Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Хламидийните инфекции са най-разпространените бактериални сексуално трансмисивни заболявания и представляват водеща причина за стерилитет при жената.

Хламидиална инфекция на гениталиите е едно от най-значимите полово предавани заболявания в днешно време. В развиващите се страни гонореята е водеща сексуално трансмисивна инфекция, за разлика от хламидията, която се среща значително по-рядко. Хламидийната инфекция е много по-често срещана в Европа и Америка - развитите страни.

Заболяването се причинява от представител на рода хламидия (Chlamydia) - Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis).

Входна врата за навлизането на инфекцията са урогениталната система на мъжа и жената, като заразяването става посредством полов контакт с инфектиран партньор.

Важно е да се отбележи, че много хора (мъже и жени), които са заразени с хламидия, нямат никакви симптоми и могат да не са наясно, че имат инфекция. Понякога при жената са наблюдавани симптоми, като необичайно вагинално течение, усещане за парене при уриниране и тежест в малкия таз. При мъжете клиниката е слабо изразена, но могат да се установят стъклен секрет от уретрата и микционни смущения. Възможно е да се усеща парене при уриниране и болка и оток в единия или двата тестиса.

Трябва да се има предвид, че тъй като много често хламидиалната инфекция няма клинична симптоматика, което може да доведе до лесното й разпространение сред обществото и значително увреждане на репродуктивната система на жената.

Хламидиалната инфекция може да причини трайно увреждане на маточните тръби при жената и може да доведе до бъдещо безплодие и до увеличаване на риска от извънматочна бременност. Хламидиална генитална инфекция по време на бременност увеличава риска от преждевременно раждане и от раждане на бебе с ниско тегло.

Тъй като тази инфекция има нехарактерна клинична изява за диагнозата, често се употребяват различни лабораторни тестове, като в практиката са използвани както методи за директно доказване на причинителя, така и такива за откриване на хламидиална ДНК и РНК и серологично установяване на антихламидийни антитела.

Лечението при хламидийна инфекция трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, като за целта се използват различни антибиотични средства по строго определени схеми. Необходимо е лечението да бъде проследявано от лекар специалист, като акушер-гинеколог или специалист по кожни и венерически заболявания.

Хламидиалните инфекции са най-разпространените и значими бактериални сексуално трансмисивни заболявания в днешно време. Повече от един милион полово предавани инфекции са придобити всеки ден по целия свят. В развиващите се страни гонореята е водеща сексуално трансмисивна инфекция, за разлика от хламидията, която се среща значително по-рядко. Хламидийната инфекция е много по-често срещана в развитите страни в Европа и Америка.

В развитите страни хламидията е четири пъти по-често срещана в сравнение с развиващите се страни.
Предполага се, че над 10 % от подрастващите девойки са засегнати от инфекцията, като най-често заразяването става от асимптомни носители.

В САЩ всяка година броят на заболелите от хламидия възлиза на 3-4 милиона. В голям процент от случаите болестта често се съчетава и с други инфекции, като гонорея, трихомониаза и други заболявания, които се предават по полов път.

Гениталната хламидиаза е най-широко разпространена при лицата на възраст 15-24 години. Жените са по-склонни да бъдат асимптоматични, отколкото мъжете (80 % срещу 50 %). Въпреки това, по-вероятно е те да развият дългосрочни усложнения (например тазова възпалителна болест и безплодие).

Предвид това, че често хламидийната инфекция е безсимптомна, реалната честота и заболяемост не могат да бъдат установени, още по-лошо е, че безсимптомното носителство води до значително разпространяване на заболяването.

Причинител на хламидийната инфекция

Хламидиите заемат междинно място между бактериите и вирусите, тъй като са по-едри от вирусите, но по-дребни от бактериите и са облигатни вътреклетъчни паразити. Размножителният цикъл на хламидиите в значителна степен наподобява този, който се наблюдава при вирусите.

Хламидиите не могат да се размножават на изкуствени хранителни среди, за размножаването си изискват жива клетка, като за своята репликация използват клетъчния субстрат, ензими и метаболизъм.
Родът хламидия е представен от три типа хламидия – Хламидия пситаци (Chlamydia psittaci), Хламидия пневмоние (Chlamydia pneumoniae) и Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis).

Хламидия пситаци (Chlamydia psittaci) се наблюдава по птиците и предизвиква заболяването пситакоза.
Хламидия пневмоние (Chlamydia pneumoniae) предизвиква тежки заболявания, засягащи дихателната система на човека.

Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis) предизвиква гениталната инфекция при човека или очното заболяване трахома. Съществуват различни серотипове при Хламидия трахоматис. Серотиповете А, В, Ва и С предизвикват заболяването трахома, серотиповете от D-K предизвикват урогениталната хламидиаза, а серотиповете L1, L2, и L3 предизвикват заболяването Lymphogranuloma venereum.

Клетките гостоприемници за Хламидия трахоматис от серотип D-K са цилиндричните епителни клетки на уретрата, цервикса, ендометриума, ендосалпингеума, конюнктивата, синовиалната обвивка на ставите, капсулата на черния дроб и пневмоцитите, поради което урогениталната хламидиаза засяга именно тези органи и системи.

Хламидиите имат двуфазен клетъчен цикъл – интра- и екстрацелуларен. Екстрацелуларно хламидиите съществуват под формата на елементарни телца. По своята същност те представляват спороподобни структури, които са метаболитно неактивни. Когато навлезнат в клетката гостоприемник посредством активен или пасивен трансмембранен транспорт, елементарните телца се превръщат в ретикуларни телца, които могат да се делят посредством собствената си ДНК, РНК и протеини, като за целта използват енергията от засегнатата клетка. По този начин постепенно броят на ретикуларните телца се увеличава значително, което води до разрушаване на клетката, след което хламидиите отново преминават във фазата на елементарни телца, които са готови да инфектират нови клетки.

Предаване от инфекция с хламидия

Хламидиазата е полово предавана инфекция. Човек може да се зарази с хламидия от:

непротектиран (незащитен) вагинален полов акт със заразен човек
непротектиран анален полов акт със заразен човек
непротектиран орален секс със заразен човек
генитален контакт със заразен човек
Хламидията се предава, когато лигавицата влезе в контакт с генитални секрети или сперма на заразения човек. Това се случва по време на секс без предпазни средства (без презерватив) - вагинален или анален. Оралният секс не е честа причина за инфекция с тази бактерия. По-малко вероятно е хламидията да се предава по време на орален секс, тъй като бактериите, които причиняват хламидиаза, са с таргетна цел гениталната област, а не гърлото. Ето защо е малко вероятно заразяването с хламидия при контакт пенис-уста, въпреки че е възможно. Дори по-малко вероятно е предаването на инфекцията при контакт влагалище-уста и анус-уста.

Жена, която не е практикувала анален полов акт, може пак да получи хламидийна инфекция в ануса или ректума, ако бактериите се разпространят от вагиналната област, например при употреба на тоалетна хартия.

Тъй като хламидийната инфекция често не се манифестира със симптоми, заразеният човек може да предаде инфекцията на партньора си, без да знае.

Заразена майка може да предаде инфекцията на бебето си по време на раждане. Понякога инфекцията може да доведе до усложнения за бебето, като например пневмония.

 

 

 

 

Хламидиалната инфекция не може да се предава чрез:

контакт с тоалетна чиния, която е била използване от заразен човек
споделяне на сауна със заразени хора
споделяне на плувен басейн със заразени хора
допир на повърхност, която заразен човек по-рано е докосвал
намиране в близост до заразен човек, вдишване на въздух, след като той се е изкашлял / кихнал
споделяне на офис със заразен колега

Симптоми и признаци при хламидиална инфекция на гениталиите

Клиничната картина при хламидийна генитална инфекция се проявява след инкубационен период, който е между 5-21 дни.

При мъжете симптомите се манифестират с наличие на стъклен секрет от уретрата, микционни смущения, като понякога първата урина може да бъде мътна. Възможно е да се появи парене и сърбеж около отвора на половия член, както и парене и / или при уриниране и по-рядко болка или подуване на един или двата тестиса. Много рядко могат да бъдат наблюдавани болка и сърбеж в пикочния канал. При асцендиране на инфекцията към горните отдели на репродуктивната система могат да настъпят усложнения, като епидидимит, простатит, конюнктивит или синдром на Райтер.

Повечето жени с хламидия нямат никакви признаци или симптоми на инфекция, така че е възможно да не знаят, че имат хламидии. Поради тази причината хламидиалната инфекция се означава като "тиха" инфекция. Въпреки това, тъй като инфекцията може да доведе до трайно увреждане на репродуктивната система, е важно да се диагностицира и лекува.

При жената клиничната картина се владее от това дали инфекцията засяга долните или горните отдели на репродуктивната система (долна и горна хламидиаза).

При долна хламидиаза най-често се засягат цервиксът (цервицит) и уретрата (уретрит). Симптоматиката се изразява в наличие на умерено вагинално течение, микционни смущения, дискомфорт и тежест в малкия таз. Гениталното течение е с гноевиден или кръвенист характер и има цервикален произход. Много често инфекцията се разпространява към горните отдели на репродуктивната система на жената с развитие на салпингит или тазова възпалителна болест (горна хламидиаза).

При около 50 % от случаите заболяването може да протече въобще без клинични симптоми и само посредством колпоскопия може да се установи наличие на възпалителен процес, локализиран в маточната шийка. Колпоскопската находка се характеризира с хиперемия и леко изразен оток на цервикалния епител, а в цервикалната слуз се установява наличие на гнойни нишки (специфичен белег на възпаление).

Горната хламидиална инфекция се изразява с възпаление на ендометриума (ендометрит) и на маточните тръби (салпингит). Трябва да се има предвид, че горната хламидийна инфекция също може да протече с бедна клинична симптоматика. Най-честите причини за възникването на горна хламидиаза са наличие на долна хламидиаза, която асцендира при менструация, извършването на вътрематочна манипулация, поставяне на интраутеринен песар (спирала) и други. Симптомите, които могат да се наблюдават, са слаби спонтанни тазови болки, тежест и дискомфорт в малкия таз, слаба болка при извършването на гинекологичен преглед, дисфункционални маточни кръвотечения. Въпреки бедната или дори липсваща клинична симптоматика възпалителният процес, локализиран в маточните тръби, постепенно предизвиква оклузия (запушване) или тежко увреждане на тръбите, което впоследствие да доведе до стерилитет или извънматочна бременност.

Много характерно за инфекцията с хламидия са специфичните перихепапатални (около черния дроб) сраствания, известни като синдром на Фиц-Хю-Къртис (Fitz–Hugh-Curtis syndrome).

Синдром на Райтер представлява състояние, което може да се наблюдава при болните с хламидийна инфекция и се характеризира с наличие на уретрит, артрит и конюнктивит. Заболяването засяга и двата пола, но при мъжете се среща по-често отколкото при жените. Артритът е един от водещите симптоми при синдрома на Райтер, като при него се засягат най-често ставите на долните крайници, като засягането няма симетричен характер. Ставите са болезнени, оточни и зачервени понякога. Уретритът е другият специфичен симптом, като се изразява с парене, болезнено уриниране и отделяне на уретрален секрет. Конюнктивитът е третият специфичен за синдрома симптом, като той обикновено е двустранен.

Трябва да се има предвид, че инфекцията може да се предаде от майката към плода при раждане през естествените родови пътища, като при новороденото хламидията може да доведе до конюнктивит или тежка пневмония.

Ако хламидиалната инфекция не се лекува, при около 30 % от случаите тя се разпространява към тазовите органи, което води до състояние, известно като тазова възпалителна болест, която може да причини увреждане на маточните тръби или дори безплодие.

Диагноза хламидиална инфекция

За поставянето на диагнозата хламидиална инфекция значение имат анамнезата, клиничната картина, гинекологичният преглед, извършването на специфични лабораторни тестове.

 Анамнеза

При снемането на анамнезата към заболяването могат да насочат анамнестични данни за дискомфорт и слаба болка в таза, микционни смущения, наличие на генитално течение, неправилни и ациклични генитални кръвотечения, данни за стерилитет. Добре е да се разпита за състоянието на партньора и дали той има някаква симптоматика, която да насочи към наличието на евентуална инфекция.

Гинекологичен преглед

Огледът със спекулум може да покаже наличие на патологичен влагалищен флуор.

Посредством колпоскопско изследване могат да се установят данни за възпалителен процес в цервикса, както и наличие на гнойни нишки в цервикалната слуз.

При стандартен гинекологичен преглед при извършването на бимануална палпация може да се установи от лека до умерена болезненост в областта на аднексите.

Лечение при хламидиална инфекция на гениталиите

Лечението трябва да започне веднага след поставянето на диагнозата, като е необходимо да се проведе и при двамата партньори, като в случаи на повече партньори е необходимо да се проведе при всички. Задължително при всички пациенти е да се извърши скрининг за други полово предавани заболявания, тъй като често, освен хламидия, се установяват и други полово предавани болести.

Лечението при хламидиална генитална инфекция се осъществява посредством антибиотични средства.

Добра ефективност при тази полово предавана инфекция имат макролидните антибиотични средства, като метод на избор е азитромицин (azithromycin).

Друга алтернатива на тази антибиотична терапия е приемането на доксициклин (doxycycline) и тетрациклин (tetracycline).

При непоносимост към тетрациклинови препарати, както и при бременни и новородени, може да се приема еритромицин (erythromycin) в съответната схема.

Трябва да се знае, че хламидиите са резистентни към голяма част от антибиотичните средства.
Пациентите трябва да се въздържат от сексуални контакти по време на курса на лечение с антибиотици или след лечение с еднократна доза, за да се избегне пренасянето на инфекцията на други хора.

Сексуалните партньори на човек с диагноза хламидийна инфекция също трябва да бъдат изследвани и лекувани, ако е необходимо, за да се избегне повторно заразяване и по-нататъшно разпространение.
Най-често първичната терапия при лечение на хламидийна инфекция е достатъчна и успешна, като рецидиви могат да се наблюдават в случаите, когато не се лекува сексуалният партньор.

При всички случаи, когато лечението не се проведе правилно или започне твърде късно, е възможно да се наблюдават тежки усложнения, като стерилитет или извънматочна бременност.

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото