Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Апендицитът е остро възпаление на апендикса (чревеобразния израстък на дебелото черво). Заболяването е познато от 16 век като перитфлит - възпаление на началото на дебелото черво (цекум) и довеждащо до фатален край при болните. Апендицитът много често, но неправилно, се отбелязва още като апандисит.

Апендиксът у човека не взема участие в храносмилането. Той е претърпял в своята еволюция промяна - в стените му се разраства лимфоидна тъкан, затова много автори наричат апендикса "тонзила на корема".

Причините за появата на остър апендицит са вследствие оток на апендикса, най-често причинен от натрупването на секрети, запушването му от фекалии или увеличаване на лимфната тъкан вътре в него. При така настъпилите обстоятелства се създават благоприятни условия за растеж на микроорганизмите, които нормално съществуват там, тяхното размножаване, проникване в стената на апендикса и възможността да се развие възпаление.

С напредване на заболяването възпалението може да засегне и перитонеума (обвивката на вътрешните органи и коремната кухина), апендицитът да некротизира и да се разпадне, и възпалението да попадне в коремната кухина и да предизвика перитонит (възпаление на коремната кухина). 

Кой боледува от апендицит?

 

В България заболеваемостта е 4-5 човека на 1000 население и е 75 % от случаите, предизвикващи остро хирургично заболяване. В САЩ честотата на острия апендицит е 1 на всеки 500 души. В световен мащаб заболяването се среща при 6 % от населението.

Апендицитът може да се срещне във всички възрасти, но по-често боледуват младите хора. Най-често се наблюдава във възрастта между 10 и 40 години. Обяснението за по-високата честота на апендицита в млада възраст е, че цекумът (сляпото черво) при младите хора е по-къс и липсата на характерната извивка, както при възрастните. Поради тази причина отворът на апендикса, свързващ го с дебелото черво, е по-голям и широк и може по-лесно да навлезнат фекални маси, което да доведе до появата апендикостаза и на възпаление.

Жените боледуват по-често от мъжете!

При децата най-често се наблюдава във възрастта от 3 до 14 години, по-рядко при деца под 3 години, а от 0 до 1 година е изключителна рядкост.

Апендиксът при хората в напреднала възраст постепенно започва да атрофира и това е причината за по-рядко срещано възпаление при тях. Но това е опасно, защото неглижирането на възможността, болките в корема при възрастни индивиди да са вследствие на апендицит, забавя и затруднява навременната диагностика и лечение, а това често довежда по поява на редица усложнения.

Много голямо внимание заслужава апендицитът в детската и старческа възраст поради повишения риск от усложнения.

Причини за апендицит

Съществуват четири основни теории, обясняващи причините за възникването на апендицита:

Имунна теория
Лимфо-хематогенна теория
Теория за ентерогенната инфекция
Теория за неврогенно-съдови разстройства
Известно е, че диета, богата на животински белтъци и мазнини, води поява на гнилостни процеси в червата - предразполагащ фактор за развитието на острия апендицит. Възпалението в апендикса настъпва най-често откъм лумена на цекума.

Богатството на апендикса на лимфоидна тъкан създава условие за развитие на възпалителен процес. Увеличаването на лимфните фоликули на апендикса води до апендикостаза вследствие стеснение на лумена или лимфостаза, възникваща от притискане на лимфните съдове. Така се появява „cavite close”.

Много автори твърдят, че апендиксът не е самостоятелна нозологична форма, а е имунен синдром на много заболявания от гастроинтестиналния тракт. Голямата роля на апендикса в местната имунна система на стомашно-чревния тракт обуславя мнението, че произволна апендектомия е недопустима. Вероятно в бъдеще ще се прилага органосъхраняваща, консервативна, имунно-модулираща терапия и апендектомията ще се извършва само по жизнени показания.

Лимфоидните фоликули на апендикса са основа на имунен процес на сензибилизация на апендикса от неспецифични антигени. Апендикостазата може да се предизвиква от два допълнителни фактора, създаващи “cavite close”:

1. Обтурация от чужди тела - бактерии, стерколити и др.

2. Притискане на апендикса отвън.

Инфекцията в апендикса може да проникне и по хематогенен път след ангина, грип и др.

По-рядко тя попада в стената на апендикса по лимфен път от възпален в съседство орган.

Някои автори смятат, че възпалението на апендикса се базира на нервно-рефлекторни отклонения, предизвикващи спазъм или атония. Началните коремни болки (colica appendicularis) без морфологични промени и стената на апендикса се обясняват с нервно-рефлекторния механизъм. Наличието на „cavite close” създава условие за възникване на исхемия и некроза с вторично развитие на възпалителен процес в апендикса.

Острият апендицит, както бе отбелязано, се наблюдава най-често в младата възраст (10-40 години), сравнително рядко във възрастта между 3 и 5 години и по изключение при деца под 1 година. Тази закономерност се дължи на броя на лимфните фоликули (максимално развити между 20 и 30 години) и формата на основата на апендикса при неговото вливане в цекума (в детска възраст основата на апендикса е фуниеобразна, което не създава условие за „cavite close”).

След първоначалната причина за поява на апендицит се дава възможност на нормални за чревната флора бактерии да проникнат в стената на апендикса и да предизвикат възпаление. Поради подуването на тъканите отворът, който свързва апендикса с цекума, се свива, секрета, който се образува застоява, образува се гной и се получава емпием на апендикса.

Перфорацията на възпален апендикс води до перитонит.

Симптоми и признаци при апендицит

Клиничната картина на острия апендицит се определя от степента на морфологичните промени в апендикса, неговото разположение в коремната кухина, физиологичното състояние на организма и появата на усложнения.

За острия апендицит са характерни следните симптоми и признаци: болки в корема, гадене и повръщане, нарушаване на чревната перисталтика, повишаване на температурата, учестяване на пулса, изменение в общото състояние.

Болка в корема

Най-честият признак с постоянен характер и тенденция за постепенно засилване, обуславящо се от прогресирането на възпалителния процес, е болката в корема.

Апендикулярната болка в корема е интензивна, с внезапно настъпване, но по принцип интензитетът на болката отначало не е голям. У деца болката се появява като правило по целия корем и в илеоцекалната област. Обикновено болката започва от горната част на корема или пъпа, много рядко от лявата хълбочна област, която след няколко часа се ограничава в дясната илиачна ямка (симптом на Kocher – болката се придвижва от горната част на корема в илеоцекалната област; симптом на Kummell – болката се движи от пъпа към илоцекалната област).

По правило болката при острия апендицит не се мести на други места.

Динамиката на болката е ценен симптом за диагнозата на острия апендицит.

Тя може да се изрази с афоризма на А. Луканов: „Болката се върти или обикаля корема, като най–после си сяда на мястото – илеоцекалната област“.

Болката в корема възниква предимно вечер, през нощта или в сутрешните часове, което е свързано с преобладаващото действие на блуждаещия нерв.

 

Прочетете още за коремната болка:

Коремна болка
Коремна болка при възрастни
Коремна болка при деца
Коремна болка в напреднала възраст
Коремна болка, подобна на тази при възпалителни заболявания на червата
Болка в корема
Остра болка в корема
Постоянна болка в десен долен квадрант на корема при деца и юноши
Твърд корем
Коремна (абдоминална) болка
Болезнено усещане в абдоминалната област

Гадене и повръщане

Типични симптоми на предимно острия апендицит са гаденето и повръщането. Възникват почти винаги след болките в корема.

Честотата на повръщането обикновено служи като показател за формата на острия апендицит - при деструктивен апендицит повръщането е често.

 

Прочетете още за гадене и повръщане:

Силно гадене и повръщане
Силно гадене
Гадене и повръщане
Повръщане
Гадене с болки в корема
Гадене при деца
Гадене
Повдигане/гадене
Повръщане и гадене
Усещане за гадене
Наузеа (гадене)
Повръщане като симптом
Гадене или повръщане

Температура

Най-характерната за острия апендицит е субфебрилната температура, повишаваща се обикновено до 38.5 °C.

Високите стойности (39-40 °C) са характерни за детската възраст.

Значение за диагнозата е разликата от 1 °C между ректалната и аксиларната температура.

Пулсът се учестява паралелно с повишаване на температурата. При деструктивните форми пулсът не съответства на температурата.

 

Прочетете още за повишаване на температурата:

Субфебрилна температура
Внезапна поява на субфебрилна температура
Леко повишена температура
Тахикардия (ускорен сърдечен пулс)
Ускорен пулс на сърцето
Повишаване на телесната температура
Учестен пулс
Повишена температура на тялото

Нарушение във функцията на храносмилателната система

Симптомите като липса на дефекация и задръжка на газове са проява на нарушение във функцията на храносмилателната система.

В деня на заболяването като правило се отбелязва липса на дефекация. Изключение има при ретроцекално и тазово разположение на апендикса, при което има чести позиви за дефекация.

Може да се срещне и задръжка на газове.

 

Прочетете още за симптоми на нарушена функция на храносмилане:

Внезапна поява на запек
Стомашно-чревни причини за запек
Диария
Затруднено отделяне на газове
Внезапна поява на диария
Запек като симптом

 

 

Симптоми и признаци при апендицит

Клиничната картина на острия апендицит се определя от степента на морфологичните промени в апендикса, неговото разположение в коремната кухина, физиологичното състояние на организма и появата на усложнения.

За острия апендицит са характерни следните симптоми и признаци: болки в корема, гадене и повръщане, нарушаване на чревната перисталтика, повишаване на температурата, учестяване на пулса, изменение в общото състояние.

 Болка в корема

Най-честият признак с постоянен характер и тенденция за постепенно засилване, обуславящо се от прогресирането на възпалителния процес, е болката в корема.

Апендикулярната болка в корема е интензивна, с внезапно настъпване, но по принцип интензитетът на болката отначало не е голям. У деца болката се появява като правило по целия корем и в илеоцекалната област. Обикновено болката започва от горната част на корема или пъпа, много рядко от лявата хълбочна област, която след няколко часа се ограничава в дясната илиачна ямка (симптом на Kocher – болката се придвижва от горната част на корема в илеоцекалната област; симптом на Kummell – болката се движи от пъпа към илоцекалната област).

По правило болката при острия апендицит не се мести на други места.

Динамиката на болката е ценен симптом за диагнозата на острия апендицит.

Тя може да се изрази с афоризма на А. Луканов: „Болката се върти или обикаля корема, като най–после си сяда на мястото – илеоцекалната област“.

Болката в корема възниква предимно вечер, през нощта или в сутрешните часове, което е свързано с преобладаващото действие на блуждаещия нерв.

 

Прочетете още за коремната болка:

Коремна болка
Коремна болка при възрастни
Коремна болка при деца
Коремна болка в напреднала възраст
Коремна болка, подобна на тази при възпалителни заболявания на червата
Болка в корема
Остра болка в корема
Постоянна болка в десен долен квадрант на корема при деца и юноши
Твърд корем
Коремна (абдоминална) болка
Болезнено усещане в абдоминалната област
Гадене и повръщане

Типични симптоми на предимно острия апендицит са гаденето и повръщането. Възникват почти винаги след болките в корема.

Честотата на повръщането обикновено служи като показател за формата на острия апендицит - при деструктивен апендицит повръщането е често.

 

Прочетете още за гадене и повръщане:

Силно гадене и повръщане
Силно гадене
Гадене и повръщане
Повръщане
Гадене с болки в корема
Гадене при деца
Гадене
Повдигане/гадене
Повръщане и гадене
Усещане за гадене
Наузеа (гадене)
Повръщане като симптом
Гадене или повръщане
Температура

Най-характерната за острия апендицит е субфебрилната температура, повишаваща се обикновено до 38.5 °C.

Високите стойности (39-40 °C) са характерни за детската възраст.

Значение за диагнозата е разликата от 1 °C между ректалната и аксиларната температура.

Пулсът се учестява паралелно с повишаване на температурата. При деструктивните форми пулсът не съответства на температурата.

 

Прочетете още за повишаване на температурата:

Субфебрилна температура
Внезапна поява на субфебрилна температура
Леко повишена температура
Тахикардия (ускорен сърдечен пулс)
Ускорен пулс на сърцето
Повишаване на телесната температура
Учестен пулс
Повишена температура на тялото
Нарушение във функцията на храносмилателната система

Симптомите като липса на дефекация и задръжка на газове са проява на нарушение във функцията на храносмилателната система.

В деня на заболяването като правило се отбелязва липса на дефекация. Изключение има при ретроцекално и тазово разположение на апендикса, при което има чести позиви за дефекация.

Може да се срещне и задръжка на газове.

 

Прочетете още за симптоми на нарушена функция на храносмилане:

Внезапна поява на запек
Стомашно-чревни причини за запек
Диария
Затруднено отделяне на газове
Внезапна поява на диария
Запек като симптом

Особености в клиничното протичане на апендицита

Срещат се някои особености в клиничното протичане на острия апендицит в зависимост от възрастта и при бременните. Клиничното протичане се различава от по-горе написаните, които са валидни за голяма част от случаите. Затова ще Ви запознаем по-подробно с тези разлики в протичането на острия апендицит в тези групи пациенти.

Особености в протичането при деца

Когато се говори за особеностите на клиничното протичане на острия апендицит в детска възраст, трябва да се има предвид клиничното проявление на апендицита у деца до 3-годишна възраст. В тази възраст клиничната картина се характеризира с полиморфизъм, като общите прояви превалират пред местните. Това се проявява с неспокойствие на детето, нарушаване на съня, нарастване на болката в корема без определена локализация, често гадене и повръщане, висока температура до 38.5-39 °С, ускорен пулс (тахикардия) и диария.

При деца в кърмаческа възраст в диференциалната диагноза не трябва да се забравя честата илеоцекална инвагинация (вгъване на тънкото черво в дебелото). Независимо от това и двете заболявания изискват спешна оперативна намеса.

У децата от по–големите възрастови групи се наблюдава много често остър мезентериален лимфаденит.

Третото заболяване, което трябва да се има предвид за диференциалната диагноза на острия апендицит у децата, е паразитозата - оксиуриаза и аскаридоза.

Особености в протичането при хора в напреднала възраст

Острият апендицит в старческа възраст се характеризира с ранното развитие на деструктивните изменения в апендикса. Слабо изразени са основните симптоми на острия апендицит като болка, болезненост при палпация и мускулна защита. Болката у старите хора е с неопределена локализация и малка интензивност. Телесната температура е нормална, а количеството на левкоцити е без изменение.

Клиничното значение за острия апендицит в напреднала възраст има общото неразположение, запекът и обложеният език. Много често болните идват на преглед с данни за оформен периапендикулярен инфилтрат без клинична проява на остър деструктивен апендицит.

 Особености в протичането при бременни

Острият апендицит в хода на бременност в първите три месеца няма съществена клинична особеност. След този период с увеличаване на срока на бременността нараства трудността на диагностиката на острия апендицит. Най-характерното при него е внезапната и постоянна болка без ирадиация, локализираща се в долния отдел на дясната коремна половина.

В първите три месеца на бременността острият апендицит може да предизвика спонтанен аборт, а гнойният перитонит създава условие за загиване на плода поради преминаване на токсини през плацентата.

Клиничната картина е завоалирана и трябва да се отдиференцира бременността като причина за гадене, повръщане, запек и болка. Трябва да се има предвид и атипичното разположение на апендикса (по-нагоре), изместен от бременната матка.

Особености при атипично разположение на апендикса

Особеностите при атипично разположение на апендикса са свързани с промени в клиничната картина, симулиращи заболяване на съседен орган, поставящи диференциално - диагностични проблеми.

При ретроцекално разположение на апендикса (около 16%) се наблюдава слабо или липсващо перитонеално дразнене, намалена интензивност на болката и симптомите за перитонеално дразнене, както и дразнене на уретера и симулиране на бъбречна колика.

Малкотазово разположение на апендикса много често симулира гинекологични заболявания у жени, предизвиква дразнене на аднексите, сателитен аднексит, проблеми в репродуктивните способности и развитие на Дугласов абсцес при перфорация. При деца може да симулира диаричен синдром, дизурични смущения, ограниченият абсцес може да се представи като малкотазов тумор.

Субхепатално разположение на апендикса (около 15%) се наблюдава предимно при деца с незавършена ротация на колона (малротация). Характеризира се с по-високо разположение на болката и може да се мисли за възпаление на жлъчния мехур и друго възпаление на органите в горния етаж на корема.

С кои заболявания може да се сгреши острият апендицит?

Заболяванията, които имат подобни или сходни оплаквания като острия апендицит и съответно трябва да се отдиференцират, могат да се разделят условно на две групи:

Други остри хирургични заболявания
В диференциално-диагностично отношение при острия апендицит трябва да се вземат под внимание всички нозологични единици, влизащи в острия хирургичен корем. Трябва да се вземат предвид следните други остри хирургични заболявания:

остър холецистит;
остър панкреатит;
перфорация на стомашно-дуоденална язва;
остър аднексит;
илеоцекална инвагинация;
пневмококов перитонит;
торзия на голямото було;
рак на цекума;
перфорация на неоплазми от гастро-интестиналния тракт;
дивертикулит;
болестта Crohn.

A54.2 Гонококов пелвеоперитонит и други гонококови инфекции на пикочо-половия тракт
K26 Язва на дванадесетопръстника
K25 Язва на стомаха
C18.9 Дебело черво, неуточнена част
K85 Остър панкреатит
K81 Холецистит
K80.0 Камъни на жлъчния мехур с остър холецистит
K65 Перитонит
K57.0 Дивертикули на тънкото черво с перфорация и абсцес
N70 Салпингит и оофорит
7.2. Други нехирургични заболявания
Много чест симптом при редица нехирургични заболявания са коремните болки.

Съществуват множество нехирургични заболявания, протичащи с „клинична маска“ на остър апендицит.

Трябва да се имат предвид следните няколко нехирургични заболявания, които могат да протичат подобно на острия апендицит и да се сгрешат с него:

остри респираторни инфекции – остър катар на горните дихателни пътища, гнойни ангини, бронхопневмонии и плевропневмонии;
остър отит;
бъбречно-каменна болест;
менингити и тумори на централната и периферната нервна система;
ревматизъм;
колагенози;
нодозен периартериит;
остра левкоза;
хемофилия;
асцит;
инфекциозни ентероколити;
остър вирусен хепатит;
инфекциозни заболявания - като морбили, рубеола, варицела, скарлатина, коремен тиф и др.;
ацетонемични повръщания;
захарен диабет и диабетна ацидоза;
ентеробиоза и аскаридоза;
бактериален сепсис.

Лечение при остър апендицит

Лечението на острия апендицит е оперативно.

Операцията се извършва по спешност и се нарича апендектомия.

Хирургическа намеса се препоръчва, дори ако има предположение от апендицит, но не е било възможно да се постави ясна диагноза. Това е така, тъй като се счита, че е по-безопасно да се премахне израстъкът, отколкото да се поеме рискът от спукване на апендикса. При хората апендиксът не изпълнява някаква важна функция и отстраняването му не причинява дългосрочни проблеми.

Апендектомията се извършва под обща анестезия, използвайки се лапароскопска или отворена техника.

Възможните методи на оперативно лечение са:

Конвенционален метод на оперативно лечение - с разрез на кожата. Това е метод, установен от много години, и чрез него хирургът с разрез на кожата достига до коремната кухина и след това премахва възпаления апендикс.
Лапароскопски (безкръвен) метод на оперативно лечение - този метод навлезе през последните няколко години и е алтернатива на конвенционалното лечение. При този метод се правят няколко малки разреза и е необходима специална апаратура, както и хирург, овладял лапароскопския метод.
Лапароскопска апендектомия

 

Лапароскопската операция обикновено е най-предпочитаният метод за отстраняване на апендикса.

Първоначално извършена през 1987 г., лапароскопската апендектомия е била извършена при многобройни случаи и е успешна в 90-94 % при пациентите. Също така е доказано, че лапароскопската апендектомия е успешна при приблизително 90 % от случаите на перфориран апендицит. Въпреки това, тази процедура е противопоказана при пациенти със значителни интраабдоминални сраствания.

Абсолютни противопоказания за лапароскопска апендектомия са:

Нестабилна хемодинамика
Липса на хирургическа експертиза
Относителните противопоказания включват:

Силно подуване на корема, което причинява обструкция на оперативното изображение или усложнява абдоминалния вход и чревната манипулация
Генерализиран перитонит
Множество предишни хирургични процедури
Сърдечни заболявания и ХОББ
Бременност
Екстремно затлъстяване
С напредъка на лапароскопската технология хирурзи успешно са провеждали множество лапароскопски процедури в присъствието на тези относителни противопоказания.

Според насока от Дружеството на американските гастроинтестинални и ендоскопски хирурзи (SAGES) от 2010 г. индикациите за лапароскопска апендектомия са идентични с тези за отворена апендектомия. SAGES изброява следните състояния като подходящи за лапароскопска апендектомия:

Неусложнен апендицит
Апендицит при педиатрични пациенти
Предполагаем апендицит при бременни жени
Насоката на SAGES гласи, че лапароскопският подход би трябвало да се предпочита при жени в детеродна възраст с предполагаем апендицит.

Диагностична лапароскопия може да бъде полезна в определени случаи (например бебета, пациенти в напреднала възраст, пациенти от женски пол), за да се потвърди диагнозата на апендицит. Тази процедура се препоръчва за бременни жени в първия триместър със съмнение за апендицит. Ако находката е положителна, такива процедури трябва да бъдат последвани от определено хирургично лечение по време на лапароскопията. Въпреки че негативната апендектомия не се отразява неблагоприятно за здравето на майката и плода, диагностичното забавяне с перфорация повишава заболеваемостта при майката и фетуса. Ето защо, агресивна оценка на апендикса е оправдана при тази група пациенти.

Предимства и недостатъци на лапароскопската апендектомия
Повечето случаи на остър апендицит могат да бъдат лекувани лапароскопски. Основните предимства са:

По-малко следоперативна болка
По-бързо възстановяване и връщане към нормална активност
По-кратък болничен престой
По-малко постоперативни усложнения
Минимални по размер инцизии / белези
Недостатъци на лапароскопска апендектомия са увеличените разходи и времето за работа - около 20 минути по-дълго от това при отворена апендектомия. Въпреки това, с увеличаване на опита с лапароскопска техника това може да се поправи.

Как се извършва лапароскопска апендектомия?
С помощта на канюла (подобен на тясна тръба инструмент), хирургът навлиза в коремната кухина. Лапароскоп (малък телескоп, свързан с видеокамера) се вмъква през канюлата, предоставяйки на хирурга увеличен изглед на вътрешните органи на пациента на телевизионен монитор. Добавят се няколко други канюли, за да се даде възможност на хирурга да работя в тялото и да премахне апендикса. Цялата процедура може да бъде извършена през канюлите или чрез удължаване на една от малките инцизии. Дренаж може да се постави по време на процедурата. Той ще бъде отстранен преди напускане на болницата.

Какво става, ако операцията не може да се извърши или довърши чрез лапароскопски метод?
При малък брой пациенти лапароскопският метод не е възможен поради неспособността да се визуализират или манипулират органите. Ако възникнат интраоперативни усложнения, които не могат да се обработват с лапароскопия по време лапароскопска апендектомия, е показано преминаване към отворена апендектомия.

От решаващо значение е да се разберат обстоятелствата, при които се налага такова конверсия. Относителните индикации включват:
Плътни сраствания поради възпаление или предишни хирургични процедури

Перфориран апендицит
Обширна инфекция и / или абсцес
Генерализиран перитонит
Ретроцекален апендикс
Неконтролируемо кървене
Тумор на апендикса
Неспособност за визуализация на органи
Друга патология, включваща чревна малротация, карцином, дивертикули на сляпото черво, ендометриоза, тазово възпалителни заболявания, торзио на тубо-овариална киста
Непредвидена диагноза
Решението за преминаване от лапароскопска в отворена операция се основава строго на безопасността на пациента и е по преценка на хирурга.

Какво да очаква пациентът след операцията?
След операцията е важно пациентът да следва инструкциите на лекуващия си лекар. Въпреки че много хора се чувстват по-добре само след няколко дни, не трябва да се забравя, че на тялото му е необходимо време, за да се излекува.

Пациентът ще бъде насърчаван да стане от леглото ден след операцията и да прави малки разходки. Това ще помогне за намаляване на риска от образуване на кръвни съсиреци в краката и за мускулна болезненост.

Пациентът вероятно ще бъде в състояние да се върне към нормалните си дейности, като шофиране, работа, сексуални контакти, след 1-2 седмици.

Ако пациентът изпитва персистираща болезненост и не получава облекчение от предписаните болкоуспокояващи медикаменти, е необходимо да уведоми лекаря си.

Контролен преглед след около 1-2 седмици след операцията е необходимо да се назначи.

Какви усложнения могат да настъпят?
Както при всяка операция, съществуват рискове, включително рискът от усложнения. Въпреки това, рискът от едно от тези усложнения, които могат да настъпят, не е по-висок, отколкото ако операцията се извършва с отворена техника:

Кървене
Инфекция
Премахване на нормален апендикс
Изтичане в края на червото, откъдето е отстранен апендиксът
Увреждане на съседни органи, като тънки черва, уретер или пикочен мехур
Кръвен съсирек в белите дробове
Важно е за пациента да разпознае ранните признаци на възможни усложнения. Необходимо е да се свърже с лекуващия си лекар, ако изпитва някой от следните симптоми:

Постоянно висока температура над 39 ºС
Кървене
Увеличаване на подуването в абдоминалната област
Болка, която не се повлиява от медикаменти
Персистиращо гадене или повръщане
Втрисане
Персистираща кашлица или задух
Гноен дренаж от някоя от инцизиите
Зачервяване, заобикалящо някой от разрезите, което се влошава или се увеличава по размер
Невъзможност за приемане на храна или течности

Усложнения при апендицит
Най-честото усложнение на апендицита е перфорация. Ако апендицитът не се лекува, апендиксът може да се спука и да предизвика потенциално животозастрашаващи инфекции.

Възможните усложнения при апендицит включват:

Перитонит

Ако апендиксът се спука, той отделя бактерии в други части на тялото. Това може да доведе до състояние, наречено перитонит, ако инфекцията се разпространява в перитонеума.

Симптомите на перитонит могат да включват:

тежка продължителна абдоминална болка
гадене или повръщане
висока температура (треска)
ускорен сърдечен ритъм
недостиг на въздух с учестено дишане
подуване на корема
Ако перитонитът не се лекува незабавно, може да причини дълготрайни проблеми и дори може да бъде застрашаващ живота.

Лечението на перитонита обикновено включва антибиотици и хирургична операция.

Абсцес

Понякога може да се формира абсцес около спукания апендикс. Това е болезнено събиране на гной, което се получава в резултат на опита на организма да се бори с инфекцията. Абсцес може да се получи и като усложнение на операция за отстраняване на апендикса при около 1 на 500 случая.

Абсцесите понякога могат да бъдат лекувани с помощта на антибиотици, но в по-голямата част от случаите е необходимо гнойта да се дренира от абсцеса. Поставянето на дренаж може да се осъществи под ръководството на ултразвук или компютърна томография.

Чревна обструкция

По-рядко усложнение на апендицита е блокаж или обструкция на червата. Това състояние възниква, когато възпалението около апендикса компресира червата и това възпрепятства преминаването на чревното съдържимо.

Ако червата над блокажа започнат да се изпълват с течност и газ, коремът се раздува и може да се появи значително гадене и повръщане.

Сепсис

Най-тежкото усложнение на апендицита е сепсис - състояние, при което бактериите навлизат в кръвта и достигат до други части на тялото. Това е много сериозно, дори животозастрашаващо усложнение. За щастие, се случва рядко.

Прогноза на апендицита

Острият апендицит е най-честата причина за спешна абдоминална хирургична операция. Повечето пациенти имат добра прогноза и се възстановяват от апендицит лесно с хирургично лечение, но могат да възникнат усложнения, ако лечението се забави или ако се развие перитонит.

Апендицитът има честота на усложнения около 15-16 %. Забавената диагноза и лечение са причина за голяма част от смъртността и заболеваемостта, свързани с апендицита.

Общият процент на смъртността 0,2-0,8 % се дължи на усложнения на заболяването, отколкото на хирургичната интервенция. Смъртността при деца варира от 0,1 % до 1 %, при пациенти на възраст повече от 70 години честотата се повишава над 20 % най-вече поради диагностично и терапевтично забавяне.

Перфорацията на възпален апендикс е свързана с повишена заболеваемост и смъртност в сравнение с неперфорирал апендицит. Рискът от смърт при остър, но не гангренозен апендицит е по-малък от 0,1 %, но рискът се увеличава до 0,6 % при гангренозния апендицит. Честотата на перфорация варира от 16 % до 40 %, като по-висока честота се среща при по-младите възрастови групи (40-57 %) и при пациенти на възраст повече от 50 години (55-70 %), при които са често срещани погрешна диагноза и забавено диагностициране.

Усложнения се появяват при 1-5 % от пациентите с апендицит, като постоперативните раневи инфекции представляват почти 30 % от свързаната заболеваемост.

Времето за възстановяване зависи от възрастта, състоянието, потенциално възникналите усложнения, както и други обстоятелства, включително размера на консумацията на алкохол, но обикновено е между 10 и 28 дни. За малки деца (около 10 години) възстановяването отнема три седмици.

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото