Като по-рядка причина за рахит се явява недостатъчният внос на вит. Д с храната. В САЩ и Канада напр. млякото, някои видове хляб, зърнени храни, сокове и сирена се обогатяват с вит. Д. В повечето страни от Европа млеката не се обогатяват с вит. Д, тъй като през 1950 г. са регистрирани случаи на интоксикация на малки деца с него, след което се налага законова забрана за обогатяване на храните с вит. Д. Понастоящем в някои страни, като Швеция и Финландия, млякото се обогатява с вит. Д, а в редица Европейски страни вит. Д се добавя към хляба, зърнените храни и маргарина.

Как се развива витамин Д недоимъчният рахит

При витамин Д недоимъчния рахит настъпва намаляване нивото на калций в кръвта (хипокалциемия). Това служи като сигнал за стимулиране секрецията на паратиреоидния хормон (ПТХ) от паращитовидните жлези, т.е. настъпва вторичен хиперпаратиреоидизъм. Повишава се остеокластната активност, вследствие на която настъпва извличане на калций от костите и нормализиране на кръвните му нива, но за сметка на възникването на локални огнища на намалена минерална костна плътност с развитието на остеопения и остеопороза. Едновременно с това вторичният хиперпаратиреоидизъм увеличава излъчването на фосфор и на аминокиселини през бъбреците.

Като краен резултат от този компенсаторен механизъм на мястото на образуване на нова кост има намалени нива на калций и фосфор с нарушеното им отлагане под формата на хидроксиапатитни кристали в костния матрикс и в растежния хрущял. От свръхактивираните остеобласти в рахитичната метафиза се отделя ензимът алкална фосфатаза (АФ) и неговите нива в кръвта нарастват от умерени до много високи. АФ е един от най-чувствителните показатели за активен рахитичен процес. Тя може да се задържа висока при нормализиране на другите биохимични показатели и се възвръща до нормалните си стойности при напълно оздравяване на рахита.

В детската възраст, когато минералното костно съдържимо е все още недостатъчно, понижението на калциво-фосфорния продукт в растящите кости води до възникване на костни деформации - промени, характерни за рахита. При възрастните растежните епифизарни плочки са затворени и тяхното минерално костно съдържимо е достатъчно, за да се предотвратят костни деформации. При тях намалението на калциево-фосфорния продукт води до остеомалация и остеопороза, които често остават недиагностицирани.

Ацидозата вследствие на натрупаните кисели метаболити при рахит, заедно с намалените калциеви нива води до нарушена функция на централната и вегетатвина нервна система, изразяваща се с повишена възбудимост, лесна дразнимост, неспокойствие, смущения в съня, обилни изпотявания и намален мускулен тонус.

Нарушеното чревно усвояване на масти, както и редица бъбречни чернодробни заболявания могат да протекат с клиничните и биохимични промени на витамин Д недоимъчен рахит.

Някои антиепилептични медикаменти (фенитоин, фенобарбитал и др.) ускоряват метаболизма на калцидиола и могат да доведат до рахит, особено при децата с по-тъмна оцветка на кожата или сред децата, които не се излагат на достатъчно слънцегреене (напр. при деца, които се отглеждат в институции).

Съществува обратна зависимост между нивата на 25 (ОН) Д и индекса на телесна маса. Следователно децата с наднормено тегло и затлъстяване много по-често имат дефицит на калцидиол и съответно са с по-висок риск за развитие на рахит.

Симптоми и прояви на витамин Д недоимъчен рахит

Рахитът е заболяване, което засяга целия детски организъм, но основно костната, мускулна, нервна и кръвотворна системи.

Нарушение в съня и нервната система

Един от най-честите първоначални симптоми на нарушение в съня е неспокойният сън, който става повърхностен и с намалена продължителност. Децата често “се сепват” и пробуждат. От честото въртене на главата по време на сън се наблюдава редуциране на окосмяването в тилната й част, което не е специфично за рахита, тъй като то може да е следствие на продължително лежане.

Друг чест първоначален симптом от страна нарушение на вегетативната нервна система е повишеното изпотяване, особено по време на сън, което е налице дори при оптимална околна температура.

Нарушения от мускулната система

Ранен, но дълго задържащ се симптом на нарушение на мускулната система при рахит е намаленият мускулен тонус (мускулна хипотония). Той е налице дори в оздравителния стадий на рахита, макар и да е значително подобрен.

Поради намаления тонус на коремните мускули коремът е разлят в страни, т.нар. жабешки корем.

Най-характерните прояви са от нарушения в костната система, като най-ранни са промените в бързорастящите кости – черепа, предната част на ребрата, метафизите на дългите тръбести кости. При по-продължителен и тежък недоимък на вит. Д впоследствие промени се развиват в таза, гръбначния стълб и челюстите.

През първите 6 месеца най-силно се засяга черепа. Измененията са най-вече във фонтанелата, която е голяма, с меки, податливи на натиск ръбове. Тя се затваря късно и често има променена форма с човковидно удължаване напред към челото. Едновременно с това се размекват и костните шевове и се появява кранитабес, който се долавя чрез упражняване на дозиран натиск с пръсти върху черепа на детето. В участъците на краниотабес пръстите хлътват в размекнатите черепни кости като топка за пинг-понг. Краниотабесът може да бъде едностранен или двустранен, на ограничени или по-големи участъци. Съответно при лежане главата се деформира и приплесва в участъците на краниотабес.

Краниотабесът не е специфичен за рахита и може да се среща нормално при деца до началото на 5-тия месец. Поради отлагането на остеоид в областта на париеталните и фронтални тубери на черепа, главата често придобива квадратна форма.

Наред с краниотабеса друга сравнително ранна костна изява на рахит е т.нар. рахитична броеница. Тя е резултат от отлагането на остеоид на границата между костната и хрущялна част на ребрата.

В долната част на гръдния кош се появява хлътване известно като Харисонова бразда. При по-тежък и продължителен рахит гръдният кош се деформира, като се разширява в долната си част и придобива камбановидна форма. Могат да се наблюдават и други деформации, като напр. обущарски гръден кош с хлътване на гръдния кош в долната му част или птичи гръден кош с изпъкване на гръдната кост напред.

Поникването на зъбите при децата с рахит обикновено е в срок, но може и да закъснее. По-късното поникване зъбите не е специфичен белег за рахит и често може да се наблюдава и при здрави деца.

Измененията по дългите тръбести кости при рахит най-често засягат горните крайници и по-рядко долните. Най-характерни са т.нар. рахитични гривни със задебеляване в областта над китките поради натрупване на остеоид в долната част на лъчевата и лакътна кости.

Поради намаления мускулен тонус и под влияние на тежестта на тялото при прохождането на детето се явяват и различни деформации, които засягат гръбначния стълб и долните крайници, като кифоза, сколиоза, кифосколиоза, Х-образно или О-образно изкривяване на краката, плоскостъпие и др.

Други прояви витамин Д недоимъчен рахит

Децата с рахит са по-често и по-продължително боледуващи от инфекции на дихателните пътища – бронхити, пневмонии, поради намаления тонус на дихателната мускулатура и деформациите на гръдния кош, които създават условия за възникване на участъци в белия дроб с понижена вентилация и задръжка на секрети с инфектирането им.

Рахитът може да бъде съпроводен с анемия, нарушения в ритъма на дефекация - разстройство или запек и др.

Как се диагностицира витамин Д недоимъчният рахит?

Витамин Д недоимъчният рахит се диагностицира, като първоначално се събере подробна информация относно начина на хранене и отглеждане на детето, темповете, с които то наддава на тегло, излагането на слънце, прием на витамин Д и / или калций съдържащи препарати, наличието на изпотяване по време на хранене, особеностите на съня, наличието на съпътстващи заболявания, които предразполагат към рахит и др.

Следващият етап включва извършването на подробен преглед с насоченост към установяване на характерните за рахита клинични прояви, най-вече от страна на костната и мускулната системи.

Впоследствие диагнозата се потвърждава чрез провеждане на лабораторни и рентгенографски изследвания.

Лабораторни промени при витамин Д недоимъчен рахит

Основното количество витамин Д, което се намира в кръвната циркулация, е под формата на 25-хидрокси витамин Д (25(ОН)Д). Неговият полуживот е 2 до 3 седмици.

Активната форма на вит. Д - калцитриолът или 1,25-дихидрокси витамин Д (1,25(ОН)2 Д) се намира в циркулацията в около 1000 пъти по-ниска концентрация от 25(ОН)Д и неговото време на полуживот е приблизително 4 часа.

Серумното ниво на калцитриола не служи като диагностичен критерий за определяне на резервите от вит. Д в организма, както и не намира приложение за мониториране на витамин Д статуса при пациентите, които провеждат лечение, тъй като при витамин Д недоимъчен рахит нивото на калцитриола може да е нормално, леко понижено или дори завишено поради вторичния хиперпаратиреоидизъм.

Следователно най-добрият лабораторен показател за определяне на количеството на витамин Д в организма е измерване на серумното ниво на 25(ОН)Д.

Нормалните стойности на 25(ОН)Д са от 20 до 100 ng/ml (50-248 nmol/l).

Когато нивото на 25(ОН)Д е под 20 ng/ml (50 nmol/l), е налице дефицит на витамин Д.

Нива на 25(ОН)Д между 21-29 ng/ml (52.5-72.5 nmol/l) сочат недостиг на витамин Д.

Достатъчно количество на витамин Д в организма е налице, когато стойностите на 25(ОН)Д са между 30 и 100 ng/ml (75-250 nmol/l).

Нива на 25(ОН)Д над 150 ng/ml (374 nmol/l) са показателни за интоксикация с витамин Д.

Клинико-лабораторната констелация на витамин Д недоимъчният рахит включва следните отклонения:

нормално или ниско серумно ниво на общия и йонизиран калций
нормално или ниско ниво на серумния фосфор
завишени стойности на алкалната фосфатаза (АФ)
ниско ниво на 25(ОН)Д
нормално, ниско или високо ниво на 1,25(ОН)2Д
завишени нива на паратиреоидния хормон (ПТХ)
нормални или високи нива на екскреция на фосфор и ниски нива на екскреция на калций с урината
В протичането на витамин Д недоимъчния рахит могат да се оформят три стадия:

I-ви стадий: дължи се на нарушеното всмукване на калций в червата и извличане на калций от костите, в резултат на което намалява серумното ниво на калция (хипокалциемия). Продължителността му е само няколко дни преди настъпването на II-ри стадий, но може да продължи и по-дълго с развитието на клинично изявена хипокалциемия при кърмачета между 2- и 9-месечна възраст. Останалите лабораторни промени в този стадий включват нормални нива на серумния фосфор и на паратиреоидния хормон (ПТХ) и леко завишени нива на алкалната фосфатаза (АФ).
II-ри стадий: характеризира се с нормални серумни нива на калция и ниски серумни нива на фосфора поради настъпилото повишено отделяне на ПТХ (вторичен хиперпаратиреоидизъм). Нормализирането нивото на калция е за сметка на извличането му от костите, т.е. настъпва костна деминерализация.
III-ти стадий: налице е отново намаляване на серумните калциеви нива поради недостатъчното извличане на калций от костите. Успоредно са налице ниско серумно ниво на фосфора, повишени ПТХ и АФ.
 

Рентгенографски промени при витамин Д недоимъчен рахит

В сравнение с клиничното изследване рентгенографията на костите дава по-точна информация относно активността на рахита. Рентгенографските промени при витамин Д недоимъчен рахит се откриват в растежните плочки на бързорастящите кости.

При децата промените са най-изразени в долната част на лакътната и лъчевата кост (в областта на и над китката), на бедрената кост и тибията (областите под и над колянната става) и на границата между костната и хрущялната част на ребрата.

Рахитичните промени включват разширяване на епифизарните (растежните) плочки, което се дължи на натрупване на неминерализирано костно вещество (остеоид). Провизорната зона на вкостяване на границата между метафизите и епифизите, която нормално има вид на тясна хоризонтална ивица, става с неясни граници, назъбена и се разширява. Особено ясни са тези промени в метафизите на лакътната кост и на границата между костната и хрущялна част на ребрата.

С напредването на рахитичния процес краищата на метафизите се разширяват чашковидно до степен, до която краищата им придобиват човковидна форма. Тези изменения се дължат на по-слабото отлагане на калций в центъра, отколкото в краищата на костта. Промените в диафизите се наблюдават след няколко седмици. Поради натрупването на некалцифициран остеоид по протежение на дългите кости, периостеумът (надкостницата) изглежда като отделен от диафизата.

Наблюдава се намаляване на костната плътност (остеопения), Х- или О-образно деформиране на дъгите кости на долните крайници, може да са налице и костни фрактури тип “зелена клонка”.

 Какво лечение се прилага при витамин Д недоимъчен рахит?

Лечението на витамин Д недоимъчният рахит се провежда с една от двете му форми: витамин Д2 или витамин Д3. Различните препарати съдържат различно количество витамин Д в една капка - от 400 до 1100 IU (международни единици).

Лечението се провежда в продължение на 4-6 месеца, като в началото се приемат и препарати, съдържащи калциеви соли.

Витамин Д може да се приема на гладно или по време на хранене. Съществуват различни схеми на приложението му при лечение на рахит - прием на витамин Д:

всеки ден
веднъж седмично или
годишно.
Препоръчва се прием на витамин Д при деца:

от 0- до 1-месечна възраст - 1000 IU / дневно
от 1- до 12-месечна възраст - 1000 до 5000 IU / дневно
над 1 година - може да са необходими и дози над 5000 IU / дневно в продължение на 4 до 8 седмици. Впоследствие се преминава на поддържаща доза от 400 до 1000 IU витамин Д / дневно.
Останалите режими на приложение на витамин Д включват:

50 000 IU, приети веднъж седмично за период от 8 седмици, или
ударно лечение чрез еднократно аплициране на 100 000 до 600 000 IU витамин Д през устата или вътремускулно, след което се преминава на поддържащата доза.
Освен с витамин Д2 или Д3, лечението за рахит може да се провежда и с 1,25 (ОН)2 Д (калцитриол).

Обичайно в рамките на 6 до 10 дни от лечението се постига нормализиране на стойностите на калция и фосфора, а за 1 до 2 месеца се нормализира и нивото на паратхормона (ПТХ).

Нормализирането на стойностите на алкалната фосфатаза (АФ), както и на рентгенологичните костни промени става за по-дълъг период от време, от 3 до 6 месеца.

Ако се провежда ударно лечение с витамин Д, стойностите на лабораторните показатели се нормализират в рамките на 1 до 2 седмици.

При започване на лечението, наред с витамин Д в началото се прилагат и калциеви соли, за да се избегне понижаване на калциевото ниво вследствие на т.нар. синдром на "гладните кости", особено при ударно лечение на рахита. Приемът на калциеви препарати се преустановява, когато се нормализират нивата на 25(ОН)Д и ПТХ и заместителното лечение с витамин Д премине на поддържаща доза, докато трае реминерализацията на костния матрикс.

По време на лечението на витамин Д недоимъчният рахит периодично се проследяват нивата на серумния калций, фосфор, АФ и калциево/креатининов уринен индекс.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото