Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

СКАРЛАТИНА

Скарлатината е заболяване, засягащо най-често децата в предучилищна и ранна училищна възраст, във възрастта от 3 до 13 години. По-голямата част от разболелите са деца са под 10-годишна възраст. Бебетата до 6-месечна възраст много рядко могат да се разболеят от скарлатина, тъй като са предпазени от антителата, преминали от майката. Хората боледуват от скарлатина предимно през есенния и зимния период на годината. Причинителят на скарлатината са бактерии - бета-хемолитични стрептококи от група А. Тези бактерии са Грам-позитивни и могат да предизвикат инфекция на гърлото и/или кожата. Бактериите произвеждат токсин, който причинява ефектите върху кожата.

Контагиозният индекс при скарлатината е нисък - 30-40 % (от 100 души били в контакт с болен от скарлатина, около 30-40 хора ще се разболеят), докато при морбили и варицела е над 90 %. Тези бактерии, попаднали в организма на детето, отделят токсини и други вещества, които играят роля на алергени за организма и са причина за късните усложнения при скарлатината.

Как се заразяваме със скарлатина?

Заболяването скарлатина се предава най-често от човек на човек по въздушно-капков път (при кашляне, кихане или разговор), но е възможно и заразяване с храна или различни замърсени предмети: играчки, съдове, неизмити ръце, продукти и други. По контактен механизъм, чрез различни предмети се заразяват около 30-40 % от хората, които са били в контакт с болен от скарлатина. Ето защо скарлатината се характеризира с нисък контагиозен индекс.

Заразяване със скарлатина може да настъпи и от носител на бета-хемолитичен стрептокок, който не подозира, че носи тази бактерия. Обривът при заболелите се появява най-често един до два дни след началото на оплакванията, които са най-често повишена температура, главоболие, болки в гърлото и корема, повръщане и други.

Източникът на заболяването са болните от скарлатина, както и болни с ангина или назофарингит, причинен от бета-хемолитични стрептококи от група А.

Инкубационният период при скарлатината е сравнително кратък — от 2 до 7 дни.

Скарлатината е бактериална инфекция и след преболедуване не се придобива траен имунитет, затова е възможно човек да боледува повторно от заболяването. В редки случаи могат да се разболеят и възрастни хора, но те боледуват по-тежко. Ваксина срещу скарлатина няма, тъй като бета-хемолитичният стрептокок има над 80 серотипа, поради което е трудно да се създаде ваксина.

Симптоми при скарлатина

Симптомите при деца със скарлатина са:

Повишена температура около 39°С.
Главоболие, силна отпадналост и лесна уморяемост, повръщане (особено при малките деца).
Огнено червено гърло, болка в гърлото; обложен език, увеличени сливици, често с гнойна ангина с налепи, увеличени шийни лимфни възли.
Тези симптоми, като повишена температура, болки в гърлото, общо неразположение и повръщане, не могат да насочат родителя, че предстои да се появи обрив и че това е скарлатина. Ако причинителят на една ангина или фарингит е бета-хемолитичен стрептокок от група А и болният няма антитела срещу отделяните от него токсини, които предизвикват обривът, ще се разболее от скарлатина. Ако пациентът е заразен със стрептококова инфекция и има антитела срещу токсините на стрептокока, отговорни за обрива, но пък няма антитела срещу определен щам от стрептококите, то тогава може да се разболее само от ангина, отит, пневмония или други.

Скарлатината се приема за вид шарка. Първите симптоми на заболяването скарлатина могат да се появят до няколко часа, както и до 12 дни след заразяването. Важен симптом при скарлатината е обривът, който е под формата на дребни червени петънца, които най-напред се появяват в областта на шията и горната част на гръдния кош, по слабините и сгъвните повърхности на крайниците и впоследствие се разпространяват по гърдите, корема и шията.

Най-интензивен е обривът по вътрешната повърхност на ръцете и краката, особено в гънките на предмишниците, лакътните и коленните ямки, по долната част на корема и вътрешните повърхности на бедрата. При тежките форми на заболяването могат да са налице и хеморагични обриви.

Обрив няма по носа и около устата, където се образува т. нар. “триъгълник на Филатов”. Болните от скарлатина са с ярко червени бузи и периорална бледост. Кожата при пациентите, болни от скарлатина, е като настръхнала - “гъша кожа”, болните я усещат груба като шкурка. Ситен обрив има и в устната кухина на болния. В кожните гънки се установяват зачервени петехиални линии.

Първите дни езикът може да е само покрит с белезникав налеп, а впоследствие да е силно зачервен с видими връхчета, т.нар. “малинов” език. Устните са силно зачервени. Шийните лимфни възли могат да са уголемени и болезнени при палпация.

При болните от скарлатина е типично последващото лющене на кожата, което се появява след една седмица до десет дни и е най-изразено по дланите и ходилата, като може да продължи до месец и повече.

Усложнения при скарлатина

Усложненията при скарлатина възникват рядко, ако диагнозата се постави навреме и лечението започне своевременно. При някои от болните, обаче, могат да настъпят усложнения, дори при леко протичане на заболяването.

Към късните и тежки усложнения при скарлатина, които възникват най-често около 7-ми-10-ти ден след началото на болестта, са гломерулонефрит, ревматизъм (оток и болезненост на ставите) и артрит. Тези усложнения при скарлатината се дължат на алергично-имунна реакция. Острият гломерулонефрит при скарлатина се развива обичайно след третата седмица от началото на заболяването и протича със симптоми, като хематурия (наличие на кръв в урината), хипертония и отоци.

Ранните усложнения при скарлатината са свързани с разпространение на инфекцията към съседните тъкани и органи, с развития на гнойни възпаления на кожата, като абсцеси или гнойни възпаления на средното ухо. Те се развиват през първите две седмици от заболяването. Тежката инфекция е свързана и с разпространение на причинителя с кръвта и засягане на други вътрешни органи от гнойно възпаление, като бъбреци, миокард, черен дроб, лимфни възли и други.

При болните от скарлатина могат да настъпят различни усложнения, като:

отит (възпаление на средното ухо),
синуит (възпаление на околоносните синуси),
лимфаденит (възпаление на лимфните възли),
менингит (възпаление на главния мозък и мозъчните обвивки),
пара- или ретрофарингеален абсцес,
мозъчен абсцес,
мастоидит (възпаление на мастоидния израстък на слепоочната кост),
миокардит (възпаление на миокарда - сърдечния мускул),
остеомиелит,
пневмония,
хепатит (възпаление на черния дроб),
вагинит и други.

Трябва ли да се взема гърлен секрет при болен от скарлатина?

Диагнозата- скарлатина се поставя при обстоен преглед на пациента. Характерни симптоми на заболяването са повишена температура, втрисане, болки в гърлото, гадене, повръщане, дребен и петнист обрив по лицето, тялото и крайниците.

Установяване на стрептококи в гърлото може да помогне за потвърждаване на диагнозата - скарлатина. Бета-хемолитичен стрептокок в гърлото, може да има и при носители. Около десет процента от децата са здрави заразоносители на стрептококите, причинители на скарлатината. Ако бъдат открити случайно стрептококи в гърлото на човек, без болния да има симптоми на заболяването, то той е носител и може да предава инфекцията на околните, без да е наясно, че е преносител на инфекцията. Ако се докаже, че болния има бета-хемолитични стрептококи от група А от гърления секрет и едновременно с това има и характерните симптоми на заболяването, е задължително провеждането на антибиотично лечение, което е най-добре да бъде направено след антибиограма, за да се избере най-подходящия антибиотик.

За да се предотврати развитието на усложнения от заболяването, при всяко съмнение за скарлатина, трябва да бъде взет гърлен секрет за микробиологично изследване, за да се постави ранна диагноза на бета-хемолитичния стрептокок от лигавицата на фаринкса или сливиците (тонзилите). В детските заведения, всички деца, които са контактни на болно дете от скарлатина е добре да им бъде изследван гърлен секрет- микробиологично. По този начин може да се открият заразените, както и носителите на бактерията и да се предотврати разпространението на заболяването в детския колектив.

След провеждане на десет дневно лечение за скарлатина е препоръчително да се вземе контролен гърлен секрет, за да се уточни дали лечението е било успешно. Провеждайки правилно и своевременно лечение на скарлатината се лекува болното дете, но и се предотвратява и заразяването на околните.

Наличието на възрастен в семейството, който е заразоносител на причинителя на скарлатината, може да бъде причина за повторно заболяване на детето, ако не бъде доказан и лекуван адекватно. Тези скрити носители, които могат да бъдат възрастни или деца, са най-често причината за настъпването на реинфекциите при скарлатина.

Освен микробиологично изследване на гърлен секрет, лекаря ви може да назначи и пълна кръвна картина, както и СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) или С-реактивен протеин, за да уточни тежестта на бактериалната инфекция.

Как се поставя диагноза при скарлатина?

Скарлатината се доказва сравнително лесно при типичните форми на болестта по характерния обрив, съпътстван често от ангина и повишена температура. Поставянето на диагнозата е по-трудно при нетипично протичане. В тези случаи трябва да се направи диференциална диагноза с други заболявания. протичащи с ангина и обриви, както и от обриви, свързани с прием на някои медикаменти и други. Затова е добре при всяко съмнение за скарлатина да заведете детето си на преглед от лекар, за да постави точна диагноза.

Диагнозата при скарлатина се поставя въз основа на оплакванията на пациента и клиничното протичане на болестта, физикалния преглед от лекар и събирането на епидемиологична информация за контакт с болен от скарлатина. От прегледа на детето лекарят ще обърне внимание на гърлото, езика и сливиците на детето, ще разгледа подробно обрива по тялото и зачервяването на бузите и ще палпира лимфните възли. Освен това ще преслуша гърдите на детето и ще палпира внимателно коремчето му.

Допълнителна информация за лекаря дават и назначените лабораторните изследвания. От изследването на кръвта се имат предвид пълната кръвна картина, С-реактивен протеин и СУЕ, допълнително лекуващият лекар може да назначи и други изследвания при съмнение за усложнения, като урина, ликвор, кръв за хемокултура. При скарлатина се установяват левкоцитоза, неутрофилия, олевяване, ускорено СУЕ, може да има и умерена еозинофилия, повишени стойности на С-реактивен протеин. При усложнения от страна на черния дроб може да има леко увеличаване на трансаминазите и серумния билирубин. В урината може да има белтък и повишен уробилиноген.

За потвърждаване на диагнозата и за подпомагане в избора на антибиотичното лечение, лекарят може да назначи секрет от гърлото за микробиологично изследване за откриване на инфекциозния бактериален причинител. При доказването на β-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет трябва да се вземе под внимание и широкото разпространено носителство. След изолирането на чиста бактериална култура може да се определи и антибиотичната чувствителност на причинителя.

Диференциална диагноза при скарлатина

Диференциална диагноза при скарлатина се прави с редица бактериални и вирусни инфекции, протичащи с повишена температура, обрив и възпаление на гърлото и сливиците, както и с редица други заболявания.

Заболяванията, които трябва да се изключат при съмнение за скарлатина, са:

еритема инфекциозум (пета болест),
рубеола,
морбили,
розеола,
еритема мултиформе,
болест на Кавазаки,
инфекциозна мононуклеоза,
ентеровирусна екзантематозна треска,
слънчево изгаряне,
питириазис розеа,
сифилис- вторичен стадий,
ексфолиативен дерматит,
токсичен шоков синдром,
токсична епидермална некролиза,
стафилококов синдром на изгорената кожа,
лупус еритематодес,
обриви, причинени от медикаменти,
фитодерматит и други.
Инфекция на гърлото и обрив могат да причинят и други бактерии, освен бета-хемолитичния стрептокок от група А, като Staphylococcus аureus, Haemophilus influenzae, Arcanobacterium haemolyticum и Clostridium species.

Кога трябва да потърсите лекар при скарлатина?

След заразяването от скарлатина до изявата на първите клинични признаци на заболяването минават около 2 до 12 дни. Скарлатината започва остро. Първите симптоми са повишена температура, болезненост на гърлото, главоболие, повръщане, белезникави налепи по уголемените тонзили, зачервен фаринкс и небни дъги и обрив, който обичайно се появява по кожата на следващия ден. Обривът започва от шията, гърдите и гърба и се разпространява по гърба, корема, предмишниците и бедрата, като до 2-рия или 3-тия ден обривът най-често е вече по цялото тяло. Може да забележите и напречни червени линии по гънките. Кожата на болния е настръхнала. При стискане на кожна гънка и пускането й се появяват петехии. При средно тежките случаи на протичане на скарлатината острият период преминава до петия ден. Друг симптом при скарлатината са увеличените лимфни възли на шията и субмандибуларно. След изчезване на обрива започва лющене на кожата. Устните на болния са сухи и зачервени.

Ако Вашето дете има някои от тези симптоми и особено ако има контакт с друг член на семейството, болен от скарлатина, или посещава здравно заведение, където има болни от скарлатина, е добре да се консултирате с лекар.

При някои от болните клиничната картина е лека, температурата е слабо повишена, пациентът има единични дребно-петнисти обриви, със зачервено гърло. Най-често болестта има леко протичане.

Обърнете се и към лекаря на детето за консултация, ако има температура след 72-рия час от започване на лечението с антибиотик или се появят нови симптоми.

Обадете се незабавно на педиатъра, ако Вашето дете е под една година и има висока температура и обрив или ако получи фебрилен гърч, ако обривът му се засили или ако има затруднения с преглъщането или с дишането.

Може ли детето или възрастният човек да е носител на зараза от скарлатина?

Детето може да е носител на бета-хемолитичен стрептокок от група А, но да няма клинични симптоми, характерни за скарлатина. Това са деца или възрастни хора, които са здрави заразоносители на причинителя на скарлатината. При тях няма изявена клинична картина на скарлатина и не се налага лечение. Лечение се налага само на болните с типична или атипична клинична картина на скарлатина, които имат стрептококи в гърлото. Не е показано провеждане на антибиотично лечение на клинично здрави деца, при които случайно са открити стрептококи в гърлото.

Трябва да се има предвид, че макар рядко да боледуват от скарлатина, възрастните също е възможно да са носители на нейния причинител. При възрастните хора инфекцията може да протече с гнойна ангина и да доведе до същите общи токсични прояви, както при децата. Не трябва да се забравя, че ако има носител в семейството, детето може да се зарази повторно и да преболедува повече от веднъж от скарлатина. Тези скрити носители често стават причина за реинфектиране на вече излекувани от скарлатина болни. Затова се препоръчва при рецидив на заболяването да се изследват и членовете на семейството с цел предотвратяване на пинг-понг ефекта.

Децата могат да бъдат също носители на заразата от скарлатина, без да имат оплаквания и да предават инфекцията на околните. При тези деца в даден момент заболяването може да се изяви с усложнения на скарлатината.

Освен това ако дете, болно от скарлатина, е приключило антибиотичното си лечение, при връщането си в детския колектив в градината или училището може да се инфектира отново от своите съученици. Поради което е добре да се изследват контактните в групата или класа. Това обикновено се предприема само при по-голяма честота на заболяването.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото