Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Херния

Херния (на латински - hernia), или изсипване, представлява излизане на тъкан, орган или част от орган през вроден или придобит дефект в мускулна или съединителнотъканна обвивка.

Най-често хернии се образуват на коремната стена.

Херниите на коремната стена се делят на две основни групи:

Външни – представляват вродена или придобита слабост на коремната стена, като в нея се появява отвор, през който мастна тъкан, част от коремен орган или цял орган, покрит от перитонеум (вътрешна обвивка на корема), излизат навън.
Вътрешни - при които част от органите в коремната кухина навлизат в нормално съществуващи или придобити отвори в коремната кухина.
Според начина на възникването си херниите биват:

Вродена херния (на латински: hernia congenita) - появява се по време на вътреутробното развитие и се изявява след раждане. Най-честите вродени хернии при кърмачета са индиректната ингвинална херния и пъпната херния.
Придобита херния (на латински: hernia aquisita) - възникват през различни периоди от живота.
Херниите на предната коремна стена се срещат по-често при мъжкия пол в сравнение с женския. Ингвиналните и епигастралните хернии са по-чести при мъжете, а пъпните и феморалните – при жените.

Хернията се състои от:

Херниален отвор (херниален пръстен или херниална врата) – представлява вродена или придобита цепка на коремната стена. Херниите обикновено се локализират на типични места. Това са по-слаби анатомични области на коремната стена, като ингвиналната линия, пъпа, бялата линия и други. Хернията носи името на анатомичното място, където е разположен херниалният отвор. Например хернии, разположени в ингвиналната област, се наричат ингвинални, в областта на бедрото – бедрени, в областта на пъпа – пъпни и т.н.
Херниален сак (херниална торбичка) – образува се от преминаването на перитонеума през херниалния отвор. Сакът е тънка, прозрачна, почти безсъдова ципа, но с течение на времето загрубява и задебелява. Той може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, бутилковидна, кълбовидна и други. Големината му е различна – от лешник до човешка глава. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно. Може също да бъде еднокамерен, двукамерен и многокамерен. Хроничното дразнене на херниалния сак от коремното съдържимо води до отделяне на фибрин и образуването на сраствания. Стените на сака могат да сраснат частично или напълно помежду си, а най-вече с неговото съдържимо.
Херниално съдържимо – това е съдържимото в херниалния сак. В сака могат да бъдат намерени всички органи на коремната кухина, но най-често се срещат тънкото черво и голямото було. В зависимост от това дали херниалното съдържимо се прибира в перитонеалната кухина или не, херниите се разделят на репонибилни (при които се прибира) и нерепонибилни (при които е невъзможно).

Ингвинална херния

Ингвиналната, или позната още като слабинна херния (на латински език - Hernia inguinalis, на английски - Inguinal hernia), е най-разпространената херния и се среща в 80 % от всички хернии, най-често във възрастта между 20 и 40 години, при мъжете десет пъти повече, отколкото при жените. С възрастта рискът за развитие на ингвинална херния нараства значително.

Честотата на заболяването се обуславя от анатомичната особеност на ингвиналната област, през която минава семенната връв при мъжа и кръглата маточна връзка при жената.

Ингвиналната херния представлява излизане на коремни органи или части от тях, например тънко черво или дебело черво през ингвиналния канал.

При мъжете ингвиналната херния следва пътя, по който тестисите от коремната кухина слизат в скротума през периода на ембрионално развитие на пикочо-половата система при мъжа.

Ингвиналният канал при мъжа е по-широк и по-къс (4-5 см), а при жената по-тесен и по-дълъг. По-големият размер на слабинния (ингвиналния) канал при мъжа е основната причина силният пол да бъде с 25 пъти по-висок риск от развитие на слабинна херния в сравнение с жената.

Каква е анатомията на ингвиналния канал?

Всъщност ингвиналният канал не е канал, а една цепка между мускулно-сухожилните елементи на предната коремна стена с коса посока. Вътрешният му край започва с преперитонеалния пръстен, а външният завършва с подкожния пръстен. Коремната стена в тази област от вътрешната страна образува две ямки: външна и вътрешна ямка, разделени от гънка на перитонеума, в която минават долните епигастрални съдове. Външната ямка е разположена пред преперитонеалния пръстен на ингвиналния канал, а вътрешната - пред подкожния пръстен. Херниите, които навлизат през външната ямка и преперитонеалния пръстен, минават по цялото протежение на ингвиналния канал и излизат през подкожното му отвърстие, се наричат коси, външни или индиректни, а тези, които навлизат през вътрешната ямка на перитонеума, насочват се право към подкожното му отвърстие и излизат през него, се наричат преки, вътрешни или директни ингвинални хернии.

Каква е класификацията на ингвиналната херния?

Има много създадени класификации за ингвинална херния, но нито една не изпълнява всички задачи за точно описание на хернията, а именно:

оценка на наличните промени,
стандартизиране на избора на оперативен метод,
възможност за сравнимост на резултатите от приложеното оперативно лечение.
Ето и най-често използваните класификации:

Класификация на A. Gilbert
Тук са включени и двете допълнения от Rutkow и Robins.

I тип – нормален вътрешен отвор с перитонеален сак от всякакъв размер

II тип – умерено разширен вътрешен отвор, който пропуска не повече от 1 пръст

III тип – широк вътрешен отвор, който пропуска 2 пръста

IV тип – налице е широко или пълно разрушаване на задната стена на ингвиналния канал при нормален вътрешен отвор

V тип – дефект по задна стена, не по-широк от 1 пръст при нормален вътрешен отвор

VI тип – комбинирани хернии, които най-често са съчетание от индиректна и директна херния

VII тип – бедрена херния

Класификация на Nyhus
Тип 1 – индиректна ингвинална хернии с нормален вътрешен отвор. Среща се при деца и млади хора.

Тип 2 – херния, при която вътрешният отвор е разширен и променен, без навлизане на задната стена. Херниялният сак не е в скротума, но може да заеме целия слабинен канал.

Тип 3 – отнася се за директни, индиректни и бедрени хернии:

3А – всички директни хернии

3B – индиректни хернии с широк отвор, който се простира по задната стена на канала. Често херниалният сак е в скротума. Тук спадат и плъзгащите хернии.

3C – всички бедрени хернии, които са специални форми на дефект на задната стена.

Тип 4 – отнася се за всички рецидивни хернии.

4А - директни

4В - индиректни

4С - бедрени

Класификация на Bendavid
Той предлага една много разгърната и детайлна класификация, известна още като TSD класификация, тъй като отчита трите основни характеристики на ингвиналната херния:

1 - тип (type)

2 – стадий (stage)

3 – размер (dimension)

Ето самата класификация:

T I – индиректна херния

T II – директна херния

T III – типична бедрена херния

T IV – преваскуларна бедрена херния

T V – слабинно-бедрена херния, с разрушаване на ингвиналния лигамент

Всеки тип херния се подразделя на три стадия:

S1 – херниалният сак е разположен между вътрешния и повърхностния отвор

S2 – херниалният сак е извън канала, но не достига скротума

S3 – сакът е в скротума

При бедрените хернии стадиите изглеждат по следния начин:

T III S1 – сакът заема част от пространството между бедрената вена и лигаментум лакунаре

T III S2 – сакът е изпълнил изцяло посоченото пространство

T III S3 - сакът заема пространството между вена феморалис до туберкулум пубикум (лигаментум лакунаре е разрушен)

T IV S1 – сакът е разположен навътре от бедрените съдове

T IV S2 – сакът е разположен назад от бедрените съдове

T IV S3 – сакът е разположен навън от бедрените съдове

T V S1 – сакът е разположен в пространството между туберкулум пубикум и бедрената вена

T V S2 – сакът е разположен навън от бедрената вена.

Показателят D отчита размерите на дефекта по най-големия му размер в сантиметри.

За херниите от типа на T II е създадена следната подкласификация: m – медиална (към средата на корема), l – латерална (навън), c - централна, e – тотална.

Има и допълнителни означения за характеристиката на ингвиналаната херния като: R – рецидив, при което с арабски цифри се изписва броя на рецидива; L – липом (наличие на голям преперитонеален липом); I – инкарцерация (заклещване); N – некроза на коремен орган.

През последните години с по-голяма популярност и използваемост е класификацията на Nyhus.

Какво представлява пъпната херния?

Пъпната херния представлява излизане на коремни органи през пъпния пръстен. Различават се пъпна херния при малките деца (вродена пъпна херния) и пъпна херния при възрастните (придобита пъпна херния).

Пъпните хернии са 10 % от всички коремни хернии.

В началото се появява малка мековата подутина, която постепенно нараства. Така пъпната херния може да достигне огромни размери.

Каква е анатомията на пъпа и пъпната херния?

Пъпът (umbilicus) представлява една вдлъбнатина, в дъното на която се намира възвишение. Хлътването се обуславя от липсата на мастна тъкан и плътното срастване на кожата за ръбовете на пъпния пръстен – annulus umbilicalis. У плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии. След раждане и превързване на пъпната връв съдовете закърняват, тяхната адвентиция се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан. То е покрито отвътре само от напречна фасция и представлява най-слабото място в областта на пъпа. При повишаване на вътрекоремното налягане то се разширява и през него се изтласкват коремни органи. По този начин се образува пъпната херния.

Пъпна херния при малките деца

Нарича се hernia umbilicalis infantum. Пъпната херния е едно от най-честите детски заболявания. Тя е истинска херния с перитонеален сак и е покрита с кожа. Затварянето на пъпния пръстен започва от края на третия месец от бременността. Затворените пъпни съдове заемат пространството на пъпния пръстен и подпомагат затварянето на отвора. След отпадане на пъпната връв пъпният пръстен нормално се затваря в първите 15-30 дни след раждането. Това зарастване може да изостане и пъпът да остане „слабо” анатомично място. Приема се, че едно от всеки шест деца е с такава херния. Тя се среща по-често и при недоносените деца. Среща се по-често при момичетата. При децата, които страдат от колики, плачат много, надуват се поради запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор.

Хернията се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се прибира в коремната кухина в легнало положение. Сакът е малък, обикновено до големина на череша, и съдържа части от булото или тънко черво. Пъпната херния при деца е със склонност за спонтанно закриване на дефекта. Повечето пъпни хернии оздравяват в интервала от 3- до 5-годишна възраст. Ако дефектът е по-голям от 1,5 см, шансовете за спонтанно затваряне намаляват.

Пъпната херния в детска възраст протича почти без оплаквания, но понякога може да причини коликообразна болка. Лечението на пъпната херния при малките деца е предимно неоперативно. Тези хернии оздравяват лесно чрез поставяне на картонено кръгче, монета или специални превръзки в областта на хернията. Тези превръзки се държат от две до четири седмици, като през този период трябва да се лекуват всички заболявания, довеждащи до напъни в корема, като запек, колики и т.н.

Изисква се търпение при неоперативното лечение на хернията при малките деца от страна на лекаря и родителите, защото лечението може да продължи до 2-годишна възраст. При неуспех от това лечение се пристъпва към оперативно лечение.

Пъпна херния при възрастните

Нарича се hernia umbilicalis adutorum. Най-предразположени към това заболяване са жените на средна възраст с наднормено тегло и многораждалите. Друга рискова група са болните с чернодробна цероза и асцит.

По принцип пъпната херния при възрастните е придобита херния. Тя възниква непосредствено над или под пъпа. Тъй че на практика тя е околопъпна херния. Поради силно изразените сили на опъване в тази зона с времето тя прогресивно нараства. Тази херния има тясна шийка, което обуславя честите заклещвания.

Лечението на пъпната херния при възрастни е единствено оперативно.

Какво представлява бедрената херния?

Излизането на коремни органи през феморалния канал, покрити с париетален перитонеум, се нарича феморална (бедрена) херния. На латински език се нарича Hernia femoralis, а на английски - Femoral hernia. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Сакът при бедрена херния обикновено е малък, закръглен, заобиколен от мастната тъкан на преперитонеалния липом. Понякога той има няколко камери.

 

Анатомия на феморалния канал

Налице са три пространства, през които преминават мускули, съдове и нерви от таза към бедрото: lacuna muscularis, lacuna vasorum и lacuna lymphatica. Феморалният канал заема вътрешната част на lacuna vasorum. В изправено положение феморалният канал има почти вертикална посока, като отпред е ограничен от лигаментум ингвинале, отзад пектен осис пубис, навън от бедрената вена и навътре от лигаментум лакунаре. На практика обаче такъв бедрен канал не съществува, а той се образува, когато е налице херния.

Симптоми при бедрена херния
Бедрената херния е винаги придобита. Тя засяга 5 пъти повече жени те отколкото мъжете, като с възрастта се увеличава честотата на бедрената херния. При мъжете тя съставлява 5 % от всички хернии, докато при жените е 20 %. Това е обусловено от по-широкия таз у жената, бременността и ражданията.

Те се срещат много по–рядко от слабината херния. Характерното за феморалните хернии е, че се усложняват много по-често от слабинните. Това се получава, тъй като каналът е тесен и симптомите на усложняване са тежки и бурни. 

Бедрената херния може да се сбърка с увеличени лимфни възли. При тях отсъства тласък при закашляне. Трябва да се разграничи също и от абсцес, лимфна киста, хематоми, венозна или артериална аневризма.

Лечението на бедрените хернии е оперативно. Поради по-честото си усложняване със заклещване се препоръчва, след като са диагностицирани, да се предприеме навременна операция.

Какво представлява диафрагмалната херния?

Диафрагмалната херния представлява навлизане на коремни органи в гръдния кош през дефект на диафрагмата. В гръдния кош могат да навлезнат стомах, дебело черво и други коремни органи, които притискат белия дроб и сърцето и нарушават тяхната функция.

Какво представлява диафрагмата?

Диафрагмата е плосък мускул, който разделя коремната от гръдната кухина. Основната функция на диафрагмата е разширяване на белите дробове за осъществяване на акта на дишането. Условната граница на диафрагмата е долният край на ребрата. По диафрагмата има отвори, през които преминават кръвоносните съдове и хранопроводът.

Какви видове диафрагмални хернии има?

1. Предни дефекти на диафрагмата
парастернална херния на Morgagni,
ретростернална плевро-кардиална херния.
2. Централни дефекти на диафрагмата
хиатални хернии,
хернии и релаксации на диафрагмалния купол.
3. Задни дефекти на диафрагмата
лумбо-костални хернии на Bochdaleck,
частична аплазия или релаксация на диафрагмата.
4. Тотална аплазия или релаксация
Хиаталните хернии се подразделят на 4 типа:

I тип - плъзгаща хиатусна херния - най-често срещаната - при нея дъното на стомаха се разполага успоредно на хранопровода, който е с непроменено анатомично място,

II тип - параезофагеална (търкаляща се) - при нея хранопроводът заедно с дъното на стомаха и съчленението между тях преминават над диафрагмата в гръдната кухина,

III тип - смесена - комбинация между I и II,

IV тип - когато в херниалния сак освен стомаха има и други органи.

Кои са причините и рисковите фактори, довеждащи до диафрагмална херния?

Диафрагмалните хернии се срещат значително по-често в развитите страни. Честотата на тези херния се увеличава с възрастта, от 10 % при хора под 40 години до над 70 % при тези над 70 години. Това се обяснява със загубата на еластичност и отслабването на мускулите с напредването на възрастта. С намаляване на тъканната еластичност гастроезофагеалното съединение може да не се върне на нормалното си място под диафрагмата след преглъщане. Загубата на мускулен тонус около диафрагмалния отвор може да доведе до разширяването му. 

Причините за възникване на диафрагмална херния могат да бъдат:

Повишаване на вътрекоремното налягане (запек, затлъстяване, бременност, кашлица)
Вродени дефекти по диафрагмата
Вродена слабост на съединителната тъкан
Травма в областта на корема
Рисковите фактори за възникване на диафрагмална херния са:

Напреднала възраст – по-често се среща при хора над 50-годишна възраст
Наднормено тегло
Женски пол
Тютюнопушене

Какви са симптомите при диафрагмалната херния?

Основните симптоми при диафрагмална херния включват:

Болка - главният симптом при диафрагмалната херния. Болката е зад гръдната кост, засилва се в легнало положение и при физически усилия.
Парене зад гръдната кост – то възниква поради непосредственото въздействие на стомашния сок (солната киселина) върху лигавицата на хранопровода. Провокира се от заемане на хоризонтално положение и нарушаване на диетата.
Регургитация (връщане) на кисели материи в устата.
Дисфагия (затруднено преглъщане) – тя се получава при доброкачествено стеснение (стриктура).
Повръщане на кръвенисти материи (кръвотечение) и анемия.
Симптоми и от другите органи, които се засягат, като сърцебиене, аритмии, пневмонии, задух, хронични ларингити и др.

Как се поставя диагнозата диафрагмална херния?

За поставяне на диагнозата и определяне на типа диафрагмална херния се използват основно образни и ендоскопски методи:

Рентгенографии на хранопровод и стомах с Бариев контраст - в много случаи диафрагмалните хернии се откриват случайно при обзорни рентгенографии на гръден кош по друг повод. Използването на Бариев контраст обаче позволява добра анатомична ориентация и дава информация за големината на херниалния сак и дефекта. Контрастното изследване позволява отдиференцирането на различните типове хернии.

Фиброгастроскопия - ендоскопското изследване позволява да се диагностицират усложнения, като ерозивен езофагит, язви в хиаталната херния, Баретов хранопровод, тумори и др.

Езогафеална манометрия и Ph-метрията - тези методи имат малка сензитивност по отношение диагностиката на хиаталните хернии, но дават информация за функцията.

Рентгенография на дебело черво с Бариев контраст – при съмнение за наличие на дебело черво в херниалния сак.

Компюртомографско изследване – дава допълнителна информация за големината на хернията и взаимоотношенията й със съседни органи.

Какви усложнения могат да настъпят при диафрагмалнa херния?

Макар че заболяването може да протича с доста оскъдни оплаквания и симптоми, съществува опасност от редица усложнения, като "заклещване" на стомаха в отвора на диафрагмата, свързано с прекъсване на кръвоснабдяването, респективно храненето, на засегнатия участък. Ако бъде засегнато червото, съществува и риск от прекъсване движението и кръвоснабдяването на чревната стена и развитие на илеусно състояние и перитонит.

Заклещването се характеризира с внезапната остра болка в гърдите и горната част на корема, комбинирана с гадене без неспособност за повръщане и невъзможност за поставяне на назогастрална сонда. Това се нарича триада на Borchardt и е показателна за това усложнение. Налага се спешно оперативно лечение.

Чести усложнения са рефлукс-езофагит, сриктури (стеснения) на хранопровода, пептична язва на хранопровода, която може да се усложни с остро кръвотечение и перфорация. Тези язви водят до желязодефицитна анемия. Честотата на големи диафрагмални хернии при пациенти с желязодефицитна анемия е 6-7 %. Масивни кръвоизливи са редки, но потенциално летални.

Според някои автори хиатусната херния е предраково заболяване.

Какво е лечението на диафрагмална херния?

Неоперативно лечение:
Промяна в начина на живот, водеща до намаляване на симптоматиката – спиране на пушенето, намаляване на приема на кофеин, лека храна в следобедните часове, повдигане на горната част на тялото при спане,
Антиацидни медикаменти – H2-блокери, блокери на протонните помпи (PPI),
Медикаменти, подобряващи езофагеалния и стомашния мотилитет,
Корекция на желязо-дефицитната анемия,
Най-ефективната медикаментозна терапия са PPI – понасят се добре, с редки странични ефекти – главоболие, диария, коремни болки. Могат да бъдат използвани дълго време.

Оперативно лечение:
При хиаталните хернии могат да се използват три достъпа – трансторакален (гръден), отворен трансабдоминален (коремен) и миниинвазивен (лапароскопски).

Прилагат се различни методи за възстановяване на дефекта в диафрагмата.

 Какво представляват херниите на бялата линия?

Хернията на бялата линия се нарича се на латински hernia lineae albae. Съставлява 1 % от всички хернии. Ако се вземе за анатомичен ориентир пъпът, херниите на бялата линия биват:

епигастрални (81 %) – разполагат се над пъпа;
параумбиликални (16 %) – разположени около пъпа;
хипогастрални (3 %) – разположени под пъпа.
Най-често срещаните са епигастралните (надпъпните). Това се обяснява с факта, че над пъпа бялата линия е широка 1,5-2,5 см, докато под него правите коремни мускули плътно се допират и тази линия е много тясна. Затова в литературата херниите на бялата линия могат да се срещнат и като епигастрални хернии. През горната част на бялата линия преминават много съдове през цялата й дебелина, около тях има повече или по-малко мастна тъкан, която увлича перитонеума и той преминава през нея при наличие на дефект. По този начин се образуват херниите на бялата линия. На големина тя варира от няколко милиметра до няколко сантиметра. Може да се срещне във всяка една възраст, но е най-честа при мъжете под 40-годишна възраст.

Значителна част от херниите на бялата линия са безсимптомни. Ако има симптоми, то те ще са болка в областта на хернията и понякога повръщане. Болката можа да е силна и да симулира язвена болест. Когато хернията не може да се прибере в коремната кухина, това означава, че булото е сраснало с херниалния отвор, тогава болката става постоянна. Тези хернии се усложняват често чрез заклещване.

Прието е херниите с оплакване и тези с големина над 2 см да се оперират.

Какво представлява следоперативната херния?

Следоперативната херния представлява излизане на коремни органи през дефект на оперативна рана. Честотата на следоперативните хернии е около 10 %.

За възникването на следоперативна херния от значение са някои фактори:

Предоперативни фактори – влияние оказват възрастта, мъжкият пол, предхождаща лъчетерапия, анемия, жълтеница, захарен диабет, недохранване, злокачествени заболявания, затлъстяване, приложение на кортикостероиди и цитостатици.
Оперативни фактори – влияние оказват ориентацията и видът на оперативния разрез, техниката на зашиване на оперативната рана и шевният материал.
Следоперативни фактори – повишеното вътрекоремно налягане поради недобро обезболяване, повръщане, кашлица, следоперативен паралитичен илеус, раневата инфекция са важни фактори за възникване на следоперативна херния.
Оплакванията от хернията зависят от локализацията, размера на херниалния сак, както и от наличието на усложнения. Голяма част от следоперативните хернии са без последствия.

Кои са редките коремни хернии?

Лумбални хернии
Лумбалните хернии представляват излизане на коремни органи в лумбалната област. Дефекти в целостта на лумбалната мускулатура или апоневроза могат да се появят на всяко място в зоната между дванадесето ребро и илиачния гребен на тазовата кост. Двете най-чести места са долния и горния триъгълник:

долен триъгълник - известен като триъгълник на Petit, който се разполага между широкия гръбен мускул, външния кос коремен мускул и гребена на илиачната кост.
горен триъгълник - известен като триъгълник на Grynfeltt, разполагащ се между квадратният поясен мускул, вътрешния кос коремен мускул и 12 ребро.
Съдържимото на тези хернии може да се състои от тънки, дебели черва и було. Поради широките си размери те рядко се усложняват със заклещване. При преглед в лумбалната област е налице подутина, която в изправено положение се вижда, а в легнало положение се „скрива”. Веднъж възникнала, лумбалната херния е с тенденция постепенно да увеличава своя размер. Лечението на лумбалните хернии е оперативно.

Обтураторна херния
Тази херния при образуването си следва обтураторния канал, през който преминават само обтураторният нерв и кръвоносни съдове. Съдържимото могат да бъдат черва, було, маточни тръби и яйчници или пикочен мехур. Обтураторната херния е вид вътрешна херния. Поради ригидното херниално отвърстие заклещванията са чести. Това заболяване е типично за възрастни жени, които за кратко време отслабват на тегло, за това допринасят и женската конфигурация на таза. Голяма част от болните идват при лекаря с оплаквания от остра слабинна болка. Други имат коремни оплаквания, вариращи от умерено изразен дискомфорт до такива за чревна обструкция. Поради диагностичните затруднения диагнозата се поставя обикновено при операция по повод на чревна непроходимост, тъй като самата херния е недостъпна за палпация. 

Седалищна херния
Седалищната херния е излизане на тазов перитонеален сак и неговото съдържимо през форамен ишиадикум майор или форамен ишиадикум минор. Херниалният сак лежи дълбоко в седалищните мускули. Диагнозата е изключително трудна и се поставя или по повод настъпило усложнение на седалищната херния или случайно при друга операция. Симптомите са нетипични и нехарактерни.

Перинеална херния
Перинеална херния е тази, при която херниалният сак излиза между мускулите и фасциите на перинеума. Различават се първични хернии, които възникват спонтанно, и вторични, които възникват след перинеални операции. Това е една от най-редките хернии. Тя се среща 5 пъти по-често при жените. Различават се преден и заден тип хернии. Тези хернии се представят с меки, лесно прибиращи се подутини. При усложнения те стават плътни, болезнени и не се прибират. Лечението на перинеалните хернии е оперативно.

Рискови фактори за поява на херния

Съществуват няколко рискови фактори, които могат да поставят индивида в по-висок риск от поява на херния от други хора. Познаването на рисковите фактори може да помогне за избягването на това потенциално болезнено, а в някои случаи застрашаващо живота състояние. Някои хернии могат да се дължат на вродени проблеми извън контрол, но други са причинени или утежнени от определени навици или здравни фактори.

Основните рискови фактори за поява на херния включват:

Възраст

Фиброзната тъкан и мускулите имат тенденция да отслабват по естествен начин с времето и увеличаването на възрастта, така че по-възрастните хора и хората в напреднала възраст са по-податливи към херния, отколкото младите хора са.

Пол

Съществуват различни рискове за различните видове хернии в двата пола.

Мъжете са по-податливи на ингвинална херния, отколкото жените са.

Бременните жени са по-предразположени към пъпна херния в сравнение с мъжете.

Жените, като цяло, са по-податливи към бедрена херния, отколкото мъжете, поради по-широката тазова костна структура.

 

Фамилна анамнеза и генетични особености

Индивиди, които имат фамилна анамнеза за херния, са в по-голям риск към развитие на състоянието.

Някои наследствени разстройства, засягащи мускулите или съединителната тъкан, също поставят индивида в по-голям риск за херния.

Също така кърмачета от африкански произход са с по-голяма тенденция към поява на пъпна херния, отколкото бебетата от други етноси.

Начин на живот

Хората, чиято работа изисква тежък физически труд, са по-податливи към херния поради постоянно напрягане на мускулите и съединителната тъкан.

Предшестващи мускулни наранявания могат да доведат до отслабване на мускулните тъкани.

Тютюнопушенето и наднорменото тегло са също сред рискови агенти в начина на живот за развитие на херния.

 Хирургична операция

Индивиди, които са с предшестваща коремна операция, са изложени на повишен риск от развитие на херния поради отслабените тъкани около мястото на хирургичната операция. Поради това са много важни правилните грижи за хирургичните рани, за да се сведат до минимум евентуалните бъдещи шансове за развитие на херния.

Медицински състояния

Индивиди с медицински състояния, които увеличават вътрешното налягане на тялото, са по-податливи към формиране на херния. Заболяване на съединителната и мускулната тъкан също повишава риска от херния.

Преждевременно родените бебета са по-склонни към херния, като проблемите в тъканите и развитието на мускулите могат да служат като потенциални бъдещи места за поява на херния.

Какви са причините за херния?

Ето кои са и основните предразпологащи фактори, предшестващи хернията:

Изправен стоеж на човек
Затлъстяване
Отпадане на естествени защитни механизми
Хронично или остро повишаване на вътрекоремното налягане
Възраст
Фамилна предразположеност
Минала хирургична операция и други хронични болести
Както стана ясно по-горе, предната коремна стена притежава податливи участъци, от които произлизат херниите.

Хора, при които съществува такова явление, са предразположени към хернии и тази черта често се предава в поколението.

За проявлението на хернията от своя страна способстват редица фактори. Така например с възрастта тъканите губят еластичността си и могат да бъдат потенциално място за развитие на херния.

По време на бременност настъпват резки промени в областта на корема, които също довеждат нерядко до подобни състояния.

Най-честата причина обаче за формирането на херния е свързана с повишаване налягането в коремната кухина. Именно този фактор е основната предпоставка за поява на ингвиналната или друга херния. Такова покачване на налягането съпътства повдигането на голям товар и е най-честата причина за възникване на херния при спортисти.

Какви са симптомите и признаците при хернии?

Симптомите при хернията зависят много от големината на хернията, вида на хернията, херниалното съдържимото в хернията, възрастта на болния и от наличието на усложнения на хернията. Усложненията и симптомите на усложнена херния ще разгледаме в друга глава. Тук ще разгледаме най-честите симптоми при неусложнена херния. Има няколко главни симптома, но те невинаги се проявяват, даже може да липсват симптоми и пациента да не знае, че има херния.

Ето и най-честите симптоми при херния:

Болка

Най-често срещаният симптом е болката. Тя има различни проявления - от силна болка до лек дискомфорт. Тя е и признакът, който поражда желанието на болния за лекарска помощ и операция.

Болката е по-силна в началото на образуване на хернията, а след уголемяването й, болката намаля своя интензитет. Болката се увеличава при движение и физически усилия, като например вдигане на тежки предмети. Болката може да се разпространи към тестисите или към кръстната област.

Подутина

Появява се подутина, която нараства постепенно с времето или възниква изведнъж при голямо физическо усилие. При изправено положение или при физическо усилие подутината „се появява”, а в легнало положение „се прибира”. Ако подутината не се прибира в легнало положение или с натиск, то тогава настъпва заклещване на хернията.

С времето тази подутина има тенденция да нараства. При индиректна ингвинална херния при мъжа подутината може достигне до тестисите и да достигне огромни размери.

Формата на подутината е в зависимост от вида на хернията.

Смущения в уринирането

До такива смущения се достига, когато част от пикочния мехур се намира в хернията.

Тези смущения се изразяват в затруднение в уринирането, парене, болка, дори даже може да се наблюдава и кръв в урината. При съмнения на наличие на пикочен мехур в херниалния сак е необходимо да се направят предоперативна коремна ехография и венозна урография за установяването му.

Смущения в храносмилането

Смущенията в храносмилането се изразяват в коремен дискомфорт, подуване, гадене, повръщане и запек.

Те се дължат на наличие на чревни бримки в херниалното съдържимо и притискането им. Поради това чревният пасаж е забавен и дори може да се достигне и до повръщане.

Симптоми, по които се различават индиректна и директна ингвинална херния

Симптомите, по които могат да се различат индиректна и директна ингвинална херния, са:

Индиректна ингвинална херния Директна ингвинална херния
При натиск върху дълбокия отвор тя не се появява При натиск върху дълбокия отвор тя се появява
Не се напипва дефект на коремната стена Напипва се дефект в коремната стена
Появява се в средата на слабината и след това се спуска към тестисите Появява се по към средата на слабината и след това се спуска надолу
Често достига до тестисите Рядко достига до тестисите
Намества се нагоре, а след това навън Намества се нагоре, а след това назад

Заболявания, които могат да се сгрешат с херния
Има редица заболявания, които наподобяват херния и могат да се сгрешат с нея. Това са:

Хидроцеле
Ингвинален лимфаденит
Епидидимит
Тумори на тестиса
Възпалителни заболявания на кожата, като абсцеси и фурункули
Липом
Ектопичен тестис
Хематом
Туберкулоза
Съдови аневризми
Кисти на мастните жлези
Ендометриоза
Метастаза от злокачествено заболяване

Как се поставя диагноза на херния?

Често физикален преглед от лекар е достатъчен, за да се диагностицира херния. Понякога подуването е видимо при изправяне. Обикновено хернията може да се усети, ако се постави ръката директно върху нея и да се окаже натиск. Ехография може да се използва при диагностициране на бедрена херния, а абдоминална рентгенография може да бъде приложена за идентифициране на чревна обструкция.

Ингвинална херния
До момента най-честите хернии (до 75 % от всички коремни хернии) са така наречените ингвинални хернии. Ингвиналните хернии се подразделят допълнително на по-често срещаната индиректна ингвинална херния, при която ингвиналният канал е въведен чрез вродена слабост на неговия вход (вътрешния ингвинален пръстен), и пряка ингвинална херния, при която херниалното съдържимо си пробива път в слабо място на задната стена на ингвиналния канал. Ингвиналната херния е най-често срещаният вид херния както при мъжете, така и при жените. В някои случаи се изисква оперативна намеса.

 Бедрена херния
Бедрените хернии се появяват точно под ингвиналния лигамент, когато абдоминалното съдържимо преминава през слаба област на задната стена на феморалния канал. Възможно е да бъде трудна за разграничаване от ингвиналния вид херния. Въпреки това, те обикновено се появяват по-закръглени и - за разлика от ингвиналната херния - има силен превес на женския пол при бедрената херния. Честотата на странгулация на бедрената херния е висока. Лечебните техники са подобни за феморалната и ингвиналната херния.

Пъпна херния
Пъпната херния включва издатина на интраабдоминалното съдържимо през слабост на мястото на преминаване на пъпната връв през коремната стена. Пъпните хернии при възрастни до голяма степен са придобити, като са по-чести при бременни жени или жени с наднормено тегло.

Инцизионна херния
Инцизионна херния се появява, когато дефектът е в резултат на ненапълно излекувана оперативната рана. Те могат да бъдат най-трудни за лечение, тъй като се използва при лечебния процес вече отслабена тъкан.

 Диафрагмална херния
Диафрагмална херния се получава, когато част от стомаха или червата прониква в гръдната кухина през дефект в диафрагмата. Хиаталната херния е определен вариант на този тип, при който нормалният проход, където хранопроводът среща стомаха (езофагеален хиатус), служи като функционален "дефект", което позволява част от стомаха периодично да херниира в гръдната кухина. Вродена диафрагмална херния е обособен проблем, срещащ се в до 1 до 2000 раждания и изискващ оперативна намеса.

Какви са опасностите и усложненията при налична херния?

Наличието на херния може да доведе до редица усложнения.

Най-честите усложнения при херниите са:

Възпаление на херниалното съдържимо
Възпалението на херниалното съдържимо (на лат. Inflamatio herniae) е рядко усложнение, което носи клиничните белези на остро възпаление на перитонеалната кухина – перитонит. Леките форми на възпалението могат да се причинят от удар върху хернията, неправилно репониране (наместване), неправилно сложен бандаж и др. Тежките форми са резултат от възпалителен процес на херниалното съдържимо – апендикс, яйчници и маточни тръби и др. При леките форми няма ярко изразени клинични симптоми, но тежките се представят с клиниката на локален или дифузен перитонит. В някои случаи може да се наблюдава абсцедиране, което обхваща херниалния сак и тъканите около него.

Лечението на леките форми е покой и профилактично приемане на широкоспектърни антибиотици. При тежките форми е необходимо предприемането на спешна операция с широко отваряне и дрениране на възпалителното огнище с последващо на втори етап пластично възстановяване на дефекта след отзвучаване на възпалителния процес.

Възпаление и разраняване може да настъпи и на кожата и околните тъкани. Симптомите са сърбеж, болки и отделяне на гной.

Застой на фекални маси
На латински се нарича obstructio hernia. Застоят на фекални маси представлява трудно придвижване на чревното съдържимо в чревната бримка, която се намира в херниалния сак. Мускулатурата на чревната гънка с течение на времето хипертрофира, след което се разширява и се оформя различна по степен функционална недостатъчност. Тя от своя страна става причина за застой и втвърдяване на течното съдържимо в червата. Симптомите се представят с увреждане на общото състояние, дискомфорт и тежест в коремната област. В последствие се появяват коликообразни болки и повръщания. Лечението започва с очистителни клизми и постелен режим, а при недобър ефект се предприема оперативно лечение.

 Заклещване на херниалното съдържимо
Заклещването на хернията (на лат. Incarceration herniae) е най-честото и най-опасното усложнение. То се среща при всички видове хернии. От всички видове хернии на коремната стена към заклещване са предразположени тези, които са малки по обем, с къс канал и запазена еластичност на отвора. Мястото на заклещването е херниалният отвор. От значение са размерите и податливостта на херниалното отверстие.

Заклещването се изразява в силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор, което се придружава от смущения в кръвообращението на органите, намиращи се в херниалния сак, в резултат на което настъпва секреция на течност, която увеличава обема на херниалното съдържимо. С течение на времето хемодинамиката на органите в херниалния сак се нарушава прогресивно, в резултат на което отделни участъци от тях некротизират. Ако в сака се намира кух орган, то той перфорира, което води до развитието на перитонит.

Симптомите на заклещената херния се появяват изведнъж с болки в целия корем, най-силно на мястото, където е хернията. Самата болка е от притискането на херниалното съдържимо в херниалния пръстен. Хернията увеличава обема си и е силно напрегната. При закашляне с напън не настъпват промени в херниалния сак. Общата симптоматика се владее от симптомите на чревна непроходимост. Те са повръщане, усилена перисталтика, задръжка на газове и изпражнения, коликообразни болки и др. По-слаби симптоми има при наличие на заклещване на оментум в херниалния сак.

При установено заклещване трябва да се предприеме оперативно лечение по спешност.

Има няколко вида заклещване:

Еластично заклещване – отвора на всяка херния представлява еластичен пръстен, който се разширява при внезапно повишаване на вътрекоремното налягане и се свива при нормализиране на същото. В момента на разтягане на отвора в сака навлизат части или цели органи, които в нормално състояние не могат да преминат през тесния пръстен. В момента, в който се нормализира налягането, съдържимото в херниалния сак не може да се върне обратно в перитонеалната кухина. Това е механизмът на еластичното заклещване.
Стеркорално заклещване – механизмът на стеркоралното заклещване е следният: при покачване на вътрекоремното налягане и засилване на перисталтиката съдържимото на приводящата чревна гънка в сака се увеличава бързо. Тя се разширява и притиска отводящата гънка към ръба на пръстена, с което я прави непроходима. Това заклещване настъпва бавно и се среща по-често при хернии с голяма давност.
Пристенно заклещване – при този вид заклещване херниалният отвор обхваща като вендуза част от чревната стена, в резултат на което няма пълна чревна непроходимост. Този тип заклещване се среща при хернии с тесен отвор и малък сак. Заклещената чревна стена приема формата на дивертикул (разширение), бързо некротизира, перфорира и води до перитонит.
Ретроградно заклещване – при този вид заклещване в херниалния сак се намира две и повече чревни гънки и една междинна намираща се в коремната кухина, която се заклещва в херниалния отвор. Чревните гънки в херниалния сак могат да останат проходими. Нарушава се проходимостта и храненето само на заклещената междинна гънка, която бързо некротизира и перфорира и води до развитието на перитонит. Този вид заклещване и много рядко.
Мнимо заклещване – този вид заклещване се проявява с увеличение и болезненост на съществуваща херния при някои форми на перитонит и чревна непроходимост от друг произход.

Как да се предпазим от появата на херния?

Човек невинаги може да предотврати мускулната слабост, която обуславя развитието на херния.

Промени в начина на живот, които намаляват прекомерното абдоминално налягане, могат да помогнат за предпазване от появата на херния.

Вродените дефекти, които могат да доведат до херния, не са предотвратими.

Съвети за превенция на херния включват:

Редовна физическа активност

Това е превантивна мярка, която, освен че може да намали честотата на поява на хернии при възрастни, е от ключово значение и за предотвратяване на много други проблеми.

Редовната физическа активност е от съществено значение, тъй като при извършването на редовни физически упражнения мускулите са добре тонизирани и силни и са с по-малка вероятност от руптура.

Здравословно тегло

Поддържането на здравословно тегло е ключов момент за предотвратяване на поява на херния.

Наднорменото тегло натоварва организма и също така може опасно да "опъне" перитонеума и е рисков фактор за развитие на хернии и много други здравословни проблеми.

Здрави мускули

Предпазвайте мускулите си от разтягане и деформация.

Щангисти, футболисти, играчи на голф често получават мускулни разтежения и могат да разкъсат мускул, което ги прави по-податливи на появата на херния. Ако практикувате такива спортове, трябва да осигурите достатъчна загрявка преди старта на играта, за запазите здрави мускулите си.

Прием на фибри

Приемът на фибри подпомага редовната дефекация, която от своя страна ще предотврати прекаленото напъване, което може да доведе до развитие на херния.

Пресни плодове и зеленчуци, както и пълнозърнести храни са полезни за здравето като цяло. Те също така са богати на фибри, които могат да помогнат за предотвратяване на запек.

Внимание при вдигане на тежки предмети

Бъдете внимателни при вдигане на тежки предмети, тъй като това може да доведе до херния.

Повдигнете предмета с коленете си, отколкото с гърба си, и не се опитвайте да преместите нещо твърде тежко за един човек, за което е необходимо и помощта на друг.

Отказ от тютюнопушене

Пушачите често са предразположени към постоянна кашлица, която може да увеличи риска от херния. В допълнение, тютюнопушенето увеличава риска от сериозни заболявания, като рак, емфизем и сърдечно-съдови заболявания.

Поради това отказът от тютюнопушене ще спомогне не само за предотвратяване на появата на херния, но и на много други значими медицински състояния.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото