Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Дребната шарка (морбили) е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицaта на горните дихателни пътища и характерен ситен, розово-червен обрив по кожата. От всички шарки при децата при разболяване от дребна шарка (брусница) може да се наблюдават най-често усложнения. Заболяването е известно от дълбока древност и от него в света все още умират по 1 млн. деца годишно.

Причинителят на морбили (Morbillivirus morbilorum) принадлежи към сем. Paramyxoviridae на род Paramyxovirus. Той е РНК вирус със сферична форма. Различава се от другите парамиксовируси по липсата на невраминидаза. Съдържа множество антигени (H, F, M, NP, L, P, C), спрямо които се образуват антитела. Съществува само един серологичен тип, който е антигенно стабилен (това го прави много подходящ за изработване на ваксина). Вирусът на морбили е много неустойчив и бързо загива в околната среда и под действие на дезинфектанти.

От морбили (дребна шарка) боледува само човекът. Чрез секретите от горните дихателни пътища на болните при говор, кихане и кашлица вирусът попада върху устната, носната и фарингеалната лигавица, както и върху лигавицата на конюнктивата. След прикрепянето и проникването в епителните клетки вирусът достига и до регионалните лимфни възли и лимфоидните тъкани. Първоначалното намножаване там е последвано от първична виремия (навлизане на вируса в кръвта), чрез която вирусът достига до по-отдалечени отдели на моноцито-хистиоцитарната система, където се размножава. Вторичната виремия настъпва 5-7 дни след заразяването, при което вируса се разпространява из цялото тяло. Около 11-14-ия ден от заразяването концентрацията на вируса в кръвта и в дихателните тъкани е най-голяма. Клинично този етап съвпада с края на инкубационния период.

Морбилният вирус проявява афинитет към много тъкани и клетки - промени се намират в много органи и системи, но най-изразени са в дихателната система (некротични увреди, възпаление и оток), в ЦНС (централната нервна система) и в гастроинтестиналната система.

Заразяване с дребна шарка

Източникът на дребната шарка е само болният човек. Механизмът на заразяване с дребна шарка е въздушно-капков – чрез секретите от горните дихателни пътища и от очите. Възприемчивостта е много голяма, контагиозният индекс достига 100% при неимунизирани лица. Глобалната имунизационна програма в цял свят, включително и в България, успя да ограничи заболяването до минимум.

В предваксиналната епоха дребната шарка е била класически пример за детска инфекция. Възприемчивостта към дребна шарка е всеобща, но боледуват по-често децата в предучилищната възраст. Боледуват децата до 5 години или между 5- и 10-годишна възраст. Поради придобит от майката пасивен (чрез антитела) имунитет децата до 6-месечна възраст обикновено не се разболяват от морбили, но това не е правило. Възрастните също могат да се разболеят от морбили.

Болните от дребна шарка са заразни 5 дни преди появата на обрива до около 4-5 дни след появата на обрива. При наличие на усложнения периодът на контагиозност (заразност) се увеличава до 10 дни.

В умерения климатичен пояс преди започването на редовната ваксинация са възниквали зимно-пролетни епидемии с цикличност от 2 до 5 години.

Все още епидемии от морбили избухват в развитите европейски страни и САЩ, където има добре развити имунизационни програми. Тези епидемии се регистрират обикновено сред неимунизирани деца в предучилищна възраст или други неимунизирани хора в популацията.

Имунитет при дребна шарка

Имунитетът след преболедуване от морбили е пожизнен. Повторно заболяване от дребна шарка е рядко и протича леко. В серума на преболедувалите от брусница се доказват вируснеутрализиращи, комплементсвързващи антитела и антихемаглутинини. При разболяване от дребна шарка първо се синтезират IgM антитела, които се задържат няколко месеца, след което се появяват IgG антитела, които остават през целия живот. В носния секрет се доказват и локални IgA антитела. Освен хуморалния имунитет (с антитела), важно значение за оздравяването има и клетъчно-медиираният имунитет.

Характерна особеност в протичането на дребната шарка е нарушенията в много от компонентите на имунната система и в някои имунологични процеси (намален брой клетки, нарушение във функцията им, нарушено производство на имунни субстанции), което е известно под наименованието „следморбилна анергия” и обяснява честото развитие на усложнения.

Рискови фактори за заразяване с вируса на морбили

Броят на случаите на морбили значително е намалял през последните десетилетия поради имунизации. Въпреки това болестта не е напълно елиминирана.

Вирусът на морбили се намира в носа и гърлото на заразеното лице. Той се разпространява чрез кихане, кашляне, говорене и други дейности, които предизвикват преминаването на инфектирани капчици от тези кухини във въздуха. Човек се заразява чрез директно вдишване на заразените капчици, които остават инфекциозни в продължение на няколко часа. Алтернативно, ръцете могат да уловят живия вирус от заразена повърхност и заразяването се осъществява чрез контакт с очите, носа и устата. Вирусът на морбили е изключително контагиозен. 90 % от тези, които са били в непосредствена близост до заразеното лице, се очаква да се заразят. Лице с морбили може да предаде вируса, започвайки от четири дни преди появата на обрива до четири дни след началото на обрива.

Рискови фактори за заразяване с вируса на морбили включват:

Липса / отказ от ваксинация

Морбили се среща предимно при неваксинирани деца. Някои родители избират да не ваксинират децата си поради страх от това, че ваксините ще имат неблагоприятно въздействие върху децата им. Повечето деца и възрастни, които получават ваксина срещу морбили, нямат нежелани реакции. Важно е да се отбележи, че сериозни странични ефекти от ваксината срещу морбили се наблюдават при по-малко от 1 на всеки милион дози от ваксината.

Някои родители смятат, че ваксината срещу морбили може да причини аутизъм при децата. Многобройни проучвания обаче са доказали, че няма връзка между аутизма и имунизациите.

Имунодефицит

Деца с имунодефицит, дължащ се на ХИВ или СПИН, левкемия, алкилиращи средства или кортикостероидна терапия, независимо от имунизационния статус, са с повишен риск за морбили.

Пътуване в чужбина

Неваксинираните лица могат да се заразят при пътуване до развиващите се страни или места, където морбили е по-разпространено.

Недостиг на витамин А

Дефицитът на витамин А също е рисков фактор за морбили. Децата с твърде малко витамин А в хранителния си режим са изложени по-висок риск от заразяване с вируса и развитие на по-тежки симптоми.

 

Бебешка възраст

Риск за заразяване има при бебета, които губят пасивните антитела преди възрастта за рутинна имунизация срещу морбили.

Симптоми на дребна шарка

При неимунизирани индивиди дребната шарка показва определена стадийност в развитието на клиничните симптоми.

Инкубационният (скритият) период при дребната шарка е от 10 до 14 дни, като при децата може да е по-къс, а при възрастните - малко по-дълъг. Обикновено в този период липсват симптоми, но при някои хора е възможно да се появи лека температура, бързопреходен обрив и др.

След инкубационния период на дребната шарка (брусница) настъпва катаралният период (предобривен, възпалителен). Катаралният период на морбили протича със силно изразено възпаление на лигавиците на дихателната система и конюнктивите и трае около 3-4 дни. Започва остро с повишаване на температурата, която стъпаловидно се покачва, появява се обилна хрема, кихане и суха мъчителна кашлица с особен кънтящ, метален звук поради въвличането на ларингеалната и трахеалната лигавица в инфекциозния процес. Обикновено детето не отделя храчки, но по-големите деца могат да се оплачат от болка зад гръдната кост. Конюнктивите на очите са леко зачервени и оточни, налице е обилно сълзотечение и парене в очите. При по-големите деца и възрастните пациенти се наблюдава и фотофобия - чувство за дразнене в очите от светлината.

Около 2-ри-3-ти ден от началото на този стадий се появяват петната на Филатов-Коплик – най-характерният симптом за заболяването морбили. Това са малки белезникави, едва надигнати петънца на зачервена основа. При опит да ги отстраните с пръст не се отделят лесно от лигавицата. Първоначално са единични и се появяват по лигавицата на бузите, в областта срещу горните предкътниците. Лигавицата на бузите прилича като напръскана с вар. Те се появяват един-два дни преди появата на обрива и изчезват бързо 12-24 часа след появата на обрива. При имунизирани хора може и да липсват.

Катаралният период на морбили протича със симптоми, като обща отпадналост, безапетитие, увредено общо състояние, понякога с кръвотечение от носа, а при малките деца - с диария, нерядко с кръв в изпражненията. Температурата е постоянно висока, гърлото е болезнено.

Обривният период на дребната шарка настъпва 3-4 дни след катаралния. Обривът е ситен, макуло-папулозен, избледнява при натиск. Обривът при морбили се появява най-напред зад ушите, като в първите 24 часа обхваща лицето и шията. Обривните единици имат тенденция да се сливат, поради което кожата (особено на раменете и горната част на гърба) наподобява географска карта. Обривът се разпространява по кожата на тялото на етапи, отгоре надолу. На втория ден обхваща тялото, а на третия ден - и крайниците. Обикновено липсва по дланите и ходилата, не е сърбящ, разположен е върху нормална кожа. Започва да изчезва по реда на появяването му - откъм най-напред обхванатите участъци, придобивайки бледокафяв оттенък - т. нар. кафеникави пигментации, които се запазват дълго време. Може да има и дребно трицевидно лющене на обрива.

Обривът при дребна шарка (морбили) се задържа 6-7 дни. Температурата обикновено спада непосредствено преди появата на обрива, като повторно се покачва с появата на морбилния обрив. През целия обривен (еруптивен) период на морбили болните са с температура, интоксикирани и силно изразени катарални прояви (кихане, кашлица, хрема и други). Лицето на болния има характерен вид - мокро, оточно, със сливащ се обрив на бузите. Понякога се увеличават лимфните възли.

Повторното покачване на температурата в края на обривния период на дребната шарка буди съмнение за вторична бактериална инфекция.

Накрая настъпва възстановителния (реконвалесцентен) период на дребната шарка - температурата се нормализира, общото състояние на детето се подобрява, обрива постепенно изчезва. Ако не настъпят усложнения, този период е къс.

Съществуват различни клинични форми на протичане на заболяването - дребна шарка (леки, среднотежки и тежки), както и атипични форми на морбили при имунизирани деца или при хора с намален имунитет поради заболяване или имуносупресивна терапия.    

Усложнения при дребна шарка

Усложненията при дребна шарка се дължат както на преки последици от морбилния вирус, така и на вторична бактериална инфекция, или и на двете. Приблизително 30 % от докладваните случаи на морбили имат едно или повече усложнения. Най-честото усложнение при дребната шарка (морбили) е среден отит, особено при малки деца и при по-тежко протичане на болестта. Може да настъпи ларингит и ларинготрахеит.

Усложненията от страна на белите дробове при дребна шарка са много чести. На тях се дължат над 90 % от причините за смърт при морбили. Наблюдават се бронхиолити, бронхопневмонии и лобарни пневмонии, а също и въвличане на плеврата - плевропневмония. Пневмонията често започва като вирусна, но винаги се наслагва и бактериална инфекция.

По-рядко се срещат ендомиокардит, перикардит, хепатит и пиелонефрит. От страна на очите усложнението при дребна шарка е кератит (възпаление на роговицата), който е една от причините за слепота в тропическите страни. В страните от третия свят слепотата след морбилна инфекция е водеща причина за загуба на зрението и достига до 60 000 случая годишно.

Вирусът на морбили инвазира мозъка още по време на втората виремия. Клинично усложненията от страна на нервната система при морбили се проявяват като менингити, енцефалити (около 1 на 1000 случая на морбили), полирадикулоневрити и полиневропатия тип Гилен-Баре. Острият енцефалит, макар и рядък, е изключително опасен и води до смърт при около 15 % от пациентите, които го развиват. Симптомите могат да включват висока температура, главоболие, повръщане, схванат врат, сънливост, гърчове и кома. Развиват се в края на обривния период и могат да имат като последици умствено изоставане, гърчове, парези и парализи. Счита се, че в основата им стоят имунни механизми.

Най-тежката последица от инфекцията с морбилния вирус е субакутният склерозиращ паненцефалит – рядко дегенеративно заболяване на нервната система, предизвикано от персистиращия в мозъка вирус. Това е по-скоро форма на протичане на болестта, отколкото усложнение. Засягат се основно деца и юноши, като мъжкият пол боледува по-често. Болестта се проявява 6-8 години след прекарана морбилна инфекция (средно след седем години, но може да е след един месец до 27 години). Заболелите не са заразни. Той е много рядък, като се среща в около 14 на всеки един милион случая на морбили.

Други усложнения при дребната шарка са конюнктивит, язви на устата, остър гломерулонефрит (възпаление на бъбреците), остра бъбречна недостатъчност и други.

Усложненията при дребна шарка обикновено протичат по-тежко при възрастните хора, които са заразени с вируса.

Диагноза дребна шарка

Диагнозата дребна шарка се поставя по клинични данни - характерния обрив по кожата и петната на Филатов-Коплик, епидемиологични данни – контакт с болен от дребна шарка (морбили) в предходните 10-14 дни.

Диагнозата на морбили се потвърждава от вирусологични изследвания. За целта се взема смив от гърлото, кръв и урина, взети в катаралния стадий и в първите дни от появата на обрива. Изолирането на вируса се извършва в клетъчни култури.

За бърза диагноза на дребната шарка в ранния стадий се използват отпечаткови препарати от носна лигавица - търсят се характерни микроскопски белези. Наличие на вируса в урина или в препарат от засегната кожа може да се докаже чрез имунофлуоресцентният метод.

Изолирането на вируса или бързото откриване на морбилните антигени в носо-гърлени секрети са трудни методи и не се прилагат в широката практика.

Лабораторно потвърждение на болестта се прави със серологични тестове и доказване нарастването на антителата. Серумните антитела се появяват 1-3 дни след обрива и достигат връх след 3-4 седмици. Могат да се използват ВНР (вируснеутрализираща реакция), РЗХА (реакция на Хърст), РСК (реакция за свързване на комплемента). Сега се използва основно ЕLISA, за която е достатъчна една серумна проба за доказване на ранните антиморбилни IgM антитела.

Кога да потърсим медицинска помощ при дребна шарка?

В мнозинството от случаите прогнозата при дребна шарка е благоприятна. Добре е да потърсите консултация от Вашия личен лекар или педиатъра на детето при всяко едно състояние на повишена температура съпроводено с обрив. Незабавно потърсете медицинска помощ, ако болният с морбили има следните симптоми:

Повиши отново температурата в края на обривния период.

Има силна кашлица и затруднение с дишането.

Има силно главоболие.

Необичайно сънлив е или има трудно събуждане.

Има проблем при гледане на ярка светлина.

Трудно ходи.

Изглежда объркан.

Изглежда много болен или повръща.

Вратът му е схванат.

Какво е лечението при дребна шарка?

Лечението при дребна шарка (морбили) е предимно симптоматично, т.е. лекуват се отделните симптоми (оплаквания). Засега не се прилага лекарство, което да унищожава самия морбилен вирус.

Болните от дребна шарка трябва да се изолират и да имат възможно най-малък контакт с други хора. Болните деца не трябва да посещават училище или детска градина поне 5 дни след появата на обрива. При настъпили усложнения трябва да се изолират с контакт от други деца до 10 дни.

При леките и средно тежките форми на заболяването лечението може да се проведе в домашни условия. При тежките форми на дребна шарка, свързани с усложнения (предимно от бактериални), се налага хоспитализация и лечение в болница. Болничното лечение при дребна шарка в инфекциозно отделение се налага и при деца под 2-годишна възраст, при деца, живеещи в лоши битови условия, и други. Бактериалните усложнения при дребна шарка, като инфекция на средното ухо (отит), бронхит, пневмония, плевропневмония, менингит, трябва да се лекуват с антибиотици. 

Симптоматичното лечение при дребна шарка (морбили) включва:

постелен режим и покой
прием на повече течности, както и топли напитки
пълноценно хранене на болното дете: течно-кашава диета
витамини, сиропи за кашлица при суха кашлица
овлажняването на въздуха в стаята, парна инхалация
лосион за облекчаване на сърбежа от обрива
болкоуспокоителни и температуропонижаващи лекарства: прилагат се медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупрофен под формата на сиропи, прахчета или таблетки според възрастта на пациента. При децата, болни от дребна шарка, НЕ трябва да се дава аспирин, тъй като има опасност да развие едно рядко, но с висока смъртност усложнение - синдром на Рей.
Ако провеждате лечение в дома на дете, болно от дребна шарка (морбили), е добре да наблюдавате за симптоми, които говорят за усложнения: трайно задържане на повишената температура, засилваща се кашлица, болка в ухото, главоболие, повръщане, промяна в гласа, сънливост, замаяност, промяна в цвета на урината и други. При появата на тези симптоми потърсете консултация с Вашия лекар.

Лечение с ибупрофен
Парацетамол
Почивка на легло
Парна инхалация
Симптоматично и поддържащо лечение
Витаминни добавки

Трябва ли да се имунизират децата срещу дребна шарка?

Най-доброто средство за предпазване от дребна шарка е активната имунизация. Имунизацията срещу дребна шарка (морбили) се прави с жива атенюирана ваксина. В нашата страна тя се прилага в комбинация с паротитната и рубеолната ваксина и е част от задължителните ваксини в имунизационния календар на България. Ваксината срещу дребна шарка се поставя подкожно на 13-месечна възраст, а на 12-годишна възраст се прави реимунизация. Ваксинираните лица придобиват имунитет, който трае години, понякога до живот. Масово проведената (правилно) имунизация драстично е намалила случаите на морбили както у нас, така и в целия свят.

Друг начин на профилактика е пасивната имунизация. Прави се с човешки имуноглобулин интрамускулно до шестия ден от контакта с болен от морбили. След три месеца е необходимо да се подходи към активна имунизация, ако липсват противопоказания. Препоръчва се за контактни на морбили деца под 1-годишна възраст, хронично болни и имунодефицитни лица, както и за бременни жени.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото