Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Гъбите са аеробни организми, които са в отделно царство с шест отделни класа.

Гъбичките растат на или в органична среда. Гъбичките образуват колонии и се размножават, както полово, така и безполово.

За разлика от растенията гъбичките не произвеждат хлорофил, така че за да живеят имат нужда от други живи организми - те са хетеротрофи (heterotrophs).

Повечето видове гъби са сапротрофни организми, защото разлагат мъртвата материя. Ето защо гъбите имат много важно място във всяка една екосистема. Гъбите могат да разграждат различни органични вещества, могат да разграждат дори и лигнин, който по принцип е много трудно разградим.

Някои гъбички живеят в мутуализъм, което е вид симбиоза, при която и двата вида имат полза от взаимоотношението си и тяхното съществуване зависи от това.

Друга голяма част от гъбите са паразити, защото получават хранителни вещества от живи организми.

Гъбите имат извънклетъчно храносмилане - отделят ензими, след което усвояват чрез абсорбиране произведените хранителни вещества.

Гъбичките съхраняват храната си под формата на гликоген подобно на животните. За разлика от тях растенията и зелените водорасли съхраняване на храната си като нишесте.

Гъбичките имат клетъчна стена изградена от хитин. Основният компонент на клетъчната мембрана на гъбичките са ергостерол и зимостерол, за разлика от холестерола при клетките на бозайниците. Тази разлика е в основата на създаването на много лекарства за лечение на инфекцията от гъбички. Гъбичките биха могли да живеят и като отделни клетки, но по-често са на общества (колонии), в които различните клетки имат различни функции.

Гъбичките могат да се разделят на няколко групи:

Дерматофити
Дрожди
Плесени
От медицинска гледна точка гъбичките са много важни, защото могат да доведат до различни инфекции при хората и при животните.

Повечето от тези инфекции са с много изразено засягане на кожата и космите. Освен това гъбичките имат много важна роля в протичането на някои заболявания, като себореен дерматит.

Гъбичките могат да доведат и до алергия, особено спорите на някои плесени. В някои случаи гъбичките произвеждат токсини, какъвто е афлатоксина на Aspergillus flavus, който прави храната опасна за консумация. Гъбичките могат да отделят халюциногенни вещества и дори отрови.

Гъбичките имат съществена роля в съвременния живот в производството на много човешки блага като антибиотиците, хлебопекарството и производството на бира.

Гъбите са неизменна част от нормалната екосистема.

Най-често срещани гъбички

Царството на гъбичките се дели на 6 отделни класа. Последният 6-ти клас обединява несъвършените гъби (Fungi imperfecti) с три раздела, към които се отнасят повечето патогенни за животните и хората видове. Тези три вида гъбички са дерматофити, дрожди и плесени.

Гъбичните заболявания по кожата в зависимост от причинителя и протичането се делят на:

Кератомикози - повърхностни микози
Дерматомикози - гъбична инфекция причинена от дерматофити
Кандидоза - инфекция причинена от кандида
Дълбоки и системни микози.
Повърхностната кератомикоза се причинява от Malassezia furfur (Pityrosporum ovale), която представлява диморфна гъба, класифицирана към дрождите. Този микроорганизъм се среща нормално по кожата, но при някои условия става патологичен и може да доведе до оплаквания и поява на различни кожни обриви.

Дерматомикозите се причиняват от три основни рода дерматофити:

Trichophyton
Microsporum
Epidermophyton
Дерматофитите по произход могат да бъдат антропофилни, зоофилни и геофилни.

Антропофилните дерматофити паразитират само върху хората и предаването на заразата става от човек на човек при директен или индиректен контакт. Антропофилните видове обикновено причиняват по-леко изразена по тежест инфекция, но за сметка на това са възможни по-често настъпващи инфекции.

Зоофилните дерматофити паразитират обикновено върху животни, но могат да попаднат и върху хората при контакт с различни животни - кучета, котки, крави, телета. Зоофилните видове причиняват по-тежко протичаща инфекция, но това позволява да се изгради по-трайна защита.

Геофилните дерматофити се срещат в почвата и от там попадат върху хората и животните. Развитието на дерматомикозата зависи от мястото, където ще настъпи инфекцията, от вида на причинителя и наличието на други фактори като повишена влажност на кожата, заболявания като диабет, нарушена имунна реактивност.

Най-често срещаните дерматофитни инфекции водят до гъбички на главата (на окосмената и на неокосмената част), гъбички по тялото, гъбички в интимните части, гъбички на ръцете, гъбички на ходилата, гъбички на ноктите.

Кандидозата се причинява от дрождевите видове на рода Candida. Съществуват над 81 вида кандиди, които могат да причинят инфекция на лигавиците, кожата, ноктите, вътрешните органи.

Дълбоките микози се причиняват от различни видове, които се срещат в определени географски райони и попадат в човека от околната среда - почвата, обикновено на места, където има травма. Системните микози се характеризират с преминаване на гъбичките от мястото, където са навлезли и разпространяването им в организма.

За да се докаже инфекция с гъбички, могат да се направят различни изследвания:

 Преглед за гъбички от специалист

Първото, което се прави, за да се диагностицира гъбична инфекция е преглед. Гъбичната инфекция би могла да се диагностицира от опитен специалист дори и само по начина, по който изглежда.

Характерна особеност на кожната гъбична инфекция е наличието на бавно растяща в периферията плака. Тази плака е зачервена и се залющва, като зачервяването и залющването са по-изразени в периферията.

Ако гъбичната инфекция ангажира област, в която има косми те може да са начупени или дори напълно да отсъстват.

При инфекция на ноктите промените може да са различни и включват промяна в нормалния вид на нокътната плочка.

При клинично съмнение за гъбична инфекция могат да се направят различни изследвания за потвърждаване или изключване.

Изследване за гъбички с лампата на Wood

Лампата на Wood е метод на изследване, при който се използва ултравиолетова светлина с дължина на вълната 365 nm. Тази светлина се насочва към повърхността на кожата.

С помощта на лампата на Wood могат да бъдат диагностицирани гъбични инфекции причинени от някои видове, които предизвикват специфично светене.

Различното флуоресцентно светене може да се асоциира с различни причинители:

Златисто жълто при разноцветен лишей (Tinea Versicolor);
Бледо зелено-жълто при фавус (Trichophyton Schoenleini);
Светло жълто-зелено при гъбична инфекция причинена от видовете Microsporum Audouini или Microsporum Canis.
 

Прочетете подробна информация за метода на провеждане на изследването с лампата на Wood:

Изследване с лампа на Wood
 Изследване за гъбички на нативен препарат под микроскоп

Най-често използваният метод за диагностика на гъбичните инфекции е изследването под микроскоп на нативен препарат.

Нативен препарат може да се получи, като се остържат внимателно със скалпел люспички от кожата. Нативен препарат може да се изследва и от косъм или от остърган материал от нокът.

За да се изследва нативния препарат под микроскоп, полученият материал се поставя на предметно стъкло и се накапва 15-20% разтвор на калиева основа. Целта на калиевата основа е да се разтвори кератина на роговите клетки и да останат хифите на гъбичките. За по-лесно разграничаване на гъбичките би могло да се направи и допълнително оцветяване.

След като се направи нативния препарат е необходимо да престои половин до един час на влажно и топло място и едва след това се изследва под микроскоп.

Различните видове гъбички изглеждат по различен начин.

 Изследване на култура за гъбички

Изследването на култура за гъбички дава възможност за точно идентифициране на причинителя.

За да се направи култура е необходимо да се вземе материал за изследване. Може да се използват изтичащ секрет, косъм, изстъргани рогови клетки (люспички) от кожа или нокът.

Взетия материал за изследване се "посява" в специални хранителни среди, след което се съхраняват при определени условия за различно дълъг период.

Най-често се използва хранителната среда на Сабуро (Sabouraud). Към хранителната среда се добавят антибиотици, за да се потисне растежа на бактериите. Има и други хранителни среди, които се използват по-рядко от средата на Сабуро. Биха могли да се добавят и цветни индикатори към среда, в която се култивират гъбички и ако има растеж на гъбички настъпва промяна в цвета на тази среда.

След като се направи посявката в хранителна среда културата се съхранява при различни условия. За да се поддържа необходимата температура съществуват инкубатори, но въпреки това е възможно в някои случаи хранителните среди при търсена на инфекция с гъбички да се съхраняват на стайна температура. При дрождите е необходима по-висока температура за култивиране и специална лаборатория за осигуряване на необходимите параметри.

Дерматофитите растат за около 3 седмици при температура от 25 °C.

За изолиране на Malassezia furfur е необходима специална среда съдържаща млечно или маслиново масло и култивирането трябва да бъде поне 2 седмици при температура от 34 °C.

Кандидата при температура от 37 °C на среда от човешки серум може да расте за няколко часа.

Определянето на точния причинител, след като мине необходимото време за растеж на гъбичките на хранителната среда може да стане по външния вид на колониите - цвят, повърхност, ръбове, дълбочина и чрез допълнителни микроскопски и серологични изследвания.

При изследването на култура за гъбички и изолирането на причинител може да се изследва и чувствителността към различните противогъбични препарати.

Най-голям проблем при вземането на материал за култура за гъбички е замърсяването с бактерии или приложение на локално или системно лечение. Възможно е използването дори на средства закупени без рецепта да доведе до фалшиво отрицателни резултати, защото тези средства спират растежа на гъбичките.

 

Прочетете подробна информация за метода на провеждане на микробиологично изследване, култура и чувствителност:

Микробиологично изследване от кожа или рана
Кожна култура и чувствителност
Изследване за гъбички на хистологичен материал

С помощта на кожна биопсия може да се вземе малко парче от кожа, на което да се направи хистологично изследване за гъбички.

Получените с помощта на биопсия кожни проби се оцветяват с различни багрила, за да могат да се докажат различните видове гъбички.

Най-често използваните оцветявания са по Грам, по Гомори, ПАС.

 

Прочетете подробна информация за метода на провеждане на изследването биопсия от кожа:

Кожна биопсия

Гъбички на ръцете

Гъбичната инфекция на ръцете, наречена tinea manuum, е причинена от дерматофити, вид гъбички. Инфекцията най-често е повърхностна и ограничена до външните слоеве на кожата, което е типично за дерматофитните инфекции. При животновъди и зоофилни причинители инфекцията може да е по-дълбока и да доведе до гнойна секреция.

Гъбичките на ръцете са много по-рядко състояние в сравнение с други гъбични инфекции на крайниците, като гъбички на краката и гъбички на ноктите.

Как се появяват гъбичките на ръцете?

Дерматофитите са вид гъбички, които са склонни да причиняват повърхностни инфекции на най-външните слоеве на кожата. Те освобождават специализирани ензими, наречени кератинази, които могат да разграждат кератина, като по този начин позволяват на гъбичките да се "настанят" на кожата.

Гъбичките започват да растат с течение на времето. Тези гъбички могат да се предават:

от човек на човек
от животни към хора или
от почвата към хората.
Един от най-често срещаните начини, чрез който гъбичките на ръцете се появяват, е контакт с дерматофитна инфекция на друго място на тялото, като краката и слабините. Постоянното разчесване на обрива върху тези области прехвърля гъбичките на ръката.

Причинители на гъбички на ръцете

Съществуват различни видове дерматофити, които могат да причинят гъбичната инфекция на ръката.

Най-често заразяването се случва от човек на човек (антропофилни гъбички) и става чрез предаване на:

Trichophyton rubrum - най-честата причина за гъбични инфекции при хората
Trichophyton interdigitale
Epidermophyton floccosum
Други видове гъбички могат да се предават на ръцете чрез контакт с животни (зоофилни гъбички) или предмети, замърсени с почва (геофилни гъбички):

Microsporum canis - от кучета или котки
Trichophyton verrucosum - от едър рогат добитък
Trichophyton erinacei - от таралеж
Microsporum gypseum - от почвата
Друг вид гъбичка, която засяга ръцете, е геофилна плесен, която причинява tinea nigra. Този вид гъбична инфекция може да засегне и стъпалата и причинява кафяви до черни петна по дланите и стъпалата. Tinea nigra се причинява от различни видове гъбички от тези, посочени по-горе, и поради разликата в клиничната манифестация обикновено не може да се сгреши с tinea manuum.

Рискови фактори за поява на гъбички на ръцете

Гъбичките на ръцете могат да се появят при всеки човек, но много по-вероятно е да се появят при хора със следните рискови фактори:

Контакт със съществуваща дерматофитна инфекция някъде другаде по тялото
Близък контакт с човек с кожна гъбична инфекция
Обилно изпотяване (хиперхидроза) или други кожни заболявания
Постоянен контакт с домашни любимци - най-вероятната причина при деца
Работници във ферма, които се занимават с едър рогат добитък или обработват почва
Градинари, които се заразяват поради редовен контакт с почвата, и други работници, използващи предмети и инструменти, замърсени с почва
Клинична картина на гъбички на ръцете

Гъбичките на ръцете (tinea manuum) се представя със сърбящ обрив на ръката, включващ дори пръстите. Гъбички на ноктите се означават като tinea unguium.

Характеристиките на клиничната картина на обрива вследствие наличието на гъбички на ръцете включват:

Суха, лющеща се кожа
Червени навдигнати граници с излекуване в центъра и създаване на пръстеноподобен външен вид
Малки мехурчета, които могат да секретират и са локализирани върху страничните повърхности на пръстите и дланта
Усещане за сърбеж и изгаряне с различна интензивност
Промяна на цвета на кожата
Tinea manuum може да се прояви подобно на много други кожни заболявания, които засягат ръцете, включително алергичен и дразнещ контактен дерматит, псориазис, дисхидротичен дерматит. В някои случаи гъбичната инфекция може да се появи вторично в резултат на тези състояния, тъй като заболялата кожа става податлива към инфекции. Следователно клиничната картина може да не бъде типична.

Как се диагностицират гъбичките на ръцете?

Диагнозата на гъбички на ръцете се поставя чрез преглед въз основа на клиничната картина. Необходимо е другите кожни заболявания с подобен външен вид да бъдат изключени. Допълнителните диагностични изследвания са същите като при другите дерматофитни инфекции и могат да включват гъбични култури, нативен препарат с остъргани люспички и калиева основа или биопсия.

Прочетете още за методите на изследване:

Изследване при гъбички
Един от характерните клинични признаци, който е показателен за гъбичния произход на оплакванията по дланите е белегът "два крака - една ръка" (на английски “two feet – one hand”), при който двата крака и едната ръка са с подобни изменения. Засегната е доминантната, предимно дясна ръка.

Гъбичките на ръцете често се диагностицират погрешно поради подобния външен вид на:

дисхидротична екзема
псориазис
контактен дерматит
Лечение на гъбички на ръцете

Противогъбичната терапия може да премахне изцяло гъбичките в рамките на 4-6 седмици. Лечението на гъбичките на ръцете може да включва използването както на орални, така и на локални антимикотици.

Придружаващите предразполагащи състояния, като дерматит и палмарна хиперхидроза (потни длани), също трябва да бъдат лекувани ефективно. Ръката е най-активният придатък на тялото и е в постоянен контакт с хора, животни и замърсени предмети, което улеснява досега с различни инфекции. Без лечение на подлежащото заболяване гъбичките на ръцете могат да се повторят.

Гъбички на краката

Гъбичките на краката са една от най-често срещаните инфекции с гъбички. Много често освен гъбички на краката, човек има едновременно и гъбички по ноктите или гъбички в ингвиналните гънки.

Проучванията показват, че до 70% от миньорите страдат от гъбички на краката.

Заболяването е много разпространено и сред атлетите и военнослужещите.

Какво представляват гъбичките на краката?
Гъбичките по краката могат да протичат по различен начин. Те могат да бъдат толкова различни помежду си като протичане, че трудно се отнасят към едно и също заболяване.

Съществуват три основни клинични форми на гъбички на краката:

Интертригинозна форма - гъбички между пръстите на краката.

Гъбичките между пръстите на краката могат да засегнат единия или двата крака. Най-често се засягат участъците между 3-ти и 4-ти пръст и между 4-ти и 5-ти пръст. Това се дължи на факта, че тези пръсти са по-плътно разположение един до друг.

При раздалечаване на пръстите един от друг, това, което се вижда е, че кожата е сивкаво-бяла и има фисури - цепнатинки.

Възможно е промените по кожата да изглеждат и по друг начин - да има зачервяване и залющване.

Характерен симптом при тази форма е сърбежът, особено, ако има затопляне и изпотяване.

След ангажиране на междупръстията от гъбички би могло инфекцията да се пренесе по съседство по горната и долната част на ходилото.

Еритемо-сквамозна (хиперкератотична) форма - залющване по кожата на краката.
Тази форма се нарича още и мокасинов тип микоза на краката.

Хиперкератотичната форма на гъбички на краката често е съпроводена едновременно с гъбички и по ноктите.

Еритемо-сквамозната форма на гъбички на краката се характеризира със зачервяване и изразено залющване на кожата на краката. Засягат се предимно участъци, където има бразди и петите.

Дисхидротична форма - с мехурчета по кожата.
При дисхидротичната форма се появяват мехурчета, които са изпълнени с течност. Първоначално течността е прозрачна, а в последствие става и по-мътна.

След като се разкъсат мехурчетата остават ерозии, фисури, зачервяване и залющване на тяхното място.

Въпреки разграничението на трите форми не рядко гъбичките на краката протичат с белези не само на една от формите.

 Кои могат да са причинители на гъбичките на краката?

Гъбичките на краката се причиняват основно от Trichophyton rubrum, Trichophyton mentagrofites var. interdigitale и Epidermophyton floccosum. Тези микроорганизми спадат към групата на дерматофитите и всички те са антропофилни, т.е. заразата се предава от човек на човек.

В някои случаи в зависимост от вида на причинителя има различни прояви на заболяването.

Най-често дисхидротичната форма на гъбички на краката се причинява от Trichophyton mentagrofites var. interdigitale.

Хиперкератотичната форма на гъбички на краката най-често се причинява от Trichophyton rubrum.

 Кои фактори могат да доведат до поява на гъбички на краката?

През летните сезони гъбичките по краката има склонност към изостряне и / или повторна поява.

Повишената влажност също е предпоставка за поява на гъбички на краката.

Други рискови фактори могат да бъдат:

напредване на възрастта;
хиперхидроза;
намалена хигиена;
акроцианоза;
повишена влажност на обувките.
Как се поставя диагноза гъбички на краката?

 

 

Диагнозата при гъбички на краката не се поставя трудно. Това би могло да стане дори и само с преглед.

За по-точно диагностициране се прави нативен препарат като се остържат люспички и се накапе калиева основа.

Правят се и посявки на хранителна среда - най-често хранителна среда на Sabouraud. С помощта на посявките може да се определи точния причинител и да се изследва неговата чувствителност.


Заразни ли са гъбичките на краката?

Гъбичките на краката са заразни!

Веднъж след като се зарази човек за дълъг период от време носи, гъбичката, с която е заразен.

В продължение на месеци спорите на дерматофитите биха да преживеят на различни места:

в обувки;
на килими;
в термални бани;
в басейни;
помещения с общи шкафчета.

Какви могат да бъдат усложненията при гъбички на краката?

Гъбичките на краката много често рецидивират, защото човек носи гъбичката за много дълъг период от време.

Обикновено появата на рецидив след лечение е доста често срещано явление.

Не рядко гъбичките на краката могат да прогресират и да обхванат по-голям участък.

Възможно е да настъпи и вторично инфектиране с бактерии. Едно от най-честите по-сериозни усложнения при гъбички на краката е рискът от поява на еризипел - червен вятър. Причина за това е наличието на нарушаване на нормалната повърхност на кожата, което служи като входна врата за инфекцията.

Как се лекуват гъбичките на краката?

Гъбичките на краката обикновено се лекуват с локални средства. При неповлияване с локалните средства се назначава лечение през устата. За лечение на гъбички на краката се използват противогъбичкови средства.

Локалните средства, които се използват за лечение на гъбичките на краката, трябва да са съобразени с различните прояви на гъбична инфекция. Всяка една от формите има различен терапевтичен подход.

Лечението през устата се прилага при неповлияване само с локални препарати или ако има ангажиране на по-големи области и / или на ноктите.

При хора с нарушен имунитет, диабет или поява на усложнение също могат да се приложат лекарства през устата.

Избора на системното лечение трябва да бъде съобразено с вида на причинителя и чувствителността му към различните средства.

Лекарствата за лечение на гъбички, които се приемат през устата, често имат различни странични ефекти или имат увреждащо действие на някои органи и системи. Поради тази причина в някои случаи преди започване на такова лечение е необходимо да се направят допълнителни изследвания.

 Как се прави профилактика против гъбички на краката?

За да се предпазите от поява на гъбичките на краката е много важна профилактиката.

Необходимо да използвате индивидуални обувки и чехли.

В помещения за обща употреба – хотели, басейни трябва да се използват приспособления за еднократна употреба.

Необходимо е да поддържате кожата на краката суха, особено в областта на междупръстията.

Ако страдате от хиперхидроза - повишена влажност и изпотяване на кожата на краката, чорапите трябва да се сменят често и краката винаги да бъдат сухи.

Гъбички на ноктите

Гъбичките на ноктите се наричат още онихомикоза. Заболяването засяга нокътната плочка на един, няколко или всички нокти на ръцете и краката.

Гъбичките на ноктите са около 30% от всички инфекции с дерматофити (един от основните видове гъбички) и около 18-40% от всички гъбични заболявания.

Какво представляват гъбичките на ноктите?

Първоначално, преди да се появят гъбичките по ноктите има гъбички на кожата на краката и / или ръцете. Ето защо при наличие на гъбички по кожата на ръцете и краката те трябва да се лекуват, за да не се засегнат ноктите.

От гъбички по-често са засегнати ноктите на краката. Ноктите на ръцете много често могат да бъдат засегнати едновременно с ноктите на краката. Ето защо, когато има гъбички на ноктите на ръцете задължително се направи преглед и на ноктите на краката. В някои случаи, макар и рядко може да са засегнати само ноктите на ръцете. Това се среща при някои професии като например при пекари, които имат предимно гъбички от кандида по ноктите на ръцете. Причина за това е работа при повишена влага и наличие на подходящи за развитие на кандида хранителни вещества.

Обикновено в началото е засегната само най-крайната част на нокътната плочка, като постепенно може да се засегне и нокътния матрикс - участъка от, който се произвежда нокътната плочка.

Гъбичките на ноктите могат да засегнат първоначално само един от ноктите, а в последствие да се ангажират и други нокти. Рядко биха могли да се засегнат едновременно всички нокти, както на краката, така и комбинация с тези на ръцете.

При наличие на гъбична инфекция на ноктите те могат да загубят блясък, потъмняват, стават белезникави или жълто-кафяв. Нокътната плочка е чуплива, а под нея се забелязва задебеляване.

Съществуват няколко различни форми на гъбички на ноктите:

 Дистална субунгвална онихомикоза


Най-често срещаната и най-разпространена форма на гъбички по ноктите е дисталната субунгвална онихомикоза. При тази форма гъбичките нападат нокътя от свободния ръб или страничните участъци и постепенно могат да засегнат нокътното легло и нокътния матрикс - участъка, от който се образува нокътя.

Първоначално при дисталната субунгвална онихомикоза е налице разрастване и удебеляване на крайната част на нокътната плочка. Може да настъпи разделяне между нокътната плочка и нокътното легло. Възможно е да има и промяна в цвета на нокътната плочка. При гъбична инфекция цвета на нокътната плочка обикновено е жълтеникав, а при бактериална инфекция цвета на нокътя е кафяв или зелен.

При дистална субунгвална онихомикоза в някои случаи има и деформация на нокътната плочка.

Проксимална субунгвална онихомикоза

 

Проксималната субунгвална онихомикоза е най-рядко срещаната форма на гъбички по ноктите. Причинява се от трихофитон (Trichophyton spp.). При тази форма гъбичната инфекция прониква от вътрешния (проксималния) край на нокътната плочка през проксималната нокътна гънка (епонихиума - малка "кожичка"). По този начин се уврежда матрикса на нокътя - участъка, който произвежда нокътната плочка.

Първоначално вътрешната част на нокътната плочка е бяла и ронлива, а в последствие може да отпадне цялата нокътна плочка. След това растежа на нова нокътна плочка е затруднен, а освен това новата нокътна плочка е деформирана. Това се дължи на факта, че при тази форма винаги се уврежда нокътния матрикс.

 Бяла повърхностна онихомикоза

Бялата повърхностна онихомикоза засяга нокътните плочки на палците на краката. Причинява се обикновено от Trichophyton mentagrophytes var. interdigitale, както и от някои други трихофитони и по-рядко от плесени.

При бялата повърхностна онихомикоза по нокътната плочка се забелязват малки, дискретни, бели петънца, които са лесно ронливи. Под тези участъци нокътната плочка е непроменена. Белите петънца по нокътната плочка могат да конфлуират (се слеят) в по-големи лезии.

Дистрофична онихомикоза

 

 

Дистрофичната онихомикоза се характеризира с обширна деструкция на нокътните плочки. Нокътните плочки са задебелени, трошливи и с променен цвят.

Обикновено дистрофичната онихомикоза се среща при хронична мукокутана кандидоза и цялата нокътна плочка е засегната от дрождите от род Кандида. Най-честия причинител е Candida albicans и по-рядко Candida tropicalis и Candida parapsilosis. Дистрофичната онихомикоза се съчетава с кандидозна паронихия - зачервяване и подуване на меките тъкани около нокътя, възможно е да изтича и гной.

Дерматофитом

Дерматофитомата е една от редките форми на гъбички на ноктите. Характеризира се с наличие на ограничена колекция от плътно прилепнали хифи под нокътната плочка. Този участък е бял на цвят и може да бъде линеарен или окръглен. След отстраняване на нокътната плочка се открива плътна маса от гъбички.

Наличието на дерматофитом може да бъде причина за неуспешно повлияване след провеждане на лечение, защото лекарствата трудно могат да проникнат през образуваната колекция от гъбички.

Кои могат да са причинители на гъбичките на ноктите?

 

 

Гъбичките на ноктите се причиняват основно от дерматофити, като в най-голям процент това е Trichophyton rubrum.

Други често срещани причинители на гъбички на ноктите могат да са Trichophyton mentagrofites var. interdigitale и Epidermophyton floccosum.

В 99% от случаите гъбичките на ноктите се дължат на инфекция с дерматофити.

Освен дерматофити причина за гъбички на краката могат да са и други видове гъбички като дрожди: Candida albicans, Candida tropicalis, Hendersonula toruloidea, Scopulariopsis brevicaulis, Scytalidium hyalinum.

Инфекцията със Scopulariopsis brevicaulis води до промяна на цвета на нокътната плочка и тя става с цвят на канела.

Гъбична инфекция на ноктите причинена от Fusarium spp. предизвиква бяла повърхностна онихомикоза.

Инфекцията с Hendersonula toruloidea и Scytalidium hyalinum предизвиква гъбички на кожата на краката и/или ръцете (със залющване на кожата) и едновременно с това и гъбички на ноктите.

Причинители на гъбички на ноктите могат да са и плесени като Onychocola canadenis, макар че в повечето случаи се касае за контаминация - вторично замърсяване.

Кои фактори могат да доведат до поява на гъбички на ноктите?

За да се зарази човек с гъбички на ноктите, обикновено е необходимо да има наличие на някои предразполагащи фактори. Такива предразполагащи фактори за поява на гъбички по ноктите могат да бъдат:

нарушена циркулация на кръвта
невропатии
имунни заболявания
захарен диабет
работа в повишена влажност
 Как се поставя диагноза гъбички на ноктите?

Поставянето на диагноза при гъбички на ноктите започва с преглед. При съмнение за гъбички на ноктите на ръцете задължително трябва да се прегледат и краката, защото в този случай почти задължително са засегнати и ноктите на краката, макар че има и малки изключения.

За по-точно диагностициране се прави нативен препарат като се остърже материал от нокът и се накапе калиева основа. Преди да се наблюдава под микроскоп при изследването на материал от нокът е необходимо да се изчака малко по-дълго време, за да се размекнат роговите клетки.

Правят се и посявки на хранителна среда - най-често хранителна среда на Sabouraud. С помощта на посявките може да се определи точния причинител и да се изследва неговата чувствителност.

Прочетете повече за различните методи на изследване в рубриката:

 

 

 Заразни ли са гъбичките на ноктите?

Гъбичките на краката се лекуват много трудно. След като се засегне една нокътна плочка могат да се засегнат и други нокътни плочки.

Гъбичките на краката се причиняват от антропофилни причинители и инфекцията се предава от човек на човек, така че гъбичките са заразно заболяване.

След като се излекува инфекцията от гъбички на краката винаги има риск да се заразите отново.

Спорите на гъбичките могат в продължение на месеци да преживеят на различни места:

килими
обувки
басейни
влажни помещения

 Какви могат да бъдат усложненията при гъбички на ноктите?

След като човек се зарази с гъбичките на ноктите ги носи за много дълъг период от време.

Много често гъбичната инфекция се разпространява и върху съседни нокътни плочки или могат да се засегнат и ноктите на ръцете.

При наличие на предразполагащи фактори след лечение гъбичките на ноктите могат да се появят отново.

При съчетание едновременно на гъбички на ноктите и гъбички по кожата е възможно е да настъпи и вторично инфектиране с бактерии. Едно от честите и сериозни усложнения е рискът от поява на червен вятър - еризипел.

Как се лекуват гъбичките на ноктите?

Лечението на гъбичките на ноктите е основно с противогъбични препарати, които се приемат през устата. Това лечение е продължително, като терапевтичния курс е по-дълъг при лечение на ноктите на краката.

Лечението на гъбичките на ноктите зависи от вида на причинителя и от неговата чувствителност. Всеки един от различните видове гъбички е чувствителен на различни средства, затова преди да се започне лечение през устата е необходимо да се направят изследвания, да се определи точни причинител и неговата чувствителност към различните противогъбични средства.

В редки случаи се прилага и локално лечение под формата на терапевтични лакове за нокти. Обикновено локалното лечение се предпочита в тези случаи, в които не могат да се приложи системно лечение, поради наличие на други заболявания.

Гъбичките на ноктите се лекуват по-трудно и по-продължително от гъбичките на кожата.

Как се прави профилактика против гъбички на ноктите?

При установяване на инфекция на кожата на ръцете или краката трябва да се предприеме лечение, защото рискът да се развият и гъбички на ноктите е много висок.

В случаите, когато човек страда от други заболявания като диабет, промени с кръвообращението, автоимунни заболявания, е необходимо тези заболявания да са с добър контрол, защото това намалява риска от гъбична инфекция на ноктите.

Профилактиката, която се спазва при гъбички на краката, е добре да се спазва и при гъбички на ноктите. Необходимо е да използвате индивидуални обувки и чехли, да поддържате кожата на краката суха, особено в областта на междупръстията. Ако страдате от хиперхидроза - повишена влажност и изпотяване на кожата на краката, чорапите трябва да се сменят често и краката винаги да бъдат сухи.

При наличие на висок професионален риск е необходимо да използвате подходящи ръкавици или други предпазни продукти.

Гъбички в ушите

Отомикозата представлява повърхностна гъбична инфекция на външния ушен канал. По-често се развива в тропическите страни. Инфекцията може да бъде субакутна или остра и се характеризира със слаба секреция, възпаление, сърбеж, лющене и значителен дискомфорт.

Честота на отомикозата

Честотата на отомикозата не е известна, но тя се среща по-често в горещ климат и при хора, практикуващи водни спортове. Около 1 на всеки 8 случаи на отити на средното ухо инфекцията е гъбична по произход. 90 % от гъбичните инфекции са причинени от видове Aspergillus. Честотата на отомикозата е по-висока в областите с горещ климат - тропическите и субтропическите страни. Отомикозата достига пик през летните месеци.

Фактори, които предразполагат към външен отит, включват липса на ушна кал, висока влажност на въздуха, повишена температура и локална травма - обикновено от употребата на памучни тампони или слухови апарати. Ушната кал има pH от 4 до 5 и така потиска както бактериалния, така и гъбичния растеж. Водни спортове, включително плуване и каране на сърф, са особено свързани с отомикозата, тъй като многократното излагане на вода води до отстраняване на ушната кал и изсушаване на външния слухов канал. Възможно е пациент с отомикоза да има анамнеза за предишни инвазивни процедури на ухото. Екземата е друг предразполагащ фактор.

Причинители на гъбична инфекция на ухото

Повечето гъбични инфекции на ухото са причинени от Aspergillus niger и Candida albicans. Отомикоза в по-редки случаи може да предизвикат гъбички от видове Actinomyces, Phycomycetes и Rhizopus.

Повечето от тези гъбични видове съществуват в околната среда около нас и могат да влязат лесно в контакт с хора, но не всеки бива засегнат от гъбична инфекция. Хората, които са по-податливи на инфекции, особено индивиди със слаба имунна система или пациенти, страдащи от захарен диабет, могат лесно да развият отомикоза.

Симптоми при отомикоза

Характерната клинична картина на отомикозата се манифестира с възпаление, сърбеж, лющене и значителен дискомфорт. Микозата води до повърхностна епителна ексфолиация. Сърбежът е по-силно изразен, отколкото при други видове ушни инфекции. Първоначално проявата на отомикозата е подобна на тази при бактериален външен отит.

Симптомите на гъбички в ушите включват:

Болка
Зачервяване на външния ушен канал
Сърбеж
Подуване
Гъст и черен, бял или жълт секрет от ухото
Увреден слух в засегнатото ухо
Усещане за пълнота или запушване на ухото
Стесняване на външния слухов канал
 

Повече информация може да прочетете тук:

Зачервяване на ухото
Увреждане (нарушение) на слуха
Болезнено ухо
Подуване на ухото
Сърбеж в ухото
Секрети, изтичащи от ухото
Усещане за пълнота в ухото

Диагноза на гъбички в ушите

Диагнозата на гъбична инфекция на ухото се поставя на базата на оплакванията на пациента, отоскопията и микробиологично изследване.

Лечение на отомикозата

Първата стъпка в лечението на отомикозата е почистване на засегнатото ухо, колкото е възможно, за да се отстранят гъбичките. След правилно почистване на ухото се прилагат капки за уши, които съдържат противогъбични средства, като кетоконазол, еконазол или клотримазол. Оралните противогъбични средства се използват само при тежки случаи.

Кандидоза
Най-честата гъбична инфекция при хората, причинена от дрожди, е тази от кандида. Другите дрожди, които причиняват често повърхностна гъбична инфекция, са Malassezia furfur / Pityrosporum ovale.

Кандидозата е известна още като млечница или соор. Кандидозата засяга области, които са с повишена влажност или са под оклузия.

Счита се, че почти всеки човек в живота си е имал поне един епизод на инфекция с Кандида.

Коя гъбичка причинява кандидозата?

Гъбичката, която причинява кандидоза, е от род Candida (Кандида). Най-честият причинител за кандидоза е Candida albicans (Кандида албиканс).

Интересен е фактът, че Candida albicans (Кандида албиканс) може да бъде част от нормалната флора в устната кухина или гастроинтестиналния тракт - различни части на храносмилателната система, както и в областта на естествени отвори. Поради тази причина нерядко е трудно да се определи дали се касае за отклонение от нормата.

За да се докаже, че се наличието на Кандида албиканс е патология може да се използват различни методи и белези:

вида на клиничната картина;
откриването на кандида албиканс на места, но които не се среща нормално;
откриване на кандида различна от кандида албиканс;
преминаването на Кандида албиканс в псевдомицеларна форма;
количествено измерване на Кандида албиканс;
откриване на кандида албиканс в кръвта.
Гъбички от род кандида, които могат да са отговорни за инфекция с кандида могат да бъдат са Candida krusei, Candida tropicalis, Candida pseudotropicalis, Candida dubliniensis.

Други по-рядко срешани видове от род Кандида са: C. ascalaphidarum, C. amphixiae, C. antarctica, C. argentea, C. atlantica, C. atmosphaerica, C. blattae, C. carpophila, C. carvajalis, C. cerambycidarum, C. chauliodes, C. corydali, C. dosseyi, C. ergatensis, C. fructus, C. glabrata, C. fermentati, C. guilliermondii, C. haemulonii, C. insectamens, C. insectorum, C. intermedia, C. jeffresii, C. kefyr, C. lusitaniae, C. lyxosophila, C. maltosa, C. marina, C. membranifaciens, C. milleri, C. oleophila, C. oregonensis, C. parapsilosis, C. quercitrusa, C. rugosa, C. sake, C. shehatea, C. temnochilae, C. tenuis,C. theae, C. tsuchiyae, C. sinolaborantium, C. sojae, C. subhashii, C. viswanathii, C. utilis.

Как се доказва кандидоза?

Поставянето на диагноза кандидоза започва с прегледа при лекар. Този преглед е много важен, защото трябва първо да се оцени клиничната картина на фона на оплакванията.

По време на прегледа се вземат необходимите изследвания в зависимост от това коя е засегнатата област.

Изследванията за кандида включват изследване на нативен препарат, посявка в специална хранителна среда и култивиране.

На нативният препарат, който се гледа под микроскоп, могат да се видят псевдохифите и дрожевидните клетки на различните видове кандида.

При посявка върху среда на Сабуро и при култивиране при 37 °C колонии на Кандида могат да се развият за няколко дни - 24-48 часа. Оценява се външния вид на колониите - цвят, морфология, а след това се правят оцветявания и препаратите се гледат под микроскоп.

Може да се направят и посявки, освен на среда на Сабуро и на оризов агар.

Разграничаването на различните видове Кандида албиканс може да се направи чрез серотипизиране.

Хистологично изследване при наличие на Candida albicans може да бъде оцветено по Грам. Хистологично изследване се прави много рядко и най-вече при съмнение за диагнозата.

 

Прочетете повече за различните методи на изследване в рубриката:

Какви изследвания се правят при съмнение за гъбички?

Кои фактори могат да доведат до кандидоза?

Кандидозата се счита за болест на болните хора, т.е. тези които са с променен имунитет, с имуносупресия или с наличие на различни придружаващи заболявания.

Кандидозата се среща предимно в случаите, в които се създава предпоставка за повишена влажност, а именно при затлъстяване, залежаване на легло, под пелините при бебета, на места на недобре прикрепени изкуствени челюсти.

Други рискови фактори за кандидоза са приемът на някои медикаменти - орални контрацептиви (противозачатъчни), системни антибиотици, кортикостероиди, или при някои състояния и заболявания - по време на бременност, при захарен диабет, атопичен дерматит, СПИН.

Какви видове кандидоза съществуват?

Инфекцията с кандида може да засегне различни области и в зависимост от това протича по различен начин:

Кандидоза на устната кухина - орофарингеална кандидоза
Кандидоза по гениталиите при мъже и жени
Кандидоза между пръстите и в гънките - интердигитална кадидоза, кандидозно интертриго
Кандидоза под пелените - дайпер кандидоза
Кандидоза на нокътните гънки и нокътното легло - кандидозна паронихия
Кандидоза на космения фоликул - кандидозен фоликулит
Кандидоза при новородени - неонатална кандидоза
Системна кандидоза - кандидемия
Кандидоза по време на бременност

Как се лекува кандидозата?

Лечението на кандидозата е насочено преди всичко към намаляване на въздействието на рисковите фактори, а именно намаляване на условията, които създават повишена влажност, редуциране на теглото, честа смяна на пелените, смяна на катетъра, смяна на протезите, изключване на някои лекарства, търсене на придружаващи заболявания като предпоставка, повишаване на имунитета и т.н.

Локално лечение

Локалното лечение на кандидозата включва използване на противогъбични кремове, лосиони, спрейове, пасти и пудри. Противогъбичните средства, които се използват могат да са с различен активен състав.

За локално лечение на инфекция с кандида могат да се използват и водни разтвори на багрила в ниска концентрация (0,1%-0,5%).

Изборът на локалното лечение зависи от няколко фактора:

1. Къде е разположена инфекцията с кандида - в устната кухина, гениталиите, между пръстите, в гънките, под пелените, нокътните гънки, нокътното легло, космения фоликул.

2. Каква е площта на засягане и възрастта на пациента.

3. Кой е причинителя на кандидозата.

Системно лечение

Най-често използвания медикамент за системно лечение на кандидоза е флуконазол. Схемите на лечение с флуконазол са различни в зависимост от локализацията на инфекцията. Дължината на курса на лечение може да бъде от еднократен прием на по-висока доза при вагинална кандидоза до продължително лечение за 7-14 дни при кандидоза в устната кухина. При засягане на ноктите от кандида курсът на лечение може да продължи и месеци.

Лечението с флуконазол е в основата и на профилактика на кандидоза при хора със СПИН (ХИВ) или с други причини за имунодефицитни състояние. В тези случаи лечението с флуконазол може да бъде за цял живот.

При съмнение за резистентност на кандидата към флуконазол трябва да се направи тест за вида на кандидата и нейната чувствителност към различни медикаменти и по този начин да се подбере средство на лечение.

Освен флуконазол за лечението на кандидоза може да се използва и нистатин. Нистатин може да се използва под формата на разтвори за уста, различни кремове и хапчета, които се приемат през устата. При прием на нистатин под формата на хапчета показанието е кандидоза в стомашно-чревния тракт, защото нистатинът се отделя с изпражненията почти непроменен. Това означава, че нистатин няма системно действие.

При съмнение за системна кандидоза или кандидемия средството на избор е амфотерицин Б (Amphotericin B).

Кандидоза на устната кухина - орофарингеална кандидоза

Кандида албиканс много често може да бъде открита в областта на устата и гърлото (орофаринкса). Тази кандидоза се нарича кандидоза на устната кухина или орофарингеална кандидоза.

Наличието на дискретни промени е белег за преминаване на  доброкачествената колонизация от кандида към патологичен свръхрастеж.

Кандидозата на устата може да протече по няколко начина:

Остра превдомембранозна кандидоза

Острата псевдомембранозна кандидоза е известна още като млечница. На псевдомембранозна кандидоза се дължат една трета от случаите на орофарингеална кандидоза.

Псевдомембранозна кандидоза се характеризира се с наличието на множество, бели, налепи, наподобяващи мембрани (псевдомембрани). Тези налепи са изградени от отпаднали епителни клетки, фибрин и гъбични хифи. Белите налепи се разполагат по повърхността на устната лигавица, букалната лигавица, по твърдото и мекото небце, по езика, венците и фаринкса. Псевдомембраните се отделят лесно с помощта на тампон и под тях се разкрива зачервена лигавица.

Поставянето на диагнозата при тази форма обикновено е лесно, поради много характерния вид. Диагнозата се потвърждава с микробиологично изследване или нативен препарат.

Предразполагащи фактори за развитие на псевдомембранозна кандидоза са възрастта, наличието на заболявания като захарен диабет, СПИН, левкемия, терминално (неизлечимо) болни пациенти, прилагане на някои медикаменти като инхалаторни кортикостероиди, антибиотици и психотропни лекарства.

Други състояния, които могат да доведат до псевдомембранозна кандидоза са лихен планус, сквамозно-клетъчен карцином, лихеноидна реакция, левкоплакия.

Остра атрофична кандидоза

Острата атрофична кандидоза обикновено се съпровожда с усещане за парене в устата или в областта на езика. Езикът и / или лигавицата на устната кухина при острата атрофична кандидоза са яркочервени.

Поставянето на диагноза остра атрофична кандидоза може да бъде много трудно, но винаги трябва да се има предвид при данни за възпаление на езика, особено при възрастни пациенти с протези, който са били на терапия с антибиотици или инхалаторни кортикостероиди.

Диагнозата се доказва с помощта на микробиологично изследване.

Хронична атрофична кандидоза

Хроничната атрофична кандидоза е известна още като протезен стоматит. Характеризира се с наличие на зачервяване локализирано в областта под протезите. Може да има ангажиране и на други части от устната кухина като небцето.

При съмнение за хроничната атрофична кандидоза е необходимо да се отстранят протезите и да се направят изследвания за кандида.

Диагнозата хронична атрофична кандидоза се среща до 65 % от хората със зъбни протези.

Хронична хиперпластична кандидоза

Хроничната хиперпластична кандидоза засяга лигавицата в областта на бузите или страничните части на езика. Характеризира се с наличие на единични малки бели петънца или плаки.

Хроничната хиперпластична кандидоза е с висок риск за злокачествено трансформиране и може да влезе в рубриката на левкоплакия - кандидозна левкоплакия. Възможно е изобщо да не бъде изолирана кандида.

Много често хроничната хиперпластична кандидоза се среща при пушачи и след спиране на цигарите може да изчезне напълно.

Хроничната хиперпластична кандидоза трябва да се разграничи от лихен планус, пемфигоид, пемфигус, карцином.

Медиален ромбоиден глосит

Медиалният ромбоиден глосит се характеризира с наличие на симетрично по площ гладко поле с червен цвят, в което нишковидните папили на езика са атрофични.

Медиален означава, че е разположен в близост до центъра на езика, ромбоиден показва формата, а глосит означава възпаление на езика.

Червеното и гладко поле при медиалния ромбоиден глосит е разположено в средната или задната част на езика. Възможно е да няма никакви симптоми и състоянието да бъде открито случайно при рутинен преглед от стоматолог. В някои случаи може да има оплаквания от парене, особено при хранене с пикантни храни.

Провеждането на биопсия при медиален ромбоиден глосит показва наличие на кандида в над 85% от случаите.

Много често медиален ромбоиден глосит се свързва с тютюнопушене или използване на инхалаторни стероиди.

Ангуларен хейлит

Ангуларният хейлит е известен още като перлехе.

Ангуларният хейлит се среща по-често при деца или при хора, които отделят секрети от устата - след инсулт или при наличие на недобре фиксирани зъбни протези. При по-възрастни хора, които имат множество бръчки около устата се създава влажна среда, в която се повишава риска от заселване на патогенни микроорганизми.

Рискът от ангуларен хейлит е по-висок и при хора, които имат желязо дефицитна анемия или пернициозна анемия (с недоимък на витамин Б12).

Ангуларният хейлит изглежда като зачервяване и нацепване на устните ъгли. Много често се съчетава и с инфекция с кандида и вътре в устната кухина.

Ангуларният хейлит, освен от кандида може да се причини и от инфекция със стафилококи и стрептококи. При инфекция със стафилококи почти винаги се откриват тези микроорганизми и в ноздрите.

Кандидоза на гениталиите

Провокиращи фактори и причини за кандидоза на генитaлиите

Провокиращите фактори и причините за кандидоза на гениталиите могат да бъдат:

Прием на антибиотици - дори и от партньора.
По-плътно прилепнал препуциум - това състояние се нарича фимоза.
Повишени нива на кръвна захар и наличие на заболяване захарен диабет.
Чести гъбични инфекции при партньора.
Промени в имунитета.
Често измиване и създаване на влажна среда на гениталиите.
Приложение на локални измиващи продукти, лубриканти, антисептици, кондоми.
Механично дразнене от дрехи.
Работа или дълъг престой в среда с повишена температура и влажност.
Вида на инфекцията с Кандида.

Вагинална кандидоза

Ангажирането на женските гениталии от инфекция с Кандида се отбелязва като кандидозен вагинит или вулвовагинит.

Кандидозният вагинит и вулвовагинит се срещат често при жените. Счита се, че почти всяка жена по време на своя живот е имала поне един епизод на генитална кандидоза. Освен това генитална кандидоза се среща при 25% до 33% от бременните жени.

При често повтарящите се инфекции се счита, че има роля пренасяне на инфекцията по съседство от перианалния регион.

Гениталната кандидоза при жените се проявява със сърбеж, зачервяване и изтичане на бял секрет (т.нар. бяло течение). Освен влагалището от инфекцията могат да бъдат засегнати и срамните устни и дори вътрешната повърхност на бедрата.

Кандидозата на гениталиите се среща предимно в полово активната възраст. С напредване на възрастта при възрастните жени настъпва редуциране на естрогените, изтъняване и атрофиране на лигавицата на вагината. В резултат от това се произвежда по-малко гликоген и настъпва по-рядко колонизиране от кандида на влагалището на жените в менопауза.

Широкото използване на хормонозаместителна терапия с цел профилактика остеопороза и сърдечни заболявания води до повишаване на честотата на генитална кандидоза и при жените в менопауза.

Кандидозен баланит и баланопостит

Кандидозен баланит и баланопостит се срещат по-често при по-възрастни мъже, на които не е отстранен препуциума (не са циркумцизирани).

Симптомите на кандидозен баланит и баланопостит включват наличие на малки зачервени пъпчици (папули, пустули), мехурчета (везикули) или дори ранички (язвички) по главичката на пениса.

Много често при мъжете това състояние се обостря след полов контакт или прием на антибиотици.

Кандидоза на гънките

Кандидата е микроорганизъм, който обича топлите и влажни места. Ето защо на места, като гънки се създават условия, които са подходящи за поява на инфекция с кандида.

При някои хора вродената неспособност за справяне с инфекция с дрожди, имуносупресия, някои заболявания като захарен диабет и затлъстяване са предпоставка за чести инфекции с кандида в областта на места на кожни гънки.

Най-често кандидозата на гънките се проявява с:

Кандидозно интертриго

Кандидозното интертриго е инфекция с кандида, която може да засегни области като:

слабини и ингвинални гънки;
подмишнични ямки (аксили);
под гърдите (млечните жлези).
Кандидозното интертриго се проявява със зачервяване, разраняване и подмокряне на някоя от посочените области. В основата на засегнатите гънки може да има бял или жълтеникав налеп. Възможно е да има и залющване, а в периферията да има малки гнойни пъпчици, които се наричат сателитни пустули.

Оплакванията при кандидозното интертриго са от дискомфорт, парене, сърбеж и болка.

В началото кандидозното интертриго може да засегне една гънка, а в последствие да се разпространи и да засегне повече гънки.

 Кандидозата между пръстите

Кандидозата между пръстите се нарича още интердигитална кадидоза.

Най-често се засягат междупръстията на краката и то предимно между средния и четвъртия пръст. Тези два пръста са най-малко подвижни и този фактор е предпоставка да се задържа пот, вода, пяна. Това създава дразнене на кожата и вторично инфектиране с Кандида (най-често Candida albicans).

Кандидозата между пръстите предизвиква оплаквания от болка, парене, сърбеж и дискомфорт.

При интердигитална кадидоза основата на междупръстията е зачервена, разранена, а по периферията на раничките има леко залющване. Възможно е да има мацерация, натрупване на налеп (бял или жълтеникав) и оток на засегнатото място.

Дерматит под пелените

Дерматитът под пелените е известен още като дайпер дерматит. Това състояние е характерно за кърмаческата възраст и се поява в областите под пелените. Счита се, че могат да бъдат засегнати от 7% до 35% от всички кърмачетата. Възможно е да има подобни оплаквания и при възрастни и тежко болни, които са с памперс.

Причината за поява на дерматит под пелените е дразненето на кожата от урината, изпражненията, задържане на пяна от почистващите препарати, по-рядко сменяне на пелените. Всички тези фактори водят до създаването на топла и влажна среда, а кандидата от изпражненията става причина за възникване на вторична инфекция.

Децата с атопичен дерматит, с нарушен имунен статус, с дефицит на цинк или такива, които приемат антибиотик са с по-голям риск от поява на дайпер дерматит.

Дайпер дерматитът засяга областта около гениталиите и около ануса. Първоначално се появява зачервяване на посочените области. Възможно е да станат отточни и да се появяват мехурчета с бистро или гнойно съдържание и да има и залющване. Обривът много бързо се разпространява и могат да се обхванат бедрата, пубиса и корема, а в последствие могат да се засегнат гърдите, подмишничните ямки и дори лицето.

Кандидоза по време на бременност

Вулвовагиналната кандидоза, известна като гъбична инфекция, е разпространено гинекологично заболяване, засягащо 3 от 4 жени. Нейната честота се е увеличила значително през последните три десетилетия. Повече от 40 % от засегнатите жени имат два или повече епизода на вагинална кандидоза. Инфекцията е особено честа при бременни жени.

Тези инфекции са причинени от свръхрастеж на микроскопични гъбички, принадлежащи към семейство Candida, във вагиналната лигавица. В по-голямата част от случаите (80-90 %) инфекцията е с Candida albicans, докато инфекция с други видове, като например Candida glabrata или Candida tropicalis, се срещат по-рядко.

Тъй като вулвовагиналната кандидоза е толкова честа при жени по време на детеродните им години, е важно да се разбере патологията на заболяването, както и безопасността или рисковете на лекарствата, използвани за лечение на инфекцията по време на бременност.

Кои са причините за развитие на гъбички при бременни?

Не е необичайно наличието на определено количество дрожди във вагината, както и в чревния тракт. Те се превръщат проблем, когато растат толкова бързо, че "завладяват" други конкурентни микроорганизми.

Гъбичните инфекции се появяват, когато определени вътрешни или външни фактори променят нормалната среда на влагалището и предизвикват свръхрастежа на гъбичките.

Механизмите, чрез които бременността насърчава колонизацията на кандида, са комплексни. По време на бременността нивата на двата хормона прогестерон и естроген са повишени. Прогестеронът има потискащ ефект върху противогъбичната активност на неутрофилите, докато за естрогена е установено, че намалява способността на вагинални епителни клетки да инхибират растежа на Candida albicans и също намалява имуноглобулините във вагиналните секрети, което води до повишена уязвимост на бременните жени към вагинална кандидоза.

По-високото ниво на естроген по време на бременността причинява производство на повече гликоген от вагината, което улеснява растежа на гъбичките. Някои учени смятат, че естрогенът може да има пряк ефект върху гъбичките, причинявайки по-бърз растеж и по-лесното им прикрепяне към стените на влагалището.

Допълнителни фактори, като гестационен диабет, честа антибиотична терапия, HIV инфекция, също предразполагат жените към развитие на остра или хронична кандидоза. По-вероятно да се развие гъбична инфекция при прием на антибиотици, особено ако се употребяват често или за продължително време. Рискът от гъбична инфекция съществува в такива случаи, тъй като антибиотиците убиват не само бактериите, към които са насочени, но и могат да повлияят на нормалните защитни бактерии във вагината, позволявайки свръхрастеж на гъбичките.

 

 

Какви са симптомите?

Развитието на гъбична инфекция води до поява на признаци, които създават дискомфорт, неприятно усещане, и могат да се влошат, докато не се третира инфекцията.

Симптомите могат да включват:

Сърбеж, дразнене и болезненост около вагината
Усещане за парене и зачервяване във вагиналната област, понякога и подуване
Вагинално течение без мирис, което често е бяло, кремаво или като пресечено мляко
Дискомфорт или болка по време на полов акт
Парене по време на уриниране (урината влиза в контакт с вече раздразнените гениталии)
 

Информация за симптомите може да прочетете тук:

Остра болка при полов акт по време на бременност
Сърбеж в областта на вагината
Парене по време на уриниране при бременни жени
Болка по време на полов контакт през бременността
Парене по време на уриниране
Усещане за парене по време на уриниране при бременни жени
Млечно бяло вагинално течение
Вагинален сърбеж и вагинален секрет по време на бременност
Вагинална болка по време на бременност
Вагинална болка
Вагинален сърбеж по време на бременност
Вагинален (влагалищен) сърбеж
Вагинално дразнене по време на бременност
Вагинално дразнене
Вагинално течение по време на бременност
Вагинално течение (при възрастни)
Усещане за парене във влагалището
13.3. Какво да правите, ако подозирате, че имате гъбична инфекция?

Ако мислите, че имате гъбична инфекция, отидете на преглед при Вашия лекуващ лекар. Той ще вземе проба от вагиналното течение за изследване, за да се потвърди диагнозата и да изключи други състояния, които могат да причинят симптомите Ви.

Не е добра идея да се опитвате да си поставяте диагноза и да провеждате лечение сама. Вашите симптоми могат да бъдат причинени от друго състояние, като полово предавана инфекция.

Проучванията показват, че по-голямата част от жените, които се самолекуват за предполагаема инфекция, пропускат истинската причина. В резултат на това те често забавят приложението на правилното лечение.

Обикновено при кандидоза по време на бременност се предписват супозитории и кремове, съдържащи клотримазол, миконазол или друго подобно противогъбично лекарство. Тези медикаменти могат да се използват във всеки един момент по време на бременността и не носят риск от вродени дефекти или други усложнения на бременността. Препоръчва се поставянето на крема или свещичката преди лягане, за да се предотврати изтичане.

Често се провежда седемдневен курс на лечение. Естествени или домашни средства за лечение обикновено не се препоръчват.

Възможно е минат няколко дни от лечението, преди да започнете да чувствате известно облекчение. Ако получите нежелани лекарствени реакции или лечението не е ефективно, споделете на Вашия лекуващ лекар.

Бъдете сигурни, че сте завършили пълния курс на лечение, за да се уверите, че инфекцията е преминала.

Ще окаже ли ефект гъбичната инфекция на бебето?

Гъбичната инфекция няма да навреди или да окаже ефект на развиващото се бебе. Ако имате инфекция по време на раждането, има риск да се предаде на новороденото, като минава през родилния канал. То може да развие гъбична инфекция в устата, известна като млечница.

Млечницата се характеризира с бели петна по вътрешната страна на бузите и небцето, а понякога и върху езика. Това състояние не е сериозно и се лекува лесно. (Бебето може да се разболее от млечница, дори и ако майката не е с гъбична инфекция.)

Повече информация може да прочетете тук:

Кандидоза при новородени
 

Съществува възможна връзка между наличието на вагинална кандидоза и преждевременното раждане. Учени в момента проучват дали лечението на жени с асимптоматична вагинална кандидоза е ефективно за намаляване на спонтанното преждевременно раждане. Тези изследвания ще покажат дали пълното излекуване на гъбичната инфекция при бременни помага за намаляване на процента на преждевременно раждане и късен спонтанен аборт.

Как може да се намали риска от развитие на гъбична инфекция по време на бременност?

По-малко вероятно е да се появи гъбична инфекция, ако се поддържа суха гениталната област (гъбичките се развиват в топла, влажна среда) и нормална вагинална флора.

Следните съвети могат да помогнат за намаляване на риска от развитие на гъбична инфекция по време на бременност:

Носете дишащо памучно бельо, а не синтетично. Перете бельото в гореща вода и чист сапун.
Избягвайте прилепнали дрехи, като дънки, тъй като това създава влажна, топла среда, която насърчава свръхрастежа на бактерии и дрожди. Избягвайте чорапогащи или ги носете за възможно най-кратко време.
Отстранете или сменете мокрия бански костюм възможно най-скоро след плуване. Сменете бельото и спортните си дрехи след физическа активност, ако се сте се изпотили.
Избягвайте тангенторни вани, парфюмирани сапуни, ароматизиран перилен препарат и женски хигиенни спрейове. Въпреки че не е ясно дали тези средства допринасят за гъбични инфекции, те могат да причинят неприятни генитално дразнене така добре да се избягват.
Почиствайте Вашата генитална област внимателно с топла вода.
Не използвайте дамски душ по време на бременността (или по всяко друго време), освен ако не е изрично предписан от лекар за лечение на инфекция. Промивката увеличава риска от вагинално дразнене и не се препоръчва по време на бременност.
Винаги почиствайте или измивайте гениталната област в посока отпред назад - от пубиса в посока към ануса. Не използвайте ароматизирани тоалетна хартия, защото това може да предизвика дразнене.
Консумирайте кисело мляко, съдържащо жива култура на Lactobacillus acidophilus, който може да помогне за поддържане на подходящия бактериален баланс в червата и влагалището. Алтернативно, може да приемате пробиотици.

Кандидоза при новородени

Заразяването на новороденото с кандида може да стане по два начина:

вертикално - при вагинална инфекция на майката;
нозокомиално - от болничната среда - персонал и използване на различни медицински изделия.
Причините за възникване на кандидоза се дължат на незрелия имунитет на новородените. Кандидозата при новородени може да бъде много сериозно състояние и да заплашва живота.

Рисковите фактори за възникване на кандидоза при новородените са:

ниско тегло на новороденото - под 1500 гр.;
лечение с антибиотици;
поставяне на централен венозен катетър;
венозно хранене и венозни манипулации;
поставен катетър за отделяне на урина;
предишна инфекция на лигавиците или кожата с кандида.
Кандидозата при новородени най-често се причинява от кандида албиканс (C. albicans) и по рядко от C. parapsilosis, C. glabrata, C. krusei и C. tropicalis.

Вродената кандидоза в резултат от вътрематочна инфекция може да се раздели на:

Вродена кожна кандидоза

Вродената кожна кандидоза е по-честата проява на кандидоза на новородените.

До 12 часа след раждане се появява кожен обрив, който може да ангажира обширни площи от кожата.

Кожният обрив при вродената кожна кандидоза е представен в началото от зачервени петънца, които в последствие могат да преминат в пъпчици или мехурчета с воднисто или гнойно съдържание, а накрая настъпва залющване на кожата.

Вродената кожна кандидоза може да бъде и само с прояви на млечница - лигавична кандидоза или дайпер дерматит - дерматит под пелените.

Вродена системна кандидоза

Вродената системна кандидоза е сериозна инфекция с висок процент на смъртност, особено за недоносените бебета. Най-честите прояви на системна кандидоза са от пневмония, менингит, засягане на бъбреците, сепсис. Системната кандидоза в половината от случаите не е придружена с кожни обриви.

Клиничната картина на системна кандидоза при новородени е неразличима от тази при системна бактериална инфекция.

Оплакванията са от нарушено дишане, промени в кръвта и признаци на инфекция от кандида на някое от следните места:

Кожа и/или лигавици: най-често засягането на кожата и лигавиците от кандида е с прояви на млечница и дайпер дерматит.
Бял дроб: с прояви на кандидозна пневмония.
Централна нервна система: с проява на кандидозен менингитът. При системна кандидоза 64% от смъртни случаи се дължат на менингит, а децата, които преживеят инфекцията на централната нервна система с кандида могат да имат сериозни последици като хидроцефалия и изоставане в развитието.
Очи: с прояви на кандидозен ендофталмит - възпаление на окото.
Сърце: с прояви на кандидозен ендокардит - възпаление на вътрешната обвивка на сърцето. Кандидата е втората по честота причина за ендокардит при недоносени деца. Образуването на вътресърдечни маси от гъбички може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност.
Бъбреци: кандидата е най-честата причина за инфекция на пикочните пътища в отделенията за интензивни грижи на недоносени. Половината от тези бебета могат да имат маси от гъбички в бъбреците. Инфекцията с кандида на отделителната система крие риск за развитие на сепсис. В някои случаи бъбречната недостатъчност може да бъде първата проява на системна кандидоза.
Кости и стави: системното засягане на костите и ставите от кандида може да е съпроводено от подуване и затопляне на крайниците, а на рентгенография (рентгенова снимка) се виждат данни за остеолиза (разграждане на костта) или артрит (възпаление на ставите).

Кандидоза на кожните придатъци

Кандидозата е инфекция, която може да засегне и кожните придатъци. Кандидата може да засегне космените фоликули, ноктите и около нокътните структури.

При нормални условия кандидата не предизвиква инфекция на кожните придатъци.

Кандидозна паронихия

Кандидозна паронихия е инфекция с кандида на нокътните гънки, нокътното легло и нокътя. Инфекцията засяга един или няколко нокътя и около нокътни структури. Обикновено засягането на нокътната плочка е вторично след инфектиране на меките тъкани.

Кандидозната паронихия се проявява с подуване, зачервяване, залющване и силна болезненост при допир. При натиск или манипулации на засегнатите места може да изтича гной. При засягане на нокътната плочка тя загубва блясъка си, появяват се бразди и става чуплива.

Най-честия причинител на кандидозната паронихия е Candida albicans. Заболяването протича хронично и често рецидивира. Много често, освен кандида може да има инфекция и с други микроорганизми (бактерии - псевдомони).

Кандидозен фоликулит

 

 

Кандидозен фоликулит е инфекция с кандида на космения фоликул.

Кандидата рядко предизвиква инфекция на космения фоликул. За да настъпи такава е необходимо да има и известна имуносупресия на организма.

Най-често кандидозния фоликулит се среща при възрастни мъже, при които има и имуносупресия. Засяга се основно областта на брадата.

Кандидозния фоликулит е представени от гнойни пъпчици, корички или възелчета, които са с характерна локализация в окосмените участъци.

Системна кандидоза
Системна кандидоза е инфекция, която засяга хора с имуносупресия. Системната кандидоза се отбелязва и още като кандидемия.

Причини за системна кандидоза

Имуносупресията е водещата причина за системна кандидоза.

Рискови фактори за имуносупресия могат да бъдат:

Лечение с имуносупресори
Лечение с кортикостероиди
Лечение с антибиотици
Туморни заболявания.
Хора, на които е поставен катетър, или са на изкуствено хранене също са с риск за дисеминиране и генерализиране на инфекцията с кандида.

Входната врата за системна инфекция с кандида, макар и рядко може да бъде и кожата.

Как изглежда системната кандидоза?

Системната инфекция с кандида се проявява с малки червени петънца и пъпчици, които могат да имат и гнойно съдържание. Впоследствие обривът може да стане по-драматичен като се образуват некротични полета.

Системната кандидоза, освен с обрив по кожата протича и с висока температура и болка в мускулите.

Системната кандидоза протича с клинична картина на сепсис и е много трудно да се постави диагноза за причината за сепсиса.

При всяка проява на сепсис при хора с катетър винаги трябва да се има предвид и кандида.

 

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото