Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Безплодието в днешно време представлява сериозен проблем за човешкото общество. От съвременна гледна точка под безплодие се разбира неволното или патологично безплодие в семейството (което не се отнася само за жената), негодност на дадена двойка да създава поколение. За безплодни се смятат тези семейства, които имат нормален полов живот, не използват противозачатъчни средства, и не се наблюдава бременност в рамките на 2 години.

Безплодието може да се дължи на най-различни нарушения в женския организъм, липса и намалена оплодителна способност при мъжа, причини от страна и на двамата партньори, наличие на психогенна или имунологична основа на проблема.

В днешно време все по-често става отъждествяване на бездетството в семейството с безплодието на жената, при което всичките упреци се поемат от нея. Трябва да се знае, че нерядко причината за бездетството в семейството може да се крие в мъжа.

Опитът, добит от всекидневната работа в кабинетите по стерилитет, потвърждава, че жената и мъжът от бездетната двойка трябва да се разглеждат, изследват и лекуват като зависими една от друга величини. Препоръчва се диагностиката и лечението на такива двойки да се извършва на едно и също място.

Тъй като причината за безплодие в семейството нерядко се крие в мъжа, при започване на изследвания на бездетни семейства е добре да се започне с извършването на семелогично изследване на мъжа.

За мъжки стерилитет се говори, когато са налице функционални или органични разстройства, които засягат половата функция на мъжа и могат да бъдат причина за неговата намалена или липсваща оплодителна способност. Установено е, че над 50 % от безплодните бракове се дължат на нарушения, засягащи сперматогенезата на мъжа.

Причините за безплодие при жената могат да бъдат свързани с нарушения и заболявания засягащи влагалището, маточната шийка, матката, тръбите, яйчниците и причини извън половите органи.

Какво увеличава риска от безплодие?

Рисков фактор е обстоятелство, което увеличава вероятността от развитие на заболяване или състояние.

Възможно е да се развие фертилна дисфункция с или без рисковите фактори, изброени по-долу. Въпреки това, колкото повече рискови фактори са налице, толкова по-голяма е вероятността от развитие на безплодие. Ако човек има няколко рискови фактори, е добре да се консултира с лекаря си какво може да направи, за да намали риска.

Факторите могат да поставят индивидите в по-висок риск от безплодие, повлияващи на способността за овулация, зачеването, успешното износване на плода, сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите и др.

Съществуват както общи, така и индивидуални за двата пола рискови фактори за поява на безплодие:

Рискови фактори за безплодие при жените
Рисковите фактори, които увеличават възможността от поява на безплодие при жените, включват:

Възраст

Възрастта на жената може да повлияе на нейната плодовитост. С напредване на възрастта качеството и количеството на яйцеклетките на една жена намаляват. В средата на 30-те години честотата на загуба на фоликули се увеличава, което води до по-малко на брой и по-малко качествени яйцеклетки, правейки зачеването голямо предизвикателство и увеличавайки риска от спонтанен аборт. На 40-годишна възраст шансът на жената да забременее намалява от 90 % на 67 %. При възраст 45 години шансът от забременяване се понижава до 15 %.

Безплодието при по-възрастните жени може да се дължи на по-висок риск от хромозомни аномалии, които се появяват в яйцеклетките, тъй като те остаряват. По-вероятно е наличието на здравословни проблеми при по-възрастните жени, които могат да повлияят на плодовитостта. Рискът от спонтанен аборт също е много по-голям при по-възрастните жени.

Емоционални фактори

Депресия и стрес могат да имат директен ефект върху хормоните, които регулират възпроизводството и да засегнат овулацията. Проучвания са натрупали информация относно приноса на емоционалните и психологическите фактори, водещи до безплодие при жените. Сред идентифицирани рискови фактори са депресия, тревожност и зависими от стреса промени, като изменения в сърдечния ритъм и повишени нива на кортизол в кръвта. Показано е, че хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос е важен медиатор на безплодие, участваща в отделянето на кортикотропин-освобождаващия хормон, адренокортикотропния хормон и кортизол. Данни предполагат участието на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос в хипоталамо-хипофизно-гонадотропната ос. Това влияние би могло да включва инхибиторни механизми на ниво хипофиза чрез намаляване на освобождаването на фоликулостимулиращия хормон и лутеинизиращия хормон от гонадотропин-освобождаващия хормон.

Освен това, изследванията показват, че ефектът на кортизола върху хипоталамо-хипофизно-гонадотропната ос зависи от ендокринния статус на яйчниците в различните етапи в менструалния цикъл. Проучванията изказват хипотезата, че стресът може да предизвика изменени модели на отделяне на кортизол по протежение на менструалния цикъл, което в крайна сметка ще повлияе на хормоналния профил в критичните етапи на процеса на оплождане.

Рискове на околната и професионалната среда

Сексуален живот

Сексуалният живот може да окаже влияние въху фертилитета на жената. Както множеството партньори, така и липсата на използване на презервативи може да увеличи риска от полово предавани болести, които могат да причинят безплодие при жените.

Тютюнопушенето може да увеличи риска от безплодие при жените. Дори умерената консумация на алкохол - едва пет питиета на седмица - може да навреди на зачеването. Освен увреждане на маточната шийка и фалопиевите тръби, тютюнопушенето увеличава риска от спонтанен аборт и извънматочна бременност. Значителната употреба на алкохол е свързана с повишен риск от проблеми с овулацията и ендометриоза.

 

Наднормено тегло

Наднорменото тегло повлиява отрицателно фертилността при жените.

Телесните нива на мазнини, които са 10-15 % над нормалното, могат да претоварят организма с естроген, нарушавайки репродуктивния цикъл. Показано е, че достигане на индекс здравословна телесна маса увеличава честотата на овулацията и вероятността от забременяване.

По-голямото количество телесни мазнини също така нарушава образуването на гонадотропин-освобождаващия хормон, който играе съществена роля за производството на редовната овулация при жените. По-специално, гонадотропин-освобождаващият хормон предизвиква освобождаване на лутеинизиращия хормон и фоликул-стимулиращия хормон, които са особено важни за развитието на яйцеклетките.

Поднормено тегло

Поднорменото тегло - телесни нива на мазнини, които са 10-15 % под нормата, може напълно да изключи репродуктивния процес. Жени в риск са тези с нарушения в храненето, като анорексия или булимия, и жени на много ниско калорични или ограничителна диета. Стриктните вегетарианки също могат да изпитват проблеми със зачеването поради липса на важни хранителни вещества като витамин B12, цинк, желязо и фолиева киселина.

Спортистки, танцьорки и други жени, които извършват интензивна физическа активност и упражнения, са по-склонни към нарушения в менструалния цикъл. Достигане на здравословен индекс на телесна маса способства за увеличаване на честотата на овулацията и шанса от зачеване.

Медицински състояния, засягащи половата система

Заболявания, засягащи половата система, като ендометриоза, миома на матката, синдром на поликистозните яйчници, тазово-възпалителна болест, блокирани фалопиеви тръби от инфекция или предишна операция, хормонален дисбаланс, множество спонтанни аборти, могат да окажат влияние върху способността за зачеване и износване на плода.

 

 

Прием на някои лекарства

Много от лекарствата, изброени по-долу, са изключително важни за лекуване на тежки и хронични заболявания. Жената не бива да намалява дозата или да спира медикамента своенравно, а да обсъди притесненията си с лекуващия си лекар. Лекарствата, които могат да повишат риска от безплодие при прием, включват антидепресанти, химиотерапевтичните средства за лечение на рак, парацетамол, ибупрофен, обезболяващи медикаменти, антибиотици.

 

 

Хронични заболявания

Наличието на хронични заболявания, като диабет, автоимунни заболявания (лупус, артрит), хипертония, сърповидно-клетъчна анемия, бъбречно заболяване, епилептично разстройство, цироза на черния дроб или астма, може да повлияе на способността за зачеване и успешна бременност.

Рискови фактори за безплодие при мъжете
Безплодието не е само проблем на жената. Следва списък на рисковите фактори, свързани с появата на стерилитет при мъжете:

Възраст

Мъжете над 40-годишна възраст могат да бъдат с по-малка фертилна способност в сравнение с младите мъже. Наличието на здравословни проблеми също може да въздейства на плодовитостта.

Проучване е показало, че количеството на спермата достига своя пик при мъже на възраст 30-35 години, а минимално количество - след 55-годишна възраст. Също така е установено, че подвижността на сперматозоидите е най-добра преди 25-годишна възраст и най-ниска след 55-годишна възраст. Сравняване на броя на "добрите плувци" в спермата при мъже на възраст 30-35 години с мъже на възраст над 55 години, подвижността на сперматозоидите е намаляла с 54 %.

Освен ниското качество на спермата, възрастта също се отразява и на генетичното качество на мъжката сперма. Учени са открили, че генетичните дефекти в сперматозоидите се увеличават с възрастта при мъжете, което може да доведе до намалена плодовитост, увеличен риск от спонтанен аборт и повишен риск от някои вродени дефекти.

Заболявания, засягащи пикочо-половата система

Заболявания, засягащи пикочо-половата система, като простатит, генитална инфекция, полово предавани болести, тумори, кисти или рак на тестисите, варикоцеле, могат да повлияят на фертилитета у мъжа.

 

 

 

 

Рискове на околната и професионалната среда

Излагане на рискове на работното място или околната среда, като радиация, радиоактивност и заваряване, много химикали и високи температури увеличава риска от поява на безплодие у мъжа.

Многобройни химикали, използвани в промишлеността или намиращи се в околната среда като замърсители, са свързани с мъжкия стерилитет. Те включват органохлорни пестициди, олово, кадмий, анилин, бои, винил хлорид, диоксини. Счита се, че тези химикали намаляват репродуктивната способност чрез нарушаване хормоналната функция.

Тютюнопушене и консумация на алкохол

Пушенето на цигари и консумацията на алкохол оказват влияние върху плодовитостта при мъжете.

Тютюнопушенето може да увеличи риска от еректилна дисфункция и нисък брой на сперматозоидите при мъжете. Токсините в цигарения дим се отрази негативно върху качеството на спермата. Освен че се намалява концентрацията на сперматозоидите в спермата, се понижава и подвижността на сперматозоидите, а се увеличава броят анормални сперматозоиди. Пушенето също така има неблагоприятни ефекти върху нивото на хормоните и може да засегне клетките в тестисите, които произвеждат тестостерон.

Въпреки че умерената консумация на алкохол не засяга мъжкия фертилитет, прекомерен прием на алкохол променя нивата на хормоните и намалява броя на сперматозоидите и качеството на спермата.

Наднормено тегло

Броят на сперматозоидите може да бъде засегнат при мъже, които са с наднормено тегло. Хормоналните нарушения при мъжете повлияват стимулацията на тестисите, което потиска производството на сперматозоиди и съответно намалява репродуктивната способност.

Излишните телесни мазнини всъщност причинява преобразуването на мъжкия хормон тестостерон в естроген и тези естрогени намаляват стимулацията на тестисите. Изследвания показват, че висок индекс на телесна маса (BMI) при мъжете корелира с по-ниски нива на тестостерон. Мъже с наднормено тегло имат нива на тестостерон 24 % по-ниски от мъже с нормално тегло.

По-големите количества телесни мазнини също така нарушават производството на гонадотропин-освобождаващия хормон, който е от съществено значение за производството на сперматозоиди.

Полово предавани болести

Незащитен сексуален контакт (полов акт без презерватив) увеличава риска от развитие на полово предавани болести. Някои полово предавани болести, включително гонорея и хламидия, често не предизвикват симптоми, особено при мъжете, така че те могат да не знаят, че са заразени. Нелекуваните полово предавани болести могат да предизвикат увреждане, което намалява броя на сперматозоидите в еякулата и увеличава риска от проблеми с плодовитостта.

Използване на лубриканти по време на полов акт също може да допринесе за безплодие, тъй като много от тези продукти съдържат спермициди, които са токсични за спермата.

Някои медицински състояния

Някои медицински състояния, като заушка след пубертета, и хронични заболявания, като диабет, рак, заболяване на щитовидната жлеза, може да повлияят на репродуктивната функция при мъжете.

Високото кръвно налягане, както и медикаментите за лечението му, могат да предизвикат еректилни проблеми. Натрупването на плака в артериите, включително и тези на пениса, може да създаде еректилни проблеми. Това може да се влоши от лекарства, използвани за лечение на сърдечно-съдови заболявания.

Неврологични разстройства, като множествена склероза, инсулт или увреждане на гръбначния мозък, могат да променят нервните импулси, което може да причини проблеми с ерекцията и еякулацията.

Хронична бъбречна недостатъчност може да намали качеството на спермата и може да доведе до еректилни трудности.

Някои ракови заболявания засягат мозъка или други тъкани, произвеждащи хормони, и могат да повлияят на фертилитета директно. В други случаи радиацията или химиотерапията, използвани за лечение на рак, могат сериозно да намалят или спрат производството на спермата.

Различни хирургични процедури могат пряко или косвено да доведат до безплодие, включително хирургична операция на простатата, в таза, херния, пикочния мехур.

Прием на някои лекарства

Прием на някои лекарства, като стероиди, мъжки хормони, антидепресанти, химиотерапевтични медикаменти за лечение на рак, някои противогъбични лекарства или антихипертензивни средства, може да намали репродуктивната способност при мъжете.

 

 

 

Стрес

Психичното напрежение може да повлияе на някои хормони, играещи важна роля в производството на сперматозоиди.

Тежък и / или продължителен емоционален стрес също може да намали плодовитостта, повлиявайки броя на сперматозоидите.

 

 

 

 

Прегряване на тестисите

Честото използване на сауна или джакузи, както и душ с много гореща вода, може временно да намали броя на сперматозоидите чрез прегряване на тестисите.

Бельо и панталони, които са тесни, опънати и притискащи, могат да намалят притока на кръв в слабините и да повлияят негативно върху производството на сперматозоидите и фертилната способност.

 

 

 

 

Някои дейности

Извършване на някои продължителни дейности, като колоездене или конна езда, особено върху твърда седалка / седло или лошо приспособен велосипед, може да намали фертилната способност при мъжа.

Има няколко механизма, които биха могли да повлияят отрицателно на фертилността. Първо, показано е, че издръжливите атлети, като маратонци на дълги разстояния (поне 108 км седмично) имат по-ниски нива на тестостерон, които биха могли да повлияят на репродуктивната функция. Това също може да повлияе на велосипедистите на дълги разстояния. В допълнение, повишената температура на скротума, свързана с колоезденето, може да повлияе неблагоприятно на сперматогенезата. Предишни доклади показват, че велосипедисти състезатели могат да имат анормална морфология на сперматозоидите и намалена подвижност на сперматозоидите по време на периоди на състезания.

Скорошно проучване разглежда връзката между редовната физическа активност и качеството на спермата сред мъже, посещаващи клиника по безплодие в продължение на период от 10 години. Изследователите открили, няма отрицателни ефекти за редовно трениращите, но мъжете, за които колоезденето е тяхна основна форма на упражнения, имат по-ниска концентрация на сперматозоиди и по-ниски нива на подвижни сперматозоиди. Те също така са открили, че колкото по-дълго мъжът кара колело, толкова по-голямо е негативното въздействие върху общия брой на подвижните сперматозоиди. Предишни проучвания са установили, че някои велосипедисти изпитват урогенитални проблеми, като еректилна дисфункция.

Тестисите лесно се повреждат по време на енергични спортни събития или активности. Тези наранявания могат да причинят възпаление, което намалява кръвоснабдяването на тестисите, в резултат на което може трайно да се увредят клетките за производство на сперматозоидите.

Безплодие при жената

 

Различават се следните видове безплодие - първично и вторично.

За първично безплодие говорим, когато при желание за дете и редовен полов живот не настъпва бременност след началото на опитите за забременяване за две години.

За вторично безплодие говорим, когато две години след налична бременност не настъпва забременяване, въпреки желанието на двойката.

В специализираните кабинети по стерилитет се различават няколко основни форми на безплодие при жената:

Тубарно безплодие (обусловено от патологични промени, засягащи маточните тръби).
Ендокринно безплодие (дължащо се на разтройството във функцията на жлезите с вътрешна секреция).
Имунологично безплодие (обусловено от производството на антиспермални антитела-спермоаглутиниращи, спермоимубилизиращи, спермоцитотоксични).
Малформативно безплодие (дължащо се на вродени нарушения в анатомията на половите органи на жената).
Психогенно безплодие.
Физиологично безплодие.

Какви са причините за безплодие от страна на жената?

При жената нарушения и заболявания, засягащи влагалището, маточната шийка, матката, тръбите или яйчниците, могат да бъдат причини, които водят до безплодие.

Стерилитетът може да се дължи и на причини, които не са свързани с женската полова система, като тежки обменни заболявания, заболявания, засягащи жлезите с вътрешна секреция, или психични разтройства.

Причини от страна на влагалището

Вродените или придобитите органични промени на външните полови органи или влагалището, нерядко затрудняват или правят невъзможен половия акт, а това намалява или прави трудна възможността за оплождане. Макар и рядка аплазията на влагалището е безусловна причина за безплодие. Причините от страна на влагалището като цяло са по-рядко срещани.

Гинатрезията представлява срастване на влагалището на различните му нива. В зависимост от локализацията на участъка, който не е проходим, се различават атрезия на химена, влагалището или на цервикалния канал.

Наличието на надлъжни или напречни прегради на влагалището затрудняват или правят невъзможно депонирането на спермата пред цервикалния канал.

Дефектът, останал при разкъсване на перинеума, както и дедесцензусът на влагалищните стени, може да доведе до бързо изтичане на еякулата, поради което да не се осъществи оплождане.

Възпалителните заболявания, засягащи влагалището (колпити), могат да доведат до промяна в състава на влагалищното съдържимо. Промяната в ензимния и киселинния състав на влагалищното съдържимо може да окаже сериозно влияние върху подвижността и предвижването на сперматозоидите.

Пръстеновидното стеснение на горната трета на влагалището, както и липсата на сводове, може да доведе до бързо изтичане на семенната течност и болезненост при полово сношение. Диспареунията (болката при полов контакт) води до разреждане на половите контакти или въздържане от полов живот, а оттам и до безплодие.

Причини от страна на маточната шиийка


Травматични увреждания на цервикалните жлези, възпалителни заболявания, стеноза на цервикалния канал и други са причините от страната на маточната шийка, които могат да доведат до безплодие.

Травматичните увреждания на жлезите в цервикалния канал могат да доведат до промяна във физикохимичните качества на церикалния секрет. Вследствие на това може да се наруши пенетрацията на сперматозоидите през цервикалния секрет (смутен химиотаксис).

При безплодна жена при преглед може да се установи ерозио на маточната шийка и възпалително изменен цервикален канал. Наличието на остър или хроничен ендоцервицит може да се окаже голяма пречка за петрацията на сперматозоидите. Предполага се наличието на абнормно количество левкоцити в цервикалния секрет може да наруши енергийната обмяна на сперматозоидите, а това от своя страна може да засегне значително тяхната подвижност.

Стенозата на външния отвор на цервикалния канал също може да има отношение към безплодието на жената. Стенозата в съчетание с оскъдна секреция на цервикалните жлези може да доведе до значително сгъстяване (коагулиране) на цервикалния секрет, при което той да стане прекалено трудно преодолим за сперматозоидите. Стенозата на цервикалния канал може да бъде вродена или придобита. Вродената стеноза се съчетава с хипоплазия на тялото на матката. Придобитата стеноза е резултат от механично или травматично увреждане на цервикалния канал (раждане, кюретаж, аборт и др.).

 Причини от страна на матката

Съществуват множество причини от страна на матката, които могат да доведат до безплодие.

Маточната хипоплазия (недоразвитие) може да бъде причина за безплодието при жената.

Миомата представлява доброкачествен тумор, изхождащ от гладката мускулатура на матката. Заболяването е често срещано и засяга немалка част от жените в детеродна възраст. Този туморен процес и особено субмукозните миомни възли и тези разположени в областта на маточните рогове нерядко могат да доведат до безплодие. Неправилните положения на матката (хиперантефлексия и ретроверзия) също могат да имат известно отношение към безплодието при жената.

Острите и хронични заболявания, засягащи ендометриума (остър и хроничен ендометрит), могат да доведат до безплодие у жената. Хроничният възпалителен процес може да намали чувствителността на ендометриума към яйчниковите хормони и да го направи негоден за нидация на яйцеклетката. Така например туберкулозният ендометрит води до разрушаване на маточната лигавица, изявяващо се с неправилни кръвотечения. Впоследствие настъпва цикатризация на улцеративните участъци, синехии (сраствания) и пълна облитерация (изпълване) на маточната кухина. Настъпва аменорея (липса на менструация).

Причина за безплодие може да бъде и „престъргване“ на маточната кухина при прекъсване на бременността или ревизия на маточната кухина след раждане. Причината се изразява в частично или пълно унищожаване на базалния слой на маточната лигавица.

Причини от страна на маточните тръби

Съществуват различни причини от страна на маточните тръби, които могат да доведат до безплодие.

Безплодието може да се дължи на пълно запушване на различни отдели на маточните тръби, на стеснения, засягащи отделните участъци на тръбите, перитубарни сраствания, които оказват влияние върху подвижността на тръбите или засягат фимбриалния апарат, конглутинация на коремния отвор или нарушения, засягащи функцията на тръбата.

Запушването на маточните тръби представлява абсолютна причина за безплодие, тъй като се пречи на сперматозоидите да се придвижат към яйцеклетката, както и на яйцеклетката към маточната кухина. Измененията, които засягат маточните тръби, се изразяват в пълна или частична непроходимост. Те могат да се наблюдават в интерстициалната, истмичната или ампуларната част на тръбата. Най-често се засягат абдоминалният край и интерстициалната част.

Запушването на маточните тръби се дължи на възпалителните процеси, които се развиват в тях. Основен фактор, предизвикващ възпаление на маточните тръби, се явяват патогенните и условнопатогенните микроорганизми – гонококи, трихомони, хламидии, стафилококи, стрептококи, кандида и други. Засягането маточните тръби като резултат от прекарана гонорея е свързано с облитерация на абдоминалните отвори, като липсват големи перисалпингеални и периовариални сраствания.

Маточната тръба е тапицирана от ресничест епител, чийто функция се изразява в предвижване на яйцеклетката от яйчника към матката. Често възпалителните процеси водят до унищожаване на цилиарния апарат (ресничките на тапициращия тръбата епител), което води до нарушаване на правилното предвижване на яйцеклетката. Това от своя страна води до висок риск от възникването на извънматочна бременност или безплодие.

Мускулният слой на маточната тръба извършва перисталтични движения от яйчника към маточната кухина, които спомагат за правилния пренос на яйцеклетката. При тежки възпалителни процеси, засягащи тръбите, може да бъде унищожен мускулният слой на тръбата. Последният се заменя от съединителна тъкан, която не може да извършва перисталтични вълни, които са необходими за предвижването на яйцеклетката.

При възпалителни процеси, засягащи фимбриалния апарат, се нарушава функцията на последния, при което се губи възможността за контакт между яйчник и коремния край на тръбата по време на овулация.

Запушването на маточните тръби се съпровожда нерядко с възловато уплътнение, което може да бъде от туберкулозен или ендометриозен произход. Ендометриозата на маточните тръби може да причини непроходимост и перитубарни сраствания, които да доведат безплодие.

Причини за тубарно безплодие могат да бъдат възпалителни процеси в съседни органи – остър и хроничен апендицит, инфекциозни и възпалителни заболявания на червата.

Тубарно безплодие може да се дължи на наличие на перитубарни сраствания възникнали в резултат на прекарани в миналото оперативни интервенции.

Туморни процеси, изхождащи от матката или яйчниците, могат да окажат компресивен ефект върху тръбата, да променят нейната топика или да нарушат анатомичния й строеж, а това в определени случаи може да доведе до безплодие.

Причини от страна на яйчниците

Едни от най-често срещаните са причините от страна на яйчниците.

Ендокринното безплодие се характеризира с разстройство на ендокринната система, което води до нарушения в процесите на овулацията.

Нарушенията на овулацията не се изразяват единствено в невъзможността яйцеклетката да се изхвърли в маточната тръба на жената. При някои случаи самата яйцеклетка не се развива пълноценно и става негодна за оплождане или жълтото тяло, което се образува на мястото на фоликула, функционира непълноценно, поради което не може да се осъществи имплантацията. Лутеиновата недостатъчност е честа причина за безплодие.

Регулацията на яйчниковата функция и свързаният с нея менструален цикъл се осъществява от хипоталамо-хипофизарната система и от външни фактори, оказващи основно влияние върху кората на главния мозък.

Хипоталамо-хипофизарната недостатъчност се характеризира с първична аменорея, късно менархе (първа менструация), нередовна менструация, хипоплазия на половите органи. При изследване на такива жени се установява, че стойностите на FSH (фоликулостимулиращия хормон), LH (лутеинизиращия хормон) и естрогените са намалени, а стойностите на пролактина са в границите на нормата.

Хипоталамо-хипофизарната дисфункция се проявява в периода на половата зрелост и се изразява в ановулаторни цикли, които се дължат на намалената чувствителност на яйчниците към гонадотропните хормони. Наблюдава се аменорея и скъсена лутеинова фаза. При изследването на такъв тип жени се установяват затлъстяване, хипертрихоза и склеро-кистозни яйчници.

При яйчниковата недостатъчност се наблюдава намалена продукция на естрогените и повишаване на стойностите на FSH (фоликулостимулиращия хормон). Изразява се с аменорея. При изследването на тези жени могат да се открият хромозомни аномалии, тестикуларна феминизация, дисгенезия на яйчниците.

Друга много честа причина, която може да доведе до безплодие у жената, е хиперпролактинемията. Пролактинът е единственият хормон, който се регулира от хипоталамуса не чрез стимулиращ фактор, а посредством пролактин инхибиращ фактор. За хиперпролактинемия се говори при стойности на пролактина над 20 ng/ml.

Хиперпролактинемията при наличие на тумор в хипоталамо-хипофизарната област води до липса на овулация, аменорея, галакторея и недостатъчност на жълтото тяло. В този случай става на въпрос за пролактин секретиращи тумори (пролактиноми).

При хиперпролактинемията без поражения в хипоталамо-хипофизарната област се установяват високи нива на пролактина, без да се открива туморен процес. Наблюдават се липса на овулация, недостатъчност на жълтото тяло, аменорея.

Аменорея може да се наблюдава и при тумори в хипоталамо-хипофизарната област. В този случай се наблюдават обширни деструктивни процеси, които могат да доведат до намалена или липсваща продукция на релизинг хормони и гонадотропини, при което яйчниковата функция е смутена или липсваща.

Органичните заболявания на яйчниците рядко могат да станат причина за безплодие. В тези случаи яйчниковият паренхим е изцяло разрушен от заболяването или самите яйчници са оперативно отстранени. Ендометриозата на яйчниците се среща в 30-40 % от случаите с външна ендометриоза и може да бъде причина за безплодие.

Други причини за безплодие при жената

Съществуват множество други причини за безплодие при жената. Това са най-вече различни заболявания, засягащи женския организъм, които могат да доведат до безплодие. Голяма част от тях влияят неблагоприятно върху фертилната способност на жената и нарушават връзката главен мозък-междинен мозък–ендокринна система.

Към сериозните заболявания, при които може да се наблюдава безплодие, спадат:

захарен диабет;
базедова болест;
болест на Адисон;
микседем и много други.
Психогенно безплодие

За едно семейство, особено за жената, безплодието представлява сериозен психологичен проблем.

Психогенното безплодие представлява състояния, изразяващо се в невротично желание за дете. То може да превърне в причина за възникването на множество тежки психични конфликти. При множество наблюдения са установени съществуване на вътрешно неосъзнато отхвърляне на бременността, изразяващо се със смущения в овулацията и аменорея. Наблюдаван е и невро-вегетативен механизъм, изразяващ се в спазми и нарушена подвижност на маточните тръби.

При този тип жени се наблюдава потиснатост, наличие на страхови изживявания, изразена критичност към собствената си личност, склонност към депресивни състояния. Те нерядко отхвърлят и незачитат мнението на лекаря и повтарят множество направени в миналото изследвания.

 

 

Ендокринният стерилитет е една от най-честите причини за стерилитет при жената. Той може да се дължи на намалена яйчникова функция (хипооваризъм), повишена яйчникова функция (хипероваризъм) или на състояния, свързани с повишени нива на андрогените (хиперандрогенизъм).

 Намалена яйчникова функция (хипооваризъм)

Хипооваризмът е състояние, което се характеризира с намалена или липсваща продукция на яйчникови хормони.

Първичен хипооваризъм
Той е свързан с увреждане на ниво яйчник (увреждането е в самия яйчник). Това състояние е свързано с покачване на гонадотропните хормони, които се отделят от хипофизата (ниските нива на яйчниковите хормони индуцират повишено отделяне на хормони от хипофизата, които имат за цел да стимулират яйчниковата тъкан в производството на стероидни хормони, но тъй като това не става продукцията на гонадотропни хормони се повишава значително). Затова първичният хипооваризъм е хипергонадотропен (с повишено отделяне на хормони от хипофизата).

Причини за първичен хипооваризъм могат да бъдат:

Гонадална дисгенезия - към гонадалната дисгенезия спадат синдрома на Търнър и неговите варианти, както и гонадалната дисгенезия с нормален кариотип (46 XX и 46 XY). Характерно е наличието на хипопластични гонади, аменорея и др.
Оофоректомия (отстраняване на яйчниците) по различни поводи.
Лъчелечението (значение има дозата на радиацията) също може да доведе до яйчникова недостатъчност.
Химиотерапия - различни медикаменти, използвани в химиотерапията като циклофосфамид, могат да доведат до хипооваризъм. Медикаментите имат директно увреждащо действие върху структурата на яйчника.
Възпалителни и деструктивни заболявания, засягащи яйчниците, могат да доведат до нарушения в тяхната функция.
Нечувствителни яйчници (рядко срещано състояние) - състоянието се характеризира с малки, хипопластични яйчници, които са нечувствителни към отделяните от хипофизата гонадотропни хормони.
Значения имат наследствените фактори, тютюнопушенето и алкохолизма.
Вторичен хипооваризъм
Дължи се на нарушения (функционални или органични) на ниво хипофиза, от която се отделят минимално (или въобще не се отделят) гонадотропни хормони, които да стимулират яйчниковата тъкан, която да произвежда съответните стероидни хормони. Вторичният хипооваризъм е хипогонадотропен (понижено отделяне на хормони от хипофизата).

Причини за вторичен хипооваризъм могат да бъдат:

тумори
травми, засягащи хипофизата
 хипопитуитаризъм
повишено отделяне и повишени стойности на пролактина.
Пролактинът представлява хормон, който има съществено значение за стероидогенезата, но в точно определяни граници. Той поддържа нормалната функция на жълтото тяло. Повишените стойности на пролактина предизвикват инсуфициенция на жълтото тяло и ановулация. Повишеното отделяне може да се дължи на тумор (пролактином) или хиперплазия на клетките в хипофизата, които секретират пролактин.

Третичен хипооваризъм
Дължи се на функционални или органични нарушения в хипоталамуса или други надлежащи структури в централната нервна система. Нарушенията в хипоталамуса са свързани с намалено пулсативно излъчване на Gn-RH. Произвежданият от хипоталамуса Gn-RH (гонадотропен релийзинг хормон) постъпва чрез порталната система (мрежа от кръвоносни съдове), достига до предния дял на хипофизата, като оказва въздействие върху хипофизарните клетки, които произвеждат хипофизарни хормони. Хипофизарните хормони от своя страна оказават влияние върху яйчника и индуцират производството на яйчникови хормони. Така уврежданията на ниво хипоталамус повлияват дейността на хипофизата, който засяга дейността на яйчниците, вследствие на което се наблюдава хипооваризъм. Третичният хипооваризъм също е хипогонадотропен.

Причини за третичен хипооваризъм могат да бъдат:

тумори
травми на централната нервна система
изолиран дефицит на Gn-RH
идеопатична хипоталамична дисфункция.
Хипоталамусът има съществена роля в регулацията на пролактиновата секреция. Това се осъществява посредством отделяния от хипоталамуса пролактин инхибиращ фактор (допамин), който постъпва по порталната циркулация (мрежа от кръвоносни съдове) и се свързва със специфични рецептори, като по този начин инхибира пролактиновата секреция. При наличие на тумори и лезии, засягащи порталната циркулация, може да се наруши транспортът на пролактин инхибиращия фактор. Това може да доведе до повишаване на стойностите на пролактина. Повишените стойности на пролактина водят до инсуфициенция на жълтото тяло и ановулация. Абнормно високото пролактиново ниво води до блокиране на хипоталамуса.

Хипооваризмът може да се изразява със следната симптоматика:

Евнухоидни пропорции, висок ръст, дълги крайници, дълги нежни пръсти, натрупване на мастна тъкан около таза и корема.
Намалено либидо, понякога се наблюдава диспарауния.
Менструални нарушения, които се изразяват в първична или вторична аменорея, олигоменорея, дисфункционални маточни кръвотечения.
Невро-псхична симптоматика – безсъние, главоболие, раздразнителност, страх, изпотяване, горещи вълни, астения.
Нарушено развитие на вторичните полови белези, изразяващи се в слабо развити гръдни жлези, оскъдно окосмяване по гениталиите и подмишниците.
Морфологични промени в половите органи, като хипопластична вулва, която е с редуцирана подкожна мастна тъкан, бледа и тънка влагалищна лигавица, висок перинеум. Шийката е дълга, хипопластична с твърда консистенция. Матката също е хипопластична, като шийката е по-голяма от матката. Маточните тръби са удължени и нагънати. Яйчниците са по-малки с плътна консистенция.
Сърдечносъдови симптоми – хипотония, тахикардия, екстрасистоли.
Симптоми, свързани с увреждане на костната система – остеопороза.
Повишена яйчникова функция (хипероваризъм).

Хипероваризъм е състояние, което се характеризира с абнормна продукция на стероидни хормони от яйчника. Според това кой вид хормони преобладава се различават хипероваризъм с абнормно производство на естрогени (хиперестрогенизъм), прогестерон (хиперлутеинизъм) или андрогени (хиперандрогенизъм).

Хипероваризъм с абнормна продукция на естрогени (хиперестренизъм)
Различават се първичен, вторичен и третичен хиперестренизъм.

Първичният хиперестренизъм най-често се дължи на фоликуларни кисти, които могат да бъдат хормонално активни и да доведат до абнормна естрогенна продукция. Друга причина за прекомерна естрогенна продукция могат да бъдат яйчниковите тумори (гранулозо- или тека-клетъчни тумори).

Вторичният хиперестренизъм се дължи на нарушения в хипофизата, при които е засегната секрецията на гонадотропни хормони. Най-често това се дължи на тумори на хипофизата, които предизвикват абнормна гонадотропна секреция, която оказва влияние върху яйчника, който отговаря с увеличен синтез на естрогени.

Третичният хиперестренизъм се дължи на нарушения в хипоталамуса, който може да предизвика повишено отделяне на FSH (фоликулостимулиращ хормон) от хипофизата и предизвика повишена естрогенна продукция.

Клинично повишените нива на естрогените могат да доведат до менструални нарушения, липса на овулация, стомашно-чревни нарушения, тахикардия, нарушения във функцията на отделителната система и други. Повишените естрогенни нива могат да доведат до възникването на миоми на матката.

Хипероваризъм с абнормна продукция на прогестерон (хиперлутеинизъм)
Абнормната продукция на прогестерон може да се дължи на нарушения, изхождащи от яйчника. Най-честите причини са перзистенция на жълтото тяло, както и кистите на жълтото тяло. Повишените нива на прогестерон могат да предизвикат менструални нарушения, като олигоменорея или аменорея, както и гастроинтестинални нарушения, изразяващи се предимно в гадене и повръщане.

Друга причина за това може да бъде така наречената въображаема бременност. Това състояние се наблюдава при жени, които много искат дете и желаят силно да забременеят. При тях се наблюдава активиране на хипоталамуса, повишено излъчване на гонадотропни хормони и пролактин, повишена продукция на естрогени и прогестерон. Поради това могат да се наблюдават явления, които се характерни за истинска бременност, като аменорея (липса на менструация), напрежение и уголемяване на гърдите, гадене и повръщане и други. Поради високите нива на гонадотропни хормони у тези жени могат да се установят киста или персистиране на жълтото тяло.

Хипероваризъм с абнормна продукция на андрогени (хиперандрогенизъм)
Това се наблюдава най-често при яйчникови хормон-продуциращи тумори, както и при поликистозна болест на яйчниците (синдром на Stein Leventhal). Хиперандрогенизмът се характеризира с хирзутизъм, вирилизация, груба структура, добре развита мускулатура, менструални нарушения, хипотрофия на млечните жлези.

 Безплодие при мъжа

Твърде често безплодието в едно семейство се отъждествява с безплодието на жената, което е твърде грешно и неправилно. Установено е, че при около 30-50 % от случаите с безплодие причината се крие в мъжа.

Според кабинетите по стерилитет всяка една двойка трябва да се разглежда като едно цяло и както мъжа, така и жената трябва да се подлагат на лечение (ако такова е необходимо), като зависими един от друг елементи.

При мъжкото безплодие е налице функционално или органично нарушение, засягащо половата функция на мъжа.

Съществуват множество причини при мъжа, които могат да доведат до стерилитет. Една от най-съществените причини за възникването на безплодие са различните нарушения, които засягат сперматогенезата. Патологичните нарушения могат да се дължат както на вродени, така и на придобити заболявания, екзогенни фактори и други.

Спермата представлява сложна биологична смес. Основно тя се състои от сперматозоиди и семенна течност. Семенната течност има алкална реакция и неутрализира киселата реакция на влагалищното съдържимо. Образуването на семенната течност се осъществява от семенните мехурчета, простатната жлеза, уретралните жлези и ампуларната част на семенните канали.

Оплодителната способност на спермата зависи не само от наличните сперматозоиди в нея, а и от необходимото съдържание на белтъци, ензими, микроелементи, аминокиселини и въглеводороди, които също имат огромно значение.

Едно от най-съществените изследвания, което ни дава информация на оплодителната способност на мъжа е изследването на еякулата. Добре е преди изследването да има петдневно въздържане от полови контакти. Изследват се основните параметри на спермата, които включват брой на сперматозоидите, подвижност на сперматозоидите, морфология на сперматозоидите, цвят на спермата, количество на спермата и много други.

Причините за мъжко безплодие са многобройни. Установяването на безплодие при мъжа невинаги е лесна задача и понякога могат да се срещнат значителни затруднения.

Безплодието при мъжа може да се дължи на нервно-психични фактори, заболявания на хипоталамо-хипофизарната система, заболявания, като варикоцеле, крипторхизъм и много други.

Нервно-психични фактори

Сравнително често срещана причина за безплодие са нервно-психични фактори. Психичният стрес, психичният шок, емоционалното пренапрежение могат да засегнат в различна степен мъжката оплодителна способност.

Под влияние на нервно-психичните фактори могат да се наблюдават сексуални нарушения, изразяващи се в намалено либидо, наличие на ерекционни смущения, липса на оргазъм, както и да доведат до нарушения в сперматогенезата.

 Хипогонадизъм

Първичен хипергонадотропен хипогонадизъм представлява състояние, което се характеризира с нарушения, засягащи мъжките гонади. Причините за това могат да бъдат вродени или придобити заболявания. Вродени заболявания, които могат да се причина за безплодие при мъжа, са хромозомни аномалии (синдром на Klinefelter), анорхидия, аплазия.

Придобити заболявания, които могат да доведат до стерилитет, са тежки възпалителни заболявания, тежки увреждания от екзогенни фактори, химиотерапия, лъчетерапия, алкохолна интоксикация и други.

Причините за вторичен хипогонадотропен хипогонадизъм се дължат на нарушения, засягащи хипоталамуса или хипофизата, при което се отделят по-малко гонадотропни хормони. Наблюдава се при синдром на Kallman, гонадотропна недостатъчност на FSH (фоликулостимулиращ хормон), неактивен LH (лутеинизиращ хормон).

Състоянието може да се наблюдава и при тумори, менингит, тежка бъбречна недостатъчност и други.

Варикоцеле

Варикоцелето представлява заболяване, което се характеризира с наличие на варикозно разширени венозни съдове на тестиса (plexus pampiniformis). Това разширение се наблюдава предимно вляво. Понякога може да се наблюдава вдясно или двустранно. Заболяването се характеризира с нарушение на сперматогенезата, при което се наблюдава намалена или липсваща оплодителна способност.

Причините при варикоцеле, които водят до засягането на сперматогенезата, са повишена локална температура, намаление на количеството на кислорода, поради което се развива тъканна хипоксия, рефлукс на кортикоидни хормони в лявата бъбречна вена. Клинично заболяването се характеризира с тежест и дискомфорт в скротума, болка в тестиса, която се засилва при физическо натоварване и полова възбуда.

При напредване на процеса болката става постоянна и много по-силна. При огледа на тестисите се установява значителна разлика и асиметрия, разширените съдове в зависимост от тежестта на заболяването могат да се опипат или виждат.

Крипторхизъм

Крипторхизмът представлява една от най-често срещаните вродени аномалии, която се характеризира със задръжка на тестиса на различни нива (коремната кухина, ингвиналния канал или в областта на туберкулум пубикум), при което той не се спуска в кожната торбичка зад пениса (скротум).

Първоначално мъжките полови жлези се намират и развиват в лумбалната област, откъдето през ембрионалния период се спускат през ингвиналния канал и достигат до скротума.

Когато това не се осъществи и тестиса се задържи в коремната кухина, той започва да изостава в развитието си поради по-високата температура в коремната кухина, отколкото тази в скротума. Налице е значително нарушение на сперматогенезата (стерилитет). В задържания тестис има повишен риск от развитието на туморен процес.

Лечението при крипторхизъм се осъществява посредством приложение на хормонална терапия (гонадотропни хормони), а при неуспех се преминава хирургично лечение.

Инфекциозни причини

Множество инфекциозни причини могат да увредят герминативния епител на тестиса и нарушат мъжката оплодителна способност.

От инфекциозните заболявания с най-съществено значение е паротитът (заушка). Заболяването се причинява от вирус, който се предава по въздушно-капков път и по-рядко по контактно-битов. Обикновено то протича доброкачествено със засягане на околоушните слюнчени жлези и общо токсични прояви. Понякога обаче заболяването може да протече по-тежко, като се засягат и други жлезисти органи, като мъжките полови жлези и панкреасът. Развива се тежък орхит с увреждане на сперматогенезата.

Гонореята представлява болест, предавана по полов път. Причинителят на заболяването е бактерията Neisseria Gonorrheae. Посредством проучвания е установено, че над 800 000 човека боледуват от гонорея всяка година. Острият гонококов орхит представлява друго инфекциозно заболяване, при което може да се наблюдава нарушение в сперматогенезата и стерилитет.

Имунни причини

Съществуват имунни причини, които могат да доведат до стерилитет. Установено е, че сперматозоидите могат да имат антигенен характер.

Съществува така нареченото имунологично безплодие. То се характеризира с изработването на антиспермани антитела (спермоимобилизиращи, спермаглутиниращи, спермоцитотоксични), които нарушават нормалната функция на сперматозоидите и водят до безплодие. Това състояние се среща значително по-рядко в сравнение с другите причини за безплодие.

Лъчетерапия и химиотерапия

Доказана е висока чувствителност на герминативния епител към радиация, поради което настъпва неговата деструкция. Мъжете, подложени на лъчетерапия и химиотерапия, имат по-висок риск за нарушение на тяхната оплодителна способност.

Под влияние на лъчетерапията и химиотерапия се засяга сперматогенезата, като степента на нарушаване зависи предимно от дозата и продължителността на терапията.

Токсични причини

Съществуват множество токсични причини, които могат да доведат до стерилитет. С най-голямо значение от токсичните причини е хроничната алкохолна интоксикация.

Хроничният алкохолизъм често се съчетава с чернодробни заболявания и се съпътства от полова слабост и атрофия на тестисите.

Причини от страна на епидидима и семеотводните канали

Понякога безплодието може да се дължи на причини от страна епидидима и семеотводните канали.

Посредством палпация тези структури могат да бъдат лесно изследвани. Известни са различни заболявания, които могат да засегнат епидидима и семеотводните канали. Те могат да бъдат вродени или придобити.

От вродените заболявания най-голямо значение има вродената липса на ductus defferens.

От придобитите заболявания най-голямо значение се отдава на инфекциите, които могат доведат до засягането на оплодителната способност в различна степен.

Причини от страна на простатата и семенните мехурчета

Стерилитет, дължащ се на причини от страна на простатата и семенните мехурчета, не се среща толкова често.

Обикновено възпалителните заболявания, които обхващат простатата и семенните мехурчета, водят до кратковременно или дълготрайно безплодие. Почти винаги тези заболявания са хронични и не са съпътствани от клинична симптоматика.

Хроничният простатит се наблюдава рядко като самостоятелно заболяване, много често, освен простатата, от процеса са засегнати и семенните мехурчета, епидидимът и уретрата. Препоръчва се при нарушения, засягащи сперматогенезата, да се извърши микробиологично изследване на простатния секрет и еякулата.

Висока температура

Установено е, че високата температура може да има увреждащо действие над сперматогенезата. Температурата в скротума е с 2,5°С по-ниска от тази на тялото.

Чрез проведени изследвания е доказано, че при висока температура е налице спиране на сперматогенезата, десквамация и дегенерация на герминативния епител. Предполага се, че носенето на дебели и тесни дрехи при висока температура на околната среда може да доведе до нарушения в сперматогенезата.

Идиопатични причини

При част от случаите с наличен стерилитет причината не може да се установи.

Идиопатичните причини се установяват в малка част от случаите. При тези мъже всички направени хормонални, микробиологични, серологични изследвания са нормални и липсват каквито и да е причини, които биха могли да бъдат свързани с безплодието.

Психологическо въздействие на безплодието

Безплодието се възприема като проблем в почти всички култури и общества и засяга около 10-15 % от двойките в репродуктивна възраст. Експерти смятат, че само около половината от всички случаи на безплодие имат физически произход, а останалите са необясними или резултат от психосоматични заболявания при жените. Но изследванията показват, че повечето случаи на безплодие може да се дължат на физиологична причина в мъжа или жената.

Но докато причините за безплодие са предимно физиологични, мъката и болката от това често се утежняват от физически и емоционални натоварвания при лечение на стерилитета. Проучване сред двойки, посещаващи клиника по репродуктивни проблеми, е установило, че за половината от жените и 15 % от мъжете безплодието е най-шокиращото и разстройващо преживяване в живота им. Друго изследване с жени, които попълват стандартен психологически въпросник, преди да се подложат на програма за намаляване на стреса, показва, че жените с безплодие чувстват толкова тревожност или депресия като тези с диагноза рак, хипертония или възстановяващи се от инфаркт.

Проведени са по-малко изследвания на мъжките реакции към безплодие, но те са склонни да съобщават, че изпитват по-малко стрес, отколкото жените. Въпреки това, едно проучване е установило, че реакциите на мъжете могат да зависят от това дали те или техните партньори са диагностицирани с безплодие. Когато проблемът се диагностицира в техните партньорки, мъжете не съобщават за стрес, за разлика от жените. Но когато мъжете научат, че те са тези, които имат проблем с фертилитета, те изпитват същите нива на ниско самочувствие, стигма и депресия, както жените с проблеми със забременяването.

Стресът при безплодие

Лица, които научават, че имат фертилни проблеми, често изпитват нормалните, но въпреки това стресови емоции, наподобяващи тези, които човек изпитва при тежка загуба - в този случай възможността за създаване на поколение. Характерните реакции включват шок, тъга, депресия, гняв и чувство на неудовлетвореност, както и загуба на самочувствие и самоувереност, и чувството за контрол над съдбата си.

Отношенията могат да пострадат - не само връзката с интимния партньор, но също така и взаимоотношенията с приятели и членове на семейството, които могат да причиняват непреднамерено болка чрез предлагане на добронамерени, но погрешни мнения и съвети. Двойките, които страдат от безплодие, могат да избягват социалното общуване с приятели, които са бременни, и семейства, които имат деца. Те могат да се борят със свързаната с тревожността сексуална дисфункция и други семейни конфликти.

Съществуват много начини за лечение на безплодие. Около 85 % до 90 % от пациентите се третират с конвенционални методи, включително съвет за времето на полов акт, лекарствена терапия за насърчаване на овулация или предотвратяване на спонтанен аборт и операция на репродуктивните органи. Само около 3 % от пациентите се възползват от по-напреднала асистирана репродуктивна технология, като ин витро оплождане (IVF). Въпреки че медицинските интервенции предлагат така необходимата помощ и надежда, проучвания показват, че те също могат да изострят стреса, тревожността, депресията и мъката, които пациентите вече изпитват от самото безплодие.

Лекарствата и хормоните, използвани при лечение на безплодието, могат да предизвикат различни психологически странични ефекти, като например безпокойство, смущения на съня, промени в настроението и раздразнителност, депресия, мания. Възможно е да е трудно на пациентите и клиницистите да различат кои реакции са психологически и кои са причинени от лекарства - идентифициране на причините е от съществено значение за определяне на следващите стъпки.

Финансовите притеснения също не са за подценяване. Разходите за лечението на безплодието са значителни. Това създава допълнително психическо напрежение и тревожност.

Терапии, които могат да помогнат

Нормално е двойката с фертилни проблеми да изпитва голямо разнообразие от емоции в процеса на провеждане на лечение за безплодие. Много от пациентите намират начин да се справят сами или търсят подкрепа от приятели, семейство или една от многото групи за подкрепа при безплодие. Но други се нуждаят от допълнителна помощ.

Ако партньорите изпитват някои от следните симптоми за продължителен период от време, може да бъде от голяма полза за тях да се консултират със специалист по психично здраве. Симптомите включват:

Загуба на интерес към обичайните дейности
Депресия, която не изчезва
Обтегнати отношения (с интимния партньор, семейство, приятели или колеги)
Затруднение за мисли, насочени другаде, освен към безплодието
Високи нива на тревожност
Намалена способност за съсредоточаване върху завършване на задачи
Затруднена концентрация
Промени в моделите на съня (трудно заспиване или продължаване на съня, ранно сутрешно събуждане, сън повече от обичайното)
Промяна в апетита или теглото (увеличаване или намаляване)
Увеличената употреба на лекарства или алкохол
Мисли за смърт или самоубийство
Социална изолация
Персистиращи чувства на песимизъм, вина или безполезност
Персистиращо чувство на огорчение или гняв
В идеалния случай, консултиране със специалист трябва да започне, преди пациентите да започнат лечение на стерилитет, тъй като някои проучвания - макар и не всички - предполагат, че преодоляването на психологически фактори, като депресия, тревожност, стрес, може да помогне за увеличаване на шансовете за раждане на дете.

Клиницистите, работещи с пациенти с безплодие, могат да предоставят информация за справяне с умората, намаляване на стреса и тревожността, подобряване на комуникацията с други хора.

Специфични видове терапия могат също да бъдат полезни. Например, изследвания са доказали, че междуличностната терапия и когнитивната поведенческа терапия могат да предоставят утеха на пациенти с фертилни проблеми, страдащи от лека до умерена депресия. Проучвания са показали, че психотерапията може да бъде полезна при безпокойство или депресия.

Като се има предвид, че безплодието и лечението му често водят до значителен стрес, експертите препоръчват различни техники за релаксация. Например, медитация, дълбоко дишане, управляеми образи и йога против стрес.

Антидепресанти и анксиолитици са полезни, когато симптомите са умерени до тежки.

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото