Няма продукти в количката Ви!
Продукти Актуализиране на количката
Shop Menu
Pin It

Ракът на простатата се представя като един от основните медицински проблеми на мъжката популация.

Само в Европа всяка година се диагностицират 2,6 милиона нови случая. Той представлява 11 % от всички случаи на рак при мъжете и 9 % от смъртните случаи, дължащи се на рак при тях.

Ракът на простатата е форма на рак (злокачествен тумор), който се развива в простатната жлеза в мъжката полова система.

Простатната жлеза е изградена от няколко типа клетки, но почти винаги се касае за карцином, произлезнал от жлезистите клетки на простатата. Тези клетки произвеждат течност, която се добавя към спермата. Медицинският термин за този рак, започващ от жлезистите клетки, е аденокарцином.

Могат да се срещнат и други типове рак, като саркоми и преходни карциноми, но те се срещат много рядко.

Затова като се говори за рак на простата, почти винаги се има предвид аденокарцином на простатата.

Колкото раковите клетки приличат на нормалните, толкова по-добре е диференциран ракът и съответно прогнозата е по-добра.

За съжаление има и форми, при които раковите клетки са толкова изменени, че изобщо не приличат на нормалните, и тогава се казва, че ракът е недиференциран. Тогава прогнозата не е добра.

При повечето от случаите ракът на простатата се развива бавно, в продължение на много години, без да се появят симптоми и подозрения за заболяването и съответно, без да се открие самото заболяване.

Има и изключения от това правило, при които ракът се развива бързо и дава разсейки (метастази).

Има проучвания, които доказват наличието на карцином на простатата, открит по време на аутопсия на мъже, починали от други заболявания, без самият рак да е бил открит по-рано.

Тези проучвания показват, че 70-90 % от мъжете на 80-годишна възраст са имали рак на простатата, като в много от случаите нито самите пациенти, нито техните близки са знаели за това заболяване.

Рискови фактори за развитие на рак на простатата
Рисков фактор е нещо, което засяга шансовете за развитието на заболявания като рак. Някои рискови фактори, като пушене, могат да бъдат променяни, докато други, като възрастта на индивида или фамилната анамнеза, не могат да бъдат променяни. Пълното разбиране на причините за простатния карцином остава все още неразкрито, но учените са открили няколко фактора, които могат да променят риска от появата на болестта.

Основните рискови фактори са възрастта, фамилната анамнеза и начина на живот. Ракът на простатата е много рядко явление при мъжете, по-млади от 45, но честотата му нараства с напредване на възрастта. Средната възраст по време на диагнозата е 70. Мъже, които имат членове на семейството с рак на простатата, са с двойно по-висок риск от развитие на болестта в сравнение с мъжете без рак на простатата в семейството. Този риск изглежда да е по-голям според проучвания при мъже със засегнат от болестта брат, отколкото при мъже със засегнат баща. Мъжете с високо кръвно налягане са по-склонни да развият рак на простатата. Има малък повишен риск за рак на простатата, свързан с липса на физически упражнения.

Основните рискови фактори за развитие на рак на простатата включват:

 Възраст

Честотата на рака на простатата ескалира драстично с увеличаване на възрастта. Въпреки че е много необичайно заболяване при мъжете, по-млади от 50 години, процентът нараства експоненциално след това. Шест от всеки десет случая на рак на простатата са при мъже над 65-годишна възраст. При всички възрастови групи честотата на рака на простатата при чернокожите надвишава тази на белите.

 Раса

Рискът от развитие и смърт от рак на простатата е драстично по-висок сред негроидната раса, има междинни нива сред европеидната раса и е най-нисък сред монголоидната раса. Противоречиви данни са били публикувани по отношение на етиологията на тези резултати, но някои доказателства сочат, че достъпът до здравни грижи може да играе роля в резултатите от заболеваемостта при различните раси.

Националност

Ракът на простатата е най-често срещан в Северна Америка, Северозападна Европа, Австралия и на Карибските острови. Той е по-малко разпространен в Азия, Африка, Централна Америка и Южна Америка. Причините за това не са ясни. По-интензивният скрининг в някои развити страни вероятно представлява малка част от тези различия, свързани с националността, но и други фактори, като начин на живот, също могат да бъдат важни. Например, хората от азиатски произход, живеещи в САЩ, имат по-нисък риск от рак на простатата в сравнение с белите американци, но техният риск е по-висок от този на мъжете от същата монголоидна раса, живеещи в Азия.

Фамилна анамнеза

Мъже, които имат първа степен роднини (брат или баща) с рак на простатата, имат два пъти по-голям риск от развитие на рак на простатата, а тези мъже с двама засегнати от простатен карцином роднини от първа степен са с петкратно по-голям риск в сравнение с хора без фамилна анамнеза.

Гени

Учени са открили няколко наследствени генетични промени, които изглежда, че повишават риска от рак на простатата, но те вероятно представляват само малък брой от случаите като цяло. Според проучвания има много различни гени, замесени в появата на рак на простатата, а не само един-единствен. Мутации в BRCA1 и BRCA2, важните рискови фактори за рак на яйчниците и рак на гърдата при жени, също са замесени в рак на простатата. Други асоциирани гени включват ген 1 наследствен рак на простатата HPC1, андрогенен рецептор, витамин D рецептор. Синтез на генното семейство TMPRSS2-ETS, особено TMPRSS2-ERG или TMPRSS2-ETV1/4, спомага за растежа на раковите клетки. Проучвания идентифицират няколко единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs), които влияят съществено върху риска от рак на простатата.

Хормони

Развитието на простатата зависи от секрецията на дихидротестостерон (DHT / ДХТ). Тестостеронът предизвиква нормална вирилизация на каналовите структури на Wolffian и вътрешните гениталии и се въздейства от ензима 5-алфа-редуктаза, за да образува ДХТ. ДХТ има от 4-кратен до 50-кратен по-висок афинитет към адрогенния рецептор от тестостерона и ДХТ води до нормално развитие на простатата. Деца с анормална 5-алфа-редуктаза се раждат с неопределени гениталии, но придобиват мъжки характеристики през пубертета поради рязкото увеличаване на производството на тестостерон по това време. Клинични, образни и хистологични изследвания на такива индивиди показват малка, подобна на палачинка, простата с неоткриваемо ниво на простатно-специфичния антиген (PSA) и без доказателства за простатен епител. Дългосрочно проследяване показва, че не се развива нито доброкачествена простатна хиперплазия, нито рак на простатата.

Други доказателства, които показват, че степента на кумулативната експозиция на простатата на андрогени е свързано с повишен риск от рак на простатата включва следното:

Нито доброкачествена хиперплазия на простатата, нито рак на простатата са докладвани при мъже с предизвикан преди пубертета стерилитет (кастрация).
Депривация на андроген в почти всички форми води до инволюция на простатата, понижаване на нивата на PSA, апоптоза на простатния карцином и епителните клетки, както и клиничен отговор при пациенти с рак на простатата.
Резултатите от две мащабни проучвания, използващи химиопревенция с инхибитори на 5-алфа-редуктаза показват, че интрапростатните андрогени модулират риска от рак на простатата. И в двете проучвания е идентифицирано редуциране на цялостния риск от простатен карцином, въпреки че с повишен риск от високостепенно заболяване.
Екологични проучвания са установили корелация между серумните нива на тестостерон, по-специално DHT, и цялостния риск от рак на простатата сред афроамерикански, бели и японски мъже. Въпреки това, данните от проспективни проучвания за асоциацията между серумните концентрации на половите хормони, включително андрогени и естрогени, не подкрепя пряка връзка.

Хранителни навици

Доказателствата за асоциация на някои хранителни фактори и навици с рака на простатата са все още колебливи. Червеното месо и преработеното месо също имат малък ефект според проучванията. По-голямата консумация на месо се свързва с по-висок риск в някои изследвания. Ниски нива на витамин Д могат да увеличат риска от развитие на рак на простатата.

Анализ на десет кохортни проучвания стига до заключението, че мъжете с най-висок прием на млечни продукти са по-склонни да развият простатен карцином в сравнение с мъжете с най-нисък прием. Приемът на млечни продукти и калций може да бъде свързан с повишен риск от рак на простатата въпреки че увеличението може да бъде малко.

Правилната употреба на мултивитамини не е свързана с риск от ранен или локализиран рак на простатата. Въпреки това, голямо проучване е установило, че има статистически значимо повишение на риска от напреднал и фатален простатен карцином сред мъже с прекомерна употреба на мултивитамини.

Данни от много проучвания показват връзка между хранителните мазнини и риска от рак на простатата, въпреки че проучванията не са стигнали еднакво до това заключение. При преглед на публикуваните изследвания за връзката между хранителните мазнини и риска от рак на простатата, приблизително половината от тях установяват повишен риск с повишено количество мазнини в храната, а половината не са открили връзка. Според изследванията мазнините от животински произход са свързани с най-голям риск.

Обяснението за тази възможна връзка между рака на простатата и мазнините в храната не е известно. Предложени са няколко хипотези, включително:

Мазнините в храната могат да увеличат серумните нива на андроген, което води до повишаване на риска от простатен карцином. Тази хипотеза се подкрепя от наблюдения от Южна Африка и Съединените щати, при които промените в хранителния прием на мазнини променя пикочните и серумните нива на андрогени.
Някои видове на мастни киселини или техните метаболити могат да инициират или са подпомогнат развитието на рака на простатата. Доказателствата за тази хипотеза са противоречиви, но едно изследване показва, че линолова киселина (омега-6 полиненаситени мастни киселини) може да стимулира простатните ракови клетки, докато омега-3 мастните киселини инхибират клетъчния растеж.
Наблюдения, направени при бременни плъхове с мъжко потомство, които са хранени с богата на мазнини храна, показват, че мъжкото потомство ще развие по-голяма честота на рак на простатата, отколкото животни, чиито майки са хранени с продукти с ниско съдържание на мазнини.

Затлъстяване

Повечето проучвания не са установили, че наднорменото тегло е свързано с по-висок риск от развитие на рак на простатата като цяло. Някои проучвания показват, че мъжете със затлъстяване имат по-нисък риск от поява на нискостепенна (по-малко опасна) форма на заболяването, но по-висок риск от получаване на по-агресивен рак на простатата. Причините за това не са ясни.

Медицинска експозиция

Съществуват връзки между рака на простатата и някои медицински експозиции, като прием на някои лекарства, медицински процедури и медицински състояния.

Употреба на лекарства, понижаващи холестерола, известни като статини, могат да намалят риска от рак на простатата.

Инфекция или възпаление на простатата (простатит) могат да увеличат риска от рак на простатата, докато друго проучване показва, че инфекция може да помогне за предотвратяване на рак на простатата чрез увеличаване на кръвта към областта. По-специално, инфекция с полово предавани инфекции хламидии, гонорея, сифилис изглежда, че увеличава риска.

Съществува връзка между вазектомията и рака на простатата, но са необходими повече изследвания, за да се определи дали това е причинно-следствена връзка. Някои по-стари проучвания предполагат, че мъжете, които са си направили вазектомия, особено тези на възраст под 35 години по време на процедурата, могат да имат леко повишен риск от рак на простатата. Но най-скорошните проучвания не са установили повишен риск сред мъжете, които са имали тази операция. Страхът на повишен риск от рак на простатата не трябва да бъде причина да се избегне вазектомия.

 Сексуалност

Няколко проучвания са показали, че наличие на много сексуални партньори или започване на сексуалната активност в по-ранна възраст значително увеличава риска от рак на простатата. Тази корелация предполага, че сексуално-трансмисивна инфекция може да доведе до някои случаи на простатен карцином, но много изследвания са се опитали безуспешно да намерят такава връзка, особено когато са изследвали пациентите за полово-предавана инфекция непосредствено преди или след поставяне на диагнозата рак на простатата. Проучвания, изследващи за полово-предавани инфекции десетилетие или повече преди поставяне на диагнозата рак на простатата, намират значителна връзка между простатния карцином и различните сексуално-трансмисивни инфекции (HPV-16, HPV-18 и HSV-2). Тези данни се обясняват с дълъг латентен период между появата на инфекцията и рака на простатата.

Тютюнопушене

Повечето изследвания не са намерили връзка между тютюнопушенето и риска от развитие на рак на простатата. Но някои скорошни изследвания свързват пушенето с възможно леко повишение на риска от смърт от рак на простатата, но това е нова находка, която ще трябва да бъде потвърдена от други проучвания.

Лечението на рака на простатата много зависи от стадия на заболяването. То е сложен и комплексен процес, който изисква много внимателна и прецизна преценка на състоянието на всеки отделен пациент.

Съществуват много лечебни подходи, като оперативно лечение, радиологично лечение, лекарствено лечение, които ще опишем по-подробно. Всеки от тях има положителни и отрицателни страни, усложнения и недостатъци. Лечението може да се комбинира или да се започне с един от методите, като после бъде сменено лечението с друг метод. Новите способи за терапия дават все по-голям шанс за успех при това значимо заболяване.

Независимо от метода, преди да се започне каквото и да е лечение, е препоръчително пълното изясняване на стадия на заболяването, като се направят необходимите за това изследвания, като костна сцинтиграфия, компютър-томографско изследване, рентгенови изследвания, ехографии, магнитен резонанс и други, защото диагнозата рак на простатата невинаги означава лечение и още по-малко операция.

Изчакване и активно наблюдение

Ракът на простатата има много бавно развитие. При част от болните той не се проявява клинично до края на живота им и не е причина за смъртен изход от заболяването. Обикновено това са болните с диагностициран тумор в ранен стадий и с неголяма злокачественост (добре диференциран). Провеждани са проучвания, които показват, че 10-годишната преживяемост при пациенти с нисък Gleason Score е 87 %, “лекувани” само с активно наблюдение. Това ни дава основание в редки случаи, при избрани пациенти, да предложим изчаквателно поведение или т.нар. активно наблюдение. Най-често това са млади пациенти в много ранен стадий, които се страхуват от евентуалните усложнения на радикалното лечение и при които то може да се отложи, или при пациенти с тежки придружаващи заболявания и на възраст над 80 години.

Модерните диагностични методи и стриктното наблюдение дават възможност при активиране на заболяването незабавно да се пристъпи към лечение, без това да окаже съществено влияние на резултатността.

Оперативно лечение

Оперативното лечение на рака на простатата може да бъде радикално (тотално премахване на простатата и процеса) или палиативно (ограничаване на процеса, но без да го премахва).

Показанията за радикално и палиативно оперативно лечение на простатния карцином са много актуален и спорен проблем в съвременната урология, тъй като няма единно становище за избора на лечение.

Някои от препоръките на Европейската асоциация по урология:

Доказването на костни или лимфни метастази е лош прогностичен признак и опитите за радикално лечение са много съмнителни.
Не се препоръчва радикално лечение при пациенти в стадий Т4 и/или N1 и/или M1.
Радикалното излекуване може да се постигне само чрез радикална простатектомия (премахване на простатата) или лъчетерапия.
Радикална простатектомия представлява операция, при която се премахва цялата простата, семенните мехурчета, като се отстраняват и съответните лимфни възли (лимфна дисекция).

Показанията за радикална простатектомия са:

Пациенти с очаквана преживяемост поне 10 години
Стадий на заболяването не по-висок T2N0M0, Sleason Score 2-7 и PSA < 20 ng/ml (без наличие на прорастване на тумора извън простатната жлеза и без наличие на далечни метастази)
Направените проучвания показват, че 5-годишната преживяемост без покачване на PSA след радикална простатектомия е 84 %, а 10-годишната преживяемост е 75 %.

Разбира се, тази оперативна интервенция, както всяка друга има и потенциални усложнения, като импотенция, лека или тежка инконтиненция (невъзможност за задържане на урината), уринарна фистула, постоперативна смъртност.

Радикалната простатектомия може да се извърши чрез класически (отворен) достъп или използвайки новия и много модерен “безкръвен” лапароскопски метод.

Лимфна дисекция представлява оперативен метод, с който се отстраняват тазовите лимфни възли. Обикновено тя се извършва като първи етап на радикалната простатектомия. Лимфните възли могат да бъдат отстранени и преди радикалната простатектомия чрез малка отворена операция или лапароскопски. Операцията се извършва както с диагностична цел, така и с лечебна.

Трансуретрална резекция на простатната жлеза (ТУРП) представлява хирургична методика, която се прилага в случаите с напреднало заболяване, когато има затруднения в отвеждането на урината от пикочния мехур и оплакванията прогресират въпреки проведеното консервативно лечение. С този метод не може да се постигне пълно отстраняване на тумора. При нея посредством специален уред с примка се прониква през уретрата, достига се до простатата и се премахват уголемените участъци от нея. Предимството на този метод се състои в липсата на разрез и възможността да се провежда в амбулаторни условия. Използва се често при доброкачествена хиперплазия на простатата.

Хирургичната кастрация или орхиектомия представлява процедура, при която по оперативен път се отстраняват двата тестиса или тяхното съдържание, с което се преустановява продукцията на мъжки полови хормони, които поддържат туморния растеж.

Лъчетерапия

При този метод се използва радиационно лъчение, посредством което се въздейства насочващо към тумора в простатната жлеза. Лъчението предизвиква преустановяване на клетъчното деление и растеж на туморните клетки. Клетъчни увреди се получават и в нормалните клетки, но те се възстановяват значително по-ефективно от туморните.

Лъчението може да се прилага посредством външен източник (външна радиотерапия) или чрез радиоактивни перли директно в тумора (вътрешна или брахитерапия).

Наред с оперативното лечение, лъчетерапията е утвърден метод за лечение на простатни тумори. Прилага се при болни в начални стадии на заболяването, когато туморът е органичен в простатната жлеза. Подходящи за това лечение са болни над 70 години, но и по-млади с придружаващи заболявания и отказващи оперативно лечение.

Лъчетерапията може да се използва и при локално напреднали тумори, излизащи извън простатната капсула, но в тези случаи тя трябва да се комбинира с хормонално лечение.

Случаите с рецидиви след проведено оперативно лечение също са подходящи за лъчетерапия.

Лъчетерапията на рака на простатата продължава обикновено около 4 седмици по няколко минути дневно. Страничните ефекти от това лечение са сравнително редки и се изразяват най-често в поява на лека диария, зачервяване на кожата в областта на половите органи, и рядко може да се достигне и до импотентност.

Хормонотерапия

Раковите клетки при карцинома на простатата се влияят от нивото на мъжките полови хормони (андрогени) при своя растеж и развитие. Понижаването на нивото на андрогените в организма довежда до намаляване на размера на тумора. Лечението с хормони се прилага в случаите, когато туморът излиза извън простатната капсула и обхваща околните тъкани или т.н. локално напреднал тумор, и в случаите, когато има разсейки на тумора в други органи или т.н. напреднал метастатичен тумор.

Целта на хормоналното лечение е да се ограничи и спре стимулиращият ефект върху растежа на туморната клетка на мъжкия полов хормон тестостерон, произвеждан основно от тестисите. За разлика от оперативното лечение и лъчетерапията, с хормоналното лечение не може да се постигне излекуване на рака на простатата, но може да се ограничи туморното развитие, да се подобри качеството на живот на болния и да се удължи продължителността на живота.

Преустановяване на стимулиращия ефект на мъжкия полов хормон тестостерон се постига по два основни начина - чрез хормонални препарати, или т.н. медикаментозна кастрация, и чрез хирургично отстраняване на тестисите. 

Възможностите за медикаментозна кастрация включват основно три варианта:

Инжектирането на медикаменти, които преустановяват продукцията на тестостерон - препарати от групата на т.н. LH-RH агонисти (Zoladex, Decapeptyl и Suprefact);
Лечение с антиандрогенни препарати, които блокират ефекта на тестостерона (Flutamide, Androcur и Casodex);
Лечение с естрогенни препарати (женски полови хормони), които преустановяват освобождаването на тестостерон (Honvan и Estramustin).
Наскоро започна прилагането на хормонотерапия с прекъсване (интермитентно). Този метод все още е в процес на клинични проучвания. Целта на това лечение е да забави превръщането на заболяването в хормонално нечувствително и да намали страничните ефекти. От друга страна се намалява и цената на лечението. Същността на метода е редуване на интервали на хормонално лечение с интервали без лечение. Определянето продължителността на отделните интервали става с помощта на периодични изследвания на туморния маркер PSA. Предварителните резултати от клиничните проучвания на този метод са обещаващи.

 Химиотерапия

При този метод в организма се вливат химически субстанции, които унищожават раковите клетки. Използва се в случаите, когато ракът на простатата вече е метастазирал извън нея.

Множество клинични проучвания доказаха слабата ефективност от приложението на различни цитостатици за лечението на простатния рак. Лечебният ефект се движи в границите на 8-10 %. По-добри резултати е показало приложението на препарата Mitoxantron с повлияване в 22 % до 38 % от случаите.

Напредък в опитите за подобряване на резултатите от химиотерапията е комбинираното химиохормонално лечение. Комбинираното лечение включва приложението на препарата Estramustin с различни цитостатици Vinblastine, Etoposide, Paclitaxel, Tranxene.

 

Pin It

Здравни проблеми

Акне
Алергия
Алкохолизъм
Анална фисура
Анемия
Апендицит
Астма
Атеросклероза
Атрофия
Безплодие
Болест на Паркинсон
Бронхит
Бременност
Вагинално течение
Варицела
Високо кръвно
Висок холестерол
Витилиго
Въшки
Глаукома
Грип
Гъбички
Далекогледство
Депресия
Диабет
Детски хемангиоми
Дребна шарка
Ендометриоза
Еректилна дисфункция
Запек
Затлъстяване
Защита от насекоми
Зъбен камък
Избелване на зъби
Инсулт
Инфаркт
Инконтиненция на урина
Камъни в бъбреците
Кариес
Катаракта
Колики
Кога да потърсим лекар при грип?
Косопад
Контрацепция
Късогледство
Кървене на венците
Макулна дегенерация
Мигрена
Менопауза
Миома
Остеопороза
Псориазис
Проблеми с еякулацията
Проблеми с мъдреците
Панкреатит
Разширени вени
Рахит
Рак на гърдата
Рак на гърдата
Разстройство
Рак на простатата
Сърдечна недостатъчност
Себореен дерматит
СИНДРОМ НА СУХОТО ОКО
Синдром на сухото око
Синузит
Спортен травматизъм
Скарлатина
Сърдечни аритмии
Синдром на поликистозните яйчници
Сексуални проблеми
СПИН
Сърдечни клапни пороци
Устна хигиена
Хламидиална инфекция на гениталиите
Хемороиди
Хепатит
Херния
Хрема
Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
Целулит
Цистит
Човешки папилома вирус (HPV)
ЧОВЕШКИЯТ ПАПИЛОМА ВИРУС (HPV)
Язва

Безплатна доставка за поръчки на стойност над 49 лв.

Доставка за Пловдив за поръчки под 39 лв. - 2.99 лв. - до адрес.

Поръчка по телефона:

Поръчки по телефона може да правите само от Понеделник до Петък 9-18 часа.

Изберете продуктите които желаете да закупите и ни се обадете на телефони: 0885881076.

Наш служител ще запише поръчката Ви.

Последно разглеждани продукти

Следвайте ни във Facebook!

Интересни публикации

Абонирайте се за новини и промоции!
bg Bulgarian af Afrikaans sq Albanian ar Arabic hy Armenian az Azerbaijani eu Basque be Belarusian ca Catalan zh-CN Chinese (Simplified) zh-TW Chinese (Traditional) hr Croatian cs Czech da Danish nl Dutch en English et Estonian tl Filipino fi Finnish fr French gl Galician ka Georgian de German el Greek ht Haitian Creole iw Hebrew hi Hindi hu Hungarian is Icelandic id Indonesian ga Irish it Italian ja Japanese ko Korean lv Latvian lt Lithuanian mk Macedonian ms Malay mt Maltese no Norwegian fa Persian pl Polish pt Portuguese ro Romanian ru Russian sr Serbian sk Slovak sl Slovenian es Spanish sw Swahili sv Swedish th Thai tr Turkish uk Ukrainian ur Urdu vi Vietnamese cy Welsh yi Yiddish
Google translate  

Търсене по зона на тялото