Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Алергия

Алергията е патологична реакция на организма към определени вещества от околната среда (полени, лекарства, животни, храни, и др.), наречени алергени. Тя се дължи на свръхчувствителност (повишена реактивност) в резултат на сенсибилизация (алергизиране) към определен алерген.

Веществата, към които възниква алергичната реакция, се наричат алергени (антигени), а образуваните от имунната система на организма вещества в отговор на алергените, се наричат антитела.

Терминът алергия произлиза от древногръцките думи allos — друг, чужд, и ergon — въздействие.

При алергичните реакции организмът на човек възприема алергените като заплаха и това предизвиква бурен отговор и неадекватна реакция към тях. Алергичните реакции са придобити и възникват бързо. Те могат да бъдат IgE медиирани или не-IgE медиирани в зависимост от това дали се образуват антитела от клас IgE.

Най-често срещаната алергична реакция е сенната хрема. Алергията има много важна роля и в астмата. Някои хора развиват алергии към храни, други към лекарства, трети към ухапвания от насекоми, четвърти при контакт с различни вещества и т.н.

За диагностицирането на алергичните реакции съществуват различни кожни и кръвни тестове. Лечението на алергични реакции започва първо с избягване излагането на въздействието на алергена.

Алергията започва тогава, когато за първи път организмът се срещне с алергена и погрешно го идентифицира като заплаха. Тогава възниква сенсибилизация и имунната система започва да образува антитела, които са специфични за конкретния алерген.

Исторически данни за алергията

Първи описания на алергията датират от IV век пр.н.е., когато Хипократ отбелязва поява на стомашно-чревни оплаквания и кожни обриви, причинени от някои продукти, най-често се споменава краве мляко.

Гален II век пр.н.е. описва алергични прояви при деца след захранване с козе мляко и хрема след вдишване на цветен прашец.

През 1902 г. се появяват първите модели на алергична реакция, създадени от Portier и Richet, които описват анафилаксия при кучета.

Съвременният термин алергия е предложен през 1906 г. от австрийския педиатър Пирке (Clemens von Pirquet). С този термин е обозначавана, необичайно бурна реакция при някои деца, появяваща се след въвеждане на противодифтереен серум. Pirquet e провеждал и изследвания и върху туберкулиновите реакции у туберкулозно болни деца.

През 1910 г. е открит основният алергичен медиатор – хистаминът, от Dale и Laidlow.

Prausnitz и Kuestner през 1921 г. полагат основа за откритие на хуморалните реакции на свръхчувствителност, като демонстрират пренасянето на алергична реакция от серум на алергично болен в кожата на здрав индивид.

Взаимодействието между външните субстанции и антителата води до възникване на реакции от бърз и забавен тип. В зависимост от това Coombs и Gell през 1963 г. разделят алергичните реакциите на четири основни типа. Тази класификация се използва практически непроменена и до днес, като след допълнението на Irvine към изброените реакции са добавени и други два типа.

Не може да не се спомене и епохалното откритие на японските учени (съпрузи) T. Ishizaka и K. Ishizaka – на IgE, който не само стои в основата на всички атопични алергични реакции, но се използва за диагностика при кожно алергичните проби, кръвните (серумните in vitro) тестове за алергия и е прицелна субстанция при някои нови методи на лечение (анти-IgE-антитела).

Причини за възникване на алергия

Причините за поява на алергии могат да бъдат различни. За поява на алергична реакция е необходимо наличие на определени фактори – промяна на реактивността на организма (ендогенен фактор) и наличие на сенсибилизиращ агент – алерген (екзогенен фактор). Съвкупността на тези фактори е от важно значение за развитието на патологичен имунен отговор.

Всяко едно вещество от околната среда може да се разглежда като потенциален алерген, но едва попадането му във възприемчив организъм води до появата на алергична реакция.

Няколко са теориите обясняващи предпоставките за поява на алергичен отговор и нарастващата честота на този тип реакция през последните десетилетие.

Основните етиологични фактори са: респираторни алергени - полени, плесени, микрокърлежи; лекарства и химикали; храни и хранителни добавки; ужилвания от насекоми - ципокрили; физикални фактори и контактни алергени, наследственост и др.

 

Респираторни алергени

Респираторните алергени са голяма група въздушно преносими алергени, те от своя страна се разделят на:

битови алергени като домашен прах, домашно прахови микрокърлежи, плесени и др.;
поленови алергени - тревни, дървесни, плевели;
епидермални алергени;
слюнка на домашни животни и др.
Голяма част от тези алергени предизвикват алергична реакция от бърз тип, с участието на IgE - атопични реакции.

Като главен фактор на атопичните реакции, която е основна характеристика на голям брой алергични реакции спадат както наследствените фактори - 11q13, 5q31 и др. гени, които са в процес на проучване така и самите алергени - поленовите на първо място. Съчетанието на наследствени фактори, експозицията на алергена и нарушената T-клетъчна регулация са основни моменти  водещи до отключването на алергичната реакция.

Голямо значение има и модифицирането на самите алергени. Например електронно микроскопски анализ на поленово зърно в индустриален център, показва значителна промяна на повърхностната му структура, по сравнение с поленово зърно от екологично чист район. Тази структурна промяна води до повишена антигенност и имуногенност на поленовото зърно, което повишава вероятността за сенсибилизация (алергизиране) към определен растителен вид. Голям дял от индустриалните замърсители се пада на NO и саждите от изгаряне на дизелово гориво, освен че те са и доказан канцероген.

Цъфтящи растения

Цъфтящи растения се срещат от ранна пролет до късна есен. Засягат се предимно южните и югозападните райони на нашата страна. В повечето случаи алергични реакции се наблюдават към тревни и житни полени, по-рядко към дървесни и плевели.

Полените се пренасят на много големи разстояния, науката която изучава и следи разпространението им се нарича Аеробиология. Въз основа на събраните данни се създават поленови календари, позволяващи прогнозиране и интерпретиране на наблюдаваните алергични прояви през даден период. Нещо повече, дори се изграждат центрове за международно наблюдение на поленовото разпространение. Появяват се съобщения, че дори основни алергени за дадена страна, могат да се дължат на растителни видове от друга държава, какъвто е случая с поленовите алергени в Португалия, разпространяващи се с въздушните потоци от Испания.

Микрокърлежите от домашния прах

Докато поленовите алергени са главно сезонни алергени, то някои респираторни алергени, такива като микрокърлежите от домашния прах – акари, водят до поява на целогодишни симптоми на алергични болести, такива като астма и алергичен ринит. При изразена сенсибилизация е възможна и кожна реакция.

Основни видове акари, водещи до развитие на алергични реакции са няколко вида: Dermatophagoides pteronyssinus и Dermatophagoides farine. Те са основен, но не единствен алерген в домашния прах. Акарите се намират във високи концентрации в домашните мебели, дюшеци, одеяла, възглавници, килими, китеници и др., поради което контакта с тях на алергичните пациенти е достатъчно продължителен и трудно предотвратим.

Важно е да се поддържа добра хигиена на жилището и спазването на определени правила за борба с акарите – отстраняване на резервоарите за размножение, използването на специални калъфки за одеяла и възглавници, пране на спалното бельо (в леглото се създават благоприятни условия за размножаване – температура, влажност) на температура над 60оС. Влажно почистване, често проветряване, използване на антиакарицидни препарати и др.

Плесени

Плесенните алергени са друг, често присъстващ фактор в дома, често се срещат и при „новото строителство”, поради мерките за енергийна ефективност и намалената проветривост на жилището.

Фунгите са многоклетъчни еукариотни организми, размножаващи се във влажни помещения. Алергезиращ ефект имат техните спори, разпространяващи се чрез въздуха.

Основни плесенни видове са: Алтернария, Аспергилус, Пеницилиум, Кладоспориум, Фузариум, Мукор, Ризопус и др.

Животински алергени

 

Към групата на животинските алергени спадат космите, пърхотът, слюнката. Кучета, котки, зайци и птици са най-честите източните на тези алергени. Емоционалната обвързаност на стопаните често не позволява лесно разрешаване на този проблем. Например, сенсибилизацията към котка, при съответна генетична предразположеност е  рисков фактор за развитие на Астма.

Животинските алергени имат значение не само като битови, но и като професионални алергени. Тук спада сенсибилизацията към едър и дребен рогат добитък - епидермалните алергени. При работещите в птицеферми, сенсибилизацията към пърхот и перушина достига до 25%.

Ужилвания от насекоми

Данни за алергични реакции към ужилвания от насекоми (т.нар. инсектни алергени) се откриват от дълбока древност.

За алергологията основно значение имат разряд ципокрили - пчели, оси, стършели, огнени мравки (не се срещат у нас). Значение имат и други насекоми като паяци, кърлежи, дървеници, комари и бълхи.

Опасността идва от факта, че този вид експозиция към алергена трудно може да бъде контролируема. Най-добре е проучена пчелната отрова, тъй като този вид причинява над 90% от всички ужилвания.

Сенсибилизацията към насекоми се извършва не само след ужилване, но и при инхалиране на изсушени и разпрашени тела и екскрети.

Паразитни алергени

Паразитните алергии се предизвикват от опаразитяването с нематоди (вид кръгли червеи).

Чревните паразити са често срещано явление, което води до сенсибилизация на организма към тези паразити. По-често това се случва в детската възраст.

В някои случаи и незначително количество паразити могат да доведат до алергизация на организма.

Наследствена обремененост и атопия

Фактор, който е от определящо значение за развитието на атопия е наследствената обремененост. Атопията е фактор предразполагащ към различни форми на алергични прояви (болести). Тя е функция от на няколко гена, които са в процес на проучване. Установените до момента са в 5q31.1, контролиращи синтеза на IgE. В съседни участъци се намират и гените за синтеза на IL4, IL3,IL5 и IL13.  Промени в гените на хромозома 11q13 се свързват с болести като Атопичен дерматит и Бронхиална астма.

Има няколко начина на унаследяване на атопията – доминанатен (в случаите на сумиране на атопичната наследственост), рецесивен (бронхиална астма, атопичен дерматит) и кодоминантен. Различните алергични болести се унаследяват по различни механизми.

Производството на IgE (антитела, свързани с появата на алергични реакции от бърз тип) се контролира от два типа гени, едните са от комплекса HLA – за специфичните IgE, докато другите се намират с хромозоми 5 и 11.

Наличието на предразполагащи наследствени фактори е необходимо не само за „отключване” на алергия, но и за поява на други болести, въпреки това някои изследователи обръщат по-голямо внимание на променилите се през последните десетилетия фактори на околната среда.

Намалелия брой на вирусните инфекции

Намалелия брой на вирусните инфекции се дължи на:

имунизационни програми
по-рядко срещани болести като туберкулоза – активна профилактика и лечение се свързват с появата на друг тип патология.
Сега е известно, че вирусните инфекции и туберкулозата водят до доминиране на Th1 имунния отговор, който има протектиращ ефект по отношение на алергичните реакции, докато доминирането на Th2 отговора е свързано с поява на атопични (алергични) реакции.

Фактори на околната среда

Факторите на околната среда като замърсяването на въздуха и променената повърхностна структура на инхалаторните алергени поради този процес е една от теориите за повишената честота на респираторната алергия.

Тютюнопушенето, газовете от изгаряне на дизелово гориво са свързани с увеличена продукция на IgE антитела.

Какво се случва по време на алергичната реакция?

Появата на алергична реакция се предшества от няколко етапа.

Първият етап е свързан с излагането на определен алерген. Този период може да продължи различно дълго, в зависимост от особеностите на алергена и индивидуалната реактивност на възприемчивия организъм.

Вторият етап включва сенсибилизацията (алергизирането), това е период на имунни промени, настъпващи в организма под въздействието на даденият алерген. По време на сенсибилизацията организма вече има патологично променен имунен отговор, но все още не се наблюдават клинични (външни изяви) на алергичната реакция.  При този процес синтезът на специфични IgE имуноглобулини и активирането на цитотоксични клетки (клетъчно медиирани имунни реакции) започва след контакт с антигена, който и преработен и представен от АПК (антиген представящи клетки) на Т-клетките.
Т-кл. притежават специален рецептор за свързване с определени участъци и молекули  АПК, което е сложен процес на разпознаване, след което се изпраща сигнал за клетъчна активация. Т- кл. активират друг тип лимфоцити - В-лимфоцити, които се превръщат в произвеждащи антитела клетки. Самите Т-лимфоцити произвеждат специфични молекули – лимфокини, участващи в регулацията на алергичната реакция.

Третият етап е появата на самата алергична реакция, като в зависимост от вида на алергена, начина на проникването му (контакт) в организма, тежестта на сенсибилизацията и наличие на придружаващи фактори (прием на медикаменти, променена реактивност на организма) се наблюдават различни по тежест и локализация алергични симптоми или се появяват органоспецифични алергични болести.

Многообразието на прояви и тежест на алергичните реакции са свързани с различните механизми, по които те протичат.

През 1963 г. Coomb и Gell систематизират всички, известни до тогава хуморални реакции в четири типа. Съществуват и други два типа реакции, допълнени от Irvine – V-ти тип (реакции от антирецепторни антитела) и VI-ти тип (антитялозависима клетъчномедиирана цитотоксичност).

При протичането на алергичните реакции, често се съчетават няколко от изложените механизми, което води до разнообразна проява и често, необичайно протичане на тези болести. Това налага поставянето на диагноза и изграждането на правилно поведение да се извършва от специалист Алерголог.

Първи тип алергична реакция

При първи тип алергична реакция антигенът се фиксира към два съседни участъка на IgE антителата, които се намират на повърхността на мастоцитите, базофили, лимфоцити (ефекторни клетки), в резултат на което тези клетки освобождават съдържащите се в тях медиатори (вещества) на алергични реакции, като част от тях са складирани в клетката, а други се произвеждат след осъществяване на реакцията. Тези вещества са хистамин, брадикинин, серотонин, простагландини.

По този механизъм протичат атопични реакции, симптомите се развиват бързо, най-често след 20-30 мин до 1 час. Тежките алергични реакции анафилактичните, също протичат по този механизъм.

Втори тип алергична реакция

При втори тип алергична реакция се наблюдава цитотоксичен отговор. По този тип протичат автоимунни хемолитични анемии, автоимунни тромбоцитопении – често медикаментозно индуцирани (предизвикани), реакции след кръвопреливане.

За Тип II реакциите е характерно свързването на алергена (антигена) към клетъчната стена. Това води до промяна в повърхностната структурата на тези клетки, в резултат на което те се атакуват от собствени антитела – клас IgG, IgM , с участието на комплемента. Този тип реакции често се срещат при медикаментозната алергия. Цитолитичният тип реакция настъпва за часове.

Трети тип алергична реакция

Имунокомплексните реакции са от трети тип алергична реакция.

Антителата от клас IgG и IgM взимат участие и при този тип реакции, свързани в циркулиращи антиген-антитяло комплекси, при лек излишък на антиген. Образуваните имунни комплекси се отлаган върху съдовата стена, това води до активиране на комплемена и фагоцитиращи (поглъщащи антигените - алергените) клетки. Това от своя страна води до освобождаване на техните инзими и довежда до увреждане на съдовата стена.

Този тип реакции се срещат при  серумна болест, васкулити (съдово увреждане), гломерулонефрити (бъбречно увреждане), Ревматоиден артрит, тиреоидити (автоимунно увреждане на щитовидна жлеза), пневмонити (белодробно автоимунно увреждане) и др.

Четвърти тип алергична реакция

Реакциите от забавен тип или клетъчно-медиираните имунни реакции са четвърти тип алергична реакция. Те протичат с участието на Th1 имунен отговор. Активираните Т-лимфоцити отделят разтворими вещества (медиатори) – лимфокини и макрофаги. Проявите на реакциите протичащи по този механизъм се появяват след интервал от 24ч – 72ч, от където произлиза името им – забавен тип реакции

Реакциите протичащи по този механизъм се срещат в трансплантологията – реакция на присадка срещу приемател. Контактния дерматит протича по този тип, туберкулиновата хиперреактивност (при проба на Манту), автоимунни болести, контактния дерматит и фиксния еритем, СПИН и др.

 Всеки ли може да има алергия?

Високата честота на разпространение на алергичните болести е фактор, който определя висок риск за поява на алергична реакция и при здрави, фамилно необременени индивиди. На практика всеки трети от здравата популация страда от алергично заболяване.

Срещат се и литературни данни, съгласно които 50% от населението, поне веднъж през живота си получава алергична реакция.

Вероятността даден човек да получи алергична реакция е свързана на първо място с рисковият фактор генетичната предразположеност. Продължават да се изследват нови фактори на наследствеността. Взаимодействието на тези фактори с обкръжаващата (професионалната) среда е основен механизъм за поява на сенсибилизация (алергизиране) на организма. Типични примери са: сенсибилизацията към латекс на пациентите работещи с латексови изделия, най-често ръкавици. Сенсибилизация към медикаменти, не само след няколкократно приложение при пациенти, но и при медицински персонал.

Редица агресивни фактори на работната среда, водещи до нарушена бариерна функция на кожата, също могат да благоприятстват проникването на алергена през кожата, по-лесното му свързване с антигенпредставящите клетки и стимулиране на алергичен отговор, по посочените вече механизми. Работата с различни растителни видове, билки, сено, също предразполага към алергични и хиперсензитивни (свръхчувствителни) реакции.

Понякога обаче, различаването на алергичните реакции от токсичните или иритативните (реакции на дразнене) реакции на кожата и лигавиците, невинаги е лесно. Това налага търсенето на специализирана алергологична помощ. Провеждането на съответните алергологични изследвания дава възможност за точна диагноза и съответно, адекватно лечение.

Променящите се фактори на обкръжаващата среда, водят и до промяна - повишаване на ангигенността и алергенността (това са свойства водещи до отключване на имунологична, съответно алергична реакция) на съответните алергизиращи фактори. Някои теории поставят бързо променящата се околна среда на първо място по значимост в увеличаващия се дял на алергичните болести.

Всяка алергична реакция е следствие на нарушен имунен толеранс на организма към даден алерген. Тази функция на имунитета също е генетично определена, което създава условия за повишена застрашеност от алергия. Поради това има високата вероятност за развитие на алергична реакция и при здрави лица. При тези, при които има фамилна обремененост (страдащи от алергични болести близки роднини) вероятността за поява на алергично заболяване е значително по-висока.

Симптоми и признаци при алергия

Алергичните болести са доста разнообразни и в зависимост от съответната патология - болест или проява оплакванията симптомите могат да бъдат характерни. В някои случаи алергичните заболявания протичат и с нехарактерни оплаквания.

Общоприето е обривът, отокът или задухът, да се считат като прототип за признаци на алергично заболяване. Въпреки това някои неспецифични признаци като главоболие, отпадналост, гадене, диария, генитално кървене и др. също могат да са признаци на алергична реакция.

Подценяването на някои от тези симптоми може да доведе до пропуск в своевременното диагностициране и лечение на алергията.

Прояви на алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Основните симптоми и оплаквания при алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит са сърбеж в носа, кихане, запушване на носа, воднист секрет от носа, зачервяване и сърбеж на очите.

Оплакванията могат да бъдат сезонни или целогодишни като се включват само някои или всички от изброените признаци.

Алергични болести

Различните видове алергични болести протичат със симптоми от страна на различните органи и системи, като клиничните прояви (симптомите) са често с определена локализация — кожа, лигавици, очи, нос, бели дробове, храносмилателен тракт и др.

Трябва да се знае, обаче че въпреки локалната проява на алергично заболяване, това е системна патология и подхода при лечение също трябва да бъде системен.

Основни алергични болести са следните заболявания:

Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит е алергично заболяване със засягане на носната лигавица, лигавицата покриваща околоносните кухини (синусите) и често ангажиране на конюнктивите.

Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит е вид алергично заболяване, при което се засяга носната лигавица, почти винаги и лигавицата покриваща околоносните кухини – синусите. Често алергичният ринит протича и с ангажиране на конюнктивите.

Причини за алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

При сезонния алергичен ринит най-чести алергени като причина за алергичен ринит са полените – дървета, треви, плевели.

При целогодишния алергичен ринит, най-честа причина са акарите, плесените и домашните животни.

Нелекуваният алергичен ринит е свързан и с повишен риск за поява на бронхиална астма.

 Симптоми при алергичен ринит, риносинуит, риноконюктивит

Алергичният ринит, риносинуит, риноконюктивит се проявяват със симптоми като сърбеж в носа, кихане, запушване и/или воднист секрет от носа, зачервяване и сърбеж на очите. Могат да присъстват няколко или повечето от изброените признаци.

Една част от пациентите имат ясно изразена сезонност на оплакванията, което помага при диагностицирането и класификацията на този ринит, като сезонен алергичен ринит или целогодишен – при пациенти със симптоми през цялата година.

В зависимост от продължителността на тези симптоми всеки алергичен ринит може да се подраздели и на интермитентен (епизодичен) или персистиращ (продължителен), а също и да се определи като лек, средно тежък и тежък, в зависимост от тежестта на описаните симптоми и нарушеното качество на живот. Това е класификацията по ARIA.

Видове бронхиална астма

В зависимост от своята етиология могат да се разграничат различни видове бронхиална астма: атопична астма, неатопична астма, смесена астма, професионална астма и симптоматична астма.

Атопичната бронхиална астма
Атопичната бронхиална астма е свързана с наследствена предразположеност за производство на антитела от клас IgE, участващи в бърз тип алергични реакции. Тя се установява най-често при деца и млади хора. Пристъпите се появяват бързо след контакт с алергена, към който пациентът е сенсибилизиран (алергизиран).

Най-честите причинители са от групата на инхалаторните алергени – полени, домашен прах и ДПМК, алергени от животни и др. Попаднали през дихателната система при този тип астма те причиняват реакция от бърз тип – до 20 – 30 мин, но е възможна и по-късна реакция, след часове.

Неатопичната астма

Неатопичната астма е по-честа при пациенти след 45 год. възраст и е свързана с провокиращи фактори от друг тип.

Тук спадат физическото усилие, астмата след прием на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), като в този случай не се касае за алергия, а за непоносимост към тази група медикаменти. Тази разлика е продиктувана от типа на реакцията. Когато се наблюдава съчетание на астма, непоносимост към НСПВС и носна полипоза, заболяването се определя като Триадна астма.

Към тази група спада и астмата, без установен причинител - идиопатична астма.

Смесена астма

Смесена астма съчетава атопични и неатопични фактори. Най-често започва като атопична, но с годините се наслагват и др. фактори – инфекции, експозиция към атмосферни замърсители, професионални вредности и др.

Професионалната астма

Професионалната астма е отделена в отделна група, предвид изразената връзка с факторите на професионалната среда.

При някои болести, с белодробно засягане се наблюдават клинични прояви, характерни за бронхиалната астма – задух, свирене и хъркане в гърдите. Това състояние се класифицира като сипмптомна астма.

Отключващи фактори и клинична проява на бронхиална астма

Наред с причинителите на астмата има и отделна група фактори отключващи и самия пристъп:

студен въздух;
силно емоционално напрежение;
дразнещи фактори - SO2, цигарен дим, изгорели автомобилни газове и др.
 

Клиничната проява на бронхиалната астма се характеризира със следните признаци:

внезапно появил се задух;
кашлица;
тежест в гърдите;
свиркащо дишане, което понякога може да се чуе и от разстояние;
неспокойствие и уплаха от недостига на въздух.
Тежестта на описаните симптоми може да бъде различна в зависимост от формата на бронхиалната астма тежестта на пристъпа. Оценката на състоянието трябва да бъде направена от лекар, за да се прецени дали е възможно домашно лечение или пациентът трябва да бъде хоспитализиран.

Лекият пристъп протича със задоволително общо състояние, леко учестени дишане и пулс, възможност за нормален разговор и функционално изследване на дишането (ФИД) с показатели 70-80% от предвидените.

Средно тежък пристъп се характеризира с увредено общо състояние, умерено учестени дишане и пулс, разговор с фрази и показатели от ФИД 50-70%.

Тежък пристъп протича с тежко увредено общо състояние силно учестени дишане и пулс. Възможност за разговор с отделни думи. ФИД < 30% от предвидения за пациента.

Средно тежкия и тежкия пристъп на Бронхиална астма са обособени в клинична пътека за болнично лечение и в нашите условия тези пациенти се насочват за хоспитализация.

Тежест и вид протичане на бронхиалната астма

Бронхиалната астма има различно по тежест и вид протичане при различните хора. В зависимост от това се подразделя на:

Интермитентна (епизодична) астма
Пристъпите на интермитентната (епизодична) астма са по-редки от 1 път седмично, а нощните симптоми по-редки от 2 пъти месечно.

Функцията на белите дробове, измерена извън пристъпите е нормална.

Персистираща форма

Персистираща форма се разделя на лека персистираща, средно тежка персистираща и тежка персистираща.

Лека персистираща астма – пристъпите са по-чести от 1 път седмично, но не са ежедневни. Нощните пристъпи са по-чести от два пъти месечно. Функцията на белите дробове е нормална, но се наблюдава увеличена вариабелност при измерванията 20-30%.

Средно-тежка персистираща – пристъпите на задух са ежедневни, налагащи често приложение на облекчаващ медикамент (Салбутамол). Нощните пристъпи са по-чести от 1 път седмично. Функцията на белите дробове е нарушена 60-80% от предвидената и с увеличена денонощна вариабелност > 30%.

При тежката персистираща астма пристъпите са постоянни, нощните симптоми са чести и белодробната функция е значително намалена <60% от предвидената – в извън пристъпния период. Увеличена денонощна вариабелност.

Основна цел на изброената класификация е правилната оценка на вида и тежестта на протичане на астмата и в съответствие с това определяне на подходящо лечение. От своя страна лечението цели – добър контрол на болестта, профилактика на усложненията и добро качество на живот. Това доведе до поява на нова класификация, подразделяща бронхиалната астма на контролирана, частично контролирана и неконтролирана.

Лечение на бронхиална астма

Лечението може да бъде определено както в съответствие с формата на бронхиалната астма, така и в зависимост от нивото на контрол.

Съвременното лечение на астмата е предимно инхалаторно. Разделя се на контролиращо лечение и лечение на пристъпи (дезобструктивно лечение).

Контролиращото лечение включва инхалаторни кортикостероиди, левкотриенови антагонисти и метилксантини.
Инхалаторните кортикостероиди, могат да се използват самостоятелно или в съчетание с облекчаващ мекамент (бронходилататор), така наречените комбинирани инхалатори.

Левкотриеновите препарати се използват самостоятелно или като част от комбинирано с инхалаторен кортикостероид лечение.

Метилксантините се използват само в съчетание с други контролиращи медикаменти, но не и като самостоятелно лечение. Най-често при неконтролирана астма.

Лечението, базирано на степента на контрол е разделено на 5 стъпки:

Първа стъпка – при необходимост - бързо действащ облекчаващ медикамент (β2 агонист).
Втора стъпка – при необходимост β2 агонист. Ниска доза инхалаторен кортикостероид или левкотриенов антагонист.
Трета стъпка – при необходимост β2 агонист. Ниска доза инхалаторен кортикостероид с дългодестващ бронходилататор.
          - или средна или висока доза инхалаторен кортикостероид
          - или ниска доза инхалаторен кортикостероид плюс левкотриенов антагонист
          - или ниска доза инхалаторен кортикостероид плюс метилксантин с удължено освобождаване.

Четвърта стъпка – при необходимост β2 агонист. Средна или висока доза инхалаторен кортикостероид с дългодестващ бронходилататор, плюс левкотриенов антагонист или плюс метилксантин с удължено освобождаване.
Пета стъпка – при необходимост β2 агонист. Перорален кортикостероид или използване на анти IgE антитела. Като двата вида медикаменти могат да се съчетаят.
След назначение на лечението, пациентите трябва редовно да се проследяват от алерголог или пулмолог, с цел динамична оценка на състоянието и определяне степента на контрол. Интервалът на визитите обичайно е 3 мес., като след изостряне на астмата проследяването е в рамките на 2 седм. до 1 мес. от появата й.

Алергични реакции в устната кухина

Манифестациите на алергия върху оралната мукоза са редки. Редица механизми могат да бъдат включени в алергията, която представлява прекомерна имунна реакция. Обикновено оралните мукозни реакции са от тип I (бърз тип), медиирани от IgE или по-често от (забавен тип) медииран от T-клетките. Най-честите алергични реакции в устната кухина са към:

дентални ресторативни материали
пасти за зъби, води за уста
храни

Алергичните реакции към дентални ресторативни материали

Алергичните реакции от дентални ресторативни материали са тип IV (контактна алергия) и се наблюдават след период от 12 до 48 часа след контакт с алергена. Алергичните реакции към дентални ресторативни материали най-често са към живак, никел, злато, цинк, хром, паладий и акрилова пластмаса.

Мукозните контактни лезии върху гингивата са червеникави или белезникави, понякога могат да са и улцерозни лезии. За появата на тези лезии е необходим предишен контакт с алергена, който е довел до сенсибилизация.

 

Алергенът може да се идентифицира с епикутанен тест (patch testing). Диагнозата се поставя на базата на клиничните манифестации в близост до ресторативния материал и резултатите след отстраняването му.

Алергични реакции към пастите за зъби

Алергични реакции в устната кухина има към някои определени съставки на пастите за зъби. Пастите за зъби съдържат много и най-различни съставки, някои от които естествени (билки и аромати), а други - химични(флуорид, сулфат, парабени, гликол, бензоат и т.н.

При алергични реакции към пастите за зъби се срещат следните симптоми:

Обриви или контактен дерматит. Те обикновено започват в ъглите на устата и, ако не се лекува, се разпространява надолу и към долната устна.
Ексфолиативен стоматит - излющване на лигавицата на устата (най-често на венците)близо до зъбите, където е прилагана пастата за зъбите. Представлява червеникави рани много болезнени и чувствителни както на допир, така и на дразнене от храни напитки. В някои ситуации венците ще се подуят или ще бъдат силно възпалени скоро след миенето.
Уртикария.
Стомашно-чревни проблеми могат да се развиват от поглъщането на малки количества от съставката, към която сте алергични.
Дори и дихателни проблеми в някои случаи може да се дължат на алергия към паста за зъби.
На всекиго се е случвало да забележи малко паста за зъби по ъглите на устата след миенето на зъбите. Това е и най-често мястото на обрив от, където започва разпространяването на обрива. Ако се появи, веднага трябва да се измие добре цялото лице с вода, като се обърне внимание на ъглите на устата.

Важното е да се опитат различни пасти за зъби. Например, хомеопатичните пасти за зъби не съдържат ментол и флуорид, могат да се изпробват и пасти за зъби без консерванти. Тъй като някой от натуралните пасти съдържат екстракти от билки трябва да се внимава, защото те може също да са причина за алергията.

Алергичните реакции към храни

Алергичните реакции към храни могат да бъдат от тип I и от тип IV. Тип I  алергични реакции са с изразен оток и са били описани след прием на храни като фастъци и тиквени семки.

Орални изяви на алергичните реакции към храни има при пациенти със свръхчувствителност към киви, праскови, ябълки, кестени, колбаси, червен пипер и др. Диагнозата е трудна.

Слънчева алергия

"Слънчева алергия" е термин, който често се използва за описване на редица състояния, при които се появява сърбящ червен обрив на кожата, която е била изложена на слънчева светлина.

Някои хора са чувствителни към слънчева светлина, като това е известно като фоточувствителност. Фоточувствителността може да предизвика обрив, който се нарича още фотодерматоза.

Най-честата форма на слънчевата алергия е полиморфната светлинна ерупция, известна също като слънчево отравяне.

Видове слънчева алергия

Някои от най-често срещаните видове слънчева алергия са:

Полиморфна светлинна ерупция (PMLE)

Тази форма на слънчева алергия обикновено се появява като сърбящ обрив по кожата, изложена на слънце. Това е вторият най-разпространен свързан със слънце кожен проблем, наблюдаван от лекарите, след слънчевото изгаряне. Жените са засягат по-често, отколкото мъжете, и симптомите обикновено започват в млада възраст. При умерен климат полиморфната светлинна ерупция е обикновено рядка през зимата, но честа по време на пролетните и летните месеци. Симптомите се проявяват с папули, сърбеж, екзематозни плаки и везикули. В много случаи полиморфното светлинно изригване се връща всяка пролет, веднага след като индивидът започне да прекарва повече време навън. През лятото многократното излагане на слънце може да понижи чувствителността към слънчева светлина, а обривът може да изчезна напълно или да стане по-лек. Въпреки че ефектите от този десенсибилизационен процес продължават до края на лятото, обривът често се връща с пълна интензивност на следващата пролет.

Соларна (слънчева) уртикария

Тази форма на слънчева алергия произвежда уртикариални плаки - големи, сърбящи, червени подутини, на изложената на слънце кожа. Обрив може да се появи и на неекспонираната на слънце кожа. Това е рядко състояние, което най-често засяга млади жени. Причината за соларната уртикария не е ясно определена, но се счита, че се дължи на реакция антиген-антитяло. Смята се, че химикал, създаден в тялото (фотоалерген) реагира с UV радиацията, причинявайки алергична реакция, която се проявява като уртикария. Обривът се развива в рамките на минути след излагане на слънце, като често засяга и области, които са защитени слънчевата светлина от дрехи. Лицето и противоположните повърхности на дланите, които са постоянно изложени на слънце, могат да не бъдат засегнати или да бъдат леко засегнати. Това може да се обясни с "аклиматизация" на тези хронично изложени области. Ако са засегнати големи области на тялото, загубата на течност в кожата може да доведе до лека замаяност, главоболие, гадене и повръщане.

Фотоалергична ерупция

При тази форма на слънчева алергия кожната реакция е предизвикана от въздействието на слънчевата светлина върху химично вещество, което е било приложено на кожата (често съставка в слънцезащитни продукти, парфюмерия, козметика или антибиотични мехлеми) или прием на лекарства (често лекарство с рецепта). Честите медикаменти, които могат да причинят фотоалергично изригване, включват антибиотици (особено тетрациклини и сулфонамиди), фенотиазини за лечение на психични заболявания, диуретици за високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност, както и някои орални контрацептиви.

Хроничен актиничен дерматит

Тази форма на слънчева алергия е рядко кожно заболяване, което засяга обикновено мъже над 50-годишна възраст. Характеризира се с тежък сърбеж, зачервяване, възпалена и удебелена суха кожа в области, изложени на слънчева светлина. Много от пациентите често имат анамнеза на други видове дерматит, включително атопичен дерматит, алергичен контактен дерматит, в продължение на много години преди развитие на фоточувствителността.

 

Актинично пруриго (наследствена полиморфна светлинна ерупция)

Това е наследствена форма на полиморфната светлинна ерупция, която е по-честа за населението от Северна, Южна и Централна Америка. Неговите симптоми обикновено са по-силни от класическите признаци на полиморфната светлинна ерупция, като те често започва по-рано, по време на детството или юношеството.

Причини за поява на слънчева алергия

Слънчевата алергия се среща само в някои чувствителни хора, а в някои случаи тя може да бъде предизвикана дори само от няколко кратки моменти на излагане на слънце. Тя е причинена от промените, които настъпват в изложени на слънце кожа. Не е напълно изяснено защо организмът развива тази реакция.

Имунната система разпознава някои от компонентите на променената от слънцето кожа като "чужди" и тялото активира имунната защита срещу тях. Това води до алергична реакция, която е под формата на обрив, малки мехури или по-рядко някакъв друг вид кожна ерупция.

Някои хора имат наследствен вид слънчева алергия, а други развиват признаци и симптоми само при задействане от друг фактор - като например някои видове лекарства или контакт на кожата с растения, бои, дезинфектанти, аромати, химикали. Сред по-честите медикаменти, предизвикващи фоточувствителност, са антибиотици, диуретици, лекарства за диабет, нестероидни противовъзпалителни средства.

Симптоми при слънчева алергия

Слънчевата алергия е реакция на имунната система към слънчева светлина, най-често сърбящ червен обрив. Най-честите локализации на обрива включват задната част на шията, дорзалната част на дланите, външната повърхност на ръцете и долната част на краката. В редки случаи реакцията на кожата може да бъде по-тежка, произвеждайки уртикария или малки блистери, които дори могат да се разпространят към кожата в облечените области.

Пациентите могат да не асоциират техните кожни оплаквания с експозицията на светлина. Невинаги яркото слънце през лятото е отговорно за появата на обрива, някои хора реагират и на слънчева светлина през зимата, а много чувствителни индивиди могат да бъдат засегнати от флуоресцентни лампи в закрити помещения.

Симптомите при слънчева алергия варират в зависимост от вида на фотодерматозата и могат да включват:

Зачервяване
Сърбеж или болка
Малко подутини, които могат да се слеят в надигнати петна
Лющене на кожата, крусти или кървене
Мехури или уртикария
Признаците и симптомите обикновено се появяват само върху кожа, която е била изложена на слънце, и обикновено се развиват в рамките на минути до часове след излагане на слънце.

При някои по-тежки случаи на слънчева алергия могат да се появят и системни признаци:

Главоболие
Замаяност
Гадене и / или повръщане
Неразположение

 Диагностициране на слънчевата алергия

Поставянето на диагноза слънчева алергия се осъществява чрез анамнеза, физикален преглед и изследвания.

Фототестът (изследване с ултравиолетова светлина) се използва за установяване на реакции на кожата към различните дължини на вълната на ултравиолетовата светлина от специален тип лампа. Определяне на вида на UV светлина, който предизвиква реакция, може да допринесе за установяването на вида на слънчевата алергия.

Фотопатч тестът показва дали слънчевата алергия се причинява от сенсибилизиращо вещество, влязло в контакт с кожата преди излагане на слънце. По време на теста се прилагат лепенки, съдържащи чести слънчеви алергени върху кожата, обикновено на горната част на гърба, отстраняват се след два дни и областта се осветява с ултравиолетова лампа. Реакцията се наблюдава след два дни.

Лечение на слънчевата алергия

Лечението на слънчевата алергия зависи от конкретния вид фоточувствителност.

За леки случаи може да бъде достатъчно само избягване на слънцето в продължение на няколко дни, за да премине симптоматиката.

При по-тежките случаи се прилагат кортикостероидни кремове и при необходимост системна терапия с кортикостероидни медикаменти.

Превенция на слънчевата алергия

Ако човек има повишена чувствителност към слънцето, може да помогне за предотвратяване на тази реакция чрез спазване на следните превантивни мерки за слънчевата алергия:

Ограничаване на излагането на слънце - избягване на експозиция на слънцето между 10 ч и 16 ч, когато слънцето е най-ярко.
Избягване на внезапното излагане на много слънчева светлина - много хора имат симптоми на слънчева алергия, когато те са изложени на повече слънчева светлина през пролетта или лятото. Постепенното увеличаване на количеството време, прекарано на открито, дава възможност на кожните клетки да се адаптират към слънчевата светлина.
Носене на слънчеви очила и защитно облекло - ризи с дълъг ръкав и шапки с широка периферия моагт да помогнат за защита на кожата от излагане на слънце. Добре е да се избягват материи, които са тънки или с рядка плетка - ултравиолетовите лъчи могат да преминават през тях.
Често приложение на слънцезащитен крем - използване на широкоспектърен слънцезащитен крем със слънцезащитен фактор (SPF) 30 или по-висок върху гола кожа. Добре е да се нанася слънцезащитен крем на всеки два часа.

Хранителна алергия

Хранителна алергия или непоносимост към храни засяга почти всеки човек в някакъв момент. Когато хората имат неприятна реакция към някаква храна, която са консумирали, те често си мислят, че имат алергия към храната. Всъщност само около 3 % от възрастните и 6-8 % от децата са с клинично доказани истински алергични реакции към храна.

Тази разлика между честотата на клинично доказана хранителна алергия и възприятието на обществото за проблема се дължи главно на погрешно тълкуване на непоносимостта към храни или други нежелани реакции към храни като хранителни алергии. Истински хранителна алергия е анормален отговор към храна, който е причинен от специфична реакция в имунната система и се манифестира чрез определени, често характерни, симптоми. Други видове реакции към храни, които не са хранителни алергии, включват непоносимост към храни (като непоносимост към лактоза или мляко), хранително отравяне и токсични реакции. Нетърпимостта към храни също анормален отговор към храни и нейните симптоми могат да наподобяват тези на хранителна алергия. Но непоносимостта към храните е много по-широко разпространена, възниква при различни заболявания и се задейства от няколко различни механизми, които са отделни от имунологичната реакция, отговорна за развитието на хранителна алергия.

Протеинът в храната е най-честият алергичен компонент. Тези видове алергии се появяват, когато имунната система на организма погрешно идентифицира протеина като вреден. Някои протеини или фрагменти на протеини са устойчиви на разграждане и тези, които не се разграждат в храносмилателния процес, са маркирани от имуноглобулин Е (IgE).

Хората, които имат алергия към храна, трябва да ги идентифицират и да ги предотвратяват, въпреки че обикновено не са толкова тежки, в редки случаи те могат да бъдат фатални.

Патофизиология на хранителната алергия

Алергичните реакции са хиперактивни реакции на имунната система към обикновено безвредни вещества. Когато имунните клетки срещнат алергизиращ протеин, се произвеждат IgE антитела. Това е подобно на реакцията на имунната система към чужди антигени. IgE антителата идентифицират алергенните протеини като вредни и инициират начало на алергична реакция. Вредните протеини са тези, които не се разграждат поради силните връзки на протеина. IgE антителата се свързват към рецептор върху повърхността на протеина, създавайки маркер, така както вирус или паразит става маркиран. Не е напълно ясно защо някои протеини не денатурират и впоследствие предизвикват алергични реакции и свръхчувствителност, а други - не.

Реакциите на свръхчувствителност са категоризирани според частите на имунната система, които са атакувани, и количеството време, необходимо да се появи отговор. Има четири вида реакции на свръхчувствителност:

Тип 1 незабавна IgE-медиирана
Тип 2 цитотоксична
Тип 3 имунен комплекс-медиирана
Тип 4 забавена клетъчно-медиирана
Патофизиологията на алергичните реакции може да бъде разделена в две фази. Първата фаза е остра реакция, която се появява веднага след излагане на алергена. Тази фаза може да утихне или да прогресира в "реакция късна фаза", която може значително да удължи симптомите на отговора и да доведе до увреждане на тъканите.

Много хранителни алергии са причинени от свръхчувствителност към определени протеини в различни храни. Протеините имат уникални свойства, които им позволяват да се превърнат в алергени. Много теоретично алергенни протеини не могат да преживеят деструктивната среда на храносмилателния тракт и по този начин не предизвикват реакции на свръхчувствителност.

Остра реакция
При ранната алергична фаза реакция свръхчувствителност тип I срещу алерген, срещнат за първи път, причинява реакция във вид имунни клетки, наречени Th2 лимфоцити, които принадлежи към Т-клетки, продуциращи цитокин интерлевкин-4 (IL-4). Тези Th2 клетки осъществяват взаимодействие с други лимфоцити, наречени В-клетки, чиято роля се изразява с образуването на антитела. Заедно със сигнали, произведени от IL-4, това взаимодействие инициира производство на голямо количество на определен тип антитяло от В клетката, известно като IgE.

Секретираният IgE циркулира в кръвта и се свързва с IgE-специфичен рецептор (вид на Fc рецептори, наречен FcεRI) върху повърхността на други видове имунни клетки, наречени мастоцити и базофили, които са участващи в остра възпалителна реакция. IgE покритите клетки на този етап са чувствителни към алергените.

Ако се появи по-късно експозиция към същия алерген, алергенът може да се свърже с молекулите на IgE, намиращи се на повърхността на мастоцитите и базофилите. Кръстосаното свързване на IgE и Fc рецепторите възниква, когато повече от един IgE-рецепторен комплекс взаимодейства със същата алергенна молекула и активира чувствителна клетка.

Активираните мастоцити и базофили преминават през процес, наречен дегранулация, който се характеризира с отделяне на хистамин и други възпалителни химични медиатори (цитокини, интерлевкини, левкотриени и простагландини) от техните гранули в заобикалящата тъкан. Това предизвиква няколко системни ефекти, като вазодилатация, нервна стимулация, мукозна секреция и свиване на гладката мускулатура. Резултатът е получаване на сърбеж, ринорея, диспнея и анафилаксия. В зависимост от индивида, алергена и начина на въвеждане симптомите могат да бъдат системно разпространени (класическа анафилаксия) или локализирани на определени системи на организма. Например астмата е локализирана на дихателната система, а екземата е локализирана на дермата.

Отговор на късната фаза
След преминаване на ефекта на химичните медиатори от острия отговор, често може да се появи отговор на късната фаза. Това се дължи на миграцията на други левкоцити, като неутрофили, еозинофили, лимфоцит, и макрофаги в първоначалното място.

Реакцията обикновено настъпва 2-24 часа след първоначалния отговор. Цитокини от мастните клетки също могат да играят роля в запазването на дългосрочните ефекти.

Къснофазовите отговори, наблюдавани при астма, се различават малко от тези, установени при други алергични реакции, въпреки че те все още са предизвикани от освобождаване на медиатори от еозинофили и все още са зависими от активността на Th2 клетките.

Кои са най-честите хранителни алергии?

Една от най-честите хранителни алергии е чувствителност към фъстъци, член на семейство Бобови. Алергията към фъстъци може да бъде тежка, но децата с такава алергия понякога я превъзмогват.

Дървесни ядки, включително орехи, шам фъстъци, кедрови ядки, кокосови орехи и лешници, също са чести алергени. Страдащите от такава алергия могат да бъдат чувствителни към конкретен вид ядки или много различни дървесни ядки.

Също така семена, включително семена от сусам и маково семе, съдържат масла, където е наличен протеин, който може да предизвика алергична реакция.

Алергията към яйца засяга едно на всеки петдесет деца, но често се надраства от деца, когато достигнат 5-годишна възраст. Обикновено чувствителността е към протеини в белтъка, а не в жълтъка.

Мляко от крави, кози или овце е друг често срещан хранителен алерген и много от страдащите не могат да понасят и млечни продукти, като сирене. Малка част от децата с алергия към мляко, приблизително 10 %, ще имат реакция към говеждо месо. Говеждото месо съдържа малко количество протеин, който се намира и в кравето мляко.

Други храни, съдържащи алергенни протеини, включват соя, пшеница, риба, миди, плодове, зеленчуци, царевица, подправки, синтетични и естествени цветове, и химически добавки.

Въпреки че нивата на чувствителност варират според страната, най-честите хранителни алергии са алергии към мляко, яйца, фъстъци, черупкови плодове, морски дарове, миди, соя и пшеница.

Пример за алергии, по-чести в определен регион, е алергия към ориз в Източна Азия, където оризът формира голяма част от хранителния режим.

Балсамът на Перу, който е в различни храни, е в "топ пет" алергени, най-често причиняващи реакции при patch тест в пациенти, тествани от дерматолози.

Какво е кръстосана реактивност?
Кръстосана реактивност представлява развитието на алергични реакции към храни, които са химически или по друг начин свързани с храни, известни, че причиняват алергия в индивид. Ако някой има животозастрашаваща реакция към определени храни, лекарят ще съветва пациента, че да се избегнат свързаните с храни, които също могат да индуцират същата реакция. Например, индивид с анамнеза на тежка алергия към скариди, може да бъде също така алергичен към раци, омари и др.

Симптоми на хранителна алергия

Сложният процес на храносмилане се отразява на времето, мястото и конкретните симптоми на алергичната реакция към храна. Всички симптоми на хранителна алергия се случват в рамките на няколко минути до един час след хранене. Класическите IgE-медиирани хранителни алергии са класифицирани като тип-I незабавна реакция на свръхчувствителност.

Хранителната алергия може първоначално да бъде изпитана като

сърбеж в устата
затруднено преглъщане
затруднено дишане.
След това по време на смилането на храната в стомаха и червата могат да се появят симптоми, като

гадене
повръщане
диария
коремна болка.
Стомашно-чревните признаци на алергията към храна са тези, които най-често се грешат със симптомите на различни видове непоносимост към храни.

Алергените се абсорбират и навлизат в кръвния поток. Когато те достигнат кожата, алергените могат да предизвикат

уртикария
екзема,
а когато достигнат дихателните пътища, те могат да причинят

астма.
Тъй като алергените пътуват през кръвоносните съдове, те могат да доведат до

слабост
замаяност
анафилаксия,
което е внезапно спадане на кръвното налягане. Реакциите на анафилаксия са тежки, дори когато те започват с леки симптоми, като изтръпване в устата и гърлото, или дискомфорт в областта на корема. Те могат да бъдат фатални, ако не се лекуват бързо.

Симптомите на алергията към храна варират. Количеството храна, необходимо за да предизвика реакция, също варира от човек на човек.

Имат ли бебетата и децата проблеми с хранителна алергия?

Повечето алергии към храни започват през първата или втората година от живота. Докато някои от тези реакции могат да изчезнат с течение на времето (като алергии към кравето мляко или яйца), други хранителни алергии, придобити в ранна детска възраст (като алергии към ядки или миди), обикновено продължават през целия живот.

Алергиите към мляко или соево мляко (млечен заместител, направени от соя) понякога се появяват при бебета и малки деца. Тези ранни алергии понякога не включват обичайните уртикариални или астматични признаци, а по-скоро могат да предизвикат симптоми при бебета, наподобяващи детски колики, а може би и кръв в изпражненията или слаб растеж.

Клиничната картина на детските колики, които обикновено започват в рамките на един месец от раждането, е плача на детето, което спи лошо през нощта. Причината за коликите е неопределена. Разнообразие от психосоциални и диетични фактори са били замесени, но и алергия към мляко или соя е предложена като причина за колики при малцинство от кърмачета с колики.

При бебета хранителната алергия обикновено се диагностицира чрез наблюдаване на ефекта от промяна на диетата на бебето.

Прием само на кърма от бебето без адаптирани млека най-малко през първите четири месеца от живота му спомага за протекцията на децата с висок риск срещу алергия към млякото и екзема през първите две години от живота. Кърмата съдържа по-малко протеини, които са чужди за кърмачето, и следователно е по-малко алергенна.

Кърменето е от съществено значение, особено за деца, които са предразположени към хранителни алергии. Но някои деца са толкова чувствителни към някои храни, че ако майката консумира тази храна, достатъчни количества влизат в кърмата, за да предизвикат реакция към храната на детето. В такива ситуации майките сами трябва да избягват приема на тези храни, към които бебето е алергично. Няма убедителни доказателства, според които кърменето предпазва от развитие на алергии по-късно в живота.

Какво представлява индуцирана от физическо усилие хранителна алергия?

Физическо усилие може да предизвика алергична реакция към храна - човек яде определена храна и след това провежда физически упражнения.

При физическа активност температурата на тялото се повишава, индивидът получава сърбеж, замаяност и скоро след това развива характерните алергични реакции от уртикария, астма, коремни симптоми, а дори и анафилаксия.

Това състояние се отбелязва като хранително зависима индуцирана от физическо усилие анафилаксия и е най-често при а - без консумация на храна в продължение на най-малко два часа преди физически упражнения.

Кои състояния имитират хранителна алергия?

Съществуват много състояния, които могат да имитират хранителна алергия. Изключително важно е да се направи разграничение на истинската хранителна алергия от другите анормални реакции към храна, като непоносимост към храна, които могат да се появят в най-различни други заболявания, или хранително отравяне, което възниква при консумация на заразена храна. Възможностите за диференциална диагноза включват всякакви други заболявания, които имат симптоми, предизвикани от храна. Те включват реакции на някои химикали в храната, например хистамин или хранително добавки, хранително отравяне, няколко други стомашно-чревни заболявания, както и психологически симптоми

Хистаминова чувствителност
Някои естествени вещества (например хистамин) в храните могат да предизвикат реакции, наподобяващи алергия. Хистаминът може да достигне високи нива в сиренето, някои вина, както и някои видове риба, особено риба тон и скумрия. Смята, се, че хистаминът в рибите произлиза от бактериално замърсяване, особено при риби, които не са охладени или замразени правилно. Мастните клетки освобождават хистамин при алергична реакция. Следователно, ако човек яде храна, която съдържа високо ниво на хистамин, може да се развие хистаминова токсичност - отговор, който силно наподобява алергична реакция към храна. Хистаминовата токсичност е била посочена като псевдоалергично отравяне с риба и се смята за над една трета от заболяванията, причинени от морски дарове.

Реакция към хранителни добавки
Друг тип хранителна непоносимост е страничният ефект към някои съединения, които се добавят към храната, за да се подобри вкуса, да се придаде желания цвят или за защита от развитие на микроорганизми. Консумацията на големи количества от тези добавки може да доведе до симптоми, които наподобяват целия диапазон на алергични признаци.

Съединенията, най-често свързани с нежелани реакции, които могат да бъдат сгрешени с хранителни алергии, са жълто багрило номер 5, мононатриев глутамат (MSG), и сулфити.

Жълто багрило номер 5 може да предизвика обрив, макар и рядко.

Мононатриевият глутамат подобрява вкуса, но ако се консумира в големи количества, може да предизвика зачервяване, усещане за топлина, замаяност, главоболие, лицев натиск, болки в гърдите. Тези симптоми се появяват скоро след консумация на големи количества храна, съдържаща добавен MSG, и са временни.

Сулфитите се срещат естествено в някои храни и вина и се добавят към други за повишаване на свежестта или предотвратяване на растежа на плесен. Сулфити във високи концентрации могат да причинят проблеми за хората с тежка форма на астма. Сулфитите излъчват газ, наречен серен диоксид, който астматиците вдишват, докато консумират храната, съдържаща сулфити. Този газ дразни белите дробове и може да предизвика при астматик тежка констрикция на въздушните пасажи към белите дробове (бронхоспазъм), правейки дишането много затруднено.

Хранително отравяне
Консумиране на храна, която е замърсена с микроорганизми, като бактерии и техните продукти, например токсини, обикновено е причината за хранително отравяне. Поглъщането на контаминирани мляко, яйца, салата или месо може да причини симптоми, които имитират хранителна алергия.

Чести микроби, които могат да доведат до хранително отравяне, включват норовируси, салмонела, Campylobacter jejuni, Vibrio vulnificus, Listeria monocytogenes и E. coli.

Лактазна недостатъчност (непоносимост към лактоза)
Друга причина за непоносимост към храни, които често се греши с хранителна алергия, по-специално към мляко, е лактазната недостатъчност. Тази честа хранителна алергия засяга най-малко 1 на всеки 10 души. Лактазата е ензим в лигавицата на тънките черва. Този ензим разгражда лактозата, сложна захар в млякото, до прости захари, които след това се абсорбират в кръвта.

Ако човек има лактазна недостатъчност, той няма налична достатъчно лактаза за разграждане на лактозата в повечето млечни продукти. Вместо това други бактерии в червата използват неразградената лактоза, получавайки по този начин газ.

Признаците на непоносимост към лактоза включват подуване на корема, болки в корема и диария.

При диагностичния тест за лактазна недостатъчност пациентът поглъща специфично количество лактоза. След това, чрез анализиране на кръвна проба за прости захари, лекарят определя способността на пациента за разграждане на лактозата и усвояване на прости захари. По-ниска от нормалната стойност обикновено означава лактазна недостатъчност.

Глутен-чувствителна ентеропатия
Непоносимост към глутен възниква в заболяване, наречено глутен-чувствителна ентеропатия или целиакия (цьолиакия). Глутен-чувствителната ентеропатия се причинява от уникален анормален имунен отговор към някои компоненти на глутена, който е съставна част на зърнени култури пшеница, ръж, ечемик.

Въпреки че понякога се нарича алергия към глутен, този имунен отговор включва клон на имунната система, който е различен от този, включен в класическата хранителна алергия. Пациентите имат аномалия в лигавицата на тънкото черво и изпитват диария и малабсорбция, особено на мазнините в храната. Общоприетото лечение на това състояние включва избягване на глутен.

Други стомашно-чревни заболявания
Няколко други стомашно-чревни заболявания предизвикват гастроинтестинални признаци (особено гадене, повръщане, болка и диария), които понякога са причинени от храна. Следователно тези заболявания може да наподобяват хранителни алергии.

Примерите включват пептична язва, камъни в жлъчката, болест на Крон, неязвена диспепсия, рак на стомашно-чревния тракт и рядко състояние, наречено еозинофилен гастроентерит.

Психологически причини
Някои хора имат непоносимост към храни, която е с психологическа етиология. При тези хора внимателна психиатрична оценка може да идентифицира травматично събитие в живота на този индивиди, често по време на детството, свързан с консумирането на определена храна. Прием на тази храна по-късно, дори и като възрастен, е свързан с прилив на симптоми, които могат да наподобяват алергична реакция към храна.

Как се диагностицира хранителната алергия?

 

За да се диагностицира хранителна алергия, лекар първо трябва да се определи дали пациентът има нежелана реакция към определени храни. Лекарят прави оценка с помощта на подробна анамнеза на пациента, водене на хранителен дневник или елиминационна диета. Диагнозата може да се потвърди от по-обективни кожни тестове, изследване на кръвта или "предизвикателства" към храни.

Анамнеза
Анамнезата обикновено е най-важното диагностично средство при диагностицирането на хранителната алергия. Въпросите от анамнезата могат да включват запитване на времето на реакцията, употреба на лечение за алергия, асоциация на реакцията с определени храни, количеството на приетата храна, тежестта на реакцията и т.н.

Хранителен дневник
В някои случаи анамнезата не може да определи диагнозата. В такива ситуации лекарят може да поиска от пациента да води регистър за съдържанието на всяко хранене и дали е имало реакции, които са в съответствие с алергията. Хранителният дневник предоставя повече информация, отколкото анамнезата.

Елиминационна диета
Следващата стъпка, която някои лекари използват, е елиминационната диета. Под ръководството на лекаря пациентът не консумира храна, заподозряна в причиняване на алергия, например яйца. Ако след премахване на храната, симптомите изчезнат, лекарят почти винаги може да постави диагноза на хранителна алергия. Ако пациентът след това отново консумира тази храна (все още под ръководството на лекаря) и симптомите се върнат, тази последователност потвърждава диагнозата. Но пациентът не трябва да възобновява приема на тази храна, ако алергични реакции са тежки, защото това повторно предизвикателство е твърде рисковано. Тази техника също не е подходяща, ако алергичните реакции са били редки.

Ако анамнезата на пациента, хранителният дневник и елиминационната диета предполага вероятна специфична хранителна алергия, лекарят ще използва тестове, като кожни тестове, кръвни изследвания и предизвикателство към храни, които могат по-обективно да потвърдят алергичната реакция към храна.

Кожни тестове
При перкутанния кожен prick test се поставя на кожата на предмишницата или гърба разреден екстракт от заподозряната храна. След това на тази част от кожата се правят повърхностни убождания с игла, за да може алергена да проникне в кожата. Наблюдава се за подуване или зачервяване, които да насочат към локална алергична реакция към храната.

Положителният резултат от prick теста показва, че пациентът има IgE антитяло, което е специфично за храна, за която се изследва върху мастните клетки на кожата. Кожните тестове са бързи, лесни и сравнително безопасни.

Повече информация за тях може да прочетете тук:

Кожни алергологични тестове
Но човек може да има положителен кожен тест за хранителен алерген, без да изпитва алергични реакции към тази храна. Лекарят диагностицира хранителна алергия, само когато пациентът има положителен кожен тест за специфичен алерген и анамнезата показва алергична реакция към една и съща храна. Но при някои силно алергично хора, особено ако са имали анафилактични реакции, не трябва да се правят кожни тестове, защото те биха могли да провокират друга опасна реакция. Кожни тестове също не могат да се провеждат при пациента с разпространена екзема.

Кръвни изследвания
В случаите, когато не могат да бъдат проведени кожни тестове, лекарят може да използва кръвни изследвания, като RAST, ImmunoCap и ELISA. Тези тестове измерват наличието на хранителни специфични IgE антитела в кръвта на пациенти, но струват повече от кожните тестове, а резултатите не са на разположение веднага.

Както при положителните кожни тестове, положителните кръвни тестове поставят диагнозата на специфична хранителна алергия, само когато клиничната анамнеза е съвместима.

Хранително предизвикателство
Двойно сляпо хранително предизвикателство се е превърнало в златен стандарт за обективно тестване за алергии. При този тест се поставят в отделни непрозрачни капсули различни храни, някои от които са заподозрени за предизвикване на алергична реакция. Нито лекарят, нито пациентът знае кои капсули съдържат предполагаемите алергени. Пациентът поглъща капсулата и лекарят наблюдава за поява на алергична реакция. Този процес се повтаря с всяка капсула.

Предимството на предизвикателството към храни е, че ако пациентът има алергична реакция само към заподозрените храни, а не към други тествани храни, се потвърждава диагнозата на хранителна алергия.

Но ако пациентът има анамнеза на тежки алергична реакции, не бива да бъде изследван с този вид тест поради риска от предизвикване на друга тежка реакция. В допълнение, тази процедура е скъпа, тъй като е трудна и изисква много време, особено за пациенти с множество хранителни алергии. Този вид изследване трябва да бъде направен под внимателното наблюдение на лекар.

Лечение на хранителната алергия

В основата на лечението за хранителната алергия е пълното избягване на храни, които са били идентифицирани като алергени. Алергенът може да влезе в тялото чрез консумирането на храни, които съдържат алергена, и също може да бъде приеман от докосване на повърхности, които може да са били в контакт с алергена, а след това докосване на очите или носа. За хората, които са изключително чувствителни, избягването на алергена включва дори докосване или вдишване на проблемната храна.

Ако случайно храната е погълната и протича системна реакция (анафилаксия), след трябва да се използва епинефрин. Възможно е да се наложи втора доза епинефрин за тежки реакции. Лицето трябва да бъде транспортирано до спешното отделение, където може да се проведе допълнително лечение. Други лечения включват антихистамини и стероиди. При тежък случаи нито стероиди, нито антихистамини са животоспасяващи и употребата им трябва да се ограничи до адювантна терапия след приложение на епинефрин.

Епинефрин
Епинефринът е другото име на хормона адреналин, който се произвежда естествено в организма. Инжекция епинефрин е лечение от първа линия за тежки алергични реакции (известни като анафилаксия). Ако се приложи своевременно, епинефринът може да противодейства на ефектите на анафилаксията. Епинефринът облекчава подуването и обструкцията на дихателните пътища и подобрява циркулацията на кръвта.

Антихистамини
Антихистамините могат да облекчат някои от по-леките симптоми на алергична реакция, но не лекуват всички симптоми на анафилаксия. Антихистамините блокират действието на хистамина, който предизвиква свиване на кръвоносните съдове. Хистаминът също причинява сърбеж чрез въздействие върху сетивните нервни окончания.

Стероиди
Стероидите се използват, за да "успокоят" клетките на имунната система, които са нападнати от химикалите, отделяни по време на алергичната реакция. Този вид лечение под формата на назален спрей не трябва да се използва за лечение на анафилаксия, тъй като облекчава симптомите само в областта, в която стероидът е в контакт. Друга причина, поради която стероидите не трябва да се използват за лечение на анафилаксия, е поради дългия период от време, необходим за намаляване на възпалението и започване на действието им. Стероидите също могат да се приемат през устата или чрез инжектиране. Прием на стероиди по тези начини води до достигане и лекуване на стероидите на всяка част от тялото, но е необходимо дълго време, за да подействат.

Десенсибилизация
При хранителна алергия е възможна десенсибилизация чрез сублингвална, орална или епикутанна имунотерапия за една част от хората, но не за всички. Въпреки че не лекува, десенсибилизацията дава възможност на деца и възрастни с хранителна алергия да консумират храни, към които те са алергични преди, без алергична реакция.

Подходите на десенсибилизация за хранителната алергия се намират в етап на изследване. Те включват:

орална имунотерапия, която включва изграждането на толерантност чрез консумация на малко количество храна
сублингвална имунотерапия, която включва поставяне на малка капка мляко или яйчен белтък под езика
епикутанна имунотерапия, която включва инжектиране на алергична храна под кожата
моноклонални анти-IgE антитела, които неспецифично намаляват капацитета на организма да предизвиква алергична реакция
употреба на пробиотици
антихелминтна терапия
лекарство за потискане на TLR9 (Toll-like receptor 9)

Алергия към насекоми

Алергия към насекоми е термин, използван при развитие на алергичен отговор към ухапване или ужилване от насекомо. По-често алергични реакции се развиват към жилещи насекоми.

Ужилване или ухапване от насекоми обикновено са дребни дразнения. Но те могат да причинят сериозни и понякога дори смъртоносни реакции при възрастни и деца, които са алергични към тях.

Обикновено насекомите, които генерират алергични реакции, са или жилещите насекоми (оси, пчели, стършели и мравки) или хапещи насекоми (комари, кърлежи). Жилещите насекоми инжектират отрова в кожата на жертвите си, като в същото време хапещите насекоми обикновено въвеждат антикоагуланти в жертвите си.

Не всеки е алергичен към ужилване или ухапване от насекоми. Възможно е да се сгреши нормалната реакция към ужилване или ухапване от насекоми с алергична реакция. Като знаете разликата, могат да се избегнат излишни тревоги и посещение при лекар.

Видове реакции при ужилване или ухапване от насекоми
Тежестта на реакцията при ужилване или ухапване от насекоми варира от човек на човек. Има три вида реакции:

Нормална локализирана реакция

При хора, които не са алергични, ужилване или ухапване от насекоми причинява нормална реакция, която се проявява само със зачервяване, сърбеж, лека болка и подуване около мястото на нараняването.

Почистване на засегнатата област и прилагане на лед са достатъчни за облекчаване на симптомите.

Голяма локализирана алергична реакция

Голяма локализирана реакция на мястото на нараняването води до значително зачервяване и подуване, произтичащо от отделянето на хистамин и други химикали от тъканите на тялото в близост до мястото на поражение. Отокът се разпространява извън мястото на ужилването / ухапването. Например, човек, ужилен на глезена, може да получи подуване на целия крак.

Реакцията може да се развие постепенно 12-24 часа след ужилването / ухапването. Симптомите обикновено изчезват в рамките на 5-10 дни.

Този тип реакция обикновено може да се контролира с антихистамини и понякога изисква кортикостероиди.

Обикновено тази реакция не е опасна, освен ако ужилването / ухапването е локализирано в област на дихателните пътища (устата, гърлото).

Рискът от развитие на анафилактична реакция при повторно ужилване / ухапване от същия вид насекомо е 5-10 %.

Системна алергична реакция (анафилактична реакция)

При хора, развиващи анафилаксия, отговорът на организма е по-агресивен и води до системна реакция, където отговорът прогресира от мястото на нараняване по цялото тяло и засяга една или няколко системи. Следователно се наблюдават симптоми, отдалечени от мястото на ужилване / ухапване.

Този тип реакция може да варира от само генерализирана уртикария до пълна анафилактична реакция. Това е сериозно и потенциално животозастрашаващо състояние и изисква незабавна медицинска помощ.

Пациенти, които са имали само местни или дори генерализирани кожни реакции, при следващо ужилване / ухапване от насекоми от същия вид имат относително нисък риск - 5-20 %, за системна реакция, която обикновено е с ограничена тежест. Предишни тежки системни реакции и по-специално хипотензивна анафилаксия показва висок риск (50-70 %) за бъдеща тежка реакция.

Смята се, че рискът от тежка или смъртоносна реакция се увеличава с увеличаване на възрастта и евентуално сърдечно-дихателни съпътстващи заболявания. Има противоречиви мнения дали рискът от развитие на анафилаксия се увеличава от сърдечно-съдови лекарства, като бета-блокери и АСЕ инхибитори. Положителни тестове за IgE към отровата увеличава риска от системна реакция към ужилване / ухапване от насекоми и дори безсимптомни, сенсибилизирани индивиди са свързани със значителен, но нисък риск (около 10-15 %).

Рискът от системна реакция от бъдещо ужилване / ухапване при възрастни с предишен епизод на (само) уртикария е около 20 %.

Рискът от системна реакция от бъдещо ужилване / ухапване при деца (на 16 години или по-малко) с предишен епизод на (само) уртикария е около 10 %. Техният риск за по-тежка реакция е по-малък от 1 %.

Рискът от системна реакция от бъдещо ужилване / ухапване при възрастни с предишен епизод на анафилаксия е от 40 % до 70 % и варира от 30 % до 40 % при деца, които са имали подобен епизод.

Кой може да получи алергия към ужилване или ухапване от насекоми?

Повечето хора не са алергични към ужилване или ухапване от насекоми, както и повечето ухапвания водят само до локален сърбеж и подуване.

Тъй като повечето ужилвания и ухапвания от насекоми са през лятото и есента, тогава е и най-големият риск от развитие на алергия. Индивиди от мъжки пол под 20-годишна възраст са най-честите жертви на сериозни алергични реакции, провокирани от насекоми.

Има два основни рискови фактора за сенсибилизация към ужилване или ухапване от насекоми, които могат да се появят във всяка възраст. Единият от тях е наличие на множество ужилвания / ухапвания по едно и също време (например 5-10 наведнъж). Другият фактор е последователно ужилване / ухапване на кратки интервали, например многократни ужилвания / ухапвания в продължените на няколко дни или седмици. Ето защо горските работници, пчеларите и техните семейства или съседи са изложени на висок риск от алергия към насекоми.

Подобно на алергията към лекарства, реакциите към ужилване или ухапване от насекомо са по-склонни да засегнат сърдечно-съдовата система и да причинят спадане на кръвното налягане, за разлика от хранителната алергия, която по-скоро оказва въздействие на дихателната система.

Каква е причината за алергичната реакция след ужилване или ухапване от насекоми?

Отровата на насекомите се състои от сложна смес от протеини и пептиди.

По-малките пептиди, като хистамин и серотонин, са отговорни за болезнените кожните реакции, които настъпват след ужилване или ухапване от насекоми.

По-големите протеини, като фосфолипаза, са отговорни за локални и системни алергичните реакции, проявяващи се при чувствителни индивиди. Имунната система разпознава тези протеини като чужди нашественици и развива имунна реакция срещу тях.

Видове алергични реакции към отрови
При алергични индивиди имунната система реагира на протеина (или алергена) от отровата чрез производство на IgE антитела. Тези IgE антитела се свързват с рецептори на клетки, известни като мастоцити и базофили. Когато индивидът е повторно изложен на същия алерген, IgE антителата върху мастните клетки предизвикват отделянето на голямо разнообразие от химически посредници, включително хистамин, което води до алергична реакция.

Алергичните реакции са класифицирани като непосредствени или забавени. Тези реакции, които се появяват в рамките на 4 часа, се наричат незабавни. Протеините в отровата са отговорни за най-непосредствените реакции. За разлика от това, по-малко често срещаните късни реакции не могат да бъдат причинени от имунна реакция.

Незабавните реакции се разделят на локални и системни. Локалните реакции, по дефиниция, се срещат в областта на поражението. Системните реакции включват анафилаксия, ангиоедем (оток) или уртикария (копривна треска) и в други части на тялото.

Ако индивидът е алергичен, може да развие алергична реакция дори от единично ужилване / ухапване. Това се нарича анафилактична реакция. Тя може да бъде опасна, дори животозастрашаваща.

Анафилактичните реакции не възникват от първото ужилване / ухапване. Имунната система образува антитяло при първото ужилване / ухапване и го съхранява в специални клетки до следващата "среща" с този вид насекомо. Това се нарича сенсибилизация.

Следователно, при първото ужилване / ухапване тялото не разполага с антитела, специфични за отровата. Само след второ или следващо ужилване / ухапване тялото може да инициира значителна защита срещу отровата - настъпва анафилактична реакция.

Анафилактични реакции са редки и не се случват на всеки човек, който е ужилен или ухапан от насекомо.

Когато изглежда, че анафилактичната реакция се случва още при първато ужилване или ухапване, най-вероятно лицето е ужилено преди, без да е забелязало.

Симптоми и признаци на алергия към ужилване или ухапване от насекоми

При ужилване или ухапване от насекоми повечето хора ще развият ограничен локален оток и зачервяване в отговор на ужилването или ухапването, което причинява дискомфорт и неприятно усещане.

Малка част от хората ще развият прекомерно локално подуване, което може да бъде незабавно (появяващо се и достигащо пик в рамките на 1-2 часа след нараняването) или забавено (развиващо се часове след ужилването / ухапването, увеличаващо се 24-48 часа и изчезващо след 3-10 дни). Тези събития са животозастрашаващи, само ако са в непосредствена близост до дихателните пътища.

Ако ухапването или ужилването е многократно от едно или повече насекоми, симптомите могат да бъдат по-тежки поради по-голямото количество отрова и могат да включват обрив, гадене, болезнени и подути стави.

Малък процент от хората развиват "системни" или "генерализирани" реакции, които се разпространяват извън областите, граничещи с поражението от насекомото. Повечето от тях са незабавни IgE медиирани алергични реакции и показват същия диапазон от характеристики, като други такива реакции. Те засягат кожата, лигавиците, дихателната система, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт и / или нервната система.

Системните алергични реакции с бързо начало с летален потенциал представляват "анафилаксия".

Сериозна алергична реакция причинява симптоми при повече от една част на тялото. Трябва да потърсите незабавно спешна медицинска помощ, ако сте били ухапан или ужилен от насекомо и имате някои от следните симптоми:

Подуване на лицето, гърлото и езика
Хрипове, дрезгав глас
Затруднено дишане
Затруднено преглъщане (дисфагия)
Замайване
Ускорена сърдечна дейност
Понижено кръвно налягане
Стомашни спазми
Гадене или диария
Сърбеж и уртикария на обширни области от тялото
Обърканост, безпокойство или възбуда

 Кога да потърсите медицинска помощ?

При леки реакции на ухапване или ужилване от насекоми първата помощ включва:

Преместете се в безопасна зона, за да избегнете още ухапвания или ужилвания.
Ако е необходимо, извадете жилото. При отстраняване на жилото бъдете внимателни да не се разпространи отровата допълнително под кожата. Не притискайте жилото с пръсти или с пинсети, защото може да се разпространи отровата.
Измийте със сапун и вода.
Приложете студен компрес. Използвайте кърпа, напоена със студена вода или с лед. Това помага за намаляване на болката и подуването. Ако нараняването е на ръката или крака, повдигнете крайника.
Нанесете крем, гел или лосион на засегнатата област. Използвайте продукти, които съдържат съставки, като хидрокортизон, антихистамин или лидокаин, за да помогнат за облекчаване на болката и сърбежа.
Използвайте болкоуспокояващи, като ацетаминофен или ибупрофен, или антихистамини.
Обикновено симптомите изчезват в рамките на 1-2 дни. При тази реакция на лек локализиран сърбеж, подуване или дискомфорт може да се обадите на Вашия лекуващ лекар за консултация.

Влошаване на локалните симптоми в продължение на няколко дни може да бъде признак за инфекция на мястото на ужилване / ухапване. Болка, повишаващ се оток и зачервяване, повишена топлина предполага инфекция. Обадете се на Вашия лекуващ лекар за преглед.

Ако сте имали реакция в миналото, отидете веднага при Вашия лекуващ лекар или в център за спешна помощ.

Уртикария, обрив или оток по цялото тяло, затруднено дишане или преглъщане, световъртеж или прилошаване предполага анафилактична реакция и изисква незабавна медицинска помощ. Ако имате тези симптоми, трябва да отидете в център за спешна помощ. Не шофирайте сам до болницата. Ако няма кой да Ви закара веднага, се обадете на 112 за спешен медицински транспорт. Ако сте в състояние, кажете на диспечера, че имате реакция след ужилване /ухапване от насекоми.

Ако имате симптоми на анафилаксия, ето какво може да направите, докато чакате линейка:

Опитайте се да запазите спокойствие.
Отдалечете се от зоната, в която се намират насекомите.
Приемете антихистамин, ако можете да поглъщате без затруднения.
Ако се появят хрипове или затруднено дишане, използвайте инхалаторни бронходилататори, ако имате такъв. Тези инхалаторни медикаменти разширяват дихателните пътища.
Ако се чувствате замаян или отпаднал, легнете и вдигнете крака по-високо от главата си, за да помогнете на притока на кръв към мозъка.

Ако носите в себе си автоинжектор епинефрин, го използвайте, както са Ви инструктирали. Епинефринът е най-важното лечение и може да бъде животоспасяващ.

Диагноза

Ако мислите, че може да сте алергични към насекоми, точната диагноза е от съществено значение.

С подходящи тестове алерголог може да диагностицира състоянието Ви и да определи най-добрата форма на лечение.

Имунотерапията може да бъде ефективно дългосрочно лечение за алергия към насекоми.

Имунотерапия (десенсибилизация)

Пациентите, които проявяват системни реакции, трябва да бъдат насочени към алерголог. Имунотерапията (десенсибилизация) е възможност за лечение при пациенти, които имат алергия към насекоми. Това лечение е 95-100 % ефективно за предотвратяване на системни реакции при бъдещи ужилвания или ухапвания и обикновено продължава 3-5 години.

Имунотерапията е показана при всички възрастни, които имат системни реакции към насекоми, както и при деца на 16 години или по-малко, които са имали анафилактична реакция. Обикновено се извършват алергологични кожни тестове, когато има индикация за имунотерапия.

Имунотерапията е курс на лечение, който не се започва лесно, тъй като има известен риск от развитие на анафилактична реакция и изисква значително време и решителност от страна на пациента, за да се изпълни.

Имунотерапията се състои от курс на приложение на инжекции с отрова. Започва се с много ниски дози, които нарастват с течение на времето, за да достигнат безопасно ниво на отрова - обикновено 100 мг отрова - дозата, която пациентът може да получи при реално ужилване или ухапване от насекомо.

Имунотерапията има две фази - първоначален етап и поддържаща фаза. Началната фаза на лечението обикновено е в период от 12 седмици, като много ниската начална доза се повишава постепенно до необходимите нива. При достигане на поддържаща доза инжекциите обикновено се извършват на всеки четири седмици в продължение на 3-5 години.

Превенция

За тези, които имат алергия към насекоми, единственият гарантиран метод за избягване на реакцията е избягване на ужилването / ухапването.

Някои предпазни мерки за избягване на ужилвания или ухапвания от насекоми включват:

Винаги носете навън
Носете шапка със защита от насекоми, особено в области, които са с повишен риск от ужилване / ухапване от насекоми.
Носете дълги ръкави и крачоли.
Използвайте ръкавици при работа в градината.
Съхранявайте храната в затворени съдове при хранене на открито. Пийте от приспособления, които се затварят между консумацията. Винаги проверявайте храната и напитките, преди да консумирате. Бъдете внимателни, когато готвите, ядете или пиете сладки храни и напитки на открито.
Използвайте препарат против насекоми (репелент).
Избягвайте дрехи в ярки цветове и парфюми, които привличат насекомите.
Ако забележите в близост насекоми, към които сте алергични, запазете спокойствие и тишина и бавно се отдалечете.

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото