Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Мозъчният инсулт представлява състояние, което се характеризира с нарушаване на мозъчната функция вследствие на нарушения в кръвоснабдяването на мозъка. Тези нарушения могат да се дължат на исхемия (нарушен кръвоток) или хеморагия (кръвоизлив), откъдето инсултите биват два основни вида - исхемичен и хеморагичен. Исхемията се предизвиква от тромбоза или емболия, или от хипоперфузия на мозъчната тъкан. Хеморагичният пък се дължи на кървене от кръвоносните съдове в мозъка директно в мозъчния паренхим или в субарахноидалното пространство, заобикалящо мозъчната тъкан. В резултат на това, засегнатата област от мозъка не може да функционира нормално, което може да доведе до нарушения в движенията, нарушения на говора, увреждане на зрението и други.

Мозъчният инфаркт е спешно медицинско състояние и може да причини траен неврологичен дефицит или смърт. Рискови фактори за възникването му са напреднала възраст, високо кръвно налягане, предходен инсулт или транзиторни исхемични атаки, захарен диабет, дислипидемия (високи нива на холестерола в кръвта), тютюнопушене и предсърдно мъждене. Високото кръвно налягане е най-важният модифицируем рисков фактор за мозъчен удар. Цереброваскуларните болести (мозъчно-съдовите заболявания) са били втората водеща причина за смъртност в световен мащаб през 2004.

Исхемичният инсулт може да бъде лекуван в болнично заведение чрез тромболиза, а за някои хеморагични инсулти може да се прибегне до неврохирургична интервенция. За пълно възстановяване на изгубените функции се прибягва до рехабилитация, която може да включва рехабилитация на говора, физикална терапия и окупационна терапия. Профилактиката на рецидивите включва приложение на антиагреганти (ацилсалицилова киселина, клопидогрел), редукция на кръвното налягане, прием на статини. Подбрани пациенти биха могли да се възползват от каротидна ендарктеректомия и употреба на антикоагуланти.

Причини за възникване на инсулт

Основните причини за възникване на мозъчен инсулт могат да бъдат обобщени като тромбоза, емболия, мозъчна хипоперфузия, венозна тромбоза и вътремозъчен кръвоизлив. Не е изключено в някои редки слуачаи, комбинираната етиология за поява на мозъчния инфаркт. В зависимост от причините довели до развитие на заболяването, се предприемат съответните лечебни мероприятия и рехабилитационни процедури.

Тромбоза

Тромботичният инсулт се развива вследствие на тромб (кръвен съсирек), който се образува обикновено около атеросклеротични плаки. Тъй като блокирането на мозъчните артерии става постепенно, началото на симптомите при тромботичен инсулт е бавно. Самият тромб (дори да не причинява оклузия) може да доведе до емболичен инсулт, ако тромбът се разкъса. Два вида тромбоза могат да причинят мозъчен инсулт:

- Заболяване на големите мозъчни съдове, включващо общите и вътрешните каротиди, вертебралните артерии и кръгът на Уилис. Заболявания, които могат да доведат до образуване на тромб в големите съдове са атеросклероза, вазоконстрикция, дисекция на аорта, каротиди или вертебрална артерия; възпалителни заболявания на съдовата стена (артериит на Takayasu, гигантскоклетъчен артериит, васкулит), невъзпалителна васкулопатия, болест Moyamoya и фибромускулна дисплазия.

- Заболявания на малките кръвоносни съдове - клонове от кръга на Уилис, средна церебрална артерия, ствол и артерии произлизащи от дисталната част на вертрбралната артерия и базиларната артерия. Заболявания, които могат да доведат до образуване на тромби в малките кръвоносни съдове на мозъка са липохиалиноза, фибриноидна дегенерация и микроатерома.

Сърповидно-клетъчната анемия може да доведе до слепване на кръвните клети, което да запуши кръвоносния съд и също да доведе до мозъчен инсулт.

Емболия

Емболичният инсулт се характеризира с блокиране на кръвотока в някоя от мозъчните артерии от артериален ембол, който представлява пътуваща в артериалното кръвообращение частица с различен произход. Емболът най-често представлява тромб, но може да бъде съставен и от други субстанции, включително мазнини (например от костен мозък от счупена кост), въздух, ракови клетки или бактериални емболи (най-често произтичащи от инфекциозен ендокардит). Тъй като емболът произлиза от друга част на тялото, локалната терапия има само временен ефект. Поради това е необходимо, източникът на ембола да бъде идентифициран своевременно. Тъй като блокирането на кръвотока от ембол настъпва внезапно, симптомите при емболичен инсулт се изявяват с максималната си тежест още в самото начало. Освен това симптомите могат да проявят преходност, което се обяснява с частичното резорбиране на ембола и преминаването му в друга локация, по-напред в кръвообращението.

Емболите най-често произтичат от сърцето (особено при предсърдно мъждене), но могат и да произлизат от всяка една част на артериалното дърво. При парадоксален емболизъм, тромбоза на дълбоките вени може да емболизира и да премине през дефект на междупредсърдната и междукамерна преграда на сърцето към мозъчното кръвообращение.

Сърдечните причини за емболизъм могат да бъдат разделени като такива с висок риск от емболизъм и нисък риск от емболизъм:

- висок риск - предсърдно мъждене и пароксизмално предсърдно мъждене, ревматични болести на митралната или аортната клапа, изкуствени сърдечни клапи, синдром на болния синусов възел, наскоро преживян инфаркт на миокарда, симптоматична застойна сърдечна недостатъчност с фракция на изтласкване <30, дилатативна кардиомиопатия, ендокардит Либман-Сакс, инфекциозен ендокардит, , папиларна фиброеластома, миксом в ляво предсърдие и аорто-коронарен байпас графт (АКБГ).

- нисък риск - калцификати по пръстена на митралната клапа, персистиращ форамен овале, аневризма на междупредсърдния септум, аневризма на лява камера без тромб, усложнен атером на възходящата аорта.

Мозъчна хипоперфузия

Мозъчната хипоперфузия представлява състояние, което се характеризира с понижаване на кръвния ток към всички части на тялото. Най-често това състояние се дължи на сърдечна недостатъчност, причинена от сърдечен арест или аритмии, или от понижен сърдечен дебит следствие на миокарден инфаркт, белодробен тромбемболизъм, перикардна тампонада или остра кръвозагуба.

Хипоксемията (намалено количество кислород в кръвта) може да ускори хипоперфузията. Тъй като редукцията в кръвотока обхваща цялото тяло, всички части на мозъка могат да бъдат засегнати, особено зоните, кръвоснабдявани от големите мозъчни артерии. Не е задължително кръвотокът към тези зони да бъде напълно прекъснат, но той може да е понижен до такава степен, че да настъпи мозъчно увреждане.

Венозна тромбоза
Тромбоза на церебралния венозен синус може да доведе до инсулт поради локалното повишаване на венозното налягане, което надвишава артериалното.

 Вътремозъчен кръвоизлив

Вътремозъчният кръвоизлив настъпва в малките артерии или артериоли и обикновено се дължи на високо кръвно налягане, вътречерепни съдови малформации (включително кавернозен ангиом или артериовенозни малформации), мозъчна амилоидна ангиопатия или мозъчни инфаркти, при които вторично е настъпил кръвоизлив. Други потенциални причини за възникване на мозъчен кръвоизлив са травма, нарушения на кръвосъсирването, амилоидна ангиопатия, злоупотреба с наркотици (амфетамин, кокаин). Хематомът има тенденция към разширяване, докато околните тъкани не ограничат разрастването му, или докато не настъпи декомпресия чрез изпразването му във вентрикуларната система или церебро-спиналната течност. Една трета от вътрмозъчните кръвоизливи се локализират в мозъчните стомахчета, Интрацеребралната хеморагия се характеризира със смъртност от 44 процента след първите 30 дни, много повече от исхемичния инсулт или субарахноидната хеморагия.

 

Тих инсулт

Тихият инсулт представлява мозъчен инфаркт, при който не се наблюдава развитие на симптоми, и пациентите обикновено не разбират дори, че са прекарали инсулт. Въпреки че не причинява изява на симптоми, тихият инсулт все пак уврежда мозъка, и поставя пациентът в групата с висок риск от развитие както на транзиторна исхемична атака, така и на тежък мозъчен инсулт. По същия начин, пациенти преживели тежък мозъчен инсулт, също са изложени на риск от тихи инсулти. Тихите инсулти обикновено причиняват лезии, които могат да бъдат установени с магнитно-резонансно изследване. Смята се, че тихите инсулти настъпват около 5 пъти по-често от симптоматичните. Рискът от тих инсулт се увеличава с гофинитек, но може да засегне още млади индивиди и деца, особено тези с остра анемия.

Рисковите фактори при инсулт

Всеки един човек може да пострада от мозъчен инсулт независимо от възраст, пол или раса. Шансовете за това, обаче нарастват, когато даден човек има някои рискови фактори. Добрата новина е, че близо 80 процента от инсултите могат да бъдат предотвратени.

Съществуват 2 вида рискови фактори за мозъчен инфаркт - контролируеми и неконтролируеми. Контролируемите рискови фактори обикновено се разделят в 2 категории - рискови фактори, свързани с начина на живот и рискови фактори, свързани със заболявания. Рисковите фактори, свързани с начина на живот могат да бъдат променени, а рисковите фактори, свързани със заболявания могат да бъдат излекувани.

Към контролируемите рискови фактори спадат артериална хипертония, предсърдно мъждене, високи нива на холестерол в кръвта, захарен диабет, атеросклероза, тютюнопушене, консумация на алкохол, намалена физическа активност, затлъстяване.

Неконтролируемите рискови фактори включват напреднала възраст (над 55 години), мъжки пол, принадлежност към негроидната раса, анамнеза за инсулт или транзиторна исхемична атака в семейството и други.

Артериална хипертония

Високото кръвно налягане според СЗО (световна здравна организация) се дефинира като трайно покачване на кръвното налягане над 140 mmHg за систола и над 90 mmHg за диастола. Високото кръвно налягане принуждава сърцето да изпомпва кръвта към различните части на тялото с повече усилия. Това може да доведе до отслабване на кръвоносните съдове и увреждане на жизнено важни органи, като мозъка. Ако артериалната хипертония не се лекува навреме може да бъде предразполагащ фактор за развитие на мозъчен инсулт.

Пациентите с високо кръвно налягане имат 1,5 пъти по-висок риск от развитие на инсулт, в сравнение с индивидите, които оптимално кръвно налягане. Увреждането на съдовата стена при хипертония се обяснява с ненужния прекомерен стрес върху стените на кръвоносните съдове, което води до тяхното задебеляване и увреждане. Контролът на кръвното налягане и поддържането му в оптимални граници представлява превантивен механизъм за редукция заболеваемостта от мозъчен инфаркт. Лечението на артериалната хипертония може да стане с диета, физическа активност, лекарства или комбинирането на всичките три метода.

Предсърдно мъждене

Предсърдното мъждене представлява главен рисков фактор за инсулт, който води до 5 пъти по-голяма вероятност за възникване на мозъчен инфаркт в сравнение с останалата част от населението. Около 15% от всички пациенти с инсулт имат и предсърдно мъждене. На пациентите, на които е поставена диагноза предсърдно мъждене вече са направили първата крачка към превенция на инсулта. За съжаление много индивиди имат предсърдно мъждене, без да имат понятие за това. Три от четири случая на инсулт, свързан с предсърдно мъждене, могат да бъдат предотвратени, ако диагнозата е поставена своевременно.

Предсърдното мъждене представлява вид аритмия. Изразява се в много бързото съкращение (350-450 пъти в минута) на предсърдията на сърцето - мъждене. Предсърдното мъждене повишава риска от инсулт, тъй като се създават условия за застой на кръвта във фибрилиращите предсърдия. Това от своя страна е предпоставка за тромбообразуване и образувалият се тромб може лесно през кръвотока да достигне мозъчните съдове и да предизвика инсулт.

Високи нива на холестерол в кръвта (дислипидемия)

Холестеролът представлява липид (мазнина), който циркулира в кръвообращение и се среща във всички клетки на тялото. Тялото ни се нуждае от холестерол за изграждането на клетъчни мембрани, някои хормони и витамини. Холестеролът се среща и в някои хранителни продукти, като яйца, месо и други. Тъй като холестеролът не може да се разгради от само себе си в кръвообращението, той се пренася от клетките и към клетките от специални частици, наречени липопротеини.

Липопротеините биват няколко вида като двата от тях са с най-голямо диагностично значение - липопротеини с малка плътност (LDL) и липопротеини с висока плътност (HDL). LDL е наричан още "лош" холестерол. Той може да предизвика образуването на плаки по кръвоносните съдове, което да доведе до тяхното стесняване. Скорошни проучвания показват, че високи нива на LDL и триглицеридите повишават риска от исхемичен инсулт. Плаките могат да увеличат и риска от възникване на транзиторни исхемични атаки. Вторият основен тип холестерол, холестеролът с висока плътност (HDL), често е наричан "добър" холестерол. Високите нива на HDL могат да понижат риска от инсулт.

 Захарен диабет

Пациентите, страдащи от захарен диабет са с 4 пъти по-висок риск от развитие на инсулт, в сравнение с индивиди, нестрадащи от това заболяване. Захарният диабет представлява заболяване, което се характеризира с високи нива на кръвната захар (глюкоза), поради невъзможността последната да бъде усвоена от клетките и използвана като клетъчно гориво.

Съществуват два основни типа диабет - тип 1 (инсулинозависим) и тип 2 (неинсулинозависим). Захарен диабет тип 1 обикновено започва в детството и се характеризира с неспособността на тялото да произвежда достатъчно инсулин. Инсулинът е хормонът, който тялото използва за преобразуването на глюкозата в източник на енергия за клетките. Захарен диабет тип 2 е по-често срещан. При този вид диабет, тялото все още може да произвежда инсулин, но тъканите развиват инсулинова резистентност и нивата на кръвната захар се покачват над нормалните. Обикновено заболяването се манифестира в зряла възраст, но може откриването му да се забави, тъй като симптомите на заболяването (често уриниране, жажда, прекомерно чувство за глад, загуба на тегло, умора, раздразнителност) изглеждат безобидни и пациентите дълго време не търсят лекарска помощ.

Атеросклероза

Атеросклерозата е състояние, което се характеризира с прогресивното изграждане на плаки - мастни отлагания и клетки - в артериалните стени. Това причинява задебеляване на стената и може да доведе до нарушено кръвоснабдяване на мозъка и други части на тялото.

Атеросклерозата излага пациентите на повишен риск от мозъчен инфаркт или преходни нарушения на мозъчното кръвообращение. Атеросклерозата е заболяване, което по принцип протича без явно изявени симптоми. Провеждане на профилактични прегледи и зследвания може да спомогне за ранното откриване на заболяването и профилактика на мозънчия инфаркт.

Тютюнопушене

Тютюнопушенето увеличава риска двукратно риска от инсулт в сравнение с непушачите. То води до понижение на количеството кислород в кръвта, поради което е необходимо повишено натоварване на сърцето, за да се осигури адекватна доставка на кислород до тъканите. Освен това, тютюнопушенето спомага за натрупването на отлагания по стената на кръвоносните съдове, което намалява мозъчния кръвоток и може да доведе до поява на инсулт. Добрата новина е, че рискът от инсулт може да бъде понижен значително след прекратяване на тютюнопушенето.

Консумация на алкохол

Все още не е напълно изяснено каква е връзката между консумацията на алкохол и увеличения риск от инсулт. В някои проучвания, прекомерната употреба на алкохол не показа връзка със заболяване от инсулт. Например, консумацията на повече от 2 питиета дневно увеличава риска от инсулт с 50%.

Същевременно други проучвания показват, че консумацията на една алкохолна напитка дневно, може да понижи риска от инсулт. Въпреки че, умерена консумация на алкохол се дефинира като прием на 1-2 алкохолни питиета дневно, голяма част от медицинските специалисти са съгласни със становището, че ежедневната консумация на 1-2 алкохолни питиета увеличава риска от инсулт и води до други медицински проблеми, като чернодробни заболявания, сърдечни заболявания, а вероятно и до мозъчно увреждане.

 Затлъстяване

Затлъстяването и наднорменото тегло водят до натоварване на цялата кръвоносна система. Освен това те водят до предразположение към високи нива на холестерол, високо кръвно налягане и захарен диабет - всички те увеличават риска от мозъчен инсулт. Поддържането на здравословни килограми чрез диета, физическа активност и други медицински похвати играе важна роля за превенция на инсулта.

Повишената физическа активност може да спомогне за понижаването риска от инсулт. Скорошни проучвания показват, че хора, които се упражняват 5 или повече пъти седмично имат понижен риск от инсулт. Спазването на нискокалорична диета, диета бедна на сатурирани и транс- мазнини и холестерол спомага за контролирането на затлъстяването и дислипидемията, което от своя страна понижава риска от инсулт. Диета богата на готварска сол води до по-високи стойности на кръвното налягане.

Здравословната диета трябва да включва поне 5 порции плодове и зеленчуци дневно. Консумацията на такова количество зеленчуци и плодове води до понижаване риска от инсулт с 30%. Особено полезни са цитрусовите плодове и зеленчуци като броколи. С напредването на възрастта, способността на тялото да абсорбира витамин В12 се понижава. Това може да причини различни здравословни проблеми, включително повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт.

Фибромускулна дисплазия

Фибромускулната дисплазия е заболяване, което се характеризира с неправилното развитие на някои от артериите в тялото. Настъпва разрастване на фиброзна тъкан в стената на артериите, което води до тяхното стесняване. Вследствие на това, кръвотокът през мозъчните артерии намалява и може да се стигне до инсулт. В повечето случаи (75% от пациентите), фибромускулната дисплазия засяга артериите, които кръвоснабдяват бъбреците (бъбречните артерии). В някои случаи може да засегне каротидните артерии, които участват в кръвоснабдяването на мозъка, или артерии на крайниците, корема и други.

Симптомите при инсулт

Симптомите при инсулт са разнообразни и могат да бъдат едва забележими, в началните стадии, до силно изразени неврологични нарушения. Алармиращи симптоми за инсулт са:

- внезапно появила се слабост или изтръпване на лицето, ръката или крака, от едната страна на тялото;

- внезапна загуба на зрението, силата, координацията, чувствителността, говора или способността да се разбира говора.

- внезапна загуба на баланс, която може да бъде придружена от повръщане, гадене, треска, хълцания или нарушено преглъщане;

- внезапно възникнало силно главоболие, последвано от загуба на съзнание - това може да е симптом на хеморагичен инсулт;

- необяснимо замайване или внезапни припадъци.

Признаците на транзиторна исхемична атака са подобни на тези на инсулт. Но симптомите на транзиторната исхемична атака обикновено изчезват в рамките на 10-20 мин, въпреки че в редки случаи могат да продължат по-дълго време. Не съществува точен метод за определяне дали симптомите се дължат на транзиторна атака или инсулт, затова се препоръчва обаждане към спешна помощ при поява на някой от признаците.

Симптоми при инсулт в зависимост от засегнатия кръвоносен съд

Развититето на клиничната картина при инсулт зависи от редица фактори, като причината за нарушение на мозъчното кръвообращение (тромбоза, емболия, хеморагия), съдовия басейн, в който се развива инфаркта, локализацията на увреждането и неговата големина. Бързината, с която се развива инфаркта и неговата големина зависят от наличните възможности за включване на колатерално кръвообращение. Физическото състояние на болния, както и възникването на усложнения от страна вътрешните органи също са от значение за прогнозата на заболяването.

Тромботичният инфаркт се развива сравнително по-бавно и в течение на няколко часа. Емболичният инфаркт се развива внезапно, но понякога при сравнително спокойно състояние на пациента. Хемодинамичните инфаркти се развиват при наличие на тежка атеросклероза, понякога в ранните сутрешни часове при сравнително ниско кръвно налягане. Клиничната картина зависи от артериалния басейн, в който се развива исхемичния процес.

1. A. carotis interna (ICA) - отслабени пулсации на ICA при палпация; при стеноза аускултаторен шум.
- Хомолатерално се установява синдром на Claude Bernard-Horner от засягане на симпатиковия сплит около ICA или синдром на a. ophthalmica (amaurosis fugas - намаляване на зрението, исхемична окулопатия).
- Контралатерално се развива хемипареза по-тежка за ръката, хемихипестезия, хемианопсия, афазии при лява хемисфера, понякога епилептични пристъпи.

2. A. cerebri media (MCA)
- Хомолатерално има спрегнато отклонение на погледа и главата към страната на инфаркта.
- Контралатерална хемиплегия, по-тежка за ръката, хемихипестезия, хемианопсия и лезия на на VII и XII чмн по централен тип. Пълна сензомоторна афазия при засягане на лявата хемисфера. В дясна хемисфера - игнориране на сетивните дразнения, аутотопагнозия, анозогнозия.
- Контралатерална хемиплегия с хемихипестезия и лезия на VII и XII чмн. Рядко хемихорея при засягане на putamen.
- Контралатерална корова, моно- или хемипареза с хипестезия (предимно брахио-фациална пареза), афатични нарушения при засягане на лявата (доминантна) хемисфера, пълна или частична сензо-моторна афазия, алексия, аграфия. В дясна хемисфера - анозогнозия, аутотопагнозия и др.

3. A. cerebri anterior (ACA)
- Контралатерална хемипареза, по-тежка за крака, хипестезия със същата локализация, евент. тазоворезарвоарни нарушения. Челен синдром - апраксия, апатикоабуличен синдром , орални автоматизми, хватателен рефлекс на Янишевски.
- Контралатерална хемипареза и хемихипестезия, по-тежка за долния крайник, рядко и тазоворезервоарни разстройства.

4. A. cerebri posterior (PCA)
- Контралатерална хомонимна хемианопсия със запазено централно зрение, таламичен синдром, алексия без аграфия (лява хемисфера).
- Контралатерална централна хемианопсия или квадрантанопсия.
- Контралатерална хемипареза, хемиатаксия, хореоатетоза, понякога хемибализъм (от лезия на nucl. subthalamicus).
- Синдром на Dejerine-Roussy - контралатерална таламична ръка, таламична болка, лека хемипареза, хореоатетоза.
- Синдром на Weber - хомолатерална лезия на III чмн и контралатерална хемипареза.

5. A. chorioidea anterior
- Контралатерална, често преходна хемиплегия, хемианопсия, хемианестезия, хемибализъм (от лезия на nucl. subthalamicus).

6. A. basilaris (BA)
- Обикновно кома, децеребрационна ригидност, квадриплегия, различни погледни разстройства
- Locked-in (заключен отвътре) синдром или вентрален понтинен синдром. След острия стадий съзнанието е запазено, налице е квадриплегия, псевдобулбарна парализа, запазени са само движенията на клепачите и очите във вертикална посока.
- Алтерниращи синдроми на Foville, Millard-Gubler - в понса и Weber - в мезенцефалона. Хоризонтална хомолатерална погледна парализа (лезия на PPRF). Отклонение на погледа на контралатералната страна.

Медицински изследвания при инсулт

Диагнозата и диференциалната диагноза на отделните форми на остри исхемични нарушения на мозъчното кръвообращение. Те се базират на клиничната картина, невроизобразяващите изследвания - компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ), ултразвуковите изследвания, като доплерова сонография (УДС), ангиография, ликворно изследване и изследване на очните дъна. За уточняване на причината на инфаркта се изследват още протеин "С", антикардиолипинови антитела, С-реактивен протеин, хомоцистеин и други.

Лумбална пункция - в около 70% от случаите ликворът е нормален. Възможно е да се наблюдава леко повишено налягане до 2,45 кРа при едем. Наблюдава се плеоцитоза (в 20%) между 2-7 до 20-30х1 000 000/л . хиперпротеинорахия (в 30%) от 0,5 до 1 г/л.

Компютърна томография и магнитен резонанс -наблюдават се различни по размер исхемични зони с перифокален едем, понякога с изместване на вентрикуларната система. В резидуалния стадий се наблюдават псевдокисти.

Доплерова сонография - по време на доплеровото изследване се установяват стенози и тромбози на интракраниалните и екстракраниалните артерии.

Ангиография - това е контрастно изследване на съдовете на мозъка, което позволява визуализация на стенози и тромбози на екстра- и интракардиалните артерии в съответния съдов басейн. Освен това се установяват атеросклеротични промени по хода на мозъчните артерии.

SPECT - установяват се зони на намалена перфузия с траен характер в съответния съдов басейн. Понякога се установяват контралатерални (огледални) хипоперфузионни зони.

Диференциална диагноза на инсулт се прави с интрацеребрална хеморагия, субарахноидна хеморагия и заболявания като:

- Мозъчен тумор - най-често, начало подобно на инсулт се наблюдава при малигнените тумори, като мултиформения глиобластом, при развитието на който може да се засегнат и мозъчни артерии. Първоначалните симптоми като главоболие и сутрешно повръщане, израз на повишено интракраниално налягане, са важни в диагностичен план.

- Хроничен субдурален хематом - анамнестични данни за травма, постепенно развитие на хемипареза, главоболие и хомолатерална мидриаза са важни маркери за диагнозата. Компютърната томография показва типична полулунна хиподенсна, екстрацеребрална зона.

- Менингоенцефалит с вирусна генеза. При това заболяване се установяват данни за менинго-радикулерно дразнене, висока температура, възпалителни промени в ликвора, които не са характерни за инсулта.

- Диабетна кома - при това заболяване, обикновено няма огнищна неврологична симптоматика. Налице са анамнестични данни за захарен диабет, установява се хипергликемия, ацетонемияи други.

Лечението при инсулт

Лечението на мозъчния инфаркт цели ограничаване на инфарктната зона, чрез подобряване на функционалното състояние на исхемичната пенамбра, в която уврежданията са обратими за период от няколко часа след развитието на инфаркта. При ненавременен или неправилен терапевтичен подход, измененията в нея стават необратими и се разширява инфарктната зона. Ето защо при тези пациенти е необходимо в спешен порядък да бъде започнато лечение в отделения за инсултно болни, където могат да бъдат предприети терапевтични мерки.

Специфичната терапия насочена към отделни патогенетични звена на мозъчния инфаркт, включва няколко компонента:

- възстановяване на регионалния мозъчен кръвоток до 3/6 час от начолото на заболяването, чрез реканализация на артерията и лизиране на тромба. Използва се рекомбинантен тъканен плазминоген активатор приложен интравенозно или интраартериално с катетър в дози 0,9 мг/кг за един час, от тях 10% първоначално като болус. Използват се и някои други тромболитици като стрептокиназа.

- цитопротекция на нервната тъкан, чрез подобряване на невроналния метаболизъм и корекция на абнормния екстра-интрацелуларен йонен обмен. В острия стадий на инсулт няма невропротектор със сигурно доказан ефект. Най-често се използва пирацетам интравенозно в дози от 4 до 12 г, но и неговото приложение е дискутабилно, тъй като повишаването на невроналния метаболизъм засилва оксидативния стрес в граничната исхемична област.

Останалата част от терапията на инсулта се консцентрира върху предпазване от ново тромбообразуване, подобряване на хемореологичните свойства на кръвта, увеличаване на перфузионното налягане или на церебралния кръвен ток, мониториране и поддържане на дихателните, циркулаторните и метаболитни функции на организма, профилактика и лечение на неврологичните усложнения.

Предпазването от ново тромбообразуване чрез прилагане на тромбоцитни антиагреганти. Подобряването на хемореологичните свойства на кръвта цели да понижи хематокритът и намали кръвният вискозитет и по този начин да подобри мозъчната перфузия и подаването на кислород към исхемичната мозъчната тъкан. Прилага се хиперволемична хемодилуция с интравенозно вливане на нискомолкулен декстран 40 или хуманалбумин. Изоволемична хемодилуция се постига с вливане на изотонични разтвори. Хемореологичнитепоказатели се подобряват и с прилагането на медикамента пентоксифилин, който подобрява флексибилитета на еритроцитите.

За адекватна мозъчна перфузия е необходимо кръвното налягане да не се снижава рязко и да не бъде по-ниско от 160-180 mmHg. По-бързо снишаване се препоръчва само при болни с допълнителен миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност, дисекация на аортата, остра бъбречна недостатъчност.

Мониторирането на основните жизнени функции включва:

- ЕКГ, мониториране нс артериалноо налягане и поддържане на сърдечната дейност. Възстановяване на сърдечния ритъм и сърдечната честота са важни за адекватната мозъчна перфузия.

- мониториране на дихателните функции и поддържане на адекватна кислородна сатурация. При необходимост подаване на кислород назално, а при дихателна недостатъчност е необходима интубация и изкуствена вентилация.

- поддържане на адекватен глюкозен метаболизъм, особено при болни със захарен диабет.

- мониториране на хематокрита и алкално-киселинното равновесие.

- мониториране на телесната температура и прилагане на антипиретици при необходимост.

Профилактиката и лечението на неврологичните усложнения включва предпазване от развитие на мозъчен оток и повишено интракраниално налягане. Използват се осмотичноактивни медикаменти, които намаляват екстрацелуларната течност като манитол, бримкови диуретици и други. Допълнително е необходима подходяща оксигенация, нормализиране на телесната температура, леко повдигане на главата. За лечение на епилептичните пристъпи се прилагат антиепиептични медикаменти, като диазепам, карбамазепин и др. Намаляването на спастично повишения мускулен тонус се осъществява с приложение на миорелаксанти. Рехабилитацията на парезите заема основна част от терапията. Препоръчват се ранно изправяне на болните и трениране за ходене, рехабилитация на говорните нарушения. Осъществява се още невропсихологична рехабилитация на афатичните разстройства.

Предпазването от соматичните усложнения включва:

- застойни пневмонии - ранна рехабилитация и раздвижване, при необходимост антибиотици, експекторанти;

- флеботромбози на долните краници - ранна рехабилитация, масажи на краката, профилактично нискомолекулни хепарини - клексан и др.;

- белодробни емболии - дихателна гимнастика, приложение на нискомолекулни хепарини;

- уроинфекции - честа смяна на катетъра, иползване на уросептици, ранно сваляване на катетъра;

- декубитуси - ранна рехабилитация, масажи на тялото и крайниците, честа смяна на позицията на тялото, използване на антидекубитални дюшеци.

Рехабилитация при инсулт

Целта на рехабилитацията при инсулт е да помогне на пациента да възстанови уменията, които инсултът е нарушил при засягане дадена част от мозъка. Рехабилитацията след инсулт цели да възстанови независимостта на болния и да подобри качеството му на живот. Тежестта на инсултите и възможностите за възстановяване на всеки индивид са различни. Изследователите са установили, че централната нервна система е адаптивна и може да възстанови някои функции. Освен това е установено, че възстановените умения трябва да се упражняват постоянно.

Все още съществуват много неща, които не знаем за това как мозъка компенсира увреждането, причинено от инсулт. В някои случаи, мозъчните клетки могат да бъдат увредени само временно, да не бъдат умрели, и да възстановят своята функция след време. В други случаи, мозъкът може да реорганизира собственото си функциониране. При някои пациенти прекарали мозъчен инсулт се наблюдава забележително и неочаквано възстановяване, което не може да бъде обяснено. Статистиката при възстановяване след инсулт сочи:

- 10% от преживелите инсулт почти напълно се възстановяват;

- 25% се възстановяват с малки увреждания;

- 40% усещат умерени или тежки нарушения, които се нуждаят от специални грижи;

- 10% изискват сестрински грижи в дома или други институции;

- 15% загиват скоро след инсулта.

Рехабилитационните мероприятия започват още в болничното заведение, възможно най-рано след инсулта. При пациенти, които са стабилни, рехабилитацията може да започне два дни след инсулта, и трябва да бъде продължена колкото е необходимо след дехоспитализаця.

Съществуват редица подходи при рехабилитацията след инсулт, някои от които са все още на много ранни стадии на развитие. Рехабилитационните мероприятия могат да включват всички или някои от изброени по-долу дейности.

Физически дейности:
- заздравяване на двигателните умения - включва различни упражнения, които да спомогнат за подобряване мускулната сила и координация, включително терапия за подпомагане на преглъщането;

- упражнения за мобилност - това може да включва научаване за ходене с помощни средства, като патерици или проходилка;

- ограничителна-терапия - изразява се в ограничаване движението на здравия крайник на пациента, докато се упражняват движенията със засегнатия крайник, за да се подобри неговата функция;

- увеличаване обема на движение - включва група упражнения и други терапевтични процедури, които намаляват мускулната спастичност и възстановяват обема на движение на крайниците.

Технологично-асистирана физическа активност:
- функционална електрическа стимулация - включва използването на електроимпулси за стимулиране на отслабналите мускули, предизвиквайки тяхната контракция.

- роботика - използват се различни роботизирани устройства за асистиране на засегнатия крайник, като се извършват повтарящи се движения, което подпомага възстановяване на силата и функцията на крайника.

- виртуална реалност - употребата на видео игри, може да бъде полезно за компютърно базирана терапия, включваща взаимодействие на пациента с виртуално заобикалящата го среда;

- неинвазивна мозъчна стимулация - техника като транскраниална магнетична стимулация е била използвана успешно за подобряването на някои двигателни функции.

Когнитивни дейности:
- терапия за комуникационни нарушения - те могат да се използва за възстановяване способностите за говорене, слушане, писане и разбиране;

- психологична оценка и лечение - това може да включва тестване на когнитивните функции на пациента и емоционалната му нагласа.

- лекарства - при някои пациенти с депресивни прояви се прилагат различни медикаменти за повлияване на настроението.

За осъществяването на изброените по-горе мероприятия, в рехабилитационния процес вземат участие различни специалисти, като:

- рехабилитатори - специалисти в рехабилитация след наранявания или осакатяване;

- невролози - специалисти в превенция, диагноза и лечение на инсулт и други заболявания на мозъка и гръбначния мозък;

- рехабилитационни сестри - обучени да помагат на пациенти с недъзи;

- специалисти по физикална терапия;

- окупационални терапевти - помагат на пациентите да се справят с ежедневните дейности като хранене, къпане, обличане, писане, готвене и други;

- диетолози;

- социални работници;

- невропсихолози и други.

Алтернативно лечение при инсулт

При някои пациенти, алтернативното лечение при инсулт заема важно място във възстановителния процес. Алтернативното лечение се състои главно от акупунктура, масаж, йога и употреба на различни билки. Алтернативната медицина се фокусира върху нетрадиционните методи на лечение, които могат да бъдат използване вместо или в допълнение към конвенционалното лечение на инсулт. Трябва да се има предвид, че прилагането на алтернативно лечение не означава прекратяване лечението предписано ви от вашия лекар. Алтернативната терапия може да подобри вашия ментален статус, да прибави разнообразие към провежданото до мометна лечение, да подобри възстановителните възможности на организма.

Акупунктура
Акупунктурата представлява древен метод, при който тънки иглички се забиват в кожата в точно определени точки, за да стимулират нервите и ускулите на тялото. Акупунктурата може да спомогне за облекчаване на болката и да подпомогне крвъвотока, както и да доведе до положителен енергиен баланс. Акупунктурата може да се използва за подобряване затруднения в говоренето и преглъщането, както и при различни видове парализи. Акупунктурата е широко застъпена в лечебния процес при инсулт в Китай и Япония.

Масаж
Едно проучване, проведено в Хонг Конг установява, че редовните масажи намаляват кръвното налягане и сърдечната честота при пациенти, преживели мозъчен инсулт, както и понижава тревожността при тези пациенти. Известно е,ч е масажът спомага за понижаване на стреса и в борбата с чувство на депресия, които се наблюдават при пациентите, преживели мозъчен инсулт. Контролът на стреса и депресията е важна част от лечението на инсулт, което включва освен физическо, така и психическо благосъстояние.

Ароматерапия
Ползите от ароматерапия е лечението на инсулт не са били широко проучвани, но едно малко скорошно проучване изследвало употребата на ароматерапия в комбинация с акупресура (друг алтернативен метод, изразяващ се в прилагането на натиск в определени точки на тялото за облекчаване и други симптоми). Изследователите използвали аромати от лавандула, мента и розмарин в допълнение с акупресура и установили, че облекчаването на болката било по-добро в сравнение с прилагане на акупресура без ароматерапия.

Тай-чи и йога
Тай-чи представлява бойно изкуство ,което изисква баланс и употребата на двете мозъчни хемисфери. Плавността на упражненията изисква мозъка и тялото да работят заедно, за да се осъществят координираните движения, което може да бъде от полза за пациенти, прекарали инсулт. Йогата представлява чудесен метод за понижаване на стреса и може да бъде още полезна за подобряване на говора, баланса и сковаността.

Употреба на билки и растения
- Гинко билоба - гинко билоба се използва както за превенция, така и за лечение на инсулт. Тя помага за предотвратяване образуването на кръвни съсиреци и увеличава кръвотока към мозъка. Установено е също, че това растение инхибира образуването на свободни радикали. Гинко билобата е широко използвана в Европа за лечение усложненията от инсулт, включително нарушенията в паметта и равновесието, вертижния синдром и нарушените мисловни процеси. Редица проучвания са доказали, че тази билка увеличава кръвотока в мозъка. Гинко билобата спомага също за понижаване чупливостта на капилярите. Това може да помогне за превенция на хеморагичния инсулт. Европейските клиницисти често предписват препарати, съдържащи гинко билоба на пациенти след преживян мозъчен инсулт.

- Чесън - чесънът спомага за предотвратяване на инсулта по три начина:

*чесънът понижава кръвното налягане;

*чесънът понижава нивата на холестерол;

*чесънът има антикоагулантни свойства.

Чесънът е растението с най-добрите антикоагулантни свойства. Той съдържа 9 антикоагулантни компонента. Чесънът е основно растение за предотвратяване на сърдечен удар, поради неговите антикоагулантни свойства и способността му да спомага за контрола на кръвното налягане. Същите тези ефекти са полезни и за превенция на мозъчния инсулт. Проведените проучвания са установили, че консумацията на чесън (суров или под формата на добавка) значително понижава адхезивността на тромбоцитите, което подобрява циркулаторната функция. Под формата на добавка се препоръчва в дози от 500 мг 3 пъти дневно.

- Джинджифил - джинджифилът има кардиотонични свойства, тъй като той води до понижаване на холестерола и спомага за подобряване на циркулацията. Джинджифилът предпазва от ексцесивно тромбообразуване.

- Куркума - редица проучвания показват, че куркумата, спомага за превенция образуването на кръвни съсиреци. Куркумата е важен компонент в лечението Аюрведа. Тя е основна съставка в индийската кухня и може да бъде открита в повечето къри миксове.

- Морков - в едно Харвардско проучване на 87 245 медицински сестри, консумацията на моркови, значителнонамалило риска от инсулт. При жените, които консумирали 5 порции моркови седмично се наблюдавало 68% по-малко инсулти, отколкото при тези консумирали по-малко от 2 пъти месечно. Морковите са богати на бета-каротен и други каротиноиди, всички членове на семейство то витамини А. Други проучвания показват показват, че хората могат да понижат риска от инсулт с около 54%, ако консумират голямо количество плодове и зеленчуци, богати на бета-каротен, витамин С и Е.

- Щир - едно 6-гошно Харвардско проучване на повече от 40 000 здравни работници показало, че в сравнение с тези които консумират по-малко каций, тези които консумирали най-много имали с 1/3 по-нисък риск от развитие на сърдечен удар. Много експерти считат, че това важи и за мозъчния инсулт, поради редицата сходности между исхемичния мозъчен и сърдечен инфаркт. Щир е чудесен източник на калций. Около 1/3 унция пресен щир осигурява 500 мг калций.

- Спанак - проучвания в Бостон и Алабам демоснтрирали, че спанак може да спомогне в превенцията както на сърдечния, така и на мозъчния инфаркт. В сравнение с хората, които консумирали малко спанак, тези които приемали най-много от растението имали наполовина по-нисък риск от стесняване на каротидната артерия.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото