Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Според световната здравна организация (СЗО) разстройството представлява изхождане на три или повече разхлабени или течни изпражнения на ден или по-често, отколкото е нормално за даден индивид. Диарията обикновено е симптом на стомашно-чревни инфекции, които могат да бъдат причинени от различни бактериални, вирусни или паразитни организми. Инфекцията се разпространява чрез заразена храна или питейна вода, или от човек на човек при лоша лична хигиена.

Разстройството е често срещана причина за смърт в развиващите се страни и втората най-честа причина за детски смъртни случаи в световен мащаб. Острата диария се появява бързо и може да продължи от пет до десет дни. Хронично изхождане на редки изпражнения продължава най-малко 4 седмици и може да е признак на сериозно заболяване. Разстройството понякога е придружено от коремни спазми или повишена температура.

Чести изхождания с различна продължителност могат да доведат до обезводняване (дехидратация) и електролитен дисбаланс, което означава, че тялото се намира в недостиг на течности и соли (натрий, калий, хлориди), за да функционира правилно. Децата са по-податливи на усложнения, причинени от разстройство, защото при тях много по-малка загуба на течности води до дехидратация в сравнение с възрастните.

Приблизително 10 литра течности могат де се придвижат през тънкото черво за 24 часа. Това количество се образува от приетите храна и течности, и секрецията на различни ензими и секрети, необходими за нормалния процес на храносмилане. Тънките и дебелите черва имат способността да абсорбират дори още по-големи количества течност, когато функционират нормално. Тази нормална физиология на червата се осъществява благодарение на чревната инервация, която координира йонния транспорт в червата и чревния мотилитет. Ако един от тези механизми се наруши, може да настъпи диария.

Класификация на различните видове разстройство се прави в зависимост от механизмите на възникване и продължителността на симптомите.

Механизъм на възникване

В зависимост от механизма на възникване диариите могат да се разделят на:

осмотична диария - при този вид разстройство веществата, които се намират в червото, предизвикват повишено изтегляне на вода към чревния лумен. Този вид диария може да настъпи и при нарушената функция на червата, да реабсорбират течностите, които преминават през техния лумен. Причини за възникване на осмотична диария могат да бъдат малабсорбция (лактоза, сорбитол), малдигестия (например при заболявания на панкреаса), прием на осмотични лаксативи, прекален прием на витамин С или магнезий и други.
секреторна диария - при този вид разстройство се наблюдава преминаване на вода от чревната стена към чревния лумен. В този случай тялото губи основно вода и изпражненията обикновено стават големи по обем и воднисти. Причини за появата на секреторна диария най-често са инфекции - холера, салмонела, шигела и други. Холера токсинът стимулира секреция на аниони и по-скоро хлорни йони към лумена на червото. За да се възстанови електронният баланс, в лумена на червото преминават натриеви йони заедно с вода. Характерно за този вид диария е, че тя може да продължи дори след преустановяването приема на храна.
ексудативна диария - този вид разстройство се характеризира с наличието на кръв или гной в изпражненията. Състоянието може да се дължи на тежки инфекции, при които този вид разстройство се проявява като усложнение на секреторната диария. Неинфекциозни причини за поява на ексудативна диария могат да бъдат възпалителни заболявания на червата (болест на Крон, хроничен улцерозен колит и други), при които обширните възпаления на чревната стена компрометират способността на червата да абсорбират вода и да предотвратяват нейната загуба.
мотилитет-свързана диария - този вид разстройство се дължи на бързото преминаване на храната през чревния лумен (хипермотилитет). Ако храната се движи прекалено бързо през стомашно-чревния тракт, няма достатъчно време за абсорбиране на адекватно количество хранителни вещества и вода. Това състояние може да се дължи на ваготомия, инфекциозни агенти, синдром на дразнимото черво или диабетна невропатия. Базедовата болест може да доведе до хипермотилитет и появата на псевдодиария или истинска диария. Този вид диария може да се наблюдава и при пациенти, които са били подложени на чревна резекция.
възпалителна диария - този вид диария до голяма степен се припокрива с някои от горните видове. При нея се наблюдава възпаление на чревната лигавица, което води до пасивна загуба на течности, богати на протеини, както и до намалена способност на лигавицата за абсорбция на течности. Възпалителната диария може да се дължи на бактериални инфекции, вирусни инфекции, паразитни инфекции, туберкулоза, автоимунни заболявания, ракови образувания и други.
дизентерия - по принцип при наличието на видима кръв и слуз в изпражненията се говори за дизентерия, а не за диария. Кръвта е признак за нахлуване на микроорганизмите в чревната тъкан (стена). Дизентерия се наблюдава при инфекции с шигела и ентамеба хистолитика.

Продължителност на симптомите

В зависимост от продължителността на симптомите разстройството се разделя на остро и хронично. Необходимо е извършването на такава класификация на разстройствата, тъй като различните видове имат различни причинители и следователно изискват различен терапевтичен подход.

Остро разстройство - симптомите при тази форма на диария имат остро начало и продължават средно 5-7 дни, най-много 14 дни. Този вид разстройство се дължи най-често на хранителни отравяния, чревни инфекции (вирусни, бактериални), прием на лекарства, диетични грешки и други.
Хронично разстройство - симптомите при тази форма на диария се характеризират с продължителност над 4 седмици. Този вид разстройство може да има подмолно начало, но с течение на времето симптомите постепенно се засилват. Най-честите етиологични фактори за възникване на хронично разстройство са синдром на дразнимото черво, болест на Крон, хроничен улцерозен колит (ХУК), малабсорбция, ендокринни заболявания и други.

Най-честата причина за възникване на разстройство е инфекция - вирусна, бактериална или паразитна. Бактериите могат да предизвикат и остро хранително отравяне. Освен на инфекциозни причинители, диарията може да се дължи и на редица други фактори.

 Вирусен гастроентерит

Вирусен гастроентерит (вирусна инфекция на стомаха и тънките черва) е най-честата причина за остра диария в световен мащаб. Диарията обикновено трае само 48-72 часа. Обикновено разстройството не се съпровожда с изхождането на кръв или гной в изпражненията. Повишаването на температура е умерено. Вирусният гастроентерит може да бъде спорадичен (да засегне един човек) или епидемичен (засягащ група от хора). Спорадичната диария вероятно се предизвиква от различни вируси и се предполага, че се разпространява от човек на човек чрез контакт. Най-честата причина за епидемична диария е инфекция с вируси от семейство Caliciviruses. Те се предават чрез замърсена храна или при контакт от човек на човек. Най-честите причинители на вирусни диарии при деца са вируси от семейството на Rotavirus и Adenovirus.

Хранително отравяне

Хранително отравяне е заболяване, което се причинява от токсини, произвеждани от бактерии. Тези токсини причиняват коремни болки (крампи) и повръщане, повишена секреция на вода от тънките черва, което в крайна сметка води до диария. Някои видове бактерии произвеждат токсини, които се отделят в храната преди нейната консумация. Други бактерии произвеждат токсини в червата след консумация на заразената храна. Симптомите обикновено се появяват в рамките на няколко часа, когато хранителното отравяне се причинява от токсини, образувани в храната преди нейната консумация. При консумация на храна, заразена с бактерии, произвеждащи токсини в червата, симптомите се проявяват след по-дълъг период от време - 7-15 часа. Стафилококус ауреус е пример за бактерия, която произвежда токсини в храната преди нейната консумация. Клостридиум перфрингенс е пример за бактерия, която се размножава в храната (обикновено консервирани храни) и произвежда токсини едва при попадане в тънките черва след консумация на заразена храна.

Бактериален ентероколит

Бактериалният ентероколит се характеризира с признаци на възпаления (кръв или гной в изпражненията, повишена температура), коремна болка и диария. Campylobacter jejuni е най-често срещаната бактерия, която причинява остър ентероколит в САЩ. Други причинители на остър ентероколит могат да бъдат шигела, салмонела, ентеропатогенни ешерихия коли и други. Заразяването обикновено настъпва при консумация на заразена вода или ядене на замърсени храни, като зеленчуци, птиче месо и млечни продукти.

Пътническа диария

Пътническа диария е понятие, което отразява появата на разстройство при туристи, посещаващи чужди страни с топъл климат и ниска хигиена (части от Южна Америка, Африка и Азия). При консумация на замърсени храни, като плодове, зеленчуци, морски дарове, сурово месо, вода и други, тези индивиди могат да бъдат контаминирани с ентеротоксигенни ешерихия коли (ЕТЕС). Токсините, произведени от ЕТЕС, предизвикват внезапна поява на диария, коремни спазми, гадене, а понякога и повръщане. Тези симптоми обикновено се появяват 3-7 дни след пристигането в съответната държава и отшумяват в рамките на 3 дни. Понякога причинителите на пътническата диария могат да бъдат и други бактерии - шигела, кампилобактер и други. Разстройството, причинено от тези микроорганизми, продължава обикновено повече от 3 дни.

Паразитни инфекции

Паразитните инфекции не са сред най-честите причини за възникване на разстройство. Заразяването става при консумация на контаминирана храна или вода. Най-честите причинители на диария сред паразитите са Giardia lamblia, Ameba dysenterica и Cryptosporidium.

Лекарствено-индуцирана диария

Лекарствено-индуцираната диария е много честа, защото много лекарства могат да предизвикат диария. Този вид диария започва скоро след началото на приема на съответния медикамент. Лекарствените средства, които най-често причиняват диария, са антиациди и хранителни добавки, които съдържат магнезий. Други лекарства, които могат да доведат до появата на разстройство, са нестероидните противовъзпалителни средства, химиотерапевтици, антибиотици, антиаритмици и лекарства за високо кръвно налягане. Примери за конкретни лекарства, причиняващи разстройство, са мизопростол, хинидин, олсалазин, колхицин, метоклопрамид, цизаприд.

Малабсорбция
Малабсорбцията е състояние, което се характеризира с аномалии в усвояването на хранителни вещества през стомашно-чревния тракт. Това може да доведе до недохранване и други различни болестни прояви.

Малабсорбция на въглехидрати

Неспособността за храносмилане и усвояване на захари се нарича малабсорбция на въглехидрати. Една от най-добре изучените малабсорбции е тази на лактозата (съдържащ се в млякото въглехидрат). Състоянието се проявява с настъпване на разстройство след консумация на мляко или млечни продукти. Въпреки че лактозната непоносимост е една от най-често срещаните форми на малабсорбция, и други въглехидрати в храната могат да предизвикат малабсорбционен синдром. Това са фруктоза, сорбитол и други.

Малабсорбция на мазнини (липиди)

Неспособността за храносмилане или усвояване на липиди се нарича малабсорнция на мазнини. Тя може да възникне при намалена секреция на ензими от задстомашната жлеза, които са необходими за нормалното храносмилане на мазнини (например при панкреатит или рак на панкреаса) или от заболявания на лигавицата на тънкото черво, които пречат на усвояването на липиди (например при цьолиакия). Неусвоените мазнини навлизат в крайните отдели на тънките черва и в дебелото черво, където се преобразуват от бактериите в субстанции, предизвикващи усилена секреция на вода от тънкото и дебелото черво. В резултат на това се получават диарични изхождания.

 Болест на Крон

Болестта на Крон представлява възпалително заболяване на червата, което може да засегне всяка част от стомашно-чревния тракт от устата до ануса. Основните симптоми на заболяването са болки в корема, разстройство, повръщане и редица усложнения извън стомашно-чревния тракт, като кожни обриви, артрит, възпаление на очите, умора, липса на концентрация и други. Болестта на Крон е резултат от взаимодействието между фактори на околната среда, имунологични и бактериални фактори при генетично възприемчиви индивиди. Това води до хронично-възпалително заболяване, при което имунната система на организма атакува стомашно-чревния тракт.

Хроничен улцерозен колит (ХУК)

Хроничният улцерозен колит (ХУК) представлява възпалително заболяване на дебелото черво, което се характеризира с появата на характерни язви. Основният симптом на активно заболяване е наличието на постоянна диария, примесена с кръв. ХУК протича с периоди на изостряне и периоди на ремисия. Подобно на болестта на Крон, етиологията на хроничния улцерозен колит не е напълно изяснена. Състоянието се третира като автоимунно заболяване.

Синдром на дразнимото черво

Синдром на дразнимото черво представлява функционална причина за разстройство. Възпаление обикновено не се наблюдава в засегнатото черво. Причините за възникване на синдрома на дразнимото черво засега са неизвестни. Симптомите на синдрома могат да се влошат по време на стрес или менструация, но има малка вероятност тези фактори да са причина за възникване на състоянието.

 Рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво може да предизвика запек или диария. Ако ракът блокира преминаването на изпражненията, обикновено причинява запек. Понякога обаче се наблюдава повишена секреция на вода зад запушването и течностите могат да преминат покрай тумора и да се проявят като диарични изхождания. Диарията или запекът, причинени от рак на дебелото черво, настъпват прогресивно и се влошават с течение на времето.

Ендокринни заболявания

Някои ендокринни заболявания могат да бъдат причина за възникването на разстройство. Това са хипертиреоидизъм (хиперфункция на щитовидната жлеза), Адисонова болест (хиперфункция на надбъбречните жлези) и други.

Други причини

Други причини за възникване на диария могат да бъдат: консумация на дразнеща стомашно-чревния тракт храна, радиационна терапия при тумори, злоупотреба с лаксативи, злоупотреба с алкохол, апендицит, дивертикулит, противотуморна химиотерапия, предозиране с кофеин, психосоматични причини (тревожност, стрес, пристъп на паника) и други.

Основният симптом при разстройството е изхождането на три или повече разхлабени или течни изпражнения на ден, или по-често, отколкото е нормално за даден индивид. Изпражненията могат да бъдат с различен цвят в зависимост от наличието или отсъствието на патологични примеси.

Остро настъпилото разстройство се появява бързо, в рамките на няколко часа, и може да има продължителност от 2-3 до 10 дни. Хроничното разстройство се характеризира с продължителност най-малко 4 седмици.

В зависимост от причината за поява на диарията тя може да бъде съпроводена от болки в корема, повишена температура, липса на апетит, наличие на кръв и слуз в изпражненията, гадене, повръщане или подуване на корема, болки в мускулите, главоболие, редуването на запек с разстройство, отслабен пулс, тахикардия (учестен пулс), ректална болка и парене, виене на свят, умора, загуба на тегло и други.

Разстройството може да протече със и без усложнения. Усложнения настъпват при продължителна и тежка диария, както при деца, така и при възрастни. Дали ще настъпят усложнения или не, зависи и от причинителя на разстройството, общото състояние на болния преди появата на диария и прилагането на навременно лечение. Най-честите усложнения, които могат да настъпят вследствие на разстройство, са дехидратация и електролитни нарушения (хипокалиемия и хипонатриемия).

Дехидратация

Дехидратация настъпва, когато количеството течности, напускащи организма, е по-голямо от приетото количество течности. Дехидратацията може да се дефинира и като прекомерна загуба на течности от организма, с придружаващо нарушение на метаболитните процеси.

Съществуват 3 типа дехидратация - хипотонична или хипонатриемична (губят се основно електролити, най-вече натрий), хипертонична или хипернатриемична (губи се предимно вода) и изотонична или изонатриемична (еднаква загуба на вода и електролити). Много често, за описване на дехидратация, се използва и термина хиповолемия, макар че хиповолемия означава, в по-тесен смисъл, понижаване обема на кръвната плазма.

За предотвратяване настъпване на дехидратация е необходимо осигуряване на достатъчно количество течности на организма. При възрастни дневните нужди от вода варират от 2,5 л до 4 л и повече в зависимост от възраст, пол, тегло, физическа активност и атмосферни условия. При деца дневните нужди от вода са както следва:

деца под 10 кг - 100 мл/кг
деца между 10 и 20 кг - 1000 мл + 50 мл/кг за всеки кг над 10 кг
деца над 20 кг - 1500 мл + 20 мл/кг за всеки кг над 20 кг
Симптомите на дехидратация включват главоболие, хипотония, замайване, жажда, делир, суха кожа, намалена диуреза, потъмняване на урината, хлътнала фонтанела (при кърмачета), отслабен пулс. Кръвните изследвания могат да сочат хемоконцентрация (повишен хематокрит) и хипералбуминемия. Тежката дехидратация може да доведе до кома и хиповолемичен шок.

Тежестта на дехидратация при деца може да се изчисли чрез понижаването на телесната маса от загубата на течности. За лека дехидратация се счита загуба на по-малко от 3% от телесната маса; умерената дехидратация се характеризира със загуба на 3% до 10% от телесната маса и тежката дехидратация се изразява със загуба на повече от 10% от телесната маса. Тази класификация е ориентировъчна и невинаги е приложима, тъй като трябва да е известно точното тегло на детето преди дехидратацията, което невинаги е възможно. Освен това тежестта на дехидратация трябва да се оценява и с помощта на други признаци, като съзнание, пулс, състоянието на кожа и лигавици, дишане, кръвно налягане и други.

Лечението на дехидратацията се изразява в адекватна рехидратция на организма чрез перорални или интравенозни разтвори. Ако пациентът е в сравнително добро общо състояние и има възможност да приема течности през устата, се прибягва до перорално хидратиране. То може да се осъществи чрез прием на подсладена вода, чай, бульони и разтвори за перорална рехидратация. При невъзможност за прием на течности през устата се прибягва към интравенозна рехидратация. Използват се основно физиологичен разтвор на NaCl, глюкозни разтвори и в зависимост от електролитните нарушения разтвори с различно съдържание на електролити.

Симптомите на дехидратация на тялото
Промени в жизнените показатели поради дехидратация
Преборете дехидратацията и умората с плодове и зеленчуци
Бърза дехидратация
Периодична дехидратация
Дехидратация при отравяне
Повишен мускулен тонус при дехидратация
Дехидратацията може да причини проблеми с паметта
Неонатaлна дехидратация
Дехидратацията на тялото - опасна за нашето здраве
Внезапна поява на дехидратация
2 години затвор за производител, който напише, че водата предотвратява дехидратация?
Дехидратация
Симптоми на дехидратация при кърмаче
Топлинна дехидратация
ДЕХИДРАТАЦИЯТА Е ОПАСНА
P74.1 Дехидратация на новородено
Тежка дехидратация при увреждане на мускулите

Електролитни нарушения
Най-честите електролитни нарушения при разстройство са хипокалиемия и хипонатриемия.

Диетата и лечебното хранене при редица заболявания имат много съществено значение за правилното протичане на оздравителния процес и възстановяване функциите на увредените органи и системи. При леките форми на някои заболявания (остри ентероколити, вирусни респираторни заболявания и други) това може да бъде напълно достатъчно за оздравителния процес. Диетата и лечебното хранене при разстройство трябва да отговаря на някои принципи като:

- да бъде съобразена със заболяването, довело до поява на диария, и нарушенията, които предизвиква в обмяната на веществата, функциите на стомашно-чревния тракт, черния дроб, бъбреците и други;

- да бъде в съответствие тежестта и фазата на болестния процес, да се променя динамично в хода на боледуването според клиничните прояви;

- да осигури необходимите енергийни нужди на болния организъм, както и субстратен материал за регенераторните и имунологичните процеси;

- да бъде съобразена с индивидуалните особености на болния и с неговите вкусови предпочитания.

Диетичното хранене е основен метод на лечение на острите бактериални и вирусни стомашно-чревни инфекции с диариен синдром. Това хранене трябва да отговаря на изискванията за хранене на фебрилно болните, но трябва да се съобразява и с морфологичните и функционалните увреждания на стомашно-чревния тракт, със загубите на вода и минерали, на намалената толерантност към различни храни. Всяко нарушение на изискванията за диетично хранене и приемане на забранени храни може да изостри болестните прояви и да наруши оздравителния процес. Ето защо на болния и на близките му трябва да бъде внушено строго спазване на предписания диетичен режим.

Храненето на болните с диарийни прояви до голяма степен зависи от възрастта им. Така в кърмаческа възраст, веднага след появата на диария, болните се оставят на 6-8 часова водна (чаена) пауза. През това време кърмачетата се оводняват с чай от шипки или лайка, супа Моро (2 или 5% морковена супа), рингеров разтвор или разтвора на СЗО с 20-30 г. захар на литър. Чаят трябва да бъде охладен и слабо подсладен. Количеството течности, които кърмачето трябва да получи за 24 часа, е сбор от дневните нужди (първото тримесечие 160-180 мл/кг за 24 часа, второто - 140-160 мл/кг, третото - 120-140 мл/кг и четвъртото - 100-120 мл/кг), наличния дефицит и патологичните текущи загуби (загубите чрез изпражненията, повръщанията, повишената температура и ускореното дишане, като на 1 градус температура над 37 градуса или на 10 броя дишане повече в минута се дават по 10 мл/кг тегло).

По време на чаената пауза трябва да се възстанови наличният дефицит и да се дадат дневните нужди за този период. Оводняването е желателно да се провежда с малки количества течности (20-25 мл), давани на всеки 10-15 минути. Ако се дадат изведнъж големи количества, често настъпва повръщане. След това се преминава към захранване на кърмачето. То се осъществява чрез изцедена майчина кърма, хуманизирани млека за диарийно болни (лечебна хумана, NH-25 хумана и други), диетично кисело мляко, кисело мляко, разредено с оризова вода, и към него добавен калциев карбонат по 0,2-0,3 на хранене. Захранването става с малки количества от посочените храни, 20-40 мл на хранене, останалата храна се дава със супа Моро или чай. При следващото хранене, ако диарията намалява, количеството се увеличава с по 20 мл и така, докато се стигне до нормалното за възрастта количество, което обикновено се случва след 36-48 часа. След като изпражненията се нормализират, кърмачето получава обичайната си за възрастта храна.

При по-големите деца или при възрастните също се започва с чаена пауза, която продължава 6 до 12 часа. Назначава се обикновено чай от шипки, лайка или друг билков чай, подсладен. Освен това може да се даде разтворът на СЗО или Рингер. Количеството се определя по същите принципи, но дневните нужди на възрастните са около 40 мл/кг тегло за 24 часа, а за децата от 50 до 100 мл според възрастта им. След това болните се захранват. Назначава се т.нар. "въглехидратно-адсорбираща диета" - чай със сухар, препечен хляб, обикновени бисквити, солети, препечени картофи или ябълки, морковена каша, пасирани моркови, супи от овесени ядки, ориз или жито, зеленчукови пасирани супи и други. Важно е храната да бъде течна или течно-кашава, лесно смилаема, да не съдържа груба целулоза или силни подправки. Храненията да бъдат през 4-часови интервали, като количеството на храната постепенно се увеличава. Най-често на втори-трети ден диетата постепенно се разширява, особено ако настъпва подобрение на диарийния синдром - включва се попара със сирене, зеленчукови супи, пюрета, кисело мляко, домати с ориз, бульони, варено пилешко месо, кюфтета на пара, мусака и други.

В следващите дни се преминава към обичайното хранене, като поне още 10 дни се избягва груба целулозна храна, подправки и пържени храни, тъй като функционалното възстановяване на стомашно-чревния тракт често изпреварва морфологичното. Ако болните отказват да се хранят или повръщат при всяко хранене, се назначава парентерално хранене - вливания на глюкозни и глюкозно-солеви разтвори, на коктейли от аминокиселини, на висококалорични липидосъдържащи разтвори, плазма и други. Храненето, особено при кърмачетата, в тези случаи може да се извършва с назогастрична сонда - капково или на определени порции, но само от добре подготвен медицински персонал. Болните, които се нуждаят от парентерално хранене или хранене със сонда, обикновено се хоспитализират.

Накратко, ако не бъдете посъветвани друго от Вашия лекуващ лекар, спазвайте следните диетични препоръки при разстройство:

- повишете приема на течности - приемайте течностите бавно, но постоянно през целия ден. Приемането на голямо количество течности наведнъж може да усили диарията. Желателно е да приемате 8-10 чаши течност за деня. Течности със стайна температура се толерират по-добре, отколкото горещи или студени напитки. Може да приемате бульони, ябълков сок, сок от бяло грозде, плодови нектари (праскова, кайсия, круша, манго, банан), вода, електролитни спортни напитки и други.

- повишете приема на храни, богати на разтворими фибри - банани, бял ориз, овесени ядки, варени картофи, консервирани плодове без обелки, препечени филийки черен хляб, крекери и други. Избягвайте захарта - тя може да влоши диарията.

- повишете приема на храни, богати на соли и калий (освен, ако не сте посъветвани другояче от Вашия лекар) - при диария тялото губи соли (основно натриев хлорид) и калий. Приемът на някои храни може да Ви помогне да възстановите тези загуби - банани, изброените по-горе напитки, варени картофи, солени крекери, бульон и други.

- повишете приема на калории - яжте на малки порции и често. Не приемайте големи порции храна наведнъж, тъй като това може да влоши разстройството. Приемайте твърдо сварени яйца, пилешко и риба (които не трябва да бъдат пържени), авокадо, банани, препечен бял хляб и други. Приемайте и храни, съдържащи пробиотици (например кисело мляко), тъй като те са полезни при различни видове диария, включително такива, дължащи се на химиотерапия и/или радиация.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото